Свържи се с нас

Новини

Всеки от нас има влияние в бъдещето и развитието на Европа

Published

on

снимка: www.europarl.europa.eu

Във връзка с оставащите сто дни до европейските избори през месец май (23-26 май за целия ЕС), Новинарският портал за Габрово и региона „Габрово Нюз“ ще публикува поредица от есетата на студенти по журналистика в СУ „Св. Климент Охридски“, победители в конкурса „Избирам Европа“, организиран от Бюрото на Европейския парламент в България. Извършваме публикациите, тъй като считаме, че е важно младите да бъдат активни, да определят сами своето бъдеще, с ясната мисъл да не оставят някой друг да реши това, вместо тях. Представяме на вашето внимание есето на Ваня Гривова, 1 курс, ОКС Бакалавър – Журналистика.

„Ние, европейците, сме изключително добри във воденето на войни, а почвите ни са напоени с кръв. Почти няма период в историята на континента ни без военни конфликти – вековният сблъсък между Германия и Франция коства милиони животи и опустошителни икономически загуби. Той е толкова дълбоко внедрен в културата им, че германците дори създават дума за това: Erbfeindschaft, която означава враждебност и омраза, предавани от поколение на поколение.

Затова след Втората световна война европейците решават, че се нуждаят от дълготраен мир, който да не е базиран на равенство между военните сили на различните държави, а вместо това икономиката, политиката и народите на Европа да станат толкова тясно свързани, че войната да стане едновременно непрактична и немислима.

Така се заражда Европейският съюз и може да се каже, че планът работи – между страните членки на Съюза не е имало конфликти от над 70 години! Мирът е нещо възхитително, но една толкова широкообхватна общност трябва да има други постижения… и проблеми.

Днешните жители на Европейския съюз се възползват от много индивидуални свободи: европейските договори и наредби гарантират лесно пътуване, евтини телекомуникационни услуги, голямо разнообразие от стоки и услуги, както и много по-високи стандарти за безопасност и здравеопазване.

Европейските институции не се страхуват от конфликти с влиятелни световни компании като Microsoft, Apple или Facebook на тема лоялна конкуренция, укриване на данъци и защита на личните данни. Чрез изследователските програми на Съюза европейските държави стават колаборативен научен център и двигател на световните иновации. Свободното пътуване и правото на жителите на държави членки на Европейския съюз да работят в която и да е друга членка прави финансирането на проекти и основаването на интернационални експертни екипи много по-лесно.

Но много от жителите на Европа чувстват недоверие към Европейския съюз. Брюксел изглежда далечен, недостатъчно прозрачен, технократичен и труден за разбиране. Твърде малко от нас разбират какво всъщност прави Европейският съюз и как работи. Това недоверие води и до сравнително ниска избирателна активност. Имаме спешна нужда от повече отговорност и прозрачност, ако Европейският съюз истински се интересува от доверието на гражданите си.

Все още можем да видим опустошителното влияние на бежанската криза от 2015 г. върху разбирателството в Съюза. Някои държави са приели при себе си много повече лица, търсещи убежище, от други, а граничните държави на Европейския съюз са претоварени и объркани.

Жителите са несигурни как да реагират на това: някои твърдят, че Европа позволява на твърде много имигранти да прекосят границите ѝ без дори да се направи опит да бъдат интегрирани, докато други казват, че проблемът не е имиграцията, а расизмът и дискриминацията, които предотвратяват истинската интеграция.

Опитите на Европейския съюз да създаде баланс между отхвърлянето на нелегалните имигранти и успешното интегриране на оставащите остава едно от най-трудните и полемични предизвикателства, пред които Съюзът е бил изправян.

Нека оставим имиграцията настрана, много други предизвикателства са изправени пред нас като например отбраната. В миналото европейските държави силно са разчитали на защитата на САЩ чрез НАТО, но при сегашния политически климат Европа трябва да се запита дали наистина иска да разчита на САЩ за своята безопасност. Ако бъдат обединени, войските на европейските държави могат да станат една от най-големите сили в света.

А какво да кажем за парите? Европейският съюз създава най-големия единен пазар в света. В него търговията е безмитна, а държавите, които са част от него, получават благоприятен тласък за икономиката си. Дори търговията между съседи се увеличава, а проучванията показват, че присъединяването на държави към Съюза увеличава техния брутен вътрешен продукт със средно 10%. А за регионите с по-слаба икономика и лоша инфраструктура европейските институции осигуряват проекти, подпомагащи проекти, икономическото и социалното развитие на държавите, но от друга страна Европейският съюз опитва да задържи заедно държави с неизмеримо различни икономики. Някои се занимават с промишленост, докато други разчитат на туризъм или природни ресурси.

Друг проблем е еврото. То е текущата валута на някои, но не и всички държави членки на Съюза и както бе доказано от икономическата криза на Гърция – обединението на различни икономически политики под обща валута може да доведе до катастрофален изход.

Е, заслужава ли си да изберем Европа, обединена? Съюзът има много проблеми и се нуждае от много старание, за да продължи да работи като голям цялостен механизъм, но, обективно погледнато, Европейският съюз прави европейците по-силни: заедно сме водещи в науката, можем да имаме една от най-многобройните армии в света, една от най-големите икономически сили. И най-важно: Европейският съюз ни осигурява мир, сигурност и усещане за силна споделена идентичност. Силно обединение е най-сигурният начин гласът ни да бъде чут като част от големия свят, защото като малки държави трудно ще бъдем забелязани в планетата на Великите сили.

Знам, че всеки един от нас има влияние и в бъдещето и развитието на Европа чрез своя глас. Дори да не вярваме, че можем да подпомогнем промяната към по-добро, не ни коства нищо да опитаме. Нека просто се запознаем с различните институции, представители и проблеми. Това е единственият начин да бъдем чути. Аз знам, че имам силата да избера Европа такава, каквато искам да бъде, и такава, каквато е – антична, сложна, културна и обединена в своите различия.“

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Новини

Басейнът в ПМГ-Габрово отново отваря врати

Published

on

Закритият плувен басейн в Природоматематическата гимназия „Акад. Иван Гюзелев“ в Габрово възобновява работа след лятната ваканция.

От сряда, 23 септември, съоръжението отново ще бъде достъпно за ученици, спортисти и любители на плуването по утвърден график.

Община Габрово извърши ремонт на коритата на малкия и големия басейн, както и на прилежащата тръбна мрежа.

След приключването на ремонтните дейности съоръжението беше отворено за ползване през февруари 2026 г.

С възобновяването на работата след лятната ваканция, плувният басейн отново ще приема своите посетители по график.

График за ползване на плувния басейн в ПМГ „Акад. Иван Гюзелев“

Ден от седмицатаЧасови интервал1-2 коридор3-4 коридор5 коридор
Понеделник – почивен ден
вторник14:00-15:30ПМГ „Акад. Иван Гюзелев“
15:30-17:00ОУ „Ран Босилек“ОУ „Неофит Рилски“граждани
17:00-20:00СК „Равен старт 2020“СК „Синкевица“
20:00-21:00граждани
сряда14:00-15:30ПМГ „Акад. Иван Гюзелев“
15:30-17:00ОУ „Св. Св. Кирил и Методий”ОУ „Иван Вазов“граждани
17:00-20:00СК „Равен старт 2020“СК „Синкевица“
20:00-21:00граждани
четвъртък12:15-13:45ПТГ „Д-р Никола Василиади“
14:00-15:30ПМГ „Акад. Иван Гюзелев“
15:30-17:00СУ „Райчо Каролев“СУ „Отец Паисий“граждани
17:00-19:00СК „Равен старт 2020“СК „Синкевица“
19:00-20:00КВС Янтра Габрово –
3 коридор
СК „Синкевица“ –
4 коридор
20:00-21:00граждани
петък14:00-15:30ПМГ „Акад. Иван Гюзелев“
15:30-17:00ОУ „Христо Ботев“НУ „Васил Левски“граждани
17:00-20:00СК „Равен старт 2020“СК „Синкевица“
20:00-21:00граждани
събота09:00-12:00СК „Синкевица“граждани
12:00-12:30обедна почивка
12:30-14:30СК „Синкевица“граждани
14:30-17:00граждани
неделя – почивен ден
Зареди още

Култура

Проф. Палангурски: Съединението на България бележи края на Освобождението ни

Published

on

Съединението на България слага край на нашето Освобождение. Пътят до него започва през есента на 1875 година в Стара Загора, преминава през Априлското въстание от 1876 година, през Руско-турската война от 1877–1878 година, през Берлинския договор, стига до изграждането на модерните взаимоотношения от двете страни на Стара планина и завършва с единна държава, армия, държавен глава, законодателство, съдебна и финансова система, придобила и териториално самоуправление.

Това стана ясно от думите на проф. Милко Палангурски, който бе гост в новия епизод на първия музеен подкаст в България „Музеят говори“. Пред водещия на предаването Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново, ученият разказа още за процесите след Освобождението на България през 1878 година, за Съединението на Княжество България и Източна Румелия на 6 септември 1885 година, за личността на княз Александър I Батенберг, а също и за книгата си „Три погледа към Съединението от 1885 г.“.

Изданието, в което проф. Палангурски е съавтор заедно с други двама водещи наши историци – проф. Веселин Янчев и проф. Петър Стоянович, бе представено наскоро и в Дряново. Проф. Янчев разглежда устройството на българската армия и ролята на руските офицери в нея, както и опитите на Александър Батенберг да изгради войска в защита на българските, а не на чужди интереси. Проф. Стоянович пише за търсенето на съпруга за княз Александър Батенберг – сделка, чиято цел е осигуряването на наследници на престола. Самият проф. Палангурски е автор на увода на книгата, в който проследява развитието на националната идея и мястото ѝ в акта на Съединението. По неговите думи няма и не може да има последен поглед към това велико българско дело – той самият продължава да се натъква на нови данни за него.

Проф. Палангурски посочи, че никой друг балкански народ не е успял да освободи 96 000 квадратни километра още при първото си по-голямо въстание, за разлика от българите. „Берлинският договор, погледнат от тази гледна точка, е максимално ефективен и ни дава възможност да покажем, че можем да се развиваме напред. Това, че ние търсим обединение и съединение в този териториален обхват, е много логично. Ние получихме териториално самоуправление от Силистра до Кюстендил и от Видин до Черно море, което никак не е малко. Това е най-ефективното въстание на балкански народ като териториално решение. Излиза, че онова, което си постигнал първия път, понякога е по-дълготрайно“, отбеляза той, цитирайки синтеза от гения на Христо Ботев: „Ако не сега, ще чакаме още сто години!“.

„Съединението стана благодарение на онези здраво стъпили национални сили, започнали Освобождението от 1876 година. Всичките до един са свързани с революционното движение. Ако човек обърне поглед към хората, на юг ще види Захари Стоянов, а на север – Стефан Стамболов. И двамата действат абсолютно идентично. Тези хора знаят какво да правят! Съединението е доказателството, че когато знаеш какво искаш и знаеш как да го направиш – го правиш! И то понякога става!“, добави проф. Палангурски.

По думите му Съединението е и резултат въпреки дълбокото разцепление на българското общество – разцепление, което историкът смята за валидно и днес, макар населението активно да се включва чрез митинги и други прояви. „Една част от хората са готови да работят за дадена кауза, а другите чакат някой да им свърши работата“, коментира Палангурски, припомняйки думите на Васил Левски, че българите обичат свободата, но ако някой им я поднесе на тепсия.

В разговора беше засегната и международната обстановка, дипломацията ни в навечерието на военния конфликт между България и Сърбия, отстояла акта на Съединението въпреки подкрепата на Великите сили за западната ни съседка, „обезглавяването“ на българската армия чрез изтеглянето на нейните висши чинове, заемани от руснаци, служещи на чужди интереси, личността на княз Батенберг и други любопитни моменти, белязали историята ни.

В епизода проф. Палангурски коментира и днешната образователна система, учебниците по история, разбирането на предмета и ролята на учителя в училище, като направи паралел между някогашните и сегашните политици.

Зареди още

Любопитно

Лилиите отново красят езерото в градинката с мечето

Published

on

Лилиите отново са там, където беше техният дом от десетилетия. Екип на Общинското предприятие „Озеленяване“ върна растенията в езерото в градинката с мечето, след като преди време те бяха преместени временно заради необходимостта съоръжението да бъде ремонтирано.

За много габровци градинката с мечето и езерото с лилиите бяха неразделна част от спомените им. Мястото, където са правили първите си стъпки като деца, където са се разхождали с родителите и баба и дядо си, и където и днес водят собствените си внуци.

За поколения габровци лилиите в езерцети отдавна се превърнаха в символ на това кътче от града, а тяхното отсъствие през годините на ремонта остави празнина, усетена от не един и двама жители.

Както съобщиха от Община Габрово, ремонтът на езерото вече е напълно завършен и то е готово отново да посрещне лилиите. Очаква се растенията постепенно да се развият и да разцъфтят, за да радват както габровци, за които те носят спомени от детството, така и гостите на града, които за пръв път ще открият очарованието на това място.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица