Свържи се с нас

Култура

Каталогът „Габровски сокайни шевици“ е завършен

Published

on

Каталогът „Габровски сокайни шевици” съхранява уникално знание, трупано с векове в българските семейства

Живеем във време, в което агресията, липсата на култура – дори в най-общ смисъл, и незачитането на пространствата, предназначени за хора с потенциал, са ежедневие.

Живеем във време, в което предаването на традициите от поколение на поколение рядко се среща.

Живеем във време, в което властва разбирането – „всичко започва от мен”. Тази власт на егото вирее в почва, напоявана и подхранвана от хора, временно заели позиции, които им позволяват да налагат тази философия. Самите те са избуели в тази среда.

От време на време проблясва някое пламъче, което няма как да не бъде забелязано. Колкото малки са тези пламъчета, а все пак осветяват този безпросветен мрак, в който са се разположили уж преминали блестящи образователни системи лица.

Зачитането на традицията – ето това ярко пламъче светна пред препълнената зала на Регионален исторически музей – Габрово. Ако на някой това му се стори като наситено с прекален патетизъм описание, просто не е присъствал на събитието – представяне на каталога „Габровски сокайни шевици”.

Резултатите бяха представени от Росен Йосифов, който е негов ръководител.

Преди години е било традиция уменията да се предават от майка на дъщеря и от баща на син. Така момичетата се научавали да везят, а момчетата – на занаят. Как са създавани габровските сокайни шевици – ето за това бе разговорът при представянето на каталога.

Д-р Аксиния Бутева е автор на двуезичното издание – с български и английски текстове. Преводът е на Божидар Стойков.

Д-р Бутев може да разказва много за шевиците, тъй като е посветила голяма част от времето си на тях.Тя има голям принос за запазване на традицията, иначе казано – в запалването и поддържането на едно от пламъчетата, които осветяват безпросветния мрак.

Издаването на каталога „Габровски сокайни шевици” става с финансовата подкрепа на Програма „Култура” на Община Габрово. Регионален исторически музей – Габрово го реализира в партньорство с ЕМО „Етър” и МАИР „Боженци”.

При представянето на „Габровски сокайни шевици” стана ясно, че в миналото българките са владеели около 100 видове бод. Днес най-добрите везбарки правят между 34 и 40, а д-р Аксиния Бутева – 15. Докторантурата на автора на каталога е посветена на шевиците, но преди да ги пренесе на научното поприще, г-жа Бутева ги изучава практически.

Очаквайте интервю с д-р Аксиния Бутева, в което тя разказва за габровските сокайни шевици и за българските традиции в изработката на шевици.

Каталогът „Габровски сокайни шевици” съхранява уникално знание, трупано с векове в българските семейства

Каталогът „Габровски сокайни шевици” е част от проекта „Красотата на Габровската сокайна шевица”. 11 496 лв. е сумата, вложена в проекта от програма „Култура” на Община Габрово.

Резултатите:

Издаден е първи каталог на музейна колекция в Габровска област, социализализирано е уникално културно-историческо наследство; Представени са за първи път във временна експозиция на колекциите сокайни шевици, съхранени в местните културни институти;

Създадени са знания и умения в подрастващите, свързани с естетическите качества на габровската сокайна шевица.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

ИМ-Дряново издаде кулинарна книга с рецепти от края на XIX и началото на XX век

Published

on

Излезе от печат най-новото книжно издание на Исторически музей – Дряново. То е свързано с кулинарията и е насочено към всички почитатели на традиционния български вкус. Кулинарната книга носи заглавието „Дряновски вкусотии и изкушения“.

Тази малка книжка събира готварските рецепти на дряновката Анастасия Лафчиева (1847–1927 г.) – съпруга на Станчо Лафчиев, кмет на Дряново (1896–1899 г.). Родени в домашното пространство, изпитани в практиката и проверени от опита, тези рецепти са предавани устно: от майка на дъщеря, от баба на внучка, през няколко поколения.

Съхранени и записани от потомците в няколко тетрадки, днес те се публикуват за първи път и достигат до читателите като ценен дар от съкровищницата на Исторически музей – Дряново.

Съставители на изданието са музейните специалисти Юлия Дабкова, Стилияна Топалова – Марчовска и Христо Петров. Книгата е с твърди корици и цветни илюстрации. Графичното оформление е дело на Силвия Георгиева, а предпечатът и печатът са осъществени от издателство „Фабер“ – Велико Търново.

На над 150 страници са представени рецепти за салати, супи, основни ястия, десерти, сладка, конфитюри, напитки и парфюм – голяма част от тях актуални и към днешна дата. Уводният текст е на доц. д-р Светла Ракшиева от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей към БАН (ИЕФЕМ-БАН). В изданието е включена и историческа справка за семейство Лафчиеви.

Книгата може да бъде намерена в обектите на Исторически музей – Дряново или да бъде поръчана онлайн чрез сайта на институцията. Официалното представяне на изданието ще се състои на 15 май 2026 г. в родния град на майстор Колю Фичето, в рамките на инициативата „Нощ на музеите“, в която ИМ – Дряново ще се включи и тази година.

Зареди още

Култура

Исторически музей – Дряново получи наградата „Наследство“

Published

on

Исторически музей – Дряново получи наградата „Наследство“ за 2025 г. в категория „Събития и работа с публики“, присъждана от Сдружение „Български музеи“. Отличието е признание за реализирането на Националната програма, посветена на 225 години от рождението на майстор Колю Фичето – мащабно честване, проведено през 2025 г. под патронажа на Министерство на културата и в партньорство с Община Дряново.

Церемонията по награждаването се състоя на 28 април в Държавен куклен театър – Пловдив, в рамките на Общото събрание на Сдружение „Български музеи“, в което взеха участие музейни директори и специалисти от цялата страна. Наградата получи Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново. Тя бе връчена от заместник – министъра на културата Александър Трайков.

На събитието присъстваха министърът на туризма Ирена Георгиева, председателят на Съюз на артистите в България Христо Мутафчиев и изпълнителният директор на Регионалния център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа под егидата на ЮНЕСКО д-р Ирена Тодорова.

При получаването на отличието Иван Христов посвети наградата на екипа на музея и партньорите, съмишлениците и приятелите, с които заедно популяризират историята на Дряново и България. Той подчерта, че признанието е резултат от неуморната работа и отдадеността на всички негови колеги.

Председателят на Сдружение „Български музеи“ и директор на Регионалния природонаучен музей – Пловдив Огнян Тодоров акцентира върху стремежа на организацията да обединява усилията на институции, организации и асоциации в името на общи каузи, като посочи инициативата „Европейска столица на културата – Пловдив“ и нейния девиз „Заедно“ като пример за постижимото чрез партньорство.

Христо Мутафчиев от своя страна заяви подкрепа за музейната общност и подчерта значението на културното наследство, което музеите представят пред младите хора, като изрази позицията, че институциите следва да се адаптират към съвременните изисквания на времето.

В същата церемония, наградата „Музей на годината“ бе присъдена на Регионалния етнографски музей в Пловдив за проекта „Светът на ютията“, реализиран в къщата на Невена Атанасова. В категория „Образователна инициатива“ бе отличен Природонаучният музей в село Черни Осъм за Музейната академия „Природата учи“.

Лауреатите бяха определени от жури в състав: проф. д-р Светла Атанасова (РИМ – Велико Търново), д-р Димитър Петров (РИМ – Плевен), д-р Катя Тинева-Гюрковска (ХГ – Стара Загора), Амелия Гешева – експерт по културно наследство към Министерството на туризма, и проф. дин Вера Бонева (УниБИТ).

Зареди още

Култура

Главният редактор на най-голямата информационна агенция в Индия посети „Етър“-а

Published

on

Музей „Етър“ е пример как културното наследство може да бъде съхранено за бъдещите поколения. След 400-500 години това, което правим днес, ще има много по- голямо значение, отколкото ни се струва сега. Това заяви при посещението си в музей „Етър“ Виджай Джоши, главен редактор на най-голямата индийска информационна агенция Прес Тръст ъф Индия (PTI).

Той е в България по покана на директора на БТА. Посещението на един от водещите индийски медийни ръководители в етнографски музей „Етър“ край Габрово се превърна в разговор за културното наследство, свободата на словото, фалшивите новини и ролята на журналистиката в съвременния свят.

„Мисля, че това е невероятно. Никога не съм виждал нещо подобно. Индийската цивилизация знаем колко е стара. И може би това е урок за нас – как да запазим историята“, коментира Джоши. По думите му, съхраняването на традиции, занаяти и памет е инвестиция, чието истинско значение ще бъде оценено след векове.

„Нека се огледаме и да си дадем сметка – след 2000 години какво значение ще има сътвореното от нас“, допълни той. По време на визитата в музея бяха обсъдени и теми като свободата на словото в Индия, условията за работа на журналистите и състоянието на медиите по света. „И в Индия има свободна преса и пресата може да пише за всичко, което иска. Но както и в останалия свят, има финансов натиск и натиск от социалните медии“, заяви Виджай Джоши.

Според него социалните мрежи променят изцяло начина, по който се създава и разпространява информация. Главният редактор на PTI подчерта, че днес много хора вярват, че могат да правят журналистика само с мобилен телефон или камера, но това не гарантира достоверност.

„Има много фалшиви новини. Значението на традиционната журналистика е още по- голямо сега“, посочи той. По думите му потребителите все по-трудно различават проверената информация от манипулацията, а обществото често предпочита да чете това, в което вече вярва.

Въпреки натиска на дигиталната среда, Виджай Джоши е убеден, че традиционните медии ще оцелеят, защото тяхната сила е в проверката на фактите. „Журналистът не може просто да каже това, което другите искат. Той казва истината, когато е проверена“, заяви той.

Според него ще дойде момент, когато обществото ще оцени истинската журналистика именно заради лавината от дезинформация. Музей „Етър“ – мост между миналото и бъдещето Посещението на Виджай Джоши затвърждава международния интерес към музей „Етър“, който продължава да бъде едно от най-разпознаваемите места за български занаяти, традиции и културен туризъм.

За госта от Индия музеят е не просто туристически обект, а пример как една нация пази паметта си за идните поколения.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица