Новини
Всеки от нас има влияние в бъдещето и развитието на Европа
снимка: www.europarl.europa.eu
Във връзка с оставащите сто дни до европейските избори през месец май (23-26 май за целия ЕС), Новинарският портал за Габрово и региона „Габрово Нюз“ ще публикува поредица от есетата на студенти по журналистика в СУ „Св. Климент Охридски“, победители в конкурса „Избирам Европа“, организиран от Бюрото на Европейския парламент в България. Извършваме публикациите, тъй като считаме, че е важно младите да бъдат активни, да определят сами своето бъдеще, с ясната мисъл да не оставят някой друг да реши това, вместо тях. Представяме на вашето внимание есето на Ваня Гривова, 1 курс, ОКС Бакалавър – Журналистика.
„Ние, европейците, сме изключително добри във воденето на войни, а почвите ни са напоени с кръв. Почти няма период в историята на континента ни без военни конфликти – вековният сблъсък между Германия и Франция коства милиони животи и опустошителни икономически загуби. Той е толкова дълбоко внедрен в културата им, че германците дори създават дума за това: Erbfeindschaft, която означава враждебност и омраза, предавани от поколение на поколение.
Затова след Втората световна война европейците решават, че се нуждаят от дълготраен мир, който да не е базиран на равенство между военните сили на различните държави, а вместо това икономиката, политиката и народите на Европа да станат толкова тясно свързани, че войната да стане едновременно непрактична и немислима.
Така се заражда Европейският съюз и може да се каже, че планът работи – между страните членки на Съюза не е имало конфликти от над 70 години! Мирът е нещо възхитително, но една толкова широкообхватна общност трябва да има други постижения… и проблеми.
Днешните жители на Европейския съюз се възползват от много индивидуални свободи: европейските договори и наредби гарантират лесно пътуване, евтини телекомуникационни услуги, голямо разнообразие от стоки и услуги, както и много по-високи стандарти за безопасност и здравеопазване.
Европейските институции не се страхуват от конфликти с влиятелни световни компании като Microsoft, Apple или Facebook на тема лоялна конкуренция, укриване на данъци и защита на личните данни. Чрез изследователските програми на Съюза европейските държави стават колаборативен научен център и двигател на световните иновации. Свободното пътуване и правото на жителите на държави членки на Европейския съюз да работят в която и да е друга членка прави финансирането на проекти и основаването на интернационални експертни екипи много по-лесно.
Но много от жителите на Европа чувстват недоверие към Европейския съюз. Брюксел изглежда далечен, недостатъчно прозрачен, технократичен и труден за разбиране. Твърде малко от нас разбират какво всъщност прави Европейският съюз и как работи. Това недоверие води и до сравнително ниска избирателна активност. Имаме спешна нужда от повече отговорност и прозрачност, ако Европейският съюз истински се интересува от доверието на гражданите си.
Все още можем да видим опустошителното влияние на бежанската криза от 2015 г. върху разбирателството в Съюза. Някои държави са приели при себе си много повече лица, търсещи убежище, от други, а граничните държави на Европейския съюз са претоварени и объркани.
Жителите са несигурни как да реагират на това: някои твърдят, че Европа позволява на твърде много имигранти да прекосят границите ѝ без дори да се направи опит да бъдат интегрирани, докато други казват, че проблемът не е имиграцията, а расизмът и дискриминацията, които предотвратяват истинската интеграция.
Опитите на Европейския съюз да създаде баланс между отхвърлянето на нелегалните имигранти и успешното интегриране на оставащите остава едно от най-трудните и полемични предизвикателства, пред които Съюзът е бил изправян.
Нека оставим имиграцията настрана, много други предизвикателства са изправени пред нас като например отбраната. В миналото европейските държави силно са разчитали на защитата на САЩ чрез НАТО, но при сегашния политически климат Европа трябва да се запита дали наистина иска да разчита на САЩ за своята безопасност. Ако бъдат обединени, войските на европейските държави могат да станат една от най-големите сили в света.
А какво да кажем за парите? Европейският съюз създава най-големия единен пазар в света. В него търговията е безмитна, а държавите, които са част от него, получават благоприятен тласък за икономиката си. Дори търговията между съседи се увеличава, а проучванията показват, че присъединяването на държави към Съюза увеличава техния брутен вътрешен продукт със средно 10%. А за регионите с по-слаба икономика и лоша инфраструктура европейските институции осигуряват проекти, подпомагащи проекти, икономическото и социалното развитие на държавите, но от друга страна Европейският съюз опитва да задържи заедно държави с неизмеримо различни икономики. Някои се занимават с промишленост, докато други разчитат на туризъм или природни ресурси.
Друг проблем е еврото. То е текущата валута на някои, но не и всички държави членки на Съюза и както бе доказано от икономическата криза на Гърция – обединението на различни икономически политики под обща валута може да доведе до катастрофален изход.
Е, заслужава ли си да изберем Европа, обединена? Съюзът има много проблеми и се нуждае от много старание, за да продължи да работи като голям цялостен механизъм, но, обективно погледнато, Европейският съюз прави европейците по-силни: заедно сме водещи в науката, можем да имаме една от най-многобройните армии в света, една от най-големите икономически сили. И най-важно: Европейският съюз ни осигурява мир, сигурност и усещане за силна споделена идентичност. Силно обединение е най-сигурният начин гласът ни да бъде чут като част от големия свят, защото като малки държави трудно ще бъдем забелязани в планетата на Великите сили.
Знам, че всеки един от нас има влияние и в бъдещето и развитието на Европа чрез своя глас. Дори да не вярваме, че можем да подпомогнем промяната към по-добро, не ни коства нищо да опитаме. Нека просто се запознаем с различните институции, представители и проблеми. Това е единственият начин да бъдем чути. Аз знам, че имам силата да избера Европа такава, каквато искам да бъде, и такава, каквато е – антична, сложна, културна и обединена в своите различия.“
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Българският национален комитет на ИКОМ играе активна роля в музейния сектор през 2025 г., стана ясно от отчета на организацията, направен по време на годишното отчетно-изборно събрание. Членовете на организацията избраха за втори мандат досегашния председател проф. д-р Светла Димитрова, зам.-председатели са д-р Аксиния Бутева и Елка Пенкова, секретар е Калин Тодоров, а членове Александър Вълчев, Петър Стефанов и Теодор Йорданов.
През 2025 г. дейността на Българския национален комитет на International Council of Museums (ИКОМ) е насочена към укрепване на професионалната общност на музейните специалисти, разширяване на международните контакти и участие в ключови дискусии, свързани с развитието на музейния сектор и опазването на културното наследство. Организацията продължава да утвърждава ролята си като експертна платформа, която свързва българските музеи с международните процеси в областта на музеологията.
През годината управителните органи на организацията провеждат серия заседания, на които се обсъждат въпроси, свързани с нормативната рамка на музейната дейност, експертни становища до държавни институции и участието на комитета в национални инициативи, засягащи културното наследство. Особено внимание е отделено на синхронизирането на учредителния акт на организацията с устава на международната структура на ИКОМ.
Съществена стъпка в развитието на организацията е приемането на статут за годишните награди на Българския национален комитет на ИКОМ. Те имат за цел да отличават най- добрите музейни практики и научни изследвания в областта на музеологията и по този начин да стимулират професионалното развитие на музейните специалисти.
На специална церемония след края на годишното събрание бяха връчени три награди. Наградата на журито в категория „Принос в музейната дейност“ бе присъдена на Любомир Мерджанов, уредник и завеждащ фонд „Античност“ в Регионален археологически музей – Пловдив.
За активна с широк обществен обхват работа в сферата на комуникацията и популяризирането на музейната дейност бе награден Тихомир Църов, главен експерт „Връзки с обществеността“ на РЕМО „Етър“. Наградата за професионален авторитет, значим институционален принос и участие в експозиционни и проектни дейности бе връчена на Валентина Танева, зам.-директор на Регионален исторически музей – Пазарджик.
Към края на 2025 г. в организацията членуват 177 души – с около 30 повече в сравнение с предходната година. Това показва засилен интерес към дейността на комитета и неговата роля като професионална платформа за обмен на идеи и опит между музейните специалисти.
Сред основните професионални инициативи през годината е работата по проекта „Истории за откраднатото минало“, финансиран от Национален фонд „Култура“. Проектът е насочен към проблемите на незаконния трафик на културни ценности и към повишаване на обществената чувствителност по темата за опазването на културното наследство.
Експертната дейност на организацията включва и консултации към структури на Министерство на вътрешните работи на България във връзка с издирването на културни ценности и участието в международен проект на INTERPOL за онлайн наблюдение и идентифициране на предмети с потенциален незаконен произход.
В рамките на международното професионално сътрудничество представители на комитета участват и в дейността на новосъздадения технически комитет към International Organization for Standardization (ISO), посветен на опазването на културното наследство. На срещи на експерти се обсъждат нови стандарти за превантивна консервация, класификация на уврежданията при различни материали и мерки за защита на музейните колекции при природни бедствия и пожари.
Българският национален комитет на ИКОМ продължава активното си участие в международните структури на организацията. Представители на комитета се включват в заседанията на Консултативния съвет на ИКОМ, както и в Генералната конференция на организацията, проведена през ноември в Дубай.
Темата на форума – „Бъдещето на музеите в бързо променящите се общности“ – поставя акцент върху ролята на нематериалното културно наследство, младежкото участие и интегрирането на новите технологии в музейната дейност. В рамките на конференцията са обсъдени нови подходи за ангажиране на публиките, както и възможности за използване на дигиталните технологии при съхраняването и представянето на културното наследство.
Дейността на Българския национален комитет на ИКОМ през 2025 г. показва стремеж към по-активно участие на българските музейни специалисти в международните професионални процеси. Чрез експертни инициативи, проекти и участие в международни форуми организацията продължава да работи за укрепване на професионалната общност и за утвърждаване на ролята на музеите като важни институции за опазване и интерпретация на културното наследство.
В деня на националния празник на България – 3 март, в габровското село Янковци беше отслужен Архиерейски водосвет и бе направена първа копка на православния храм „Св. Паисий Светогорец“.
Събитието събра десетки жители и гости на селото, които споделиха празничния ден, обединени от надеждата за изграждането на ново духовно средище.
Трите основни камъка на бъдещата църква бяха положени с благословията на Негово Високопреосвещенство Великотърновския митрополит Григорий, в съслужение със свещеници от Габровската духовна околия.
С церемонията бе поставено официалното начало на строителството на новия Божи дом в центъра на селото. Изграждането на храма се осъществява със съдействието на Община Габрово и със средства, осигурени от дарител.
Инициативата е дългоочаквана от местната общност, която вижда в бъдещия храм място за молитва, вяра и духовна опора. Изборът на датата – 3 март, символ на свободата и националното единство придаде допълнителен смисъл на събитието.
За жителите на Янковци началото на строежа се превърна в празник не само на вярата, но и на общността.
Очаква се църквата „Св. Паисий Светогорец“ да се превърне в духовно средище за поколения напред, обединяващо хората около християнските ценности и традиции.
11-годишният състезател на ШК „Орловец 1997“-Габрово Кристиан Василев спечели бронзов медал в XI Детски турнир „Свобода“, който се проведе в Радневo.
С 4 победи и едно равенство Кристиян се нареди трети във възрастовата група на 12-годишните и десети в генералното класиране от 50 деца от цялата страна.
Освен престижните отличия, класираните състезатели получиха и награди от организаторите на турнира.
-
Любопитнопреди 3 дни„Тревненска школа“ стартира курсове за прием на ученици
-
Кримипреди 7 дни10 години затвор за габровец, продал на полицаи под прикритие над 16 кила марихуана
-
Кримипреди 6 дниГеорги Георгиев е новият директор на Областна дирекция на МВР – Габрово
-
Кримипреди 7 дниСгащиха 70-годишно „муле“, участвало в схема за 17 бона и злато от баба в Габрово
-
Новинипреди 6 дниСъветниците одобриха субсидията за „Янтра“
-
Икономикапреди 7 дниНАП напомня: До 2 март се подават справките за изплатени доходи
-
Новинипреди 3 дни„Янтра“ се изкачи в топ 3 след обрат на негостоприемния „Бончук“ в Дупница
-
Любопитнопреди 3 дниУченичка от Габрово с първо място от национално състезание по немски