Свържи се с нас

Култура

Проф. Гатя Симеонова направи ценно дарение на НМО

Published

on

Част от дарението.

Учебници, тетрадки и книги – духовно наследство от нейния баща Гатю Симеонов Драгошинов, дари проф. Гатя Симеонова на Националния музей на образованието в Габрово.

Дарената училищна книжнина е издавана в периода 1889 – 1941 година, като някои от учебниците са използвани от различни поколения, препредавани от ученик на ученик.

„Всичко, което е свързано с моя баща, ми е много скъпо, защото той е починал 25 дни преди да се родя – сподели при предаването на материалите проф. Симеонова. – Аз нямам наследници и предпочитам да предоставя тези отломки наследство, предадени ми от роднини доста по-късно, на Националния музей на образованието с мисълта, че те биха могли да обогатят картината на просветното ни минало. Много впечатляващи и поучителни според мен са учебниците по Закон Божи. Тетрадките по български език, алгебра, аналитична геометрия, латински, немски, краснопис не представят баща ми като много старателен ученик, но все пак са частичка от едни задължителни интелектуални занимания на ученика и в този смисъл може би имат стойност. Произведенията на Овидий, Виктор Юго, Вилхелм Юнг явно имат отношение към обучението и свидетелстват за интересите на баща ми на ученически възраст, затова реших, че мога да ги включа в списъка на дарените материали.“

В учебника по География за трети клас на прогимназиите на Стефан Странски, 1932 г., е посочено, че Габрово има население 12 000, Севлиево – 10 000, Трявна – 2 600, Дряново – 3 300 души.

Гатю Симеонов е роден 1923 година. Завършва основно образование в с. Хотанца, Русенско, прогимназия – в съседното село Ново село, после – Държавната мъжката гимназия „Св. Княз Борис” в Русе. Веднага след дипломирането си е призован в редовете на армията (военновъздушни войски). Военна служба отбива в Скопие, където завършва школа с квалификация радист в авиацията.

След уволнението Симеонов работи в Русе като чиновник, жени се и след едногодишен брак почива на 23 години.

Материалите от войнишките години на Гатю Симеонов дъщеря му предава във Военноисторическия музей в София.

Проф. Симеонова предава дарението на Мая Карагьозова, директор на Националния музей на образованието.

Дарителката Гатя Симеонова е доктор на историческите науки, ст.н.с. І ст. (професор) в Етнографския институт с музей при БАН. Има значим научен принос в изследването на редица проблеми от периода на Възраждането до съвременността. Нейна заслуга е развитието на изследванията в сферата на етнологията на българския град; мястото и ролята на различни институции в процеса на етнокултурното развитие; традициите в сферата на празничността, честванията на св. св. Кирил и Методий; групите българско население и етнографските групи.
Пише разкази и поезия.

Училищната книжнина, предоставена от проф. Симеонова, ще бъде включена в изложбата с дарения, набрани в националната кампания на НМО под наслов „От ученическата чанта… до училищната униформа“.

Изложбата може да бъде посетена от 15 до 30 ноември.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Излезе от печат том 5 на „Известия на Исторически музей – Дряново“

Published

on

Излезе от печат том 5 от поредицата „Известия на Исторически музей – Дряново“, който вече е достъпен за читателите.

Изданието впечатлява с обновена визия на корицата, но запазва връзката с предходните томове и продължава основната мисия да събира, съхранява и популяризира научните изследвания на историци, музейни специалисти, архивисти, преподаватели и краеведи.

Книгата съдържа материалите от четвъртата Национална научна конференция „Епохи, личности, памет“, която се проведе в Дряново – родния град на майстор Колю Фичето – в периода от 1 до 3 октомври тази година.

Сборникът е реализиран с финансовата подкрепа на Министерството на културата, а печатът е осъществен от издателство „Фабер“ – Велико Търново.

В обем от 522 страници са събрани докладите на участниците в конференцията – представители на музеи, университети и национални културни институции от цялата страна.

Темите, представени в новия том, обхващат широк кръг въпроси – от историята на Дряново и региона, през личности и събития от национален мащаб, до проблеми, свързани с музейните колекции, културното наследство и неговото опазване.

Зад редакционната работа по сборника стои утвърден екип: проф. д-р Петко Ст. Петков от ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, д-р Венелин Бараков – главен уредник в ИМ – Дряново, както и Стилияна Топалова – Марчовска и Дянко Колев, уредници в музея. Коректор на изданието е д-р Милена Йончева.

Петият том на „Известия на Исторически музей – Дряново“ вече може да бъде намерен в обектите на музея или поръчан онлайн чрез официалния сайт на ИМ – Дряново.

Зареди още

Култура

Исторически музей – Дряново тръгва на тур с две книги за Колю Фичето

Published

on

Исторически музей – Дряново ще представи в Ловеч, Габрово, Севлиево и Свищов последните си две книги, посветени на Първомайстора – „Колю Фичето. Българският строителен гений“ и „(Не)познатият Колю Фичето. Строителният колос на Възраждането“.

Книжните издания по различен, но допълващ се начин, разказват за сътворяването, съхраняването и предаването на българското архитектурно наследство, което ни е завещал родения в Дряново майстор Колю Фичето.

Турът ще започне на 6 ноември от 17.30 часа в Регионалната библиотека „Проф. Беню Цонев“ в Ловеч. Седмица по-късно, на 13 ноември, от 17.30 часа двете издания ще бъдат представени в Интерактивния музей на индустрията в Габрово, както и на 27 ноември по същото време в Галерия „Видима“ в Севлиево. Обиколката с представяния ще завърши на 5 декември, от 16.00 часа в Историческия музей на крайдунавския град.

„Колю Фичето. Българският строителен гений“ е двуезичното, луксозно и богато илюстровано издание, с твърди корици. Негови автори са главният уредник на музея д-р Венелин Бараков и колегата му Стилияна Топалова-Марчовска, които представят Колю Фичето в по-малко познатата му светлина – тази на архитект, скулптор и резбар, надхвърлящ времето си със своя усет към формата, детайла и красотата. Текстовете са дело на музейните специалисти, част от снимковия материал е подбран от архива на Исторически музей – Дряново, а останалите фотографии са заснети специално за изданието от екипа на „Дестинация Дряново“. Книгата се реализира в партньорство с вестник „Строител“ и с финансовата подкрепа на Камарата на строителите в България.

На страниците на„(Не)познатият Колю Фичето. Строителният колос на Възраждането“ са поместени архитектурните шедьоври на възрожденския майстор. Книгата започва с цитат на Константин Фичев, внук на Колю Фичето: „Може да не е много скоро, но за този човек ще се говори много и с уважение“, подчертавайки значимостта и ролята на Първомайстора, останал в националната ни памет. Книжното тяло също е богато илюстровано и проследява емблематичните строежи на Колю Фичето. Автор е д-р Венелин Бараков. Той представя свои изследвания и наблюдения за църкви, къщи, кули – камбанарии, мостове, обществени и търговски сгради, произлезли от гения на възрожденския строител. Изданието не просто представя познатите строежи на Фичето, а добавя и нова, систематизирана информация за тях. Проследяват се видовете конструкции, влиянията на Първомайстора, неговите подходи, строителните и декоративни техниките, които е използвал. Книгата се издава с финансовата подкрепа на Съюза на архитектите в България, а издателството е „Фабер“, 2025.

Двете изданията са част от програмата на Националните чествания „(Не)познатият Колю Фичето“, посветени на 225 години от неговото рождение, които Исторически музей – Дряново и Община Дряново организират, под патронажа на Министерство на културата.

Зареди още

Култура

Пианистите от МК „Весела“ с поредно блестящо представяне

Published

on

Шестима млади таланти от Музикален клуб „Весела“ – Габрово се отличиха с впечатляващо участие на 19-то издание на Международния конкурс „Албер Русел“, който се проведе в София.

Полина Флориду (11 клас), Ай Хасегава (10 клас), Мира Русинова (9 клас), Невин Халил (3 клас), Иво Велков (9 клас) и Александър Стоянов (6 клас) подготвиха богата конкурсна програма, включваща и задължителна френска пиеса, съгласно регламента на престижното състезание.

Изключителен успех постигна Полина Флориду, която спечели Специалната награда „Албер Русел“ за изпълнението си на „Сериозно и лежерно“ от едноименния френски композитор. В общото класиране тя и Невин Халил завоюваха втори награди, докато Мира Русинова и Ай Хасегава бяха отличени с трети награди. Със специални призове бяха поощрени и двамата дебютанти в състава – Иво Велков получи наградата „Вдъхновено изпълнение“, а Александър Стоянов – диплом за изпълнение на френска музика.

Младите пианисти и техният преподавател Весела Пенева получиха поздравления от членовете на журито и лично от артистичния директор на конкурса проф. Жени Захариева. Председател на международното жури бе френският пианист Ксавие Льоконт дьо ла Бретонери – възпитаник на легендарната пианистка и педагог Жермен Муние, създателка на конкурса „Албер Русел“.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица