Паметникът на Свободата е своеобразен символ на националната независимост на България. Всяка година на 3 март там се събират хиляди хора. Самото име Шипка е част от най-дълбоката същност на българите. Символите имат тази трудна за обяснение характеристика – да надрастват границите на конкретното, да обединяват много значения, да стават нещо повече от собствените си физически същности.

Какво се случва на 3 март 1878 година в прохода Шипка? Вероятно има охраняващ го караул, който научава, че в Сан Стефано е подписан договор между воюващите империи. Още по-вероятно е охранителите да са узнали за това дни по-късно.

Защо тогава Шипка се превръща в символ на българската свобода?

За да разберете това, посетете изложбата, посветена на Национален парк-музей „Шипка-Бузлуджа“ в Регионален исторически музей – Габрово. Фотодокументалният разказ представя създаването на този важен за съвременните българи обект. Акцентът е върху Шипка, но нека си дадем сметка, че парк-музеят обхваща исторически обекти от Бузлуджа, където легендарната чета на Хаджи Димитър и Стефан Караджа води една от битките за свободата. Именно там Хаджи Димитър загива, а в гениалното стихотворение на Христо Ботев са вплетени природата и митологичните създания с мечтата за независима България. Парк-музеят „Шипка-Бузлуджа“ обхваща и други обекти, от южната страна на прохода, където по време на Руско-турската освободителна война заемат позиции части на двете армии.

Все пак изложбата в Регионален исторически музей – Габрово е посветена на Националния празник 3 март и акцентът е върху връх Шипка и върху паметника на Свободата.

„Има три паметника на Свободата – в Русе, в Севлиево и на Шипка. Факт е, че има само един, който се е превърнал в символ за всеки българин. Имената Шипка и Бузлуджа са емоционално свързани с всеки от нас. Само след няколко дни ще станем свидетели на поредните тържества, а всяка година на 3 март на върха идват хиляди. Вярно е, чисто формално Шипка няма пряка връзка с подписването на договора в предградията на Цариград през 1878-ма. Тук важните събития се разиграват през август предходната година, когато българските опълченци и руските воини успяват за защитят прохода от поробителите. Това участие на сънародниците ни във войната може да обясни как Шипка се превръща в символ на свободата”, каза при откриването на изложбата в РИМ – Габрово Чавдар Ангелов, директор на Национален парк-музей „Шипка-Бузлуджа”.

Той сподели, че тематиката на изложбите, които се правят от ръководената от него институция, е доста специализирана – представя се последната за 19 век война между двете империи – Руската и Османската. Чавдар Ангелов напомня, че в българската история Шипка, макар чисто символично, не е само една.

„След Освобождението се появяват още няколко Шипки. Сливница по време на Сръбско-българската война. Родопската Шипка през Балканската война, когато са Родопите са освободени. През 1917 година връх Червената стена е също своеобразна Шипка. Явно войниците и офицерите, участвали във войните, черпят морални сили от българското опълчение, което става основата на формирането на новата българска войска след освобождението”, допълва Чавдар Ангелов.

Изложбата, която бе открита в РИМ – Габрово, представя цялата история на създаването на паметника на връх Шипка. Използвани са архивни снимки на Национален парк-музей „Шипка -Бузлуджа“, както и фотографии на Държавния архив.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

С тази сабя един млад мъж иска да освободи България. Само на 3 март музей „Етър“ показва на посетителите си оръжието на легендарния Стефан Караджа. Сабята на войводата ще бъде изложена в Сакова къща, заедно със „Златното евангелие”, дарено на жителите на опожарения Омуртаг от руския воин Николай Благово, интендант на 11 пехотна дивизия.

За Стефан Караджа сме свикнали да мислим извън времето, както е с повечето от героите, пренесли себе си в жертва на идеята за свободна и независима България. Рядко си даваме сметка, че става въпрос за хора, които днес бихме определили като младежи. Когато загива, Стефан Караджа е само на 28 години. Историята му е известна. Роден през 1840 година, революционер и войвода на чета, участник в Първата и Втората легии, организирани от Раковски в Белград. През 1868 година, заедно с Хаджи Димитър, предвожда легендарната чета, която на българска територия влиза в сражения с войски на официалната османска власт. При Канлъдере Стефан Караджа е ранен, умира от раните си в затвора в Русе.

Сабята револвер остава в Мидхат паша. През този период големият политически реформатор е валия на Дунавския вилает и прибягва до специални правомощия, за да се справи с четата на двамата български войводи. По време на войната, при опожаряването на турския конак, револверната сабя е предадена на околийския управител Димитър Мантов. През 1988 година оръжието на Стефан Караджа е дарено на Историческия музей в Русе и става част от експозицията на къща музей „Баба Тонка”.

Сабята с револвер на Стефан Караджа, която музей „Етър“ представя само на 3 март, е произведена от австрийската фирма „Анри Гуссен и синове”. Патентована е през 1865 година. Острието е леко завито и едностранно заточено. Сабята е вторично никелирана, което скрива гравировката на клина. Ако се демонтира, на нейно място остава цев на револвер. Зареждането с патрони, на това вече огнестрелно оръжие, става чрез дръжката. Револверът е френска система „Лефуше“.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Габровският драматичен театър ще представи в Младежки театър „Николай Бинев“ в София постановката „Транзит“ на режисьорката Валерия Минева. Събитието ще се състои на 28 февруари, четвъртък, от 19.00 часа на голямата сцена.

Спектакълът, чиято премиера беше на 17 април 2019 г., е реализиран с подкрепата на програма „Дебюти“ на Национален фонд „Култура“ и Драматичен театър „Рачо Стоянов“. Автор на драматургичния текст е Валерия Минева, която е отличена с него в конкурса на Театър „София“ за съвременна българска пиеса.

Представлението ще ви потопи в познатата тема за имиграцията и младите, отчуждението в семейството, пътуванията. Ще видите, че при срещите с непознати, често откриваме хора със сходни съдби. Ще станете свидетели на обрат в семейните отношения, когато настъпи загубата на най-близкия човек. „Транзит“ е разказ, описание, снимка на времето, в което живеем, но и пътуване към себе си, преоткриване на дома, който сме напуснали и към който се завръщаме. Не очаквайте история, пропита с трагизъм, а разговор за нещата около нас, близък и докосващ, забавен и остроумен. Зрители и актьори заедно ще търсят отговорите на въпросите „кои сме и какви искахме да станем“.

Участват актьорите от габровската трупа Силвия Боева и Любен Попов, младите гост-актьори Християна Йотова, Елена Замяркова, Божидар Георгиев, Найден Банчевски и Валерия Минева. Силвия Боева и Любен Попов са познати лица на театралната публика от много спектакли. Последната им изява е в най-новия спектакъл „Òрото ламя е“ на режисьора Васил Дуев, а преди това участваха в друго негово представление „Начало на спектакъла“, играят в „Чешити“ на реж. Невена Митева. Любен Попов има много изяви в различни телевизионни продукции, последната от които е „Пътят на честта“.

Младата актриса Елена Замяркова участва във втория пълнометражен игрален филм „Сестра“ на реж. Светла Цоцоркова, селектиран в конкурсната програма „Нови режисьори“ на фестивала в Сан Себастиан. Филмът спечели специалната награда на журито. През март тази година публиката ще има възможност да види Елена Замяркова на големия екран, когато ще се състои българската премиера на „Сестра“ по време на 24-я Международен София филм фест. Филмът е включен в конкурсната програма на феста.

В постановъчния екип на „Транзит“ влизат сценографката Славка Георгиева, художничката на картините Иванка Димитрова и художникът на плаката Христо Георгиев. Мултимедийните ефекти са създадени от Веселин Гърков. Автор на музиката е известният театрален композитор Ян Руменин, който е работил с режисьора Петринел Гочев за седем негови представления, поставени в Габровския театър, Народен театър „Иван Вазов“, Малък градски театър „Зад канала“ и Столичен куклен театър. Той е писал музиката за постановки на Иван Налбантов, режисьорите Димитър Стефанов и Димитър Кабаков.

Не преминавайте транзит през Младежки театър „Николай Бинев“ на 28 февруари, защото с постановката „Транзит“ на ДТ „Рачо Стоянов“ ще се завърнете при себе си и близките ви хора, ще се приберете „у дома“. Билети може да закупите на касата на Младежкия театър.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/