Свържи се с нас

Култура

Проф. Гатя Симеонова направи ценно дарение на НМО

Published

on

Част от дарението.

Учебници, тетрадки и книги – духовно наследство от нейния баща Гатю Симеонов Драгошинов, дари проф. Гатя Симеонова на Националния музей на образованието в Габрово.

Дарената училищна книжнина е издавана в периода 1889 – 1941 година, като някои от учебниците са използвани от различни поколения, препредавани от ученик на ученик.

„Всичко, което е свързано с моя баща, ми е много скъпо, защото той е починал 25 дни преди да се родя – сподели при предаването на материалите проф. Симеонова. – Аз нямам наследници и предпочитам да предоставя тези отломки наследство, предадени ми от роднини доста по-късно, на Националния музей на образованието с мисълта, че те биха могли да обогатят картината на просветното ни минало. Много впечатляващи и поучителни според мен са учебниците по Закон Божи. Тетрадките по български език, алгебра, аналитична геометрия, латински, немски, краснопис не представят баща ми като много старателен ученик, но все пак са частичка от едни задължителни интелектуални занимания на ученика и в този смисъл може би имат стойност. Произведенията на Овидий, Виктор Юго, Вилхелм Юнг явно имат отношение към обучението и свидетелстват за интересите на баща ми на ученически възраст, затова реших, че мога да ги включа в списъка на дарените материали.“

В учебника по География за трети клас на прогимназиите на Стефан Странски, 1932 г., е посочено, че Габрово има население 12 000, Севлиево – 10 000, Трявна – 2 600, Дряново – 3 300 души.

Гатю Симеонов е роден 1923 година. Завършва основно образование в с. Хотанца, Русенско, прогимназия – в съседното село Ново село, после – Държавната мъжката гимназия „Св. Княз Борис” в Русе. Веднага след дипломирането си е призован в редовете на армията (военновъздушни войски). Военна служба отбива в Скопие, където завършва школа с квалификация радист в авиацията.

След уволнението Симеонов работи в Русе като чиновник, жени се и след едногодишен брак почива на 23 години.

Материалите от войнишките години на Гатю Симеонов дъщеря му предава във Военноисторическия музей в София.

Проф. Симеонова предава дарението на Мая Карагьозова, директор на Националния музей на образованието.

Дарителката Гатя Симеонова е доктор на историческите науки, ст.н.с. І ст. (професор) в Етнографския институт с музей при БАН. Има значим научен принос в изследването на редица проблеми от периода на Възраждането до съвременността. Нейна заслуга е развитието на изследванията в сферата на етнологията на българския град; мястото и ролята на различни институции в процеса на етнокултурното развитие; традициите в сферата на празничността, честванията на св. св. Кирил и Методий; групите българско население и етнографските групи.
Пише разкази и поезия.

Училищната книжнина, предоставена от проф. Симеонова, ще бъде включена в изложбата с дарения, набрани в националната кампания на НМО под наслов „От ученическата чанта… до училищната униформа“.

Изложбата може да бъде посетена от 15 до 30 ноември.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Коментари

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Култура

Габрово с ценно дарение от фондация „Габровски 1904“

Published

on

Вчера, 3 август, Община Габрово получи ценно дарение от фондация „Габровски 1904“. Книгата, „Бележити хора и събития от габровския край“ на Илия Габровски в луксозно издание, бе връчена лично от внука на видния краевед – Георги Габровски.

Инициативата има за цел да популяризира делото на изследователя на габровското минало Илия Габровски и съвпада с отбелязването на 160-тата годишнина от обявяването на Габрово за град. Първите две книги ще бъдат предоставени на Регионална библиотека „Априлов-Палаузов“ и на отдел „Държавен архив“-Габрово.

Илия Иванов Габровски е роден на 14 август 1904 г. в Габрово, в семейството на опълченеца Иван Габровски. Ввсеотдаен учител и краевед, неуморен изследовател на габровското минало, повече от пет десетилетия обхожда всяко кътче от родния си край, разпитва хиляди хора, издирва и изследва стари архиви, църковни книги, надписи върху паметници, мостове и други постройки, търси произхода на географските и историческите названия, открива, записва и популяризира заслужилите личности и събитията, характеризиращи габровския дух.

Публикува над хиляда изследвания, повечето от които за неизвестни или малко известни факти от историята на родния край. Проследява родословия, публикува стотици песни, легенди и предания, пише историите на селища, църкви и училища.

Заради изключителните му заслуги към Габрово като изследовател и популяризатор на габровското минало, на 16 май 2002 г. посмъртно е провъзгласен за почетен гражданин на Габрово.

Снимки: Община Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

Руски чайник е културна ценност за август в РИМ – Габрово

Published

on

Културна ценност за месец август на Регионален исторически музей – Габрово е руски чайник на 7-ма рота от 36-ти пехотен Орловски полк, взела решително участие в отбраната на Шипченския проход през август 1877 г.

По каква причина чайникът е останал в Габрово, можем само да предполагаме. Най-вероятно е предоставен на болниците в града, за да се приготвя традиционната напитка за ранените войници и офицери. Постъпил е в музея в края на 50-те години на ХХ в., от монахините на Девическия манастир “Свето Благовещение“ – Габрово.

Произведен преди повече от 143 години, днес той е реставриран и в отлично състояние. С представянето му пред публиката искаме да напомним за нелекия път, изминат от Орловския полк в състава на 9-та пехотна дивизия от VІІІ корпус от Полтава и Харков до Габрово и за „малките неща“, които стоплят войнишката душа.

На 3 юли 1877 г. Орловският полк влиза в Габрово и е включен в състава на Габровския отряд за овладяване на Шипченския проход. На 5 юли е извършена неуспешна атака и след оттеглянето на турците, на 7 юли проходът е зает от руските войни. На 8 август целият полк се съсредоточава на Шипченския проход, участва в легендарните боеве 9 – 12 август и в по-нататъшната отбрана почти до края на м. октомври.

Във фондовете на музея се съхраняват атрактивни културни ценности от времето на Освободителната руско-турска война 1877/1878 г. – въоръжение, униформи, награди, но целта ни е да покажем реликва, която ежедневно е била в употреба в руската армия.

И това е чайникът, в който се приготвя традиционната руска напитка, сгряваща ръцете и сърцето на обикновения войник. След уморителните преходи всеки от тях с нетърпение е очаквал миговете на почивка. С чаша черен руски чай в ръка, отпивайки от горещата течност, всеки „солдат“ си спомня в минутите на отдих за Родината, за своя дом, семейство, любими и близки хора.

Разсипването на чая е знак за кратка почивка, минути на спокойствие и мечти. Ароматът и топлината на руския чай поддържа бойния дух на защитниците на Шипченския проход през горещото лято на 1877 г. и сковаващия студ през зимата на същата година. Традицията да се пие чай в Русия е вековна, той се консумира ежедневно, навсякъде и по-всеки повод, през всички сезони на годината. Затова и в обоза на руските войски задължително присъстват масивните чайници.

Съхраненият в РИМ – Габрово полеви чайник е изработен от мед, с цилиндрична форма, капак и извита дръжка. На него е щампован надпис „VII р.“, а към тялото е прикрепен висок чучур, завършващ с капаче. Празен теглото му е над 6 кг, обемът е приблизително 9,5 л, т.е. за около 200- числения състав на ротата по 50 грама ободряваща напитка на войник.

Този наглед обикновен предмет от бита – чайник, но с огромни размери – полеви чайник, ни напомня, че и в малките неща – измерими с чаша чай, се крие духът на големите победи! Спазването на вековните традиции, дори по време на война, крепи морално войника по време на походи и битки.

Автор: Катя Гечева – гл. уредник, РИМ-Габрово

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

Започна Трявна Арт Фестивал 2020

Published

on

На 3 август на площада пред НЧ „Пенчо Славейков 1871“ се състоя официалното откриване Трявна Арт Фестивал 2020, който се провежда в Славейковия град от 3 до 8 август. Събитието започна с химна на Република България, в изпълнение на пиано на Сирма Величкова.

Думата бе дадена на кмета на Община Трявна Силвия Кръстева, под чийто патронаж се провежда фестивалът. Тя сподели, че за нея е привилегия фактът, че събитието се налага като традиция през годините.

По нейните думи Трявна Арт Фестивал утвърждава името на Трявна като средище на култура, изкуство и духовност. Кметът благодари на организаторите Димитър Малакчиев и Сирма Величкова, които въпреки извънредната епидемична обстановка направиха възможна реализацията на фестивала при спазване на всички противоепидемични мерки.

В концертната програма се включиха: Левент Ивов – кларинет, Австрия / България; Христо Христов – флейта, Германия / България; Христофор Маринов – цигулка, България; Димитър Иванов – контрабас, Белгия / България; Сирма Величкова – пиано, Германия / България; Дарина Ивов – пиано, Австрия / България.

Програмата включваше творби на К. Пендерецки, Дж. Верди, И. Чарт, П. Морлачи, Г. Доницети, Д. Ловрелио, Фр. Крайслер, Б. Барток, Е. Тозели, Фр. Пуленк, А. Пиацола. Шестимата творци трогнаха с изпълненията си многобройната публика.

Участниците получиха подаръци от кмета на община Трявна Силвия Кръстева и уверение, че винаги са добре дошли в Славейковия град.

Всички снимки от откриването на Трявна Арт Фестивал 2020 можете да разгледате оттук.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица