Култура
Мирела Костадинова: Детската душа трябва да запази невинността си!

Мирела Костадинова, снимка: Личен Архив
Съвсем скоро от печат излезе най-новата книга на габровската писателка, доктор по философия, Мирела Костадинова. Книжното издание, предназначено за не толкова големи и не толкова малки деца, носи заглавието „Червените мишки“. Книгата съдържа приказки за справедливостта, честността, приятелството, гордостта и други нравствени ценности. Мирела Костадинова е пресъздала един приказен и вълшебен свят, нашарен с различни невиждани и виждани същества. Тя ги е събрала в двора на своята книжка, за да научите от техните добри и лоши постъпки какво трябва и не трябва да правите в дома си, на улицата, в училище, и да си извадите поука по какъв начин да се отнасяте към себе си, близките и към всички останали хора. Повече за „Червените мишки“ може да научите от разговора ни с автора Мирела Костадинова.
– За първи път излизате пред читателите с детска книга? Защо приказки?
– Приказките имат способността да утешават човека, да му вдъхнат вяра, за да му олекне от катадневните несгоди и несправедливост. Те красиво лъжат, облажават човешката душа, намират упование… Дават на човека онова, което няма достатъчно в живота си. Отварят едно мъничко прозорче, където блести малка светулка в тъмното и нещата се случват по волята на сърцето. Приказките учат, че трябва да се служи на човека, да се щади, да бъдем милостиви към него… Да му даваме, а не да му отнемаме надеждата. Те са мехлем за човешката душа, наранена от злото… Разказват се или се четат на децата, за да моделират в бъдеще по-добрия човешки свят. Приказките са живот, който облива в светлина и мекота. Слагат водораздел между злото и доброто, справедливото и несправедливото, истинското и фалшивото.
– Как се роди идеята за книгата?
– Една вечер отидох на гости на моя приятелка. Тя тъкмо беше взела четири годишната си дъщеричка от детска градина. Майката се ядосваше. През деня момиченцето й рисувала червени мишки в забавачницата. Щом отишла да го вземе, учителката троснато рекла:“ Кажете на детето си, че червени мишки няма…“ Аз се разсмях искрено. „Коя е учителката, за да казва има ли или няма червени мишки?“ – попитах аз. Успокоих приятелката си, че повечето от съвременните учители са лишени от въображение и творчество. Тогава още работех в образователната система. После дълго мислих как се убива детското въображение в градини и училища, а това е пагубно за малкия човек. Нали в крайна сметка всичко, което ще прави то, когато порасне, е свързано с въображението.
– И после какво се случи?
– По същото време преподавах философия в едно габровско училище. Известно е, че българският учител е повече чиновник, отколкото преподавател. Трябваше да присъствам на едни безкрайно скучни и безсмислени съвещания и педагогически съвети, които пък убиваха моето въображение и време. Всяко убийство на творчеството в човека е престъпление. По време на тези съвети и съвещания, хващах химикалката и мислите ми литваха в приказни светове. Могат да задължат тялото ми или да го вържат за стол, но не могат да пленят и задържат мисълта ми там, където не искам да бъде тя. Мисълта ни прави свободни, тя е най-интимният акт. В голямата учителска стая, с много тъжни, изморени и отегчени лица, се явяваха героите ми – кокошката тиранин, страшният заек, суетната сврака, лакомата оса, пияното прасе, досадната муха и останалите герои. Пишех в тефтера си или на гърба на стари контролни. Така се забавлявах и не позволявах сивото и безличното на делника да ме обладае. Приказките се нижеха една по една. Тогава литературния историк Румяна Пенчева, с която направихме две книги, ме насърчи да ги подготвя за печат. С нея тъкмо бяхме издали „Приказник“ и още ми стоеше пред очите детският свят, в който се чувствам по-добре, отколкото в този на възрастните.
– Знаем, че те са дописвани в Германия?
– Да, заминах за Германия и всяка вечер изпращах на Руми Пенчева приказка за лека нощ. Тя си я прочиташе и редактираше. На нея съм посветила „Семка в корема“, тя знае защо… Много от приказките отпаднаха. Други се родиха там. Когато „Червените мишки“ бяха готови, реших да ги погледне и писателят Янислав Янков. Той също ми помогна те да бъдат сладки и разбираеми за децата. Той е вторият им редактор.
– За какво се разказва в тях?
– В тях има български народни мотиви, няколко от тях съм преразказала. Държах да носят в себе си нашенското и старината. И нищо от грозния безнравствен съвременен свят. Детето не бива да знае за него. Негативното трябва да умре в детската душа, за да расте чист човек. Разбира се всяка приказка носи своята поука и вечните човешки ценности. Дълго съм преподавала етика и нямаше как да не засегна доброто и злото, пороците и добродетелите. Искаше ми се да вкарам съвременното дете в истинския човешки свят, а не в оголелия и обосял днешен…
– Книгата има чудесни илюстрации. Кой е техният автор?
– Те са дело на големия български художник Калин Николов, който ценя изключително като човек и рисувач. Изцяло му се доверих. Това е огромен негов труд. На него също съм посветила една от приказките „Тайната на цветята“. И Руми, и Калин обичам много, работим заедно, срещаме се, разговаряме, пием кафе. Нещо ме караше да им подаря късче детство. Нищо, че са прехвърлили 50-те години… Не са пораснали и двамата още…
– Струва ми се, че Вие също не сте пораснала?
– Да, душата не остарява докато човек си отиде от света. Остарява само, когато в нея са се наместили завистта, алчността, неблагодарността, подлостта, суетата и другите човешки пороци.
– Има ли други хора, които Ви помогнаха?
– Тази книга е направена само с приятели. Финансирана е от приятели. Иван Христов от „Тетрадката“ първи реагира. Николай Дачев, който винаги е до мен, когато издавам нова книга. Слънчевата Галя Банковска, също не се поколеба да застане до мен. Старият приятел от младостта Иван Ивайлов и Кристина Сидорова, която ми е на помощ във всяка човешка ситуация също ми подадоха ръка.
– Коя Ви е любимата приказка от „Червените мишки“?
– Порът вдовец и хитруша Лисана.
– Какво дете сте била?
– Разказвали са ми, че съм била кротко, ящно и познавателно дете, но трудно в общуването с другите деца. Обичах да слушам разговорите на възрастните. И до днес е така. Не играех на двора. Не се научих да карам колело, детските игри ми бяха чужди. Никога не съм имала белези от рани по колената. Имах една кукла подарък от баба, за която се грижех. Пазя я и до днес. Не обичах детската градина, защото там се спеше следобед. Рано се научих да чета. Бях самотно дете. Нещо не ми харесваше света…
– Четете ли приказки?
– Разбира се, дори събирам стари издания на книги с приказки и стихотворения. Те са с уникални илюстрации, които мога да разглеждам с часове. Скоро дори си купих книга със стихотворения на Цанко Церковски.
– Какво ще кажете на малките си читатели?
– Може би онези думи на Ханс Кристиан Андерсен: „Не е нещастие да се родиш сред патици, стига само да се излюпиш от лебедово яйце“… И още нещо: всяко дете трябва да запази в душата си своята невинност… Вярвам, че в огрубелия наш съвременен свят могат да се родят и създадат човеци…
*Автор на интервюто е Христо Петров, Гл.редактор на „Габрово Нюз“.*
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Култура
Исторически музей – Дряново чества 90 години пожарно дело в Дряново

С откриването на тематична изложба и впечатляваща демонстрация на площад Колю Фичето, Исторически музей – Дряново отбеляза 90 години от откриването на пожарната служба в града. Събитието бе организирано съвместно с Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Габрово и РС „ПБЗН“ – Дряново и се проведе на 16 септември, по повод професионалния празник на пожарникарите в България, отбелязван на 14 септември. Честването предизвика силен интерес сред жителите и гостите на града.

Изложбата „Дълг и чест. История на противопожарното дело в Дряново“ пренесе присъстващите през пътя на дряновската пожарна служба, от първите ѝ стъпки до ден днешен, когато тя продължава да пази живота и спокойствието на гражданите и имуществото им. Подготвена с много внимание и отношение от екипа на музея, експозицията показва предмети, документи и техника, които говорят не толкова за миналото, колкото за приемствеността.

Вечерта бе открита от директора на ИМ – Дряново Иван Христов, който се обърна с думи на признателност и благодарност към всички огнеборци и спасители, както и към ветераните от професията, удостоили събитието с присъствието си.

Комисар Пламен Генчев, директор на Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“, заяви, че изложбата посветена на деветдесетте години дълг, чест и всеотдайност, позиционирана в залите на историческия музей в Дряново, е мост между поколенията. Той подчерта, че зад всяка машина стои човек и именно хората са най-важни, защото те изпълват със съдържание и са истинската история на пожарникарската професия. Комисар Генчев също се обърна с уважение и специално внимание към излезлите в заслужена почивка дългогодишни служители на дряновската пожарна. Той ги увери, че заветите им ще бъдат изпълнени и днешните им колеги ще продължат да ги предават на всяко следващо поколение огнеборци, не само като знания, но и като дълг към обществеността.

Сред присъстващите на събитието бяха още главен инспектор Ивайло Георгиев, началник на противопожарната служба в Дряново, заместник-кметовете на Община Дряново Диляна Джеджева и Ангел Ангелов, дългогодишни служители на пожарната, ветерани, техни близки, приятели на противопожарното дело, общественици и много граждани, дошли да засвидетелстват уважението си.

За подробностите по подготовката на изложбата разказа по-обстойно Дянко Колев, част от екипа на Исторически музей – Дряново, чиято работа по проучването и подбора на експонатите даде основния тон на експозицията. В експозицията особено вълнение предизвикаха детайлно изработените макети на противопожарни камиони, дело на Михаил Михайлов от Габрово, който също присъства на събитието, а организирана томбола предостави възможността сама да изработи подобен макет шестокласничката Лия Дончева, чието име бе изтеглено от комисар Генчев.

Преди откриването на изложбата, като част от програмата, публиката имаше възможност да види и впечатляваща демонстрация на техниката и екипировката, с които разполагат дряновските огнеборци и спасители за реакция при пожари, бедствия и извънредни ситуации.

Малки и големи се доближиха още повече до тази отговорна професия, наблюдавайки я с огромно любопитство и много усмивки.

Култура
Задават се празници на четящите хора в Габрово


През септември РБ „Априлов – Палаузов” с подкрепата на Община Габрово организира празници за четящите хора, посветени на 165 години от създаването на габровската библиотека и 140 години от рождението на писателя Ран Босилек.
В дните от 23 до 25 септември предстои книжно изложение „Четенето – вселена от светове” и литературен фестивал „Четящо Габрово”. В пространството между Априловската гимназия и основната сграда на библиотеката ще бъдат разположени шатри с книгите на различни български издателства – „Лексикон“, „Посоки”, „Знаци“, „Персей“, Изида“, „Книги за всички“, „Папая прес“, „Така започна всичко”, КВЦ, издателство на ВТУ „Св.св. Кирил и Методий”, Исторически музей Дряново, Музей Дом на хумора и сатирата и писателите Николай Илчевски, Люси Елеазар, Христо Стоянов, Дружество на писателите – Габрово и др.
В библиотеката всяка вечер ви очакват среши със съвременните български писатели Анна Авиил, Васил Попов и Гергана Лаптева. Анна Авиил (псевдоним на Анна Величкова) е съвременна българска писателка. „Защото любовта търпи“ е първият й роман. „Божана“ е роман, посветен на първите години на Княжество България, който постига голям пазарен успех и влиза в класациите на книжарниците. „Христина – Дочакано утро“ – в продължението на „Божана“ ви очаква пламенна история за гореща обич към родината, за подвизи и трагедии, за храбри сърца и светли идеали.
Васил Попов е български писател и фотограф, известен с фентъзи хорър произведенията си, вдъхновени от българската етнография, митология и фолклор. Сред най-популярните му книги са сборникът с разкази „Вълчи разкази“ (2020), романът „Мамник“ (2022) и „Пермафрост“ (2023). Поредицата „Мамник“ продължава с „Лехуса“, „Аждер“ и „Караеврен“. По „Мамник“ през 2026 г. е заснет едноименен сериал, излъчван по БНТ 1.
Гергана Лаптева е автор на три пътеписа за Южна Америка и Антарктида и на романите „Монетата“ (2020), „Божествен аромат“ (2021), „Тайната от Апамея“ (2022), „Третият слой“ (2023), „Момичето от портрета“ (2024), „La joven del retrato“ (2025), „Съкровището на Цезар“ (2025) и „Ръкопис 2244“ (2026), базирани на реални събития и исторически факти. Жанрът, в който твори е исторически трилър. Неслучайно творчеството на Гергана е сравнявано с това на Дан Браун. Тя със завидно майсторство вплита в сюжета напрежение и интелектуална интрига, характерно за световноизвестния американски писател.

Култура
Габровски захарни декоратори представиха мащабна арт инсталация

На 5 и 6 септември, Регионален етнографски музей на открито „Етър“ се превърна в сцена на необикновена среща между българските традиции и съвременното захарно изкуство. В рамките на III Фестивал на захарните изкуства, част от Празника на пестила, за първи път в България беше реализиран мащабният колективен художествен проект „Захарни образи на българските традиции“.
В основата на впечатляващата инициатива стои шеф Мария Озтюрк – вдъхновител и автор на идеята, която успя да обедини около нея десетки творци и да превърне захарното изкуство в различен и въздействащ разказ за България. За реализирането на „Захарни образи на българските традиции“ шеф Мария Озтюрк събра 17 творци, всеки от които получи задачата да пресъздаде чрез захарното изкуство своя част от богатството на българската култура, бит и традиции.

Сред тях бяха и декораторите Ваня Гавазова-Митева и Албена Божидарова. Всеки автор предварително изработи своя самостоятелен модул, без отделните произведения да бъдат събирани до началото на фестивала. Истинската картина оживя едва на място в РЕМО „Етър“. В продължение на два дни декораторите напасваха отделните елементи пред очите на посетителите.
Постепенно 17 самостоятелни творби се превърнаха в една обща композиция с внушителните размери 147 х 207 см, изцяло моделирана със захарно тесто и рисувана с ядливи материали. Така публиката стана свидетел не само на крайния резултат, но и на самия творчески процес – на момента, в който отделните идеи, стилове и ръчно изработени детайли се събраха в една цялостна художествена картина.
„Захарни образи на българските традиции“ се превърна в много повече от арт инсталация – в среща между традицията, изкуството и съвременното захарно творчество, създадена с огромен труд, вдъхновение и любов към България.
„Арката на Моята България“ – 51 творци, обединени от една идея И ако мащабната арт инсталация впечатли посетителите със своята сложност и размери, друга инициатива показа по изключителен начин колко много хора може да обедини захарното изкуство. Пред погледите на гостите на РЕМО „Етър“ беше аранжирана „Арката на Моята България“ – впечатляваща композиция, изградена от ръчно изработени захарни цветя, отново по идея на шеф Мария Озтюрк. За нейното създаване се обединиха 51 участници от различни краища на България, Англия и Германия. Всеки от тях изработи свой захарен букет специално за общата композиция.

Някои от творците пристигнаха лично в Етър и собственоръчно поставиха цветята си върху арката. Други, които нямаха възможност да присъстват, изпратиха своите крехки произведения грижливо опаковани по куриер до RoCake.
Така цветя, създадени от десетки различни ръце и пропътували стотици и хиляди километри, се срещнаха на едно място. Отделните цветя се превърнаха в една обща композиция – своеобразен символ на България, на споделеното творчество и на способността на изкуството да събира хора независимо от разстоянията.

„Арката на Моята България“ бързо се превърна в една от най-сниманите атракции по време на фестивала. Посетителите спираха пред нея с изненада и трудно можеха да повярват, че цветята, които изглеждат толкова реалистично, всъщност са направени от захар.
През двата фестивални дни се проведоха детски работилници за декориране на бисквитки, в които малките посетители имаха възможност сами да станат творци. Сред декораторите, които работиха с децата, беше и Ваня Гавазова-Митева.

С много старание, въображение и усмивки децата моделираха и украсяваха собствените си бисквитки, а накрая отнасяха със себе си не просто сладко изделие, а нещо, което сами са създали с ръцете си. Детските усмивки, работата на декораторите пред публика, създаването на мащабната инсталация и аранжирането на захарната арка превърнаха двата дни в РЕМО „Етър“ в наситено с емоции и творчество преживяване.

Зад всичко това стои една идея, превърната в реалност благодарение на шеф Мария Озтюрк, на десетките творци, които я последваха, и на специалната покана и подкрепа на директора на РЕМО „Етър“ г-жа Светла Димитрова. А сред старите къщи и работилници на Етър, захарта се превърна в необичаен художествен материал, чрез който оживяха български образи, цветя и традиции. Десетки творци, стотици часове труд и една обща идея – да разкажат за България по начин, по който досега не е разказвана.

-
Любопитнопреди 7 дниДряново чества 90 години пожарна служба с изложба и демонстрация
-
Икономикапреди 7 дниХитачи Енерджи отваря своите врати на 26 септември в град Севлиево
-
Икономикапреди 7 дниНова общност за бизнес, работа и идеи събира активните хора на Габрово
-
Кримипреди 4 дниПроверяват всички складове за боеприпаси след взривовете в базата на ЕМКО
-
Новинипреди 3 дниКулата на Общината ще светне в зелено на 15 септември
-
Кримипреди 4 дниДосъдебно за пожар в склад за боеприпаси и взривни вещества в с. Горни Върпища
-
Новинипреди 3 дниОбластният честити първия учебен ден
-
Културапреди 4 дниЗадават се празници на четящите хора в Габрово






