Свържи се с нас

Култура

Картина на Лазар Донков е акцент в Галерията през септември

Published

on

снимка: ХГ „Христо Цокев“ – Габрово

През септември Художествена галерия „Христо Цокев” – Габрово представя своя акцент на месеца, който е картината „Портрет на Н. Гюков” от художника Лазар Донков. През тази година се навършват 110 години от неговото рождение.

Лазар Донков е роден е в Габрово на 20 септември 1908 г. в семейството на Рада Голосманова, която е от стария фабрикански род Тухладжиеви и баща Иван Лазаров Донков (1867-1946), основател на първата патронна фабрика в България.

Лазар Донков завършва Априловската гимназия в Габрово през 1927 г. Неосъществената по финансови причини мечта да следва архитектура, не му пречи да е човек с изключителна памет за видяното, като през целия си живот обикаля габровските села и прави стотици скици и рисунки на възрожденски къщи, занаятчийски работилници и технически съоръжения.

Така през 1948 г. се заражда и идеята за етнографски музей на открито в Габрово. До осъществяването на целта минава повече от десетилетие. Период през, който Лазар Донков преминава през множество перипетии – доноси, липса на съпричастност и репресии, тъй като е бил обявен за „враг на народа”, заради фабрикантския род, към който принадлежи.

През 1963 г. започва строежа на първия архитектурно-етнографски музей на открито у нас. Основната цел, която си поставя Лазар Донков при изграждането на „Етъра“, е да пресъздаде достоверно и детайлно занаятчийския, икономически, стопански и обществен живот в Габрово и габровския край през втората половина на XVIII и XIX в. – време, през което в района се развиват множество занаяти, чиято продукция достига до някои европейски градове и до Анадола.

Комплексът е тържествено открит в габровския квартал Етър на 7 септември 1964 г. „Етър” е единственият по рода си музей, не само в България, а на целия Балкански полуостров.

Успехът, който жъне „Етъра“, веднага след откриването за посетители изненадва дори самия Лазар Донков, но на дневен ред излиза нов проблем. Забелязала ползите, които може да донесе това действие, партията се опитва да присвои заслугите за построяването и реализирането на проекта и името на Лазар Донков остава на заден план до 1974 г., когато е отличен с Димитровска награда. Награди и признания, дошли твърде късно… две години по –късно умира.

Лазар Донков е баща на известните за нашия град личности- художника Иван Донков и баскетболиста Христо Донков. За баща си Иван Донков разказва, че е обичал да рисува, бил е самодеец, но с точно око и вярна ръка. Имал е голяма слабост към етнографията,притежавал е невероятни познания и зрителна памет за повечето къщи и населяващите ги хора.

Днес ние можем да се насладим на част от невероятното творчество на художника, каквато е картината „Портрет на Н. Гюков”- акцент на месец септември. Художествена галерия „Христо Цокев” кани всички ценители на българското изкуство да се насладят на картината, като напомнят, че всеки вторник е ден без входна такса.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Валя Балканска ще открие Славейковите празници

Published

on

Една от най-обичаните и талантливи народни певици, жената с космически глас – Валя Балканска ще открие тазгодишните Национални Славейкови празници, които се провеждат под патронажа на президента на Република България и с финансовата подкрепа и съдействие на Министерство на културата.

Под съпровода на каба гайди, нейният глас ще огласи площада пред НЧ „Пенчо Славейков 1871“ в Трявна днес, 19 юни, от 18.30 ч. Половин час по-рано своето тържествено слово ще произнесе кметът на Трявна Денчо Минев, предшестван с отслужването на водосвет за здраве от местните духовни лица към Тревненска духовна околия.

Неразривна част от официалното откриване ще бъдат талантливите дами от Камерен хор „Еуфоника“, които също ще вземат участие в Славейковите празници, както и местните танцьори от Ансамбъл „Трявна“ и самодейни колективи при НЧ „Пенчо Славейков 1871“.

Тържествената програма ще продължи в 19.30 ч. с поетичния спектакъл „Нощ на поезията“ по стихове на Славейкови в салона на читалището. Жители и гости на града ще могат да видят творчеството на ученици от 119 СУ „Академик Михаил Арнаудов“ – гр. София и местни възпитаници от Славейковото училище, които ще представят пред публика специално разработен спектакъл за Националните Славейкови празници.

Зареди още

Култура

Родственик на Колю Фичето гостува в първия музеен подкаст в България

Published

on

В „Музеят говори“ – първият музеен подкаст в България, гостува Константин Фичев, четири пъти правнук на възрожденския майстор Колю Фичето. С този, петнадесети по ред епизод, форматът на Исторически музей – Дряново потвърждава позицията си на пионер в музейната комуникация у нас, а разговорът на директора Иван Христов с родственика на Никола Фичев се превърна в специален и личен момент на завръщане към родния край на Първомайстора.

Константин Фичев определи присъствието си в Дряново като особено вълнуващо преживяване и разгърна положителното наследство и родовата история на своя клон от фамилията Фичеви. Той припомни съвместната инициатива, реализирана съвместно с Исторически музей – Дряново по представяне на книгата „(НЕ)познатия Колю Фичето“, с автор д-р Венелин Бараков, главен уредник в музея, осъществена в рамките на фестивала „Варуша юг“ във Велико Търново.

В студиото на „Музеят говори“ гостът сподели, че поддържа активна връзка и с други представители на рода и изрази мнение, че Историческият музей в Дряново периодично може да продължи да бъде домакин на родови срещи на фамилията Фичеви.

Сред най-впечатляващите моменти от разговора бе разказът за жива реликва от времето на Колю Фичето – литиен свещник във формата на кръст, подписан лично от Първомайстора и съхраняван до днес във великотърновския храм „Св. Св. Кирил и Методий“ в квартал „Варуша“.

„Приживе, Колю Фичето е обединявал хората – разказвал е дядото на дядо ми“, сподели Константин Фичев и допълни – „Когато се пускал по Самоводската чаршия, например в неделя, за да се черкува, той е събирал тълпа от хора, които са искали да го видят, да се докоснат до него“, отбеляза Константин.

Към края на разговора Фичев развенча и два широко разпространени мита около своя знаменит предшественик. Той категорично отхвърли налаганата по времето на социализма теза, че Никола Фичев е бил самоук строител, а по отношение на популярната легенда, представяща Колю Фичето като спасител на парижката катедрала „Нотр Дам“, бе не по-малко категоричен. „Тази легенда руши, а не съзидава“, определи я той като по-късно дописана, но дълбоко вкоренена в общественото съзнание заблуда.

Петнадесет епизода по-късно, „Музеят говори“ вече не е просто подкаст. Той започва да се превръща в трибуна, на която българското нематериално културно наследство получава глас.

Епизодът с участието на Константин Фичев вече е достъпен в YouTube канала на Историческия музей – Дряново.

Зареди още

Култура

Монографията „Борис Димовски“ ще бъде представена в Музея на хумора

Published

on

На 17 юни, в последния ден на ретроспективната изложба „Борис Димовски – 100 години от рождението“, Музеят на хумора и сатирата ще представи монографията „Борис Димовски“, с автор изкуствоведа Красимир Илиев, куратор на експозицията.

Изданието е резултат от съвместната работа на автора и музея и има за цел да съхрани и популяризира творческото наследство на един от най-значимите български художници и карикатуристи.

Монографията проследява живота и творческия път на Борис Димовски и откроява връзката му с Габрово – град, който през 1983 г. го удостоява със званието „Почетен гражданин“.

Книгата съдържа 340 страници и над 600 изображения на карикатури, илюстрации и фотографии. Тя предлага задълбочен поглед към живота, творчеството и обществената роля на Борис Димовски – художник, чието име остава неразривно свързано с нашия град.

Борис Димовски е не само един от най-значимите български карикатуристи, но и сред хората, които заедно със Стефан Фъртунов стоят в основата на превръщането на габровския хумор в културен символ, разпознаваем далеч отвъд пределите на България.

Неговите образи и идеи продължават да живеят в символите на града и в историята на музея. Заповядайте на среща с автора Красимир Илиев – човекът, който посвети година на това да върне Борис Димовски на заслуженото му място в историята на българското изкуство.

Входът е свободен.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица