Култура
Мирела Костадинова: Детската душа трябва да запази невинността си!

Мирела Костадинова, снимка: Личен Архив
Съвсем скоро от печат излезе най-новата книга на габровската писателка, доктор по философия, Мирела Костадинова. Книжното издание, предназначено за не толкова големи и не толкова малки деца, носи заглавието „Червените мишки“. Книгата съдържа приказки за справедливостта, честността, приятелството, гордостта и други нравствени ценности. Мирела Костадинова е пресъздала един приказен и вълшебен свят, нашарен с различни невиждани и виждани същества. Тя ги е събрала в двора на своята книжка, за да научите от техните добри и лоши постъпки какво трябва и не трябва да правите в дома си, на улицата, в училище, и да си извадите поука по какъв начин да се отнасяте към себе си, близките и към всички останали хора. Повече за „Червените мишки“ може да научите от разговора ни с автора Мирела Костадинова.
– За първи път излизате пред читателите с детска книга? Защо приказки?
– Приказките имат способността да утешават човека, да му вдъхнат вяра, за да му олекне от катадневните несгоди и несправедливост. Те красиво лъжат, облажават човешката душа, намират упование… Дават на човека онова, което няма достатъчно в живота си. Отварят едно мъничко прозорче, където блести малка светулка в тъмното и нещата се случват по волята на сърцето. Приказките учат, че трябва да се служи на човека, да се щади, да бъдем милостиви към него… Да му даваме, а не да му отнемаме надеждата. Те са мехлем за човешката душа, наранена от злото… Разказват се или се четат на децата, за да моделират в бъдеще по-добрия човешки свят. Приказките са живот, който облива в светлина и мекота. Слагат водораздел между злото и доброто, справедливото и несправедливото, истинското и фалшивото.
– Как се роди идеята за книгата?
– Една вечер отидох на гости на моя приятелка. Тя тъкмо беше взела четири годишната си дъщеричка от детска градина. Майката се ядосваше. През деня момиченцето й рисувала червени мишки в забавачницата. Щом отишла да го вземе, учителката троснато рекла:“ Кажете на детето си, че червени мишки няма…“ Аз се разсмях искрено. „Коя е учителката, за да казва има ли или няма червени мишки?“ – попитах аз. Успокоих приятелката си, че повечето от съвременните учители са лишени от въображение и творчество. Тогава още работех в образователната система. После дълго мислих как се убива детското въображение в градини и училища, а това е пагубно за малкия човек. Нали в крайна сметка всичко, което ще прави то, когато порасне, е свързано с въображението.
– И после какво се случи?
– По същото време преподавах философия в едно габровско училище. Известно е, че българският учител е повече чиновник, отколкото преподавател. Трябваше да присъствам на едни безкрайно скучни и безсмислени съвещания и педагогически съвети, които пък убиваха моето въображение и време. Всяко убийство на творчеството в човека е престъпление. По време на тези съвети и съвещания, хващах химикалката и мислите ми литваха в приказни светове. Могат да задължат тялото ми или да го вържат за стол, но не могат да пленят и задържат мисълта ми там, където не искам да бъде тя. Мисълта ни прави свободни, тя е най-интимният акт. В голямата учителска стая, с много тъжни, изморени и отегчени лица, се явяваха героите ми – кокошката тиранин, страшният заек, суетната сврака, лакомата оса, пияното прасе, досадната муха и останалите герои. Пишех в тефтера си или на гърба на стари контролни. Така се забавлявах и не позволявах сивото и безличното на делника да ме обладае. Приказките се нижеха една по една. Тогава литературния историк Румяна Пенчева, с която направихме две книги, ме насърчи да ги подготвя за печат. С нея тъкмо бяхме издали „Приказник“ и още ми стоеше пред очите детският свят, в който се чувствам по-добре, отколкото в този на възрастните.
– Знаем, че те са дописвани в Германия?
– Да, заминах за Германия и всяка вечер изпращах на Руми Пенчева приказка за лека нощ. Тя си я прочиташе и редактираше. На нея съм посветила „Семка в корема“, тя знае защо… Много от приказките отпаднаха. Други се родиха там. Когато „Червените мишки“ бяха готови, реших да ги погледне и писателят Янислав Янков. Той също ми помогна те да бъдат сладки и разбираеми за децата. Той е вторият им редактор.
– За какво се разказва в тях?
– В тях има български народни мотиви, няколко от тях съм преразказала. Държах да носят в себе си нашенското и старината. И нищо от грозния безнравствен съвременен свят. Детето не бива да знае за него. Негативното трябва да умре в детската душа, за да расте чист човек. Разбира се всяка приказка носи своята поука и вечните човешки ценности. Дълго съм преподавала етика и нямаше как да не засегна доброто и злото, пороците и добродетелите. Искаше ми се да вкарам съвременното дете в истинския човешки свят, а не в оголелия и обосял днешен…
– Книгата има чудесни илюстрации. Кой е техният автор?
– Те са дело на големия български художник Калин Николов, който ценя изключително като човек и рисувач. Изцяло му се доверих. Това е огромен негов труд. На него също съм посветила една от приказките „Тайната на цветята“. И Руми, и Калин обичам много, работим заедно, срещаме се, разговаряме, пием кафе. Нещо ме караше да им подаря късче детство. Нищо, че са прехвърлили 50-те години… Не са пораснали и двамата още…
– Струва ми се, че Вие също не сте пораснала?
– Да, душата не остарява докато човек си отиде от света. Остарява само, когато в нея са се наместили завистта, алчността, неблагодарността, подлостта, суетата и другите човешки пороци.
– Има ли други хора, които Ви помогнаха?
– Тази книга е направена само с приятели. Финансирана е от приятели. Иван Христов от „Тетрадката“ първи реагира. Николай Дачев, който винаги е до мен, когато издавам нова книга. Слънчевата Галя Банковска, също не се поколеба да застане до мен. Старият приятел от младостта Иван Ивайлов и Кристина Сидорова, която ми е на помощ във всяка човешка ситуация също ми подадоха ръка.
– Коя Ви е любимата приказка от „Червените мишки“?
– Порът вдовец и хитруша Лисана.
– Какво дете сте била?
– Разказвали са ми, че съм била кротко, ящно и познавателно дете, но трудно в общуването с другите деца. Обичах да слушам разговорите на възрастните. И до днес е така. Не играех на двора. Не се научих да карам колело, детските игри ми бяха чужди. Никога не съм имала белези от рани по колената. Имах една кукла подарък от баба, за която се грижех. Пазя я и до днес. Не обичах детската градина, защото там се спеше следобед. Рано се научих да чета. Бях самотно дете. Нещо не ми харесваше света…
– Четете ли приказки?
– Разбира се, дори събирам стари издания на книги с приказки и стихотворения. Те са с уникални илюстрации, които мога да разглеждам с часове. Скоро дори си купих книга със стихотворения на Цанко Церковски.
– Какво ще кажете на малките си читатели?
– Може би онези думи на Ханс Кристиан Андерсен: „Не е нещастие да се родиш сред патици, стига само да се излюпиш от лебедово яйце“… И още нещо: всяко дете трябва да запази в душата си своята невинност… Вярвам, че в огрубелия наш съвременен свят могат да се родят и създадат човеци…
*Автор на интервюто е Христо Петров, Гл.редактор на „Габрово Нюз“.*
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Култура
Исторически музей – Дряново събира учени от цялата страна за „Епохи, личности, памет“

На 1 и 2 октомври Исторически музей – Дряново ще посрещне Петата национална научна конференция „Епохи, личности, памет“. Дряновският музей ще събере учени, изследователи и специалисти от цялата страна, които ще представят свои доклади и научни разработки в шест тематични области.
Близо 50 са научните трудове, постъпили за участие във форума. Те са разпределени в две научни секции: „Културно наследство, музеология, етнология, архитектура и изкуство“ и „История и личности“. Докладите и разработките са обединени в шест тематични области: История на Дряново и дряновския край; Културно наследство – история и опазване; Архитектура и строителство; Проблеми на българската музеология и музеография; Етноложки проучвания; Изкуство, художествени занаяти и художествени направления.
Научен ръководител на конференцията е проф. д-р Петко Ст. Петков от Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“. Организатор на научния симпозиум е Историческият музей в Дряново, който го реализира в партньорство с Община Дряново, Историческия факултет на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ и Университета по архитектура, строителство и геодезия.
„Епохи, личности, памет“ се провежда ежегодно в началото на октомври, като всяко издание поставя акцент върху важна годишнина или историческа личност, свързана с Дряново. Представените доклади ще бъдат публикувани в научен сборник, който ще излезе като поредния брой на „Известия на Исторически музей – Дряново“.

Култура
Проф. Русев: Българите са изхранвали столицата на Османската империя

„Българите през XIX век са основното производително население, което захранва чрез своята стопанска дейност столицата на Османската империя – Истанбул, а това е един от най-големите град по онова време в света.“ Това каза чл. – кор. проф. д.и.н. Иван Русев, който гостува в новия епизод на първия музеен подкаст в България – „Музеят говори“.
Пред водещия на предаването Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново, проф. Русев говори за двутомната „Стопанска история на българите в Османската империя“ (XV в. – началото на ХХ век). Книгата бе представена и в Дряново по време на международната научна конференция на Центъра за стопанско-исторически изследвания (ЦСИИ), която се състоя на 25 и 26 септември.
По думите му тези два тома, написани на базата на сериозни научни изследвания и защитени дисертации, добавят нова информация през ранния (XV – XVII в.) и късния (XVII – XIX в.) период за българите, попаднали в границите на Османската империя. „На границата между XVII и XIX в. се случват събития и процеси, които по-ясно разграничават началните и по-късните векове от съществуването на Османската империя. Българите съществуват в границите ѝ, но трудно можем да ги разграничим. Те са един от близо 80-те народа, живеещи в империята и са съжителствали с останалите. Много от изследванията се стремят да обособят и разграничат ролята на българите“, сподели още проф. Русев.

Според него осезаемо е присъствието на българите в империята, особено върху териториите, върху които възниква в последствие третата Българска държава. „За всичките тези пет века, нещата не се случват монотонно. Има динамика, която трябва да отчетем. В ранния период на империята, българите имат своят принос наравно с останалите народи. Но той става все по-осезаем през XIX век, тогава, когато по стечение на обстоятелствата Османската империя изпада в сериозна криза. Започват национално освободителните движения на другите балкански народи. Обособяват се и се появяват сръбската и гръцката държава. В един момент българите са основното производително население, което захранва със своята стопанска дейност най-големият град в света по онова време – Истанбул“, коментира Русев.
Oт едва страна това дава стимул и възможност за бурно, интензивно стопанско развитие на българите, в резултат на което в не малка степен се стига до забогатяване сред част от тях и поява на средна класа, с чиито средства е финансирана националната ни революция.
Проф. Русев сподели, че книгата не слага точка в изследванията, като изрази надежда, че оттук нататък те ще бъдат надградени чрез появата на нови проучвания. По неговото мнение двутомното издание прави моментна снимка на състоянието на съвременната историческа наука по проблемите на стопанската история на българите в Османската империя.

По думите му за първи път се обособява периода, като се акцентира върху стопанската дейност, развитие и участието на българите в стопанския живот на Османската империя. Книгата е издадена от Национално издателство за образование и наука „Аз-буки“, а редакцията е дело именно на чл.-кор. проф. д.и.н. Иван Русев.
В епизода на „Музеят говори“ той подробно представи идеята и дейността през годините на ЦСИИ, в чието ръководство участва, както и всички изследвания на центъра, които се публикуват в годишни издания.
За зрителите на подкаста проф. Русев сподели още мнението си какъв е интересът на студентите в българските университети към дисциплината „Стопанска история“, разкри бъдещите планове пред ЦСИИ и даде отговор дали музеите и архивите в страната подпомагат изследователския процес.

Култура
ИМ-Дряново ще бъде домакин на престижен научен форум за стопанската история на България

На 25 и 26 септември Дряново ще посрещне учени от цялата страна и чужбина, които ще дебатират върху три от най-мощните сили, оформили съдбата на България през последните два века – интеграцията, протекционизмът и национализмът. Домакин на форума е Историческият музей – Дряново, партньор на Центъра за стопанско-исторически изследвания в организацията на международната научна конференция, която обещава да превърне града на майстор Колю Фичето в средище на голям академичен разговор.
Изборът на историческия музей в Дряново не е случаен. Градът, познат с възрожденския си дух, се превръща за два дни в естествена сцена, на която историци, икономисти и изследователи ще проследят как българската държава и българското общество са балансирали между отвореност към света, в защита на собствените си интереси – от османската епоха, през следосвобожденските десетилетия, до социалистическия период и съвременността.
Конференцията е структурирана в пленарна сесия и две паралелни научни секции, обединяващи десетки доклади. Сред темите, които ще предизвикат особен интерес, са изгубената битка за българския лев и пробивите в държавния монопол върху валутната търговия, драматичната съдба на фамилия Пенчеви в Северна Добруджа между интеграция и национализация, тютюноработническата стачка в Пловдив от 1953 година и малко познатите британско-руски информационни мрежи на Балканите в годините преди Освобождението.
Форумът има подчертано международно участие, а част от докладите ще бъдат представени на английски език от изследователи на чуждестранни институции, сред които Институтът за изследвания на Югоизточна Европа.

Специален акцент в програмата е представянето на двутомния труд „Стопанска история на българите в Османската империя (XV – началото на XX в.)“, издаден от Издателство „Аз-буки“ през 2025 година, под редакцията на проф. д.и.н. Иван Русев.
Изданието, посветено на петте века българско стопанско развитие под османска власт, ще бъде представено пред научната общност именно в залите на дряновския музей на 25 септември от 17.30 часа.
Стопанската история рядко получава подобаващото ѝ място в общественото внимание, а фактът, че водещи изследователи в областта от страната и чужбина избират именно Дряново за форума си, е показателен за доверието, с което Исторически музей – Дряново се ползва сред научните среди.
Именно в дух на партньорство музеят и Центърът за стопанско-исторически изследвания превръщат тези два дни в повод да утвърдят общата си кауза – стопанската история на България да бъде не просто съхранявана, а активно изследвана и осмисляна.

-
Културапреди 7 дниГала Савчева с отличие от „Златни ябълки“ и с нов успех към сцената
-
Културапреди 7 дниИМ-Дряново ще бъде домакин на престижен научен форум за стопанската история на България
-
Културапреди 7 дни„Завещанието на Негово благородие“ с премиера в Габровския театър
-
Любопитнопреди 6 дниЛазерна епилация Габрово – защо есента е подходящ момент да започнете?
-
Новинипреди 6 дниМедицинска грижа с Частна Манипулационна – Анелия Табакова
-
Икономикапреди 5 дниНа 26 септември Български фермерски пазар Ви очаква на пл. Възраждане
-
Икономикапреди 5 дниНа 30 септември изтича срокът за подаване на коригиращи декларации
-
Новинипреди 2 дниУченик от Габрово ще представи България на международно състезание по английски




