Свържи се с нас

Култура

„ФамилииТе“ Пенчеви – Чаракчиеви

Published

on

снимка: Община Габрово

Регионален исторически музей – Габрово, продължава инициативата на Община Габрово „ФамилииТе“, за представяне на видни габровски фамилии с принос в културния, стопанския и обществен живот в миналото и днес. След фамилиите Москови и Минчеви, третото издание се фокусира върху два рода, оставили значима следа в историята на града: Пенчеви и Чаракчиеви.

На 10 октомври от 17.30 ч. в Регионалния исторически музей – Габрово ще бъде представена биографичната книга „Ружка Чаракчиева – Дух, талант, проникновение“ в присъствието на изтъкнатата пианистка, родена в Габрово и авторът на книгата Ирен Капеловска. Посетителите ще имат възможност да разгледат и изложба, свързана с родовете Пенчеви и Чаракчиеви.

Входът е свободен за всички, които желаят да се запознаят с историята на двата рода и да присъстват на срещата-разговор.

Изтъкнат представител на фамилия Пенчеви е Димитър Пенчев (1891-1962), роден в с. Бойновци, Габровско. Баща му Христо е първи братовчед на Никола Войновски (син на чичо му Дончо), подвойвода в четата на Христо Ботев. Димитър Пенчев е предприемач и уважаван индустриалец до национализацията през 1947 г. Неговата памукопредачна фабрика е в основата на Държавния памукотекстилен комбинат „Васил Коларов“ – Габрово. Със съпругата си Райна (1896-1963) имат три деца – Цветан, Вера и Евгения. Тя го подкрепя и винаги е до него и в добрите, и в лошите моменти от живота му.

Цветан Пенчев (1919-1990) завършва висше техническо образование в Мюнхен, Германия. От 1942 до 1947 г. е технически директор на фабрика „Димитър Пенчев“ АД. След национализацията работи в „Текстилно обединение” – София, учител в техникуми в София, Перник и Габрово, преподавател в Института за усъвършенстване на учители – София.

Вера (Верка) Пенчева-Чаракчиева (1922-2001) завършва с отличие Априловската гимназия. Тя е изключителна математичка, рисува много добре и свири на пиано. През 1942 г. сключва брак с Петър Чаракчиев – учител по музика в гимназията. В семейството се раждат две дъщери: Ружка и Марияна, които продължават музикалната традиция в семейството.

Петър Чаракчиев (1908-1981) е роден в Севлиево, в семейството на Марийка и Стефан Чаракчиеви. Завършва Педагогическото училище в родния си град и Музикалната академия в София, специалност „Цигулка”. От 1936 г. е учител по музика в Априловската гимназия в Габрово. Петър Чаракчиев развива широка музикална и обществена дейност – организира и ръководи смесен гимназиален хор, духов и симфоничен оркестри, ръководи църковния хор, оркестъра при детския приказен театър, хор и оркестър при музикалната дружба „Емануил Манолов”, изнася беседи, ръководи учителски курсове за музикално ограмотяване и др. Негови ученици са: Николай Кауфман, Алипи Найденов, Христо Питев, Минчо Минчев и др.

Ружка Чаракчиева (6 юли 1943 г.) започва да учи пиано на 6-годишна възраст и на 9 г. изнася първия си солов рецитал. Завършва с отличие Държавната музикална академия – София. Специализира в Московската държавна консерватория и във Висшето училище за музика във Виена. Лауреат е на престижни международни конкурси за пианисти. Името ѝ е включено в библиографското издание на Университета в Кеймбридж „Кой кой е в музиката“. През 2006 г. Ружка Чаракчиева получава званието „Почетен гражданин“ на Габрово за приноса ѝ в музикалния живот на града, България и света и „Свидетелство за принос – личен и на фамилията ѝ – за изграждане на Габрово в миналото и днес“. Удостоена е с редица награди за постижения в областта на музикалното и танцово изкуство. Концертира в САЩ, Япония, Индия, Сирия, Великобритания, Франция, Австрия, Германия, Италия, Унгария, Русия, Румъния, Македония, Турция и ОНД като солов изпълнител и участник в камерни формации. Богатият ѝ репертоар включва творби от всички стилове и епохи. Партнира на мнозина български инструменталисти и певци на международни конкурси. Води специалността „Клавирен съпровод“ от 2000 г. в НМА „Проф. Панчо Владигеров“; доцент от 1989 г., професор от 1994 г. Председател на „Дружеството на акомпаняторите“ към Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ към СБМТД. Председател на Габровското културно-просветно дружество в София. Ръководител е на майсторски класове по камерна музика, член на жури в национални и международни конкурси за пианисти. Записала е много творби за радио и телевизионни програми – БНР, БНТ, Радио Букурещ, Радио Будапеща, ВВС, NHK (Япония), Радио Берлин, и е осъществила многобройни студийни записи за грамофонни плочи и компактдискове в България и чужбина.

Мариана Чаракчиева (14 юли 1945 г.) завършва Музикалното училище – София, а в Българската държавна консерматория е студентка в класа по цигулка на проф. Петър Христосков. По време на обучението в консерваторията изнася солови концерти, участва в курсовете по цигулка в гр. Ваймар, Германия, при проф. Владимир Аврамов. От 1969 г. започва работа в оркестъра на Софийската опера. Има много участия с различни камерни формации и оркестри – дамски камерен оркестър към Операта, Софийски младежки камерен оркестър, с когото многократно пътува в чужбина. Участва във всички турнета на операта в Европа, Америка, Япония. От 1983 г. е помощник-концертмайстор в Софийската опера до пенсионирането си.

Синът на Ружка Чаракчиева Виктор Дюлгеров (1980 г.) завършва Националното музикално училище „Любомир Пипков“, след това бакалавърска степен в Консерваторията в Бока Ратон, Флорида, а магистърска степен – в Университета в Питсбърг при известния цигулар Андрес Карденес. Тук специализира и провежда едногодишна практика, оценена като „изключително ниво“. Понастоящем Виктор Дюлгеров живее в Бирмингам, САЩ, и работи в Щатския симфоничния оркестър на Алабама.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Гала Савчева с ново престижно отличие и музикален проект

Published

on

Гала Савчева бе удостоена с еднолично първо място на XIII-ото издание на международния конкурс „The Sound of Time“ („Звукът на времето“). Отличието тя завоюва с акапелно изпълнение на северняшката народна песен „Соколе, сиви соколе“, впечатлило журито със своята автентичност и вокално майсторство.

Постижението е резултат от последователна работа, професионализъм и отдаденост към българското музикално изкуство. Съществен принос за успеха има нейният вокален педагог д-р Ана Борисова, която също бе отличена с Диплома за високи постижения в творческия и педагогическия процес.

Изпълненията бяха оценявани от авторитетно международно жури с председател Иван Лечев и членове Нели Андреева, Clavdia Vasilache, Емил Струнджев, Жени Лечева, Светла Караджова и HE QingFang.

Без да прекъсва своята творческа дейност, още на 4 май Гала Савчева влезе в студиото на Пенчо Цочев („Пангура Мюзик“), където започна работа по новия си авторски проект – песента „Карнавал“. Текстът е на Георги Облаков, а музиката на Пенчо Цончев. Записът е реализиран с любезното съдействие на Оркестър „Габрово“ (Представителен духов оркестър), с диригент Николай Венков.

Новата песен „Карнавал“ се очаква съвсем скоро и е посветена на празника на град Габрово.

Зареди още

Култура

Зора Колева и нейните ученици с нови върхове на музикалната сцена

Published

on

Ловеч и Велико Търново се превърнаха в сцена на млади музикални таланти, а възпитаниците на вокалния педагог Зора Колева от музикална школа Wild Sound се отличиха с впечатляващи постижения на два престижни международни конкурса.

По време на фестивала „Новите звезди на България“ в Ловеч младите изпълнители демонстрираха високо ниво на подготовка и артистичност. Виктория Гатева завоюва второ място в категория „Етно“, докато Уна Бурек спечели първо място с изпълнението на „Гинем“ и второ място в категория „Рок“.

Силно представяне отбеляза и Анастасия Плачкова, която се нареди два пъти на второ място. За своя принос в развитието на младите таланти Зора Колева беше отличена с диплом за високи педагогически постижения.

Успоредно с това, на международния конкурс „Звукът на времето“ във Велико Търново учениците от школата също се представиха блестящо. Йоана Николова завоюва две първи места в категориите „Мюзикъл“ и „Детска песен“. Наташа Демерджиева и Далия Колева добавиха към успеха с по едно второ място, съответно в обща категория и в „Песен на чужд език“.

Кулминацията на успехите дойде днес, 5 май, когато на международния конкурс Abanico, в категория „Италианска песен“, възпитаник на школата спечели първо място, затвърждавайки високото ниво на подготовка и международното признание.

Зареди още

Култура

Нов документален филм разкрива ролята на жените в Априлското въстание

Published

on

Премиера за Габрово на документалния филм „Жените през април. Непознатите герои на Априлското въстание“ ще се състои на 8 май от 17.30 ч. в зала „Възраждане“ в Габрово. Входът е свободен. „В барутното време жената е тази, която оцелява, за да свидетелства и да опази историческата памет от забвение. Нашата скромна работа беше само да повдигнем завесата на небрежната ни памет.“

С тези думи историкът Петър Стоянович задава не само тона, но и мисията на документалния филм „Жените през април. Непознатите герои на Априлското въстание“ – да върне глас на онези, които историята твърде дълго е оставяла в периферията.

150 години след събитията, разтърсили Европа и поставили българския национален въпрос на световната сцена, ние продължаваме да почитаме героите на въстанието. Но паметта ни остава непълна. Именно от това усещане за липса тръгва и филмът.

„Недопустимо е да не знаем нищо – или почти нищо – за не по-малко героичното участие на жените… Сякаш те са били единствено безгласни и невидими жертви на последвалия погром – нищо повече от статистика, а не равностойни съзаклятници и бойци,“ казва сценаристът Димитър Стоянович.

Така филмът поставя въпрос, който дълго е оставал без отговор, и търси справедливост към собствената ни историческа памет. В търсенето на тази справедливост разказът естествено се насочва отвъд познатото. Без да отрича подвига на мъжете, филмът разгръща паралелна, почти непозната история – тази на жените, които са били не просто свидетели, а активни участници.

Именно тук идва и личният поглед на режисьорката Боя Харизанова, която поставя акцент върху тежестта на този разказ: „Работата върху този филм за мен е голяма отговорност, тъй като с екипа се докосваме до едни от най-кървавите страници в нашата история, довели до това да имаме държава днес. Още повече, че ние надникваме в съдбите на не толкова популярните водачи на въстанието от 1876 г. Разбира се, без ни най-малко да омаловажаваме достойното дело на Бенковски, Каблешков, Волов, Заимов, Ботев и всички други мъже дали живота си в името на свободата ни, ние обръщаме внимание и на жените. Във всеки от четирите революционни окръга има жени, които не само са везали знамена и са укривали четници. Не само са леели куршуми или са били куриери на тайни съобщения между революционерите. Това са жени, които са се били редом с мъжете, били залавяни и измъчвани, а някои от тях са дали жестоки саможертви в името на свободна България. Дори най-известната сред тях – Райна Княгиня е най-популярна с това, че е ушила знамето на четвърти революционен окръг с надпис „Свобода или смърт“. По-малко известен е фактът, че тя е била на бойното поле със сабя и пистолет редом с мъжете в битката при Балабанова кория. Тези и много други истории за смели жени се разказват във филма „Жените през април. Непознатите герои на Априлското въстание.“ Така разказът преминава от забравата към действието, от мълчанието към гласовете на самите героини. „След дните на мъжки героизъм идва времето, в което жените са поканени да споделят и най-вече да изживеят неговите последствия. Тя е онази, която обикновено оцелява…“, споделя Петър Стоянович.

Филмът представя жената като носител на паметта, като свидетел и като герой. Историите на Райна Княгиня, Мина Балиндрекова, Фота Манчова, София Вранкова и Лаза Богданова оживяват като част от по-пълно и по-честно разбиране за миналото.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица