Свържи се с нас

Любопитно

Работещите момичета на XI „а“ в НАГ (фоторепортаж)

Published

on


Десетина момичета, от XI „а“ на Националната Априловска гимназия в Габрово, работиха през цялата лятна ваканция и продължават да се трудят в малкото свободно време през новата учебна година.


Повечето от тях се реализират в сферата на туризма и услугите като аниматори, сервитьори, бармани… Други от момичетата се занимават с палавници в детските центрове и моловете. Трети са в частни фирми с по-леко производство.


С част от заработените средства момичетата, повечето от които имат братя и сестри, са помогнали на семействата си финансово в подготовката за новата учебна година чрез купуване на учебници, тетрадки, чанти, дрехи и други.


СИП „Журналистика“, XI клас, НАГ.



Следете ни и във Фейсбук на:

http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

6 коментара

6 Comments

  1. Педро

    22.09.2018 at 14:48

    Ее тоз пък

  2. Евтим

    22.09.2018 at 14:50

    Ае работили…тез курветини гадни нищо не са работили…седят и си бъркат с пръст в носа и само мрънкат мама им проста.

  3. Иван

    22.09.2018 at 14:52

    Ако на това му казвате работа на къде отива този свят…Ако всички работници са такива като тях…опазил Господ

  4. Николай

    22.09.2018 at 15:00

    Аз лично съм бил свидетел на работата на едно от момичетата и меко казано съм възмутен, потресен, шокиран и какво ли още не. Беше детско празненство и имаше 3 аниматорки, две, от които през цялото време си бяха на телефоните и родителите на детето лично се погрижиха за организацията на празненството. Та тези „работещи момичета“ не са нищо повече от мързеливи глезли, които не разбират нищо от работа и отговорност.
    За такива като тях просто трябва родителски контрол…

  5. И

    22.09.2018 at 17:07

    Ама като си скъсвахме гъза от работа никой не гледа, не знам на кои аниматори сте попаднал, но при нас имаме забрана за използване на телефоните по време на работа и аз не съм я нарушавала. Видели сте един по-млад човек, който си върши работата „отгоре отгоре“ и дай да сложим всички млади под общ знаменател.

  6. :)

    25.09.2018 at 13:10

    на клоуните и палячовците вече им викали аниматори. ми то голяма работа да се правиш на шут пред хората. изисква сериозна подготовка, големи умения и отговорност. той и вилажера заработва на околвръстното, ама за него няма репортажи…

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Любопитно

Асоциацията на арбористите гостува в Габрово с демонстрация

Published

on

В четвъртък, 4 юни, представители на Асоциацията на арбористите в България (ААБ) ще гостуват в Габрово.

ААБ обединява професионалистите в сферата на работата по дървета – арбористи и експерти.

В организацията влизат и хора, които обичат дърветата в градовете около нас и искат за тях да се полага правилна грижа.

На терен ще бъде извършена презентация – обследване на дървета, които представляват сложни казуси и изискват допълнителна експертна оценка.

Професионалната демонстрация в Габрово ще се състои в Градинката с мечето и ще започне в 10.30 часа.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

„Елиза Арт“ гостува в НМО с рисунки, родени в извънредното положение

Published

on

Изложбата „Моето ателие“ e подредена в Арт коридора на НМО

Възпитаниците на школата по изобразително изкуство „Елиза Арт“ гостуват в Националния музей на образованието в Габрово с изложба под наслов „Моето ателие“. Името е избрано неслучайно, защото петдесетте рисунки са създадени вкъщи, в условията на извънредното положение заради пандемията КОВИД-19.

Откриване на изложбата „Моето ателие“ в двора на НМО

Изложбата беше открита на 1 юни по повод Международния ден на детето и е първо събитие в музея след като на 11 май НМО отвори врати за посетители. Въпреки разхлабването на мерките награждаването на младите творци и символичното завършване на учебната година в школата се състоя на открито в двора на НМО.

Вероника Кръстева, 16 години

Рисунките са подредени в Арт коридора на музея и могат да бъдат видяни до края на месец. Школата на Елиза Божидарова Ковачева – Цокова за четвърти пореден път представя годишната продукция на своите възпитаници в Националния музей на образованието.

Емили Цонева, 15 години

Тази година изложбата включва рисунки на деца и младежи от 3 до 20 години, които впечатляват с многообразието на теми, усет за цветовете, интересни композиционни решения, въображение и добра техника.

Андреа Лукянова, 12 години

Многообразието от теми и сюжети разкрива преживявания, чувства и интерес към заобикалящия свят и актуалните събития, включително появата на епидемията от коронавирус.

Вяра Пенчева, 10 години

Ръководителят на школата Елиза Божидарова Ковачева – Цокова и директорът на музея Любка Тинчева поздравиха младите творци за успешното участие в представителната годишна изложба на „Елиза Арт“.

Димитър Митов, 8 години

На тържественото откриване присъстваха народният представител Кристина Сидорова, общинският съветник Николай Григоров, родители и приятели на децата.

Денислав Георгиев, 9години
Даная Бончева, 12 години
Мария Илиева, 9 години

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Любопитно

Стефан Георгиев, НАГ: Искам да видя България наистина свободна и правова държава!

Published

on

Десетокласникът в Национална Априловска гимназия Стефан Георгиев спечели първа награда в категорията за есе от Националния ученически конкурс „150 години Българска Национална революция“, организиран от Общобългарския комитет „Васил Левски“. Разработката на възпитаника на елитната габровска гимназия бе на тема „Аз съм Левски“ и бе оценена от компетентно жури, в чийто състав бе и големият български съвременен писател Антон Дончев. Новинарският портал за Габрово и региона „Габрово Нюз“ ще направи публично достъпно есето на Стефан Георгиев, отличено на първо място и донесло престижната награда за НАГ.

Стефан Георгиев, Национална Априловска гимназия


„Аз съм Левски“
/Есе/

Времето е миг от Вселената – минало, настояще, бъдеще. То е винаги с нас. Времето – то е съдник на нашите дела и дава своя оценка за забрава и безсмъртие.

Времето… то е една безкрайна нишка невидима за очите, но вечно следваща небесния хоризонт , „…времето е в нас, а ние сме във времето“.

Аз, човекът от 21 век искам да хвана тази тънка нишка и по нея да се върна назад – в далечното минало на нашите деди. Време на сълзи, безправие, безчинства и робски хомот… години на турска власт и достойнство.

Защо искам да се върна там? За да усетя по-силно тази мрачна епоха и това време родило теб, Апостоле – най-светлата личност на България. Васил Левски – Дякона – човек от народа, надарен с далновидност, мъдрост, скромност и лъвско сърце. Времето те роди, времето те направи свободен човек, обикновен с необикновена мисия на която принадлежеше изцяло и безрезервно. Ти живя, ти умря в робско време, но не беше роб. Ти живя, за да видиш своята Родина свободна, шепнеше и заклинаше прости на глед неща. И сега аз виждам твоите стъпки и повели навсякъде около мен. Те напомнят на всеки един от нас за теб и за смисъла на живота.

Ние живеем в твоята земя – земята на Левски. Днес сме свободни. Днес аз уча, живея, мечтая. Живея с миналото, живея в настоящето и мечтая за бъдещето. Седя умислен, затварям очи и искам за малко да бъда Апостол, Дякон или просто да бъда Левски… възможно ли е? А защо да не е? От къде да тръгна? Какво да направя, какъв съм?

Да бягам ли от болката, която виждам в очите на стара жена, да бягам ли от плача на изоставено дете, да бягам ли от самия себе се? Глупости – та нали съм Левски. Аз трябва да намеря спасението, да върна надеждата и вярата на народа за по-добро утре, да сплотявам, да обединявам. Трябва да намеря светлината, за да я дам на хората.

Искам да видя България наистина свободна и правова държава. Сигурно някой ще каже, че тя е „свободна“, да но само на думи. Народът ни пак е потиснат, старците ровят край кофите за смет, майките днес не раждат, бащите са с празни джобове, децата бягат немили недраги, селата мъртви, пусти градовете. Шири се мизерия и беззаконие. Как тогава едни имат толкова много яхти, коли и къщи за милиони, как върхушката живее толкова добре, а по-голямата част от хората мизеруват!

„Народе????“ събуди се.

Отхвърли хомота на робството!

Докога ще търпиш?

Ще записвам в тефтерчето мое – от ляво дадена дума вчера, от дясно – неизпълнена още, кой какъв пост по-висок заема, на кой джоба по-дълбок е от колкото душата му човешка, на кого словата са само думи – а делата къде са?

„Народе????“… аз не мога да те позная. Какво правиш? Търпиш, бездействаш, живееш в общество в което цари лъжата, насилието, безчовечността. Младежите нехаят за нищо. В душата им е робска тъмнина. Те си имат господари, на които са покорни слуги, но тези господари нехаят за българското. Имат самочувствието, че са някои а всъщност са никои. Гордостта и свирепостта ни прави слепи за случващото се в България. Не сме „братя и сестри“ всеки е сам за себе си. Без обединение как ще се борим срещу врага? А той дебне отвсякъде, само че е зад маската на т.н. „европейски ценности“.

Аз съм Апостола, аз съм Левски и се боря. Боря се, за да не съм като другите, да живея в „чиста и свята република“, защото ако не се боря ще бъда повален, а не искам. Вярвам в доброто, вярвам, че новата революция е възможна – но трябва да започне първо в умовете и сърцата на хората.

Да бъдеш човек, да даряваш любов и доброта, да създаваш нещо ново, да накараш дори и един като теб да направи крачка напред, после още една, това вече е нещо, това е действие. Сега е моментът да действаме. Никога не е късно за това. Ти си това което показваш чрез действията си, да бъдеш себе си, да участваш, да бъдеш отговорен – с една дума да бъдеш човек. Всяка измама води до предателство, не търси лесни решения и удобни оправдания. Зачитай паметта на своя род и честност свята. Да бъдем истински, защото няма свобода без истина. Защото няма начин да открием жадувания път към светлината ако забравим кои сме.

… Мечта, но всеки има мечта. Най-важното не е дали си постигнал мечтата си. Най-важното е дали си се осмелил да се бориш за нея. Ето защо в момента ,в който повярваш в нея, в момента, в който тръгнеш към нея ти вече си намерил смисъл. Вече не просто съществуваш, вече живееш. За малко аз бях Левски. И искам вярата в доброто и смелостта, които той ни завещава да не останат потънали в праха на забравата. Миналото се е случило, за да формира настоящето, а настоящето ще формира бъдещето.

Изготвил:
Стефан Георгиев, 10 „В“ клас, Национална Априловска гимназия.
Научен ръководител:
Силвия Стоянова, преподавател по история и цивилизации

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица