Култура
Обувки на Цар Борис ІІІ, костюмът на Топузов и цигулката на Тодор Колев са част от изложбата „Там, където думите са излишни”

снимка: ЕМО „Етър“
450 представления на „Човекоядката” изиграва Тодор Колев с обувките на Цар Борис ІІІ. Големият български актьор бе и неповторим музикант, а използваните от него царски обувки са дарени на Регионален исторически музей – Шумен.

снимка: ЕМО „Етър“
Обувките на Негово Величество, костюмът, към който са обувани те за ролята на Топузов, както и цигулката на Тодор Колев могат да бъдат видени в изложбата „Там, където думите са излишни”. Организират я РИМ – Шумен, ЕМО „Етър” и Исторически музей – Попово.
В Изложбената зала на „Етър”-а е представена част от историята на българската музика.
Любопитни за посетителите са инструментите, които трите институции показват.
Сценичният костюм на Панчо Владигеров, официални рокли, с които е пяла Люба Велич (една от големите български оперни певици, родена в началото на миналия век), възстановка на първия български оркестър, флейта – пиколо, принадлежала на Никола Ченгелиев – това са само част от любопитните за посетителите предмети.
Бета Хараланова, уредник в Регионален исторически музей – Шумен, разказа как царските обувки попадат на театралната сцена, а след това във фонда на шуменския музей.

снимка: ЕМО „Етър“
„Самият Тодор Колев споделя, че по неизвестни за него причини, след изгонването на царското семейство, част от вещите им са предадени на театрите. Тодор Колев търси костюм за ролята на Топузов. Докато разглежда дрехите, вижда обувки малък номер, които му стават. Оказва се, че са на Цар Борис ІІІ. Тодор Колев ги дава на обущар, за да бъде смален единия ток, тъй като героят му накуцва. С царските обувки и с костюма на чужденец, който има твърде особена съдба – осъден у нас и лежал в затвора, Тодор Колев изиграва 450 представления на „Човекоядката”.

снимка: ЕМО „Етър“
Историческият музей в Попово представя в изложбата „Там, където думите са излишни” духови инструменти от училищни оркестри. Много разпространени преди десетилетия, те вече са рядкост. Бета Хараланова подчерта значението на колекцията, която от музея в Попово успяват да съберат.

снимка: ЕМО „Етър“
Уредникът от РИМ – Шумен призова да се организират дарителски кампании, за да се провокират хората да предоставят за съхранение предмети от миналото. Шумен е град с особен принос към музикалната история на България. Достатъчно е само да се спомене, че там се създава първия български оркестър, в който свирят някои от бъдещите известни възрожденски дейци.

снимка: ЕМО „Етър“
Етнографски музей на открито „Етър” показва колекция български народни и детски музикални инструменти.

снимка: ЕМО „Етър“
Директорът на ЕМО „Етър” доц. д-р Светла Димитрова сподели при откриването на изложбата, че има емоционална връзка с музея Шумен и с хора от екипа му. Тя даде висока оценка на събирателската дейност на тази институция.

снимка: ЕМО „Етър“
Изложбата „Там, където думите са излишни” е представена в ЕМО „Етър”, благодарение на Бета Хараланова (уредник в РИМ – Шумен), Стела Славчева (уредник в РИМ – Шумен), Пламен Събев (директор на Исторически музей – Попово), Павлина Дамянова и Георги Георгиев (уредници в ЕМО „Етър”).
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Култура
ИМ-Дряново издаде кулинарна книга с рецепти от края на XIX и началото на XX век

Излезе от печат най-новото книжно издание на Исторически музей – Дряново. То е свързано с кулинарията и е насочено към всички почитатели на традиционния български вкус. Кулинарната книга носи заглавието „Дряновски вкусотии и изкушения“.
Тази малка книжка събира готварските рецепти на дряновката Анастасия Лафчиева (1847–1927 г.) – съпруга на Станчо Лафчиев, кмет на Дряново (1896–1899 г.). Родени в домашното пространство, изпитани в практиката и проверени от опита, тези рецепти са предавани устно: от майка на дъщеря, от баба на внучка, през няколко поколения.
Съхранени и записани от потомците в няколко тетрадки, днес те се публикуват за първи път и достигат до читателите като ценен дар от съкровищницата на Исторически музей – Дряново.
Съставители на изданието са музейните специалисти Юлия Дабкова, Стилияна Топалова – Марчовска и Христо Петров. Книгата е с твърди корици и цветни илюстрации. Графичното оформление е дело на Силвия Георгиева, а предпечатът и печатът са осъществени от издателство „Фабер“ – Велико Търново.
На над 150 страници са представени рецепти за салати, супи, основни ястия, десерти, сладка, конфитюри, напитки и парфюм – голяма част от тях актуални и към днешна дата. Уводният текст е на доц. д-р Светла Ракшиева от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей към БАН (ИЕФЕМ-БАН). В изданието е включена и историческа справка за семейство Лафчиеви.
Книгата може да бъде намерена в обектите на Исторически музей – Дряново или да бъде поръчана онлайн чрез сайта на институцията. Официалното представяне на изданието ще се състои на 15 май 2026 г. в родния град на майстор Колю Фичето, в рамките на инициативата „Нощ на музеите“, в която ИМ – Дряново ще се включи и тази година.

Култура
Исторически музей – Дряново получи наградата „Наследство“

Исторически музей – Дряново получи наградата „Наследство“ за 2025 г. в категория „Събития и работа с публики“, присъждана от Сдружение „Български музеи“. Отличието е признание за реализирането на Националната програма, посветена на 225 години от рождението на майстор Колю Фичето – мащабно честване, проведено през 2025 г. под патронажа на Министерство на културата и в партньорство с Община Дряново.
Церемонията по награждаването се състоя на 28 април в Държавен куклен театър – Пловдив, в рамките на Общото събрание на Сдружение „Български музеи“, в което взеха участие музейни директори и специалисти от цялата страна. Наградата получи Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново. Тя бе връчена от заместник – министъра на културата Александър Трайков.

На събитието присъстваха министърът на туризма Ирена Георгиева, председателят на Съюз на артистите в България Христо Мутафчиев и изпълнителният директор на Регионалния център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа под егидата на ЮНЕСКО д-р Ирена Тодорова.
При получаването на отличието Иван Христов посвети наградата на екипа на музея и партньорите, съмишлениците и приятелите, с които заедно популяризират историята на Дряново и България. Той подчерта, че признанието е резултат от неуморната работа и отдадеността на всички негови колеги.
Председателят на Сдружение „Български музеи“ и директор на Регионалния природонаучен музей – Пловдив Огнян Тодоров акцентира върху стремежа на организацията да обединява усилията на институции, организации и асоциации в името на общи каузи, като посочи инициативата „Европейска столица на културата – Пловдив“ и нейния девиз „Заедно“ като пример за постижимото чрез партньорство.

Христо Мутафчиев от своя страна заяви подкрепа за музейната общност и подчерта значението на културното наследство, което музеите представят пред младите хора, като изрази позицията, че институциите следва да се адаптират към съвременните изисквания на времето.
В същата церемония, наградата „Музей на годината“ бе присъдена на Регионалния етнографски музей в Пловдив за проекта „Светът на ютията“, реализиран в къщата на Невена Атанасова. В категория „Образователна инициатива“ бе отличен Природонаучният музей в село Черни Осъм за Музейната академия „Природата учи“.
Лауреатите бяха определени от жури в състав: проф. д-р Светла Атанасова (РИМ – Велико Търново), д-р Димитър Петров (РИМ – Плевен), д-р Катя Тинева-Гюрковска (ХГ – Стара Загора), Амелия Гешева – експерт по културно наследство към Министерството на туризма, и проф. дин Вера Бонева (УниБИТ).

Култура
Главният редактор на най-голямата информационна агенция в Индия посети „Етър“-а

Музей „Етър“ е пример как културното наследство може да бъде съхранено за бъдещите поколения. След 400-500 години това, което правим днес, ще има много по- голямо значение, отколкото ни се струва сега. Това заяви при посещението си в музей „Етър“ Виджай Джоши, главен редактор на най-голямата индийска информационна агенция Прес Тръст ъф Индия (PTI).

Той е в България по покана на директора на БТА. Посещението на един от водещите индийски медийни ръководители в етнографски музей „Етър“ край Габрово се превърна в разговор за културното наследство, свободата на словото, фалшивите новини и ролята на журналистиката в съвременния свят.

„Мисля, че това е невероятно. Никога не съм виждал нещо подобно. Индийската цивилизация знаем колко е стара. И може би това е урок за нас – как да запазим историята“, коментира Джоши. По думите му, съхраняването на традиции, занаяти и памет е инвестиция, чието истинско значение ще бъде оценено след векове.

„Нека се огледаме и да си дадем сметка – след 2000 години какво значение ще има сътвореното от нас“, допълни той. По време на визитата в музея бяха обсъдени и теми като свободата на словото в Индия, условията за работа на журналистите и състоянието на медиите по света. „И в Индия има свободна преса и пресата може да пише за всичко, което иска. Но както и в останалия свят, има финансов натиск и натиск от социалните медии“, заяви Виджай Джоши.

Според него социалните мрежи променят изцяло начина, по който се създава и разпространява информация. Главният редактор на PTI подчерта, че днес много хора вярват, че могат да правят журналистика само с мобилен телефон или камера, но това не гарантира достоверност.
„Има много фалшиви новини. Значението на традиционната журналистика е още по- голямо сега“, посочи той. По думите му потребителите все по-трудно различават проверената информация от манипулацията, а обществото често предпочита да чете това, в което вече вярва.

Въпреки натиска на дигиталната среда, Виджай Джоши е убеден, че традиционните медии ще оцелеят, защото тяхната сила е в проверката на фактите. „Журналистът не може просто да каже това, което другите искат. Той казва истината, когато е проверена“, заяви той.
Според него ще дойде момент, когато обществото ще оцени истинската журналистика именно заради лавината от дезинформация. Музей „Етър“ – мост между миналото и бъдещето Посещението на Виджай Джоши затвърждава международния интерес към музей „Етър“, който продължава да бъде едно от най-разпознаваемите места за български занаяти, традиции и културен туризъм.
За госта от Индия музеят е не просто туристически обект, а пример как една нация пази паметта си за идните поколения.

-
Новинипреди 6 дни„Янтра“ с важен мач срещу плевенския „Спартак“
-
Новинипреди 6 дниБлаготворителен базар и концерт в подкрепа на малкия Ники
-
Любопитнопреди 6 дниУченици от Габрово премериха знания в „Пролетен празник по география“
-
Новинипреди 6 дниМБАЛ „Д-р Тота Венкова“ се включи в кариерен форум за медицински специалисти
-
Новинипреди 3 дниПървата стъпка след победата: Николай Косев от „Прогресивна България“ в Плачковци
-
Любопитнопреди 3 дниПобедителите в конкурса „Бостанско плашило“ на музей „Етър“ са ясни
-
Новинипреди един денБлаготворителният базар и концерт в подкрепа на малкия Ники събра над 6 000 евро
-
Културапреди един денИсторически музей – Дряново получи наградата „Наследство“





