Свържи се с нас

Култура

От бубарството, през сливовицата до един от най-старите храмове в България

снимка: РИМ – Габрово

Трима уредници от ЕМО „Етър” вземат участие в конференцията „Старопланинският регион – минало, настояще, перспективи. Развитие на културния туризъм“, която се провежда на 4 и 5 октомври в РИМ – Габрово.

„От бубарството до копринарския занаят – минало без продължение” – това свое изследване представи Величка Илиева.

Величка Илиева

До 1960 година бубарството е важно занятие на населението в региона. За Габровска община най-голямо количество пашкули са произведени през 1910-та – 6 512 кг., след което се наблюдава постепенно намаление. С навлизането в бита на местното население на евтини, здрави и ефективни тъкани, фините и не особено здрави копринени изделия постепенно губят значението си, а модата ги обрича на изчезване.

„Габровци между сливовицата и чинцано” – е темата, представена от Румяна Денчева в характерния за нея атрактивен стил.

Румяна Денчева

„Тръгне ли светът да си събува потурите, спиране няма. А на опънати гащи джанковица не върви. Но както потурите не са заменени за една нощ, тъй и луксозните питиета навлизат в света на габровци бавно и полека. Началото на промяната е поставено от потомствения кръчмар Никифор Казасов, сам по себе си колоритна фигура”, с това въведение започна Румяна Денчева и разказа историята на кръчмарската фамилия Казасови, която има своето характерно място в живота на Габрово почти до средата на ХХ век.

С „Църквата в село Бучуковци, Дряновско” Павлина Дамянова разказа за резултатите от участието си в една експедиция от пролетта на тази година.

Павлина Дамянова

Благодарение на експедицията, на дневен ред отново се поставя въпроса за един от старите, все още запазени, но рушащи се български православни храмове. Строителството му започва през март 1847 година и до 23 април църквата е готова. В изследването си Павлина Дамянова проследява човешките и институционални отношения, често конфликтни, свързани с църквата.
„Жестока несправедливост, голям грях пред Бога и срам пред народа ще бъде, ако се допусне да се затвори един от най-старите храмове в страната, какъвто е Св. Йоан Предтеча“, са написали хората. А какво ли биха написали сега, ако видят, че този техен фар е полуразрушен?“, са думите, с които завършва изследването на Павлина Дамянова.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Коментари

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Култура

Боб, катък и сладкиш за кулинарния конкурс, обявен от музей „Етър“

През август лятото вече e към своя край. Но това е времето през което има голямо изобилие от плодове и зеленчуци, има богат избор на различни храни.

За голямата част от българското население август сега е време за почивка, но в миналото той е свързан с усилна земеделска работа, когато се прибира голяма част от реколтата, за да се осигури благополучие през следващите периоди на годината. Като правило храната през този месец е била предимно безмесна.

С това са съобразени и храните, допуснати до участие в конкурса „Гозби по стари традиционни рецепти“, обявен от ЕМО „Етър“ по повод 55-та годишнина от неговото откриване.

Ето и предложенията, отбрани от журито, сред изпратените на електронна поща: d.hristov@etar.bg. до 15 август тази година.

Боб в гърне

Бърз сладкиш на баба със сладко от рози

Катък от овче мляко

Автор: Дамян Христов.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

Изложба „Каменоделство” на чардака на Табаханата в музей „Етър”

Камъкът позволява да се увековечи една история, момент сред милионите години

Повече от 23 години скулптурата на орел, зърнал плячка и готов за полет, остава недовършена. Създателят му – Петър Петров от великотърновското село Беляковец, избира тополовградски мрамор, но счупва човката и се отказва да продължи. През пролетта на 2019-та, провокиран от участието си в изложбата-базар по „Каменоделство” в музей „Етър”, той се завръща отново към този орел, а резултатите са впечатляващи.

снимка: Музей „Етър“

Петър Петров – победител в Международната майсторска надпревара от ХVІ Международен панаир на традиционните занаяти, кани останалите участници да се включат със свои скулптури в изложбата-базар. Самият той създава няколко творби с битово предназначение, в които арт-елементите са силно застъпени – огледало, роза, купа, фигура на жена.

Снимка: Петър Петров, каменоделец

Произведения на каменоделци, участвали в миналогодишната Майсторска надпревара могат да се видят на чардака на Табаханата в музей „Етър”, където ще радват посетителите до края на септември.

снимка: Музей „Етър“

Петър Петров споделя, че не тръгва да твори с предварителна нагласа. Камъкът сам му подсказва какво да изработи от него. Предпочита късове с неправилна форма. Споделя, че от дефектни камъни е сътворил най-добрите си скулптури. Петър Петров е разбрал, че в скалата има много енергия, изпълваща го с живот.

снимка: Музей „Етър“

Каменоделецът прави дарение на музей „Етър” – плоча, на която е издълбан Св. Георги. Истински творец, Петър Петров не наранява камъка. Стреми се да има минимална намеса, да запази възможно най-много от естествените форми и цветове.

снимка: Музей „Етър“

Специално върху светеца това личи ясно при коня, при наметалото, при ореола. С времето ще потъмнеят и участъците, през които е минало длетото на Петър Петров.

снимка: Музей „Етър“

За него камъкът е начин да се увековечи една история, момент сред милионите години. Иван Симеонов, завършил наскоро единственото по рода си на Балканите училище по каменообработване в село Кунино и победител в миналогодишната Младежка секция към Майсторската надпревара в „Етър”-а, също участва със свои творби в изложбата-базар.

В нея могат да се видят и скулптури на Румен Барфончовски, възпитаник на същото училище, на Елин Георгиев от Аксаково, на Цветелина Ангелова от Пловдив, на Петър Кръстев от Роман. Всички те са участници в Майсторската надпревара по време на Панаира през 2018 година.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

Лятно кино в парка на хумора

В края на август предстои третото издание на „Лятно кино в парка на хумора“, организирано от Музея на хумора и сатирата. По традиция екранът ще е на фасадата на музея до скулптурите на Дон Кихот и Санчо Панса.

Този път партньори на филмовата програма са Руският културно-информационен център и Чешкият център. Габровци и гостите на града ще се насладят на четири изпълнени с много смях и добро настроение комедийни вечери, всяка от които ще започва в 20:15, с някой от незабравимите филми с великия комик Чарли Чаплин, а от 20:30 могат да гледат:
22 август – На въдицата
23 август – Иван Василиевич сменя професията си
29 август – Шегата
30 август – Аз, печалният бог.

Входът отново е свободен, място има за всички, но и всеки може да гледа филма и в любимия си сгъваем стол, ако си го донесе! При лошо време прожекциите ще са в Залата на жирафите. Всички филми са със субтитри.

снимка: Община Габрово

22 август, 20:30
На въдицата

Режисьор: Наталия Углицких; музика: Глеб Матвейчук, Андрей Комисаров, Михаил Смирнов; в ролите: Екатерина Вилкова, Константин Крюков, Марат Башаров, Игор Уголников, Максим Матвеев; Русия, 2011, 86 мин.
Руската комедия „На въдицата” ни пренася на екзотични места точно в разгара на курортния сезон. Защото главната героиня Рита, треньор на деца по фигурно пързаляне, си е поставила амбициозна задача. Оказва се, че нейният годеник е предпочел сестрата на супербогаташа Власов. Всички знаят, че въпросният Власов е на 13-о място в страната по богатство. Знаят, че се увлича по подводни спортове и посвещава много време на хобито си някъде в Тайланд, при това ходи там инкогнито. Само че никой не знае как изглежда този човек. Това не е пречка за Рита: тя е решена да го накара да се влюби в нея. И тръгва да го издирва на мистичния остров Тао. В търсенето ще й помага журналистът Костя.
Какво се случва на острова? Сред екзотика, екшън, любов, увлечения, откровения и…
Краят е за тези, които дойдат на 22 август от 20.30 ч в Лятното кино на Дома на хумора и сатирата.

снимка: Община Габрово

23 август, 20:30
Иван Василиевич сменя професията си

Режисьор: Леонид Гайдай; сценаристи: Владлен Бахнов, Леонид Гайдай, по мотиви от пиесата на Михаил Булгаков „Иван Василиевич”; композитор: Александър Зацепин; в ролите: Юрий Яковлев, Леонид Куравльов, Александър Демяненко, Наталия Селезньова и др.; Русия, световната премиера е в САЩ през 1973, 88 мин. Комедия, приключения, фантастика, царски персони и джебчии на едно място. Всичко това в руската комедия „Иван Василиевич сменя професията си”. Инженерът изобретател Александър Тимофеев – Шурик, създава в дома си машина на времето, която неочаквано свързва жилището му с палатите на цар Иван Грозни през XVI век. Там се озовават съседът на инженера – пенсионерът домоуправител Иван Василиевич Бунша и крадецът Жорж Милославски. В същото време царят попада в новото време. Повредата на машината довежда до най-различни неочаквани, любопитни и забавни събития.

снимка: Община Габрово

29 август, 20:30
Шегата

Режисьор: Яромир Иреш; сценарий: Милан Кундера, Яромир Иреш; в ролите: Йозеф Сомър, Яна Дитетова, Лудек Мунзар, Евалд Шорм и др.; Чехословакия, 1968 , 79 мин. Един от последните филми на Чехословашката нова вълна, забранен за показване в течение на 20 години, разказва за проваления заради младежка шега живот на героя Лудвик Ян и гротескно завършилия му опит да си отмъсти. Екранизацията на едноименния роман от Милан Кундера майсторски пресъздава основните му теми за белязаните от комунистическите репресии човешки съдби, за унищожаването на селото и неговите традиции, за духовната и материалната нищета и разрушените междучовешки отношения. Проникновената картина на епохата е пронизана от вечния въпрос за правото на човека сам да въздава справедливост.

снимка: Община Габрово

30 август, 20:30
Аз, печалният бог

Режисьор: Антонин Кахлик; сценарий: Милан Кундера, Антонин Кахлик; в ролите: Милош Копецки, Павел Ландовски, Хана Лелитова, Иржина Ираскова и др.; Чехословакия, 1969, 83 мин. Тъжно-смешната история за опита на застаряващия прелъстител Адолф да си отмъсти на отхвърлилата го млада жена е заснета по първия публикуван разказ на Милан Кундера. Eкранизацията на Антонин Кахлик не предизвиква възторг у критиците, а писателят изключва „Аз, печалният бог“ от окончателната версия на сборника „Смешни любови“, за зрителите обаче остава възможността да се насладят на великолепния актьорски дует Милош Копецки и Павел Ландовски.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Реклама

 

Популярни новини от последната седмица