Свържи се с нас

Култура

Етърската машина на времето

Мостовете в „Етър”-а – делови, романтични, патриотични, незабележими или забележителни, всеки със свой образ и излъчване


Планинските реки са своенравни. Бистри и студени, бързоструйни и с променлив дебит, те ту скриват водите си, ту при първия дъжд за минути се превръщат в кални лавини, влачещи камъни и клони, с които заприщват тесните си корита. Тази специфика е фактор при строежа на мостове в Габровския край. Местните каменни мостове са с извисен свод и ниски парапети, на единия от които има каменна плоча с мемориален надпис – кой и кога е строил моста, благословия към дарителя и пожелания за съществуването на съоръжението за вечни времена.

Само при много тесните речни корита мостът е с един свод, обикновено съоръженията се правят с два (Конашкия – старият мост „Игото”) до четири свода (Баев и стария Бичкински). Тези строителни прийоми са залегнали и при направата на мостовете в Етнографския музей на открито „Етър”, разположен в горното течение на р. Янтра. Музеят, разгърнал експозиция от двете страни на р. Сивек, има 5 моста на разстояние от 1 км.

Когато Лазар Донков започва изграждането на „Етър”-а, теренът е „пуст, обрасъл с тръни и повет. Неспокойният „Сивек” и необузданата „Страшка река”, притоци на р. Янтра, произволно бяха пръснали коритото си и на много места го бяха направили непроходимо.” С временни мостове музеят е открит през 1964 г., а през 1965 г. се планира „да се коригира коритото на реката чрез иззидването на здрави подпорни стени, за да … обезвредят буйните в пролетта и при поройни дъждове води на Сивек и Страшка река. Освен това за строителството беше предвидено направата на временни мостове.” Тези временни мостове са построени през 1966 г. Със заработването на Чаршията и съоръженията, идва времето и на постоянните мостове. Първият масивен мост е железобетонен, построен в 1975 г. заедно с мозаечното пано, и свързва официалния вход с паркинга.


Пак по това време е вдигнат и двусводестият каменен мост между часовниковата кула и горния край на Чаршията. Той е като типичните за балканджийските възрожденски селища. И това не е чудно – сам Лазар Донков пише, че години наред е заснемал сгради и архитектурни съоръжения и че „всеки влязъл в зида камък трябваше да се подбира … преди да бъде вложен в конструкцията. Изграждащата се музейна експозиция трябваше да бъде напълно достоверна и всички изисквания за тази достоверност трябваше скрупольозно да се спазват.”


И все пак разлика има. На плочата с мемориален надпис е изписан заветът на Георги Раковски „Бащино огнище не забравяй, стари обичаи не презиряй”, а над него в плитък релеф между флорални мотиви е скулптиран изправен лъв.


Вторият каменен мост в „Етър”-а е в долния край на Чаршията – до църквата. Той е по-тесен, едносводест и без мемориална плоча. От него на всеки Йордановден, когато е храмовия празник на църквата, свещеникът хвърля кръст в реката, за да се свети водата.


Дървените мостове са два и са много различни по вид. Първи, в края на 70-те г. е построен мостът-еднодръвка, водещ от Кръстникколчовия хан, където е администрацията на музея, към експозицията. Типична за гората, еднодръвката е заравнен ствол на паднало дърво с перила, по което да се пресече тясното, но дълбоко речно корито. Този живописен мост е мястото, на което всички посетители се фотографират – поединично. Защото място за двама души няма, нито да застанат, нито да се разминат.

Вторият дървен мост е строен заедно с хотел „Странноприемница”, открита 1981 г. Мостът е широк, с перила и свързва хотела с музейните обекти на отсрещния бряг. Както и еднодръвката, този мост периодично се обновява, предвид нетрайния материал, от който е построен и нещадящите атмосферни условия.

Пет са мостовете в музея – делови, романтични, патриотични, незабележими или забележителни, всеки със свой образ и излъчване. Но с обща мисия – да преведат гостите на музея през Сивек и през времето, защото само един мост дели компютърния ни век от звуците, ароматите, картините и духа на Възраждането. Или ги връща обратно. Машина на времето – това са мостовете на „Етър”-а.

Автор: Румяна Денчева, уредник в ЕМО „Етър”.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

2 коментара

2 Comments

  1. Име (задължително)

    27.09.2018 at 11:37

    Подписва го защото като министър, по закон е длъжен да го подпише. Защо не ни разкажеш как Мангал Костов и Надка турската тъща, са договаряли подаряването на ТЕЦ1 и ТЕЦ3 на американските ти господари, курво шорошка. Или колко подписа има на Делянчо Добрев от първия ви мандат,когато включихте в енергийната система 900 мегавата фотоволтаици с преференциални договори за изкупуване на тока по 0.50-0.80лв/квч за 25 години напред.

  2. :)

    27.09.2018 at 12:01

    плюя на вилажера.

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Култура

Росица Бинева участва в световен форум

Уредникът от музей „Етър“ Росица Бинева взема участието в ХV Международен симпозиум по молинология, организиран от TIMS – Международно общество по молинология. Темата на форум, който се провежда от 17 до 25 август в Берлин, е „Мелниците в историята и археологията“.

Росица Бинева представя научно съобщение на тема: „Колекцията от действащи водни съоръжения в Етнографски музей на открито „Етър“ – България“. Презентацията й е придружена от триминутен филм, осветен на водните съоръжения в музея.

Снимка: Росица Бинева

Като специалист с професионални интереси, свързани с изучаване на водните съоръжения в района на Централна стара планина, Росица Бинева е поканена за член на TIMS – Международното общество по молинология, през 2016 г. TIMS – The International Molinological Society (Международно общество по молинология), е неправителствена организация, която се занимава с изучаване на мелниците и други съоръжения, задвижвани от вятър, вода, животинска и човешка сила.

Музей „Етър“, водни съоръжения

Неин приоритет е да се представят най-добрите мелници, които една страна има; да се съдейства за подобряване на достъпа до съоръженията, затворени за обществеността. Организацията реализира срещи на молинолози от целия свят, поощрява изследователската дейност и подкрепя във всички аспекти молинологията, включително с реставрацията на мелници.

Международно общество по молинология

Организацията има над 500 члена от 30 държави, разположени на три континента. Росица Бинева е единствен член на TIMS от България.

„Възможността да участвам в организацията е от голямо значение за мен, тъй като основните ми професионални интереси са свързани с проучване, изследване, документиране, съхранение и представяне на традиционните водни съоръжения и механизми в района на Централна Стара планина в периода от края на ХVІІІ до началото на ХХ век и занаятите свързани с тях. Участието ми с тема „Колекцията от действащи водни съоръжения в Етнографски музей на открито „Етър“ – България“ представя историята на съоръженията, тяхното експониране, технически характеристики, функции, реставрация и консервация“, сподели Росица Бинева.

Музей „Етър“, водни съоръжения

Уредникът от музей „Етър“ се включва в световния форум, благодарение на проект „Участие в ХV Международен симпозиум на Международното общество по молинология (TIMS)“, който се реализира с финансовата подкрепата на програма „Мобилност“ на Национален фонд „Култура“.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

Севлиево впечатли младите художници от Валашке Мезиричи

Младите художници от чешкия град Валашке Мезиричи останаха впечатлени от историческите дадености на Севлиево. На специалната изложба „Вдъхновени от историята“ талантите показаха как виждат града и околностите му през техните очи.

снимка: Община Севлиево

Децата от средното училище по приложни изкуства и стъкларство в чешкия град бяха в Севлиево по програмата „Еразъм+“ и проекта „Изкуството обединява и помага“. Домакин бе Историческият музей в Севлиево, а изложбата с авторски творби бе представена във фоайето на Община Севлиево.

снимка: Община Севлиево

„Валашке Мезиричи е наш побратимен град, с който поддържаме отношения от десетилетия. Специално по този проект участниците се трудеха от началото на годината и внимателно анализираха целите му. Основната задача на групата бе да усвои някои от тънкостите в работата на музейните работници и да проследи пътя на артефактите от тяхното място на намиране до витрината в музея. С обстойни беседи ние ги запознахме с основните забележителности на нашия град като Хаджистояновото училище, Дандоловите къщи и Табаханата, с постоянните експозиции и артефакти в града и околностите“, обясни при откриването на изложбата Ивета Миленова, уредник в Историческия музей в Севлиево.

снимка: Община Севлиево

Тя изказва своето възхищение от таланта и образоваността на децата и благодари на ръководителите на проекта за доброто сътрудничество. От своя страна учениците изразиха своето впечатление от Севлиево и дори обясниха как вече са създали нови приятелства тук.

снимка: Община Севлиево

„Щастлива съм да открием изложбата на нашите приятели от Валашке Мезиричи. Надявам се престоят при нас наистина да ви е харесал и да отнесете вкъщи само хубави впечатления.

снимка: Община Севлиево

Благодаря на нашите гости и на Историческия музей за чудесната организация и ви желая много творчески успехи в бъдеще“, заяви в приветствието си Невена Тодорова, заместник-кмет на Община Севлиево.

снимка: Община Севлиево

За спомен от България и Севлиево младите таланти получиха и специални подаръци от ръководството на Общината.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

Паметникът на Панчо Владигеров в Габрово е възстановен

Възстановен е паметникът на Панчо Владигеров на улица „Тракия“, информираха от Община Габрово.

снимка: Община Габрово

Тази година се навършват 120 години от рождението на композитора и музикант Панчо Владигеров (1899-1978 г.) и по този повод Общината в Габрово обезпечи процеса на цялостно почистване на неговия паметник, който в последните години бе обект на вандалски посегателства.

снимка: Община Габрово

Възстановени са компрометираните участъци и надписите по монумента. Паметникът – барелеф е тържествено открит на 12 октомври 1981 г. на ул. „Тракия“, в подножието на стълбите към парк „Баждар“, в присъствието на културни дейци и граждани.

Слово държи тогавашният председател на Съюза на българските композитори – Александър Райчев, който отбелязва, че това е първият паметник на Панчо Владигеров в страната.

снимка: Държавен архив – Габрово

Композицията е изработена от бронз. Нейни автори са скулпторът Ангел Станев и архитект Иван Нанев. Именитият композитор е тясно свързан с Габровската музикална общност. Той допринася за професионалното израстване на Габровския камерен оркестър и превръщането на Габрово в средище на музикални събития от национално значение.

В знак на признание за активната му дейност в тази област е провъзгласен за почетен гражданин на Габрово през 1977 г.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Реклама

 

Популярни новини от последната седмица