Свържи се с нас

Култура

РСО „Централна Стара планина” осигури българското участие на голямо изложение

Published

on

Снимка: РСО „Централна Стара планина”

РСО „Централна Стара планина” осигури българското участие в голямото изложение Homo Faber, проведено във Венеция.

Мариела Петрова, изпълнителен директор на РСО „Централна Стара планина” бе един от тримата български представители на изложението на занаятчийски изделия Хомо Фабер. Контактите на оглавяваната от нея организация с фондация „Микеланджело” осигуряват включването на още двама български представители в събитието – доц. д-р Светла Димитрова, директор на ЕМО „Етър” и Росина Пенчева, фотограф.

Хомо Фабер (изписва се Homo Faber) е латински израз. Среща се често във философската книжнина и би могъл да се преведе като „човек сам кове своята съдба”.

Снимка: РСО „Централна Стара планина”

Homo Faber 2018 в цифри: 62 500 посетители за 17 дни; 13 куратори на 16 изложбени пространства; Около 900 образци на изящното занаятчийство, изработени от 410 майстори занаятчии и дизайнери от 35 европейски страни; 91 демонстрации на занаятчийски умения на живо; 105 студенти по приложно изкуство и дизайн от 26 европейски образователни институции – посланици на културата в тази уникална инициатива.

Снимка: РСО „Централна Стара планина”

„Homo Faber 2018 е първата голяма инициатива на фондация „Микеланджело” в подкрепа на нейната мисия да съхранява, популяризира и насърчава изящното майсторство. Тя показа, че трайни красиви неща се създават само когато човешка ръка, сърце и ум работят заедно.

За да постигне своите цели, Фондация Микеланджело изгражда мрежа от съмишленици: публични и частни организации, училища и музеи за приложни изкуства и дизайн. Повече от 70 от тези организации от 26 европейски държави посетиха Homo Faber 2018, за да се срещнат и обменят идеи. През следващите години те ще продължат да подкрепят най-добрите майстори занаятчии в своите страни и да предприемат местни действия в съответствие с мисията на фондация „Микеланджело”.

На Homo Faber присъстваха 105 студенти по приложни изкуства и дизайн от образователни институции в мрежата на фондацията, представляващи следващото поколение занаятчии и дизайнери. Специално подбрани за Програмата за млади посланици на Хомо Фабер, те бяха натоварени със задачата да споделят своите знания и страст с посетителите на 16-те изложбени пространства на Homo Faber. За тези талантливи ученици това беше изключителна възможност да изградят общност с техните връстници и да потърсят вдъхновение за бъдещата си кариера от майсторите занаятчии и дизайнерите, присъстващи на място.

Homo Faber е замислено като културно изложение, което да подчертае истинската стойност на изящната майсторска изработка. Затова изложените изделия не се продаваха на място. Информация за тези изключителни предмети и произведения на изкуството, както и за техните създатели, може да се намери чрез онлайн каталог на уебсайта на Homo Faber.

Входът за Homo Faber 2018 беше безплатен, но се изискваше предварителна регистрация”, разказа изпълнителният директор на Сдружението Мариела Петрова.

Снимка: РСО „Централна Стара планина”

От 1 юли 2018 РСО „Централна Стара планина” официално е включено в партньорската мрежа на Фондацията за креативност и изящно майсторство „Микеланджело”.

Дейността на сдружението на старопланинските общини в сферата на креативните индустрии и целенасочената подкрепа за развитие на занаятчийския сектор привлече вниманието на фондацията още в края на 2016 година, когато нейният представител Жак Рей – ръководител на отдел „Стратегически отношения”, се срещна в Габрово с изпълнителния директор на РСО „Централна Стара планина” Мариела Петрова. Оттогава датира неформалното партньорство между двете организации, довело до публичното присъединявана на сдружението към глобалната мрежа от партньори на фондация „Микеланджело“.

Снимка: РСО „Централна Стара планина”

РСО „Централна Стара планина” признава културата и креативността като един от основните фактори за устойчивото развитие на градовете и заедно със своите членове (14 общини, разположени по северните склонове на Стара планина) насърчава развитието на креативните индустрии.

Вече 10 години сдружението подпомага занаятчийския сектор чрез участие в различни европейски проекти: Креативен растеж, Иновативни политики за насърчаване на предприемачеството в сектора на занаятите (ИНОКРАФТС), Регионално сътрудничество за развитие на занаятите (РЕГИОКРАФТС) и Авангардни занаяти: нови модели за професионално образование и обучение в художествените занаятите (АВАНТКРАФТС). От 2015 год. организацията е координатор за България на Европейските дни на художествените занаяти, а от 2016 – съорганизатор на лятното ателие Стъклена плетеница.

Снимка: РСО „Централна Стара планина”

Способността да създадем произведение на изкуството със собствените си ръце е не само творчески акт, но и начин да изразим себе си и да оставим ценна следа в този свят. Споделяйки тази философия с партньорите на фондация „Микеланджело”, РСО „Централна Стара планина” ще работи още по-активно за пренасяне на културното наследство в бъдещето, за информиране на широката публика за света на майсторите занаятчии и изграждане на уважение към тях, за създаване на контакти между занаятчийски общности, дизайнери, образователни институции, музеи и местни власти.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Коментари

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Култура

Каменната стълба има много тънкости, които само майстор може да ти покаже

Published

on

Когато имаш комбинацията от подпорна стена и каменни стъпала, които подхождат нагоре, добре е да са влезли в зида. Така структурата няма да мръдне никога. Майсторът на суха каменна зидария Христо Тоцев обучава група от участници в образователната програма „В света на Старопланинската архитектура“, която се реализира в музей „Етър“, съвместно със сдружение Мещра.

Градежът, който се прави, е изцяло от природни материали. Николай Великов търси подходящи камъни, които да помогнат за изграждането на подпорната стена и на стълбата. Тъй като образователната програма се реализира на територията на „Етър“, течащата през музея река Сивек подпомага начинанието.

Камъните обаче трябва да не са изгладени от водата, за да не се хлъзгат – това е едно от нещата, които Николай Великов научава от майстор Христо Тоцев.

Николай е от Горна Оряховица и е юрист. Образователната програма го привлича с възможността да усвои знания и умения, които да използва в закупен преди време имот. Досега строителството там е съвременно, споделя той, но е убеден, че това ще се промени с участието му в образователната програма „В света на Старопланинската архитектура“.

И Маргарита Георгиева от Плевен има намерение да реализира на практика знанието, което ще придобие от участието си в програмата. Включва се за първа година.

„Какво ме водеше към решението да се включа в програмата? Притежаваме стари къщи и се оказва, че много неща човек трябва да си ги свърши сам. Няма строители, на които да разчита, когато става въпрос за традиционни техники от миналото. Привличат ме и Балкана, и прекрасното място „Етър“. Съзнавам, че е амбициозна да казвам, че ще участвам във възстановяването на старите постройки и градежи, но другото е да бъдат оставени да рухнат. Мисля, че никой не иска да бъде свързван с такова неща. Съпругът ми има къща от своя прадядо. В нея човек се чувства много по-добре отколкото в много съвременни постройки.“

Маргарита Георгиева е изпробвала да направи градеж, като този, на който се обучава заедно с други участници в образователната програма. Съзнава, че засега е „на първо стъпало“ (в начален етап от обучителния процес), но е убедена, че времето, прекарано в музей „Етър“ ще помогне за усвояване на нови практически умения.

И строителството е игра, щом участват деца! Симона Герчева е най-малкият участник в образователната програма „В света на Старопланинската архитектура”, която музей „Етър” и сдружение Мещра реализираха на 7, 8 и 9 август.

Шестгодишното момиченце е от София и се обучава в детския модул от програмата, докато родителите й са в една от групите за възрастни.

Не е трудно да се ориентира човек къде в музея децата се учат на традиционно строителство. Поведението на малчуганите е непринудено, а играта се превръща във важно средство за получаване на знания и умения.

Разбира се на Симона на първо място й допада, че има други деца. Никой не ги ограничава, затова спокойно тъпчат с крака сместа от глина, вода и слама, ровят с ръце из нея и не мислят за изцапани дрехи. Течащата наблизо рекичка с чиста вода дава възможност, ако някой се пооплеска повече, да се измие.

Игнат Ченчев е от Варна и обича физическия труд. Решението да дойде с родителите си в музей „Етър” взема с помощта на баба си, която му разказва, че тук има много възможности да се научи да прави различни неща с ръцете си. Игнат споделя, че обича физическия труд. Дядо му има железарска работилница, където детето изработва някои от своите играчки.

Игнат Ченчев смята да заснеме клип, за да покаже на дядо си как се справя по време на образователната програма.

Магдалена Каменова е от София и активно участва в подготовката на сместа за кирпич, от който да бъдат изработени тухлите. Включва се с останалите деца в осигуряване на материалите за плет, а през втория ден от програмата за първи път тъче на стан.

Калина Аладжова е родена в Люксенбург. За две години живее с родителите и брат си, също участник в програмата, в Благоевград, но казва, че отново ще се върнат в Люксенбург. Калина смята, че това ще се случи, за да не забравят децата френски език. Тя също тъче на стан в Музейния детски център в „Етър”, участва в плетенето на плет и в изработването на глинени тухли.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

„В света на Старопланинската архитектура“

Успешно пето издание на образователната програма „В света на Старопланинската архитектура“.

Published

on

Отлична организация, полезно обучение с практическа насоченост и добре подбрана теоретична част. Това е оценката на участниците в петото издание на образователната програма „В света на Старопланинската архитектура“.

В рамките на три дни – 7, 8 и 9 август, хора с интерес към традиционните техники на градеж създаваха конструкции от камък, глина, дърво и друга растителност.

Участниците бяха разделени на групи, всяка от които се включи в изграждането на каменна подпорна стена със стълби, в направата на дървени сглобки и на мазилка от естествени материали. Програмата включваше лекционни модули, посветени на старата архитектура, а участниците имаха възможност да се запознаят със стари къщи, плевня и воденица в село Потока и габровския квартал Етъра.

През 2020 година бе реализиран и специален модул, в който се обучаваха деца на родители, участващи в програмата. Малчуганите се обучаваха как се плете плет и как се подготвят материалите за него, създадоха от дърво къщички за птици и домове за домашни любимци, изработиха калъпи и направиха малки кирпичени тухли в тях.

През 2020 година участниците в образователната програма бяха тридесет и един, от които осем деца. Създатели на „В света на старопланинската архитектура“ са Сдружение „Мещра – традиционни знания и занаяти“ и Регионален етнографски музей на открито „Етър“.

От 2017 г. като партньор участва Камара на архитектите в България (КАБ). Тази година е юбилейното пето издание на програмата. Към основните спонсори се присъединяват КАБ – Регионална колегия, гр. Габрово и фирма „Рьофикс“ – България.

*Снимки: РЕМО „Етър“

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

Снимка на Рачо Ковача набира все по-голяма популярност

Published

on

В разгара на протестите в страната, любопитна снимка, показваща основателя на Габрово Рачо Ковача на сив фон в компанията на три гарвана сред запустели къщи, бе публикувана във фейсбук – групата „Похвалите и абсурдите на Габрово“ и получи одобрението на стотици със своето послание.

За броени часове колажът, чийто автор е габровският фотограф Тодор Тодоров от фото „Спринт“, разбуни духовете на потребителите в социалната мрежа, получавайки много харесвания и одобрение.

Идеята на автора, който не за първи път показва нестандартното си виждане и хрумвания, провокирайки чрез изкуство публиката, е да изрази отношението си към случващото се в Габрово, обезлюдяването на града с всеки изминал ден и необходимостта това да бъде променено, преди да са останали само гарваните и Паметникът в реката.

Пред „Габрово Нюз“ фотографът Тодор Тодоров разкри, че планира да подготви изложба със своите колажи, които са на различни теми и които се радват на широк обществен интерес в социалните мрежи.

През далечната 2013 година, по време на реализирането на големия проект за воден цикъл на Габрово, Тодоров илюстрира с друг свой фотоколаж часовниковата кула на площад „Първи май“, силно наподобяваща Наклонената кула в Пиза.

В началото на това лято фотографът „преосмисли“ пространството на площад „Възраждане“, превръщайки го в плувен комплекс. Едни приветстват и одобряват този вид изкуство, а други не са съгласни с ексцентричния подход в колажите. Повечето хора обаче все пак се наслаждават на гледката, носеща им настроение.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица