Свържи се с нас

Култура

Щрак и Трак

Published

on

Мирела Костадинова, снимка: Личен Архив

В малкото полско село, на комина на дядо Стоян, свиха гнездо два щъркела. Случи се преди десет години, когато Щрак и Трак усетиха, че силно се обичат. В старото гнездо, всяка година се излюпваха малките им. Цяло лято ловяха жаби и риба в реката. Гордо крачеха през златокосите ниви и ливади, за да хванат някой скакалец или червейче.

Тази пролет, в края на март, отново си дойдоха. Ремонтираха гнездото си, укрепиха го и измътиха четири малки щъркелчета. Те още не бяха започнали да летят. Трак стоеше при тях в гнездото, за да ги пази и топли. Щрак прелиташе над нивите, за да търси храна за мъниците.

Един ден, докато бащата щъркел беше на полето, селските деца наобиколиха гнездото и раниха с прашка крилото на майката Трак. Тя се сви от болка. Крилото ù дълго не можеше да оздравее.

Дойде есента. Усещаше се тънкия полъх на студения вятър. Листата капеха от дърветата като малки жълтички. Щъркелите от околността се нагласиха за пътуване към топлите страни. Само Трак не можеше да отлети с тях. Тя каза на Щрак:

– Върви, скъпи мой! Искам винаги да сме заедно. Но ти трябва да заведеш

малките на юг, за да презимуват. Аз ще остана тук и ще ви чакам до другата пролет.

– Ще ми липсваш много Трак! Ще се тревожа за теб в дългите нощи на юг.

Пази се. Не се притеснявай за децата, ще се грижа за тях.

Привечер ятото кръжеше като бял облак над селото и скоро отлетя. От очите на Трак се търкулна една топла сълза. Надеждата щеше да я крепи до следващата пролет.

Задухаха студени ветрове. Земята се покри с първия сняг. Дядо Стоян всеки ден се качваше със стълба на покрива, за да сложи сух хлебец на Трак. По време на януарските виелици я прибираше в къщата до печката, в която пукаха сухи дръвца. На печката винаги къкреше чайник с лековити билки. Старецът се радваше много на Трак. Неговите внуци бяха в чужбина и никой не идваше да го навести. Живееше само с палавия си котарак Жорко. Щом изсъхнеше от снега гръбчето на Трак, тя се разхождаше из стаята и потракваше с клюн.

Така се изтъркули зимата. Времето се затопли. Кълвачът чукаше по старите хралупи на дъба. Будеше дивите горски пчели, които още спяха зимен сън. Кукувицата закука в старата гора. Цъфнаха белите цветчета на дърветата. Дядо Стоян извади от зимника кошница, за да си набере коприва и да си свари чорбица. На хълма на селото видя щъркеловите ята, които се завръщаха.

Щрак отново се прибра в старото гнездо на комина, където го чакаше Трак. Прегърна я с двете си големи бели криле. Дълго си говориха нещо за времето, в което бяха разделени. Много скоро тя отново снесе три големи бели яйца.

Старият щъркел предано се грижеше за нея. Отиваше рано на реката за храна. Почистваше гнездото. Подреждаше топлият мъх, в който трябваше да се излюпят малките.

Днес Щрак се стрелна към нивите. А Дядо Стоян слезе на пазар в града.

По обяд двама мъже, безделници от селото, решиха да се пошегуват. Облегнаха стълбата на комина и подмениха едно от яйцата в гнездото с кокоше. Трак изобщо не разбра какво се случва…

След десет дена се излюпиха малките. Но едно от пиленцата не приличаше на другите – беше различно. Имаше червено гребенче на главичката си…

Щом се прибра Щрак и видя новоизлюпените си рожби си помисли: „Тя ми е изменила…Нарушила е верността, в която се заклехме някога…“ Без нищо да каже излетя от гнездото.

Събра останалите щъркели от околността. Искаше да накаже Трак заради изневярата… Те блъскаха с клюнове Трак. От нея взе да лети перошина. Така жестоко я удряха докато я убиха.

Щрак дълго кръжеше над селото сам и тъгуваше… Скоро си намери друга жена. Сви ново гнездо. Само понякога ходеше до старото, за да примъкне клони и клечки… Нещо го завръщаше там…

Той никога не разбра, че Трак няма вина. А човекът има двойнствена природа – понякога може да ти помогне, а понякога може да бъде много жесток…

Автор: Мирела КОСТАДИНОВА.

* Текстът е публикуван в литературния сайт Tetradkata ще бъде включен в детската книга ЧЕРВЕНИТЕ МИШКИ”, с автор Мирела Костадинова. Изданието ще съдържа приказки за справедливостта, честността, приятелството, гордостта и други нравствени ценности.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Концерт в Габрово на Мартина Табакова, Стоимен Пеев и Атанас Кръстев

Published

on

На 24-ти април в Художествена галерия „Христо Цокев“ в Габрово от 18.30 часа предстои концерт на Мартина Табакова, Стоимен Пеев и Атанас Кръстев.

През тази година се навършват 125 години от рождението на големия български композитор Панчо Владигеров и 200 години от рождението на емблематичния чешки композитор – Бедржих Сметана.

По този повод тримата талантливи изпълнители се събират, за да направят турне в България, със знакови творби на двамата велики композитори. Датите на концертите са с начален час 18.30 часа, а входът за тя е свободен.

Концертите включват рядко изпълняваното Клавирно трио оп.4 на Владигеров, което той е написал едва на 17 години! То е и Първото българско трио за пиано, цигулка и виолончело. В програмата е включено още емблематичното Клавирно трио оп.15 от Бедржих Сметана.

Изключително респектираща и рядко изпълнявана програма. Тримата изпълнители Стоимен Пеев/цигулка, Атанас Кръстев/виолончело и Мартина Табакова/пиано, са добре познати на българската публика, изявени артисти, носители на престижни награди като „Кристална лира“ на СБМТД, „Музикант на годината“ на БНР за „Ансамбъл на годината“, „Златен век” на Министерството на културата, „Златно перо“ на агенция Кантус Фирмус за постижения в областта на културата.

Зареди още

Култура

„Моята саможертва е нищо пред дълга към Родината“

80 години от героичната смърт на Иван Сомлев.

Published

on

„Моята саможертва е нищо пред дълга към Родината“ – 80 години от героичната смърт на Иван Сомлев.

Иван Минчев Сомлев е роден на 1 февр. 1922 г. в Габрово. Завършва средно образование в Априловската гимназия. Тук той се проявява като отличен спортист и талантлив футболист, при което е включен и в отбора на Спортен клуб „Чардафон“. Продължава образованието се във Военно-въздушното училище в Казанлък, а по-късно в училището (днес Висше военновъздушно училище „Георги Бенковски“) в Долна Митрополия. Следва обучение на летище Телиш край Плевен. Зачислен е 6-ти изтребителен полк, разположен на летище Карлово.

Бойното му кръщение е на 10 ян. 1944 г. Това е денят на една от най-разрушителните бомбардировки над София, извършена от англо-американските въздушни сили. В нея англичаните атакуват през нощта, а американските самолета през деня.

Бомбардировката е извършена към 13:00 часа когато атакуват бомбардировачите, т. нар. „Летящи крепости“. Срещу тях от Божурище, Враждебна и Марно поле при Карлово излитат общо 73 самолета. Заедно с още трима летци-изтребители, в четворка, Иван Сомлев е изпратен в подкрепа на 39-тимата български летци-изтребители, които водили неравен бой с многочисления враг над София. В боя Сомлев показал изключителни качества и за награда е прехвърлен в елитния 3/6 орляк. По време на своята служба той пише следните редове до своята майка „..„Ако се случи някога да ми измени моят стоманен другар, ти, няма да плачеш, майчице, но ти ще бъдеш горда, че си дала син за Родината!“ и до своята сестра „..„Готов съм за народа си да дам всичко, що зависи от мен, за един мирен свят. Мойта жертва е нищо пред Дълга към Родината! …..“.

