Новини
Всеки от нас има влияние в бъдещето и развитието на Европа

снимка: www.europarl.europa.eu
Във връзка с оставащите сто дни до европейските избори през месец май (23-26 май за целия ЕС), Новинарският портал за Габрово и региона „Габрово Нюз“ ще публикува поредица от есетата на студенти по журналистика в СУ „Св. Климент Охридски“, победители в конкурса „Избирам Европа“, организиран от Бюрото на Европейския парламент в България. Извършваме публикациите, тъй като считаме, че е важно младите да бъдат активни, да определят сами своето бъдеще, с ясната мисъл да не оставят някой друг да реши това, вместо тях. Представяме на вашето внимание есето на Ваня Гривова, 1 курс, ОКС Бакалавър – Журналистика.
„Ние, европейците, сме изключително добри във воденето на войни, а почвите ни са напоени с кръв. Почти няма период в историята на континента ни без военни конфликти – вековният сблъсък между Германия и Франция коства милиони животи и опустошителни икономически загуби. Той е толкова дълбоко внедрен в културата им, че германците дори създават дума за това: Erbfeindschaft, която означава враждебност и омраза, предавани от поколение на поколение.
Затова след Втората световна война европейците решават, че се нуждаят от дълготраен мир, който да не е базиран на равенство между военните сили на различните държави, а вместо това икономиката, политиката и народите на Европа да станат толкова тясно свързани, че войната да стане едновременно непрактична и немислима.
Така се заражда Европейският съюз и може да се каже, че планът работи – между страните членки на Съюза не е имало конфликти от над 70 години! Мирът е нещо възхитително, но една толкова широкообхватна общност трябва да има други постижения… и проблеми.
Днешните жители на Европейския съюз се възползват от много индивидуални свободи: европейските договори и наредби гарантират лесно пътуване, евтини телекомуникационни услуги, голямо разнообразие от стоки и услуги, както и много по-високи стандарти за безопасност и здравеопазване.
Европейските институции не се страхуват от конфликти с влиятелни световни компании като Microsoft, Apple или Facebook на тема лоялна конкуренция, укриване на данъци и защита на личните данни. Чрез изследователските програми на Съюза европейските държави стават колаборативен научен център и двигател на световните иновации. Свободното пътуване и правото на жителите на държави членки на Европейския съюз да работят в която и да е друга членка прави финансирането на проекти и основаването на интернационални експертни екипи много по-лесно.
Но много от жителите на Европа чувстват недоверие към Европейския съюз. Брюксел изглежда далечен, недостатъчно прозрачен, технократичен и труден за разбиране. Твърде малко от нас разбират какво всъщност прави Европейският съюз и как работи. Това недоверие води и до сравнително ниска избирателна активност. Имаме спешна нужда от повече отговорност и прозрачност, ако Европейският съюз истински се интересува от доверието на гражданите си.
Все още можем да видим опустошителното влияние на бежанската криза от 2015 г. върху разбирателството в Съюза. Някои държави са приели при себе си много повече лица, търсещи убежище, от други, а граничните държави на Европейския съюз са претоварени и объркани.
Жителите са несигурни как да реагират на това: някои твърдят, че Европа позволява на твърде много имигранти да прекосят границите ѝ без дори да се направи опит да бъдат интегрирани, докато други казват, че проблемът не е имиграцията, а расизмът и дискриминацията, които предотвратяват истинската интеграция.
Опитите на Европейския съюз да създаде баланс между отхвърлянето на нелегалните имигранти и успешното интегриране на оставащите остава едно от най-трудните и полемични предизвикателства, пред които Съюзът е бил изправян.
Нека оставим имиграцията настрана, много други предизвикателства са изправени пред нас като например отбраната. В миналото европейските държави силно са разчитали на защитата на САЩ чрез НАТО, но при сегашния политически климат Европа трябва да се запита дали наистина иска да разчита на САЩ за своята безопасност. Ако бъдат обединени, войските на европейските държави могат да станат една от най-големите сили в света.
А какво да кажем за парите? Европейският съюз създава най-големия единен пазар в света. В него търговията е безмитна, а държавите, които са част от него, получават благоприятен тласък за икономиката си. Дори търговията между съседи се увеличава, а проучванията показват, че присъединяването на държави към Съюза увеличава техния брутен вътрешен продукт със средно 10%. А за регионите с по-слаба икономика и лоша инфраструктура европейските институции осигуряват проекти, подпомагащи проекти, икономическото и социалното развитие на държавите, но от друга страна Европейският съюз опитва да задържи заедно държави с неизмеримо различни икономики. Някои се занимават с промишленост, докато други разчитат на туризъм или природни ресурси.
Друг проблем е еврото. То е текущата валута на някои, но не и всички държави членки на Съюза и както бе доказано от икономическата криза на Гърция – обединението на различни икономически политики под обща валута може да доведе до катастрофален изход.
Е, заслужава ли си да изберем Европа, обединена? Съюзът има много проблеми и се нуждае от много старание, за да продължи да работи като голям цялостен механизъм, но, обективно погледнато, Европейският съюз прави европейците по-силни: заедно сме водещи в науката, можем да имаме една от най-многобройните армии в света, една от най-големите икономически сили. И най-важно: Европейският съюз ни осигурява мир, сигурност и усещане за силна споделена идентичност. Силно обединение е най-сигурният начин гласът ни да бъде чут като част от големия свят, защото като малки държави трудно ще бъдем забелязани в планетата на Великите сили.
Знам, че всеки един от нас има влияние и в бъдещето и развитието на Европа чрез своя глас. Дори да не вярваме, че можем да подпомогнем промяната към по-добро, не ни коства нищо да опитаме. Нека просто се запознаем с различните институции, представители и проблеми. Това е единственият начин да бъдем чути. Аз знам, че имам силата да избера Европа такава, каквато искам да бъде, и такава, каквато е – антична, сложна, културна и обединена в своите различия.“
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Крими
Три нови патрулки получи Областната дирекция на МВР – Габрово

Областната дирекция на МВР -Габрово получи три нови патрулни автомобила „Шкода Кодиак“, чието закупуване е финансирано от Фонда за безопасност на движението.
Автомобилите са оборудвани с лайтбар и необходимата специализирана техника за изпълнение на полицейските функции.
Те са обозначени с отличителните знаци и герба на Министерството на вътрешните работи.

Новите патрулни автомобили ще подпомогнат ежедневната работа на полицейските служители и ще бъдат използвани за патрулно-постова дейност, териториално обслужване и осъществяване на контрол по Закона за движението по пътищата.
С включването им в автопарка на дирекцията ще се повишат мобилността и оперативните възможности на полицейските екипи, както и ще се подобри контролът по пътната безопасност.

Новини
Полагат нов асфалт на още 4 км на пътя за Узана

Областният и заместник областният управители Кристина Сидорова и Андрей Николов проведоха работна среща с директора на Областно пътно управление Габрово инж. Деян Георгиев.
По време на срещата бяха обсъдени текущите дейности по поддържането на републиканската пътна инфраструктура в област Габрово.
Георгиев подчерта, че екипите на Областно пътно управление работят по отводняване и подрязване на храсти край пътните пространства. Приоритетно работата се извършва по първостепенните пътища.

Продължава работата по пътя между Габрово и местността Узана, като е предвидено да бъдат асфалтирани още 4 км от трасето.
Почти е завършен ремонтът на пътя Севлиево – Сенник – Градница – Бериево.
На износващ пласт е вече и пътят между Царева ливада и Дряново, като остава да се положи пътна маркировка и да се поставят знаци.
Започват ремонтните дейности по пътя Агатово- Крамолин.

Новини
170 години от рождението на Никола Тесла – геният, който чуваше Вселената

Архитектура на свободата: Вълната на Тесла и българският хоризонт за енергиен суверенитет
Доц.д-р Цветелина Ганкова – Иванова, Стопански факултет на Технически университет – Габрово
„Нашият свят е потопен в огромен океан от енергия… Когато я извлече от този неизчерпаем източник, човечеството ще се придвижи с гигантска крачка напред.“ — Никола Тесла
На 10 юли 2026 година се навършват 170 години от рождението на Никола Тесла – геният, който е роден в нашите земи – на Балканите. Наричат го човекът, който изобрети ХХ век, геният, който чуваше Вселената. Неговите открития – системата за пренос на електроенергия чрез променлив ток, радиотехнологиите, безжичната комуникация, устройството за генериране на високоволтово електричество, дистанционното управление, електрическия мотор – преобърнаха света. Неговите открития стоят в основата на квантовата теория. Тесла твърди, че Вселената е изградена от вълни. През целия си живот е говорил за наличие на свободна енергия, която се разпространява чрез ефира – за разлика от Айнщайн, който отрича тази концепция. Името му носи мерната единица за магнитна индукция (тесла) и световноизвестната компания за електрически автомобили.
Във времената, когато неолибералният икономически модел, стоящ в основата на съвременната икономика, е в криза, основополагаща е доктрината за ограничеността на ресурсите, а България загуби финансовия си суверенитет, възниква въпросът: възможно ли е България да има енергийна независимост?
Днес, на това място, няма да разказваме биография, защото тя вече е написана. Няма да изброяваме заслуги, защото те са известни. Няма да славословим, защото сме твърде малки. Когато пред нас стои гений, просто притихваме. И свеждаме глави. Замълчаваме. Размишляваме: Какво би станало, ако …? Какво щеше да бъде, ако …? А можеше ли да …? А сега накъде? И какво предстои? В какво вярваме и какво искаме да променим?
Нека поставим началото на нашия разказ, за да видим до къде ще ни отведат мислите ни, визията ни, фактите, реалността и аргументите. И да се опитаме да излезем извън времето и пространството, както го правеше Тесла.
Да започнем разказа с построяването на една кула. Кула, която превръща самата Земя в батерия. Това едновременно е визията на Тесла и неговата прокоба, или може би изкупление… В Колорадо Спрингс Тесла предизвиква изкуствените мълнии да танцуват. Лампите светват. Без кабели, без ток от контакта. Енергията протича през земята и въздуха, сякаш самата Вселена е неговата електроцентрала. Уорденклиф е трябвало да бъде доказателството. Висока 187 фута, вкопана 300 фута дълбоко в земята. Канал между земната повърхност и йоносферата, свободен за всеки, който иска да се включи. Безплатна енергия за всички хора. Но Дж. П. Морган разпознава в този проект заплахата. Безплатната енергия означава никакви сметки за ток, никакъв контрол, никакви печалби. Финансирането спира. Кулата остава незавършена. Днес живеем с мрежи, които ни държат в зависимост, докато Тесла доказа, че енергията е навсякъде около нас. Самата Земя пулсира със сила. Ами ако неговата визия никога не е умирала, а просто чака да бъде открита наново? Кой знае …
Голямата тайна – проектът на Тесла се проваля и това никак не е случайно. Защо ли? Да помислим: Кула с височина 300 фута, която свързва земята и небето. Безжична енергия за всеки човек на тази планета. Тесла доказа, че това работи – неговите крушки светеха без кабели. Но когато Дж. П. Морган разбра, че безплатната енергия ще застраши империята му, парите изведнъж пресъхнаха. Уорденклиф никога не беше завършен. Да си представим: свят, в който енергията е като въздуха. Свободно достъпна, навсякъде. Без сметки за ток, без изкуствено поддържана ограниченост на ресурсите. Тесла прозря това бъдеще, а определени сили видяха как контролът им се изплъзва. Технологията беше налице. Визията беше ясна. Това, което липсваше, беше система, която поставя общественото благо пред печалбата.
Как ли би изглеждал светът ни днес, ако мечтата на Тесла беше станала реалност?
Кой знае … И дали някога ще разберем … В летописа на човешката цивилизация съществуват умове, които не просто откриват закони, а проправят мостове между материалното и метафизичното. През настоящата 2026 година, когато светът отбелязва 170 години от рождението на Никола Тесла, неговото наследство отеква с нова, стряскаща актуалност. Смятан от съвременниците си за утопист, а от вечността – за проводник на висша космическа мисъл, Тесла завеща на човечеството не просто патенти, а една фундаментална философия: енергията е природно право, проявление на Вселенския Дух, което трябва да служи за еманципацията на човека, а не за неговото закрепостяване.
Днес, когато геополитическите реалности превърнаха енергийните ресурси в инструмент за диктат и икономическа зависимост, въпросът за енергийния суверенитет надхвърля рамките на инженерната наука и се превръща в екзистенциален избор.
За България този избор е съдбоносен. Обръщането към принципите на Тесла за улавяне на неизчерпаемите сили на природата – вплетени в богатия слънчев, вятърен и неоползотворен геотермален потенциал на нашата земя – е не просто технологичен преход, а изграждане на истинска архитектура на свободата. Ето защо тук правим опит за размисъл върху това как една нация може да разчупи оковите на енергийната зависимост, като събуди своя интелектуален потенциал и се настрои на честотата на бъдещето.
Разбира се, в контекста на XXI век стремежът към енергийна независимост неизбежно се сблъсква със суровата матрица на геополитическите реалности и рестриктивните външни регулации, в които България е дълбоко интегрирана.
Наднационалните рамки на Европейския съюз и строгите изисквания за декарбонизация често изглеждат като окови за традиционната ни енергетика. Но точно в тази привидна безизходица се крие възможността за необичаен ход, вдъхновен от гения на Тесла – обръщане към сили, които не подлежат на външен диктат и квоти.
Докато изкопаемите горива ни закотвят в позицията на зависим консуматор, под краката ни, в самото сърце на българската земя, пулсира нашият собствен, автентичен „етер“ – огромният и непростимо пренебрегван океан от геотермална енергия. Нареждайки се на второ място в Европа по богатство на минерални извори, България притежава уникален денонощен източник на чиста, постоянна топлина, която не се влияе от капризите на времето или интересите на чужди пазари.
От свръхгорещия гейзер в Сапарева баня до топлите недра на Софийското поле, Мизия и Тракия, това минерално съкровище е енергиен суверенитет в чист вид. (Щерев, К. (2002). Минералните води на България: Хранилища на енергия и живот. София: Академично издателство „Проф. Марин Дринов“) Пренасочването на този ресурс за директно отопление на цели градове и за нуждите на родното оранжерийно земеделие не просто заобикаля външните регулации, а ги преобръща в наш интерес, превръщайки екологичните изисквания във финансов трамплин за вътрешна автономия. Защото никоя международна директива не може да наложи лимити върху топлината, с която земята ни е благословила; изборът дали да отключим този безплатен код за свобода е изцяло в нашите собствени ръце.
За да разберем напълно мащаба на този неоползотворен потенциал, е достатъчно да насочим поглед към Исландия – държавата, която превърна своите геотермални недра в национална доктрина и символ на абсолютна икономическа автономност. (Ragnarsson, Á. (2015). Geothermal Development in Iceland. Proceedings World Geothermal Congress, Melbourne, Australia). В средата на миналия век тази северна островна нация е сред най-бедните в Европа, изцяло зависима от вноса на скъпи изкопаеми горива. Днес, благодарение на смела политическа и научна визия, Исландия задоволява близо 100% от нуждите си от отопление и над 25% от електроенергията си директно от земната топлина.
Този исторически паралел е изключително отрезвяващ за България.
На географско ниво, докато Исландия овладява суровата, често деструктивна вулканична енергия, българската природа ни е дарила с далеч по-благодатни, спокойни и равномерно разпределени хидротермални басейни.
На системно ниво анализите показват, че внедряването на исландския модел у нас – чрез централизирани геотермални системи за отопление и нискотемпературни бинарни централи за ток – би помогнало за трайно решаване на енергийния проблем в редица български региони.
Разликата между двете страни не е в ресурса, а в интелектуалната дързост.
Исландия доказа, че геотермалната енергия не е просто алтернативна технология, а щит срещу глобалните кризи и фундамент за висок стандарт на живот.
За България прегръщането на този модел е исторически шанс да спре да бъде пасивен консуматор на чужди енергийни стратегии и да се превърне в суверенна, самозахранваща се система.
Мащабната реализация на тази революционна геотермална архитектура обаче не зависи от пасивни технологии, а от раждането на едно ново поколение визионери – младите български умове, инженери и студенти, които днес седят в университетските аудитории. Именно те са призвани да бъдат съвременните проводници на духа на Тесла, превръщайки сухата теория в живи, работещи системи, които да уловят и канализират земната топлина на родината ни.
Пред тях стои предизвикателството да надскочат инерцията на миналото, да овладеят интердисциплинарни знания на границата между геологията, термодинамиката и екологичното инженерство и да проектират автономната енергийна карта на утрешна България.
Когато младостта и интелектуалната дързост се настроят на честотата на иновациите, те придобиват силата да разчупят скептицизма на статуквото. Училищата и университетите ни трябва да станат инкубатори за това дръзновение, защото енергийната независимост на една нация започва първо като искра в ума на нейните млади откриватели, готови да превърнат наследството на природата в триумф на човешкия гений.
В крайна сметка, изграждането на тази „архитектура на свободата“ не е въпрос на технологична невъзможност, а на интелектуален и духовно пробуждане.
Реализирането на геотермалния суверенитет на България изисква нови проводници на мисълта – онези млади български инженери, учени и студенти, които днес стоят в аулите и утре ще проектират утрешния ден. Именно към тях е отправен големият апел: да надскочат скептицизма на статуквото и да прегърнат дързостта на Никола Тесла.
Когато в светлината на неговата 170-годишнина (2026 г.) преоткриваме завета му, ние си напомняме, че истинското знание не може да бъде заключено, нито пренебрегнато; то винаги си проправя път.
България има историческия шанс да се откъсне от орбитата на енергийната зависимост не чрез чужди заеми или политически компромиси, а чрез силата на собствената си земя и собствения си гений.
Защото когато една нация съедини топлината на своите недра с дръзновението на своя Дух, тя престава да бъде просто зрител на историята. Тя се превръща в творец на собствената си свобода, доказвайки, че светлината на истинското знание винаги е по-силна от тишината на настоящето.
*Използваното фоново изображение на Никола Тесла е генерирано от AI.

-
Новинипреди 4 дниНово модерно реанимационно легло на Неонатологията в Габрово
-
Новинипреди 4 дниСК „Равен старт“ донесоха 9 медала на България от Европейските игри в Бърно
-
Новинипреди 3 дниТаня Христова хвърли бомбата: Габрово вече не е безопасен, а МВР бездейства!
-
Кримипреди 3 дниКомисар Илиян Иванов контрира Таня Христова: Габрово остава спокоен град!
-
Кримипреди 4 дниЗаплашиха с бомба прокуратурата в Габрово
-
Културапреди 3 дниИзлезе второто издание на „(Не)Познатият Колю Фичето“
-
Кримипреди 4 дниПолицията предотврати телефонна измама за 13 000 евро и злато
-
Културапреди 4 дниМария Алексиева спечели Наградата на Дряново за живопис за 2026 година






