Свържи се с нас

Култура

Обувки на Цар Борис ІІІ, костюмът на Топузов и цигулката на Тодор Колев са част от изложбата „Там, където думите са излишни”

Published

on

снимка: ЕМО „Етър“

450 представления на „Човекоядката” изиграва Тодор Колев с обувките на Цар Борис ІІІ. Големият български актьор бе и неповторим музикант, а използваните от него царски обувки са дарени на Регионален исторически музей – Шумен.

снимка: ЕМО „Етър“

Обувките на Негово Величество, костюмът, към който са обувани те за ролята на Топузов, както и цигулката на Тодор Колев могат да бъдат видени в изложбата „Там, където думите са излишни”. Организират я РИМ – Шумен, ЕМО „Етър” и Исторически музей – Попово.

В Изложбената зала на „Етър”-а е представена част от историята на българската музика.

Любопитни за посетителите са инструментите, които трите институции показват.

Сценичният костюм на Панчо Владигеров, официални рокли, с които е пяла Люба Велич (една от големите български оперни певици, родена в началото на миналия век), възстановка на първия български оркестър, флейта – пиколо, принадлежала на Никола Ченгелиев – това са само част от любопитните за посетителите предмети.

Бета Хараланова, уредник в Регионален исторически музей – Шумен, разказа как царските обувки попадат на театралната сцена, а след това във фонда на шуменския музей.

снимка: ЕМО „Етър“

„Самият Тодор Колев споделя, че по неизвестни за него причини, след изгонването на царското семейство, част от вещите им са предадени на театрите. Тодор Колев търси костюм за ролята на Топузов. Докато разглежда дрехите, вижда обувки малък номер, които му стават. Оказва се, че са на Цар Борис ІІІ. Тодор Колев ги дава на обущар, за да бъде смален единия ток, тъй като героят му накуцва. С царските обувки и с костюма на чужденец, който има твърде особена съдба – осъден у нас и лежал в затвора, Тодор Колев изиграва 450 представления на „Човекоядката”.

снимка: ЕМО „Етър“

Историческият музей в Попово представя в изложбата „Там, където думите са излишни” духови инструменти от училищни оркестри. Много разпространени преди десетилетия, те вече са рядкост. Бета Хараланова подчерта значението на колекцията, която от музея в Попово успяват да съберат.

снимка: ЕМО „Етър“

Уредникът от РИМ – Шумен призова да се организират дарителски кампании, за да се провокират хората да предоставят за съхранение предмети от миналото. Шумен е град с особен принос към музикалната история на България. Достатъчно е само да се спомене, че там се създава първия български оркестър, в който свирят някои от бъдещите известни възрожденски дейци.

снимка: ЕМО „Етър“

Етнографски музей на открито „Етър” показва колекция български народни и детски музикални инструменти.

снимка: ЕМО „Етър“

Директорът на ЕМО „Етър” доц. д-р Светла Димитрова сподели при откриването на изложбата, че има емоционална връзка с музея Шумен и с хора от екипа му. Тя даде висока оценка на събирателската дейност на тази институция.

снимка: ЕМО „Етър“

Изложбата „Там, където думите са излишни” е представена в ЕМО „Етър”, благодарение на Бета Хараланова (уредник в РИМ – Шумен), Стела Славчева (уредник в РИМ – Шумен), Пламен Събев (директор на Исторически музей – Попово), Павлина Дамянова и Георги Георгиев (уредници в ЕМО „Етър”).

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Зора Колева и нейните ученици с нови върхове на музикалната сцена

Published

on

Ловеч и Велико Търново се превърнаха в сцена на млади музикални таланти, а възпитаниците на вокалния педагог Зора Колева от музикална школа Wild Sound се отличиха с впечатляващи постижения на два престижни международни конкурса.

По време на фестивала „Новите звезди на България“ в Ловеч младите изпълнители демонстрираха високо ниво на подготовка и артистичност. Виктория Гатева завоюва второ място в категория „Етно“, докато Уна Бурек спечели първо място с изпълнението на „Гинем“ и второ място в категория „Рок“.

Силно представяне отбеляза и Анастасия Плачкова, която се нареди два пъти на второ място. За своя принос в развитието на младите таланти Зора Колева беше отличена с диплом за високи педагогически постижения.

Успоредно с това, на международния конкурс „Звукът на времето“ във Велико Търново учениците от школата също се представиха блестящо. Йоана Николова завоюва две първи места в категориите „Мюзикъл“ и „Детска песен“. Наташа Демерджиева и Далия Колева добавиха към успеха с по едно второ място, съответно в обща категория и в „Песен на чужд език“.

Кулминацията на успехите дойде днес, 5 май, когато на международния конкурс Abanico, в категория „Италианска песен“, възпитаник на школата спечели първо място, затвърждавайки високото ниво на подготовка и международното признание.

Зареди още

Култура

Нов документален филм разкрива ролята на жените в Априлското въстание

Published

on

Премиера за Габрово на документалния филм „Жените през април. Непознатите герои на Априлското въстание“ ще се състои на 8 май от 17.30 ч. в зала „Възраждане“ в Габрово. Входът е свободен. „В барутното време жената е тази, която оцелява, за да свидетелства и да опази историческата памет от забвение. Нашата скромна работа беше само да повдигнем завесата на небрежната ни памет.“

С тези думи историкът Петър Стоянович задава не само тона, но и мисията на документалния филм „Жените през април. Непознатите герои на Априлското въстание“ – да върне глас на онези, които историята твърде дълго е оставяла в периферията.

150 години след събитията, разтърсили Европа и поставили българския национален въпрос на световната сцена, ние продължаваме да почитаме героите на въстанието. Но паметта ни остава непълна. Именно от това усещане за липса тръгва и филмът.

„Недопустимо е да не знаем нищо – или почти нищо – за не по-малко героичното участие на жените… Сякаш те са били единствено безгласни и невидими жертви на последвалия погром – нищо повече от статистика, а не равностойни съзаклятници и бойци,“ казва сценаристът Димитър Стоянович.

Така филмът поставя въпрос, който дълго е оставал без отговор, и търси справедливост към собствената ни историческа памет. В търсенето на тази справедливост разказът естествено се насочва отвъд познатото. Без да отрича подвига на мъжете, филмът разгръща паралелна, почти непозната история – тази на жените, които са били не просто свидетели, а активни участници.

Именно тук идва и личният поглед на режисьорката Боя Харизанова, която поставя акцент върху тежестта на този разказ: „Работата върху този филм за мен е голяма отговорност, тъй като с екипа се докосваме до едни от най-кървавите страници в нашата история, довели до това да имаме държава днес. Още повече, че ние надникваме в съдбите на не толкова популярните водачи на въстанието от 1876 г. Разбира се, без ни най-малко да омаловажаваме достойното дело на Бенковски, Каблешков, Волов, Заимов, Ботев и всички други мъже дали живота си в името на свободата ни, ние обръщаме внимание и на жените. Във всеки от четирите революционни окръга има жени, които не само са везали знамена и са укривали четници. Не само са леели куршуми или са били куриери на тайни съобщения между революционерите. Това са жени, които са се били редом с мъжете, били залавяни и измъчвани, а някои от тях са дали жестоки саможертви в името на свободна България. Дори най-известната сред тях – Райна Княгиня е най-популярна с това, че е ушила знамето на четвърти революционен окръг с надпис „Свобода или смърт“. По-малко известен е фактът, че тя е била на бойното поле със сабя и пистолет редом с мъжете в битката при Балабанова кория. Тези и много други истории за смели жени се разказват във филма „Жените през април. Непознатите герои на Априлското въстание.“ Така разказът преминава от забравата към действието, от мълчанието към гласовете на самите героини. „След дните на мъжки героизъм идва времето, в което жените са поканени да споделят и най-вече да изживеят неговите последствия. Тя е онази, която обикновено оцелява…“, споделя Петър Стоянович.

Филмът представя жената като носител на паметта, като свидетел и като герой. Историите на Райна Княгиня, Мина Балиндрекова, Фота Манчова, София Вранкова и Лаза Богданова оживяват като част от по-пълно и по-честно разбиране за миналото.

Зареди още

Култура

Исторически музей – Дряново ще участва в „Нощ на музеите“

Published

on

На 15 май, петък, за поредна година Исторически музей – Дряново ще се включи в инициативата „Нощ на музеите“ с разнообразна програма, насочена към любителите на културата, кулинарията, театъра, изкуството и историята.

Събитията ще се проведат на три локации: Лафчиевата къща, експозиция „Колю Фичето“ на ИМ – Дряново и Икономовата къща. Програмата започва в 17.30 часа с официално представяне на кулинарната книга с готварски рецепти „Дряновски вкусотии и изкушения“.

Час по-късно, от 18.30 часа, в сградата на ИМ – Дряново ще се състои Форум театър, представляващ театрална – социална форма, в която актьори предлагат две ситуации с обезпокоителен развой и заедно със зрителите търсят по-благополучно развитие за героите. Гостува ДТ „Рачо Стоянов“ – Габрово. Това събитие е проект по програма, финансирана от Национален фонд „Култура“.

След това събитията ще продължат в Икономовата къща. От 20.00 часа там ще бъде открита изложба концерт „Цветът на спомена“ на Гергана Попова, с участието на Duo Zwielicht (Гергана Попова – вокал, Юрген Ротенщайнер – китара), допълнени с дегустация на избрани вина от „Vino Veritas“.

Всички събития ще се проведат в интервала от 17.30 до 21.30 часа и са с вход свободен.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица