Свържи се с нас

Култура

Мирела Костадинова: Детската душа трябва да запази невинността си!

Мирела Костадинова, снимка: Личен Архив

Съвсем скоро от печат излезе най-новата книга на габровската писателка, доктор по философия, Мирела Костадинова. Книжното издание, предназначено за не толкова големи и не толкова малки деца, носи заглавието „Червените мишки“. Книгата съдържа приказки за справедливостта, честността, приятелството, гордостта и други нравствени ценности. Мирела Костадинова е пресъздала един приказен и вълшебен свят, нашарен с различни невиждани и виждани същества. Тя ги е събрала в двора на своята книжка, за да научите от техните добри и лоши постъпки какво трябва и не трябва да правите в дома си, на улицата, в училище, и да си извадите поука по какъв начин да се отнасяте към себе си, близките и към всички останали хора. Повече за „Червените мишки“ може да научите от разговора ни с автора Мирела Костадинова.

– За първи път излизате пред читателите с детска книга? Защо приказки?
– Приказките имат способността да утешават човека, да му вдъхнат вяра, за да му олекне от катадневните несгоди и несправедливост. Те красиво лъжат, облажават човешката душа, намират упование… Дават на човека онова, което няма достатъчно в живота си. Отварят едно мъничко прозорче, където блести малка светулка в тъмното и нещата се случват по волята на сърцето. Приказките учат, че трябва да се служи на човека, да се щади, да бъдем милостиви към него… Да му даваме, а не да му отнемаме надеждата. Те са мехлем за човешката душа, наранена от злото… Разказват се или се четат на децата, за да моделират в бъдеще по-добрия човешки свят. Приказките са живот, който облива в светлина и мекота. Слагат водораздел между злото и доброто, справедливото и несправедливото, истинското и фалшивото.

– Как се роди идеята за книгата?
– Една вечер отидох на гости на моя приятелка. Тя тъкмо беше взела четири годишната си дъщеричка от детска градина. Майката се ядосваше. През деня момиченцето й рисувала червени мишки в забавачницата. Щом отишла да го вземе, учителката троснато рекла:“ Кажете на детето си, че червени мишки няма…“ Аз се разсмях искрено. „Коя е учителката, за да казва има ли или няма червени мишки?“ – попитах аз. Успокоих приятелката си, че повечето от съвременните учители са лишени от въображение и творчество. Тогава още работех в образователната система. После дълго мислих как се убива детското въображение в градини и училища, а това е пагубно за малкия човек. Нали в крайна сметка всичко, което ще прави то, когато порасне, е свързано с въображението.

– И после какво се случи?
– По същото време преподавах философия в едно габровско училище. Известно е, че българският учител е повече чиновник, отколкото преподавател. Трябваше да присъствам на едни безкрайно скучни и безсмислени съвещания и педагогически съвети, които пък убиваха моето въображение и време. Всяко убийство на творчеството в човека е престъпление. По време на тези съвети и съвещания, хващах химикалката и мислите ми литваха в приказни светове. Могат да задължат тялото ми или да го вържат за стол, но не могат да пленят и задържат мисълта ми там, където не искам да бъде тя. Мисълта ни прави свободни, тя е най-интимният акт. В голямата учителска стая, с много тъжни, изморени и отегчени лица, се явяваха героите ми – кокошката тиранин, страшният заек, суетната сврака, лакомата оса, пияното прасе, досадната муха и останалите герои. Пишех в тефтера си или на гърба на стари контролни. Така се забавлявах и не позволявах сивото и безличното на делника да ме обладае. Приказките се нижеха една по една. Тогава литературния историк Румяна Пенчева, с която направихме две книги, ме насърчи да ги подготвя за печат. С нея тъкмо бяхме издали „Приказник“ и още ми стоеше пред очите детският свят, в който се чувствам по-добре, отколкото в този на възрастните.

– Знаем, че те са дописвани в Германия?
– Да, заминах за Германия и всяка вечер изпращах на Руми Пенчева приказка за лека нощ. Тя си я прочиташе и редактираше. На нея съм посветила „Семка в корема“, тя знае защо… Много от приказките отпаднаха. Други се родиха там. Когато „Червените мишки“ бяха готови, реших да ги погледне и писателят Янислав Янков. Той също ми помогна те да бъдат сладки и разбираеми за децата. Той е вторият им редактор.

– За какво се разказва в тях?
– В тях има български народни мотиви, няколко от тях съм преразказала. Държах да носят в себе си нашенското и старината. И нищо от грозния безнравствен съвременен свят. Детето не бива да знае за него. Негативното трябва да умре в детската душа, за да расте чист човек. Разбира се всяка приказка носи своята поука и вечните човешки ценности. Дълго съм преподавала етика и нямаше как да не засегна доброто и злото, пороците и добродетелите. Искаше ми се да вкарам съвременното дете в истинския човешки свят, а не в оголелия и обосял днешен…

– Книгата има чудесни илюстрации. Кой е техният автор?
– Те са дело на големия български художник Калин Николов, който ценя изключително като човек и рисувач. Изцяло му се доверих. Това е огромен негов труд. На него също съм посветила една от приказките „Тайната на цветята“. И Руми, и Калин обичам много, работим заедно, срещаме се, разговаряме, пием кафе. Нещо ме караше да им подаря късче детство. Нищо, че са прехвърлили 50-те години… Не са пораснали и двамата още…

– Струва ми се, че Вие също не сте пораснала?
– Да, душата не остарява докато човек си отиде от света. Остарява само, когато в нея са се наместили завистта, алчността, неблагодарността, подлостта, суетата и другите човешки пороци.

Има ли други хора, които Ви помогнаха?
– Тази книга е направена само с приятели. Финансирана е от приятели. Иван Христов от „Тетрадката“ първи реагира. Николай Дачев, който винаги е до мен, когато издавам нова книга. Слънчевата Галя Банковска, също не се поколеба да застане до мен. Старият приятел от младостта Иван Ивайлов и Кристина Сидорова, която ми е на помощ във всяка човешка ситуация също ми подадоха ръка.

– Коя Ви е любимата приказка от „Червените мишки“?
– Порът вдовец и хитруша Лисана.

– Какво дете сте била?
– Разказвали са ми, че съм била кротко, ящно и познавателно дете, но трудно в общуването с другите деца. Обичах да слушам разговорите на възрастните. И до днес е така. Не играех на двора. Не се научих да карам колело, детските игри ми бяха чужди. Никога не съм имала белези от рани по колената. Имах една кукла подарък от баба, за която се грижех. Пазя я и до днес. Не обичах детската градина, защото там се спеше следобед. Рано се научих да чета. Бях самотно дете. Нещо не ми харесваше света…

– Четете ли приказки?
– Разбира се, дори събирам стари издания на книги с приказки и стихотворения. Те са с уникални илюстрации, които мога да разглеждам с часове. Скоро дори си купих книга със стихотворения на Цанко Церковски.

– Какво ще кажете на малките си читатели?
– Може би онези думи на Ханс Кристиан Андерсен: „Не е нещастие да се родиш сред патици, стига само да се излюпиш от лебедово яйце“… И още нещо: всяко дете трябва да запази в душата си своята невинност… Вярвам, че в огрубелия наш съвременен свят могат да се родят и създадат човеци…

*Автор на интервюто е Христо Петров, Гл.редактор на „Габрово Нюз“.*

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Коментари

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Култура

Росица Бинева участва в световен форум

Уредникът от музей „Етър“ Росица Бинева взема участието в ХV Международен симпозиум по молинология, организиран от TIMS – Международно общество по молинология. Темата на форум, който се провежда от 17 до 25 август в Берлин, е „Мелниците в историята и археологията“.

Росица Бинева представя научно съобщение на тема: „Колекцията от действащи водни съоръжения в Етнографски музей на открито „Етър“ – България“. Презентацията й е придружена от триминутен филм, осветен на водните съоръжения в музея.

Снимка: Росица Бинева

Като специалист с професионални интереси, свързани с изучаване на водните съоръжения в района на Централна стара планина, Росица Бинева е поканена за член на TIMS – Международното общество по молинология, през 2016 г. TIMS – The International Molinological Society (Международно общество по молинология), е неправителствена организация, която се занимава с изучаване на мелниците и други съоръжения, задвижвани от вятър, вода, животинска и човешка сила.

Музей „Етър“, водни съоръжения

Неин приоритет е да се представят най-добрите мелници, които една страна има; да се съдейства за подобряване на достъпа до съоръженията, затворени за обществеността. Организацията реализира срещи на молинолози от целия свят, поощрява изследователската дейност и подкрепя във всички аспекти молинологията, включително с реставрацията на мелници.

Международно общество по молинология

Организацията има над 500 члена от 30 държави, разположени на три континента. Росица Бинева е единствен член на TIMS от България.

„Възможността да участвам в организацията е от голямо значение за мен, тъй като основните ми професионални интереси са свързани с проучване, изследване, документиране, съхранение и представяне на традиционните водни съоръжения и механизми в района на Централна Стара планина в периода от края на ХVІІІ до началото на ХХ век и занаятите свързани с тях. Участието ми с тема „Колекцията от действащи водни съоръжения в Етнографски музей на открито „Етър“ – България“ представя историята на съоръженията, тяхното експониране, технически характеристики, функции, реставрация и консервация“, сподели Росица Бинева.

Музей „Етър“, водни съоръжения

Уредникът от музей „Етър“ се включва в световния форум, благодарение на проект „Участие в ХV Международен симпозиум на Международното общество по молинология (TIMS)“, който се реализира с финансовата подкрепата на програма „Мобилност“ на Национален фонд „Култура“.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

Севлиево впечатли младите художници от Валашке Мезиричи

Младите художници от чешкия град Валашке Мезиричи останаха впечатлени от историческите дадености на Севлиево. На специалната изложба „Вдъхновени от историята“ талантите показаха как виждат града и околностите му през техните очи.

снимка: Община Севлиево

Децата от средното училище по приложни изкуства и стъкларство в чешкия град бяха в Севлиево по програмата „Еразъм+“ и проекта „Изкуството обединява и помага“. Домакин бе Историческият музей в Севлиево, а изложбата с авторски творби бе представена във фоайето на Община Севлиево.

снимка: Община Севлиево

„Валашке Мезиричи е наш побратимен град, с който поддържаме отношения от десетилетия. Специално по този проект участниците се трудеха от началото на годината и внимателно анализираха целите му. Основната задача на групата бе да усвои някои от тънкостите в работата на музейните работници и да проследи пътя на артефактите от тяхното място на намиране до витрината в музея. С обстойни беседи ние ги запознахме с основните забележителности на нашия град като Хаджистояновото училище, Дандоловите къщи и Табаханата, с постоянните експозиции и артефакти в града и околностите“, обясни при откриването на изложбата Ивета Миленова, уредник в Историческия музей в Севлиево.

снимка: Община Севлиево

Тя изказва своето възхищение от таланта и образоваността на децата и благодари на ръководителите на проекта за доброто сътрудничество. От своя страна учениците изразиха своето впечатление от Севлиево и дори обясниха как вече са създали нови приятелства тук.

снимка: Община Севлиево

„Щастлива съм да открием изложбата на нашите приятели от Валашке Мезиричи. Надявам се престоят при нас наистина да ви е харесал и да отнесете вкъщи само хубави впечатления.

снимка: Община Севлиево

Благодаря на нашите гости и на Историческия музей за чудесната организация и ви желая много творчески успехи в бъдеще“, заяви в приветствието си Невена Тодорова, заместник-кмет на Община Севлиево.

снимка: Община Севлиево

За спомен от България и Севлиево младите таланти получиха и специални подаръци от ръководството на Общината.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

Паметникът на Панчо Владигеров в Габрово е възстановен

Възстановен е паметникът на Панчо Владигеров на улица „Тракия“, информираха от Община Габрово.

снимка: Община Габрово

Тази година се навършват 120 години от рождението на композитора и музикант Панчо Владигеров (1899-1978 г.) и по този повод Общината в Габрово обезпечи процеса на цялостно почистване на неговия паметник, който в последните години бе обект на вандалски посегателства.

снимка: Община Габрово

Възстановени са компрометираните участъци и надписите по монумента. Паметникът – барелеф е тържествено открит на 12 октомври 1981 г. на ул. „Тракия“, в подножието на стълбите към парк „Баждар“, в присъствието на културни дейци и граждани.

Слово държи тогавашният председател на Съюза на българските композитори – Александър Райчев, който отбелязва, че това е първият паметник на Панчо Владигеров в страната.

снимка: Държавен архив – Габрово

Композицията е изработена от бронз. Нейни автори са скулпторът Ангел Станев и архитект Иван Нанев. Именитият композитор е тясно свързан с Габровската музикална общност. Той допринася за професионалното израстване на Габровския камерен оркестър и превръщането на Габрово в средище на музикални събития от национално значение.

В знак на признание за активната му дейност в тази област е провъзгласен за почетен гражданин на Габрово през 1977 г.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Реклама

 

Популярни новини от последната седмица