

Култура
„ФамилииТе“ Пенчеви – Чаракчиеви

снимка: Община Габрово
Регионален исторически музей – Габрово, продължава инициативата на Община Габрово „ФамилииТе“, за представяне на видни габровски фамилии с принос в културния, стопанския и обществен живот в миналото и днес. След фамилиите Москови и Минчеви, третото издание се фокусира върху два рода, оставили значима следа в историята на града: Пенчеви и Чаракчиеви.
На 10 октомври от 17.30 ч. в Регионалния исторически музей – Габрово ще бъде представена биографичната книга „Ружка Чаракчиева – Дух, талант, проникновение“ в присъствието на изтъкнатата пианистка, родена в Габрово и авторът на книгата Ирен Капеловска. Посетителите ще имат възможност да разгледат и изложба, свързана с родовете Пенчеви и Чаракчиеви.
Входът е свободен за всички, които желаят да се запознаят с историята на двата рода и да присъстват на срещата-разговор.
Изтъкнат представител на фамилия Пенчеви е Димитър Пенчев (1891-1962), роден в с. Бойновци, Габровско. Баща му Христо е първи братовчед на Никола Войновски (син на чичо му Дончо), подвойвода в четата на Христо Ботев. Димитър Пенчев е предприемач и уважаван индустриалец до национализацията през 1947 г. Неговата памукопредачна фабрика е в основата на Държавния памукотекстилен комбинат „Васил Коларов“ – Габрово. Със съпругата си Райна (1896-1963) имат три деца – Цветан, Вера и Евгения. Тя го подкрепя и винаги е до него и в добрите, и в лошите моменти от живота му.
Цветан Пенчев (1919-1990) завършва висше техническо образование в Мюнхен, Германия. От 1942 до 1947 г. е технически директор на фабрика „Димитър Пенчев“ АД. След национализацията работи в „Текстилно обединение” – София, учител в техникуми в София, Перник и Габрово, преподавател в Института за усъвършенстване на учители – София.
Вера (Верка) Пенчева-Чаракчиева (1922-2001) завършва с отличие Априловската гимназия. Тя е изключителна математичка, рисува много добре и свири на пиано. През 1942 г. сключва брак с Петър Чаракчиев – учител по музика в гимназията. В семейството се раждат две дъщери: Ружка и Марияна, които продължават музикалната традиция в семейството.
Петър Чаракчиев (1908-1981) е роден в Севлиево, в семейството на Марийка и Стефан Чаракчиеви. Завършва Педагогическото училище в родния си град и Музикалната академия в София, специалност „Цигулка”. От 1936 г. е учител по музика в Априловската гимназия в Габрово. Петър Чаракчиев развива широка музикална и обществена дейност – организира и ръководи смесен гимназиален хор, духов и симфоничен оркестри, ръководи църковния хор, оркестъра при детския приказен театър, хор и оркестър при музикалната дружба „Емануил Манолов”, изнася беседи, ръководи учителски курсове за музикално ограмотяване и др. Негови ученици са: Николай Кауфман, Алипи Найденов, Христо Питев, Минчо Минчев и др.
Ружка Чаракчиева (6 юли 1943 г.) започва да учи пиано на 6-годишна възраст и на 9 г. изнася първия си солов рецитал. Завършва с отличие Държавната музикална академия – София. Специализира в Московската държавна консерватория и във Висшето училище за музика във Виена. Лауреат е на престижни международни конкурси за пианисти. Името ѝ е включено в библиографското издание на Университета в Кеймбридж „Кой кой е в музиката“. През 2006 г. Ружка Чаракчиева получава званието „Почетен гражданин“ на Габрово за приноса ѝ в музикалния живот на града, България и света и „Свидетелство за принос – личен и на фамилията ѝ – за изграждане на Габрово в миналото и днес“. Удостоена е с редица награди за постижения в областта на музикалното и танцово изкуство. Концертира в САЩ, Япония, Индия, Сирия, Великобритания, Франция, Австрия, Германия, Италия, Унгария, Русия, Румъния, Македония, Турция и ОНД като солов изпълнител и участник в камерни формации. Богатият ѝ репертоар включва творби от всички стилове и епохи. Партнира на мнозина български инструменталисти и певци на международни конкурси. Води специалността „Клавирен съпровод“ от 2000 г. в НМА „Проф. Панчо Владигеров“; доцент от 1989 г., професор от 1994 г. Председател на „Дружеството на акомпаняторите“ към Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ към СБМТД. Председател на Габровското културно-просветно дружество в София. Ръководител е на майсторски класове по камерна музика, член на жури в национални и международни конкурси за пианисти. Записала е много творби за радио и телевизионни програми – БНР, БНТ, Радио Букурещ, Радио Будапеща, ВВС, NHK (Япония), Радио Берлин, и е осъществила многобройни студийни записи за грамофонни плочи и компактдискове в България и чужбина.
Мариана Чаракчиева (14 юли 1945 г.) завършва Музикалното училище – София, а в Българската държавна консерматория е студентка в класа по цигулка на проф. Петър Христосков. По време на обучението в консерваторията изнася солови концерти, участва в курсовете по цигулка в гр. Ваймар, Германия, при проф. Владимир Аврамов. От 1969 г. започва работа в оркестъра на Софийската опера. Има много участия с различни камерни формации и оркестри – дамски камерен оркестър към Операта, Софийски младежки камерен оркестър, с когото многократно пътува в чужбина. Участва във всички турнета на операта в Европа, Америка, Япония. От 1983 г. е помощник-концертмайстор в Софийската опера до пенсионирането си.
Синът на Ружка Чаракчиева Виктор Дюлгеров (1980 г.) завършва Националното музикално училище „Любомир Пипков“, след това бакалавърска степен в Консерваторията в Бока Ратон, Флорида, а магистърска степен – в Университета в Питсбърг при известния цигулар Андрес Карденес. Тук специализира и провежда едногодишна практика, оценена като „изключително ниво“. Понастоящем Виктор Дюлгеров живее в Бирмингам, САЩ, и работи в Щатския симфоничния оркестър на Алабама.
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Култура
Поредна фестивална селекция за Куклен театър – Габрово


Превърнал се във визитна картичка на кукления театър, спектакъла – „Главатарят, който искал да плени месечината“, след седмично турне в град Кюстендил, ще вземе участие в 7- то издание на Международния фестивал на изкуствата – „Магията на вятъра“ – 2025, който се провежда в Сливен.
След завръщането си екипа на Главатаря, няма миг спокойствие, между репетициите на новото премиерно заглавие „Макс и Морис“, за втори път поема към фестивална дестинация. Само преди два месеца трупата се завърна от XII-ТИ Международен куклен фестивал на открито – „Дни на куклите“ – 2025, провел се в Бургас, където бе покорена в два дена публиката с представлението – „Бременските музиканти“ под режисурата на Мая и Митко Димитрови.
Престижното събитие селектирало участието на габровския куклен театър, се е утвърдило като сцена, отворена към различни публики – деца, тийнейджъри, възрастни, жители и гости на Сливен. Фестивалът е с многостранно послание и за това няма състезателен характер – за почитателите на кукления театър и за всички, които търсят живо и разнообразно културно преживяване.
Спектакълът – „Главатарят, който искал да плени Месечината“ с участието на Алекса Манчева, Виктория Василева, Янна Генчева, Павел Кинчев, Петър Гайдаров е драматизация по турска народна приказка, но в процеса на работа целенасочено екипът се стремеше да надскочи националния характер на произведението.
Въз основа на тази трактовка представлението придоби по-мащабен – извън битов и глобален лик. Сценография и кукли – Елена Цонкова, художественото осветление – Ивайло Марков, авторска музика – Станимир Иванов Програмата включва внимателно подбрани, награждавани спектакли, които представят най-доброто от сцената на България и света.
Във фестивала ще участват театри от Бургас, Ямбол, Габрово, Плевен и София, както и международни гости, сред които Турция и унгарската трупа „Малко театро“ от Будапеща – дългогодишен партньор на селекционера. Събитията ще реализира в различни локации и пространства. Основната сцена на Кукления театър, читалище „Зора“, където ще се състои габровският спектакъл и Националната художествена гимназия – „Димитър Добрович“.
Освен театралните заглавия, програмата включва уъркшопи, изложби, стрийм шоу и открити събития на площада пред театъра и пред общината. Мисията е да достигне всичко до възможно най-много хора – дори случайни минувачи. Да се изненадат и да се потопят в магията на изкуството.


Култура
Историческият музей в Дряново показва най-древните доказателства за Homo sapiens в Европа


До края на месец октомври Исторически музей – Дряново е домакин на впечатляващата изложба „Наследство в камък и кост“. Откриването ѝ се състоя на 14 октомври, Денят на света Петка, като събра археолози и учени от цял свят, както и ценители на историята, за да ни върне към самото начало на човешкото присъствие в Европа.

Изложбата представя уникални находки от пещерата Бачо Киро – едни от най-ранните доказателства за присъствието на Homo sapiens в Европа. Експозицията включва фрагменти от човешки кости, каменни сечива и лични украшения, които разказват за живота и мисленето на първите хора на континента. С приветствени думи към гостите се обърна д-р Венелин Бараков, главен уредник в ИМ – Дряново. Той подчерта, че изложбата е своеобразен мост между миналото и настоящето, пътешествие към зората на Homo sapiens на континента. „Тя ни отвежда в дълбините на времето, в епохата, когато първите съвременни хора започват да стъпват по европейските земи. Това е знание, което дължим на революционните открития в пещера Бачо Киро“, каза той.
Между 2015 и 2021 година там бяха направени находки с глобално значение, включително най-ранните неоспорими доказателства за присъствието на Homo sapiens в Европа. Благодарение на съвременни генетични и изотопни анализи, в комбинация с класическите археологически методи, изложбата разказва за живота, технологиите и света на тези първи модерни хора, заселили югоизточна Европа. „Нашата цел е да представим не само как са изглеждали тези хора, но и как са мислели, оцелявали, препитавали и как са общували със света около тях“, сподели д-р Ценка Цанова от Института „Макс Планк“ в Лайпциг, Германия. Тя е модератор на Конференцията на Комисия 8 на Международния съюз за праисторическа и протохисторическа наука (UISPP), която се провежда от 13 до 17 октомври в Дряново и е посветена на темата „Произходи и развитие на Началния късен палеолит в Евразия“.
Сред експонатите в изложбата посетителите могат да видят автентични фосили – фрагменти от човешки кости и горна челюст, както и каменни сечива, орнаменти и лични украшения, съхранили спомена за хората, които някога са населявали тези земи. Особен интерес предизвикват едни от най-старите лични украшения в Европа, изработени от зъби на пещерни мечки – символ на зараждащото се абстрактно мислене и социална организация.
„Тези находки говорят за раждането на символичното мислене и за желанието на човека да остави следа“, посочи още д-р Цанова. „В същото време те показват и колко иновативни са били тези ранни хора . Те са обработвали и преизползвали своите инструменти с изключително майсторство.“ Чрез интердисциплинарните изследвания, представени в изложбата, научаваме повече за адаптивността, технологичните постижения и взаимодействието с природата на първите Homo sapiens. „Наследство в камък и кост“ е не просто изложба. Тя е разказ за началото на нашата история, за онези първи хора, които споделят света с неандерталците и поставят основите на бъдещия европейски свят.

По-рано през деня, участниците в Конференцията на Комисия 8 на UISPP проведоха изнесено заседание в ИМ-Дряново, където представиха свои доклади на различни теми от Праисторията.



Паралелно с откриването на изложбата, под стария чардак на Лафчиевата къща оживяха ароматите и спомените на отминали времена. Представители на читалищата от Ганчовец, Гостилица, Руня, Гвоздейка и Скалско донесоха свои домашни рецепти – пазени през поколенията и приготвени с обич. Всеки гост можеше да опита от ястията, които носят в себе си духа на българското село – на топлия хляб, на събирането край огнището, на простичкото, но истинско човешко общуване.





Отец Ивелин благослови ястията и отправи молитва за здраве и благоденствие, а заместник-кметът на Дряново Диляна Джеджева приветства участниците и подчерта колко важно е да се пазят живи традициите на родния край. Песните на фолклорната група от село Гостилица, посветени на Колю Фичето, допълниха празничната атмосфера и вплетоха кулинарното събитие в програмата на Националните чествания, по повод 225 години от рождението на майстор Колю Фичето.


Култура
Честит празник, архивисти!


За първи път Международният ден на архивите се чества на 9 юни 2008 г. Решението за отбелязването му е взето на Генералната асамблея Международния съвет на архивите (МСА) в Квебек, Канада през ноември 2007 г. На този ден през 1948 г. в Париж към ЮНЕСКО е основан МСА. Първото отбелязване на Международния ден на архивите съвпада с 60-годишнината на световната професионална организация на архивистите от 190 страни. Решението на МСА и включването на датата 9 юни в календара на ЮНЕСКО като световен ден на архивите и архивистите им предоставя още една добра възможност ежегодно да напомнят за значението на документите и за своята неуморна грижа и отговорност за опазването им.
Габровският архив ще отбележи професионалния празник на българския архивист и своята 66-а годишнина, днес от 15.00 часа в административната сграда на ул. „Чардафон“ № 17.
Архивът, който е пазител на документалното богатство на Габровска област, съхранява документи в обем от 2878 линейни метра, в 2573 архивни фонда в 347 233 архивни единици, 1402 частични постъпления и 1361 спомена. По тези показатели той се нарежда на едно от първите места сред останалите областни архиви в България.
На събитието в петък ще бъдат представени резултатите от дейностите по приоритетните цели през годината: дигитализация и обработка на документи, постъпили в архива от дарения. Дигитализацията през настоящата година е в изключително завишен обем заради показателите по плана за възстановяване и устойчивост, които трябва да бъдат изпълнени. Габровският архив сканира 3710 изображения и изготви 560 описания (метаданни) към тях. Интересът към дигитализираните документи е голям – от началото на годината са регистрирани над 3500 разглеждания на снимки и документи в Информационната ни система. Общо в нея вече са достъпни за разглеждане 16 490 изображения с 5845 описания към тях.

Следващата приоритетна цел е обработката на документи, дарени от личности, т. нар. лични фондове. Дълъг процес, който изисква много време, професионални познания и умения, добро познаване на спецификата в сферите, в които е работила и творила личността, дарила свои документи. Обработените лични фондове през годината са на журналиста и публицист Илия Пехливанов и на писателя и пощенски служител Георги Парасков. Така в научен оборот ще бъдат още два лични фонда към общо над 200 лични фондове, съхранявани при нас.
„Другият акцент в празничната програма е изложбата с оригинали „Изкуството в архива“. Архивът не е само пазител на документалното наследство, но и място, където историята оживява чрез образи, жестове и багри. Сред писмата, протоколите, плановете, отчетите, докладите, снимките в хартиен и дигитален вид има и художествени произведения – акварели, графики, шаржове, които също разказват история – по поетичен, личен и визуален начин. Те са художествени свидетелства на времето – произведения, които носят духа на епохата, личния почерк на твореца и неповторимата връзка между изкуство и история. Съхраняват се в личните фондове и постъпления на Богомил Даскалов, Иван Начев, Цаньо Антонов, Пенчо Кулеков, Николай Попов, Ботьо Ботев, Веселин Василев и Илия Пехливанов. Голяма част от подбраните творби са дело на самите личности, а други са постъпили в техните фондове като дарения. Основната цел, която си поставяме с реализирането на тази изложба, е да представим Архива като хранилище не само на факти, но и на изкуство и вдъхновение.

С благодарност към дарителите, които чрез своето доверие към архивите правят възможно това съкровище да бъде достъпно за обществото. Изкуството в архива е свидетелство за живата памет на нацията – памет, която не избледнява, а се преоткрива“, споделят от ДА – Габрово.
Изложбата може да бъде разгледана от деня на нейното откриване, 10 октомври, до 20 октомври всеки работен ден от 9.00 до 17.30 часа.


-
Новинипреди 5 дни
Откриха барелеф и паметна плоча на Йосиф Шнитер (Видео и снимки)
-
Новинипреди 5 дни
Благотворителен кулинарен базар на Петковден в Габрово
-
Новинипреди 5 дни
Мария Йозова с награда за принос в развитието на местното самоуправление
-
Новинипреди 2 дни
Бъдещето на хирургията е в роботиката
-
Кримипреди 4 дни
Габровка,“замъглила километража“ след пико, остана без книжка по пладне
-
Новинипреди 5 дни
Габрово отбелязва своя Духовен празник с Фестивал на духовната музика
-
Любопитнопреди 4 дни
Ново поколение дентална диагностика в Габрово
-
Новинипреди 4 дни
Прерязаха лентата на хеликоптерната площадка на болницата