Свържи се с нас

Култура

Еньовден в ЕМО „Етър“ (снимки)

Любовта е болест, за която никой не търси целебна билка

Published

on

снимка: ЕМО „Етър“

Хиляди българи избраха да посетят Етнографски музей на открито „Етър” на Еньовден – празник на билките, слънцето и водата. Най-голямото струпване на хора бе около мястото, където две от демонстраторките виеха венчета и връзваха китки от билки.

Седемдесет и седем и половина са билките в един еновденски венец, всяка е за определена болест, а половината билка е тайната, която лекува незнайната болест. Тази вяра, залегнала в паметта на много габровци, все още изненадва туристите от други части на страната и чужденците. Научават за нея от разказа на двете демонстраторки, а още на входа на музея са минали през големия еньовденски венец – с вярата, че това ще им донесе здраве.

снимка: ЕМО „Етър“

Мадлен Тодорова от Стражица знае, че билките се берат рано сутрин на 24 юни – Еньовден.

„Хората влизат в реките, защото слънцето се е окъпало преди това там. Така са по-здрави, запазват човешкото в себе си и постигат хармония”, разказва Мадлен Тодорова, докато чака търпеливо на голямата опашка, за да си вземе еньовденски китка и венче.
Доста по възрастни от нея жени, също от опашката, чуват момичето и подхвърлят, че растенията могат да влияят на емоциите между двама души. Освен за здраве, те искат да получат и от билката за любов. Венета Христова от Русе посочва внуците си, за да покаже, че вече е изживявала това чувство, което за нея е „най-чист и светъл дар за човек”. Не споделя дали еньовденските билки имат връзка с любовната й емоция, но се усмихва леко загадъчно.

Участниците във Фестивал на фестивалите

Проявите, посветени на Еньовден в ЕМО „Етър” започнаха още на 22 юни с двудневен „Фестивал на фестивалите”, по време на който бяха направени 19 презентации от представители на празници и фестивали, посветени на храната, които се провеждат в различни части на България.

По време на дискусията бе подчертано, че чрез храната все повече населени места се опитват да представят себе си пред външния свят. Не един и два примера доказват това.
Фестивалът „Ракия – магия” е празник за любителите на твърдите алкохолни напитки и добрата компания!

Село Ганчовец увеличава населението си.
До голяма степен това се дължи на фестивала „Ракия – магия”, който провокира все по-голям интерес сред любителите на твърдите алкохолни напитки и на приятната компания. Фестивалът се провежда в началото на септември, а в селото един от двата културни центъра е кръчмата.

Селският мол представи пестила в Брюксел!
Силвия Черкезова представи една инициатива, станала много популярна в цялата страна като „Селски мол”, където главните участници са от малките населени места. Те показват пред по-широка публика традиционни храни и продукция. Част от философията на Селския мол е да се щади земята, която храни човечеството. „Искаме някой ден на Селски мол хората да отиват като на празник”, сподели Силвия Черкезова.

Орехите – емблемата на казанлъшкото село Голямо Дряново!
Национален фестивал на ореха се провежда от пет години в казанлъшкото село Голямо Дряново. Населеното място е едно от най-малките в региона. Около 200 души живеят там, но те имат певческа и кукерска трупи. Празникът на ореха има за цел да популяризира тази много характерна за казанлъшко култура. Фестивалът не е насочен толкова към храните, а към традиционното, към натуралните биологични продукти и съхранението на родния фолклор.

Суджукът прослави Горна Оряховица!
Суджукът е запазена марка на това населено място. Само три фирми имат право да произвеждат този продукт. Празникът на горнооряховския суджук е много популярен в страната. Първото захранване на горнооряховско бебе става с местен суджук. Рецептата му се запазва непроменена през годините. Северните стрехи на работилниците са местата, където се суши суджука. Развитието на технологиите се пренася и в производството на този продукт, без да промени вкуса му. Легендите за създаване на суджука са различни, но във всяка от тях прави впечатление предприемчивостта на населението.

Половин година е нужна, за да се приготви Еленски бут!
Балканджиите имат практичен подход към храната си. Традициите за приготвянето на Еленски бут са семейни. Често се срещат разлики в използваната от съседни семейства технологии. Около половин година е времето за приготвяне на един Еленски бут, а консумацията може да продължи до две години.

От 100 години наложеният пелин дава поминък на хората от село Змейово!
Змейовският пелин може да е сладък или горчив, а за него се ползва най-доброто грозде. Претакането на пелина продължава около 2-3 седмици, а избистрянето му – 40 дни. Старите майстори пазят ревниво рецептите, по които приготвят пелина си. Всеки важен момент от живота на змейовската общност е свързан с пиенето на пелин.

Добруджанският хляб от село Спасово и шарената сол от село Бъта бяха отличените продукти от базара с демонстрации и дегустация на храни и ястия – второто събитие от „Фестивал на фестивалите”.

снимка: ЕМО „Етър“

Мария Кършева, секретар на читалище „Никола Вапцаров” в село Бъта получи наградата и сподели, че няма семейство в тяхното населено място, в което да не се прави шарена сол.

„Навремето не е имало миксери и всички съставки са били слагани в кутел. Препечена царевица, препечени тиквени семки, готварска сол, изсушен сминдух, чобрица (местно наименование на чубрица б.р.), който обича люто – стрити сухи люти чушки и препечено брашно. При последната съставка трябва да се внимава да не нагарча. Всяко семейство си приготвя шарената сол, която е неизбежна. Както и хляба, тя присъства на трапезата ни всеки ден – в делник, в празник, по тъжен и по весел повод”.

Мария Колева от добричкото село Спасово приема наградата от името на цялата група, с която вземат участие във „Фестивала на фестивалите”. В селото се провежда „Празник на хляба, житото и Добруджа”. В ЕМО „Етър” групата се представя с обредни хлябове.

Както често се казва, в този живот случайни неща няма. Още преди да започне дегустацията от страна на журито се оказа, че щандовете на селата Бъта и Спасово са един до друг.

снимка: ЕМО „Етър“

Наградите, които бяха връчени за продуктите, приготвени от представители на двете населени места имат сувенирна стойност и в тях е заложена местната габровска традиция.

снимка: ЕМО „Етър“

Габровска паница за супа с дървена лъжица към нея. Гаванката е с размери, които биха ти позволили по-скоро да опиташ от ястието, отколкото да се нахраниш. Но ще опиташ, ако можеш, защото на дъното на паницата предвидливите габровски майстори са поставили дупка. Когато стопанката сипва, част от чорбата да изтече обратно в тенджерата. Все пак някакво количество остава, но върху лъжицата също е пробита дупка, която връща част от ястието обратно, още преди човек да успее да я поднесе към устата си.

Вкусните и много характерни за различни региони ястия затрудниха журито да избере двама фаворити.

Качамакът, който Милена Стайкова от Исперих предложи на базара с демонстрации и дегустация на храни и ястия в ЕМО „Етър” буквално бе разграбен. Вкусното ястие свърши, независимо от значителното количество, което бе приготвено. Милена Стайкова представя събитието Панаир на царевицата.

снимка: ЕМО „Етър“

Не само в село Спасово приготвят много характерния добруджански хляб. Самодейците от читалище „Възраждане” в Сребърна също знаят как става това. „Гозбите на Добруджа” е представяният от тях кулинарен фестивал. На щанда си в ЕМО „Етър” те показват тестени изделия. „Все пак Добруджа е житницата на България”, не пропускат да припомнят те. Рецептата им за най-вкусния домашно приготвен хляб е: кубче мая, лъжичка захар, лъжичка сол, малко оцет, олио и 600 грама вода и килограм брашно. Замесва се и втасва около половин час. Типов, от бяло брашно и царевичен – това са хлябовете, които добруджанците от Сребърна предлагат за дегустация на посетителите в ЕМО „Етър”.

Читалищата от габровските села Козирог и Недевци се представят с домашни продукти, които изчезват от трапезата на българите. От 22:00 часа на 22 юни до 08:30 часа на 23 юни младата Виктория Великова приготвя ястията, които съдържат достатъчно количество домашно масло. Зелена баница и тиквеник са „перлите в короната” на нейното готварско изкуство.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Концерт в Габрово на Мартина Табакова, Стоимен Пеев и Атанас Кръстев

Published

on

На 24-ти април в Художествена галерия „Христо Цокев“ в Габрово от 18.30 часа предстои концерт на Мартина Табакова, Стоимен Пеев и Атанас Кръстев.

През тази година се навършват 125 години от рождението на големия български композитор Панчо Владигеров и 200 години от рождението на емблематичния чешки композитор – Бедржих Сметана.

По този повод тримата талантливи изпълнители се събират, за да направят турне в България, със знакови творби на двамата велики композитори. Датите на концертите са с начален час 18.30 часа, а входът за тя е свободен.

Концертите включват рядко изпълняваното Клавирно трио оп.4 на Владигеров, което той е написал едва на 17 години! То е и Първото българско трио за пиано, цигулка и виолончело. В програмата е включено още емблематичното Клавирно трио оп.15 от Бедржих Сметана.

Изключително респектираща и рядко изпълнявана програма. Тримата изпълнители Стоимен Пеев/цигулка, Атанас Кръстев/виолончело и Мартина Табакова/пиано, са добре познати на българската публика, изявени артисти, носители на престижни награди като „Кристална лира“ на СБМТД, „Музикант на годината“ на БНР за „Ансамбъл на годината“, „Златен век” на Министерството на културата, „Златно перо“ на агенция Кантус Фирмус за постижения в областта на културата.

Зареди още

Култура

„Моята саможертва е нищо пред дълга към Родината“

80 години от героичната смърт на Иван Сомлев.

Published

on

„Моята саможертва е нищо пред дълга към Родината“ – 80 години от героичната смърт на Иван Сомлев.

Иван Минчев Сомлев е роден на 1 февр. 1922 г. в Габрово. Завършва средно образование в Априловската гимназия. Тук той се проявява като отличен спортист и талантлив футболист, при което е включен и в отбора на Спортен клуб „Чардафон“. Продължава образованието се във Военно-въздушното училище в Казанлък, а по-късно в училището (днес Висше военновъздушно училище „Георги Бенковски“) в Долна Митрополия. Следва обучение на летище Телиш край Плевен. Зачислен е 6-ти изтребителен полк, разположен на летище Карлово.

Бойното му кръщение е на 10 ян. 1944 г. Това е денят на една от най-разрушителните бомбардировки над София, извършена от англо-американските въздушни сили. В нея англичаните атакуват през нощта, а американските самолета през деня.

Бомбардировката е извършена към 13:00 часа когато атакуват бомбардировачите, т. нар. „Летящи крепости“. Срещу тях от Божурище, Враждебна и Марно поле при Карлово излитат общо 73 самолета. Заедно с още трима летци-изтребители, в четворка, Иван Сомлев е изпратен в подкрепа на 39-тимата български летци-изтребители, които водили неравен бой с многочисления враг над София. В боя Сомлев показал изключителни качества и за награда е прехвърлен в елитния 3/6 орляк. По време на своята служба той пише следните редове до своята майка „..„Ако се случи някога да ми измени моят стоманен другар, ти, няма да плачеш, майчице, но ти ще бъдеш горда, че си дала син за Родината!“ и до своята сестра „..„Готов съм за народа си да дам всичко, що зависи от мен, за един мирен свят. Мойта жертва е нищо пред Дълга към Родината! …..“.

На 16 април 1944 г. – Великден, противникът подлага София на поредната безмилостна бомбардировка. Събитието остава в историята под името „Черен Великден”. Летците-изтребители са вдигнати по тревога. Иван Сомлев е в отпуск, но счита, че за него е „свещен дълг да бъда редом с цялото ято“. Качва се на самолета на Тодор Розев и излита. Среща се с врага край с. Гушанци (днес с. Замфирово, община Берковица), където се натъква на армада от т.нар. „летящи крепости“ на американските бомбардировъчни полкове и техния ескорт от изтребители „Лайтнинг”. Боят бил жесток и неравен. Хванат в смъртна схватка, Иван Сомлев на няколко пъти успява да се издигне над вражеските самолети и да ги атакува – сваля една „крепост“, която пада близо до с. Гаганци. Неговият самолет е поразен и главоломно се насочва към земята, където се разбива в местността Търньовец. Иван Сомлев загива едва на 22 години.

Героят е изпратен в последния си път от всички жители на с. Гушанци. На 20 април 1944 г. е погребан в родно Габрово с траурно шествие, на което присъстват хиляди.

Думите му „Моята саможертва е нищо пред дълга към Родината“ са красноречив израз на високи нравствени добродетели и патриотизъм. Името му е вписано в списъка на националните ни герои и всяка година на тържествената заря-проверка на 3 март името му се споменава наред с имената на най-заслужилите за Родината.

През 2004 г. Младежкият съвет на Фондация „Константин Берберов“, съвместно с Клуба на летците „Богдан Илиев“ – Монтана и други неправителствени организации, по случай 60 години от неговата гибел на 16 април, поставят паметна морена с барелеф на Иван Сомлев в градинката в центъра на Габрово, на ул. „Радецка”. През същата година на лобното място на Иван Сомлев край с. Замфирово (Гушанци), Клубът на летците „Богдан Илиев“ – Монтана поставят паметна мраморна плоча, изпълнявайки завета на своя патрон Богдан Илиев, който е бил инструктор и командир на Сомлев по време на обучението му в Изтребителната школа в Долна Митрополия.

Сведенията за краткия му и героичен живот са запазени в биографичните книги за него „Иван Минчев Сомлев“ и „Реквием за Златокосия небесен рицар“ от Милка Берберова.

Документите от личния архив на „златокосия небесен рицар“, както го нарича г-жа Берберова (1925-2014), са предадени от племенника му Иван на членовете на Младежкия съвет на Фондация „Константин Берберов“, които по-късно ги предават, заедно с документите на Фондацията в Държавен архив – Габрово. Те са обработени и са достъпни за читатели и изследователи.

Източник: Държавен архив – Габрово.

Зареди още

Култура

Концерт-спектакъл „Балетни мечтания“

Published

on

В Международния ден на балета- 29 април, Танцова школа „Лиана“, студентите от специалност „ Съвременна хореография“ с ръководител проф. д.н Анелия Янева жителите на Габрово с концерт-спектакъл “Балетни мечтания“.

За пръв път в града на Рачо Ковача ще гостуват докторанти от Китай, които също ще се включат с изпълнения.

Събитието е под егидата на Областния управител на област Габрово и ще се проведе в зала „Възраждане“ на 29 април, понеделник, от 18.30 часа. Един неповторим спектакъл с феерия от цветове, движения и звук- това обещават организаторите.

Билетите ще са в продажба в деня на събитието. Повод за концерта е 20-годишнината на Танцова школа „Лиана“ и 10- годишнината от създаването на специалност „Съвременна хореография“ в Югозападния университет.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица