Свържи се с нас

Новини

Днес е Гергьовден – ден на храбростта и Българската армия!

Published

on

На този ден честваме паметта на Свети Георги Победоносец (275-281 – 23 април 303). Той е войник в Римската империя, който е почитан като мъченик за Христовата вяра. Свети Георги е един от най-тачените светци в Източноправославната църква. Обезсмъртен в мита за Свети Георги и ламята, той е покровител на Канада, Каталония, Англия, Етиопия, Грузия, Гърция, Черна гора, Португалия,България, Сърбия, градовете Истанбул, Любляна и Москва.

Роден в Кападокия (Мала Азия), на 20 години му е дадена военната титла трибун, след като се проявява като пълководец. През 303 г., по време на управлението на император Диоклециан, е убит, тъй като е защитавал християнската вяра. На иконите Св. Георги Победоносец е изобразяван винаги на кон, а в краката му лежи убитата от него ламя.

Гергьовден в България се нарича денят, в който се чества Свети Георги Победоносец, 6 май. Обявен е за официален празник в Република България, както и за Ден на храбростта и Българската армия. Чества се и като главен празник на овчаря. Денят на храбростта започва да се чества в Българската армия още с нейното създаване.

Празникът се чества на 6 май, но е официално учреден на 9 януари 1880 г. с указ № 5 на княз Александър I Батенберг. По-рано на 1 януари с указ № 1 е учреден и военният орден За храброст – отличие, с което се удостояват извършилите подвизи на бойното поле.

През 1946 г. комунистическото управление прекъсва традицията на празника, обявявайки го само за „Ден на пастиря”. Традицията е възстановена на 27 януари 1993 г. с постановление № 15 на Министерския съвет.

Гергьовден е най-празнуваният имен ден в България преди Ивановден, отбелязван от около 180 хиляди души. Той е имен ден на носещите имената Георги, Гергана, Гинка, Ганка, Глория, Ганчо, Гено, Генчо, Генади, Гошо, Генка, Галина, Галя, Генко, Геновева, Габрил, Габрина, Габриела, Габриел и други имена, подходящи за празника.

В българския народен календар Гергьовден е един от най-големите празници през годината и най-големият пролетен празник. Познат е с имената Гергьовден, Гергевден, Гюрговден, Герги, Джурджовдън, както и Хъдърлез и Адрелес, сред мюсюлманите и помаците. Празникът е календарно обвързан-празнува се на 6 май и се чества във всички територии населени с българи. С него започва лятната половина на стопанската година, завършваща на Димитровден.

Според народните представи св. Георги освен покровител на земеделците, е и най-могъщият покровител на стадата, затова голяма част от обредните практики и обичаите, изпълнявани на този ден имат за цел да осигурят здравето и плодовитостта на живата стока.

На Гергьовден рано сутринта се извършва ритуалното извеждане на животните на първа зелена паша (на попас), като стадото се подкарва със зелена пръчка. На този ден се прави и първото обредно доене на овцете. Овчарите отварят вратата на кошарата и която овца излезе първа, украсяват главата и с предварително подготвен венец и я издояват (другаде се дои първата оягнила се овца). Ведрото, в което се дои овцата, е украсено също с венци или различни зелени растения и пресукани бял и червен конец (мартеница). По същия начин са украсени и вратата на кошарата, както и самата кошара. Млякото на първата овца се издоява през сребърен пръстен, кравайче, венец, а някъде и през речен „гергьовски камък” с естествен отвор. Първите капки мляко се изливат на земята или върху яйце (не рядко червено), което после се заравя в земята. Някъде овчарите гърмят с пушки край стадото, за да изгонят злите духове. Широко разпространен е обичаят на този ден овцете да се захранят с обреден хляб, приготвен от жените. Също така на Гергьовден става първото вкусване на мляко и млечни продукти през годината.

Традиционно на Гергьовден се коли агне. На този ден всяка къща, независимо дали притежава или не овце, трябва да заколи агне, защото:
Изборът на жертвеното животно е различен – някъде това е първото родено агне през годината, другаде – агнето на първата излязла от кошарата овца. Може да се взема предвид и пола (първото мъжко) или цвета (първото бяло) на животното. Преди да се заколи, то също се окичва с венец или цветя, захранва се със свежа зеленина, трици и сол (на някои места и с обреден хляб) и се запойва с вода; някъде го прекадяват с тамян или свещеникът му чете молитва. От солта и хляба, с които е захранено, дават и на другите домашни животни.

В миналото агнето обикновено се е колело в къщата при огнището, като се е гледало кръвта му да опръска стената. На някои места според дебелината на кървавите бразди се гадаело плодородна ли ще е годината или не. След заколването се взима от кръвта и с нея се мазват децата по челото и бузите, за да бъдат здрави през годината. С тази кръв се мазват и праговете на вратите и ъглите на стаите. Останалата кръв се събира в съд, (в който също има зеленина), и се заравя в земята на чисто място (в смисъл далеч от бунище, тоалетна, капчук и др. места, които в народните представи се определят като „нечисти”), където не се стъпва.

На места в Южна България агнето се коли под плодни дървета и се следи кръвта да попие в земята. В Западна България пък агнето се коли при река, като кръвта му изтича във водата (ако е заколено в къщи, кръвта му се отнася и се хвърля в реката). След празника костите на жертвеното агне също се хвърлят в течаща вода („да тече млякото като вода”), заравят се в нивата или в мравуняк („да се въдят овцете като мравки”). От тях някъде запазват кокалчето от предния десен крак, което използват на следващата година при украсата на обредните гергьовденски хлябове, както и предната плешка – с нея лекуват децата от уруки. В Родопите по предната плешка се гадае за плодородието през годината и съдбата на стопанина.
Обикновено агнето се пече цяло, като след изпичането се носи в църква, за да се освети или ако се пече на общоселската трапеза, свещеникът или стопанинът го прекадяват на място.

Тя обикновено е общоселска. Прави се извън селището някъде на зеленина – обикновено при оброчище, параклис или манастир (ако има такъв в близост). След като се освети, на нея се носят опечените агнета, обредните хлябове, прясно издоеното мляко и подсиреното от него сирене, квасено мляко и други подобни. На този ден за първи път през годината се яде пресен чесън, който задължително присъства на трапезата.

Край празничната трапеза отново се изпълняват обредни практики, свързани както с плодородието, така и с брачна насоченост. В някои райони на Източна България младите булки в началото стоят прави край трапезата, „за да стават високи конопите”, а после хукват да бягат, като децата ги замерят с трохи хляб за плодородие. Другаде с бучки сирене за плодовитост са замеряни и младоженците. На Гергьовден, край трапезата, кумът ритуално събува сватбените чорапи на младоженката и сваля връхната ѝ сватбена дреха, като я забражда с женска забрадка, вместо носената досега булчинска.

На празничната трапеза (както и през целия ден на празника) цари веселие и се играят т. нар. „гергьовденски хора“. Играят се обикновено на песни с религиозно-митичен характер и такива, свързани с мотивите за св. Георги – обикалящ полето, побеждаващ ламята и отключващ изворите и влагата. Веселието е задължително по време на целия празник.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Коментари

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Новини

50 000 лв за енергоуправление на ДГ „Първи юни“

Published

on

Община Габрово ще бъде подпомогната с 50 хиляди лева за изграждане на интегрирана система за сграден мениджмънт за енергийно ефективно управление на ДГ „Първи юни“.

Средствата ще бъдат отпуснати по програмата „Микропроекти за климата“ на Националния доверителен екофонд (НДЕФ), съобщи Миглена Въгленова, гл. експерт „Публичност и визуализация“ в Община Габрово.

Допълнителното собствено финансиране е в размер на 7 900 лева. Проектът е първи етап от цялостна система за енергиен мениджмънт на публичните сгради в Габрово. Чрез реализацията му ще се намалят емисиите на парникови газове с 31 тона годишно и постигане на 33% (40 631 киловатчаса на година) икономии на енергия.

Детското заведение е сред обектите, в които са въведени най-много мерки за енергийна ефективност, то е единственото с фотоволтаична уредба. Предвижда се централизирана операторска станция, към която ще бъдат присъединени и системите на две училища със сградна автоматика – ОУ „Св. св. Кирил и Методий“ и НУ „Васил Левски“.

Системата за автоматизация и контрол включва управление на отделните инсталации, оптимизация на ресурсите, разпределение на мощностите, улесняване на екипите при експлоатация на съоръженията.

Ще бъде монтирана полева автоматика, контролери и захранващи устройства, отчитане на енергийните разходи и интеграция в общата станция за управление. Връзката между системата и обектите ще е през интернет. Срокът за изпълнение е шест месеца.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

Стефан Добрев – габровецът, заснел града от дирижабъл

Published

on

По повод 160-та годишнина от обявяването на Габрово за град, Държавен архив – Габрово подготвя публикации за личности, организации и сдружения, свързани с града ни и допринесли за развитието и оформянето на Габрово като център на богата просветна, културна и обществена дейност.

Свидетелство от Министерството на войната за награждаване с възпоменателен медал за участие Първата световна война ( 1915-1918 г.)

Стефан Ангелов Добрев е роден на 24 септември 1886 г. в Габрово в семейството на Ангел Добрев – търговец, лихвар, основател на първата фабрика за книжно-мукавяни изделия в Княжево, дарител на Габровското училищно настоятелство. На негово име наследниците му основават два фонда – За „Девическата гимназия” и за „Инвалиден дом” в Габрово.

 Снимка на Стефан Добрев, 1912 г.

До 15-годишен Стефан Добрев учи в Габрово, след което завършва Военно училище в София. Служи като подпоручик в Шумен за кратко време. Заминава да учи финанси и кредит в Берлин по настояване на баща си. При започване на Балканската война се завръща и участва в боевете на фронта.След това отново продължава следването си в Германия. При започване на Първата световна война отново е призован в армията като адютант на артилерийско отделение. В Държавен архив – Габрово се съхранява дневник на поручик Стефан Добрев, в който за периода от 13 септември 1915 г. до 22 февруари 1916 г. описва подробно маршрута на своето отделение и бойните действия, в които то взема участие.

Бележник на Стефан Добрев- юнкер от Военното на Негово Царско Височество училище – София, 2 апр. 1908 г.

„На 19-ти септемврий 1915 г. пристигнах въ гр. Дупница, а на 14 т.м. (октомври) подадохъ рапорт и се представих на началника на полка……При р. Вардар се завърза бой съ слаби сръбски части, които бяха скоро отблъснати. Към 5 ч. спряхме настъплението си, поради гъстата мъгла. Нощта прекарахме около огъня на позиция. На следния ден продължихме пътя си през с. Добрино и когато достигнахме височина 650 м. бяхме спрени от силни неприятелски части. Боя се завърза и ние (1 взвод на 5-а батарея) излязохме на позиция и открихме огън. Нощта прекарахме на позиция. На 15-ти водихме бой около 65м м височина. След обяд към 4 ч. сърбите със силни части се отказаха да обходят десния ни фланг, но благодарение, че пристигнаха навреме 2 дружини от 22 полк осуетихме този обход.”

През същата 1916 г. той осъществява първото прелитане с дирижабъл тип „Цепелин” над Габрово и прави снимки от летателния апарат на града и село Бичкиня (днес квартал на Габрово).

Стефан Добрев получава кръст за храброст и е повишен в чин капитан. След края на войната работи за кратко време в Търговска банка – София. Връща се в Габрово, като се занимава първо с представителство на американска фирма за готварски и отоплителни печки с газ, а след това търгува на едро с книжни и мукавяни изделия. Избран е в Управителния съвет на Книжно-мукавяната фабрика в София, където семейството му притежава акции.

Снимка на Стефан Добрев със семейството си, 1940 г.

В периода 1929 – 1932 г. е помощник-кмет по време на управлението на Илия Кожухаров в Габрово от името на Демократическата партия. Този период е изключително ползотворен, както за стопанското и културно развитие на града, така и за благоустрояването и здравните грижи. Поставена е статуята на Рачо Ковача в река Янтра, построени са халите, градската баня. Открити са паметникът на Свободата на връх Св. Никола (дн. вр. Шипка), Втора прогимназия „Неофит Рилски“, Земеделското училище, Водноелектрическата централа „Грамадата“, общинска аптека, назначен е общински лекар и е обзаведена амбулатория.

От 1932 до 1944 г. Стефан Добрев е председател на Ловно дружество „Сокол”. За един от най-големите активи на дружеството се счита Ловния дом, построен през 1934 г.

Жени се за Мария Иванова Аврамова, чийто род по майчина линия е от Бурмовите, неин чичо е Тодор Бурмов – първия министър-председател на България. Почива на 1 ноември 1950 г. в Габрово.

Въздушна снимка на Габрово, направена от дирижабъл тип „Цепелин” по време на Първата световна война, 1916 г.

Архивните документи на Стефан Добрев са предадени в Държавен архив – Габрово през 2001 г. от съпругата му Мария, със съдействието на Илия Габровски. По-късно са издирени допълнителни сведения от биографичен характер за Стефан Добрев, които са изпратени от сина му Ангел Добрев от Добрич. Заведени са във фонд № 764К и са достъпни за потребителите на архивна информация, а дневникът му от войната е дигитализиран и достъпен за ползване чрез Информационната система на държавните архиви.

Автор: Стефка Вуцова, главен експерт Отдел „Държавен архив“ – Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Крими

Отново акция покрай училища и градини в Севлиево

Published

on

Специализирана полицейска операция, имаща за цел противодействие на употребата и разпространението на наркотични вещества в и около училищата и детските градини, е била проведена от 16 до 23 ноември в Севлиево, информираха от пресцентъра на Областната дирекция на МВР – Габрово

По време на операцията са били проверени 157 автомобила, 284 лица, 6 училищни двора и 3 градски парка.

Снощи, 23 ноември, около 21.00 часа, при обход в района на детска градина „Радост“, служители на РУ-Севлиево задържали 26-годишен мъж, у когото била намерена суха зелена листна маса. При направения полеви наркотест същата реагирала на наркотичното вещество „марихуана“.

По случая в РУ-Севлиево е образувано досъдебно производство за извършено престъпление по чл.354а ал.3 т.1 от Наказателния кодекс.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица