Свържи се с нас

Новини

Курумбашев: Цинично е ЕС да е поискал от България да затвори ядрените си реактори, след което да ни казва да отделяме повече пари за извеждането им от експлоатация

„Ако работеха, българските реактори щяха да произвеждат електроенергия за стотици милиони всяка година, а сега обсъждаме „огромната“ помощ от 9 млн. евро годишно от ЕС“, каза евродепутатът

Published

on


„Намирам за цинично Европейският съюз да е поискал от България, Словакия и Литва да затворят своите ядрени реактори, те да са се съгласили с това условие (аз бих използвал думата „ултиматум“), след което ЕС да ни казва: „Извинявайте, но вие трябва да отделяте повече средства за извеждането от експлоатация на вашите реактори. Едно е, ако говорим за суверенно решение, взето от суверенни държави – така, както се случи във Франция и Германия. В нашия случай, обаче, говорим за условие, поставено от Европейскиясъюз, който по това време се състоеше от 15 държави членки. И условието за присъединяване към негобеше: „Ще влезете в ЕС само ако спрете тези реактори“.

Това заяви Петър Курумбашев, член на Групата на социалистите и демократите в ЕП, по време на заседание на Комисията по промишленост, изследвания и енергетика в ЕП, което се проведе вчера в Брюксел. На него беше обсъден докладът „Създаване на специална финансова програма за извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения и управление на радиоактивни отпадъци“, по който докладчик е Петър Курумбашев.

Програмите „Козлодуй“ и „Бохунице“ са създадени в контекста на преговорите за присъединяване към ЕС на България и Словакия. Настоящото предложение е продължение на ангажимента на Съюза да предостави финансова подкрепа на държавите членки при извеждане от експлоатация, съответно на блокове 1-4 на АЕЦ „Козлодуй“ и на атомната електроцентрала „Бохунице VI“ в Словакия.

В настоящото предложение за програмата „Козлодуй“ са отделени €63 млн. За програмата „Бохунице“ са предвидени €55 милиона, а за програмата на Съвместния изследователски център (JRC) за извеждане от експлоатация и управление на отпадъците са отделени оставащите €348 млн. В чл. 7 предложението определя максимален праг за финансово участие на Съюза от 50%, което не съответства на сегашната практика за България и Словакия – съответно 60% и 63%.

„Предложеното понижаване на съфинансирането от страна на Съюза ще създаде финансова тежест за енергийните сектори в двете страни. Трябва да се отбележи, че спирането и последващото едновременно извеждане от експлоатация на четири блока на АЕЦ „Козлодуй“ е преждевременно, бяха осъществени редица програми за модернизация“, заяви по време на обсъждането българският евродепутат.

„България, Словакия и Литва се съгласиха с това, но както литовскитереакторитип РБМК 1500 можеше да работят, така и нашите реактори, които са тип ВВЕР 440,в момента можеше да произвеждат електроенергия за стотици милиони, а не да обсъждаме“огромната“ помощ от 63 милиона евро за 7 години, което прави по 9 милиона евро от ЕС за извеждането от експлоатация на ядрени съоръжения в България.

„В момента се изказвам не като основен докладчик по този доклад а като български евродепутат. Честно казано, в българското общество съществува болката от това, че пред нас беше поставено това като условие. Особено що се отнася до блок III и IV, които можеше все още да работят“.

Петър Курумбашев допълни, че е разговарял спредставители натрите правителстваибългарската държава еединствената, която не е поискалаповечепари. „И на този фон, намирам за безотговорно от страна на Комисията да избяга отспазването поне на така фиксиранияангажимент. Още повече – това е ангажимент, породен от искания, поставени от самия Европейски съюз като ултиматум към държавите, които бяха кандидат-членки към този момент. Затова и не редно в момента да се коментира по този начин въпросът за намаляване на участието от страна на Европейския съюз“, каза още Курумбашев.


Според българския евродепутат сумите, предложени за държави като България и Словакия, са изключително малки, а същевременно двете страни могат да бъдат посочени като пример за държави, които са извели безпроблемно от експлоатация своите реактори.

„Надявам се, че ще има и по-сериозно финансиране за Съвместния изследователски институт на ЕС, за да може да се формира изследователска група по извеждане на атомни реактори в бъдеще. Трябва да се намери начин за използването на знанията и уменията на различните държави членки по различните типове реактори – не само в рамките на ЕС, но и извън него“, каза българският евродепутат.

„И накрая, като се има предвид принципа на равно третиране и го сравня с процента на съфинансиране от Съюза в литовската на програмата за извеждане от експлоатация, определен на 80%, считам предложения от ЕК подход за небалансиран. Солидарен съм с искането на Литва за финансиране в размер на 780 млн. евро за 7-годишен период – сума, различна от предложените от Комисията 552 млн. евро. Финансирането е необходимо, за да може да започне работата по извеждане от експлоатация на втория реактор на АЕЦ „Игналина“.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Новини

Може да не се стигне до грипна епидемия в Габрово, поне засега

Published

on

Днес, 21 януари, се проведе заседание на Областния оперативен щаб за борба с грип и ОРЗ, като целта бе оценка на ситуацията в областта по отношение на грип и остри респираторни заболявания (ОРЗ).

Към днешна дата заболеваемостта е 266 на 10 000 души население, което е с 10 пункта по-малко спрямо предходния ден.

Броят на отсъстващите ученици за областта се движи средно 12%, а на отсъстващите учители е 2 %. Директорите на лечебните заведения за болнична помощ докладват, че натовареността е в рамките на обичайното за сезона.

След обсъждане на докладваната информация, членовете на Областния оперативен щаб за борба с грип и ОРЗ взеха решение на този етап да не се обявява грипна епидемия, както и да не се въвеждат временни противоепидемични мерки.

РЗИ – Габрово продължава сентинелното наблюдение върху заболеваемостта от Грип и ОРЗ на територията на област Габрово.

Зареди още

Новини

Президентът Румен Радев получи покана от президента на САЩ

Published

on

Президентът Румен Радев получи писмо от президента на САЩ Доналд Тръмп, с което се отправя покана България да се присъедини към страните-основателки на инициирания от американския президент Съвет за мир, а президентът Радев да бъде представител на страната ни в бъдещата международна организация.

Създаването на Съвета за мир по инициатива на президента Тръмп има за цел да насърчи международното сътрудничество за постигане на мирно решение на военните конфликти в Газа и други региони.

В отговора си до президента на САЩ българският държавен глава подчертава значението на мирните инициативи на президента Доналд Тръмп за деескалацията на редица военни конфликти.

Румен Радев изразява надежда, че оказаната от Доналд Тръмп подкрепа за ролята на дипломацията ще доведе до постигането на устойчиви мирни решения в Газа и в глобален план.

Президентът Радев откроява и признанието за българската дипломация с назначаването на български дипломат като Върховен представител за Газа в Съвета за мир.

В отговора си българският държавен глава прави преглед и на актуалната политическа обстановка в страната ни: подадени оставки от правителството след многохилядните протести в цялата страна и от самия него от президентския пост, за да се ангажира пряко с оздравяването на държавността в България, укрепването на върховенството на правото и възстановяването на диалога между институциите и гражданите.

Румен Радев изразява очакването си, че в близко бъдеще България ще има необходимата устойчива институционална среда за продължаване на ползотворното сътрудничество със САЩ в интерес на общите усилия за запазване на мира и сигурността.

Зареди още

Новини

ИМ-Дряново ще проведе Петата конференция „Епохи, личности, памет“

Published

on

Петата национална научна конференция „Епохи, личности, памет“ ще се проведе в Дряново в началото на октомври 2026 г. Домакин на събитието ще бъде Исторически музей – Дряново, който на 1 до 2 октомври ще събере учени, изследователи и специалисти от цялата страна.

Те ще представят свои доклади и разработки в шест области: История на Дряново и дряновския край; Културно наследство – история и опазване; Архитектура и строителство; Проблеми на българската музеология и музеография; Етноложки проучвания; Изкуство, художествени занаяти и художествени направления.

Организатор на конференцията е Исторически музей – Дряново, която се реализира в партньорство с Община Дряново, Историческия факултет на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий” и Университета по архитектура, строителство и геодезия. Научен ръководител ще бъде проф. д-р Петко Ст. Петков (ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”).

„Епохи, личности, памет“ се провежда ежегодно в началото на месец октомври, като всяко издание акцентира върху важна годишнина или историческа личност, свързана с Дряново. Докладите от конференцията ще бъдат публикувани в научен сборник – пореден брой от Известия на Исторически музей – Дряново.

За участие в конференцията е необходимо докладите да бъдат предоставени в дните на форума на хартиен и електронен носител, с резюме на български и английски език. Текстовете трябва да бъдат с обем до 10 стандартни страници (1800 знака с интервали на страница, шрифт Times New Roman, Pt 12).

Заявки за участие се приемат до 30 юни 2026 г. на адрес: 5370 Дряново, ул. „Шипка” 82, Исторически музей – Дряново или на електронна поща: office@museumdryanovo.com. Заявките трябва да съдържат данни за научната степен, длъжност, институция, заглавие на темата, кратка анотация с указание към съответния тематичен кръг, електронен адрес и телефон за връзка.

За допълнителна информация и въпроси, можете да свържете се с Исторически музей – Дряново на посочения по-горе имейл или на телефон: 0895854820.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица