Свържи се с нас

Любопитно

Фотограф от Габрово снима сватбата на Хари и Меган в Уиндзор (снимки)

Published

on

снимка: Никола Нанев

Роденият в Габрово и живеещ от над 20 години в Гърция Никола Нанев бе един от акредитираните фотографи, имали възможността да снимат кралската сватба на Принц Хари и Меган Маркъл.

снимка: Никола Нанев

Британският принц и американската телевизионна звезда се ожениха на пищна церемония в параклиса Свети Георги в Уиндзорския замък, към който цялата планета бе насочила поглед.

снимка: Никола Нанев

На бляскавото събитие гръцко знаме беше развято не от кой и да е, а именно от българина и професионален фотограф Никола Нанев, живеещ от години насам на остров Родос.

снимка: Никола Нанев

Нашенецът отива в Гърция преди 20 години, за да учи и се превръща в един от най-добрите фотографи на острова.

снимка: Никола Нанев

Никола Нанев, известният фотограф в Родос, не само успя да се акредитира на височайшата брачна церемония, но и да развее и гръцкия флаг, като по този начин накара поне две страни да се гордеят с него – и България и Гърция!

снимка: Никола Нанев

След извършване на публикацията, с редакцията на „Габрово Нюз“ се свърза професионалният фотограф Никола Нанев, който е и председател на българската общност на о.Родос, за да ни разкаже повече около това как се стигнало да развее националния флаг на южната ни съседка Гърция, вместо този на България.

снимка: Никола Нанев

По думите му историята, за да се стигне до там е повече от показателна. „Тръгнахме за Англия и в самолета установих, че съм забравил да взема със себе българското национално знаме, което притежавам. Сметнах, че ще мога да се сдобия с такова от посолството ни в Лондон, което гордо да развея по време на церемонията, след което да го върна обратно. Когато кацнахме се свързах посолството ни и оттук започна всичко. Наложи се да изчакаме един час, докато служителката се наобядва, за да ни бъде обърнато внимание по въпроса. В крайна сметка служителката ни каза, че нямат голямо знаме на България и разполагат само с малки трибагреници, които обикновено се слагат по бюрата. Това много ме огорчи“, разказа Нанев.

снимка: Никола Нанев

„След като разбрах каква е ситуацията потърсих посолството на Гърция във Великобритания, откъдето веднага откликнаха на инициативата ми. Пратиха ми дори с такси до адреса, където се намирах, флага на Гърция, който развях на церемонията“, поясни известният фотограф.

снимка: Никола Нанев

снимка: Никола Нанев

*Публикуваната информация е актуализирана в 17.25 часа*

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

6 коментара

6 Comments

  1. Паисий

    22.05.2018 at 15:45

    „О, неразумний юроде, поради що се срамиш да се наречеш българин?“
    Всичко много хубаво! Браво на габровецът, ама защо не развя българското знаме ами гръцкото??? Само това не можах да разбера? Защоооо бе Кольоо? Защо?? Срам те от нас българите ли? Или и ти за три лева повече се продаде и стана грък

  2. Most

    22.05.2018 at 19:56

    kolko manafa ima tuk.Trabva mnogo da ste nedoebani-Shura,Paisis ,Sofroni

  3. :)

    23.05.2018 at 10:47

    а вилажера се е*е с пръч. съдбъ.

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Любопитно

Приключи зимният мониторинг на прилепите в България

Published

on

Дейностите по зимния мониторинг на прилепите в България приключиха. Те се осъществиха от ДЗЗД „ЕНВИМОН“ в рамките на изпълнението на проект за анализи и проучвания на видове и природни местообитания.

Експертите посетиха 57 пещери с регионално и европейско значение за прилепите. Сред тях се открояват и няколко изкуствени обекта, които прилепите припознават, като свои местообитания.

снимка: ДЗЗД „ЕНВИМОН“

Често те носят характеристиките на пещери, по няколко причини: температура, влажност и заплахи/влияния – безпокойство. При сравнителния анализ на данните за числеността на видовете в местата за зимуване се установи, че отделни обекти са с изключителна концентрация на брой индивиди и видове.

Такива са: Деветашка пещера – 2014/2015 г. – 25-26 000 екземпляра от 6 вида, а през 2019/2020 г. – 35-36 000 индивида от 5 вида; пещерата Парниците – 2014/2015 г. – 45-46 000 индивида от 4 вида, а през 2019/2020 г. – 88-89 000 индивида от 5 вида; Деветашка пещера – 2014/2015 г. – 14-15 000 индивида от 5 вида, а през 2019/2020 г. – 35-36 000 индивида от 5 вида.

Установено е, че в много от традиционни пещери, в които зимуват колонии от 500 до 5000 индивида, през зимата на 2019/2020 г. липсват прилепи или същите са в много малки числености – 30-100 екземпляра.

снимка: ДЗЗД „ЕНВИМОН“

Наблюдава се и намаляване на видовото разнообразие в отделни пещери. Причина за направените констатации вероятно са относително по-високите температури на въздуха извън пещерите, а установените стойности са с 1,5 до 3,5 градуса над нормата за сезона в подземното убежище.

Такъв пример е пещерата Иванова вода – през 2014/2015 г. температурата е била 1,5-2 градуса, през 2019/2020 г. е 3,2 градуса. Към тази група влизат и такива обекти, като Гулашката минна галерия, пещера Магурата, пещера Айна ини, пещера Самара, пещера Рупата, пещера Генчова дупка и други.

Повсеместно в типично водните пещери почти липсва вода или тя е с много малък дебит – пещера Парниците, Деветашка пещера, пещера Ледницата, пещера Варкан и други. Вероятна причина са липсата на валежи от дъжд и сняг през есенно-зимния сезон, съчетани с нетипичните относително високи температури в този период.

снимка: ДЗЗД „ЕНВИМОН“

Голяма част от посетените обекти са подложени на редица въздействия и заплахи, като: – безпокойство от хора – иманяри, туристи; палене на огън – на входовете и във вътрешността на пещерите; замърсяване с отпадъци; инвестиционни предложения – предимно кариери за варовик и други подземни богатства; благоустрояване и неправилно управление на обектите, несъобразено с биологията и екологията на видовете прилепи.

Типичен пример са Братановата пещера и Пещерата Юбилейна – поставена метална решетка, която не отговаря на изискванията на EUROBATS. Пещера Зандана/Бисерна – пещерата е благоустроена в пълен разрез с изискванията на EUROBATS, което да гарантира зимуването и размножаването на над 7 вида прилепи. Наблюдава се намаляване числеността на зимуващите прилепи. Горният вход е почти напълно блокиран, а долният е твърде малък, което не гарантира безпрепятствено влизане и излизане на прилепите във всички стадии на развитие на видовете през летните и зимните месеци. Пещера Айна ини, Генчовата дупка и други – иманярски набези и разкопаване във вътрешността на пещерите, вандализъм и категорично безпокойство. За пещера Моровица – пещерата не е благоустроена, но често се посещава от неорганизирани туристи, които посещават Гложенския манастир. Туристи навлизат в пещерата и безпокоят прилепите, но посещението крие и риск за здравето им, тъй като пещерата е опасна за неподготвени, влизащи с маратонки.

Окончателните резултати, сравнителен анализ с данните от предходни години, както и предложения за мерки за намаляване и пълно ограничение на заплахите и въздействията в проблемни пещери, ще бъдат представени в следващите седмици.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

„Габровският фасон през всеки сезон“

Published

on

Изложбата „Габровският фасон през всеки сезон” беше замислена като експозиция на открито, която с усмивка и намигване да подканва габровци и гостите на града, след като я разгледат, да посетят и постоянната експозиция „Градски бит от края на ХIХ до 40-те години на ХХ век”, представена в музеен обект „Дечкова къща”.

Извънредната ситуация, в която се намира страната ни, изправена пред предизвикателството да ограничи разпространението COVID-19, наложи промяна в първоначалната концепция и адаптирането ѝ за представяне във виртуален вариант. В изложбата са включени 28 фотографии от фонд „Етнография” на Регионален исторически музей – Габрово, създадени от края на ХIХ до 40-те години на ХХ век, обособени в два основни раздела – фотографии на открито и студийна фотография. Фотографиите, направени на открито, представят ежедневното облекло на габровци през четирите сезона – пролет, лято, есен, зима.

Особено внимание заслужават студийните фотографии, които освен „огледало” на модните тенденции, които следва габровското общество, свидетелстват за специалното отношение, което тогавашните фотографи имат към декора и студийния реквизит.

снимка: РИМ – Габрово

Социално-икономическите, политическите и културните промени на национално ниво след Освобождението, намират своето отражение в града ни, нещо повече – индустриалното му развитие ги катализира на местна почва. Носители на европейското влияние са индустриалците, търговците, предприемачите, чиновниците, интелигенцията.

Модернизацията променя манталитета на габровци, внася иновации не само в домакинството и интериора на жилищата, а и в облеклото, аксесоарите, бижутата, прическите. Търговско-промишлените контакти, образованието в чужбина, пътуванията са перманентен източник на нови виждания и вкусове, които раздвижват местния обществен живот.

Габровските дами следят модните журнали и държат не само те, а и съпрузите и децата им да бъдат издокарани по европейски маниер. До Габрово достигат първите модни списания: „Мода и домакинство“, „Моден крояч“, „Моден журнал“, „Икономия и домакинство“, „Вестник на жената“, „Домакиня и майка”, „Мода”, „Женско огледало” и др. Популярност добиват френски и немски издания. За всеки сезон габровци създават свой моден фасон и не се отличават от своите съвременници в Париж, Лондон, Виена, Берлин или Рим.

Възприемането и следването на модните тенденции обаче не е само суета и увлечение, а стремеж към промяна и развитие. Доказателство за естетическия вкус, стил и отношението към детайла са колекциите от облекла, бижута, аксесоари и фотографии, съхранени във фондовете на РИМ – Габрово.

Изложбата може да бъде разгледана в сайта на РИМ – Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Любопитно

Образование в електронна среда

НМО – Габрово ще публикува ресурси в Националното
е-хранилище на учителите.

Published

on

снимка: НМО – Габрово

От днес, 2 април, Националният музей на образованието в Габрово започва да публикува и споделя ресурси в Националната електронна библиотека, създадена от Министерството на образованието и науката.

Целта е те да улеснят, обогатят и разнообразят процеса на учене и преподаване, който трета седмица се провежда дистанционно в дигитална среда. Част от музейните ресурси, подходящи за часовете по История, Роден край, Човекът и обществото, Български език и литература, География, ще бъдат качени до края на седмицата – късометражни филми, мултимедийни помагала и презентации, примерни уроци, дигитализирани изложби, виртуална музейна разходка.

В процес на електронна подготовка са работни листи, примерни уроци с материали от музейния фонд. Ще бъдат споделени връзки с дигиталния музеен архив на движими културни ценности и музейно-образователни ресурси от дейността на Национален център „Музейно училище“.

Идеята за подпомагане на педагозите в образователния процес и разширяване на връзката музей-училище, включително в дигитална среда, не е нова за НМО. Националният музей на образованието и Регионално управление на образованието – Габрово реално започнаха да работят за създаване на национална база от ресурси в помощ на музейно-педагогическата практика преди 2 години със стартирането на Център „Музейно училище“ и уеб платформа.

снимка: НМО – Габрово

„Извънредното положение във връзка с противоепидемичните мерки се отразява негативно върху посещаемостта в музея и планираните събития, но ни даде шанс да активираме процеса с генериране на музейно-образователни ресурси в дигитална среда – споделя директорът на НМО Любка Тинчева. – Като специализирано звено в структурата на МОН музеят има дългогодишна и ползотворна работа с педагогическата колегия. Новосъздаденият Национален център „Музейно училище“, подкрепен от министерството, ни даде възможност да направим обучителни форми за музейната и педагогическа колегия в национален мащаб; да търсим заедно начини за обмен на добри практики – в музеите като съвременна образователна среда, в училище с мобилни музейни дейности и, разбира се, това, което стана сега извънредно – да пренесем тези добри практики и ресурси в електронна среда. Музеят е затворен за посетители, но музейните специалисти не спират да работят. Освен обичайните музейни дейности – подготвяне на изложби, дигитализиране на културни ценности, инвентаризация на фонда и изготвяне на експертни заключения за новопостъпили материали и тяхното инвентиране, ние имаме готовност да работим онлайн с нашите партньори – учителите, като им предоставим ресурси, с които да разнообразят учебния процес и да стимулират любознателността на учениците при тяхната подготовка.”

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица