Свържи се с нас

Култура

Мирела Костадинова: Детската душа трябва да запази невинността си!

Published

on

Мирела Костадинова, снимка: Личен Архив

Съвсем скоро от печат излезе най-новата книга на габровската писателка, доктор по философия, Мирела Костадинова. Книжното издание, предназначено за не толкова големи и не толкова малки деца, носи заглавието „Червените мишки“. Книгата съдържа приказки за справедливостта, честността, приятелството, гордостта и други нравствени ценности. Мирела Костадинова е пресъздала един приказен и вълшебен свят, нашарен с различни невиждани и виждани същества. Тя ги е събрала в двора на своята книжка, за да научите от техните добри и лоши постъпки какво трябва и не трябва да правите в дома си, на улицата, в училище, и да си извадите поука по какъв начин да се отнасяте към себе си, близките и към всички останали хора. Повече за „Червените мишки“ може да научите от разговора ни с автора Мирела Костадинова.

– За първи път излизате пред читателите с детска книга? Защо приказки?
– Приказките имат способността да утешават човека, да му вдъхнат вяра, за да му олекне от катадневните несгоди и несправедливост. Те красиво лъжат, облажават човешката душа, намират упование… Дават на човека онова, което няма достатъчно в живота си. Отварят едно мъничко прозорче, където блести малка светулка в тъмното и нещата се случват по волята на сърцето. Приказките учат, че трябва да се служи на човека, да се щади, да бъдем милостиви към него… Да му даваме, а не да му отнемаме надеждата. Те са мехлем за човешката душа, наранена от злото… Разказват се или се четат на децата, за да моделират в бъдеще по-добрия човешки свят. Приказките са живот, който облива в светлина и мекота. Слагат водораздел между злото и доброто, справедливото и несправедливото, истинското и фалшивото.

– Как се роди идеята за книгата?
– Една вечер отидох на гости на моя приятелка. Тя тъкмо беше взела четири годишната си дъщеричка от детска градина. Майката се ядосваше. През деня момиченцето й рисувала червени мишки в забавачницата. Щом отишла да го вземе, учителката троснато рекла:“ Кажете на детето си, че червени мишки няма…“ Аз се разсмях искрено. „Коя е учителката, за да казва има ли или няма червени мишки?“ – попитах аз. Успокоих приятелката си, че повечето от съвременните учители са лишени от въображение и творчество. Тогава още работех в образователната система. После дълго мислих как се убива детското въображение в градини и училища, а това е пагубно за малкия човек. Нали в крайна сметка всичко, което ще прави то, когато порасне, е свързано с въображението.

– И после какво се случи?
– По същото време преподавах философия в едно габровско училище. Известно е, че българският учител е повече чиновник, отколкото преподавател. Трябваше да присъствам на едни безкрайно скучни и безсмислени съвещания и педагогически съвети, които пък убиваха моето въображение и време. Всяко убийство на творчеството в човека е престъпление. По време на тези съвети и съвещания, хващах химикалката и мислите ми литваха в приказни светове. Могат да задължат тялото ми или да го вържат за стол, но не могат да пленят и задържат мисълта ми там, където не искам да бъде тя. Мисълта ни прави свободни, тя е най-интимният акт. В голямата учителска стая, с много тъжни, изморени и отегчени лица, се явяваха героите ми – кокошката тиранин, страшният заек, суетната сврака, лакомата оса, пияното прасе, досадната муха и останалите герои. Пишех в тефтера си или на гърба на стари контролни. Така се забавлявах и не позволявах сивото и безличното на делника да ме обладае. Приказките се нижеха една по една. Тогава литературния историк Румяна Пенчева, с която направихме две книги, ме насърчи да ги подготвя за печат. С нея тъкмо бяхме издали „Приказник“ и още ми стоеше пред очите детският свят, в който се чувствам по-добре, отколкото в този на възрастните.

– Знаем, че те са дописвани в Германия?
– Да, заминах за Германия и всяка вечер изпращах на Руми Пенчева приказка за лека нощ. Тя си я прочиташе и редактираше. На нея съм посветила „Семка в корема“, тя знае защо… Много от приказките отпаднаха. Други се родиха там. Когато „Червените мишки“ бяха готови, реших да ги погледне и писателят Янислав Янков. Той също ми помогна те да бъдат сладки и разбираеми за децата. Той е вторият им редактор.

– За какво се разказва в тях?
– В тях има български народни мотиви, няколко от тях съм преразказала. Държах да носят в себе си нашенското и старината. И нищо от грозния безнравствен съвременен свят. Детето не бива да знае за него. Негативното трябва да умре в детската душа, за да расте чист човек. Разбира се всяка приказка носи своята поука и вечните човешки ценности. Дълго съм преподавала етика и нямаше как да не засегна доброто и злото, пороците и добродетелите. Искаше ми се да вкарам съвременното дете в истинския човешки свят, а не в оголелия и обосял днешен…

– Книгата има чудесни илюстрации. Кой е техният автор?
– Те са дело на големия български художник Калин Николов, който ценя изключително като човек и рисувач. Изцяло му се доверих. Това е огромен негов труд. На него също съм посветила една от приказките „Тайната на цветята“. И Руми, и Калин обичам много, работим заедно, срещаме се, разговаряме, пием кафе. Нещо ме караше да им подаря късче детство. Нищо, че са прехвърлили 50-те години… Не са пораснали и двамата още…

– Струва ми се, че Вие също не сте пораснала?
– Да, душата не остарява докато човек си отиде от света. Остарява само, когато в нея са се наместили завистта, алчността, неблагодарността, подлостта, суетата и другите човешки пороци.

Има ли други хора, които Ви помогнаха?
– Тази книга е направена само с приятели. Финансирана е от приятели. Иван Христов от „Тетрадката“ първи реагира. Николай Дачев, който винаги е до мен, когато издавам нова книга. Слънчевата Галя Банковска, също не се поколеба да застане до мен. Старият приятел от младостта Иван Ивайлов и Кристина Сидорова, която ми е на помощ във всяка човешка ситуация също ми подадоха ръка.

– Коя Ви е любимата приказка от „Червените мишки“?
– Порът вдовец и хитруша Лисана.

– Какво дете сте била?
– Разказвали са ми, че съм била кротко, ящно и познавателно дете, но трудно в общуването с другите деца. Обичах да слушам разговорите на възрастните. И до днес е така. Не играех на двора. Не се научих да карам колело, детските игри ми бяха чужди. Никога не съм имала белези от рани по колената. Имах една кукла подарък от баба, за която се грижех. Пазя я и до днес. Не обичах детската градина, защото там се спеше следобед. Рано се научих да чета. Бях самотно дете. Нещо не ми харесваше света…

– Четете ли приказки?
– Разбира се, дори събирам стари издания на книги с приказки и стихотворения. Те са с уникални илюстрации, които мога да разглеждам с часове. Скоро дори си купих книга със стихотворения на Цанко Церковски.

– Какво ще кажете на малките си читатели?
– Може би онези думи на Ханс Кристиан Андерсен: „Не е нещастие да се родиш сред патици, стига само да се излюпиш от лебедово яйце“… И още нещо: всяко дете трябва да запази в душата си своята невинност… Вярвам, че в огрубелия наш съвременен свят могат да се родят и създадат човеци…

*Автор на интервюто е Христо Петров, Гл.редактор на „Габрово Нюз“.*

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Габрово бе домакин на захарната асамблея „Моята България“

Published

on

Има събития, които не просто се посещават. Те се преживяват. Остават в паметта като усещане, като емоция, като гордост. Такава е Захарната асамблея „Моята България“, която тази година отбелязва своя десетгодишен юбилей. Десет години.

Само две думи, а зад тях стоят хиляди часове труд, безброй безсънни нощи, стотици произведения на изкуството и една огромна любов към България.

Любов, която преди десет години кара габровката Шеф Мария Озтюрк да постави началото на нещо, което днес няма аналог не само у нас, но и далеч извън границите на страната.

През тези години „Моята България“ се превърна в повече от изложба. Тя стана кауза, общност и своеобразен мост между българите по света, обединени от желанието да разказват за родината чрез едно необичайно изкуство – захарното. На юбилейното издание Габрово отново беше столица на захарната магия.

Над четиридесет талантливи творци от България и чужбина се събраха, за да покажат своите виждания за България – не чрез думи, а чрез форми, цветове и невероятно майсторство. И как да не започна именно с човека, без когото всичко това нямаше да съществува – Шеф Мария Озтюрк.

Напълно заслужено тя получи Почетна грамота от кмета на Габрово, г-жа Таня Христова. Но още по-ценни бяха признанието и обичта, които получи от своите съмишленици – плакет, цветя, подаръци и най-вече искреното уважение на всички, които вървят по този път заедно с нея.

Самата Мария участва със забележително захарно копие на чудотворната икона от Бачковския манастир. Пред творбата човек неволно забравя, че гледа захар. Вижда вяра, духовност и майсторство, събрани в едно.

Сред десетките впечатляващи експонати погледите на посетителите неизменно привличаше и „захарната прима на българската естрада“ Лили Иванова, пресъздадена от Диана Димитрова. Толкова жива, толкова разпознаваема, че човек очаква всеки момент да запее.

Габровката Диана Петракиева за пореден път доказа своята класа и внимание към детайла. Всяка нейна творба е урок по търпение и професионализъм.

Иглика Янкулова ни върна назад във времето със своята захарна фиала от Тракийското златно съкровище. Само че този път тя не беше от злато. Беше от нещо още по-трудно за овладяване – захар. И въпреки това изглеждаше като безценен археологически експонат.

От Кюстендил Ирена Величкова донесе частица от своя край – красива българка с кошница, препълнена с череши. Череши като онези, които само кюстендилската земя може да роди.

Ана Добрева от Първомай впечатли всички с невероятно детайлно копие на Античния театър в Пловдив. Камък по камък, ред по ред, историята беше оживяла в захар.

Особено силно впечатление направиха и часовниците на Русе, представени от русенката Мая Димитрова. Те не просто показваха време. Те разказваха история. Направеният от Албена Божидарова захарен букет не отстъпва на по своята дълбочина на цветовите нюанси от истинските такива, но с творец самата природа.

И тук идва моментът да се обърна към всички участнички… и към Пепи. Да, мили дами и Пепи. Защото сред цялото това море от талантливи дами имаше и един смел представител на силния пол. Единственият мъж, който достойно защитаваше мъжката чест в това царство на захарните вълшебници. И ако някой все още вярва, че захарното изкуство е само женска територия, Петър Меченов показа, че талантът няма пол, а има сърце, въображение и много, много търпение. Истината е, че няма как да изброя всички произведения. Няма как да направя класация. Няма как да кажа кое е най-красиво.

Защото всяка творба носи част от душата на своя автор. Всяка е плод на десетки часове работа, на вдъхновение и любов към България. Точно това прави „Моята България“ толкова специална. Тук не се състезават хора. Тук се срещат приятели. Тук не се печелят медали. Печелят се усмивки, уважение и нови приятелства. Тук захарта отдавна е престанала да бъде просто сладкарски материал. Тя се е превърнала в средство за разказване на истории.

„Затова искам да благодаря на всички участници през тези десет години“, каза Шеф Мария Озтюрк в своето обръщение. Аз бих допълнил: и на всички, които са повярвали в мечтата на Мария Озтюрк. На всички, които доказват, че когато талантът срещне любовта към родината, се раждат чудеса. А ако все още не сте видели изложбата – направете го. Защото снимките не могат да предадат усещането. Тези творби трябва да бъдат видени на живо.

Мили дами и Пепи, благодаря ви, че ни подарихте още една прекрасна страница от историята на „Моята България“. И нека следващите десет години бъдат още по-вдъхновяващи, още по-красиви и още по-български.

*Автор: Пламен Иларионов, член на СБЖ – Габрово.

Зареди още

Култура

Футболни карикатури на Илия Липавцов постъпиха в колекцията на ДХС

Published

on

В навечерието на Мондиал 2026: футболни карикатури на Илия Липавцов постъпиха в колекцията на Музея на хумора и сатирата. Фонд „Карикатура“ на Веселата къща се обогати с 22 оригинални творби на карикатуриста Илия Липавцов (1926-2007). Дарението е направено от неговата внучка Габриела Липавцова и представлява ценен принос към съхраняването и популяризирането на творческото наследство на автора.

До този момент в музейната колекция се съхраняваха седем карикатури на Илия Липавцов, създадени през 1973 и 1975 година. Новопостъпилите произведения значително разширяват представянето на художника във фонда и дават по-пълна представа за неговото творчество.

„Моят любим дядо беше невероятен човек – винаги готов да развесели всички с уникална история или страхотен майтап. Чрез това дарение бих искала да споделя част от неговия хумор с Вас и Вашите посетители. Вярвам, че така ще почета паметта му и това наследство няма да остане само мое, а ще бъде достъпно за всички“, споделя Габриела Липавцова.

Особен интерес представлява фактът, че в дарението преобладават карикатури на спортна тематика, голяма част от които са посветени на футбола. Символично те постъпват в музейната колекция в навечерието на Световното първенство по футбол през 2026 г., което ще се проведе в САЩ, Мексико и Канада.

Илия Липавцов е сред утвърдените български карикатуристи на XX век. Първата му карикатура е публикувана през 1945 г. във вестник „Народен спорт“. През следващите десетилетия той създава хиляди карикатури, предимно на спортна тематика, публикувани в множество периодични издания, сред които и вестник „Стършел“.

Негови творби са публикувани и извън България, включително в Чехословакия, Франция, Швеция и Съветския съюз. Музеят на хумора и сатирата благодари на наследниците на Илия Липавцов за направеното дарение и за възможността творбите на автора да станат част от музейния фонд.

Благодарение на подобни дарения колекцията на музея продължава да се развива и да съхранява паметта за значими български художници и карикатуристи.

Зареди още

Култура

Славейковите празници ще се проведат в средата на юни (Програма)

Published

on

Престижните Национални Славейкови празници, които са най-значимото културно събитие в община Трявна и се провеждат под патронажа на президента на Република България, тази година ще се състоят в периода от 18 до 21 юни, включително. С финансовата подкрепа на Министерство на културата са включени редица културно-просветни събития, които ще изпълнят четирите дни с много вдъхновение, ползотворни срещи и обогатяване на културния живот в Трявна и региона.

Организираните мероприятия са посветени на 160-та годишнина от рождението на големия тревненски поет и общественик Пенчо Славейков, която отбелязваме през тази година.

По традиция начало на празничната програмата ще поставят местните театрални дейци към НЧ „Пенчо Славейков 1871“ – гр. Трявна на 18 юни /четвъртък/ с изпълнение на постановката „Гурбетчии“ в салона на народното читалище от 19:00 ч. Официалното откриване ще бъде на 19 юни /петък/ от 17:30 ч. на площад „Пенчо Славейков“. Жители и гости ще могат да наблюдават фолклорна програма на Ансамбъл „Трявна“ и самодейни колективи при народното читалище в града, както и да чуят изпълнения на Камерен хор „Еуфоника“.

Приветствие към всички официални гости и присъстващи на празника ще отправи кметът на Трявна Денчо Минев след отслужване на водосвет за здраве от местните духовни лица към Тревненска духовна околия. В 18:30 ч. площадът ще бъде огласен от великата и неповторима народна певица Валя Балканска, която ще излезе на тревненска сцена под съпровода на 100 каба гайди. В 19:00 ч. започва и „Нощ на поезията“ с участието на ученици от 119 Средно училище „Академик Михаил Арнаудов“ – гр. София и възпитаници на Славейковото училище. Поетичният спектакъл е специално разработен за Национални Славейкови празници по стихове на емблематичните баща и син Славейкови.

По традиция, съботният ден ще предложи утвърденото през годините литературно четене на авторски творби от ученици на СУ „Петко Р. Славейков“ в двора на музей Славейкова къща, а в 11:30 ч. започва провеждането на Национална кръгла маса, посветена на 160-та годишнина от рождението на Пенчо Славейков. Добре познатият автор и карикатурист Веселин Зидаров ще представи пред публика най-новата си книга „Танцуващ сред овълчени“, като събитието ще се проведе в многофункционална зала „Дръзновение“ от 15:30 ч. В 17:00 ч. жители и гости на Трявна ще могат да разгледат гостуващата изложба на БАН – „Птиците – образи от съкровищницата на Национален етнографски музей“, която ще бъде открита в галерия „Казаков“ към Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство – гр. Трявна.

Вечерната програма в съботния ден продължава с трето публично четене на откъси от Библията в двора на музей „Старото школо“ и награждаване на отличените лауреати в тазгодишния Национален конкурс за лирично стихотворение на името на Петко и Пенчо Славейкови.

Кулминация на 20 юни ще бъде грандиозен концерт на Държавен фолклорен ансамбъл „Филип Кутев“ от 20:00 ч. на площад „Пенчо Славейков“. Неделният ден от Национални Славейкови празници отново ще представи вкусни гозби по рецепти на дядо Славейков, които ще бъдат презентирани по време на традиционния празник „Ока брашно, делва сладко“.

Ястията ще бъдат приготвени от възпитаници на Професионалната гимназия по туризъм „Пенчо Семов“ – гр. Габрово, като към тях ще се присъедини и шеф готвач. Фолклорна програма на Ансамбъл „Трявна“ и самодейни колективи при НЧ „Пенчо Славейков 1871“ – гр. Трявна ще постави красив и запомнящ се заключителен финал на тазгодишните Национални Славейкови празници в Трявна.

От 19 до 21 юни включително ще се проведе и традиционен книжен базар на площад „Пенчо Славейков“, откъдето ще може да си закупите книги на различни издателства. Национални Славейкови празници 2026 ще бъдат уважени от две чуждестранни делегации от побратимените на Трявна градове Бриенц в Швейцария и Брунате в Италия.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица