Свържи се с нас

Култура

Етърската машина на времето

Мостовете в „Етър”-а – делови, романтични, патриотични, незабележими или забележителни, всеки със свой образ и излъчване

Published

on


Планинските реки са своенравни. Бистри и студени, бързоструйни и с променлив дебит, те ту скриват водите си, ту при първия дъжд за минути се превръщат в кални лавини, влачещи камъни и клони, с които заприщват тесните си корита. Тази специфика е фактор при строежа на мостове в Габровския край. Местните каменни мостове са с извисен свод и ниски парапети, на единия от които има каменна плоча с мемориален надпис – кой и кога е строил моста, благословия към дарителя и пожелания за съществуването на съоръжението за вечни времена.

Само при много тесните речни корита мостът е с един свод, обикновено съоръженията се правят с два (Конашкия – старият мост „Игото”) до четири свода (Баев и стария Бичкински). Тези строителни прийоми са залегнали и при направата на мостовете в Етнографския музей на открито „Етър”, разположен в горното течение на р. Янтра. Музеят, разгърнал експозиция от двете страни на р. Сивек, има 5 моста на разстояние от 1 км.

Когато Лазар Донков започва изграждането на „Етър”-а, теренът е „пуст, обрасъл с тръни и повет. Неспокойният „Сивек” и необузданата „Страшка река”, притоци на р. Янтра, произволно бяха пръснали коритото си и на много места го бяха направили непроходимо.” С временни мостове музеят е открит през 1964 г., а през 1965 г. се планира „да се коригира коритото на реката чрез иззидването на здрави подпорни стени, за да … обезвредят буйните в пролетта и при поройни дъждове води на Сивек и Страшка река. Освен това за строителството беше предвидено направата на временни мостове.” Тези временни мостове са построени през 1966 г. Със заработването на Чаршията и съоръженията, идва времето и на постоянните мостове. Първият масивен мост е железобетонен, построен в 1975 г. заедно с мозаечното пано, и свързва официалния вход с паркинга.


Пак по това време е вдигнат и двусводестият каменен мост между часовниковата кула и горния край на Чаршията. Той е като типичните за балканджийските възрожденски селища. И това не е чудно – сам Лазар Донков пише, че години наред е заснемал сгради и архитектурни съоръжения и че „всеки влязъл в зида камък трябваше да се подбира … преди да бъде вложен в конструкцията. Изграждащата се музейна експозиция трябваше да бъде напълно достоверна и всички изисквания за тази достоверност трябваше скрупольозно да се спазват.”


И все пак разлика има. На плочата с мемориален надпис е изписан заветът на Георги Раковски „Бащино огнище не забравяй, стари обичаи не презиряй”, а над него в плитък релеф между флорални мотиви е скулптиран изправен лъв.


Вторият каменен мост в „Етър”-а е в долния край на Чаршията – до църквата. Той е по-тесен, едносводест и без мемориална плоча. От него на всеки Йордановден, когато е храмовия празник на църквата, свещеникът хвърля кръст в реката, за да се свети водата.


Дървените мостове са два и са много различни по вид. Първи, в края на 70-те г. е построен мостът-еднодръвка, водещ от Кръстникколчовия хан, където е администрацията на музея, към експозицията. Типична за гората, еднодръвката е заравнен ствол на паднало дърво с перила, по което да се пресече тясното, но дълбоко речно корито. Този живописен мост е мястото, на което всички посетители се фотографират – поединично. Защото място за двама души няма, нито да застанат, нито да се разминат.

Вторият дървен мост е строен заедно с хотел „Странноприемница”, открита 1981 г. Мостът е широк, с перила и свързва хотела с музейните обекти на отсрещния бряг. Както и еднодръвката, този мост периодично се обновява, предвид нетрайния материал, от който е построен и нещадящите атмосферни условия.

Пет са мостовете в музея – делови, романтични, патриотични, незабележими или забележителни, всеки със свой образ и излъчване. Но с обща мисия – да преведат гостите на музея през Сивек и през времето, защото само един мост дели компютърния ни век от звуците, ароматите, картините и духа на Възраждането. Или ги връща обратно. Машина на времето – това са мостовете на „Етър”-а.

Автор: Румяна Денчева, уредник в ЕМО „Етър”.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

2 коментара

2 Comments

  1. Име (задължително)

    27.09.2018 at 11:37

    Подписва го защото като министър, по закон е длъжен да го подпише. Защо не ни разкажеш как Мангал Костов и Надка турската тъща, са договаряли подаряването на ТЕЦ1 и ТЕЦ3 на американските ти господари, курво шорошка. Или колко подписа има на Делянчо Добрев от първия ви мандат,когато включихте в енергийната система 900 мегавата фотоволтаици с преференциални договори за изкупуване на тока по 0.50-0.80лв/квч за 25 години напред.

  2. :)

    27.09.2018 at 12:01

    плюя на вилажера.

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Култура

Каменната стълба има много тънкости, които само майстор може да ти покаже

Published

on

Когато имаш комбинацията от подпорна стена и каменни стъпала, които подхождат нагоре, добре е да са влезли в зида. Така структурата няма да мръдне никога. Майсторът на суха каменна зидария Христо Тоцев обучава група от участници в образователната програма „В света на Старопланинската архитектура“, която се реализира в музей „Етър“, съвместно със сдружение Мещра.

Градежът, който се прави, е изцяло от природни материали. Николай Великов търси подходящи камъни, които да помогнат за изграждането на подпорната стена и на стълбата. Тъй като образователната програма се реализира на територията на „Етър“, течащата през музея река Сивек подпомага начинанието.

Камъните обаче трябва да не са изгладени от водата, за да не се хлъзгат – това е едно от нещата, които Николай Великов научава от майстор Христо Тоцев.

Николай е от Горна Оряховица и е юрист. Образователната програма го привлича с възможността да усвои знания и умения, които да използва в закупен преди време имот. Досега строителството там е съвременно, споделя той, но е убеден, че това ще се промени с участието му в образователната програма „В света на Старопланинската архитектура“.

И Маргарита Георгиева от Плевен има намерение да реализира на практика знанието, което ще придобие от участието си в програмата. Включва се за първа година.

„Какво ме водеше към решението да се включа в програмата? Притежаваме стари къщи и се оказва, че много неща човек трябва да си ги свърши сам. Няма строители, на които да разчита, когато става въпрос за традиционни техники от миналото. Привличат ме и Балкана, и прекрасното място „Етър“. Съзнавам, че е амбициозна да казвам, че ще участвам във възстановяването на старите постройки и градежи, но другото е да бъдат оставени да рухнат. Мисля, че никой не иска да бъде свързван с такова неща. Съпругът ми има къща от своя прадядо. В нея човек се чувства много по-добре отколкото в много съвременни постройки.“

Маргарита Георгиева е изпробвала да направи градеж, като този, на който се обучава заедно с други участници в образователната програма. Съзнава, че засега е „на първо стъпало“ (в начален етап от обучителния процес), но е убедена, че времето, прекарано в музей „Етър“ ще помогне за усвояване на нови практически умения.

И строителството е игра, щом участват деца! Симона Герчева е най-малкият участник в образователната програма „В света на Старопланинската архитектура”, която музей „Етър” и сдружение Мещра реализираха на 7, 8 и 9 август.

Шестгодишното момиченце е от София и се обучава в детския модул от програмата, докато родителите й са в една от групите за възрастни.

Не е трудно да се ориентира човек къде в музея децата се учат на традиционно строителство. Поведението на малчуганите е непринудено, а играта се превръща във важно средство за получаване на знания и умения.

Разбира се на Симона на първо място й допада, че има други деца. Никой не ги ограничава, затова спокойно тъпчат с крака сместа от глина, вода и слама, ровят с ръце из нея и не мислят за изцапани дрехи. Течащата наблизо рекичка с чиста вода дава възможност, ако някой се пооплеска повече, да се измие.

Игнат Ченчев е от Варна и обича физическия труд. Решението да дойде с родителите си в музей „Етър” взема с помощта на баба си, която му разказва, че тук има много възможности да се научи да прави различни неща с ръцете си. Игнат споделя, че обича физическия труд. Дядо му има железарска работилница, където детето изработва някои от своите играчки.

Игнат Ченчев смята да заснеме клип, за да покаже на дядо си как се справя по време на образователната програма.

Магдалена Каменова е от София и активно участва в подготовката на сместа за кирпич, от който да бъдат изработени тухлите. Включва се с останалите деца в осигуряване на материалите за плет, а през втория ден от програмата за първи път тъче на стан.

Калина Аладжова е родена в Люксенбург. За две години живее с родителите и брат си, също участник в програмата, в Благоевград, но казва, че отново ще се върнат в Люксенбург. Калина смята, че това ще се случи, за да не забравят децата френски език. Тя също тъче на стан в Музейния детски център в „Етър”, участва в плетенето на плет и в изработването на глинени тухли.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

„В света на Старопланинската архитектура“

Успешно пето издание на образователната програма „В света на Старопланинската архитектура“.

Published

on

Отлична организация, полезно обучение с практическа насоченост и добре подбрана теоретична част. Това е оценката на участниците в петото издание на образователната програма „В света на Старопланинската архитектура“.

В рамките на три дни – 7, 8 и 9 август, хора с интерес към традиционните техники на градеж създаваха конструкции от камък, глина, дърво и друга растителност.

Участниците бяха разделени на групи, всяка от които се включи в изграждането на каменна подпорна стена със стълби, в направата на дървени сглобки и на мазилка от естествени материали. Програмата включваше лекционни модули, посветени на старата архитектура, а участниците имаха възможност да се запознаят със стари къщи, плевня и воденица в село Потока и габровския квартал Етъра.

През 2020 година бе реализиран и специален модул, в който се обучаваха деца на родители, участващи в програмата. Малчуганите се обучаваха как се плете плет и как се подготвят материалите за него, създадоха от дърво къщички за птици и домове за домашни любимци, изработиха калъпи и направиха малки кирпичени тухли в тях.

През 2020 година участниците в образователната програма бяха тридесет и един, от които осем деца. Създатели на „В света на старопланинската архитектура“ са Сдружение „Мещра – традиционни знания и занаяти“ и Регионален етнографски музей на открито „Етър“.

От 2017 г. като партньор участва Камара на архитектите в България (КАБ). Тази година е юбилейното пето издание на програмата. Към основните спонсори се присъединяват КАБ – Регионална колегия, гр. Габрово и фирма „Рьофикс“ – България.

*Снимки: РЕМО „Етър“

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

Снимка на Рачо Ковача набира все по-голяма популярност

Published

on

В разгара на протестите в страната, любопитна снимка, показваща основателя на Габрово Рачо Ковача на сив фон в компанията на три гарвана сред запустели къщи, бе публикувана във фейсбук – групата „Похвалите и абсурдите на Габрово“ и получи одобрението на стотици със своето послание.

За броени часове колажът, чийто автор е габровският фотограф Тодор Тодоров от фото „Спринт“, разбуни духовете на потребителите в социалната мрежа, получавайки много харесвания и одобрение.

Идеята на автора, който не за първи път показва нестандартното си виждане и хрумвания, провокирайки чрез изкуство публиката, е да изрази отношението си към случващото се в Габрово, обезлюдяването на града с всеки изминал ден и необходимостта това да бъде променено, преди да са останали само гарваните и Паметникът в реката.

Пред „Габрово Нюз“ фотографът Тодор Тодоров разкри, че планира да подготви изложба със своите колажи, които са на различни теми и които се радват на широк обществен интерес в социалните мрежи.

През далечната 2013 година, по време на реализирането на големия проект за воден цикъл на Габрово, Тодоров илюстрира с друг свой фотоколаж часовниковата кула на площад „Първи май“, силно наподобяваща Наклонената кула в Пиза.

В началото на това лято фотографът „преосмисли“ пространството на площад „Възраждане“, превръщайки го в плувен комплекс. Едни приветстват и одобряват този вид изкуство, а други не са съгласни с ексцентричния подход в колажите. Повечето хора обаче все пак се наслаждават на гледката, носеща им настроение.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица