Свържи се с нас

Култура

Организират „Варварски събор“ край Севлиево

Предстои Второ издание на фестивала на историческото наследство „Хоталич 2018“, „Варварският събор“ се организира от Община Севлиево, Исторически музей – Севлиево и Сдружение за исторически възстановки ДУКС Антика.

Published

on

снимка: Община Севлиево

На 23 септември, неделя, в Археологическия обект „Хоталич“ ще се проведе второто издание на Фестивал на историческото наследство „Хоталич“. Тази година фестивалът е под надслов „Варварски събор“, информираха от Община Севлиево.

снимка: Община Севлиево

Какво биха представлявали Балканите в Античността, ако я нямаше доминацията на Рим? Над 100 участници от България и Румъния ще пресъздадат народите и културите на местните хора, презрително сбутани от Рим под общия знаменател варвари.

В рамките на фестивала ще станете свидетели на древни обреди, занаяти и умения, които ще получат нов блясък сред дрънкане на оръжие и наслоено през вековете недоверие.

снимка: Община Севлиево

Далеч, отвъд хоризонта, могъщият Рим ще следи с тревога зараждащия се съюз и ще опитва да го разбие в зародиш. А наблюдатели ще има. Отвъд воалът на времето с потомците си ще бъдат Спартак, Децебал, Аларих, Атила, Аспарух и още стотици, хиляди сенки.

Шатрите си ще разпънат траки, даки, келти, готи, скити, хуни и всеки, който се отзове на повикът за общ събор. Всеки народ ще забие знамето си на свещена земя, ще демонстрира своите оръжия, облекло, бойни умения, занаяти и ритуали. Ще търгува, празнува и воюва. Дали племената ще стигнат до сговор или далечните пръсти на Вечният град ще успеят да всеят раздор сред тях?

снимка: Община Севлиево

„Заповядайте на 23 септември в „Хоталич“, за да станете част от Фестивала на историческото наследство Хоталич 2018!“

Време е за Варварски събор!

Кои са варварите?

Извън стените на цивилизацията, зад глинените колоси на недостойни парвенюта, отвъд стройните редици от „законни“ бесилки, убиващи правдата и честта, в непристъпните пущинаци и вековни дъбрави, съществува древен свят. Светът на варварите.

Могъщите култури на античността нарекли „варвари“ свободните народи и изградили цивилизации, чийто корени пиели от жизнената им плът. Покорената им сила подхранвала плод от великолепни творения на изкуството, разтърсващи философски прозрения и монументални градежи. За да блестят в градовете златните колони на величествени храмове, за да могат облечени в коприни и сребро пълководци да триумфират под арки от цветя и слонова кост, цели народи били продавани като роби по мръсните площадчета на същите тези градове. Унизените варварски войни водели плуговете под изгарящото слънце, събирали реколтата, умирали в задушните рудници и кървели по арените. Жените и дъщерите им, презирани и третирани като добитък, изпълвали бордеи и домакинства, задоволявайки капризите на безмилостни господари и жестоките им съпруги.

Презрението обаче прикривало стаен ужас. Случвало се пелената от лъжи и безпросветност в която били държани варварските народи да се разкъса и тогава сред множеството индивидуалисти се изправял един, който разбивал задушаващата коруба от недоверие и страх, озарявал със светлината на надеждата събратята си и ги повеждал към храмовете на лъжата за разплата. Така робите превръщали мечтата за свобода в битка за свобода, унизените посягали към достойнството на големеца, степните ездачи обръщали конете към забранените градове, а безликите селяци прехвърляли стените на непристъпни крепости. Колкото и страховити да изглеждат фараони, царе и императори, неминуемо идва ден, в който спокойното тресавище на презрените варвари се превръща в ревящ океан и помита самозабравилата се върхушка. Така е било и така ще бъде.

Летописците получават злато за труда си. Те възпяват могъществото на богатите и овластените и са жестоки към бедните и подтиснатите. Но когато измамните летописи се отхвърлят и читателят се превърне в гост и приятел, тогава пред очите му хората, описани като диви и примитивни се превръщат в богати духом носители на древна мъдрост, кръвожадните им ритуали се сливат с вибрацията на природата, а жестоките нрави се оказват борба за живот. Вие какво предпочитате? Да сте читател или приятел?

За да сте част от програма богата на зрелища, познание и забавление, за да търгувате и дегустирате, за да аплодирате умението на ездачите и настръхнете при зова на бойния рог, заповядайте на „Варварски събор“ във Фестивала на историческото наследство „Хоталич“ 2018.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

В село Гарван завързват престилки за първи празник на престилката

Published

on

Традиционният Димитровденски събор в балканското село в центъра на България този път ще има своеобразен различен акцент – не краят на стопанската дейност и не началото на зимните празници с тлаките и годежите, сушените сливи и пуканките. А символът на домакинството, семейното огнище и женския труд, „визитна картичка“ и „паспорт“ на жената в миналото – българската народна престилка.

Преди около 40 години една зелена престилка, слага началото на богатата колекция – колекцията на презвитера Калина Михайлова от тутраканското село Шуменци, посветена на съхраняването на българския бит, душевност и традиции. Акцентът в нея са автентичните добруджански преселски носии, част от които ще бъдат показани на 31 октомври на площада в село Гарван от 12 часа, докато мръкне.

„История в куфар“ – живи разказ за преселничеството
Върху зелената престилка с втъкани сребърни нишки, останала от прабабата на Калина е изписана болезнената история на българите, които напускат домовете си, за да живеят в пределите на родината си.Самата тя е потомка на преселници от Северна Добруджа. Калина Михайлова ще разкаже историята на своя род. И заедно с носиите, неизменна част от които е престилката, ще покаже везани покривки, възглавници, месали…и още престилки, някои от кито вече са гостували в Брюксел , в Букурещ, Гюргево, Кълъраш, Кирнодж, Брънещ, Тулча и в Молдова, както и на много места в България.

Още една болезнена история на преселничество на българи отвъд Дунава разказват шевиците върху престилките в друга колекция – колекцията на Виорика Роман от българското село Извоареле в Румъния. Виорика е номинирана за отличието „Българка на годината – св. Злата Мъгленска 2025“ на Изпълнителната агенция за българите в чужбина от читалище „Христо Ботев 2008” с. Гарван, което е и домакин на изложбата и празника на селото. Виорика е учител в Българското неделно училище „Йордан Йовков“ в Букурещ и в училището на българската общност „Трите чешми“ в село Извоареле, активно участва в дейността на Асоциация „Български извори“ и реализира инициативи за съхраняване и популяризиране на българските традиции.

„Кулинарна памет” – вкусовете на Северна Добруджа и Телеорман
В събота, в последния ден на октомври, предстои дегустация на едно традиционно ястие, приготвено по два различни начина, според традициите на хората от двата бряга на Дунав. Отец Михаил Михайлов от село Шуменци ще забърка добруджански качамак, а Михай Леку от село Извоареле, област Телеорман, ще обърне котлето с „Качамака на юнака” върху дъска. Неговите приятели от Асоциация „Български извори” ще завържат престилки, за да приготвят на жар румънскте кебапчета, наречени „мичи”. Дали гостите ще си останат твърди фенове на традиционното българско кебапче, което ще цвърчи в съседство, или ще заобичат румънското „мичи” е трудно да с предположи. Жури от независими експерти чревоугодници, ще бъде натоварено със задачата да направи оценка.

И както си е редно, на празника ще можете да похапнете тиква и печени ябълки – традиционните есенни десерти на балканджиите.

Специални гости в този ден ще бъдат музкантите и изпълнителите от Фолклорна формация „Наздраве”. В концерта на площада ще участват самодейците от читалището домакини. А празничното хоро „Развихри престилка, заиграй хоро” ще поведат два танцови колектива.

„Спаси паметта”
НЧ”Христо Ботев 200” с. Гарван обави началото на дарителска кампания за престилки – автентични традиционни, по нови и съвременни. Те ще сложат началото на етнографска колекция от престилки в музейната сбирка. Даренията ще се приемат от доброволци, които ще записват имената на дарителите и кратки истории за това с каква семейна история са свързани те.

С това ще се сложи началото на една нова история в селото – всяка есен занапред през есента да се провежда празник на елементите от народната носия и ретро облеклото – колоритно събитие, което да съчетава българските традиции, уюта на дома и щипка ретро шик.

Зареди още

Култура

ИМ-Дряново и НЛМ представят „Дряновските писатели“

Published

on

Има градове, които се помнят с архитектурата си, и градове, които се помнят по думите на хората, родени или израснали в тях. Дряново е от двата вида, а от 2 ноември, от 17.30 часа, ще го покаже и в залата за временни гостувания на Исторически музей – Дряново, където ще бъде открита документалната изложба „Дряновските писатели в паметта на времето“.

Съвместната изложба на Исторически музей – Дряново и Националния литературен музей събира шестнадесет автори, чиито животи, книги и любов към словото са свързани с Дряново и неговия край. Неин автор е д-р Мирела Костадинова от НЛМ. В събитието ще участва и Виолета Станкова от художествения архив на Народния театър „Иван Вазов“.

Сред „Дряновските писатели в паметта на времето“ попадат част от имената, познати на широката публика, но и такива, отдалечили се постепенно от литературната памет. Всички те са членове на Съюза на българските писатели, на Съюза на българските журналисти, на Съюза на българските преводачи – значими за националната ни култура. Всеки от тях пише за вечните човешки истини и творчеството му носи послание.

Изложбата разказва с оригинални свидетелства: пощенски картички, писма, ръкописи, членски карти, бележници и семейни фотографии. Експозицията следва времето от 1820 година до днес.

В част от нея е писмото на ученика Никола Вапцаров до Атанас Смирнов от 1928 година, редовете на Елисавета Багряна, посвещението на Радой Ралин, който нарича Смирнов човека, превърнал Дряново в Мека, както и писмо на Рачо Стоянов до него. Сред представените още са автори на поезия, проза, драма, детска литература, документалистика и преводи, а също и учени и журналисти.

Поканата за събитието е отправена до всички, които обичат книгите и паметта на родния край, да прекрачат прага на тази изложба и да се потопят в света на силата на словото.

Зареди още

Култура

РБ „Априлов – Палаузов“ с подарък към четящите хора в Габрово

Published

on

*Използваното фоново изображение е на Тодор Тодоров
– фотограф.

По повод своята 165-годишнина Регионална библиотека „Априлов – Палаузов“ прави подарък на четящите габровци – безплатна регистрация за библиотечни услуги на 26 и 27 октомври (понеделник и вторник).

От възможността да се регистрират могат да се възползват малки и големи габровци, които не притежават читателска карта, както и онези читатели, чиято регистрация е изтекла преди 26 октомври 2026 г.

Потребители със задължение към библиотеката (заявка за книги, глоба), което не надвишава 2.00 евро също ще могат да си направят нова регистрация за библиотечни услуги.

При записването трябва да бъдат представени документи за самоличност за пълнолетните граждани, а за децата и учениците – ученическа карта и/или лична карта на родител/настойник и попълнена декларация съгласно Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент от 27 април 2016 г. и Закона за защита на личните данни.

Издаването на картите се извършва на гише „Регистрация и информация“ в централната сграда на библиотеката от 9.00 до 18.30 ч. на 26 и 27 октомври (понеделник и вторник).

Читателски карти на деца и тийнейджъри до 14 години – в Детски отдел, който се намира в сградата на Народно читалище „Априлов – Палаузов” (Театъра) от 9.00 до 18.30 ч. на 26 и 27 октомври (понеделник и вторник) 2026 година.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица