Култура
Проф. Гатя Симеонова направи ценно дарение на НМО

Част от дарението.
Учебници, тетрадки и книги – духовно наследство от нейния баща Гатю Симеонов Драгошинов, дари проф. Гатя Симеонова на Националния музей на образованието в Габрово.
Дарената училищна книжнина е издавана в периода 1889 – 1941 година, като някои от учебниците са използвани от различни поколения, препредавани от ученик на ученик.
„Всичко, което е свързано с моя баща, ми е много скъпо, защото той е починал 25 дни преди да се родя – сподели при предаването на материалите проф. Симеонова. – Аз нямам наследници и предпочитам да предоставя тези отломки наследство, предадени ми от роднини доста по-късно, на Националния музей на образованието с мисълта, че те биха могли да обогатят картината на просветното ни минало. Много впечатляващи и поучителни според мен са учебниците по Закон Божи. Тетрадките по български език, алгебра, аналитична геометрия, латински, немски, краснопис не представят баща ми като много старателен ученик, но все пак са частичка от едни задължителни интелектуални занимания на ученика и в този смисъл може би имат стойност. Произведенията на Овидий, Виктор Юго, Вилхелм Юнг явно имат отношение към обучението и свидетелстват за интересите на баща ми на ученически възраст, затова реших, че мога да ги включа в списъка на дарените материали.“

В учебника по География за трети клас на прогимназиите на Стефан Странски, 1932 г., е посочено, че Габрово има население 12 000, Севлиево – 10 000, Трявна – 2 600, Дряново – 3 300 души.
Гатю Симеонов е роден 1923 година. Завършва основно образование в с. Хотанца, Русенско, прогимназия – в съседното село Ново село, после – Държавната мъжката гимназия „Св. Княз Борис” в Русе. Веднага след дипломирането си е призован в редовете на армията (военновъздушни войски). Военна служба отбива в Скопие, където завършва школа с квалификация радист в авиацията.
След уволнението Симеонов работи в Русе като чиновник, жени се и след едногодишен брак почива на 23 години.
Материалите от войнишките години на Гатю Симеонов дъщеря му предава във Военноисторическия музей в София.

Проф. Симеонова предава дарението на Мая Карагьозова, директор на Националния музей на образованието.
Дарителката Гатя Симеонова е доктор на историческите науки, ст.н.с. І ст. (професор) в Етнографския институт с музей при БАН. Има значим научен принос в изследването на редица проблеми от периода на Възраждането до съвременността. Нейна заслуга е развитието на изследванията в сферата на етнологията на българския град; мястото и ролята на различни институции в процеса на етнокултурното развитие; традициите в сферата на празничността, честванията на св. св. Кирил и Методий; групите българско население и етнографските групи.
Пише разкази и поезия.
Училищната книжнина, предоставена от проф. Симеонова, ще бъде включена в изложбата с дарения, набрани в националната кампания на НМО под наслов „От ученическата чанта… до училищната униформа“.
Изложбата може да бъде посетена от 15 до 30 ноември.
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Култура
Гала Савчева с ново престижно отличие и музикален проект

Гала Савчева бе удостоена с еднолично първо място на XIII-ото издание на международния конкурс „The Sound of Time“ („Звукът на времето“). Отличието тя завоюва с акапелно изпълнение на северняшката народна песен „Соколе, сиви соколе“, впечатлило журито със своята автентичност и вокално майсторство.

Постижението е резултат от последователна работа, професионализъм и отдаденост към българското музикално изкуство. Съществен принос за успеха има нейният вокален педагог д-р Ана Борисова, която също бе отличена с Диплома за високи постижения в творческия и педагогическия процес.

Изпълненията бяха оценявани от авторитетно международно жури с председател Иван Лечев и членове Нели Андреева, Clavdia Vasilache, Емил Струнджев, Жени Лечева, Светла Караджова и HE QingFang.

Без да прекъсва своята творческа дейност, още на 4 май Гала Савчева влезе в студиото на Пенчо Цочев („Пангура Мюзик“), където започна работа по новия си авторски проект – песента „Карнавал“. Текстът е на Георги Облаков, а музиката на Пенчо Цончев. Записът е реализиран с любезното съдействие на Оркестър „Габрово“ (Представителен духов оркестър), с диригент Николай Венков.


Новата песен „Карнавал“ се очаква съвсем скоро и е посветена на празника на град Габрово.

Култура
Зора Колева и нейните ученици с нови върхове на музикалната сцена

Ловеч и Велико Търново се превърнаха в сцена на млади музикални таланти, а възпитаниците на вокалния педагог Зора Колева от музикална школа Wild Sound се отличиха с впечатляващи постижения на два престижни международни конкурса.
По време на фестивала „Новите звезди на България“ в Ловеч младите изпълнители демонстрираха високо ниво на подготовка и артистичност. Виктория Гатева завоюва второ място в категория „Етно“, докато Уна Бурек спечели първо място с изпълнението на „Гинем“ и второ място в категория „Рок“.
Силно представяне отбеляза и Анастасия Плачкова, която се нареди два пъти на второ място. За своя принос в развитието на младите таланти Зора Колева беше отличена с диплом за високи педагогически постижения.
Успоредно с това, на международния конкурс „Звукът на времето“ във Велико Търново учениците от школата също се представиха блестящо. Йоана Николова завоюва две първи места в категориите „Мюзикъл“ и „Детска песен“. Наташа Демерджиева и Далия Колева добавиха към успеха с по едно второ място, съответно в обща категория и в „Песен на чужд език“.
Кулминацията на успехите дойде днес, 5 май, когато на международния конкурс Abanico, в категория „Италианска песен“, възпитаник на школата спечели първо място, затвърждавайки високото ниво на подготовка и международното признание.

Култура
Нов документален филм разкрива ролята на жените в Априлското въстание

Премиера за Габрово на документалния филм „Жените през април. Непознатите герои на Априлското въстание“ ще се състои на 8 май от 17.30 ч. в зала „Възраждане“ в Габрово. Входът е свободен. „В барутното време жената е тази, която оцелява, за да свидетелства и да опази историческата памет от забвение. Нашата скромна работа беше само да повдигнем завесата на небрежната ни памет.“
С тези думи историкът Петър Стоянович задава не само тона, но и мисията на документалния филм „Жените през април. Непознатите герои на Априлското въстание“ – да върне глас на онези, които историята твърде дълго е оставяла в периферията.
150 години след събитията, разтърсили Европа и поставили българския национален въпрос на световната сцена, ние продължаваме да почитаме героите на въстанието. Но паметта ни остава непълна. Именно от това усещане за липса тръгва и филмът.
„Недопустимо е да не знаем нищо – или почти нищо – за не по-малко героичното участие на жените… Сякаш те са били единствено безгласни и невидими жертви на последвалия погром – нищо повече от статистика, а не равностойни съзаклятници и бойци,“ казва сценаристът Димитър Стоянович.
Така филмът поставя въпрос, който дълго е оставал без отговор, и търси справедливост към собствената ни историческа памет. В търсенето на тази справедливост разказът естествено се насочва отвъд познатото. Без да отрича подвига на мъжете, филмът разгръща паралелна, почти непозната история – тази на жените, които са били не просто свидетели, а активни участници.
Именно тук идва и личният поглед на режисьорката Боя Харизанова, която поставя акцент върху тежестта на този разказ: „Работата върху този филм за мен е голяма отговорност, тъй като с екипа се докосваме до едни от най-кървавите страници в нашата история, довели до това да имаме държава днес. Още повече, че ние надникваме в съдбите на не толкова популярните водачи на въстанието от 1876 г. Разбира се, без ни най-малко да омаловажаваме достойното дело на Бенковски, Каблешков, Волов, Заимов, Ботев и всички други мъже дали живота си в името на свободата ни, ние обръщаме внимание и на жените. Във всеки от четирите революционни окръга има жени, които не само са везали знамена и са укривали четници. Не само са леели куршуми или са били куриери на тайни съобщения между революционерите. Това са жени, които са се били редом с мъжете, били залавяни и измъчвани, а някои от тях са дали жестоки саможертви в името на свободна България. Дори най-известната сред тях – Райна Княгиня е най-популярна с това, че е ушила знамето на четвърти революционен окръг с надпис „Свобода или смърт“. По-малко известен е фактът, че тя е била на бойното поле със сабя и пистолет редом с мъжете в битката при Балабанова кория. Тези и много други истории за смели жени се разказват във филма „Жените през април. Непознатите герои на Априлското въстание.“ Така разказът преминава от забравата към действието, от мълчанието към гласовете на самите героини. „След дните на мъжки героизъм идва времето, в което жените са поканени да споделят и най-вече да изживеят неговите последствия. Тя е онази, която обикновено оцелява…“, споделя Петър Стоянович.
Филмът представя жената като носител на паметта, като свидетел и като герой. Историите на Райна Княгиня, Мина Балиндрекова, Фота Манчова, София Вранкова и Лаза Богданова оживяват като част от по-пълно и по-честно разбиране за миналото.

-
Културапреди 3 дниИсторически музей – Дряново ще участва в „Нощ на музеите“
-
Културапреди 2 дниНов документален филм разкрива ролята на жените в Априлското въстание
-
Новинипреди 3 дниМладежите на „Чардафон“ са шампиони на България
-
Новинипреди 3 дниЗлатен дубъл за девойките на „Бъки“
-
Новинипреди 3 дниСК „Хоуп“ Габрово се върна от Солун с четири титли
-
Новинипреди 2 дни282 кг опасни отпадъци предадоха габровци безплатно
-
Културапреди 2 дниЗора Колева и нейните ученици с нови върхове на музикалната сцена
-
Новинипреди 2 дниЯнтра се изкачи до втора позиция след ценен успех в София над ЦСКА II




