Свържи се с нас

Култура

Пенчо Семов – една от емблемите на индустрията ни

Published

on

снимка: РИМ – Габрово

Пенчо Семов (1873 г.-1945 г.) е една от емблемите на българската индустрия. Крупен производител, търговец, щедър дарител, един от най-богатите хора в България.

Дванадесетгодишен започва кираджийска търговия. От 1903 г. започва да се занимава с производството на прежди, гайтани, аби, платове, фланели, пояси и др. През 1906 г. с помощта на баща си Ив. Семов и брат си Семо Семов основава фабрика за производство на прежди и плетива „Иван Семов и синове“. Създава си авторитет сред деловите среди и става инициатор и акционер в 28 акционерни дружества в България.

Изключително инициативен, особено далновиден, той се издига до положението на един от най-големите индустриалци в страната, чиито капитали и финансови възможности се простират над много предприятия, организации, учреждения. Изкупува част от акциите на фабрика „Успех“-Габрово и става главен акционер.

Синдик и акционер е и на фабрика „Принц Кирил“, негова собственост са фабриките „Вилата“ и „Иван Семов“. Член на УС на Съюза на габровските промишленици, на редица обществени, политически и др. организации.

От 1934 г. председател на Българско параходно дружество във Варна. За да остави следа в това си участие и да сбъдне детската си мечта да има кораб, поръчва на арх. Гръблев от Габрово да построи в околността на Габрово сграда във форма на параход, един от символите на града.

снимка: РИМ – Габрово

Предвидено е, в този пансион да се настанят 100 момичета, деца на негови работници, които да учат там от пети до осми клас. Със свои средства построява край Габрово голяма четириетажна постройка с разкошен парк и езеро, предвидена за старопиталище на негови възрастни работници, журналисти и писатели. Благотворителната му дейност е пословична.

снимка: РИМ – Габрово

Построява училище в родното си село Цвятковци. Купува казино „Бузлуджа“ и обзавежда в него прекрасен дом на женското дружество „Майчина грижа“. Открива в него кино, създава стопанско училище „Хаджи Радка Пенчо Семова“. Има принос за намаляване на контрибуциите на България в края на Първата световна война.

снимка: РИМ – Габрово

През 1928 г. създава собствена фондация „Ефория“, на която прехвърля част от имотите си. Прави завещание и второ завещание през 1943 г., където посочва редица дейности, които трябва да се извършат след неговата смърт: постройки, санаториуми, старопиталища, училища, дарения в парични средства и др.

Житейската му философия е:
„Аз се явих беден и цял живот творих,
борих се и победих – моето дело е на лице.
Аз бях учител, без да бях педагог,
богат съм, без да бях егоист.
Аз съм социален без да бъда социалист.
Работих вдъхновено без да бях поет.“

снимка: РИМ – Габрово

Албумът с 21 броя снимки от имението на Пенчо Семов е подарен на РИМ-Габрово от Пенчо Пенчев Семов-син през 1997 година. Изработен е през 1943 г. със снимки от прекрасния парк и двете емблематични сгради Старопиталището и Парахода.От албума са запазени около 10 броя в България.

Автор: Красимира Чолакова, директор на Регионален исторически музей – Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Коментари

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Култура

„Лейтенант Густл“ и преоткриването на живота

„Лейтенат Густл“ – премиера на габровска сцена

Published

on

Да обичаш живота и да играеш главната роля в собствената си екзистенциална комедия, познато ли ви е? Отговорът ще намерите в най-новата постановка на Габровския драматичен театър „Лейтенант Густл. Да обичаш живота“, чиято премиера ще се състои на 14 юли, вторник, от 19.00 часа на голямата сцена на ДТ „Рачо Стоянов“.

Режисьор на спектакъла е Васил Дуев, който е и автор на сценичната адаптация на новелата „Лейтенант Густл“ на австрийския писател и драматург Артур Шницлер – един от най-значимите представители на художествения стил Виенски сецесион. Приживе писателят се радва на световно признание, но след смъртта си е забравен, заради настъпващата вълна на националсоциализма в Германия и Австрия. Само две години след смъртта на Шницлер, книгите му се изгарят публично на площада пред Берлинската опера заедно с творбите на Бертолт Брехт, Хайнрих Ман и Лион Фойхтвангер. У нас австрийският писател и драматург е добре познат на българския читател до 30-те години на XX век. Много негови творби са публикувани, а пиесите му са играни на сцената на Народния театър.

Интересът на режисьора Васил Дуев към австрийския драматург Артур Шницлер, е провокиран от повтарящата се и особено значима сега тема за ценностите в живота. „Лейтенант Густл. Да обичаш живота“ е екзистенциално надсмиване спрямо амбициите ни, покана за философско преосмисляне на обърканите ни мисли, подменените ни представи за чест, дълг, достойнство, смисъл и истина.

Участват актьорите Любен Попов, Магдалена Славчева, Адриана Димова, Тони Христова и Найден Банчевски, с участието на Валери Радев. Хореографията в спектакъла е направена от Магдалена Славчева и Найден Банчевски.

Това е четвъртата постановка на режисьора Васил Дуев с габровската трупа, с която той работи като щатен режисьор в ДТ „Рачо Стоянов“. Зрителите познават експресивния му театрален език от емблематичните спектакли „Истината или се осмеляваш”, 2019 г., „Начало на спектакъла“, 2019 г., култовата „Орото ламя е“, 2020 г. Освен като режисьор, Васил Дуев има многобройни изяви като актьор на софийската театрална сцена.

Многобройни са наградите и номинациите му като творец. За наградите „Аскеер“ е номиниран като режисьор през 2016 г. за „Пилето” и две номинации като актьор в „Мърлин Мърло” през 2016 г. и в авторския си спектакъл „Самотни персонажи“ през 2013 г. За наградите „Икар“ има две номинации: като режисьор за „Самотни персонажи” през 2013 г. и като актьор в моноспектакъла „Всичко на масата” през 2017 г.

Предстои ни да видим неговия прочит на новелата „Лейтенант Густл“, честно да си отговорим на въпроса дали като препускаме в живота не пропускаме самия живот. Да потърсим отговорите на въпросите „Наистина ли професията ни е толкова важна?“, „Наистина ли мнението на другите за нас е определящо?“, „Наистина ли Аз-ът се определя от тях – какво ще кажат, какво ще премълчат?“ „Кои са те?“, „Кои са важните Те?“. Лейтенант Густл е смешник като нас – ние сме негови наследници.

2020 е годината, в която хората имат възможност да обърнат поглед навътре към себе си, към човека, за да видят колко битието е претрупано с излишества, които закриват истински ценното и стойностно в живота – самият живот.

*Снимки: ДТ „Рачо Стоянов“ – Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

Голям зрителски интерес за премиерата на „Салиери“

На лов за съвършенство

Published

on

„Музикантът е ловец на съвършенство“ – една от репликите, които ще се забият в съзнанието ви и ще отекват цяла вечер, дори до сутринта, ако сте гледали „Салиери“. Премиерата на най-новия спектакъл на режисьора Петринел Гочев и Габровския драматичен театър се състоя вечерта на 7 юли на сцената на ДТ „Рачо Стоянов“.

Творческият екип на театъра не спира да изненадва публиката както с новите заглавия в изцяло променения си репертоар, така и с бързината, с която ги представя като готов театрален продукт. За последните три седмици – три премиери, а през следващите две – нови две постановки. Ударно, професионално и с бързи темпове, на габровска сцена се раждат нови неща, за които отдавна има зрителски глад.

Спектакълът „Салиери“ е направен по пиесата „Амадеус“ на английския драматург и сценарист Питър Шафър в превод на Мария Змийчарова. Дотук свършва всичко, което може да ви се стори познато, било от предишни представления или прочутата филмова адаптация на Милош Форман. Пригответе се за другата гледна точка – разказа на Салиери в последния ден от живота му. Пригответе се за съвсем освободена от парадигми режисьорска трактовка, игра с пространството и светлините. Пригответе се за новаторска и изчистена сценография, създадена с много умисъл от сценографа и художника на представлението Гергана Лазарова – Рънкъл.

Това, за което няма как да сте готови е силната и стилна актьорска игра на Димо Димов в ролята на Салиери, Таня Йоргова в ролята на бръснаря и Петко Петков в ролята на сладкаря. Нетрадиционно решение и изненадващо за публиката, е живото изпълнение на части от класически музикални произведения от пианистката Инес Симеонова, корепетитор-преподавател в Националното музикално училище „Любомир Пипков“ в София. В постановката музиката на Моцарт, Салиери, Хендел, Карл Филип Емануел Бах и Шопен оживява буквално. Тя е допълващ и подкрепящ елемент към актьорското превъплъщение на Димо Димов – от една страна е неговият своеобразен сценичен партньор, а от друга страна е част от самия разказ на Салиери. В сюжетната линия умело са вписани фрагменти от история и теория на музиката.

Зрителите срещат един отдаден на музиката до рационална педантичност Салиери, който търси съвършенството на божието проявление във всяка музикална фраза. Сблъсъкът му с непринудената лекота на гениалността се оказва основна причина за колизийната му схватка с абсолютния творец на света. Очертава се ясно противоборство между човешката цел и божественото намерение. Хората следват съдбата си, но винаги могат да променят предначертания план чрез избора си, за да открият, че дори промяната е част от обета с абсолюта, част от замисъла му, даден ни със свободата на волята.

Чрез разказа на Салиери Димо Димов пресъздава образите на Моцарт и обкръжението му. В монологичната форма се зарежда наниз от диалогични етюди, в които персонажите оживяват пълнокръвни, различни, пъстри. Поддържащите роли на Таня Йоргова и Петко Петков не се ограничават до пресъздаване на основните им персонажи. Те умело влизат от роля в роля и изграждат образите на ключови фигури от времето на Моцарт и Салиери.

Всичко това става с пестеливи изразни средства, изчистена сценография и свободно сценично пространство, в което изпъкват майсторството на актьорите и режисьорското преосмисляне на пиесата. Нищо не отвлича вниманието на публиката. То изцяло е съсредоточено върху случващото се на сцената чрез актьорската игра и професионалното изпълнение на класическа музика на две пиана.

„Салиери“ на режисьора Петринел Гочев и Габровския драматичен театър ще ви пренесат в друго измерение, където ловът на съвършенство е начин да преосмислим битието. Новото предложение на ДТ „Рачо Стоянов“ към публиката е постановката „Лейтенант Густл. Да обичаш живота“ на режисьора Васил Дуев. Премиерата на екзистенциалната комедия по Артур Шницлер ще бъде на 14 юли, вторник, от 19.00 часа на сцената на габровския театър.

*Снимки: ДТ „Рачо Стоянов“ – Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

Иван Вазов се подписва в Паметната книга на Априловската гимназия

Published

on

Преди 119 години Патриархът на българската литература Иван Вазов оставя послание в Паметната книга на Априловската гимназия, при посещението му през юни 1901 г.

Днес, 9 юли, по повод 170 години от рождението на гениалния поет и писател Вазов, с дълбок поклон и благодарност за възраждането и съхранението на българския дух, Държавният архив в Габрово показа за обществеността дигиталното копие, което съхранява във фондовете си.

Оригиналът на книгата се съхранява и продължава да се попълва в Националната Априловска гимназия от личности, посетили училището.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица