Свържи се с нас

Култура

Еньовден в ЕМО „Етър“ (снимки)

Любовта е болест, за която никой не търси целебна билка

Published

on

снимка: ЕМО „Етър“

Хиляди българи избраха да посетят Етнографски музей на открито „Етър” на Еньовден – празник на билките, слънцето и водата. Най-голямото струпване на хора бе около мястото, където две от демонстраторките виеха венчета и връзваха китки от билки.

Седемдесет и седем и половина са билките в един еновденски венец, всяка е за определена болест, а половината билка е тайната, която лекува незнайната болест. Тази вяра, залегнала в паметта на много габровци, все още изненадва туристите от други части на страната и чужденците. Научават за нея от разказа на двете демонстраторки, а още на входа на музея са минали през големия еньовденски венец – с вярата, че това ще им донесе здраве.

снимка: ЕМО „Етър“

Мадлен Тодорова от Стражица знае, че билките се берат рано сутрин на 24 юни – Еньовден.

„Хората влизат в реките, защото слънцето се е окъпало преди това там. Така са по-здрави, запазват човешкото в себе си и постигат хармония”, разказва Мадлен Тодорова, докато чака търпеливо на голямата опашка, за да си вземе еньовденски китка и венче.
Доста по възрастни от нея жени, също от опашката, чуват момичето и подхвърлят, че растенията могат да влияят на емоциите между двама души. Освен за здраве, те искат да получат и от билката за любов. Венета Христова от Русе посочва внуците си, за да покаже, че вече е изживявала това чувство, което за нея е „най-чист и светъл дар за човек”. Не споделя дали еньовденските билки имат връзка с любовната й емоция, но се усмихва леко загадъчно.

Участниците във Фестивал на фестивалите

Проявите, посветени на Еньовден в ЕМО „Етър” започнаха още на 22 юни с двудневен „Фестивал на фестивалите”, по време на който бяха направени 19 презентации от представители на празници и фестивали, посветени на храната, които се провеждат в различни части на България.

По време на дискусията бе подчертано, че чрез храната все повече населени места се опитват да представят себе си пред външния свят. Не един и два примера доказват това.
Фестивалът „Ракия – магия” е празник за любителите на твърдите алкохолни напитки и добрата компания!

Село Ганчовец увеличава населението си.
До голяма степен това се дължи на фестивала „Ракия – магия”, който провокира все по-голям интерес сред любителите на твърдите алкохолни напитки и на приятната компания. Фестивалът се провежда в началото на септември, а в селото един от двата културни центъра е кръчмата.

Селският мол представи пестила в Брюксел!
Силвия Черкезова представи една инициатива, станала много популярна в цялата страна като „Селски мол”, където главните участници са от малките населени места. Те показват пред по-широка публика традиционни храни и продукция. Част от философията на Селския мол е да се щади земята, която храни човечеството. „Искаме някой ден на Селски мол хората да отиват като на празник”, сподели Силвия Черкезова.

Орехите – емблемата на казанлъшкото село Голямо Дряново!
Национален фестивал на ореха се провежда от пет години в казанлъшкото село Голямо Дряново. Населеното място е едно от най-малките в региона. Около 200 души живеят там, но те имат певческа и кукерска трупи. Празникът на ореха има за цел да популяризира тази много характерна за казанлъшко култура. Фестивалът не е насочен толкова към храните, а към традиционното, към натуралните биологични продукти и съхранението на родния фолклор.

Суджукът прослави Горна Оряховица!
Суджукът е запазена марка на това населено място. Само три фирми имат право да произвеждат този продукт. Празникът на горнооряховския суджук е много популярен в страната. Първото захранване на горнооряховско бебе става с местен суджук. Рецептата му се запазва непроменена през годините. Северните стрехи на работилниците са местата, където се суши суджука. Развитието на технологиите се пренася и в производството на този продукт, без да промени вкуса му. Легендите за създаване на суджука са различни, но във всяка от тях прави впечатление предприемчивостта на населението.

Половин година е нужна, за да се приготви Еленски бут!
Балканджиите имат практичен подход към храната си. Традициите за приготвянето на Еленски бут са семейни. Често се срещат разлики в използваната от съседни семейства технологии. Около половин година е времето за приготвяне на един Еленски бут, а консумацията може да продължи до две години.

От 100 години наложеният пелин дава поминък на хората от село Змейово!
Змейовският пелин може да е сладък или горчив, а за него се ползва най-доброто грозде. Претакането на пелина продължава около 2-3 седмици, а избистрянето му – 40 дни. Старите майстори пазят ревниво рецептите, по които приготвят пелина си. Всеки важен момент от живота на змейовската общност е свързан с пиенето на пелин.

Добруджанският хляб от село Спасово и шарената сол от село Бъта бяха отличените продукти от базара с демонстрации и дегустация на храни и ястия – второто събитие от „Фестивал на фестивалите”.

снимка: ЕМО „Етър“

Мария Кършева, секретар на читалище „Никола Вапцаров” в село Бъта получи наградата и сподели, че няма семейство в тяхното населено място, в което да не се прави шарена сол.

„Навремето не е имало миксери и всички съставки са били слагани в кутел. Препечена царевица, препечени тиквени семки, готварска сол, изсушен сминдух, чобрица (местно наименование на чубрица б.р.), който обича люто – стрити сухи люти чушки и препечено брашно. При последната съставка трябва да се внимава да не нагарча. Всяко семейство си приготвя шарената сол, която е неизбежна. Както и хляба, тя присъства на трапезата ни всеки ден – в делник, в празник, по тъжен и по весел повод”.

Мария Колева от добричкото село Спасово приема наградата от името на цялата група, с която вземат участие във „Фестивала на фестивалите”. В селото се провежда „Празник на хляба, житото и Добруджа”. В ЕМО „Етър” групата се представя с обредни хлябове.

Както често се казва, в този живот случайни неща няма. Още преди да започне дегустацията от страна на журито се оказа, че щандовете на селата Бъта и Спасово са един до друг.

снимка: ЕМО „Етър“

Наградите, които бяха връчени за продуктите, приготвени от представители на двете населени места имат сувенирна стойност и в тях е заложена местната габровска традиция.

снимка: ЕМО „Етър“

Габровска паница за супа с дървена лъжица към нея. Гаванката е с размери, които биха ти позволили по-скоро да опиташ от ястието, отколкото да се нахраниш. Но ще опиташ, ако можеш, защото на дъното на паницата предвидливите габровски майстори са поставили дупка. Когато стопанката сипва, част от чорбата да изтече обратно в тенджерата. Все пак някакво количество остава, но върху лъжицата също е пробита дупка, която връща част от ястието обратно, още преди човек да успее да я поднесе към устата си.

Вкусните и много характерни за различни региони ястия затрудниха журито да избере двама фаворити.

Качамакът, който Милена Стайкова от Исперих предложи на базара с демонстрации и дегустация на храни и ястия в ЕМО „Етър” буквално бе разграбен. Вкусното ястие свърши, независимо от значителното количество, което бе приготвено. Милена Стайкова представя събитието Панаир на царевицата.

снимка: ЕМО „Етър“

Не само в село Спасово приготвят много характерния добруджански хляб. Самодейците от читалище „Възраждане” в Сребърна също знаят как става това. „Гозбите на Добруджа” е представяният от тях кулинарен фестивал. На щанда си в ЕМО „Етър” те показват тестени изделия. „Все пак Добруджа е житницата на България”, не пропускат да припомнят те. Рецептата им за най-вкусния домашно приготвен хляб е: кубче мая, лъжичка захар, лъжичка сол, малко оцет, олио и 600 грама вода и килограм брашно. Замесва се и втасва около половин час. Типов, от бяло брашно и царевичен – това са хлябовете, които добруджанците от Сребърна предлагат за дегустация на посетителите в ЕМО „Етър”.

Читалищата от габровските села Козирог и Недевци се представят с домашни продукти, които изчезват от трапезата на българите. От 22:00 часа на 22 юни до 08:30 часа на 23 юни младата Виктория Великова приготвя ястията, които съдържат достатъчно количество домашно масло. Зелена баница и тиквеник са „перлите в короната” на нейното готварско изкуство.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Изкуство и духовност се сляха в Дряново, за да почетат Колю Фичето

Published

on

С живопис и църковна музика Дряново почете 225 години от рождението на гениалния майстор строител Колю Фичето. Две силно въздействащи събития – Националният пленер „Дряново на майстор Колю Фичето – памет и настояще“ и духовният концерт в храма „Св. Никола“, събраха в един и същи ден духа на българщината, творческото вдъхновение и почитта към архитектурното наследство на Възраждането.

И двете прояви са част от програмата на Националното честване „(Не)познатият Колю Фичето“, организирано от Исторически музей – Дряново, в партньорство с Община Дряново и под патронажа на Министерството на културата.

На 5 юли, в Икономовата къща, официално бе открита изложбата с творбите, създадени по време на пленера, проведен от 1 до 5 юли, който се организира в партньорство със Съюза на българските художници. Петима художници: Надя Петрова, Севда Потурлян, Анабел Амамджиева, Румен Георгиев и Рангел Симеонов – претвориха върху платно духа и архитектурното наследство на Дряново, вдъхновени от делото на Колю Фичето.

Живописните платна оживяха в експозиционното пространство, а атмосферата бе изпълнена с благодарност и признание. Наградата за живопис на град Дряново отиде при Надя Петрова и Севда Потурлян. Отличията бяха връчени от заместник-кмета Диляна Джеджева, а специален момент от церемонията бе участието на един от миналогодишните победители – Константин Марков, който лично поднесе наградата на една от тазгодишните отличени.

Откриването на изложбата бе водено от художника и уредник в Историческия музей – Дряново Антон Антонов, а директорът на музея Иван Христов благодари на Община Дряново и лично на кмета Трифон Панчев за подкрепата.

Часове по-рано, в храма „Свети Никола“, построен от самия Колю Фичето, се проведе изключителен духовен концерт. Два мъжки хора от габровските храмове „Успение на Пресвета Богородица” и „Св. Троица” превърнаха църковното пространство в храм на надеждата, вярата и благоговението. Всеки тон от църковните песнопения докосваше сърцата, носейки усещане за мир и духовна извисеност.

Преди концерта бе отслужена Света литургия, а събитието се осъществи със съдействието на Архиерейското наместничество – Дряново. Присъстваха значими духовни и обществени личности, сред които Архиерейският наместник ставрофорен иконом Руслан Личев, заместник-кметът Диляна Джеджева и всички участници в пленера.

Зареди още

Култура

Габровски таланти с първи награди от международен фестивал в Израел

Published

on

Младата българска изпълнителка Гала Ивова Савчева бе отличена с първо място в категория „Българска народна песен“ по време на десетото юбилейно издание на Международния фестивал „Българска душа на свята земя“, който се проведе онлайн от израелския град Бат Ям.

Савчева впечатли журито със завладяващо изпълнение на северняшката безмензорна песен „Нигде се боляст не чува“ от Габровска област – произведение, станало емблематично благодарение на легендарния народен певец Борис Машалов. Нейният автентичен стил, емоционална дълбочина и вокално майсторство донесоха заслужено признание.

Фестивалът „Българска душа на свята земя“ се е утвърдил като сцена за съхраняване и популяризиране на българското фолклорно и културно наследство сред българските общности по света. В тазгодишното издание през 2025 г. участие взеха изпълнители от различни държави, които представиха богатството на българския дух.

Сред отличените бяха и талантливите деца от Вокално-фолклорна група „Зеленика“ към НЧ „Будителите 2017“ – Габрово, с ръководител Таня Соколова.

Десетгодишната Алина Чепурной спечели първо място, а Мая Луканова и Мария Дедева, също на 10 години – завоюваха трето място в своята категория.

Зареди още

Култура

Държавният архив ще покаже филм за последното пътуване на Вазов в региона

Published

on

„Последният излет“ е документален филм за Вазов, който Държавен архив – Габрово ще покаже на 9 юли, съобщи Цветомира Койчева – началник на габровския архив.

По повод 175-ата годишнина от рождението на Патриарха на българската литература Иван Вазов, която отбелязваме на 9 юли, Държавен архив – Габрово публикува спомени за неговото последно пътуване, осъществено през лятото на 1921 г. Тогава Вазов посещава Плачковци, Трявна и Габрово.

Спомените са събрани от журналиста и краевед Марин Маринов, който създава документалния филм „Последният излет“. Обичта към Иван Вазов и неговото творчество отвежда автора на филма по стъпките на последното му пътуване.

Той снима десетминутната лента през 1969 г., а няколко години по-рано разговаря с живи свидетели от Плачковци и посещава местата, където е почивал Вазов в своето последно пътуване.

Запазеният в архива на Марин Маринов разказ ни разкрива последния излет на Иван Вазов, в който са вплетени спомените на много очевидци:

„За Иван Вазов – гордостта и славата на българската книга, е писано много. Малцина обаче знаят за неговото последно съприкосновение с нашата природа, която той много обичаше. Подгонен от задуха на столицата, през нощта на 6 срещу 7 август 1921 г. Вазов слиза на гара Кръстец. Тясната стаичка на гаровото ханче неприветливо посрещна късния гост… Облече се, дочака следващия влак и след полунощ слезе в Плачковци. Дежурният чиновник го изведе зад гарата и му посочи тъмния силует на хотела. На първото похлопване никой не отвори. Закъснелият пътник настойчиво почука с бастуна си по стъклата…

Съдържателят отключи и Вазов потъна в полуосветеното предверие. Бай Митьо опули очи. Огледа пътника от главата до петите и спря поглед на рунтавите му вежди. Сетне погледна портрета на стената, прекръсти се и плясна с ръце:

Майко мила, комай, че си дядо Вазов, а!?

Снимка от отбелязване годишнина от посещението на Иван Вазов в Плачковци,
организирано от НЧ „Пробуда“ – Плачковци, 1979 г.

Сутринта Вазов излезе да разгледа селото. Когато се върна повторно в хотела, очакваше го нова изненада – директорът на мините „Принц Борис“ и „Бъдеще“ инж. Драгомир Маринов беше изпратил да го вземат… Излязоха на горния край на Плачковци. Там, на самата дековилна линия, ги очакваше впрегнат във вагонетка кон. Няколкостотин метра се движиха успоредно на редовната железопътна линия, сетне завиха вдясно и поеха из красивото Радевско дефиле. Обраслите с вековни гори склонове, зеленият губер на поляните и многоцветието на овощните градини веднага привлякоха вниманието на госта. Едва когато дървените конски копита проехтяха по дървения мост, чиновникът обяви, че са пристигнали. Макар прехвърлил седемдесетте, Вазов чевръсто скочи.

Пременени невести и моми, деца и свободни от смяна миньори поднесоха букети от горски цветя и гостът сърдечно се ръкува с всички… Поклони се на насъбралите се и бавно пое след инж. Маринов. Отведоха го в неговата гостна да си почине. На следващия ден Вазов писа: „И ето сега, от верандата се любувам на красотите, които ме заобикалят. Гористи върхове, съвсем покрити с дъбови гори или тук-таме прошарени с полянки и ливади; балкански чист въздух пълни гърдите с хлад и озон; шумът на рекичката напява своята неспирна песен в долината“…

Снимка на Даскаловата къща в Трявна, посетена от Иван Вазов през 1921 г.

Следваше нова изненада. След един ден с файтон на директора на мините слязоха в Трявна. За това гостуване на Вазов в града Богомил Даскалов, учител от Трявна, пише: „Поднесохме му книгата за записване на посетителите, помолихме за спомен да се разпише. Вазов извади молив и се разписа… Един от събеседниците му направи забележка: „Господин Вазов, слагате на Сопот ер голям“ …Усмихнат Вазов отговори: „Ръка, свикнала 50 години да пише така… пък и защо малкият Сопот да не носи един голям ер“…

Открихме написаното: „9 август 1921, Ив. Вазов, Сопотъ“.

Подробности около посещението научаваме от писаното във в. „Зора“ от Даскалов и от самия Вазов. „По обед поетът пристигна в Трявна. Това бе знаменито събитие за жителите ни – започва учителят. – Седнах на балкона в очакване развълнуван. Голямата врата се отвори и стройната фигура на поета бавно, но величествено пристъпи прага. Изкачи се по стълбите, посрещнах го с няколко думи и го поканих в приемната. Весел, шеговит, енергичен бе тоя в напреднала възраст мъж…“

Хотелът в Плачковци

Преди да дойде в големия дом на Даскалови, Вазов беше посетил племенницата на Петко Славейков – Вата Тотева Славейкова, и дълго разговаря с нея за Славейковия род. И у Даскалови разпитва за бита на тревненци, за Ангел Кънчев. С голямо удивление разглежда резбованите тавани, уредбата на целия Даскалов дом. Късно вечерта Вазов отбеляза: „В дома на Даскалов се любувахме на чудните резбарски работи… Там добиваш представа за изящния и тънък вкус на българския майстор резбар. Имало е изкуство у нас в ония времена“… Двата тавана – на уста Димитър Ошанеца и Иван Бочуковеца, са от десетте години на деветнадесетото столетие.

Привечер файтонът пое обратно към Балкана. На следващия ден Вазов посети Габрово. Когато се прибраха вечерта, гостът помоли любезния господин да не го водят повече в населени места. Инженерът се съобрази с това му желание. На другата сутрин се изкачиха на връх Кръстец, където горският надзирател от Трявна и дърварите зарадваха гостите с чуден хайдушки кебап, какъвто могат да направят само планинците от този край. А дърварите разказаха как миналата година празнували Вазовата седемдесетгодишнина…

Вазов се смееше с просълзени очи. Когато се поуспокои, с умиление каза:
– Благодаря Ви, добри хора! Благодаря Ви от сърце. Сега наистина да се чукнем за здраве на всички, за вашите жени и деца – и лицето му придобива сериозен вид.

Паметникът на Иван Вазов в родния му Сопот

Нощес сърцето му отново се обади. Лекарите отдавна му забраниха да пуши. Не му разрешаваха и употреба на алкохол. Преди да си тръгне за София, миньорите му устроиха тържество. По перестите клони на старите буки окачиха книжни фенери със запалени в тях дебели свещи. Натръшкаха хайдушки огньове, „засвири джаз“, в чиито мелодии влизаше думкането на ламарини и газени тенекии.

– Прекрасен народ имаме – обърна се Вазов към инж. Маринов. – Много препати през войните, сигурно и още ще пати. Такъв народ иска истински водачи, които да защитават неговите интереси, смело да го водят напред… .Жалко!

Хайдушката вечер донесе много радост на човека с благата усмивка. Въпреки увещанието да остане още няколко дни, той пое обратно към столицата.

– Ние пак ще се видим. Догодина пак ще дойда при вас… Непременно ще дойда – каза им той на раздяла.“

В своето сърце този голям българин беше побрал мъките и страданията на цял народ от столетия наред, както и огромната си обич към него.

20 години преди последното си пътуване, Вазов посещава Априловската гимназия, където записва своите мисли и впечатления за делото на благодетеля Васил Априлов и нарича Габрово „този архибългарски и прекрасен град“.

През 2023 г. благодарение на партньорството между Държавен архив – Габрово и фирма „Перфект“ – Габрово, филмът на Марин Маринов беше дигитализиран и заживя нов живот. Това стана възможно благодарение на Програма „Култура“ на Община Габрово. Озвучаването с прекрасния текст на автора бе направено от абитуриентка от Националната Априловска гимназия. Той е излъчван, когато бе дигитализиран, в програмата на Лятно кино и при открити уроци с ученици от училища в Габровска област. Филмът, записан на кинолента, и разказът за последния излет на Иван Вазов се съхраняват във фондовете на Дом на културата и на Марин Маринов в Държавен архив – Габрово. Представените снимки се съхраняват в учрежденски и лични фондове в Държавен архив – Габрово.

„Последният излет“ ще бъде показан на 9 юли, сряда, в кинозалата на Държавен архив – Габрово от 10.00 часа и от 16.00 часа. Залата разполага с 20 места. И двете прожекции са с вход свободен.

За автора на филма Марин Маринов:
Марин Петков Маринов е роден на 30 юли 1926 г. в с. Къпиново, Великотърновско. Завършва Смесената гимназия в град Елена. Участва като доброволец в заключителната фаза на Втората световна война. От фронта се завръща с орден „За храброст“ – IV степен. От 1951 г. учи в стопанския факултет СУ „Климент Охридски”, икономическия институт „Карл Маркс” – София (днес УНСС) и се дипломира през 1956 г. във ВИНС – град Сталин (днес Варна) със специалност Икономика на строителството. На журналистическа работа е от 1952 г. – първоначално като нещатен кореспондент на столичния вестник „Трудово дело”, после като щатен кореспондент на в. „Народна младеж” за тогавашния Търновски окръг. Няколко месеца е кореспондент на в. „Земеделско знаме”. През 1959 г. е назначен в окръжния вестник „Балканско знаме” в Габрово, където работи до пенсионирането си през 1987 г. Удостоен е с почетна значка „Златно перо” и грамота на Съюза на българските журналисти за висок творчески принос в българската журналистика и публицистика. В периодите 1959 – 1966 и 1968 – 1972 г. работи в Държавен архив – Габрово като продължава активно да присъства и на страниците на вестника. С Указ на Държавния съвет на НРБ от 1 ноември 1986 г. Марин Маринов е награден с орден „Кирил и Методий” – І степен по случай неговата 60-годишнина и за обществената му и журналистическа дейност. Изявява се като сценарист, режисьор и оператор на общественозначими филми. Фотолюбител, известен колекционер, филателист, нумизмат, събира пощенски картички, юбилейни и възпоменателни медали. Автор е на редица ценни изследвания, публикации и издания, между които албум „Паметници на Освободителната война 1877 – 1878 г. в Габровски окръг” (1977 г. в съавторство с Филип Грозев), Пътеводител „Габровски окръг” с описания, маршрути и снимки, (1984 г. в съавторство с Димо Тодоров), книгата „Гласове край Синкьовица” (1996) със спомени и документи за балканското родолюбие от Габровско, книга „Габровци на фронта 1944 – 1945 г.” (1994), на краеведски изследвания за с. Трънито, Габровско и село Къпиново, Великотърновско и др. Марин Маринов почива на 3 октомври 1996 г. Документите от дейността му като журналист, краевед, фотолюбител са дарени на Държавен архив – Габрово от неговата съпруга, обработени са във фонд на негово име и са обществено достъпни.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица