Култура
За музей „Етър“ 2019 година е изпълнена с възможности за нови постижения
снимка: ЕМО „Етър“
Първата и много важна стъпка към издигане нивото на „Етър“-а сред музейната общност бе направена с едно решение на Общинския съвет на Габрово. Местните парламентаристи одобриха предложението от местен етнографският музей на открито да стане регионален. Следващите етапи да се случи това минават през действия на Областния управител на Габрово, Министерство на културата и Министерски съвет.
„След като предложението има подкрепата на местната общност, аз съм убедена, че институциите ще го приемат“, заяви директорът проф. д-р Светла Димитрова.
Защо е важно музей „Етър“ да стане регионален?
Като институция той е ангажиран с артефакти, свързани с една по-голяма област от територията на община Габрово. Музейните специалисти изследват етнографската категория „балканджии“.
Когато една структура е регионална, има възможност да развива по-голяма експертна дейност.
Музей „Етър“ получава шанса да е фактор в идентификацията на предмети, които са културни ценности в сферата на етнографията. Проф. Димитрова обяснява, че това повишава значимостта на експертите, които работят в институцията.
„Като регионална структура музеят би стоял много по-добре в партньорските си отношения с институции извън страната – музеи, университети, сдружения, НПО. Повечето от тях предпочитат за партньор някой, който е с ниво над местното“, сочи опитът в работата на международно ниво, според проф. Димитрова.
Във всяка област на България има по един музей, който е с регионално значение, но това е най-общо казано. В Плевен има два такива музея, в Пловдив – три. Ако идеята „Етър“ да стане със статут на регионален бъде одобрена, Габрово ще е втората област с два такива музея – Регионален исторически музей и Етнографския музей на открито.
„Това не е конкуренция между двата музея, а е надграждане на експертността в област Габрово. Изследванията, свързани с етнологията ще бъдат съсредоточени в „Етър“-а. Свързаните с археологията и историята са приоритет на РИМ – Габрово. Но какво означава конкуренция? Ако става въпрос за конкуренция на експертно ниво, това е нещо положително. Специалистите, които се насочат към работа тук, ще имат възможност да се реализират в две институции със статут на регионални“, обяснява проф. д-р Светла Димитрова.
Защо е важно един музей да бъде управляван от ръководител с докторска степен и длъжност в академичния състав?
На 11 декември 2018 година директорът на „Етър“-а бе избрана за професор. Така Светла Димитрова стана първия ръководител на културна институция в историята на област Габрово, която е избрана на такава длъжност.
снимка: ЕМО „Етър“
„Лично на мен много ми допада, че в новия правилник на музея има раздел „Научна група“. Така, който желае да постига развитие в научната област, би могъл да работи като главен асистент, доцент, професор. Не са много музеите в страната, които имат научни групи. Също така не са много и музеите в страната, управлявани от доценти или професори. Към момента само два от тях се ръководят от професори – музеят в Русе и ЕМО „Етър“ – Габрово.“
Макар у нас все още това да не е факт, в чужбина отношението към институции, управлявани от доценти или професори е по-различни. Респект е думата, с която то може да бъде описано то. Ако при представянето на директора бъдат упоменати само музея и името, отношението е любезно. Ако преди името има докторска степен и длъжност в академичния състав, свързани с постижения в научната област, има очевиден интерес, а уважението – подчертано. Определено представителите на културни и научни институции от чужбина показват, че искат да поддържат контакти и в бъдеще.
В края на 2018 година музей „Етър“ бе избран от хиляди българи и чужденци за мястото, в което е въплътен „Духът на България“. Това стана с гласуване, организирано от Министерство на туризма. Според проф. д-р Светла Димитрова именно чрез „Етър“-а много чуждестранни гости са обикнали страната ни.
„Да впечатлиш хората не е лесна работа.Още повече сега, когато сме с отворени граници и имаме възможности да пътуваме, могат да се правят сравнения и посетителите да имат повече изисквания към музеите. Радвам се, че в тази обстановка музей „Етър“ не само не е намалил посетителите си, но е увеличил техния брой. Трябва да подчертаем, че показваното тук е отрязък от едно много ползотворно за България време – нейното Възраждане, първите стъпки в модерността, началната индустриализация. Това е времето, когато българите излизат от вековната летаргия и влизат в един динамичен етап, който позволява всичко най-добро като постижения да бъде развито и тук. Това дава вяра на хората днес и мисля, че е важен фактор да ни харесват. Разбира се има и други – екипът ни е иновативен, интересен и успява да разкаже миналото по начин, който да е интересен днес.“
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Вчера, 3 август, Община Габрово получи ценно дарение от фондация „Габровски 1904“. Книгата, „Бележити хора и събития от габровския край“ на Илия Габровски в луксозно издание, бе връчена лично от внука на видния краевед – Георги Габровски.
Инициативата има за цел да популяризира делото на изследователя на габровското минало Илия Габровски и съвпада с отбелязването на 160-тата годишнина от обявяването на Габрово за град. Първите две книги ще бъдат предоставени на Регионална библиотека „Априлов-Палаузов“ и на отдел „Държавен архив“-Габрово.
Илия Иванов Габровски е роден на 14 август 1904 г. в Габрово, в семейството на опълченеца Иван Габровски. Ввсеотдаен учител и краевед, неуморен изследовател на габровското минало, повече от пет десетилетия обхожда всяко кътче от родния си край, разпитва хиляди хора, издирва и изследва стари архиви, църковни книги, надписи върху паметници, мостове и други постройки, търси произхода на географските и историческите названия, открива, записва и популяризира заслужилите личности и събитията, характеризиращи габровския дух.
Публикува над хиляда изследвания, повечето от които за неизвестни или малко известни факти от историята на родния край. Проследява родословия, публикува стотици песни, легенди и предания, пише историите на селища, църкви и училища.
Заради изключителните му заслуги към Габрово като изследовател и популяризатор на габровското минало, на 16 май 2002 г. посмъртно е провъзгласен за почетен гражданин на Габрово.
Снимки: Община Габрово.
Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Културна ценност за месец август на Регионален исторически музей – Габрово е руски чайник на 7-ма рота от 36-ти пехотен Орловски полк, взела решително участие в отбраната на Шипченския проход през август 1877 г.
По каква причина чайникът е останал в Габрово, можем само да предполагаме. Най-вероятно е предоставен на болниците в града, за да се приготвя традиционната напитка за ранените войници и офицери. Постъпил е в музея в края на 50-те години на ХХ в., от монахините на Девическия манастир “Свето Благовещение“ – Габрово.
Произведен преди повече от 143 години, днес той е реставриран и в отлично състояние. С представянето му пред публиката искаме да напомним за нелекия път, изминат от Орловския полк в състава на 9-та пехотна дивизия от VІІІ корпус от Полтава и Харков до Габрово и за „малките неща“, които стоплят войнишката душа.
На 3 юли 1877 г. Орловският полк влиза в Габрово и е включен в състава на Габровския отряд за овладяване на Шипченския проход. На 5 юли е извършена неуспешна атака и след оттеглянето на турците, на 7 юли проходът е зает от руските войни. На 8 август целият полк се съсредоточава на Шипченския проход, участва в легендарните боеве 9 – 12 август и в по-нататъшната отбрана почти до края на м. октомври.
Във фондовете на музея се съхраняват атрактивни културни ценности от времето на Освободителната руско-турска война 1877/1878 г. – въоръжение, униформи, награди, но целта ни е да покажем реликва, която ежедневно е била в употреба в руската армия.
И това е чайникът, в който се приготвя традиционната руска напитка, сгряваща ръцете и сърцето на обикновения войник. След уморителните преходи всеки от тях с нетърпение е очаквал миговете на почивка. С чаша черен руски чай в ръка, отпивайки от горещата течност, всеки „солдат“ си спомня в минутите на отдих за Родината, за своя дом, семейство, любими и близки хора.
Разсипването на чая е знак за кратка почивка, минути на спокойствие и мечти. Ароматът и топлината на руския чай поддържа бойния дух на защитниците на Шипченския проход през горещото лято на 1877 г. и сковаващия студ през зимата на същата година. Традицията да се пие чай в Русия е вековна, той се консумира ежедневно, навсякъде и по-всеки повод, през всички сезони на годината. Затова и в обоза на руските войски задължително присъстват масивните чайници.
Съхраненият в РИМ – Габрово полеви чайник е изработен от мед, с цилиндрична форма, капак и извита дръжка. На него е щампован надпис „VII р.“, а към тялото е прикрепен висок чучур, завършващ с капаче. Празен теглото му е над 6 кг, обемът е приблизително 9,5 л, т.е. за около 200- числения състав на ротата по 50 грама ободряваща напитка на войник.
Този наглед обикновен предмет от бита – чайник, но с огромни размери – полеви чайник, ни напомня, че и в малките неща – измерими с чаша чай, се крие духът на големите победи! Спазването на вековните традиции, дори по време на война, крепи морално войника по време на походи и битки.
Автор: Катя Гечева – гл. уредник, РИМ-Габрово
Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
На 3 август на площада пред НЧ „Пенчо Славейков 1871“ се състоя официалното откриване Трявна Арт Фестивал 2020, който се провежда в Славейковия град от 3 до 8 август. Събитието започна с химна на Република България, в изпълнение на пиано на Сирма Величкова.
Думата бе дадена на кмета на Община Трявна Силвия Кръстева, под чийто патронаж се провежда фестивалът. Тя сподели, че за нея е привилегия фактът, че събитието се налага като традиция през годините.
По нейните думи Трявна Арт Фестивал утвърждава името на Трявна като средище на култура, изкуство и духовност. Кметът благодари на организаторите Димитър Малакчиев и Сирма Величкова, които въпреки извънредната епидемична обстановка направиха възможна реализацията на фестивала при спазване на всички противоепидемични мерки.
В концертната програма се включиха: Левент Ивов – кларинет, Австрия / България; Христо Христов – флейта, Германия / България; Христофор Маринов – цигулка, България; Димитър Иванов – контрабас, Белгия / България; Сирма Величкова – пиано, Германия / България; Дарина Ивов – пиано, Австрия / България.
Програмата включваше творби на К. Пендерецки, Дж. Верди, И. Чарт, П. Морлачи, Г. Доницети, Д. Ловрелио, Фр. Крайслер, Б. Барток, Е. Тозели, Фр. Пуленк, А. Пиацола. Шестимата творци трогнаха с изпълненията си многобройната публика.
Участниците получиха подаръци от кмета на община Трявна Силвия Кръстева и уверение, че винаги са добре дошли в Славейковия град.
Всички снимки от откриването на Трявна Арт Фестивал 2020 можете да разгледате оттук.
Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
-
Новинипреди 7 дниКОВИД – обстановката в Габровско е утежнена
-
Кримипреди 6 дниПродавачка от Габрово си пазарувала със забравена от клиент карта
-
Новинипреди 4 дниНови три заразени с коронавирус
-
Кримипреди 2 дниМоторист е с опасност за живота след катастрофа в тунела край Дряново
-
Новинипреди 4 дниДопълнителна автобусна линия по номер 22
-
Новинипреди 2 дниОще тринадесет потвърдени с КОВИД – 19
-
Новинипреди 5 дниНови осем потвърдени с КОВИД – 19
-
Новинипреди 6 дниОще деветима са с коронавирус