Свържи се с нас

Култура

Чешма в ЕМО „Етър“ пази спомена за бурни събития и достойни българи

Който пие от чешмата на Пецата хаджи Рачков в ЕМО „Етър“, прави поклони пред християнската вяра и саможертвата на поборниците за свобода

Published

on

снимка: ЕМО „Етър“

Каменоделството е занаятът, избран за Майсторската надпревара по време на ХVІ Международен панаир на традиционните занаяти, който се провежда в Етнографски музей на открито „Етър” от 6 до 9 септември. Самата надпревара започва още на 5 септември и в нея са одобрени за участие десет каменоделци, между които и две жени.

Занаятът каменоделството е свързан със строителството на чешми, което в българските земи през Възраждането достига своя връх.

снимка: ЕМО „Етър“

За Габрово – възрожденски град в планината, чешмите са необходимост, знак на обществено положение, украса и спомен за лица и събития. Една чешма, минала през перипетии и намерила пристан в ЕМО „Етър”, пази спомена за бурни събития и достойни българи – чешмата на Пецата хаджи Христов Рачков.

Баща му – Хаджи Христо Рачков, е богат габровски търговец и дарител, участник в Гръцката завера от 1821 г. Разкрит от турците, за да не изгуби имота си, се самоубива.

Наследява го синът му Петър (Пецата) хаджи Христов Рачков – съратник на Левски, щедър дарител и ревностен християнин, един от основателите на манастира „Св. Благовещение” в Габрово. В края на живота си Пецата х. Христов изпада в нужда и неговите кредитори продават имотите му, намирали се в днешната централна градска част – района на пазара и помощното училище.

Чешмата, която Пецата хаджи Христов строи в 1843 г., е в памет на баща му хаджи Христо, както и признателност към загиналите във Велчовата завера (1834 г.) патриоти. Тя е оградна, изработена от пясъчник и се е намирала в хана му. Отличаваща се с богата символна украса, тя е уникална с каменното изображение – икона на св. Троица.

Чешмата демонстрира високото самочувствие и християнско самосъзнание на габровския първенец. Висока почти 3 метра, изпъстрена с изображения и орнаменти, тя е недотам изящно скулптирана. Лицевата страна е направена от два каменни блока, поставени един над друг, а гърбът е зидария от обработени дялани камъни. Над плочите и зидарията има поставена легнала трета плоча, образуваща профилиран корниз от трите страни на чешмата. Лицето е разчленено от три издълбани ниши с полукръгли арки, средната от които – по-широка. На 2 метра от земята е изсечена иконата „Св. Троица“ – главен мотив на чешмата. От двете страни над нея са изобразени слънцето, луната и кръстове. Над средната арка е направен още един кръст, над и около който, непосредствено под корниза, е надписът, гласящ: „В слава на Света Троица в лето 1843 юни направи тая чешма Петър х. Христов“.

Чучурите са уникални не по-малко от каменната пластика. Те са три – един по-голям в средата и два малки в страничните ниши. Отлети са от мед, с дръжки, които в горната си част се свързват с допълнително гравирани след отливането части с изобразени короновани двуглави орли. В периода на Възраждането двуглавият орел е символ както на Русия, така и на Цариградската патриаршия. Християнският характер на изображението допълнително е подсилен с кръст върху голямата корона, увенчаваща двете короновани глави на орлите.

Коритото е с изобразени два полуизправени лъва, застанали един срещу друг, а между тях, обградена с разлистени извити клонки, е 8-листна розета.

Чешмата е показателна за възможностите и стремленията на собственика си. Богатството на поръчителя личи както от размерите й и трите чучура, така и от явното незачитане на поробителите. Християнското вероизповедание е демонстрирано чрез кръстовете и иконата на св. Троица, а поборническото непокорство и стремеж съм свобода – чрез изправените лъвове. Двуглавите орли с корони и кръст над тях подсилват това смислово. Но това сякаш не е достатъчно на собственика. Слагайки ги на чешма, където всеки се навежда, за да напълни съдовете си, Пецата хаджи Христов „принуждава” отишлия за вода да се поклони пред християнската вяра, саможертвата на поборниците за свобода от Велчовата завера и паметта на баща му.

През 1850 г. Пецата хаджи Христов загубва състоянието си и големия двор с хан е разделен на части и разпродаден от кредиторите му. Ханът е купен от габровския търговец Иван Радославов, но след Първата световна война негов собственик става търговецът на вино Стефан Сираков. Той построява красива къща с кръчма и склад за вино, а в неговия двор попада все още запазената голяма чешма на Пецата хаджи Христов.

Градоустройствените решения и централното водоснабдяване на града в средата на ХХ в. правят ненужни много от старите чешми в Габрово, вкл. и тази. Неподдържани и пресъхнали те пречат на новото улично регулиране и строителство, особено в центъра на града.

В началото на 60-те години започва изграждането на етнографския музей „Етър”, който представя един балкански възрожденски град в миниатюр. А какъв град и възраждане без характерните чешми? Така чешмата на Пецата хаджи Христов е пренесена заедно с още няколко нейни посестрими от съседните къщи в строящия се музей. Експонирана в началото на музея, срещу входа на Балканската талпена къща, представяща възрожденска механа, чешмата на Пецата хаджи Христов и днес дарява хлад и живителна вода на всеки навел се към чучурите й.

снимка: ЕМО „Етър“

Странна е съдбата на тази чешма. Строена в памет на патриоти и за слава на създателя си, минала през много стопани, тя единствена до днес пази спомена за Пецата хаджи Христов дарил имот и име в построяването й.

Авторът на тази статия е Румяна Денчева, уредник в ЕМО „Етър”. Неин научен доклад за габровските чешми до края на ХІХ в. е публикуван в сборник „Известия” на РИМ – Габрово. т. ІІ, 2014 г. Тази статия се различава значително от доклада, а оригиналното й заглавие е „За одисеята на една „Етър”-ска чешма”.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Бай Страхил се настани в музей „Етър“ с булката и децата

Published

on

Бай Страхил пристигна в музей „Етър“ и официално започва работа „на пълен щат“. По принцип основното му задължение е да пази реколтата, но тук мисията му е много по- сериозна – да подпомогне съхраняването на традициите, свързани с бостанското плашило. Той не идва сам, а се мести с цялото си семейство – жена си Ружа и двете деца Бинчо и Радка. Не че Ружа е ревнива, но за всеки случай. Знае си тя, че на мъж вяра не може да се има и все под око трябва да го държи. Особено когато е наясно сред какви красавици Страхил ще изпълнява мисията си – при всеки Национален конкурс за бостанско плашило в музея край Габрово пристигат претендентки от цялата страна, коя от коя по- впечатляваща.

Официална делегация придружи Страхил и семейството му до новия им дом. Водена от Десислава Заевска – изпълнителен директор на Местната инициативна група (МИГ) в Раднево, групата включваше кмета на село Ковачево Зорница Георгиева, създателката на бай Страхил и семейството му Юлияна Перова, както и Ралица Йорданова – журналист и пиар на „Мини Марица-изток“.

Има хора, с които просто работиш. И такива, с които твориш. Тогава работата се превръща в емоционално преживяване, а подобни дни са истински подарък. В леко мрачния и влажен 5 ноември делегацията от село Ковачево, община Раднево донесе в музей „Етър“ не само настроение, но и впечатляващи дарове, създадени с много усет и душа. Когато по- късно след разходката по чаршията екипът на музея се събра около подаръците, първият въпрос бе: „Това ще се яде ли, или ще го пазим за украса?“. Толкова естетично бе опаковано всичко.

Деси Заевска бе опекла питка – още топла и с аромат, който направо подканя да бъде опитана. Напитките бяха запазени за предстоящите празници, но рачелът по стара рецепта, ябълките, гроздето и медът изчезнаха бързо. Остана малко от шарлана – „Слънцето на Тракия“, и от самардалата, но и те са към привършване.

Екипът на музей „Етър“ също изненада своите гости. Заместник-директорът д-р Ваня Донева им връчи сувенирни календари и традиционни сладки изкушения – сечена мента, ореховки и бонбони, излезли изпод ръцете на етърския майстор шекерджия Боян Минчев, обявен от Министерството на културата за „Живо човешко съкровище“.

Това топло, приятелско отношение всъщност започна като работно сътрудничество. Със съдействието на Десислава Заевска, кметът на село Ковачево Зорница Георгиева потърси експертна подкрепа от музей „Етър“ за свое голямо събитие. Уредникът Дамян Христов се включи като представител на културната институция с характерните си енергия и размах.

Така в началото на октомври ковачевци превърнаха селото си в истинска арена на творчеството и есенното настроение по време на „Празника на бостанското плашило и тиквата“. Като институция, която от години организира Национален конкурс за бостанско плашило, РЕМО „Етър“ подкрепи събитието с консултации и специален щанд с рекламни материали.

Празникът бе белязан от богата програма: конкурс за плашила в няколко категории, фолклорни изяви на местните читалища и интерактивни игри. В занаятчийския и кулинарен базар специален акцент бе традиционният рачел, приготвен по автентична рецепта лично от кмета Зорница Георгиева, с който тя гощаваше гостите. На финала заместник-кметът на Община Раднево Теменужка Сотирова връчи отличията, а Голямата награда (Гран при) заслужи двуметровият бай Страхил.

По инициатива на Десислава Заевска големият победител вече е в РЕМО „Етър“. Предстои да бъдат уточнени детайлите около гостуването на семейството, за да могат посетителите на музея да ги видят отблизо още преди следващия Национален конкурс за бостанско плашило през 2028 година.

Зареди още

Култура

Новият роман на Боян Боев „Земя на мъже“ ще бъде представен в Габрово

Published

on

Една от най-чаканите книги на годината е „Земя на мъже“на младия автор Боян Боев – епичен роман в традициите на голямата българска класика, но и със съвременно светоусещане.

Романът „Земя на мъже“ е семейна сага, която носи духа на магическия реализъм, вдъхновен от българския фолклор. Истинското и магичното танцуват своя древен танц, а земята говори на хората чрез символи. Смъртта оставя своите нишани, за да напомни, че скоро ще се върне да си вземе дължимото. Тази семейна сага ще ви пренесе в мистичния балкан, където ще чуете тропота от копита на полудивото хергеле и гласа на враната с бяло крило, кацнала на кестеновото дърво, напоено с родова кръв.

„Земя на мъже“ е огромна стъпка нагоре към върховете на литературата, направена от талантливия писател Боян Боев, който вече владее голяма част от читателската аудитория в България. Романите му „Последна молитва“ и „Сайбиевата невеста“, сборникът с разкази „Двайсет гроша“ и книгата с приказки за деца и възрастни „Доброто сърце“ са сред най-четените български книги през последните години. „Земя на мъже“ обаче го изстрелва високо сред пишещите днес.  

Срещата с Боян Боев, представен от Ваня Бойчева ще се състои на 10 ноември от 17.30 ч. в читалня „Д-р Петър Цончев” на РБ „Априлов – Палаузов”.

„Почти всичко, което аз пиша са истории за човешките взаимоотношения и макар „Земя на мъже“, както и предишният ми роман „Последна молитва“, да се развиват в една реална историческа обстановка, историите са човешки и залагам повече на взаимоотношенията, отколкото на историческите факти. Това е една история, колкото различна, толкова и еднаква с всичко, което досега съм писал, защото наистина магическият реализъм е много здраво стъпил в цялата история.”
Боян Боев

Зареди още

Култура

Галина Стоилов представя дебютния роман „Ния и четирите стихии“

Published

on

Една история за силата, която носим вътре в себе си… и за четирите стихии, които я пробуждат. Заповядайте на вдъхновяваща литературна среща, посветена на дебютния роман „Ния и четирите стихии“ от Галина Стоилова, история за себеоткриването, смелостта и пътя към вътрешната трансформация.

Разговорът е насрочен за 5 ноември, от 17.30 часа в Регионална библиотека „Априлов – Палаузов“ – Габрово. Романът проследява историята на огнената принцеса Ния, която се озовава в момент на дълбока промяна.

За да израсне и да открие истинската си сила, тя трябва да овладее енергията на четирите стихии: Огън, Вода, Въздух и Земя.

Всяка от тях ѝ разкрива нови знания и дарове: Въздух: Работа с мислите Вода: Приемане и разбиране на чувствата Огън: Смело действие Земя: Стабилност и вътрешна опора „Ния и четирите стихии“ е резултат от дългогодишната работа на Галина Стоилова като психолог, д-р по личностно развитие и творец… комбинация, която ѝ позволява да разказва дълбоки теми по лек, разбираем и вдъхновяващ начин.

Ще имате възможност да се срещнете с автора, да задавате въпроси и да научите повече за създаването на тази вълнуваща история, която носи осъзнавания на различни нива.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица