Култура
Чешма в ЕМО „Етър“ пази спомена за бурни събития и достойни българи
Който пие от чешмата на Пецата хаджи Рачков в ЕМО „Етър“, прави поклони пред християнската вяра и саможертвата на поборниците за свобода

снимка: ЕМО „Етър“
Каменоделството е занаятът, избран за Майсторската надпревара по време на ХVІ Международен панаир на традиционните занаяти, който се провежда в Етнографски музей на открито „Етър” от 6 до 9 септември. Самата надпревара започва още на 5 септември и в нея са одобрени за участие десет каменоделци, между които и две жени.
Занаятът каменоделството е свързан със строителството на чешми, което в българските земи през Възраждането достига своя връх.

снимка: ЕМО „Етър“
За Габрово – възрожденски град в планината, чешмите са необходимост, знак на обществено положение, украса и спомен за лица и събития. Една чешма, минала през перипетии и намерила пристан в ЕМО „Етър”, пази спомена за бурни събития и достойни българи – чешмата на Пецата хаджи Христов Рачков.
Баща му – Хаджи Христо Рачков, е богат габровски търговец и дарител, участник в Гръцката завера от 1821 г. Разкрит от турците, за да не изгуби имота си, се самоубива.
Наследява го синът му Петър (Пецата) хаджи Христов Рачков – съратник на Левски, щедър дарител и ревностен християнин, един от основателите на манастира „Св. Благовещение” в Габрово. В края на живота си Пецата х. Христов изпада в нужда и неговите кредитори продават имотите му, намирали се в днешната централна градска част – района на пазара и помощното училище.
Чешмата, която Пецата хаджи Христов строи в 1843 г., е в памет на баща му хаджи Христо, както и признателност към загиналите във Велчовата завера (1834 г.) патриоти. Тя е оградна, изработена от пясъчник и се е намирала в хана му. Отличаваща се с богата символна украса, тя е уникална с каменното изображение – икона на св. Троица.
Чешмата демонстрира високото самочувствие и християнско самосъзнание на габровския първенец. Висока почти 3 метра, изпъстрена с изображения и орнаменти, тя е недотам изящно скулптирана. Лицевата страна е направена от два каменни блока, поставени един над друг, а гърбът е зидария от обработени дялани камъни. Над плочите и зидарията има поставена легнала трета плоча, образуваща профилиран корниз от трите страни на чешмата. Лицето е разчленено от три издълбани ниши с полукръгли арки, средната от които – по-широка. На 2 метра от земята е изсечена иконата „Св. Троица“ – главен мотив на чешмата. От двете страни над нея са изобразени слънцето, луната и кръстове. Над средната арка е направен още един кръст, над и около който, непосредствено под корниза, е надписът, гласящ: „В слава на Света Троица в лето 1843 юни направи тая чешма Петър х. Христов“.
Чучурите са уникални не по-малко от каменната пластика. Те са три – един по-голям в средата и два малки в страничните ниши. Отлети са от мед, с дръжки, които в горната си част се свързват с допълнително гравирани след отливането части с изобразени короновани двуглави орли. В периода на Възраждането двуглавият орел е символ както на Русия, така и на Цариградската патриаршия. Християнският характер на изображението допълнително е подсилен с кръст върху голямата корона, увенчаваща двете короновани глави на орлите.
Коритото е с изобразени два полуизправени лъва, застанали един срещу друг, а между тях, обградена с разлистени извити клонки, е 8-листна розета.
Чешмата е показателна за възможностите и стремленията на собственика си. Богатството на поръчителя личи както от размерите й и трите чучура, така и от явното незачитане на поробителите. Християнското вероизповедание е демонстрирано чрез кръстовете и иконата на св. Троица, а поборническото непокорство и стремеж съм свобода – чрез изправените лъвове. Двуглавите орли с корони и кръст над тях подсилват това смислово. Но това сякаш не е достатъчно на собственика. Слагайки ги на чешма, където всеки се навежда, за да напълни съдовете си, Пецата хаджи Христов „принуждава” отишлия за вода да се поклони пред християнската вяра, саможертвата на поборниците за свобода от Велчовата завера и паметта на баща му.
През 1850 г. Пецата хаджи Христов загубва състоянието си и големия двор с хан е разделен на части и разпродаден от кредиторите му. Ханът е купен от габровския търговец Иван Радославов, но след Първата световна война негов собственик става търговецът на вино Стефан Сираков. Той построява красива къща с кръчма и склад за вино, а в неговия двор попада все още запазената голяма чешма на Пецата хаджи Христов.
Градоустройствените решения и централното водоснабдяване на града в средата на ХХ в. правят ненужни много от старите чешми в Габрово, вкл. и тази. Неподдържани и пресъхнали те пречат на новото улично регулиране и строителство, особено в центъра на града.
В началото на 60-те години започва изграждането на етнографския музей „Етър”, който представя един балкански възрожденски град в миниатюр. А какъв град и възраждане без характерните чешми? Така чешмата на Пецата хаджи Христов е пренесена заедно с още няколко нейни посестрими от съседните къщи в строящия се музей. Експонирана в началото на музея, срещу входа на Балканската талпена къща, представяща възрожденска механа, чешмата на Пецата хаджи Христов и днес дарява хлад и живителна вода на всеки навел се към чучурите й.

снимка: ЕМО „Етър“
Странна е съдбата на тази чешма. Строена в памет на патриоти и за слава на създателя си, минала през много стопани, тя единствена до днес пази спомена за Пецата хаджи Христов дарил имот и име в построяването й.
Авторът на тази статия е Румяна Денчева, уредник в ЕМО „Етър”. Неин научен доклад за габровските чешми до края на ХІХ в. е публикуван в сборник „Известия” на РИМ – Габрово. т. ІІ, 2014 г. Тази статия се различава значително от доклада, а оригиналното й заглавие е „За одисеята на една „Етър”-ска чешма”.
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Култура
Излезе второто издание на „(Не)Познатият Колю Фичето“


От печат излезе второто допълнено издание на книгата „(Не)познатият Колю Фичето(1800 – 1881)“ – труд, който отново насочва вниманието към делото на един от най-значимите строителни майстори в българската история. Изданието е реализирано от Исторически музей – Дряново със собствени средства на институцията и с финансовата подкрепа на Съюза на архитектите в България. Книгата е отпечатана от издателство „Фабер“.
И в двете издания автор е д-р Венелин Бараков, главен уредник в ИМ – Дряново, задълбочен изследовател на живота и делото на Колю Фичето. В новото, допълнено издание, той насочва своята изследователска работа към църквите, построени от родения в Дряново майстор, и представя множество нови данни за тяхната архитектура и строителна специфика.
Книгата проследява в хронологичен ред пътя на храмовете – от най-ранните творби на Колю Фичето, изградени по модела на псевдобазилики, до зрелите му произведения, при които майсторът вече изгражда куполни базилики: по-просторни, светли и монументални църкви, отразяващи неговото усъвършенствано архитектурно мислене и нарастващо майсторство с годините.
Богато илюстрована, книгата представя пред читателите емблематичните строежи на Колю Фичето – църкви, жилищни къщи, камбанарии, мостове, обществени и търговски сгради, представляващи наследство, което и днес будят възхищение с красотата и трайността си.
Изданието не просто напомня за вече известните паметници на строителя, а внася нови, систематизирани знания за конструктивните решения, влиянията, строителните и декоративни техники, използвани от Първомайстора.
За чуждестранните ценители на архитектурното наследство, разширеното издание на книгата предлага и резюме на немски език, за разлика от първото, при който то на английски.
Втората допълнена книга „(Не)Познатият Колю Фичето (1800 – 1881)“ вече е в наличност на касата на Исторически музей – Дряново, а желаещите могат да я поръчат и онлайн през сайта на институцията.

Култура
Мария Алексиева спечели Наградата на Дряново за живопис за 2026 година

Мария Алексиева е носителят на Наградата на Дряново за живопис за 2026 година и победител в Петия национален пленер „Дряново на майстор Колю Фичето – памет и настояще“. Отличието ѝ бе присъдено снощи, 5 юли, в Икономовата къща, където бе обявено името на победителя и бе открита изложба с творбите на тазгодишните участници в инициативата.
Наградата, която дава на притежателя си правото да представи самостоятелна изложба през 2027 година, бе връчена на Мария Алексиева от Надя Петрова – една от двете миналогодишни победителки. Творбите на петимата художници, участвали в тазгодишния пленер, бяха оценени от жури в състав Даниела Чулова-Маркова и Никола Енев от Съюзa на българските художници, заместник-кметът на oбщина Дряново Диляна Джеджева и художникът Антон Антонов, уредник в Исторически музей – Дряново. Членовете на журито споделиха, че определянето на победителя се е оказало изключително трудна задача, заради високото качество на всички нарисувани и представени картини.
Домакинът на събитието Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново, приветства присъстващите на откриването на изложбата и поздрави Мария Алексиева с наградата. Той отбеляза, че петото издание на пленера затвърждава мястото му сред най-значимите подобни инициативи в страната. Христов анонсира и намерението на дряновския музей да издаде луксозен каталог, включващ всички творби, наградени през годините и останали във фонда на институцията, дарени от участвалите в пленера художници. Директорът благодари специално на Съюза на българските художници за партньорството и на Община Дряново за организацията на събитието.

С думи на благодарност се обърна и заместник-кметът на Дряново Диляна Джеджева, която подчерта, че всяка година Националният пленер по живопис оставя нещо стойностно за града. По думите ѝ тазгодишната изложба е най-богатата в историята на инициативата, а самото Дряново – градът на майстор Колю Фичето, е предложило на пленеристите творческа обител и вдъхновение, които те са претворили чрез багри и светлосенки, улавяйки неповторимата архитектура и дух на населеното място.
Развълнувана от отличието, Мария Алексиева благодари за наградата и сподели, че е приятно изненадана. „Мисля, че това е един от най-прекрасните пленери! Благодаря за наградата! Благодаря и на всички гости на изложбата, че ни уважиха“, заяви тя.

В продължение на пет дни петимата художници: Ивелина Петрова, Весела Николова, Нели Гашарова, Силвана Илиева и Мария Алексиева, търсиха вдъхновение и пресъздадоха в своите картини красотата на родния град на майстор Колю Фичето. Пленерът по живопис се проведе от 1 до 5 юли и бе организиран от Исторически музей – Дряново и Община Дряново, в партньорство със СБХ.

Култура
Хумористичният спектакъл „Кантора ф селу“ ще бъде представен в Габрово

Този петък, 3 юли, в Читалня „Д-р Петър Цончев“ на РБ „Априлов – Палаузов” от 17.15 ч. Рада Цонева и Павлина Йосева ще представят хумористичния спектакъл по техни стихове „КАНТОРА Ф СЕЛУ“, както и подбрани стихове от свои самостоятелни стихосбирки.
Рада Цонева живее в Дрезден, Германия от 10 години, но започва да пише своите стихове едва преди 5 години. Носталгия по родината, липсата на пълноценна и качествена връзка с нейните деца, майка и роднини са част от причините, които я подтикват да хване перото. Бързо добива популярност във Фейсбук с ироничния псевдоним „Поетесата с метлата” и читателите я подтикват да издаде стиховете си в книга.
Към днешна дата Рада Цонева е автор на цели три самостоятелни стихосбирки, а именно: „Тя е всичко“, “ Рецепти за щастие“ и „Тъгата е любов“, както и съавтор в компанията на поетесата Павлина Йосева, в още две хумористични стихосбирки, както следва: „Смехоранки“ и „Кантора ф селу“, по които са правени над 20 представления в България и Германия.
Павлина Йосева е родена на 24 май в град Шумен. Има няколко издадени книги със стихове – „Трудна за сънуване” 2006; „Още тишина” 2011, хумористичната „Еротика по селски” 2011, която е със стихове, написани на североизточен диалект. През 2013 излиза двуезичната “Отвъд тишината“, която е представена в Санкт Петербург, Русия през септември същата година. През 2020 г. издава книгата „И тъмното почва да свети“ – избрано, а през 2021 – мъничката книжка „Свободата е в карантина“.
Книжката за деца „Пуф, Пиф и Паф – трите прасенца, приказка в рими“ става факт през 2023 г., а през март 2025 г. – „Слънцето ме поиска“. Двете с Рада създават хумористичната книга „СмехОранки“, по която правят сценарий и представление, за да веселят своите почитатели.
Павлина е носител на множество национални литературни награди. Член е на съюза на шуменските писатели и на Санктпетербургския писателски съюз. Тя е художник и има участия в общи, международни и благотворителни изложби. Досега е осъществила осем самостоятелни изложби в България и чужбина. Автор е на няколко документални филма като режисьор и оператор. В литературното пространство е популярна с никнейм pin4e.

-
Новинипреди 7 дниЯнтра се превърна в трамплин за български футболисти
-
Любопитнопреди 7 дниДетски празник на новата площадка зад библиотеката в Габрово на 6 юли
-
Новинипреди 4 дниНово модерно реанимационно легло на Неонатологията в Габрово
-
Новинипреди 4 дниСК „Равен старт“ донесоха 9 медала на България от Европейските игри в Бърно
-
Кримипреди 3 дниКомисар Илиян Иванов контрира Таня Христова: Габрово остава спокоен град!
-
Новинипреди 3 дниТаня Христова хвърли бомбата: Габрово вече не е безопасен, а МВР бездейства!
-
Кримипреди 4 дниЗаплашиха с бомба прокуратурата в Габрово
-
Културапреди 3 дниИзлезе второто издание на „(Не)Познатият Колю Фичето“








