Свържи се с нас

Култура

За музей „Етър“ 2019 година е изпълнена с възможности за нови постижения

Published

on

снимка: ЕМО „Етър“

Първата и много важна стъпка към издигане нивото на „Етър“-а сред музейната общност бе направена с едно решение на Общинския съвет на Габрово. Местните парламентаристи одобриха предложението от местен етнографският музей на открито да стане регионален. Следващите етапи да се случи това минават през действия на Областния управител на Габрово, Министерство на културата и Министерски съвет.

„След като предложението има подкрепата на местната общност, аз съм убедена, че институциите ще го приемат“, заяви директорът проф. д-р Светла Димитрова.

Защо е важно музей „Етър“ да стане регионален?

Като институция той е ангажиран с артефакти, свързани с една по-голяма област от територията на община Габрово. Музейните специалисти изследват етнографската категория „балканджии“.
Когато една структура е регионална, има възможност да развива по-голяма експертна дейност.

Музей „Етър“ получава шанса да е фактор в идентификацията на предмети, които са културни ценности в сферата на етнографията. Проф. Димитрова обяснява, че това повишава значимостта на експертите, които работят в институцията.

„Като регионална структура музеят би стоял много по-добре в партньорските си отношения с институции извън страната – музеи, университети, сдружения, НПО. Повечето от тях предпочитат за партньор някой, който е с ниво над местното“, сочи опитът в работата на международно ниво, според проф. Димитрова.

Във всяка област на България има по един музей, който е с регионално значение, но това е най-общо казано. В Плевен има два такива музея, в Пловдив – три. Ако идеята „Етър“ да стане със статут на регионален бъде одобрена, Габрово ще е втората област с два такива музея – Регионален исторически музей и Етнографския музей на открито.

„Това не е конкуренция между двата музея, а е надграждане на експертността в област Габрово. Изследванията, свързани с етнологията ще бъдат съсредоточени в „Етър“-а. Свързаните с археологията и историята са приоритет на РИМ – Габрово. Но какво означава конкуренция? Ако става въпрос за конкуренция на експертно ниво, това е нещо положително. Специалистите, които се насочат към работа тук, ще имат възможност да се реализират в две институции със статут на регионални“, обяснява проф. д-р Светла Димитрова.

Защо е важно един музей да бъде управляван от ръководител с докторска степен и длъжност в академичния състав?

На 11 декември 2018 година директорът на „Етър“-а бе избрана за професор. Така Светла Димитрова стана първия ръководител на културна институция в историята на област Габрово, която е избрана на такава длъжност.

снимка: ЕМО „Етър“

„Лично на мен много ми допада, че в новия правилник на музея има раздел „Научна група“. Така, който желае да постига развитие в научната област, би могъл да работи като главен асистент, доцент, професор. Не са много музеите в страната, които имат научни групи. Също така не са много и музеите в страната, управлявани от доценти или професори. Към момента само два от тях се ръководят от професори – музеят в Русе и ЕМО „Етър“ – Габрово.“

Макар у нас все още това да не е факт, в чужбина отношението към институции, управлявани от доценти или професори е по-различни. Респект е думата, с която то може да бъде описано то. Ако при представянето на директора бъдат упоменати само музея и името, отношението е любезно. Ако преди името има докторска степен и длъжност в академичния състав, свързани с постижения в научната област, има очевиден интерес, а уважението – подчертано. Определено представителите на културни и научни институции от чужбина показват, че искат да поддържат контакти и в бъдеще.

В края на 2018 година музей „Етър“ бе избран от хиляди българи и чужденци за мястото, в което е въплътен „Духът на България“. Това стана с гласуване, организирано от Министерство на туризма. Според проф. д-р Светла Димитрова именно чрез „Етър“-а много чуждестранни гости са обикнали страната ни.

„Да впечатлиш хората не е лесна работа.Още повече сега, когато сме с отворени граници и имаме възможности да пътуваме, могат да се правят сравнения и посетителите да имат повече изисквания към музеите. Радвам се, че в тази обстановка музей „Етър“ не само не е намалил посетителите си, но е увеличил техния брой. Трябва да подчертаем, че показваното тук е отрязък от едно много ползотворно за България време – нейното Възраждане, първите стъпки в модерността, началната индустриализация. Това е времето, когато българите излизат от вековната летаргия и влизат в един динамичен етап, който позволява всичко най-добро като постижения да бъде развито и тук. Това дава вяра на хората днес и мисля, че е важен фактор да ни харесват. Разбира се има и други – екипът ни е иновативен, интересен и успява да разкаже миналото по начин, който да е интересен днес.“

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Гала Савчева с ново престижно отличие и музикален проект

Published

on

Гала Савчева бе удостоена с еднолично първо място на XIII-ото издание на международния конкурс „The Sound of Time“ („Звукът на времето“). Отличието тя завоюва с акапелно изпълнение на северняшката народна песен „Соколе, сиви соколе“, впечатлило журито със своята автентичност и вокално майсторство.

Постижението е резултат от последователна работа, професионализъм и отдаденост към българското музикално изкуство. Съществен принос за успеха има нейният вокален педагог д-р Ана Борисова, която също бе отличена с Диплома за високи постижения в творческия и педагогическия процес.

Изпълненията бяха оценявани от авторитетно международно жури с председател Иван Лечев и членове Нели Андреева, Clavdia Vasilache, Емил Струнджев, Жени Лечева, Светла Караджова и HE QingFang.

Без да прекъсва своята творческа дейност, още на 4 май Гала Савчева влезе в студиото на Пенчо Цочев („Пангура Мюзик“), където започна работа по новия си авторски проект – песента „Карнавал“. Текстът е на Георги Облаков, а музиката на Пенчо Цончев. Записът е реализиран с любезното съдействие на Оркестър „Габрово“ (Представителен духов оркестър), с диригент Николай Венков.

Новата песен „Карнавал“ се очаква съвсем скоро и е посветена на празника на град Габрово.

Зареди още

Култура

Зора Колева и нейните ученици с нови върхове на музикалната сцена

Published

on

Ловеч и Велико Търново се превърнаха в сцена на млади музикални таланти, а възпитаниците на вокалния педагог Зора Колева от музикална школа Wild Sound се отличиха с впечатляващи постижения на два престижни международни конкурса.

По време на фестивала „Новите звезди на България“ в Ловеч младите изпълнители демонстрираха високо ниво на подготовка и артистичност. Виктория Гатева завоюва второ място в категория „Етно“, докато Уна Бурек спечели първо място с изпълнението на „Гинем“ и второ място в категория „Рок“.

Силно представяне отбеляза и Анастасия Плачкова, която се нареди два пъти на второ място. За своя принос в развитието на младите таланти Зора Колева беше отличена с диплом за високи педагогически постижения.

Успоредно с това, на международния конкурс „Звукът на времето“ във Велико Търново учениците от школата също се представиха блестящо. Йоана Николова завоюва две първи места в категориите „Мюзикъл“ и „Детска песен“. Наташа Демерджиева и Далия Колева добавиха към успеха с по едно второ място, съответно в обща категория и в „Песен на чужд език“.

Кулминацията на успехите дойде днес, 5 май, когато на международния конкурс Abanico, в категория „Италианска песен“, възпитаник на школата спечели първо място, затвърждавайки високото ниво на подготовка и международното признание.

Зареди още

Култура

Нов документален филм разкрива ролята на жените в Априлското въстание

Published

on

Премиера за Габрово на документалния филм „Жените през април. Непознатите герои на Априлското въстание“ ще се състои на 8 май от 17.30 ч. в зала „Възраждане“ в Габрово. Входът е свободен. „В барутното време жената е тази, която оцелява, за да свидетелства и да опази историческата памет от забвение. Нашата скромна работа беше само да повдигнем завесата на небрежната ни памет.“

С тези думи историкът Петър Стоянович задава не само тона, но и мисията на документалния филм „Жените през април. Непознатите герои на Априлското въстание“ – да върне глас на онези, които историята твърде дълго е оставяла в периферията.

150 години след събитията, разтърсили Европа и поставили българския национален въпрос на световната сцена, ние продължаваме да почитаме героите на въстанието. Но паметта ни остава непълна. Именно от това усещане за липса тръгва и филмът.

„Недопустимо е да не знаем нищо – или почти нищо – за не по-малко героичното участие на жените… Сякаш те са били единствено безгласни и невидими жертви на последвалия погром – нищо повече от статистика, а не равностойни съзаклятници и бойци,“ казва сценаристът Димитър Стоянович.

Така филмът поставя въпрос, който дълго е оставал без отговор, и търси справедливост към собствената ни историческа памет. В търсенето на тази справедливост разказът естествено се насочва отвъд познатото. Без да отрича подвига на мъжете, филмът разгръща паралелна, почти непозната история – тази на жените, които са били не просто свидетели, а активни участници.

Именно тук идва и личният поглед на режисьорката Боя Харизанова, която поставя акцент върху тежестта на този разказ: „Работата върху този филм за мен е голяма отговорност, тъй като с екипа се докосваме до едни от най-кървавите страници в нашата история, довели до това да имаме държава днес. Още повече, че ние надникваме в съдбите на не толкова популярните водачи на въстанието от 1876 г. Разбира се, без ни най-малко да омаловажаваме достойното дело на Бенковски, Каблешков, Волов, Заимов, Ботев и всички други мъже дали живота си в името на свободата ни, ние обръщаме внимание и на жените. Във всеки от четирите революционни окръга има жени, които не само са везали знамена и са укривали четници. Не само са леели куршуми или са били куриери на тайни съобщения между революционерите. Това са жени, които са се били редом с мъжете, били залавяни и измъчвани, а някои от тях са дали жестоки саможертви в името на свободна България. Дори най-известната сред тях – Райна Княгиня е най-популярна с това, че е ушила знамето на четвърти революционен окръг с надпис „Свобода или смърт“. По-малко известен е фактът, че тя е била на бойното поле със сабя и пистолет редом с мъжете в битката при Балабанова кория. Тези и много други истории за смели жени се разказват във филма „Жените през април. Непознатите герои на Априлското въстание.“ Така разказът преминава от забравата към действието, от мълчанието към гласовете на самите героини. „След дните на мъжки героизъм идва времето, в което жените са поканени да споделят и най-вече да изживеят неговите последствия. Тя е онази, която обикновено оцелява…“, споделя Петър Стоянович.

Филмът представя жената като носител на паметта, като свидетел и като герой. Историите на Райна Княгиня, Мина Балиндрекова, Фота Манчова, София Вранкова и Лаза Богданова оживяват като част от по-пълно и по-честно разбиране за миналото.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица