Новини
Населението на област Габрово продължава да се топи!
снимка: Тодор Тодоров, фото „Спринт“
Към 31 декември 2017 г. населението на област Габрово е 110 254 души, което представлява 1.6% от населението на България и 13,9% от населението на Северен централен район. В сравнение с 2016 г. населението на областта намалява с 2080 души, или с 1.9%. Тези данни официално оповестиха от Териториално статистическо бюро – Север, отдел „Статистически изследвания – Габрово“.
Мъжете са 53 243 (48.3%), а жените – 57 011 (51.7%), или на 1 000 мъже се падат 1 071 жени. Броят на мъжете преобладава във възрастите до 53 години. Включително с нарастването на възрастта се увеличават броят и относителният дял на жените от общото население на областта.
Относителният дял на жените е най-висок в община Дряново – 52.2% или на 1 000 мъже се падат 1 092 жени, а най-нисък е в община Севлиево – 51.4% или на 1 000 мъже се падат 1 058 жени.
Продължава процесът на застаряване на населението в област Габрово. В края на 2017 г. лицата на 65 и повече навършени години са 31 141, или 28.2% от населението на областта, което я нарежда на второ място в страната след област Видин (29.3). В сравнение с 2016 г. делът на населението в тази възрастова група нараства със 0.3 процентни пункта, а спрямо 2001 г. – със 7.9 процентни пункта. В регионален аспект, лицата на 65 и повече навършени години са най-много в община Трявна – 31.9%, а най-малко в община Севлиево – 26.9%.
Процесът на застаряване е по-силно изразен сред жените отколкото сред мъжете. Относителният дял на жените на възраст над 65 години е 32.8%, а на мъжете – 23.4%. Тази разлика се дължи на по-високата смъртност сред мъжете и като следствие от нея – на по-ниската средна продължителност на живота при тях.
Към 31.12.2017 г. децата до 15 години в областта са 12 632, или 11.5% от общия брой на населението, като спрямо 2016 г. този дял се увеличава с 0.2 процентни пункта. По този показател област Габрово заедно с област Смолян заемат последно място в страната.
В община Севлиево лицата от тази възрастова група са с най-висок дял – 13.0%, а с най-нисък – в община Трявна (8.9%).
Към 31.12.2017 г. общият коефициент на възрастова зависимост в област Габрово е 65.8%, или на всяко лице в зависимите възрасти (под 15 и над 65 години) се падат повече от две лица в активна възраст. За сравнение, през 2016 г. този коефициент е бил 64.6%.
Това съотношение е по-благоприятно в градовете – 59.5%, отколкото в селата – 102.6%. Във всички общини на областта, този показател е над 60.0%, като най-неблагоприятно е съотношението в община Дряново (73.7%).
Застаряването на населението води до повишаване на неговата средна възраст, която от 47.2 години през 2014 г. нараства на 47.7 години през 2016 г. и достига 48.0 години в края на 2017 година. Процесът на застаряване на населението се проявява както в селата, така и в градовете, като в градовете средната възраст на населението е 46.8 години, а в селата – 53.5 години.
Тенденцията на застаряване на населението води до промени и в неговата основна възрастова структура – под, във и над трудоспособна възраст. Влияние върху съвкупностите на населението във и над трудоспособна възраст оказват както застаряването на населението, така и законодателните промени при определянето на възрастовите граници за пенсиониране.
За 2017 г. тези граници за населението в трудоспособна възраст са до навършването на 61 години за жените и 64 години за мъжете.
Населението в трудоспособна възраст към 31.12.2017 г. е 61 158. души, или 55.5% от населението на областта, като мъжете са 33 029, а жените – 28 129. Независимо от увеличаващата се възрастова граница за пенсиониране през 2017 г., трудоспособното население е намаляло с 1 517 души, или с 2.4% спрямо предходната година.
Към края на 2017 г. над трудоспособна възраст са 35 591 души, или 32.3%, а под трудоспособна възраст – 13 505 души, или 12.2% от населението на областта.
Възпроизводството на трудоспособното население се характеризира чрез коефициента на демографско заместване, който показва съотношението между броя на влизащите в трудоспособна възраст (15 – 19 години) и броя на излизащите от трудоспособна възраст (60 – 64 години). Към 31.12.2017 г. това съотношение е 50. За сравнение, през 2001 г. 100 лица, излизащи от трудоспособна възраст, са били замествани от 89 млади хора.
По този показател област Габрово отново дели последните места заедно с областите Перник и Кюстендил. Най-благоприятно е това съотношение в областите Сливен – 84, Варна – 71, и София (столица) – 70 лица.
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Пиян водач с лек автомобил „Тойота“ предизвика катастрофа в Габрово. Пътният инцидент е станал вчера, 23 август, около 17.00 часа на ул.“Капитан Дядо Никола“, информираха от пресцентъра на Областната дирекция на МВР – Габроово.
По данни на полицията 54-годишният водач, който е от Габрово, е шофирал с 2,49 промила алкохол. При движение по улицата, той се ударил в задната част на лек автомобил марка „Хюндай И 20″, който предприел маневра завиване на ляво.
Пробата за алкохол на втория водач пробата е отрицателна.
54-годишният габровец е дал кръвна проба за химически анализ. По случая е образувано бързо производство за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК.
*Снимки: Симеон Петков, фейсбук.
Още един безобразно пиян водач е бил хванат отново вчера в Габрово. Часове по-късно, около 19.25 часа, на бул. Столетов, екип на полицията спрял лек автомобил „Мазда 3“, управляван от 52-годишен водач от Габрово.
При извършаната проверка за алкохол дрегерът отчел данни от 2,86 промила в количеството издишан въздух.
Габрово започва реализацията на пилотно водно решение за събиране и използване на дъждовна вода за напояване на градските зелени площи. Проектът е насочен към два от все по-актуалните проблеми на градовете – интензивните валежи и продължителните сухи периоди.
Вместо дъждовната вода да бъде отвеждана, тя ще се задържа, съхранява и използва при необходимост. Преди избора на решение са проучени девет варианта. Избран е комбиниран подход с два локални източника – дъждовна вода и повърхностни води от р. Синкевица при пълноводие.
Дъждовната вода ще се събира от покрива на Драматичния театър „Рачо Стоянов“ – сградата на НЧ „Априлов-Палаузов-1861“. След филтриране тя ще се отвежда към съоръжения за съхранение. Допълнителен ресурс ще осигурява дренажно водовземане от р. Синкевица.
Специално съоръжение до реката ще събира инфилтрирана в речното дъно вода при високи води.
Системата ще обслужва градинката срещу бившия Дом на книгата и зелената зона при кръстовището на улиците „Чардафон“ и „Баждар“. Напояването ще бъде автоматизирано.
Ще се следят количеството използвана вода и влажността на почвата, за да се ограничи ненужният разход на ресурс. Предвидена е и фотоволтаична система, която ще осигурява възобновяема енергия за съоръженията и напояването.
Целта е въглеродният отпечатък на системата да бъде сведен почти до нула. Пилотният проект е практическа стъпка към адаптацията на Габрово към климатичните промени.
Градът ще тества модел, при който водата от интензивните валежи се превръща в ресурс за зелената инфраструктура, а използването на питейна вода за поливане се ограничава.
Община Габрово извърши подмяна на феромоновите уловки, поставени на засегнатото дърво от вид бор в зелената площ, разположена между ул. „Капитан Дядо Никола“ и ул. „Йосиф Соколски“.
Действието е част от планираните мерки за наблюдение и контрол на разпространението на боровата процесионка и се реализира със съдействието на екипа на ОП „Озеленяване“ и “Отрови“ ЕООД.
През май т.г., след проверка във всички паркове в града, беше установено наличие на един пашкул в короната на дърво в зоната между ул. „Капитан Дядо Никола“ и ул. „Йосиф Соколски“.
През юни беше поставен капан, което сега показва реално резултат, тъй като в него се събират мъжки пеперуди, което е индикатор за успешно привличане и ограничаване на популацията.
Сега феромонът е подменен, за да се осигури непрекъснат мониторинг и ефективност на уловката. Дейностите се изпълняват по указания на експертите от Лесозащитна станция – София, с които Община Габрово работи по темата.
Мерките са превантивни и ще продължават, а капаните ще се увеличават, за да се гарантира спокойствието на гражданите. Целта е ранно установяване и ограничаване на разпространението на процесионката в градската среда.
