Свържи се с нас

Култура

Тодор Бурмов първият министър-председател и габровски журналист

Published

on

снимка: РИМ – Габрово

На 14 януари (по нов стил) се навършват 185 години от рождението на един от политическите дейци, оставили ярка следа в историята ни. Тодор Бурмов не само е първи министър-председател на България, а и първи журналист на Габрово. Датата 14 януари е повод Иван Постомпиров, главен уредник в Регионален исторически музей – Габрово, да припомни важните етапи от живота на Тодор Бурмов.

– Г-н Постомпиров, за какво се сещаме днес, когато се каже името на първия български министър-председател?

Тодор Бурмов влиза в историята като първият министър-председател на новоосвободена България. Неговият живот преминава през две епохи – като виден просветен деец, журналист и радетел за църковна независимост през Възраждането, политик, държавник и общественик след Освобождението. Без да е сред най-изявените и запомнящи се политици от следосвобожденския период оставили ярка диря със своето управление, Тодор Бурмов се нарежда сред строителите на нова България с дейността си още преди нейното освобождение и като един от най-просветените за времето си българи. Роден е на 2/14 януари (нов стил) 1834 г., като четвърто дете в семейството на Стоян Ножаря от с. Нова махала, Габровско и носи името на своя дядо Тодор Немеца, родоначалник на фамилията Бурмови. Името ѝ се свързва с големите му, навити като бурми мустаци.

снимка: РИМ – Габрово

Тодор Бурмов е сред образованите дейци, направили опит да въведат сериозни реформи в габровското просвещение!

Първоначалното си образование той получава в местното килийно училище, а по късно продължава в Габровското училище, въпреки големите материални трудности на семейството, което има общо 6 деца. През 1847 г. той е сред младежите, които Габровската община изпраща в Русия, да се подготвят за учители в бъдещата гимназия. Едва 13 годишен той достига Киев и е записан в духовната семинария, където преди него са учили и други българчета. Предсрочно завършва семинарията и е приет в Киевската духовна академия. Тук Тодор Бурмов оформя своя обществен мироглед и национално самосъзнание, влизайки в ожесточени спорове с гръцки студенти, отстоявайки правото на самостоятелна българска църква. Когато не достигат думите, той без колебание влиза във физическа схватка с някои от тях. Високата интелигентност и знания на младия българин привличат вниманието на Киевския генерал-губернатор, който му предлага да остане и работи в Русия. Въпреки доброто предложение, Тодор Бурмов се завръща в родината и става учител в Габровското взаимно училище. Като най-подготвен сред останалите учители и изпълнен с нови идеи, той предприема реформи на училищата в града и програмите за обучение. Въвежда нови предмети, премахва наказанията с пръчка и фаланга, въвежда публичен изпит в края на годината, променя училищния правилник, което довежда до смяна на старото, закостеняло училищно настоятелство. Габровското училище прераства в класно и значително издига своя престиж. Тодор Бурмов обръща внимание и на девическото образование, въпреки голямата съпротива. Обявява се открито против изучаването на турски и особено на гръцки език в училището. Това настройва срещу него старите учители, заедно с габровските първенци, защитници на гърцизма. Местните чорбаджии не се примиряват с отстъпките, които са принудени да правят и създават на младия Бурмов всевъзможни трудности и неприятности. Те отказват назначаването му за учител с договор за три години, интригантстват за спиране на заплатата му, лишават училищата от отопление и така по същество го прогонват от града.

След двегодишно учителстване в Габрово, Тодор Бурмов напуска на 3 февруари 1860 г. града окончателно и заминава за Цариград.

Започва неговият Цариградски период, продължил 18 години, през който Бурмов е активен участник в национално-църковните борби. Той поема редактирането на „Български книжици“ (1860-1862 г.) – списание, което играе важна роля в борбата за църковна и езикова свобода на българите. Самият Бурмов пише статии, редактира позиви, в които остро критикува цариградската патриаршия и рязко се противопоставя на униатското движение. От 1863 до 1865 г. редактира заедно с Никола Михайлов в. „Съветник“, а до 1867 г. издава самостоятелно в. „Время“. От 1867 до 1878 г. е преводач и съветник в руското посолство в Цариград. Пише статии за руските вестници „Московские ведомости“ и „Европь“, както и за списание „Православное обозрение“. В тях той осведомява руската общественост за положението на българите в Османската империя и развитието на църковния въпрос.

Руско-турската война нов етап в живота на Тодор Бурмов ли е?

По време на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.) Тодор Бурмов служи в руската главна квартира при княз В. А. Черкаски. Той е сред малкото българи, които се смятат подготвени за изграждането и управлението на новосъздаващата се държава. През 1878 г. е вицегубернатор на Пловдив, а през 1879 г. първият българин губернатор на София. Бурмов е в делегацията, която на 4 май пристига в царската резиденция Ливадия, за да връчи на Александър Батенберг акта на Великото Народно събрания, с който е избран за български княз. По-късно, като софийски губернатор той посреща княза при пристигането му в столицата. По това време София представлява „едно голямо село, кално зиме, прашно лете, мръсно през всички сезони“ (Ф. Каниц). Като описва столицата и нейните обитатели Симеон Радев отбелязва: „само Бурмови, които бяха живели в Цариград, бяха успели да се настанят горе-долу по европейски; това бе единствения български дом, гдето князът можеше да посещава с удоволствие“.

От уроците по история помним, че с указ от 5 юли 1879 г. княз Александър назначава Тодор Бурмов за председател на първото самостоятелно българско правителство.

25 юли – 24 ноември 1879 г., в което е министър на вътрешните работи и временно управляващ Министерството на народното просвещение. В кабинета влизат безспорно най-просветените хора от Консервативната партия, които макар и без опит са запознати поне на теория с управлението на модерните държави. Те извършват широка съзидателна дейност по изграждането и укрепването на формиращите се държавни структури. Като политик обаче, Тодор Бурмов е „неравностоен противник на хора като Славейков, Каравелов, Стамболов, неподражаеми агитатори и демагози…“ (С. Радев). Затова, въпреки че князът предпочита да работи с консерваторите, тяхното правителство не успява да се задържи дълго. По-късно Тодор Бурмов продължава своята политическа дейност като член на Държавния съвет (1881-1883 г.), министър на финансите в кабинета на ген. Л. Соболев (1882-1883 г.) по време на Режима на пълномощията и в кабинета на Временното правителство на митрополит Климент (1886 г.). Политическите му идеи го причисляват към умереното русофилско крило на Консервативната партия и ревностен защитник на руската политика. Следосвобожденската му журналистическа дейност се насочва към редактирането на в.“Витоша“ (1879 г.) – печатен орган на консерваторите. През 1883-1884 г. се отделя от Консервативната партия и се присъединява към либералното крило на Драган Цанков.

Прекъсва ли политическата му дейност след този период?

Оттегляйки се от политиката, последните 15 години от живота си прекарва на френската Ривиера и островите на Мраморно море по здравословни причини. Като учен и книжовник Тодор Бурмов е дописен член на БКД (дн. БАН) от 1875 г. и действителен член от 1884 г. Книгата му „Българо-гръцката църковна разпря“ е принос към историческата наука в България. Ликът на Тодор Бурмов е изобразен на източния барелеф на паметника Цар Освободител в София – откриване на Учредителното събрание в Търново (1879 г.), трети от ляво на дясно, сред останалите строители на съвременна България. Той се смята и за първия журналист от Габрово.

снимка: РИМ – Габрово

Тодор Бурмов свързва живота си с Марионка (Мария) Иванова Първова, племенница на известните търговци Георги и Димитър Золотович в Цариград. В семейството се раждат четири момичета. Тодор Бурмов умира през 1906 г. във влака от Цариград на път за България и е погребан в София.

Наследниците на Тодор Бурмов в наши дни са потомци на третата му дъщеря Рада.

Тя е съпруга на известния български политик от началото на XX в. д-р Стоян Данев (1858 – 1949 г.) – два пъти министър-председател на България, председател на Народното събрание.

Освен в Габрово много от родствениците на Бурмов живеят в други градове на страната: София, Бургас, Пловдив, Русе и др. Потомци на рода живеят в чужбина: Англия, Швейцария. Русия, Южна Америка, Германия и др.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Коментари

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Култура

Класираха проектите по Програма Култура

Published

on

Приключи работата на Експертната комисия по Програма Култура на Община Габрово по Техническата оценка и оценката на качеството на проектните предложения, постъпили в Първата конкурсна сесия.

Към 2 юни разгледани и оценени са 11 проекта, класирани по обявения приоритет са 7 от тях. Четири проектни предложения не са класирани, тъй като са получили средна стойност на оценката под 70 точки.

Класацията на проектните предложения, които продължават е:
1. “Габровски огледала“, Музей Дом на хумора и сатирата – 91,6 т.
2. “Изработване и експониране на паркова скулптурна фигура на Александър Керков (1901 – 1987 г.) – вечният музикант и чаровният зевзек“ на Женско благотворително дружество „Майчина грижа” – 91 т.
3. „Експозиция на открито „Габрово – център на знание и просвета”, Национален музей на образованието – Габрово – 85,8 т.
4. „160 години Габрово в картини“, Школа за приложно изкуство – Ива Пенчева ЕООД – 81,2 т.
5. „160 минути от Габрово“, Фондация „От Бг“ – 75,8 т.
6. „Габрово – 160 години творчески град“, НЧ „Будителите 2017” – 72,8 т.
7. “Да открехнем прозореца”, ДТ „Р. Стоянов“ – 71,2 т.

В рамките на одобрените 40 000 лв. по приоритета „Сто и шестдесет години Габрово – град“, се финансират проектите:
1. “Габровски огледала“, Музей „Дом на хумора и сатирата“;
2. “Изработване и експониране на паркова скулптурна фигура на Александър Керков (1901 – 1987 г.) – вечният музикант и чаровният зевзек“ на Женско благотворително дружество „Майчина грижа”;
3. „Експозиция на открито „Габрово – център на знание и просвета”, Национален музей на образованието – Габрово.

Експертната комисия предлага на Кмета на Община Габрово да продължи работата си (получаване на необходими пояснения, както и обсъждане на финансовите параметри и възможни подобрения на проектните предложения) с вносителите на следващите в класирането 4 проектни предложения, включени в т.н. индикативния списък на проекти по приоритета, потенциални за съфинансиране, както и със своя заповед да увеличи ресурса на приоритета от Първата конкурсна сесия.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

„Елиза Арт“ гостува в НМО с рисунки, родени в извънредното положение

Published

on

Изложбата „Моето ателие“ e подредена в Арт коридора на НМО

Възпитаниците на школата по изобразително изкуство „Елиза Арт“ гостуват в Националния музей на образованието в Габрово с изложба под наслов „Моето ателие“. Името е избрано неслучайно, защото петдесетте рисунки са създадени вкъщи, в условията на извънредното положение заради пандемията КОВИД-19.

Откриване на изложбата „Моето ателие“ в двора на НМО

Изложбата беше открита на 1 юни по повод Международния ден на детето и е първо събитие в музея след като на 11 май НМО отвори врати за посетители. Въпреки разхлабването на мерките награждаването на младите творци и символичното завършване на учебната година в школата се състоя на открито в двора на НМО.

Вероника Кръстева, 16 години

Рисунките са подредени в Арт коридора на музея и могат да бъдат видяни до края на месец. Школата на Елиза Божидарова Ковачева – Цокова за четвърти пореден път представя годишната продукция на своите възпитаници в Националния музей на образованието.

Емили Цонева, 15 години

Тази година изложбата включва рисунки на деца и младежи от 3 до 20 години, които впечатляват с многообразието на теми, усет за цветовете, интересни композиционни решения, въображение и добра техника.

Андреа Лукянова, 12 години

Многообразието от теми и сюжети разкрива преживявания, чувства и интерес към заобикалящия свят и актуалните събития, включително появата на епидемията от коронавирус.

Вяра Пенчева, 10 години

Ръководителят на школата Елиза Божидарова Ковачева – Цокова и директорът на музея Любка Тинчева поздравиха младите творци за успешното участие в представителната годишна изложба на „Елиза Арт“.

Димитър Митов, 8 години

На тържественото откриване присъстваха народният представител Кристина Сидорова, общинският съветник Николай Григоров, родители и приятели на децата.

Денислав Георгиев, 9години
Даная Бончева, 12 години
Мария Илиева, 9 години

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

Музейният детски център в „Етър“ отново е отворен за посетители

Published

on

От днес, 1 юни, Музейният детски център в РЕМО „Етър“ отново е отворен за посещение. Спазват се мерките за безопасност, като в закритата част се допуска по едно семейство. Работното време е от 09:30 до 18:00 часа.

Заниманията в Музеен детски център дават възможност на подрастващите да се запознаят по достъпен начин с игри, занаяти и занятия от миналото. Първото семейство, което посети Музейния детски център получава безплатна семейна годишна карта, която му дава право на достъп до всички обекти и събития в „Етър“.

Какво ви очаква в Музейния детски център?

снимка: РЕМО „Етър“

Грънчарска работилница
Тук децата могат да поизцапат ръцете си и да усетят как парчето глина се претворява в чиния, ваза или стомна. За по-малките се предлага изработване на глинени фигурки „на калъп“, които могат да бъдат оцветени. За по-сръчните—изработване на глинен съд чрез техниката „фуршове“, при която се използват предварително подготвени глинени лентички.

Магията на тъканите
Този модул от програмата дава възможност на децата да се запознаят с богатството и красотата на традиционните български шарки. Да се опитат да тъкат на хоризонтален или вертикален малък стан и така да разберат лесно ли е било на техните прабаби да направят сами всичко, необходимо за дома—черги, килими, възглавници.

Който разбира, тук се спира
На създадения импровизиран пазар децата се забавляват, докато пресмятат и се пазарят за стоката си. Те лесно влизат в ролите на купувачи или продавачи, а музейният аниматор им помага да научат любопитни неща за старите мерки и теглилки, да разберат какво е „рабош“, или как се заменя „пълно за празно“.

Имало едно време
Модулът дава възможност на децата да представят любимите си народни приказки с помощта на кукли и декори на детски театър.

Открий—узнай
Играта дава възможност родители и деца да се забавляват заедно. Чрез карти памет, представящи различни стари български занаяти и инструменти, те могат да проверят и обогатят знанията си.

Игрите на баба и дядо—стари и забравени игри и играчки
„Ринги ринги рае, наш петел играе, чужд петел го гони за кило бонбони…“, „Отваряй, кралю, порти“, „Царю, честит имен ден“, „Тиквички“, „Кобра“, „Сляпа баба“, „Мечка“, „Челик“—любознателните посетители могат да разучат тези игри на поляната пред Музейния детски център.

Що е то?
Модул със забавни народни гатанки за малки и големи.

Участието в работилниците е 2 лв. с изключение на Грънчарската, в която е 4 лв. Комбинираният билет на стойност 5 лв. включва участие в грънчарска работилница и ползване на останалите модули.

За допълнителна информация и заявки търсете Любомира Иванова, музеен педагог на l.ivanova@etar.bg и 088 477-24-15.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица