Култура
Етърската машина на времето
Мостовете в „Етър”-а – делови, романтични, патриотични, незабележими или забележителни, всеки със свой образ и излъчване

Планинските реки са своенравни. Бистри и студени, бързоструйни и с променлив дебит, те ту скриват водите си, ту при първия дъжд за минути се превръщат в кални лавини, влачещи камъни и клони, с които заприщват тесните си корита. Тази специфика е фактор при строежа на мостове в Габровския край. Местните каменни мостове са с извисен свод и ниски парапети, на единия от които има каменна плоча с мемориален надпис – кой и кога е строил моста, благословия към дарителя и пожелания за съществуването на съоръжението за вечни времена.
Само при много тесните речни корита мостът е с един свод, обикновено съоръженията се правят с два (Конашкия – старият мост „Игото”) до четири свода (Баев и стария Бичкински). Тези строителни прийоми са залегнали и при направата на мостовете в Етнографския музей на открито „Етър”, разположен в горното течение на р. Янтра. Музеят, разгърнал експозиция от двете страни на р. Сивек, има 5 моста на разстояние от 1 км.
Когато Лазар Донков започва изграждането на „Етър”-а, теренът е „пуст, обрасъл с тръни и повет. Неспокойният „Сивек” и необузданата „Страшка река”, притоци на р. Янтра, произволно бяха пръснали коритото си и на много места го бяха направили непроходимо.” С временни мостове музеят е открит през 1964 г., а през 1965 г. се планира „да се коригира коритото на реката чрез иззидването на здрави подпорни стени, за да … обезвредят буйните в пролетта и при поройни дъждове води на Сивек и Страшка река. Освен това за строителството беше предвидено направата на временни мостове.” Тези временни мостове са построени през 1966 г. Със заработването на Чаршията и съоръженията, идва времето и на постоянните мостове. Първият масивен мост е железобетонен, построен в 1975 г. заедно с мозаечното пано, и свързва официалния вход с паркинга.

Пак по това време е вдигнат и двусводестият каменен мост между часовниковата кула и горния край на Чаршията. Той е като типичните за балканджийските възрожденски селища. И това не е чудно – сам Лазар Донков пише, че години наред е заснемал сгради и архитектурни съоръжения и че „всеки влязъл в зида камък трябваше да се подбира … преди да бъде вложен в конструкцията. Изграждащата се музейна експозиция трябваше да бъде напълно достоверна и всички изисквания за тази достоверност трябваше скрупольозно да се спазват.”

И все пак разлика има. На плочата с мемориален надпис е изписан заветът на Георги Раковски „Бащино огнище не забравяй, стари обичаи не презиряй”, а над него в плитък релеф между флорални мотиви е скулптиран изправен лъв.

Вторият каменен мост в „Етър”-а е в долния край на Чаршията – до църквата. Той е по-тесен, едносводест и без мемориална плоча. От него на всеки Йордановден, когато е храмовия празник на църквата, свещеникът хвърля кръст в реката, за да се свети водата.

Дървените мостове са два и са много различни по вид. Първи, в края на 70-те г. е построен мостът-еднодръвка, водещ от Кръстникколчовия хан, където е администрацията на музея, към експозицията. Типична за гората, еднодръвката е заравнен ствол на паднало дърво с перила, по което да се пресече тясното, но дълбоко речно корито. Този живописен мост е мястото, на което всички посетители се фотографират – поединично. Защото място за двама души няма, нито да застанат, нито да се разминат.
Вторият дървен мост е строен заедно с хотел „Странноприемница”, открита 1981 г. Мостът е широк, с перила и свързва хотела с музейните обекти на отсрещния бряг. Както и еднодръвката, този мост периодично се обновява, предвид нетрайния материал, от който е построен и нещадящите атмосферни условия.
Пет са мостовете в музея – делови, романтични, патриотични, незабележими или забележителни, всеки със свой образ и излъчване. Но с обща мисия – да преведат гостите на музея през Сивек и през времето, защото само един мост дели компютърния ни век от звуците, ароматите, картините и духа на Възраждането. Или ги връща обратно. Машина на времето – това са мостовете на „Етър”-а.
Автор: Румяна Денчева, уредник в ЕМО „Етър”.
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Култура
„Майчина грижа“ предоставя вход свободен за спектакъл в Кукления театър

„Майчина грижа“ предоставя вход свободен за спектакъл с международно отличие в Държавен куклен театър – Габрово. Безвъзмездният жест на Женското благотворително дружество на Габрово насочен именно към най-малките любители на кукленото изкуство и техните близки има за цел в началото на годината да предостави искрица добро настроение със спектакъл лауреат на международен фестивал в Китай, носител на приза „Изключено културно наследство в областта на кукленото изкуство“, част от репертоара на ДКТ-Габрово.
В съдружие, ръка за ръка – двете организации дават възможност не само за досег до изкуството на Мелпомена, но и да се изживее истинска семейна неделя на 18 януари, неделя, от 11.00 часа. Тогава е първият спектакъл на кукления театър за годината, вдигащ завесата за честванията по повод 55 години Държавен куклен театър – Габрово и 70 години куклено изкуство в град Габрово.
Куклен театър – Габрово, благодари на своите съмишленици и приятели от ЖБД „Майчина грижа“ за подадената ръка в името на по-доброто ни бъдеще, ощастливявайки нашите деца, децата на Габрово, дарявайки им стойностен спектакъл.


Култура
Библиотеката отличи най-активните си читатели за десета поредна година

Габровската библиотека отличи своите най-активни читатели за десета поредна година. Инициативата „Читател на годината“ на габровската регионална библиотека се организира за десети път.

Наградите се връчват традиционно в началото на новата година и имат за цел насърчаване на четенето сред всички възрасти и формиране на трайна любов към словото и книгата. Определят се на база безпристрастна статистика чрез автоматизираната система за заемане на литература в библиотеката.
Наградите се връчват в две възрастови групи – до 14 и над 14 години, за деца и за възрастни, и са I- ва, II-ра и III-та награда. При най-малките читатели на първо място е Христиана Красимирова Митева, на 8 години с 216 заети книги, на второ – 5-годишният Волен Андреев Струмин със 150 заети и на трето място – Ванеса Димова Димитрова, на 10 години със 118 прочетени книги. Любимите книги на Христиана са „Магьосникът от Оз”, „Фингъс” и „Кучето Мопс”, Волен харесва „Дивият робот”, „Спайдърмен” и „Пес Патрул”, а Ванеса „Чичо Скрудж”. И двете млади дами учат в Шесто ОУ „Иван Вазов”.
При порасналите читатели на първо място е Румяна Константинова Тотева с 557 заети библиотечни единици, на второ Ива Любомирова Момчилова с 268 и на трето Габриела Несторова Несторова с 244 прочетени книги.
Директорът на библиотеката Савина Цонева поздрави отличените читатели на 2025 година и им връчи наградите – грамоти „Читател на годината”, книги, календари и талон за безплатна карта за една година.
Емоционалната церемония завърши с пожелания за здраве, късмет и много нови прекрасни четива през 2026-та година, през която габровската библиотека ще отбележи своята 165-годишнина.


Култура
НАГ стана асоциирано училище към Софийския университет

Националната Априловска гимназия получи едно от най-високите отличия в системата на българското образование. По решение на Ректорското ръководство на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ училището бе избрано за четвъртото асоциирано училище към най-стария и престижен университет в страната.
Новината беше официално обявена днес – 14 януари, от заместник-ректора по администрацията и информационните дейности на Софийския университет, доц. д-р Първан Първанов, по време на тържественото честване на патронния празник на гимназията пред паметника на Васил Априлов в Габрово.
Асоциираните училища към Софийския университет са част от национална мрежа от образователни институции, които имат официално партньорство с университета. Статутът се присъжда след решение на Ректорското ръководство и одобрение от Министерството на образованието и науката.

Новият статут предоставя редица възможности за учениците и учителите на гимназията – участие в университетски лекции, семинари и научни инициативи, реализация на съвместни проекти с преподаватели от СУ, както и достъп до академични ресурси, лаборатории и иновативни програми.
Учителите ще получават методическа подкрепа и възможности за допълнителна квалификация, а учениците – вдъхновение и реална връзка с академичната общност. Включването на Националната Априловска гимназия в тази престижна група от едва четири училища е признание за високото ниво на обучение, утвърдените традиции и устойчивата работа на училищната общност.
Партньорството със Софийския университет е естествено продължение на мисията, заложена от Васил Априлов – изграждане на модерно и просветено образование, насочено към развитие на таланти, знания и лидерски качества. С този статут гимназията затвърждава своята роля като водещ образователен център, съчетаващ традиция и иновации в подготовката на бъдещите учени, професионалисти и лидери на България.


-
Кримипреди 6 дниДвама души загинаха при пожар в Габрово
-
Кримипреди 6 дниУмишлен палеж е сред версиите за пожара, отнел живота на двама
-
Кримипреди 5 дни32-годишна „се уплаши“ от теста за дрога, за втори път
-
Културапреди 6 дниИдеи и гласове за бъдещето на културния туризъм
-
Културапреди 6 дниТеодора Георгиева гостува с изложба в галерия „Видима“
-
Кримипреди 6 дниМъж с девет присъди подкара кола с фалшиви номера, бягайки от полицаи
-
Културапреди 5 дниИМ-Дряново ще посрещне художничката Ема Вертерова
-
Икономикапреди 5 дниЕврото в България: Какво печелим и защо е важно за джоба ни?










