Свържи се с нас

Новини

Курумбашев: Цинично е ЕС да е поискал от България да затвори ядрените си реактори, след което да ни казва да отделяме повече пари за извеждането им от експлоатация

„Ако работеха, българските реактори щяха да произвеждат електроенергия за стотици милиони всяка година, а сега обсъждаме „огромната“ помощ от 9 млн. евро годишно от ЕС“, каза евродепутатът

Published

on


„Намирам за цинично Европейският съюз да е поискал от България, Словакия и Литва да затворят своите ядрени реактори, те да са се съгласили с това условие (аз бих използвал думата „ултиматум“), след което ЕС да ни казва: „Извинявайте, но вие трябва да отделяте повече средства за извеждането от експлоатация на вашите реактори. Едно е, ако говорим за суверенно решение, взето от суверенни държави – така, както се случи във Франция и Германия. В нашия случай, обаче, говорим за условие, поставено от Европейскиясъюз, който по това време се състоеше от 15 държави членки. И условието за присъединяване към негобеше: „Ще влезете в ЕС само ако спрете тези реактори“.

Това заяви Петър Курумбашев, член на Групата на социалистите и демократите в ЕП, по време на заседание на Комисията по промишленост, изследвания и енергетика в ЕП, което се проведе вчера в Брюксел. На него беше обсъден докладът „Създаване на специална финансова програма за извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения и управление на радиоактивни отпадъци“, по който докладчик е Петър Курумбашев.

Програмите „Козлодуй“ и „Бохунице“ са създадени в контекста на преговорите за присъединяване към ЕС на България и Словакия. Настоящото предложение е продължение на ангажимента на Съюза да предостави финансова подкрепа на държавите членки при извеждане от експлоатация, съответно на блокове 1-4 на АЕЦ „Козлодуй“ и на атомната електроцентрала „Бохунице VI“ в Словакия.

В настоящото предложение за програмата „Козлодуй“ са отделени €63 млн. За програмата „Бохунице“ са предвидени €55 милиона, а за програмата на Съвместния изследователски център (JRC) за извеждане от експлоатация и управление на отпадъците са отделени оставащите €348 млн. В чл. 7 предложението определя максимален праг за финансово участие на Съюза от 50%, което не съответства на сегашната практика за България и Словакия – съответно 60% и 63%.

„Предложеното понижаване на съфинансирането от страна на Съюза ще създаде финансова тежест за енергийните сектори в двете страни. Трябва да се отбележи, че спирането и последващото едновременно извеждане от експлоатация на четири блока на АЕЦ „Козлодуй“ е преждевременно, бяха осъществени редица програми за модернизация“, заяви по време на обсъждането българският евродепутат.

„България, Словакия и Литва се съгласиха с това, но както литовскитереакторитип РБМК 1500 можеше да работят, така и нашите реактори, които са тип ВВЕР 440,в момента можеше да произвеждат електроенергия за стотици милиони, а не да обсъждаме“огромната“ помощ от 63 милиона евро за 7 години, което прави по 9 милиона евро от ЕС за извеждането от експлоатация на ядрени съоръжения в България.

„В момента се изказвам не като основен докладчик по този доклад а като български евродепутат. Честно казано, в българското общество съществува болката от това, че пред нас беше поставено това като условие. Особено що се отнася до блок III и IV, които можеше все още да работят“.

Петър Курумбашев допълни, че е разговарял спредставители натрите правителстваибългарската държава еединствената, която не е поискалаповечепари. „И на този фон, намирам за безотговорно от страна на Комисията да избяга отспазването поне на така фиксиранияангажимент. Още повече – това е ангажимент, породен от искания, поставени от самия Европейски съюз като ултиматум към държавите, които бяха кандидат-членки към този момент. Затова и не редно в момента да се коментира по този начин въпросът за намаляване на участието от страна на Европейския съюз“, каза още Курумбашев.


Според българския евродепутат сумите, предложени за държави като България и Словакия, са изключително малки, а същевременно двете страни могат да бъдат посочени като пример за държави, които са извели безпроблемно от експлоатация своите реактори.

„Надявам се, че ще има и по-сериозно финансиране за Съвместния изследователски институт на ЕС, за да може да се формира изследователска група по извеждане на атомни реактори в бъдеще. Трябва да се намери начин за използването на знанията и уменията на различните държави членки по различните типове реактори – не само в рамките на ЕС, но и извън него“, каза българският евродепутат.

„И накрая, като се има предвид принципа на равно третиране и го сравня с процента на съфинансиране от Съюза в литовската на програмата за извеждане от експлоатация, определен на 80%, считам предложения от ЕК подход за небалансиран. Солидарен съм с искането на Литва за финансиране в размер на 780 млн. евро за 7-годишен период – сума, различна от предложените от Комисията 552 млн. евро. Финансирането е необходимо, за да може да започне работата по извеждане от експлоатация на втория реактор на АЕЦ „Игналина“.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Новини

Дигитален клуб заработи във филиала на Регионалната библиотека в кв. Радичевец

Published

on

На 30 януари 2026 г. във филиала на РБ „Априлов – Палаузов” в кв. Радичевец, на ул. „Йосиф Соколски” № 19 отвори врати Дигитален клуб „Център@“ – ново обществено пространство, което предоставя напълно безплатен и свободен достъп до съвременни технологии за обучение, електронни услуги и възможности за развитие на дигитални умения за граждани от всички възрасти. Мотото на клуба е „Тук технологиите срещат хората“.

В дигиталния клуб работи наставник, който ще оказва подкрепа и помощ на потребителите, включително лица в неравностойно положение, по-възрастни граждани, хора с недостатъчни дигитални умения и хора, които нямат компютър и интернет у дома при ползване на налични електронни ресурси за различни видове дистанционни обучения, както и за самообучение. Наставникът ще оказва помощ и при заявяването на административни услуги към общинската и държавната администрация, попълване на електронни документи и ще съдейства при онлайн търсене на работа и други услуги по заетостта.

Центърът се намира във филиала на габровската библиотека на ул. „Йосиф Соколски” 19 в кв. Радичевец и работи от 10.00 до 13.00 и от 13.30 до 16.30 часа.

Ползването на клуба и на всички услуги, предоставяни в него, е безплатно.

Основната цел на инициативата е да осигури свободен и равнопоставен достъп до глобалната мрежа за приобщаването на гражданите към информационното общество и повишаване качеството на живот чрез ключовите елементи: грамотност, информация, учене през целия живот, култура и гражданско участие.

Проектът BG-RRP-1.024-0974-C01 „Изграждане на дигитален клуб във филиал на РБ „Априлов – Палаузов“ – Габрово“ е на обща стойност 24029.49 евро, финансиран от Министерството на труда и социалната политика по Националния план за възстановяване и устойчивост, компонент „Образование и умения“, с подкрепата на Европейския съюз – NextGenerationEU. Центърът е част от националната мрежа от дигитални клубове, създадени по Инвестиция „Предоставяне на обучения за дигитални умения и създаване на платформа за обучение на възрастни“, процедура BG-RRP-1.024 „Изграждане на мрежа от дигитални клубове“.

Тази публикация е създадена с финансовата подкрепа на Европейския съюз – Следващо Поколение ЕС. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от РБ „Априлов – Палаузов“ – Габрово и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Европейския съюз и МРРБ.

Зареди още

Любопитно

„Теория за алтернативната загуба“ – житейска доктрина, представена чрез преживяване

Published

on

„Теория за алтернативната загуба“ е концепция, разработена от Христо Ив. Димитров, която разглежда избора и загубата като неизбежни и взаимосвързани елементи от човешкия живот.

Теорията поставя фокус върху последствията от личните решения и върху разбирането, че всяко направено „да“ съдържа в себе си алтернативна загуба. Представянето на теорията се осъществява от Христо Ив. Димитров и Симона Харачерева в партньорство, като форматът включва елемент на представление, чрез който основните идеи на доктрината се показват чрез ситуации и примери, близки до реалния житейски опит.

Христо Ив. Димитров е създател и ръководител на Националния фолклорен ансамбъл „Българе“ и дългогодишен автор на сценични проекти, свързани с културата, идентичността и ценностите.

„Теорията за алтернативната загуба“ е представена от него като житейска доктрина, изведена от лични наблюдения и опит. За първи път извън София и Пловдив, представянето ще се състои на 11 февруари 2026 г. от 18.30 ч. в зала „Възраждане“, Габрово.

Билети за събитието могат да бъдат намерени онлайн чрез Eventim, на касите на EasyPay и на касата на Драматичния театър.

Зареди още

Култура

Историческият музей в Дряново обяви Петия национален пленер по живопис

Published

on

Исторически музей – Дряново обявява провеждането на Петото поредно издание на Националния пленер по живопис „Дряново на майстор Колю Фичето – памет и настояще“, който ще се състои в периода от 1 до 5 юли 2026 г. Пленерът се реализира с партньорството на Община Дряново и Съюза на българските художници (СБХ).

Инициативата има за цел да предостави възможност и творческо предизвикателство за съвременни художници да интерпретират онзи възрожденски дух и плам, който пренася поколенията през годините като през мостовете на Първомайстора.

Срещата на творците с богатото културно-историческо и архитектурно наследство на град Дряново, с неговите природни забележителности и с построените от майстор Колю Фичето обекти в родния му град, създава благодатна среда за задълбочени художествени търсения.

Пленерът няма определена сюжетна или жанрова насоченост, като на участниците се предоставя пълна свобода при реализирането на техните творчески идеи и пластични експерименти.

Събитието има конкурсен характер, като ежегодно се присъжда Наградата на град Дряново за живопис. В пленера ще участват петима художници от страната, като автори, участвали в предходното издание, нямат право на участие в настоящото. Кандидатите следва да изпратят творческа биография, снимки на до 5 свои творби (jpeg – формат), както и актуални имейл и телефон за контакт на адрес: office@museumdryanovo.com.

Крайният срок за кандидатстване е 30 април 2026 г. Одобрените участници ще бъдат уведомени до 15 май 2026 г. и следва да потвърдят участието си до края на май месец. Организаторите осигуряват на участниците нощувки, храна и транспортни разходи, както и художествени материали – по две платна с формати 50/60 см и 40/50 см.

Художниците могат да работят и върху други формати по собствен избор. Пленерът ще завърши с изложба на създадените по време на събитието живописни творби, като всеки участник дарява по две произведения за фондовете на Исторически музей – Дряново.

Наградата на град Дряново за живопис ще бъде определена от жури, с представители на Съюза на българските художници, Община Дряново и Исторически музей – Дряново и ще бъде връчена от Кмета на града при откриването на изложбата.

Отличеният автор ще получи възможността да представи самостоятелна изложба в залите на Икономовата къща в Дряново през следващата календарна година.

Събитието ще бъде широко отразено в печатни, електронни медии и в социалните мрежи. Ще се отпечата и каталог, включващ изданията на пленера, като участвалите художници ще получат екземпляр.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица