Новини
Всеки от нас има влияние в бъдещето и развитието на Европа
снимка: www.europarl.europa.eu
Във връзка с оставащите сто дни до европейските избори през месец май (23-26 май за целия ЕС), Новинарският портал за Габрово и региона „Габрово Нюз“ ще публикува поредица от есетата на студенти по журналистика в СУ „Св. Климент Охридски“, победители в конкурса „Избирам Европа“, организиран от Бюрото на Европейския парламент в България. Извършваме публикациите, тъй като считаме, че е важно младите да бъдат активни, да определят сами своето бъдеще, с ясната мисъл да не оставят някой друг да реши това, вместо тях. Представяме на вашето внимание есето на Ваня Гривова, 1 курс, ОКС Бакалавър – Журналистика.
„Ние, европейците, сме изключително добри във воденето на войни, а почвите ни са напоени с кръв. Почти няма период в историята на континента ни без военни конфликти – вековният сблъсък между Германия и Франция коства милиони животи и опустошителни икономически загуби. Той е толкова дълбоко внедрен в културата им, че германците дори създават дума за това: Erbfeindschaft, която означава враждебност и омраза, предавани от поколение на поколение.
Затова след Втората световна война европейците решават, че се нуждаят от дълготраен мир, който да не е базиран на равенство между военните сили на различните държави, а вместо това икономиката, политиката и народите на Европа да станат толкова тясно свързани, че войната да стане едновременно непрактична и немислима.
Така се заражда Европейският съюз и може да се каже, че планът работи – между страните членки на Съюза не е имало конфликти от над 70 години! Мирът е нещо възхитително, но една толкова широкообхватна общност трябва да има други постижения… и проблеми.
Днешните жители на Европейския съюз се възползват от много индивидуални свободи: европейските договори и наредби гарантират лесно пътуване, евтини телекомуникационни услуги, голямо разнообразие от стоки и услуги, както и много по-високи стандарти за безопасност и здравеопазване.
Европейските институции не се страхуват от конфликти с влиятелни световни компании като Microsoft, Apple или Facebook на тема лоялна конкуренция, укриване на данъци и защита на личните данни. Чрез изследователските програми на Съюза европейските държави стават колаборативен научен център и двигател на световните иновации. Свободното пътуване и правото на жителите на държави членки на Европейския съюз да работят в която и да е друга членка прави финансирането на проекти и основаването на интернационални експертни екипи много по-лесно.
Но много от жителите на Европа чувстват недоверие към Европейския съюз. Брюксел изглежда далечен, недостатъчно прозрачен, технократичен и труден за разбиране. Твърде малко от нас разбират какво всъщност прави Европейският съюз и как работи. Това недоверие води и до сравнително ниска избирателна активност. Имаме спешна нужда от повече отговорност и прозрачност, ако Европейският съюз истински се интересува от доверието на гражданите си.
Все още можем да видим опустошителното влияние на бежанската криза от 2015 г. върху разбирателството в Съюза. Някои държави са приели при себе си много повече лица, търсещи убежище, от други, а граничните държави на Европейския съюз са претоварени и объркани.
Жителите са несигурни как да реагират на това: някои твърдят, че Европа позволява на твърде много имигранти да прекосят границите ѝ без дори да се направи опит да бъдат интегрирани, докато други казват, че проблемът не е имиграцията, а расизмът и дискриминацията, които предотвратяват истинската интеграция.
Опитите на Европейския съюз да създаде баланс между отхвърлянето на нелегалните имигранти и успешното интегриране на оставащите остава едно от най-трудните и полемични предизвикателства, пред които Съюзът е бил изправян.
Нека оставим имиграцията настрана, много други предизвикателства са изправени пред нас като например отбраната. В миналото европейските държави силно са разчитали на защитата на САЩ чрез НАТО, но при сегашния политически климат Европа трябва да се запита дали наистина иска да разчита на САЩ за своята безопасност. Ако бъдат обединени, войските на европейските държави могат да станат една от най-големите сили в света.
А какво да кажем за парите? Европейският съюз създава най-големия единен пазар в света. В него търговията е безмитна, а държавите, които са част от него, получават благоприятен тласък за икономиката си. Дори търговията между съседи се увеличава, а проучванията показват, че присъединяването на държави към Съюза увеличава техния брутен вътрешен продукт със средно 10%. А за регионите с по-слаба икономика и лоша инфраструктура европейските институции осигуряват проекти, подпомагащи проекти, икономическото и социалното развитие на държавите, но от друга страна Европейският съюз опитва да задържи заедно държави с неизмеримо различни икономики. Някои се занимават с промишленост, докато други разчитат на туризъм или природни ресурси.
Друг проблем е еврото. То е текущата валута на някои, но не и всички държави членки на Съюза и както бе доказано от икономическата криза на Гърция – обединението на различни икономически политики под обща валута може да доведе до катастрофален изход.
Е, заслужава ли си да изберем Европа, обединена? Съюзът има много проблеми и се нуждае от много старание, за да продължи да работи като голям цялостен механизъм, но, обективно погледнато, Европейският съюз прави европейците по-силни: заедно сме водещи в науката, можем да имаме една от най-многобройните армии в света, една от най-големите икономически сили. И най-важно: Европейският съюз ни осигурява мир, сигурност и усещане за силна споделена идентичност. Силно обединение е най-сигурният начин гласът ни да бъде чут като част от големия свят, защото като малки държави трудно ще бъдем забелязани в планетата на Великите сили.
Знам, че всеки един от нас има влияние и в бъдещето и развитието на Европа чрез своя глас. Дори да не вярваме, че можем да подпомогнем промяната към по-добро, не ни коства нищо да опитаме. Нека просто се запознаем с различните институции, представители и проблеми. Това е единственият начин да бъдем чути. Аз знам, че имам силата да избера Европа такава, каквато искам да бъде, и такава, каквато е – антична, сложна, културна и обединена в своите различия.“
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Има кули, които просто отброяват часовете. И има кули, около които се ражда град. Часовниковата кула в Трявна е от вторите! Именно на нея бе посветен новият епизод на „Музеят говори“, първия музеен подкаст в България, издание на Исторически музей – Дряново. Гост в предаването бе д-р Ирина Димитрова, уредник в Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство – Трявна, а водещ бе д-р Венелин Бараков, главен уредник на ИМ-Дряново.
Епизодът продължава темата, започната в предишно издание на подкаста, посветено на часовниковата кула в Дряново, само че този път погледът се насочва към един от най-разпознаваемите символи на Славейковия град. Д-р Димитрова разказва как часовниковите кули се появяват първо в Западна Европа, а по-късно стигат и до българските земи, попаднали тогава в границите на Османската империя, превръщайки се в символ на възрожденския български дух.
Тя обяснява и защо изобщо се появяват – били са необходимост, защото е трябвало да са достатъчно високи, за да се виждат и чуват отдалеч, а камбаненият им звън е служел и като напомняне и обръщане към религиозния храм, независимо дали е бил християнски или мюсюлмански. „Часовниковите кули във всяко населено място са били въпрос на престиж по онова време“, споделя тя.
Първата часовникова кула по българските земи се появява през 1611 г. в Пловдив, а процесът продължава чак до XX век, вървейки ръка за ръка с развитието на обществото и икономическия подем на българските селища. „Бумът на появата на часовникови кули съвпада с периода на българското Възраждане. Османската империя дава „зелена светлина“ за изграждането на такива съоръжения“, казва Димитрова. Трявна не прави изключение – градът и до днес се отъждествява именно с часовниковата си кула.
Строителството ѝ започва през 1813 г. и завършва през 1814 г., а часовниковият механизъм, задвижван от два 50-килограмови камъка, датира от 1815 г. Зад тази история стоят и по-малко познати подробности, за които разказва д-р Димитрова – саможертвата на тревненките, които за строежа на кулата свалят от главите си сокаята, накитът, напомнящ царските корони на болярките от Второто българско царство.
В строителството участват зидари от Брациговската школа — арнаути, а самият строеж не минава без опасности, заради които се налага удължаване на издаденото по онова време от властите разрешение. Построяването на кулата става повод и за възстановяването през 1819 г. на разрушената църква „Свети архангел Михаил“, която заедно с изграденото взаимно училище оформя облика на Трявна. „Площадът е сърцето на града. Там е гъмжилото. Той е историческият недвижим документ за епохата. Площадът в Трявна е единственият запазен възрожденски площад в България“, допълва д-р Димитрова.
В епизода става дума и за грижата към централния градски часовник през годините – от допълнителния налог, наложен на тревненци в началото на 90-те години на XIX век за неговата поддръжка, през ремонта на механизма през 1966 г. и повредата от 1982 г., отстранена с помощта на Илия Ковачев, до традицията, поддържана от 1971 г. насам, всяка вечер в 22:00 часа часовникът да „изпява“ поемата „Неразделни“ на Георги Рафаилов.
Останалата част от разговора с още подробности за кулата и хората, свързани с нея – очаква зрителите и слушателите в новия епизод на „Музеят говори“.
Областният управител на област Габрово Кристина Сидорова свиква консултации за провеждане на изборите за президент и вицепрезидент.
Целта е да бъде избран състав на Районна избирателна комисия. Консултациите ще се проведат този петък, 28 август, от 10.00 часа в Заседателната зала на Областна администрация – Габрово.
Редът, условията и представителството за провеждане на консултациите, както и необходимите документи, са посочени в чл. 60 от Изборния кодекс и Решение № 34-ПВР от 19.08.2026г. на ЦИК.
Кметът на Община Габрово Таня Христова и заместник-кметът инж. Деян Дончев проведоха работна среща с представители на електроразпределителното дружество. Темата бе засилване на институционалния диалог и по-добра координация, както в кризисни ситуации, така и в ежедневната работа.
Поводът бе предстоящият зимен сезон, който изисква превантивни мерки и бърза реакция при аварии. Христова настоя за навременна информация и ясни механизми за комуникация между институциите.
На срещата бяха обсъдени проблеми, сигнализирани от кметове и кметски наместници по населените места: просеки и поддръжка на трасета, чести моментни прекъсвания на тока, компрометирани стълбове и съоръжения, трудности при връзка с националния телефон за клиенти.
Разгледани бяха и три обекта на Общината със забавяне от страна на дружеството, за които е нужна спешна реакция. Христова съобщи, че е отправила покана за среща и към ръководствата на „Енерго-Про Варна“ ЕАД и на дружеството, отговарящо за електроразпределението, с цел трайно партньорство с новото им ръководство.
Общината заявява ангажимент към устойчиво градско развитие и енергийна ефективност – цели, за които доброто взаимодействие с електроразпределителното дружество е ключово.
-
Новинипреди 2 дниБорбата с боровата процесионка продължава
-
Кримипреди един денПиян водач предизвика катастрофа на ул.“Капитан Дядо Никола“ в Габрово
-
Културапреди 8 часаНовият епизод на „Музеят говори“ разказва историята на часовниковата кула в Трявна
-
Новинипреди 14 часаОбластният Кристина Сидорова свиква консултации за президентските избори
-
Новинипреди 2 дниГаброво с ново решение за поливане на градските зелени площи
-
Новинипреди 14 часаКметът на Габрово Таня Христова настоя за по-добра координация с Енергото