На 16 април 1944 г. – Великден, противникът подлага София на поредната безмилостна бомбардировка. Събитието остава в историята под името „Черен Великден”. Летците-изтребители са вдигнати по тревога. Иван Сомлев е в отпуск, но счита, че за него е „свещен дълг да бъда редом с цялото ято“. Качва се на самолета на Тодор Розев и излита. Среща се с врага край с. Гушанци (днес с. Замфирово, община Берковица), където се натъква на армада от т.нар. „летящи крепости“ на американските бомбардировъчни полкове и техния ескорт от изтребители „Лайтнинг”. Боят бил жесток и неравен. Хванат в смъртна схватка, Иван Сомлев на няколко пъти успява да се издигне над вражеските самолети и да ги атакува – сваля една „крепост“, която пада близо до с. Гаганци. Неговият самолет е поразен и главоломно се насочва към земята, където се разбива в местността Търньовец. Иван Сомлев загива едва на 22 години.

Героят е изпратен в последния си път от всички жители на с. Гушанци. На 20 април 1944 г. е погребан в родно Габрово с траурно шествие, на което присъстват хиляди.

Думите му „Моята саможертва е нищо пред дълга към Родината“ са красноречив израз на високи нравствени добродетели и патриотизъм. Името му е вписано в списъка на националните ни герои и всяка година на тържествената заря-проверка на 3 март името му се споменава наред с имената на най-заслужилите за Родината.

През 2004 г. Младежкият съвет на Фондация „Константин Берберов“, съвместно с Клуба на летците „Богдан Илиев“ – Монтана и други неправителствени организации, по случай 60 години от неговата гибел на 16 април, поставят паметна морена с барелеф на Иван Сомлев в градинката в центъра на Габрово, на ул. „Радецка”. През същата година на лобното място на Иван Сомлев край с. Замфирово (Гушанци), Клубът на летците „Богдан Илиев“ – Монтана поставят паметна мраморна плоча, изпълнявайки завета на своя патрон Богдан Илиев, който е бил инструктор и командир на Сомлев по време на обучението му в Изтребителната школа в Долна Митрополия.

Сведенията за краткия му и героичен живот са запазени в биографичните книги за него „Иван Минчев Сомлев“ и „Реквием за Златокосия небесен рицар“ от Милка Берберова.

Документите от личния архив на „златокосия небесен рицар“, както го нарича г-жа Берберова (1925-2014), са предадени от племенника му Иван на членовете на Младежкия съвет на Фондация „Константин Берберов“, които по-късно ги предават, заедно с документите на Фондацията в Държавен архив – Габрово. Те са обработени и са достъпни за читатели и изследователи.

Източник: Държавен архив – Габрово.

Зареди още

Култура

Концерт-спектакъл „Балетни мечтания“

Published

on

В Международния ден на балета- 29 април, Танцова школа „Лиана“, студентите от специалност „ Съвременна хореография“ с ръководител проф. д.н Анелия Янева жителите на Габрово с концерт-спектакъл “Балетни мечтания“.

За пръв път в града на Рачо Ковача ще гостуват докторанти от Китай, които също ще се включат с изпълнения.

Събитието е под егидата на Областния управител на област Габрово и ще се проведе в зала „Възраждане“ на 29 април, понеделник, от 18.30 часа. Един неповторим спектакъл с феерия от цветове, движения и звук- това обещават организаторите.

Билетите ще са в продажба в деня на събитието. Повод за концерта е 20-годишнината на Танцова школа „Лиана“ и 10- годишнината от създаването на специалност „Съвременна хореография“ в Югозападния университет.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица