Свържи се с нас

Любопитно

Лазерно студио „Мая“ е с нов адрес в Габрово

*Публикация, съгласно договор*

Published

on

От началото на тази година Лазерно студио „Мая“ работи за своите клиенти на нов адрес в Габрово.

Студиото, предлагащо лазерна епилация от най-висок клас и модерни обезкосмяващи процедури за мъже и жени, вече се помещава на ул.“Юрий Венелин“ 18, в бизнес сграда „Магура“, ет.4.

Лазерното студио предлага на своите клиенти възможността за високо технологична интегрирана система за перманентна лазерна епилация, с изключително дълготраен ефект.

Лазерно студио „Мая“ разполага с нужната апаратура от най-висок клас и чрез съвременния метод ще ви предложи решения за справяне с нежеланото окосмяване на вашето тяло.

Тук ще ви бъде обърнато специално внимание от професионалист, който може да ви препоръча или насочи към желаната от Вас процедура, унищожаваща космите завинаги.

Ще останете доволни, както от обстановката и обслужването, така и цените!

Ако искате трайно, сигурно и безболезнено обезкосмяване чрез модерна лазерна епилация – заповядайте в Лазерно студио „Мая“.

Запишете своя час на телефон: 0889 76 44 20.

Лазерно студио „Мая“, гр.Габрово, ул.“Юрий Венелин“ 18, бизнес сграда „Магура“, етаж 4, работи за Вас от понеделник до неделя, без почивен ден, от 09.00 до 19.00 часа.

Космите отдавна не са секси, а най-лесният и безболезнен метод, с гарантиран траен резултат, е чрез лазерната епилация!

Любопитно

Приключи зимният мониторинг на прилепите в България

Published

on

Дейностите по зимния мониторинг на прилепите в България приключиха. Те се осъществиха от ДЗЗД „ЕНВИМОН“ в рамките на изпълнението на проект за анализи и проучвания на видове и природни местообитания.

Експертите посетиха 57 пещери с регионално и европейско значение за прилепите. Сред тях се открояват и няколко изкуствени обекта, които прилепите припознават, като свои местообитания.

снимка: ДЗЗД „ЕНВИМОН“

Често те носят характеристиките на пещери, по няколко причини: температура, влажност и заплахи/влияния – безпокойство. При сравнителния анализ на данните за числеността на видовете в местата за зимуване се установи, че отделни обекти са с изключителна концентрация на брой индивиди и видове.

Такива са: Деветашка пещера – 2014/2015 г. – 25-26 000 екземпляра от 6 вида, а през 2019/2020 г. – 35-36 000 индивида от 5 вида; пещерата Парниците – 2014/2015 г. – 45-46 000 индивида от 4 вида, а през 2019/2020 г. – 88-89 000 индивида от 5 вида; Деветашка пещера – 2014/2015 г. – 14-15 000 индивида от 5 вида, а през 2019/2020 г. – 35-36 000 индивида от 5 вида.

Установено е, че в много от традиционни пещери, в които зимуват колонии от 500 до 5000 индивида, през зимата на 2019/2020 г. липсват прилепи или същите са в много малки числености – 30-100 екземпляра.

снимка: ДЗЗД „ЕНВИМОН“

Наблюдава се и намаляване на видовото разнообразие в отделни пещери. Причина за направените констатации вероятно са относително по-високите температури на въздуха извън пещерите, а установените стойности са с 1,5 до 3,5 градуса над нормата за сезона в подземното убежище.

Такъв пример е пещерата Иванова вода – през 2014/2015 г. температурата е била 1,5-2 градуса, през 2019/2020 г. е 3,2 градуса. Към тази група влизат и такива обекти, като Гулашката минна галерия, пещера Магурата, пещера Айна ини, пещера Самара, пещера Рупата, пещера Генчова дупка и други.

Повсеместно в типично водните пещери почти липсва вода или тя е с много малък дебит – пещера Парниците, Деветашка пещера, пещера Ледницата, пещера Варкан и други. Вероятна причина са липсата на валежи от дъжд и сняг през есенно-зимния сезон, съчетани с нетипичните относително високи температури в този период.

снимка: ДЗЗД „ЕНВИМОН“

Голяма част от посетените обекти са подложени на редица въздействия и заплахи, като: – безпокойство от хора – иманяри, туристи; палене на огън – на входовете и във вътрешността на пещерите; замърсяване с отпадъци; инвестиционни предложения – предимно кариери за варовик и други подземни богатства; благоустрояване и неправилно управление на обектите, несъобразено с биологията и екологията на видовете прилепи.

Типичен пример са Братановата пещера и Пещерата Юбилейна – поставена метална решетка, която не отговаря на изискванията на EUROBATS. Пещера Зандана/Бисерна – пещерата е благоустроена в пълен разрез с изискванията на EUROBATS, което да гарантира зимуването и размножаването на над 7 вида прилепи. Наблюдава се намаляване числеността на зимуващите прилепи. Горният вход е почти напълно блокиран, а долният е твърде малък, което не гарантира безпрепятствено влизане и излизане на прилепите във всички стадии на развитие на видовете през летните и зимните месеци. Пещера Айна ини, Генчовата дупка и други – иманярски набези и разкопаване във вътрешността на пещерите, вандализъм и категорично безпокойство. За пещера Моровица – пещерата не е благоустроена, но често се посещава от неорганизирани туристи, които посещават Гложенския манастир. Туристи навлизат в пещерата и безпокоят прилепите, но посещението крие и риск за здравето им, тъй като пещерата е опасна за неподготвени, влизащи с маратонки.

Окончателните резултати, сравнителен анализ с данните от предходни години, както и предложения за мерки за намаляване и пълно ограничение на заплахите и въздействията в проблемни пещери, ще бъдат представени в следващите седмици.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

„Габровският фасон през всеки сезон“

Published

on

Изложбата „Габровският фасон през всеки сезон” беше замислена като експозиция на открито, която с усмивка и намигване да подканва габровци и гостите на града, след като я разгледат, да посетят и постоянната експозиция „Градски бит от края на ХIХ до 40-те години на ХХ век”, представена в музеен обект „Дечкова къща”.

Извънредната ситуация, в която се намира страната ни, изправена пред предизвикателството да ограничи разпространението COVID-19, наложи промяна в първоначалната концепция и адаптирането ѝ за представяне във виртуален вариант. В изложбата са включени 28 фотографии от фонд „Етнография” на Регионален исторически музей – Габрово, създадени от края на ХIХ до 40-те години на ХХ век, обособени в два основни раздела – фотографии на открито и студийна фотография. Фотографиите, направени на открито, представят ежедневното облекло на габровци през четирите сезона – пролет, лято, есен, зима.

Особено внимание заслужават студийните фотографии, които освен „огледало” на модните тенденции, които следва габровското общество, свидетелстват за специалното отношение, което тогавашните фотографи имат към декора и студийния реквизит.

снимка: РИМ – Габрово

Социално-икономическите, политическите и културните промени на национално ниво след Освобождението, намират своето отражение в града ни, нещо повече – индустриалното му развитие ги катализира на местна почва. Носители на европейското влияние са индустриалците, търговците, предприемачите, чиновниците, интелигенцията.

Модернизацията променя манталитета на габровци, внася иновации не само в домакинството и интериора на жилищата, а и в облеклото, аксесоарите, бижутата, прическите. Търговско-промишлените контакти, образованието в чужбина, пътуванията са перманентен източник на нови виждания и вкусове, които раздвижват местния обществен живот.

Габровските дами следят модните журнали и държат не само те, а и съпрузите и децата им да бъдат издокарани по европейски маниер. До Габрово достигат първите модни списания: „Мода и домакинство“, „Моден крояч“, „Моден журнал“, „Икономия и домакинство“, „Вестник на жената“, „Домакиня и майка”, „Мода”, „Женско огледало” и др. Популярност добиват френски и немски издания. За всеки сезон габровци създават свой моден фасон и не се отличават от своите съвременници в Париж, Лондон, Виена, Берлин или Рим.

Възприемането и следването на модните тенденции обаче не е само суета и увлечение, а стремеж към промяна и развитие. Доказателство за естетическия вкус, стил и отношението към детайла са колекциите от облекла, бижута, аксесоари и фотографии, съхранени във фондовете на РИМ – Габрово.

Изложбата може да бъде разгледана в сайта на РИМ – Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Любопитно

Образование в електронна среда

НМО – Габрово ще публикува ресурси в Националното
е-хранилище на учителите.

Published

on

снимка: НМО – Габрово

От днес, 2 април, Националният музей на образованието в Габрово започва да публикува и споделя ресурси в Националната електронна библиотека, създадена от Министерството на образованието и науката.

Целта е те да улеснят, обогатят и разнообразят процеса на учене и преподаване, който трета седмица се провежда дистанционно в дигитална среда. Част от музейните ресурси, подходящи за часовете по История, Роден край, Човекът и обществото, Български език и литература, География, ще бъдат качени до края на седмицата – късометражни филми, мултимедийни помагала и презентации, примерни уроци, дигитализирани изложби, виртуална музейна разходка.

В процес на електронна подготовка са работни листи, примерни уроци с материали от музейния фонд. Ще бъдат споделени връзки с дигиталния музеен архив на движими културни ценности и музейно-образователни ресурси от дейността на Национален център „Музейно училище“.

Идеята за подпомагане на педагозите в образователния процес и разширяване на връзката музей-училище, включително в дигитална среда, не е нова за НМО. Националният музей на образованието и Регионално управление на образованието – Габрово реално започнаха да работят за създаване на национална база от ресурси в помощ на музейно-педагогическата практика преди 2 години със стартирането на Център „Музейно училище“ и уеб платформа.

снимка: НМО – Габрово

„Извънредното положение във връзка с противоепидемичните мерки се отразява негативно върху посещаемостта в музея и планираните събития, но ни даде шанс да активираме процеса с генериране на музейно-образователни ресурси в дигитална среда – споделя директорът на НМО Любка Тинчева. – Като специализирано звено в структурата на МОН музеят има дългогодишна и ползотворна работа с педагогическата колегия. Новосъздаденият Национален център „Музейно училище“, подкрепен от министерството, ни даде възможност да направим обучителни форми за музейната и педагогическа колегия в национален мащаб; да търсим заедно начини за обмен на добри практики – в музеите като съвременна образователна среда, в училище с мобилни музейни дейности и, разбира се, това, което стана сега извънредно – да пренесем тези добри практики и ресурси в електронна среда. Музеят е затворен за посетители, но музейните специалисти не спират да работят. Освен обичайните музейни дейности – подготвяне на изложби, дигитализиране на културни ценности, инвентаризация на фонда и изготвяне на експертни заключения за новопостъпили материали и тяхното инвентиране, ние имаме готовност да работим онлайн с нашите партньори – учителите, като им предоставим ресурси, с които да разнообразят учебния процес и да стимулират любознателността на учениците при тяхната подготовка.”

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица