Свържи се с нас

Култура

Проф. Гатя Симеонова направи ценно дарение на НМО

Published

on

Част от дарението.

Учебници, тетрадки и книги – духовно наследство от нейния баща Гатю Симеонов Драгошинов, дари проф. Гатя Симеонова на Националния музей на образованието в Габрово.

Дарената училищна книжнина е издавана в периода 1889 – 1941 година, като някои от учебниците са използвани от различни поколения, препредавани от ученик на ученик.

„Всичко, което е свързано с моя баща, ми е много скъпо, защото той е починал 25 дни преди да се родя – сподели при предаването на материалите проф. Симеонова. – Аз нямам наследници и предпочитам да предоставя тези отломки наследство, предадени ми от роднини доста по-късно, на Националния музей на образованието с мисълта, че те биха могли да обогатят картината на просветното ни минало. Много впечатляващи и поучителни според мен са учебниците по Закон Божи. Тетрадките по български език, алгебра, аналитична геометрия, латински, немски, краснопис не представят баща ми като много старателен ученик, но все пак са частичка от едни задължителни интелектуални занимания на ученика и в този смисъл може би имат стойност. Произведенията на Овидий, Виктор Юго, Вилхелм Юнг явно имат отношение към обучението и свидетелстват за интересите на баща ми на ученически възраст, затова реших, че мога да ги включа в списъка на дарените материали.“

В учебника по География за трети клас на прогимназиите на Стефан Странски, 1932 г., е посочено, че Габрово има население 12 000, Севлиево – 10 000, Трявна – 2 600, Дряново – 3 300 души.

Гатю Симеонов е роден 1923 година. Завършва основно образование в с. Хотанца, Русенско, прогимназия – в съседното село Ново село, после – Държавната мъжката гимназия „Св. Княз Борис” в Русе. Веднага след дипломирането си е призован в редовете на армията (военновъздушни войски). Военна служба отбива в Скопие, където завършва школа с квалификация радист в авиацията.

След уволнението Симеонов работи в Русе като чиновник, жени се и след едногодишен брак почива на 23 години.

Материалите от войнишките години на Гатю Симеонов дъщеря му предава във Военноисторическия музей в София.

Проф. Симеонова предава дарението на Мая Карагьозова, директор на Националния музей на образованието.

Дарителката Гатя Симеонова е доктор на историческите науки, ст.н.с. І ст. (професор) в Етнографския институт с музей при БАН. Има значим научен принос в изследването на редица проблеми от периода на Възраждането до съвременността. Нейна заслуга е развитието на изследванията в сферата на етнологията на българския град; мястото и ролята на различни институции в процеса на етнокултурното развитие; традициите в сферата на празничността, честванията на св. св. Кирил и Методий; групите българско население и етнографските групи.
Пише разкази и поезия.

Училищната книжнина, предоставена от проф. Симеонова, ще бъде включена в изложбата с дарения, набрани в националната кампания на НМО под наслов „От ученическата чанта… до училищната униформа“.

Изложбата може да бъде посетена от 15 до 30 ноември.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

„Истории зад фасадите“ ще бъдат разказани в Исторически музей – Дряново

Published

on

Този четвъртък, 16 април 2026 г., от 17.30 часа Исторически музей – Дряново ще посрещне едно пътуване назад във времето чрез гостуващата изложба „Истории зад фасадите“ на Регионален исторически музей – София. Експозицията ще бъде представена в залата за временни изложби и обещава да разкрие неподозирани човешки съдби, скрити зад красивите лица на столични сгради.

„Истории зад фасадите“ разказва личните истории на единадесет емблематични софийски къщи. Места, които и днес пазят спомена за събитията и хората, вдъхнали им живот. Това не са просто архитектурни обекти, а живи свидетели на времето, съхранили духа на своите обитатели, техните мечти, срещи и съдби. Зад всяка фасада се крие човешка история.

Гостите на ИМ – Дряново ще се срещнат с малко познати, но значими личности като предприемача Самуел Патак, инженер Георги Савов, фамилии като Хаджикоцеви и Хаджиласкови, както и с домове, свързани с културния живот на столицата, например къщата на Павел Бончев, където Евгения Марс се е срещала с Иван Вазов.

Това са истории за хора, оставили следа, често незабелязана, но дълбоко вплетена в паметта на града. Особената стойност на изложбата е в това, че голяма част от разказите са събрани от наследниците на тези личности. Чрез техните спомени оживяват не само фактите, но и емоцията на отминалото време. Допълнени с проучвания от архиви и библиотеки, тези истории изграждат пъстър и достъпен разказ за миналото на София.

Изложбата е резултат от задълбочена изследователска работа върху историческите сгради в центъра на столицата, водена от екип от специалисти: Йордана Николова, д-р Даниел Иванов, Валентин Витанов, д-р Карина Симеонова, Бианка Василева и д-р Марио Филипов. Визуалното оформление е дело на дизайнера Ивона Николова.

„Истории зад фасадите“ е покана към всеки, който иска да надникне отвъд видимото и да открие човешките съдби, които превръщат сградите в памет. Защото историята не е само дати и събития. Тя е разказ, който трябва да бъде споделен, за да бъде запомнен!

Исторически музей – Дряново кани всички жители и гости на града да станат част от това вълнуващо преживяване и да открият историите, които продължават да живеят зад фасадите.

Зареди още

Култура

Премиера Свежа Дачева представя свой бестселър в Габрово

Published

on

След поредицата премиери на своята най-нова белетристична книга „Ритуал по отваряне на сърцето” в София, Стара Загора и Русе живялата в Швеция българска писателка ще представи нашумелия си бестселър на 14 април т.г. от 17.30 ч. в галерия „Христо Цокев” . Авторката и книгата ще бъдат представени от Савина Цонева, директор на Регионална библиотека „Априлов – Палаузов“ – Габрово.

В книгата са включени над 70 автобиографични миниатюри, които трудно могат да бъдат определени като жанр. Чрез тях авторката надниква в най-съкровените кътчета на своето сложно и интересно житие-битие. Литературната критика определя тези малки белетристични фрагменти като „биографични следи” и „памет за местообитанията” и „синтез на духовен опит”.

Свежа Дачева е автор на няколко книги с поезия, между които „Черни диаманти” (1996), „Писмо от птичи стъпки” (1998), „Сенки от друго измерение” (1999), „В очакване на чужденеца” (2002), „Уча се да бъда Никой”(2016) и др. Превежда художествена литература от шведски на български: „Скандинавски приказки”, „Приказки” на Стриндберг, „Антология на шведската поезия”. През 2006 г. излиза нейният „Шведско- български и българо-шведски речник”, претърпял няколко издания. Интересна е биографията на писателката. Родена е в гр. Нови пазар. Завършва българска филология във Великотърновския университет.От 1983 г. пребивава в Турция, Италия и накрая в Швеция. От 1994 г. е аспирантка в Института за славянски езицици в Гьотеборг. От 2003 г. – общински съветник и съдебен заседател. Член е на Съюза на шведските писатели, Съюза на шведските преводачи и съюза на преводачите в България. В момента живее във варненското село Шкорпиловци. Срещата с нея ще се състои след откриването на изложбата „Бяла стая” на Илия Пашов.

Входът е свободен.

Зареди още

Култура

Великденски празници в музей „Етър“

Published

on

Музей „Етър“ посреща посетители с богата програма, посветена на Великденските празници. Събитията съчетават традиции, демонстрации и участие на публиката, като превръщат празника в живо преживяване за всички възрасти.

Посетителите могат да разгледат тематичната изложба „Хубав ден Великден, още по- хубав Гергьовден“, разположена в Музейния център, както и да се потопят в атмосферата на възстановки на традиционна великденска трапеза в различни експозиции на музея.

Една от най-атрактивните активности е образователната игра „По Великден с Радумко и Гиздана“, която се провежда на цялата територия на музея и включва посещение на редица места, където се откриват отговорите на въпроси, свързани с българските традиции.

В периода 7–11 април се провеждат демонстрации на украса на яйца с восъчна техника, а на 9 и 11 април – боядисване с естествени багрила пред Бояджийната. Между 9 и 12 април посетителите могат да се включат и в творческото преживяване „Претвори традициите!“, посветено на декорация на яйца.

За най-малките гости са предвидени тематични занимания в Детския център (4–13 април), където те могат да оцветяват глинени фигурки с форма на яйце. Допълнително, в Саковата къща се провежда надписване на великденски картички с мастило и перодръжка.

Кулминацията на програмата е на 12 април, когато в храм „Св. Богоявление“ ще бъде отслужена тържествена великденска литургия от 10:00 ч. В празничния ден посетителите могат да се включат и във флашмоба „Да се хванем на великденско хоро“, който ще се проведе в 11:00 и 14:00 ч. пред храма.

През целия период гостите на музея могат да се насладят на кафе с бяло сладко в Мотковото кафене, съчетано с любопитна информация от репродукция на вестник от началото на ХХ век.

На 12 и 13 април в механата и ресторанта на музея ще се предлага и специално великденско меню. Великденски празници в музей „Етър“ е събитие, което го утвърждава като място, където традициите се преживяват – чрез участие, придобиване на познание и преживяване на празнична атмосфера.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица