Свържи се с нас

Култура

Каталогът „Габровски сокайни шевици“ е завършен

Каталогът „Габровски сокайни шевици” съхранява уникално знание, трупано с векове в българските семейства

Живеем във време, в което агресията, липсата на култура – дори в най-общ смисъл, и незачитането на пространствата, предназначени за хора с потенциал, са ежедневие.

Живеем във време, в което предаването на традициите от поколение на поколение рядко се среща.

Живеем във време, в което властва разбирането – „всичко започва от мен”. Тази власт на егото вирее в почва, напоявана и подхранвана от хора, временно заели позиции, които им позволяват да налагат тази философия. Самите те са избуели в тази среда.

От време на време проблясва някое пламъче, което няма как да не бъде забелязано. Колкото малки са тези пламъчета, а все пак осветяват този безпросветен мрак, в който са се разположили уж преминали блестящи образователни системи лица.

Зачитането на традицията – ето това ярко пламъче светна пред препълнената зала на Регионален исторически музей – Габрово. Ако на някой това му се стори като наситено с прекален патетизъм описание, просто не е присъствал на събитието – представяне на каталога „Габровски сокайни шевици”.

Резултатите бяха представени от Росен Йосифов, който е негов ръководител.

Преди години е било традиция уменията да се предават от майка на дъщеря и от баща на син. Така момичетата се научавали да везят, а момчетата – на занаят. Как са създавани габровските сокайни шевици – ето за това бе разговорът при представянето на каталога.

Д-р Аксиния Бутева е автор на двуезичното издание – с български и английски текстове. Преводът е на Божидар Стойков.

Д-р Бутев може да разказва много за шевиците, тъй като е посветила голяма част от времето си на тях.Тя има голям принос за запазване на традицията, иначе казано – в запалването и поддържането на едно от пламъчетата, които осветяват безпросветния мрак.

Издаването на каталога „Габровски сокайни шевици” става с финансовата подкрепа на Програма „Култура” на Община Габрово. Регионален исторически музей – Габрово го реализира в партньорство с ЕМО „Етър” и МАИР „Боженци”.

При представянето на „Габровски сокайни шевици” стана ясно, че в миналото българките са владеели около 100 видове бод. Днес най-добрите везбарки правят между 34 и 40, а д-р Аксиния Бутева – 15. Докторантурата на автора на каталога е посветена на шевиците, но преди да ги пренесе на научното поприще, г-жа Бутева ги изучава практически.

Очаквайте интервю с д-р Аксиния Бутева, в което тя разказва за габровските сокайни шевици и за българските традиции в изработката на шевици.

Каталогът „Габровски сокайни шевици” съхранява уникално знание, трупано с векове в българските семейства

Каталогът „Габровски сокайни шевици” е част от проекта „Красотата на Габровската сокайна шевица”. 11 496 лв. е сумата, вложена в проекта от програма „Култура” на Община Габрово.

Резултатите:

Издаден е първи каталог на музейна колекция в Габровска област, социализализирано е уникално културно-историческо наследство; Представени са за първи път във временна експозиция на колекциите сокайни шевици, съхранени в местните културни институти;

Създадени са знания и умения в подрастващите, свързани с естетическите качества на габровската сокайна шевица.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

6 коментара

6 Comments

  1. Бойко Гнойков

    11.11.2018 at 13:59

    Като изтеглих мойте хора от Орлов мост, Радане, и останахте един камион педерас’и!!!

    • Кристина Сидорова

      11.11.2018 at 16:52

      С 20 те дрифтъра дето блокира ха деца и болни хора на Шипка и с 8 те бабички дето ги събирам петък пред АГ ша измитем гербирастити.

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Култура

„Пикльото“ от Калин Илиев на габровска сцена

В два последователни вторника, на 29 октомври и 5 ноември на камерната сцена на Дома на културата „Емануил Манолов“ в Габрово, ще се състоят премиерните представления за Габрово на пиесата на Калин Илиев „Пикльото“.

Началният час и на двете постановки е 19.00 часа, а билети за тях могат да бъдат намерени на касата на ДТ „Рачо Стоянов“.

„Пикльото“ е моноспектакъл на Кирил Михов, а режисьор е Бойко Илиев. Калин Илиев е писател и драматург, чиито последни две книги „Морфо“ и „Пролетта на емигрантите“ станаха изключително популярни. Може би защото историята проследява завръщане на емигрантите в измислената страна Нулия /безспорна метафора за България, но не само/.

Там те влизат в сблъсък с властта на одиозни фигури, носещи прозвищата Вълка, Плъха и много други, в които може да бъде разпознат не само конкретния ни политически елит, но нещо много по-важно: душевни типажи, които са напуснали човешкия си облик.

Пикльото е нощен пазач, който охранява склад за самочувствие. За да не заспи, е поканил тайнствена любовница. Появява се и Крадеца, приема фантастични, одиозни превъплъщения. Битките между Пазача и Крадеца са една от друга по-ожесточени и невероятни. Всъщност – има ли Пазач, Крадец, Любовница, склад за самочувствие? Или един самотник живее измислен живот, в който единствената „реалност“ до него е самият Бог?

Драматургът Калин Илиев може да бъде разпознат чрез пиесите „Ключът“, „Пикльото“, „Границата“, „Как се гони страх“, „Голямата мама“, Приказка за обърканото царство“, „Приказка за края“, „Максимално“. Текстовете му са преведени на английски, гръцки, китайски, немски, румънски, руски, словашки, сръбски, украински, френски, чешки…

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

Поредицата „ФамилииТЕ“ продължава със Солакови

„Солакови“ – изложба с произведения на Митьо, Недко и Димитър Солакови – Художествена галерия „Христо Цокев“, Габрово – 25 октомври, 17.30ч.
„Пестеливи драсканици“ на Недко Солаков – Музей „Дом на хумора и сатирата“, Габрово – 25 октомври, 19.30ч

Поредицата „ФамилииТЕ“ на Община Габрово продължава с фамилия Солакови, информираха от администрацията на кмета. Поредицата представя творчеството на известни фамилии, свързани с Габрово, които имат принос за културния, икономически и обществен живот.

Във „ФамилииТЕ“ досега гостуваха семейство Москови – Рада, Теди и Иван Москови, семейство Пенчеви – Чаракчиеви и семейство Минчеви – цигуларите Минчо Минчев и синът му Николай Минчев.

„Солакови“ – изложба с произведения на Митьо, Недко и Димитър Солакови и „Пестеливи драсканици“ на Недко Солаков, ще бъде открита на 25 октомври (петък) в Габрово. Те ще продължат до 19 януари 2020 г.

Изложбата „Солакови“ говори за художници, свързани, макар и по различен начин, с едно конкретно място – Габрово и със съвремието ни в неговото безспирно течение и промяна. В пространствата на Художествена галерия „Христо Цокев“ тя се покрива с представата за активно енергийно, подобно на радиовълните, излъчване на творчески възможности с изходна точка този град.

Ако Митьо Солаков с точните си портрети и изразителни монументални композиции се намира близо до самия източник поради почти постоянното си присъствие в града, то „вълните“ от изложби и колекции при сина му Недко и внука му Димитър са в постоянното разширение на това хипотетично излъчване, обикалят света от Ню Орлиънс до Сидни.

Династиите в изкуството са изключително органична традиция. Освен познания в занаята те съумяват да предадат целеустремеността, енергията и страстта, вярата в смисъла на изкуството и убедеността в свободата на изразяването.

Изложбата „Солакови“ се базира върху такава връзка, често неочевидна за външния поглед, но вградена в съзнанието, моженето и стремежите на участниците й. Творбите на Митьо Солаков, напуснал ни през 2010 г., представят изкуството на страната от трудния период на изолация от света през втората половина на 20 в. Тръгвайки от изобразителния реализъм в ателието на проф. Иван Фунев в Художествената академия в София, по-късно чрез обобщени форми и лаконични монументални композиции, той се стреми да отрази обречената утопия на онова, което днес неуважително наричаме „соц“.

Портретите му от габровските колекции на сякаш обикновени, но винаги любими хора, или на публични личности с точно уловените им характеристики, остават едновременно особени и разпознаваеми.

Паметниците и паметните знаци в града и около него, реализирани от скулптора, вече живеят извън времето си – онзи период в изкуството, чиято естетика постепенно, с отдалечаването на историческата травма, се асоциира с монументалност на пластиката, формите и посланията.

Увлекателно е да се проследява еволюцията при художника Митьо Солаков – изчистването на езика, стремежът към типизация, освобождаването от подробности при изграждане на формата по пътя към знаковостта от една страна, а от друга – експерименталните стъпки в посока не-идеалност, контактност, комуникативност.

Недко Солаков е българският художник на света. Достатъчно е да се надникне в неговата биография, за да се прозре географията и мащаба на представянията му из цяла Европа и на почти всички континенти. Участник е в множество световни изложби – 2 пъти на Документа в Касел, 6 пъти на Венецианското биенале, 3 пъти на Биеналето в Истанбул, 2 пъти на Биеналето в Гуангджу, както и в Лион, Тирана, Москва, Сидни, Катманду, Рига… без да се споменават около 150 самостоятелни изложби.

За откриването в Габрово той идва седмица след вернисажа си във Виена, където в един от най-важните й музеи – Албертина, е изпълнил рисунки и коментари по стените в изложбата „Страст за рисуване. Дарение на Колекция Флоранс и Даниел Герлен за Центъра Помпиду“.

снимка: Община Габрово

В момента експозиция от нови негови работи може да бъде видяна в Пловдив в Галерия Сариев, а следващият му проект е в Париж – в „Космополис #2“ на Центъра Помпиду, където ще се представи и най-младият Солаков – Димитър.

Много от историите на Недко, а той е всепризнат майстор на визуални разкази и коментари с рисунки и текст, имат за отправна точка ако не точно родния му град, то топоса България, за чиято история и култура Габрово има изключителен принос.

В много от авторските си повествования – лекции, публикации, интервюта, художникът нееднократно подчертава връзката със страната чрез любовта си към природата и най-вече към пейзажа около Габрово, към самия град, към онова, което с леко неудобство от сантименталността обобщаваме като „роден край“.

Галериите в Габрово са имали шанса да придобият навреме ранни живописни произведения на художника и днес, в контекста на широкото му представяне в изложби, музейни и частни колекции по света, е изключително интересно да се анализира началото на мащабния му път. Тогава, през 1980-те, той е и успешен характерен портретист, и майстор на алегории, и последовател на класиците в областта на жанровите и дори батални композиции, и създател на необичайни за времето си метафорични, почти абстрактни платна.

В тази обширна, макар и далеч не изчерпателна експозиция на някогашния Недко Солаков, се вижда смелостта му да премине от почти прозрачното вальорно изграждане на повърхности към наситени с цвят и пастьозни мазки слоеве, от обобщенията към множеството детайли.

Изглежда, че именно вниманието както към композиционните, така и към смисловите подробности, е онази част от ранния му период, позволила на автора да се развие до блестящ и обстоятелен, пълен с нюанси разказвач, какъвто го виждаме днес. Верността към живописното изкуство, към изразителността на цвета и „ръчното пипане“ през зрелите си години, Недко Солаков подчертава чрез „Историята на жълтото петно“ (от 1997 до днес) – прясно оцветена повърхност на стена и текст върху нея, иронизиращ тегобите на успешния творец, поставил задачи на асистентите си, но забравил точно с каква цел…

При Недко четенето едновременно с гледането е характерният метод, който уникално „работи“ и в подробните му инсталации, и в представителни музейни експозиции, и в празните зали. Как става това може да се види в „Пестеливи драсканици“ в Дома на хумора и сатирата едновременно с изложбата в Художествената галерия „Христо Цокев“.

Творбата е направена специално за мястото и авторът обещава съвсем локални и лични коментари, като габровските зрители ще се окажат в ситуацията, в която вече са били посетителите на такива музеи като Музея за модерно изкуство, Франкфурт; Haus Konstruktive, Цюрих; Музея Франс Халс, Харлем; Кунстмузеум, Сент Гален; P.S. 1 MoMA, Ню Йорк; Фондация Сералвеш, Порто; Центъра за съвременно изкуство De Appel, Амстердам; Музея Кралица София, Мадрид…

Голямата инсталация „История на изкуството – кратка версия“ (2014) на третия участник – Димитър Солаков, метафорично обхваща цялата изложба. В нея младият автор за кратко нахлузва обувките на предците си и стъпва в академичната им подготовка.

Запазвайки дистанция и с голяма доза ирония спрямо каноните, той на практика сякаш се обучава от образците на миналото – пробва се в пещерната живопис, проучва византийската мозайка, копира романска миниатюра, поема роли от религиозната иконография, изучава революционната архитектура на Ренесанса, отдава дължимото на културното, формалното и тематично многообразие на генезиса на изкуството днес – от „античността до наши дни“, както често бива обозначен огромният компендиум от творчески постижения.

Фотографското му образование в Нов български университет, както и семейната традиция на умело композиране на разнообразни арт и нон-арт средства, са му дали бърз и точен поглед, позволяващ да извади от „учебника“ (в този случай „История на изкуството“ на Ернст Гомбрих) подходящи визуални фрагменти и да ги превърне в поучителна и увлекателна „жива“ инсталация.

Представител на поколение, за което границите са условни, а светът е синтез на множество множества от наглед разнообразни елементи, Димитър Солаков се интересува от „неописаното“, в това число и от историята на изкуството – от праисторическото минало, вселената, съвместното съществуване на животи на планетата, от всичко, което не отблизо и индиректно, но постоянно влияе върху човечеството, въображението му, изкуството, което то създава. Един от библейските завети „Обичай ближния като себе си“ е визуализиран като пряка връзка между него, човека, и галактиката Андромеда.

Димитър е известен със сериозната си загриженост за състоянието на околната среда. Седмица преди експозицията в Габрово в галерията Heerz Tooya във Велико Търново се откри изложбата му „Знаци“, в която, работейки с неон, той създава остра метафора за лицемерието нa обществото по отношение на обхваналата ни екологична криза.

Става дума не само за актуалния протест срещу политическото отношение към проблема – искането на художника е да прогледнем. В Габрово той показва „Връщане във форма“ (2017) – днешните т. нар. изкопаеми горива във вида, от който са се преобразували в такива – oт планктона, скулптиран от 3D принтер по проект на автора.

Изложбата „Солакови“ представя в края, където са израснали, местни художници, един вид „нашенци“, чието творчество търси отговори на все същите вечни за изкуството въпроси, зададени още от Пол Гоген в края на 19 в. – откъде сме? кои сме? накъде отиваме? Митьо – вкоренен в мястото и времето си, Недко – в международния си водовъртеж, и Димитър – преодоляващ и историческата конкретика, и топоса с неговия реален пространствен контекст.

Кратки биографии:
Митьо Солаков е роден през 1931 г. в село Ряховците, Севлиевско. Завършва ВИИИ „Н. Павлович“ в София през 1955 г. при проф. Иван Фунев. В продължение на седем години е директор на Техникума по каменоделие във врачанското село Кунино. През 1962 г. се завръща в Габрово и работи като уредник в Художествена галерия „Христо Цокев“. До 1989 г. е председател на художествения съвет към Съюза на българските художници в Габрово. Като скулптор постига успехи в портретния жанр и монументалната скулптура. Творбите му са свързани с исторически и политически събития – Паметник на априлци, Паметник на Тодор Асенов, „Пиета”, „Жетварки”, „Бригадири”, „Майка с дете”. Заедно с колегите си – Никола Николов и проф. Кънчо Цанев, възстановяват Габровския карнавал, прераснал във Фестивал на хумора и сатирата, превърнал се в емблема на града. Автор е на статуетката „Гаскар” (1995) – наградата на град Габрово, която се връчва на отличен от журито творец, участник в Международното биенале на хумора и сатирата в изкуствата – Габрово. Провъзгласен е за Почетен гражданин на Габрово през 2002 г. Умира на 4 февруари 2010 г.

От началото на 1990-те Недко Солаков (роден 1957 г. в Червен Бряг, България; живее в София) участва в изложби в Европа и САЩ. Негови работи са показвани на Aperto’93 (Биенале във Венеция); като Националното представяне на България на 48-то, както и на 46-то, 49-то, 50-то и 52-то Биенале във Венеция; на 3-то, 4-то и 9-то Биенале в Истанбул; Сао Паоло’94; на Манифеста 1, Ротердам; на 2-то и 4-то Биенале в Гуангджу; на 5-то Биенале в Лион; на Sonsbeek 9 в Арнхем; на 4-то и 5-то Биенале в Цетинье; на 1-то Биенале в Лудж; на 7-то Биенале в Шарджа, Обединени Арабски Емирства; на 3-то Биенале в Тирана; на 2-то Биенале в Севиля; на 2-то Биенале в Москва; на Документа 12; на 16-то Биенале в Сидни; на Prospect 1, Биенале в Ню Орлиънс и на Биеналето в Сингапур, 2011; на Документа 13; Триеналето в Катманду и 1-то Международно биенале за съвременно изкуство в Рига. През последните години авторът има самостоятелни изложби в Museu do Chiado, Лисабон; Stichting De Appel, Амстердам; CCA Kitakyushu, Япония; Museo Nacional Centro de Arte Reina Sofía, Мадрид; The Israel Museum, Йерусалим; Centre d’Art Santa Monica, Барселона; Kunsthaus, Цюрих; Castello di Rivoli, Риволи; Градска Художествена Галерия, София; Galleria Borghese, Рим; Salzburger Kunstverein, Залцбург; BOZAR, Брюксел; Институт за съвременно изкуство – София и La Panacee, Монпелие. През 2003-2005 самостоятелната му изложба “A 12 1/3 (and even more) Year Survey“ бе представена в Casino Luxembourg, Rooseum, Малмьо и О.К Centrum, Линц, а през 2008-2009 изложбата му „Emotions” бе показана в Kunstmuseum, Бон, Kunstmuseum St. Gallen и в Institut Mathildenhoehe, Дармщат. През 2011-2012 неговата най-голяма до сега ретроспектива “All in Order, with Exceptions” е представена в Ikon Gallery, Бирмингам; Fondazione Galleria Civica, Тренто (“All in (My) Order, with Exceptions”); S.M.A.K., Гент и Fundação de Serralves, Порто. Негови работи притежават над 50 международни музейни и публични частни колекции, сред които тези на MoMA Ню Йорк, Tate Modern, Лондон и Centre Pompidou, Париж. Провъзгласен е за почетен гражданин на Габрово през 2015 г. Димитър Солаков (роден 1987 г.) завършва Нов български университет, София, през 2011. Участвал е в редица международни изложби, част от които са: “SUPERPOSITION: Art of Equilibrium and Engagement”, 21 Биенале в Сидни (Австралия), “What is Left”, (Виена), “The Pleasures of Love” (Белград), “The Power of Doubt”, Times Museum (Гуанджоу, Китай), Bienal de Cuenca XI (Куенка, Еквадор), PHotoEspaña (Мадрид), GRID Photographie Biennal (Амстердам, Холандия), “Ritual Of The Habitual” (Пловдив, България), Sofia Contemporary (София), “All I Can Do Is Art” (Прага), 56th October Salon (Белград), “What Is Left?” (Виена). Представял е самостоятелни изложби на места като Incubate (Тилбург, Холандия), Галерия Сариев (Пловдив, България), Институт за съвременно изкуство – София, Credo Bonum (София), 0gms (София).

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

Студенти от Национална художествена академия на практическо обучение в „Етър”

Студенти от трети курс, специалност „Метал” на Национална художествена академия, проведоха традиционната си практика в музей „Етър”. Тя е съобразена с учебните задачи на студентите през предстоящите два семестъра. Жанрът, който изучават е медална скулптура.

снимка: Музей „Етър“

„Целта ни е бързо въвеждане на младите колеги в спецификите и проблемите, съпътстващи създаването на художествени произведения в конкретната сфера. Медалът като обект, освен вид отличие, е част от съвременното и традиционно изкуство. Сцени и изображения, изпълнени в класически релеф, третиране на различни материали и техники, в допълнение с използване на символи и знаци, правят медалната скулптура разнообразна и интересна за зрителя”, коментира асистент Венцислав Шишков, който проведе практическото обучение на групата студенти в музея.

снимка: Музей „Етър“

В рамките на четири работни дни, участие в занятията взеха Елена Каушал, Рая Златкова, Валери Козарев, Цветан Панайотов и Павел Петков. Те направиха релефни изображения от гипс, които след това бяха отлети в метал.

снимка: Музей „Етър“

„През настоящата учебна година в предметите „Композиция” и „Метал”, работата на студентите е обвързана с участия в ежемесечен международен уъркшоп по проект на проф. Богомил Николов, в национални и международни изложби и конкурси.

снимка: Музей „Етър“
снимка: Музей „Етър“

Събитието е от особено значение с цел продуктивност, сплотяване и създаване на колектив, поддържащ творческа атмосфера с предпоставки за осъществяване на художествени идеи и бъдещи артистични реализации”, каза още асистент Венцислав Шишков.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Реклама

 

Популярни новини от последната седмица