Култура

Чешма в ЕМО „Етър“ пази спомена за бурни събития и достойни българи

Който пие от чешмата на Пецата хаджи Рачков в ЕМО „Етър“, прави поклони пред християнската вяра и саможертвата на поборниците за свобода

снимка: ЕМО „Етър“

Каменоделството е занаятът, избран за Майсторската надпревара по време на ХVІ Международен панаир на традиционните занаяти, който се провежда в Етнографски музей на открито „Етър” от 6 до 9 септември. Самата надпревара започва още на 5 септември и в нея са одобрени за участие десет каменоделци, между които и две жени.

Занаятът каменоделството е свързан със строителството на чешми, което в българските земи през Възраждането достига своя връх.

снимка: ЕМО „Етър“

За Габрово – възрожденски град в планината, чешмите са необходимост, знак на обществено положение, украса и спомен за лица и събития. Една чешма, минала през перипетии и намерила пристан в ЕМО „Етър”, пази спомена за бурни събития и достойни българи – чешмата на Пецата хаджи Христов Рачков.

Баща му – Хаджи Христо Рачков, е богат габровски търговец и дарител, участник в Гръцката завера от 1821 г. Разкрит от турците, за да не изгуби имота си, се самоубива.

Наследява го синът му Петър (Пецата) хаджи Христов Рачков – съратник на Левски, щедър дарител и ревностен християнин, един от основателите на манастира „Св. Благовещение” в Габрово. В края на живота си Пецата х. Христов изпада в нужда и неговите кредитори продават имотите му, намирали се в днешната централна градска част – района на пазара и помощното училище.

Чешмата, която Пецата хаджи Христов строи в 1843 г., е в памет на баща му хаджи Христо, както и признателност към загиналите във Велчовата завера (1834 г.) патриоти. Тя е оградна, изработена от пясъчник и се е намирала в хана му. Отличаваща се с богата символна украса, тя е уникална с каменното изображение – икона на св. Троица.

Чешмата демонстрира високото самочувствие и християнско самосъзнание на габровския първенец. Висока почти 3 метра, изпъстрена с изображения и орнаменти, тя е недотам изящно скулптирана. Лицевата страна е направена от два каменни блока, поставени един над друг, а гърбът е зидария от обработени дялани камъни. Над плочите и зидарията има поставена легнала трета плоча, образуваща профилиран корниз от трите страни на чешмата. Лицето е разчленено от три издълбани ниши с полукръгли арки, средната от които – по-широка. На 2 метра от земята е изсечена иконата „Св. Троица“ – главен мотив на чешмата. От двете страни над нея са изобразени слънцето, луната и кръстове. Над средната арка е направен още един кръст, над и около който, непосредствено под корниза, е надписът, гласящ: „В слава на Света Троица в лето 1843 юни направи тая чешма Петър х. Христов“.

Чучурите са уникални не по-малко от каменната пластика. Те са три – един по-голям в средата и два малки в страничните ниши. Отлети са от мед, с дръжки, които в горната си част се свързват с допълнително гравирани след отливането части с изобразени короновани двуглави орли. В периода на Възраждането двуглавият орел е символ както на Русия, така и на Цариградската патриаршия. Християнският характер на изображението допълнително е подсилен с кръст върху голямата корона, увенчаваща двете короновани глави на орлите.

Коритото е с изобразени два полуизправени лъва, застанали един срещу друг, а между тях, обградена с разлистени извити клонки, е 8-листна розета.

Чешмата е показателна за възможностите и стремленията на собственика си. Богатството на поръчителя личи както от размерите й и трите чучура, така и от явното незачитане на поробителите. Християнското вероизповедание е демонстрирано чрез кръстовете и иконата на св. Троица, а поборническото непокорство и стремеж съм свобода – чрез изправените лъвове. Двуглавите орли с корони и кръст над тях подсилват това смислово. Но това сякаш не е достатъчно на собственика. Слагайки ги на чешма, където всеки се навежда, за да напълни съдовете си, Пецата хаджи Христов „принуждава” отишлия за вода да се поклони пред християнската вяра, саможертвата на поборниците за свобода от Велчовата завера и паметта на баща му.

През 1850 г. Пецата хаджи Христов загубва състоянието си и големия двор с хан е разделен на части и разпродаден от кредиторите му. Ханът е купен от габровския търговец Иван Радославов, но след Първата световна война негов собственик става търговецът на вино Стефан Сираков. Той построява красива къща с кръчма и склад за вино, а в неговия двор попада все още запазената голяма чешма на Пецата хаджи Христов.

Градоустройствените решения и централното водоснабдяване на града в средата на ХХ в. правят ненужни много от старите чешми в Габрово, вкл. и тази. Неподдържани и пресъхнали те пречат на новото улично регулиране и строителство, особено в центъра на града.

В началото на 60-те години започва изграждането на етнографския музей „Етър”, който представя един балкански възрожденски град в миниатюр. А какъв град и възраждане без характерните чешми? Така чешмата на Пецата хаджи Христов е пренесена заедно с още няколко нейни посестрими от съседните къщи в строящия се музей. Експонирана в началото на музея, срещу входа на Балканската талпена къща, представяща възрожденска механа, чешмата на Пецата хаджи Христов и днес дарява хлад и живителна вода на всеки навел се към чучурите й.

снимка: ЕМО „Етър“

Странна е съдбата на тази чешма. Строена в памет на патриоти и за слава на създателя си, минала през много стопани, тя единствена до днес пази спомена за Пецата хаджи Христов дарил имот и име в построяването й.

Авторът на тази статия е Румяна Денчева, уредник в ЕМО „Етър”. Неин научен доклад за габровските чешми до края на ХІХ в. е публикуван в сборник „Известия” на РИМ – Габрово. т. ІІ, 2014 г. Тази статия се различава значително от доклада, а оригиналното й заглавие е „За одисеята на една „Етър”-ска чешма”.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Подобни теми:акцент Габрово габровски новини Международен панаир на традиционните занаяти новини новини от Габрово Пецата хаджи Рачков чешма чешмата на Пецата хаджи Рачков Чешми в Габрово

Виж също

Раздели отпадъка: пред спортна зала „Орловец“

Не изпускай

Де Хеа с нов договор за Юнайтед, какви са коефициентите за отбора в Winbet?

Коментари

Култура

Нова съвместна инициатива започват Градска библиотека Севлиево и галерия „Видима”

Двете културни институции започват нов дългосрочен проект. Със съдействието на Даниела Пенкова, виден граждански активист и създател на известният български сайт dokumentalni.com, специално избрани заглавия от света на документалното кино и преведени на български език ще се прожектират в веднъж месечно.

Идеята на организаторите е да провокира любопитните ни и любознателни съграждани чрез методите на документалното кино и световната разследващата журналистика към аналитичен и критичен диалог по актуални теми.

Прожекциите ще се провеждат в библиотеката и ще са със свободен достъп, а зрителите ще могат сами чрез гласуване да избират кой ще бъде следващия филм.

Първата прожекция ще бъде на 18 декември от 18.00 ч. Заглавието е специално, тематично подбрано и е във връзка с предстоящите рождественски празници. Филмът се казва „Какво би си купил Исус?”. Това заглавие много остро поставя въпроса за превземащия ни консумеризъм или с други думи болестното пазаруване и свръх потребление на стоки, което отдавна е изместило в ценностната ни система истинския смисъл на коледния дух и светлите семейни християнски празници. Филмът е от 2007 г. и разследва една чума, която е заразила цяла Америка, която тогава ни се е струвала твърде далечна, а днес – вече е патология и на нашето общество. Филмът разказва за един съвременен Дон Кихот – преподобния Били, който сам се изправя в неравна битка с великаните – мега-корпорациите, които са готови на всичко, за да ни затрупат с „подаръци“. Във всяка къща и във всяко ъгълче на земното кълбо. В опитите си да убеди хората, че тегленето на кредит, за да купят подаръци за празника е излишно и че любовта идва от сърцето, а не от портмонето, Били преживява редица неуспехи, подигравки и арест. Безсмислената битка с корпорациите обаче, показва другата страна на монетата – експлоатацията на човешки труд, унищожаването на природата…

Създателите на филма умело работят с методите на сарказма, преувеличението и драмата, за да пресъздадат по един по-емоционален начин световния духовен колапс и така да ни накарат да обърнем внимание на страшното положение, в което не осъзнаваме, че се намираме.

Филмът е озвучен на английски език, с български субтитри и е подходящ за всички възрасти от 16 г. нагоре. Входът е свободен.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

„Майстори“ на Народния театър ще мерят сили на габровска сцена

Една от емблематичните пиеси на българската драматургия – „Майстори“ от Рачо Стоянов, ще видим в неделя, 15 декември от 19.00 часа на сцената на Габровския драматичен театър. С тази постановка Народният театър „Иван Вазов“ ще завърши цикъла си от гостувания за 2019 г. в града. Представлението, чиято премиера се състоя през януари 2017 г., е на режисьора Петринел Гочев. Той самият е част от трупата на ДТ „Рачо Стоянов“ от сезон 2018/2019 г. до сега.

„Майстори“ / автор: Рачо Стоянов, режисьор: Петринел Гочев / Народен театър „Иван Вазов“ / фотограф: Росина Пенчева

Това е четвъртата постановка на Народния театър по текста на Рачо Стоянов, чието име носи Габровският театър. С нея е отбелязан 90-годишния юбилей от първото ѝ представяне в България. Сценичната версия е също на Петринел Гочев, сценографията и костюмите са на Юлиана Войкова-Найман – носител на „Аскеер“ през 2014 г. за „сценография“ за представлението „Ромео и Жулиета“ на ДТ „Рачо Стоянов“ под режисурата на Петринел Гочев. Другото познато лице в постановъчния екип е театралният композитор Ян Руменин, който е автор на музиката в „Майстори“. Досега той е работил с режисьора Гочев за седем представления, три от които са на Габровския театър: култовата постановка „Жана д’Арк“, 2015г., хитовете „За Първото българско царство: Отшелника“, 2018 г. и „Свекърва“ от 2019 г.

Асистент-режисьор на спектакъла е Боряна Митева, драматург е Мирела Иванова, фотограф – Росина Пенчева, а художник на плаката – Гергана Змийчарова. Участват актьорите: Иван Юруков, Гергана Змийчарова, Васил Драганов, Виктория Колева, Зафир Раджаб, Марин Янев, Стоян Пепеланов, Ралица Ананиева, Александър Василев, Ивайло Светлинов, Емил И. Марков.

С пиесата „Майстори“, написана през 1921 г., под режисурата на легендарния Н. О. Масалитинов, Народният театър открива сезон 1927–1928 г. Играна е рекордните за времето си 31 пъти до 1937 г. В спектакъла са засегнати темите за любов, ревност, съперничество, бунтарство срещу порядките в общността и желанието да се впишеш в общността. Тук зрителите ще попаднат на най-трагичния любовен триъгълник в националната ни драматургия, умело представен както в литературния шедьовър на Рачо Стоянов, така и в режисьорския прочит на Петринел Гочев. Представлението не се препоръчва за зрители под 12 г.

Спектакълът „Майстори“ е носител на три номинации за театралните награди „Аскеер“ през 2017 г. в категориите: „водеща мъжка роля“ – Иван Юруков за ролята на майстор Найден; „сценография“ – Юлиана Войкова-Найман и „костюмография“ – Юлиана Войкова-Найман.

Билети може да закупите от касата на ДТ „Рачо Стоянов“, всички каси ИзиПей/EasyPay в цялата страна, онлайн с карта на следния линк: https://epaygo.bg/1233351996.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

Откриха изложбата „Създаваме заедно“ и наградиха участници в нея

Във вторник, 10 декември, в галерия „Арт Зона“ в Севлиево официално беше открита изложбата „Създаваме заедно“, посветена на 85 години Идеал Стандарт – Видима. В изложбата вземат участие 85 художници от цялата страна, всеки представен с по едно свое произведение, избрани от общо 171 картини, изпратени за участие в конкурса.

Една голяма част от тях присъстваха и на самото откриване. Сред гостите на събитието бяха представители от ръководството на Идеал Стандарт.

Началото беше поставено в 17.30 ч. от Сава Христов, като с кратко приветствие той поздрави всички участници в изложбата и благодари на ръководството на компанията за безусловната подкрепа.

След встъпителната реч, пред публиката излезе др. Николина Джановска, член на журито, която сподели своите впечатления от изложбата, а след това връчи сертификати и подаръци на номинираните в изложбата участници, а трите големи награди и наградата за млад автор бяха връчени лично от г-н Емил Гатев, директор на завода за санитарна арматура.

Г-н Гатев също приветства художниците, сподели възхищението си от красотата! Всички гости си взеха за спомен и специално напечатан за изложбата албум.

Наградата за млад автор получи Наташа Ноева, Първо място бе присъдено на Мариета Конова, второ на Цветан Казанджиев, а трето – Антон Гошев.

Картините в изложбата могат да бъдат разгледани в Галерията всеки вторник от 11 до 13.00 ч. и всеки четвъртък от 13 до 15.00 ч. до 30 април 2020 г. Картините в изложбата се продават.