Култура
Чешма в ЕМО „Етър“ пази спомена за бурни събития и достойни българи
Който пие от чешмата на Пецата хаджи Рачков в ЕМО „Етър“, прави поклони пред християнската вяра и саможертвата на поборниците за свобода

снимка: ЕМО „Етър“
Каменоделството е занаятът, избран за Майсторската надпревара по време на ХVІ Международен панаир на традиционните занаяти, който се провежда в Етнографски музей на открито „Етър” от 6 до 9 септември. Самата надпревара започва още на 5 септември и в нея са одобрени за участие десет каменоделци, между които и две жени.
Занаятът каменоделството е свързан със строителството на чешми, което в българските земи през Възраждането достига своя връх.

снимка: ЕМО „Етър“
За Габрово – възрожденски град в планината, чешмите са необходимост, знак на обществено положение, украса и спомен за лица и събития. Една чешма, минала през перипетии и намерила пристан в ЕМО „Етър”, пази спомена за бурни събития и достойни българи – чешмата на Пецата хаджи Христов Рачков.
Баща му – Хаджи Христо Рачков, е богат габровски търговец и дарител, участник в Гръцката завера от 1821 г. Разкрит от турците, за да не изгуби имота си, се самоубива.
Наследява го синът му Петър (Пецата) хаджи Христов Рачков – съратник на Левски, щедър дарител и ревностен християнин, един от основателите на манастира „Св. Благовещение” в Габрово. В края на живота си Пецата х. Христов изпада в нужда и неговите кредитори продават имотите му, намирали се в днешната централна градска част – района на пазара и помощното училище.
Чешмата, която Пецата хаджи Христов строи в 1843 г., е в памет на баща му хаджи Христо, както и признателност към загиналите във Велчовата завера (1834 г.) патриоти. Тя е оградна, изработена от пясъчник и се е намирала в хана му. Отличаваща се с богата символна украса, тя е уникална с каменното изображение – икона на св. Троица.
Чешмата демонстрира високото самочувствие и християнско самосъзнание на габровския първенец. Висока почти 3 метра, изпъстрена с изображения и орнаменти, тя е недотам изящно скулптирана. Лицевата страна е направена от два каменни блока, поставени един над друг, а гърбът е зидария от обработени дялани камъни. Над плочите и зидарията има поставена легнала трета плоча, образуваща профилиран корниз от трите страни на чешмата. Лицето е разчленено от три издълбани ниши с полукръгли арки, средната от които – по-широка. На 2 метра от земята е изсечена иконата „Св. Троица“ – главен мотив на чешмата. От двете страни над нея са изобразени слънцето, луната и кръстове. Над средната арка е направен още един кръст, над и около който, непосредствено под корниза, е надписът, гласящ: „В слава на Света Троица в лето 1843 юни направи тая чешма Петър х. Христов“.
Чучурите са уникални не по-малко от каменната пластика. Те са три – един по-голям в средата и два малки в страничните ниши. Отлети са от мед, с дръжки, които в горната си част се свързват с допълнително гравирани след отливането части с изобразени короновани двуглави орли. В периода на Възраждането двуглавият орел е символ както на Русия, така и на Цариградската патриаршия. Християнският характер на изображението допълнително е подсилен с кръст върху голямата корона, увенчаваща двете короновани глави на орлите.
Коритото е с изобразени два полуизправени лъва, застанали един срещу друг, а между тях, обградена с разлистени извити клонки, е 8-листна розета.
Чешмата е показателна за възможностите и стремленията на собственика си. Богатството на поръчителя личи както от размерите й и трите чучура, така и от явното незачитане на поробителите. Християнското вероизповедание е демонстрирано чрез кръстовете и иконата на св. Троица, а поборническото непокорство и стремеж съм свобода – чрез изправените лъвове. Двуглавите орли с корони и кръст над тях подсилват това смислово. Но това сякаш не е достатъчно на собственика. Слагайки ги на чешма, където всеки се навежда, за да напълни съдовете си, Пецата хаджи Христов „принуждава” отишлия за вода да се поклони пред християнската вяра, саможертвата на поборниците за свобода от Велчовата завера и паметта на баща му.
През 1850 г. Пецата хаджи Христов загубва състоянието си и големия двор с хан е разделен на части и разпродаден от кредиторите му. Ханът е купен от габровския търговец Иван Радославов, но след Първата световна война негов собственик става търговецът на вино Стефан Сираков. Той построява красива къща с кръчма и склад за вино, а в неговия двор попада все още запазената голяма чешма на Пецата хаджи Христов.
Градоустройствените решения и централното водоснабдяване на града в средата на ХХ в. правят ненужни много от старите чешми в Габрово, вкл. и тази. Неподдържани и пресъхнали те пречат на новото улично регулиране и строителство, особено в центъра на града.
В началото на 60-те години започва изграждането на етнографския музей „Етър”, който представя един балкански възрожденски град в миниатюр. А какъв град и възраждане без характерните чешми? Така чешмата на Пецата хаджи Христов е пренесена заедно с още няколко нейни посестрими от съседните къщи в строящия се музей. Експонирана в началото на музея, срещу входа на Балканската талпена къща, представяща възрожденска механа, чешмата на Пецата хаджи Христов и днес дарява хлад и живителна вода на всеки навел се към чучурите й.

снимка: ЕМО „Етър“
Странна е съдбата на тази чешма. Строена в памет на патриоти и за слава на създателя си, минала през много стопани, тя единствена до днес пази спомена за Пецата хаджи Христов дарил имот и име в построяването й.
Авторът на тази статия е Румяна Денчева, уредник в ЕМО „Етър”. Неин научен доклад за габровските чешми до края на ХІХ в. е публикуван в сборник „Известия” на РИМ – Габрово. т. ІІ, 2014 г. Тази статия се различава значително от доклада, а оригиналното й заглавие е „За одисеята на една „Етър”-ска чешма”.
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Култура
Исторически музей – Дряново тръгва на тур с две книги за Колю Фичето


Исторически музей – Дряново ще представи в Ловеч, Габрово, Севлиево и Свищов последните си две книги, посветени на Първомайстора – „Колю Фичето. Българският строителен гений“ и „(Не)познатият Колю Фичето. Строителният колос на Възраждането“.
Книжните издания по различен, но допълващ се начин, разказват за сътворяването, съхраняването и предаването на българското архитектурно наследство, което ни е завещал родения в Дряново майстор Колю Фичето.
Турът ще започне на 6 ноември от 17.30 часа в Регионалната библиотека „Проф. Беню Цонев“ в Ловеч. Седмица по-късно, на 13 ноември, от 17.30 часа двете издания ще бъдат представени в Интерактивния музей на индустрията в Габрово, както и на 27 ноември по същото време в Галерия „Видима“ в Севлиево. Обиколката с представяния ще завърши на 5 декември, от 16.00 часа в Историческия музей на крайдунавския град.
„Колю Фичето. Българският строителен гений“ е двуезичното, луксозно и богато илюстровано издание, с твърди корици. Негови автори са главният уредник на музея д-р Венелин Бараков и колегата му Стилияна Топалова-Марчовска, които представят Колю Фичето в по-малко познатата му светлина – тази на архитект, скулптор и резбар, надхвърлящ времето си със своя усет към формата, детайла и красотата. Текстовете са дело на музейните специалисти, част от снимковия материал е подбран от архива на Исторически музей – Дряново, а останалите фотографии са заснети специално за изданието от екипа на „Дестинация Дряново“. Книгата се реализира в партньорство с вестник „Строител“ и с финансовата подкрепа на Камарата на строителите в България.
На страниците на„(Не)познатият Колю Фичето. Строителният колос на Възраждането“ са поместени архитектурните шедьоври на възрожденския майстор. Книгата започва с цитат на Константин Фичев, внук на Колю Фичето: „Може да не е много скоро, но за този човек ще се говори много и с уважение“, подчертавайки значимостта и ролята на Първомайстора, останал в националната ни памет. Книжното тяло също е богато илюстровано и проследява емблематичните строежи на Колю Фичето. Автор е д-р Венелин Бараков. Той представя свои изследвания и наблюдения за църкви, къщи, кули – камбанарии, мостове, обществени и търговски сгради, произлезли от гения на възрожденския строител. Изданието не просто представя познатите строежи на Фичето, а добавя и нова, систематизирана информация за тях. Проследяват се видовете конструкции, влиянията на Първомайстора, неговите подходи, строителните и декоративни техниките, които е използвал. Книгата се издава с финансовата подкрепа на Съюза на архитектите в България, а издателството е „Фабер“, 2025.
Двете изданията са част от програмата на Националните чествания „(Не)познатият Колю Фичето“, посветени на 225 години от неговото рождение, които Исторически музей – Дряново и Община Дряново организират, под патронажа на Министерство на културата.


Култура
Пианистите от МК „Весела“ с поредно блестящо представяне

Шестима млади таланти от Музикален клуб „Весела“ – Габрово се отличиха с впечатляващо участие на 19-то издание на Международния конкурс „Албер Русел“, който се проведе в София.
Полина Флориду (11 клас), Ай Хасегава (10 клас), Мира Русинова (9 клас), Невин Халил (3 клас), Иво Велков (9 клас) и Александър Стоянов (6 клас) подготвиха богата конкурсна програма, включваща и задължителна френска пиеса, съгласно регламента на престижното състезание.

Изключителен успех постигна Полина Флориду, която спечели Специалната награда „Албер Русел“ за изпълнението си на „Сериозно и лежерно“ от едноименния френски композитор. В общото класиране тя и Невин Халил завоюваха втори награди, докато Мира Русинова и Ай Хасегава бяха отличени с трети награди. Със специални призове бяха поощрени и двамата дебютанти в състава – Иво Велков получи наградата „Вдъхновено изпълнение“, а Александър Стоянов – диплом за изпълнение на френска музика.






Младите пианисти и техният преподавател Весела Пенева получиха поздравления от членовете на журито и лично от артистичния директор на конкурса проф. Жени Захариева. Председател на международното жури бе френският пианист Ксавие Льоконт дьо ла Бретонери – възпитаник на легендарната пианистка и педагог Жермен Муние, създателка на конкурса „Албер Русел“.


Култура
90 години от откриването на паметника на Васил Априлов

Празникът 1 ноември ни връща към едно знаменателно събитие, превърнало се общонародно тържество преди 90 години – откриването на паметника на създателя на първото светско училище Васил Априлов в родно Габрово. Старите снимки и документи „разказват” за този паметен ден преди 90 години.
Денят 1 ноември 1935 г. започва с честване на 100-годишнината на училището и освещаване на паметника на Васил Априлов от епископ Панарет Брегалнишки.

На знаменателното събитие присъстват и държат речи министър-председателят Андрей Тошев, министърът на просветата ген. Тодор Радев, габровският кмет Илия Кожухаров, директорът на гимназията Петър Тодоров. Официален гост е и скулпторът Кирил Тодоров-автор на паметника. Площадът пред паметника е изпълнен от многохилядно множество, снимките ни показват хора по балкони и покриви на съседните сгради, които искат да са част от историческото събитие. Кулминацията в откриването е спускането на лавров венец върху паметника от самолет, излетял специално за целта от Казанлък.
Сред габровските деца се разнася мълвата, че самолетът е управляван от самия цар, приказка, в която те вярват дълго време.

Ето какво пише в издадения специално за деня юбилеен вестник, посветен на Априловските тържества:
“На 1 ноември Денят на народните будители в Габрово ще се отпразнува сто годишнината на новото българско училище и освети паметника на неговия създател, В.Е. Априлов. Тържествата, които ще станат по тоя случай имат общ народен характер, тъй като делото на Априлова надхвърля синора на местното. Неговото дело ще остане вечно по значение за целия български народ…“.

Тържествата са под патронажа на министъра на Народното просвещение ген. Радев, като в сформирания комитет участват габровският кмет Илия Кожухаров, директорът на гимназията Петър Тодоров, околийският управител инж. Божинов, индустриалецът Петър Хаджистойчев, председателят на габровската библиотека К. Станчев и председателят на Търговското дружество Ст. х. Гунчев.
Много българи нямат възможност да присъстват на грандиозното тържество и затова изпращат поздравителни телеграми. В документите на Априловото училище, съхранявани в Държавен архив – Габрово, се пазят десетки поздравителни телеграми, получени от цяла България, в знак на почит и уважение към делото на Васил Априлов. Те са от личности и от организации, сред които от министъра на съобщенията и транспорта Тодор Кожухаров, кмета на София Иван Иванов, както и градоначалниците на Плевен, Свищов, Провадия, Елена, Пещера, Кюстендил, Асеновград, Панагюрище и други градове.
В своето поздравление един от най-успешните кметове в модерната ни история Иван Иванов пише: „Столица София се прекланя пред светлата памет на народния великан Априлов, чиято стогодишнина празнувате днес. Макар че неотложни работи не ни позволяват лично да присъстваме, бъдете уверени, че в този тържествен момент столичното гражданство взема духовно участие в тържествата заедно с Вас.“.
Телеграми идват от училища, сред които Руска гимназия – София, Реално училище – Тетевен, Средищна гимназия – Варна, Педагогическо училище – Шумен и т.н.; Поздрави изпращат и Посланикът на Чехословакия, Комитет „Хаджи Димитър“ – Сливен, Македонски национален комитет, Съюз на българските писатели, наместника на Светия Синод, Варненски и Преславски митрополит Симеон, Старозагорски митрополит Павел, Доростолско-Червенски митрополит Михаил, Райко Алексиев от името на съюза на българските художници, Добри Божилов като управител на Българска народна банка, ген. Йеротей Сирманов, Досю Негенцов, д-р Петър Цончев, Петър Ников, Никола Мушанов, Димитър Тодоров-Димитрото, о.з. ген. Сирманов, летците от Казанлък, много български читалища, сред които и от с. Брест, Плевенско – родното място на автора на паметника и много др.





Ето какво пише в поздравлението си именитият български историк, проф. Петър Ников: „Поклон пред величавото дело на големия български родолюбец и велик син на Габрово Васил Априлов, вечна слава на неговата памет“.
Затрогващи са думите на бившия възпитаник на Априловото школо Кръстю Попкръстев: „Поклон пред светлия лик на най-родолюбивия ученолюбив благодетел българин от XIX век“.
Трогателни са думите и на учителя от Севлиево, Хр. Симеонов: „Покланяме се пред светлата памет Априлову! Българийо, живей!“.
Тържественият 1 ноември 1935 г. в Габрово продължава с откриването на мострена изложба на габровските промишленици в залите на Априловската гимназия и с изложба на книжовното творчество на габровци в залите на библиотеката.
Завършекът на деня е с факелна манифестация на ученици по улиците на града и народно увеселение на площадите пред Априловската гимназия и библиотеката. Спомените за тържественото събитие в града са запазени в документи и снимки, съхранявани в Държавен архив – Габрово. Те са дигитализирани и достъпни за четене и разглеждане в Информационната система на държавните архиви: http://isda.archives.government.bg:84/FundSearch.aspx.
Автор: Цветомира Койчева, началник на отдел „Държавен архив“ – Габрово.


-
Културапреди 4 дниПианистите от МК „Весела“ с поредно блестящо представяне
-
Новинипреди 6 дниРЗИ – Габрово организира семинар за здравословно хранене
-
Културапреди 6 дниИзлезе ново краеведско издание с личности, събития и факти от историята
-
Новинипреди 6 дниТържествен Академичен съвет за Деня на народните будители
-
Новинипреди 7 дни„Янтра“ приема втория в елита в мач за Купата на България
-
Културапреди 6 дни55 години от първия празник на мъжките хорове в България и Европа
-
Културапреди 4 дниЕмблематичната постановка „Лазарица“ гостува в Габрово
-
Новинипреди 4 дниСевлиево говори за живота: градът, имащ смелостта да говори за репродуктивното здраве








