Свържи се с нас

Култура

Картината „Трима селяни” на Стоян Венев е акцент в Галерията

Картината „Трима селяни” на Стоян Венев е акцент в Галерията през март

Published

on

снимка: ХГ „Христо Цокев“ – Габрово

През март 2019 г. Художествена галерия „Христо Цокев” има удоволствието да ви представи за акцент на месеца – картината „Трима селяни” на именития български художник, живописец, карикатурист и график Стоян Венев.

Изборът на картина от този автор не е случаен, тъй като на 20-ти март се навършват тридесет години от смъртта на художника. Венев е сред най-разпознаваемите наши творци. Автор е на самобитно изкуство с достъпен и изразен език.

Рисува с едри мазки, едри форми и лаконизъм на композицията. Създава хиляди битови сцени и откровено еротични картини, инспирирани от народните традиции и разкази. В изкуството му винаги има лека закачка или намигване. Рисува и пейзажи, в които личи здравата му връзка с българската земя. Пластичен живописец, той се вдъхновява от народния фолклор.

Стоян Венев е от беден произход. Роден е на 21 септември 1904 г., в село Скриняна, Кюстендилски окръг. Завършва (1931) Живопис в Художествената академия в София, при проф. Стефан Иванов, проф. Борис Митов и проф. Димитър Гюдженов. Още като ученик отпечатва първата си карикатура „Празник на цветята“ (1921) във вестник „Червен смях“. Вeнев рисува предимно битови сцени и образи от българското село. Изкуството му се развива в сатиричен и жанров план.

Още по време на следването си Венев, освен живопис и графики за бита, дръзва да рисува и еротични творби, нещо, което взривява нравите през 30-те години на миналия век. Две години след като се дипломира, полицията конфискува пет негови картини, показани в изложба. Обвинението е, че имат „неморално“ съдържание. Прокуратурата завежда дело за порнография срещу бъдещия класик. След известно размишление съдиите решават – художникът е невинен.

Първите изложби, в които участва Венев, са през 30-те години – съвместно със скулптора Иван Фунев. След 9 септември 1944 г. той публикува свои карикатури във вестниците „Стършел“ и „Работническо дело“. Живописните му истории стават много популярни сред хората.

Избират го за народен представител, но в парламента издържа само два месеца. „Четките ме чакат и плачат за мен, не мога да зарежа рисуването“, казва той и се връща при своите странни селяни, които сладострастно се любуват на голи моми. Девизът му е: „Радвай се всеки ден на слънцето и за това, че си жив!“.

Организира самостоятелни изложби в София (1942), Москва (1965), ГДР (1969), Западен Берлин (1971) и др. Участва в общи художествени изложби в СССР, Чехословакия, Китай, в Берлин, Будапеща, Лайпциг, Лондон, Париж, Виена, Атина, Букурещ, Ню Йорк, и др. Прави и Юбилейни изложби: в София (1954, 1964 и 1974) и Кюстендил (1984).

Творби на Стоян Венев се намират в НХГ, СГХГ, Дрезденската галерия, Пушкиновия музей в Москва, в галерии в Лондон, Париж, Кишинев, Петербург и в множество частни колекции. Удостоен е със званието „Почетен гражданин” на Кюстендил през 1965 г. Лауреат е на Димитровска награда (1949 и 1953). Награден е с ордените „Девети септември“ (1954), „Народна република България“ – І ст. (1959 и 1974), „Кирил и Методий“ – І ст. (1963)“ Г. Димитров“ (1954,1964,1974). Почива на 84 години на 20 март 1989х.

С картината „Трима селяни” публиката има възможност да се наслади на творчеството на един от най-големите класици на българското изобразително изкуство Стоян Венев.

Заповядайте в Художествена галерия „Христо Цокев” Габрово. Припомняме, че всеки вторник входът е безплатен.


Следете ни и във Фейсбук на:

http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Коментари

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Култура

Как Шипка се превръща в символ на свободата?

За да разберете как Шипка се превръща в символ на свободата, посетете изложбата в РИМ – Габрово.

Published

on

Паметникът на Свободата е своеобразен символ на националната независимост на България. Всяка година на 3 март там се събират хиляди хора. Самото име Шипка е част от най-дълбоката същност на българите. Символите имат тази трудна за обяснение характеристика – да надрастват границите на конкретното, да обединяват много значения, да стават нещо повече от собствените си физически същности.

снимка: РИМ – Габрово

Какво се случва на 3 март 1878 година в прохода Шипка? Вероятно има охраняващ го караул, който научава, че в Сан Стефано е подписан договор между воюващите империи. Още по-вероятно е охранителите да са узнали за това дни по-късно.

Защо тогава Шипка се превръща в символ на българската свобода?

снимка: РИМ – Габрово

За да разберете това, посетете изложбата, посветена на Национален парк-музей „Шипка-Бузлуджа“ в Регионален исторически музей – Габрово. Фотодокументалният разказ представя създаването на този важен за съвременните българи обект. Акцентът е върху Шипка, но нека си дадем сметка, че парк-музеят обхваща исторически обекти от Бузлуджа, където легендарната чета на Хаджи Димитър и Стефан Караджа води една от битките за свободата. Именно там Хаджи Димитър загива, а в гениалното стихотворение на Христо Ботев са вплетени природата и митологичните създания с мечтата за независима България. Парк-музеят „Шипка-Бузлуджа“ обхваща и други обекти, от южната страна на прохода, където по време на Руско-турската освободителна война заемат позиции части на двете армии.

снимка: РИМ – Габрово

Все пак изложбата в Регионален исторически музей – Габрово е посветена на Националния празник 3 март и акцентът е върху връх Шипка и върху паметника на Свободата.

„Има три паметника на Свободата – в Русе, в Севлиево и на Шипка. Факт е, че има само един, който се е превърнал в символ за всеки българин. Имената Шипка и Бузлуджа са емоционално свързани с всеки от нас. Само след няколко дни ще станем свидетели на поредните тържества, а всяка година на 3 март на върха идват хиляди. Вярно е, чисто формално Шипка няма пряка връзка с подписването на договора в предградията на Цариград през 1878-ма. Тук важните събития се разиграват през август предходната година, когато българските опълченци и руските воини успяват за защитят прохода от поробителите. Това участие на сънародниците ни във войната може да обясни как Шипка се превръща в символ на свободата”, каза при откриването на изложбата в РИМ – Габрово Чавдар Ангелов, директор на Национален парк-музей „Шипка-Бузлуджа”.

снимка: РИМ – Габрово

Той сподели, че тематиката на изложбите, които се правят от ръководената от него институция, е доста специализирана – представя се последната за 19 век война между двете империи – Руската и Османската. Чавдар Ангелов напомня, че в българската история Шипка, макар чисто символично, не е само една.

„След Освобождението се появяват още няколко Шипки. Сливница по време на Сръбско-българската война. Родопската Шипка през Балканската война, когато са Родопите са освободени. През 1917 година връх Червената стена е също своеобразна Шипка. Явно войниците и офицерите, участвали във войните, черпят морални сили от българското опълчение, което става основата на формирането на новата българска войска след освобождението”, допълва Чавдар Ангелов.

снимка: РИМ – Габрово

Изложбата, която бе открита в РИМ – Габрово, представя цялата история на създаването на паметника на връх Шипка. Използвани са архивни снимки на Национален парк-музей „Шипка -Бузлуджа“, както и фотографии на Държавния архив.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

Музей „Етър“ показва сабята револвер на Стефан Караджа

Само на 3 март музей „Етър“ показва сабята револвер на Стефан Караджа

Published

on

С тази сабя един млад мъж иска да освободи България. Само на 3 март музей „Етър“ показва на посетителите си оръжието на легендарния Стефан Караджа. Сабята на войводата ще бъде изложена в Сакова къща, заедно със „Златното евангелие”, дарено на жителите на опожарения Омуртаг от руския воин Николай Благово, интендант на 11 пехотна дивизия.

снимка: РЕМО „Етър“

За Стефан Караджа сме свикнали да мислим извън времето, както е с повечето от героите, пренесли себе си в жертва на идеята за свободна и независима България. Рядко си даваме сметка, че става въпрос за хора, които днес бихме определили като младежи. Когато загива, Стефан Караджа е само на 28 години. Историята му е известна. Роден през 1840 година, революционер и войвода на чета, участник в Първата и Втората легии, организирани от Раковски в Белград. През 1868 година, заедно с Хаджи Димитър, предвожда легендарната чета, която на българска територия влиза в сражения с войски на официалната османска власт. При Канлъдере Стефан Караджа е ранен, умира от раните си в затвора в Русе.

Сабята револвер остава в Мидхат паша. През този период големият политически реформатор е валия на Дунавския вилает и прибягва до специални правомощия, за да се справи с четата на двамата български войводи. По време на войната, при опожаряването на турския конак, револверната сабя е предадена на околийския управител Димитър Мантов. През 1988 година оръжието на Стефан Караджа е дарено на Историческия музей в Русе и става част от експозицията на къща музей „Баба Тонка”.

снимка: РЕМО „Етър“

Сабята с револвер на Стефан Караджа, която музей „Етър“ представя само на 3 март, е произведена от австрийската фирма „Анри Гуссен и синове”. Патентована е през 1865 година. Острието е леко завито и едностранно заточено. Сабята е вторично никелирана, което скрива гравировката на клина. Ако се демонтира, на нейно място остава цев на револвер. Зареждането с патрони, на това вече огнестрелно оръжие, става чрез дръжката. Револверът е френска система „Лефуше“.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

Не преминавайте „транзит“ през Младежкия театър

Габровският театър представя „Транзит“ в Младежкия театър.

Published

on

Габровският драматичен театър ще представи в Младежки театър „Николай Бинев“ в София постановката „Транзит“ на режисьорката Валерия Минева. Събитието ще се състои на 28 февруари, четвъртък, от 19.00 часа на голямата сцена.

снимка: ДТ „Рачо Стоянов“ – Габрово

Спектакълът, чиято премиера беше на 17 април 2019 г., е реализиран с подкрепата на програма „Дебюти“ на Национален фонд „Култура“ и Драматичен театър „Рачо Стоянов“. Автор на драматургичния текст е Валерия Минева, която е отличена с него в конкурса на Театър „София“ за съвременна българска пиеса.

снимка: ДТ „Рачо Стоянов“ – Габрово

Представлението ще ви потопи в познатата тема за имиграцията и младите, отчуждението в семейството, пътуванията. Ще видите, че при срещите с непознати, често откриваме хора със сходни съдби. Ще станете свидетели на обрат в семейните отношения, когато настъпи загубата на най-близкия човек. „Транзит“ е разказ, описание, снимка на времето, в което живеем, но и пътуване към себе си, преоткриване на дома, който сме напуснали и към който се завръщаме. Не очаквайте история, пропита с трагизъм, а разговор за нещата около нас, близък и докосващ, забавен и остроумен. Зрители и актьори заедно ще търсят отговорите на въпросите „кои сме и какви искахме да станем“.

снимка: ДТ „Рачо Стоянов“ – Габрово

Участват актьорите от габровската трупа Силвия Боева и Любен Попов, младите гост-актьори Християна Йотова, Елена Замяркова, Божидар Георгиев, Найден Банчевски и Валерия Минева. Силвия Боева и Любен Попов са познати лица на театралната публика от много спектакли. Последната им изява е в най-новия спектакъл „Òрото ламя е“ на режисьора Васил Дуев, а преди това участваха в друго негово представление „Начало на спектакъла“, играят в „Чешити“ на реж. Невена Митева. Любен Попов има много изяви в различни телевизионни продукции, последната от които е „Пътят на честта“.

Младата актриса Елена Замяркова участва във втория пълнометражен игрален филм „Сестра“ на реж. Светла Цоцоркова, селектиран в конкурсната програма „Нови режисьори“ на фестивала в Сан Себастиан. Филмът спечели специалната награда на журито. През март тази година публиката ще има възможност да види Елена Замяркова на големия екран, когато ще се състои българската премиера на „Сестра“ по време на 24-я Международен София филм фест. Филмът е включен в конкурсната програма на феста.

снимка: ДТ „Рачо Стоянов“ – Габрово

В постановъчния екип на „Транзит“ влизат сценографката Славка Георгиева, художничката на картините Иванка Димитрова и художникът на плаката Христо Георгиев. Мултимедийните ефекти са създадени от Веселин Гърков. Автор на музиката е известният театрален композитор Ян Руменин, който е работил с режисьора Петринел Гочев за седем негови представления, поставени в Габровския театър, Народен театър „Иван Вазов“, Малък градски театър „Зад канала“ и Столичен куклен театър. Той е писал музиката за постановки на Иван Налбантов, режисьорите Димитър Стефанов и Димитър Кабаков.

Не преминавайте транзит през Младежки театър „Николай Бинев“ на 28 февруари, защото с постановката „Транзит“ на ДТ „Рачо Стоянов“ ще се завърнете при себе си и близките ви хора, ще се приберете „у дома“. Билети може да закупите на касата на Младежкия театър.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица