Свържи се с нас

Новини

Днес е Гергьовден – ден на храбростта и Българската армия!

На този ден честваме паметта на Свети Георги Победоносец (275-281 – 23 април 303). Той е войник в Римската империя, който е почитан като мъченик за Христовата вяра. Свети Георги е един от най-тачените светци в Източноправославната църква. Обезсмъртен в мита за Свети Георги и ламята, той е покровител на Канада, Каталония, Англия, Етиопия, Грузия, Гърция, Черна гора, Португалия,България, Сърбия, градовете Истанбул, Любляна и Москва.

Роден в Кападокия (Мала Азия), на 20 години му е дадена военната титла трибун, след като се проявява като пълководец. През 303 г., по време на управлението на император Диоклециан, е убит, тъй като е защитавал християнската вяра. На иконите Св. Георги Победоносец е изобразяван винаги на кон, а в краката му лежи убитата от него ламя.

Гергьовден в България се нарича денят, в който се чества Свети Георги Победоносец, 6 май. Обявен е за официален празник в Република България, както и за Ден на храбростта и Българската армия. Чества се и като главен празник на овчаря. Денят на храбростта започва да се чества в Българската армия още с нейното създаване.

Празникът се чества на 6 май, но е официално учреден на 9 януари 1880 г. с указ № 5 на княз Александър I Батенберг. По-рано на 1 януари с указ № 1 е учреден и военният орден За храброст – отличие, с което се удостояват извършилите подвизи на бойното поле.

През 1946 г. комунистическото управление прекъсва традицията на празника, обявявайки го само за „Ден на пастиря”. Традицията е възстановена на 27 януари 1993 г. с постановление № 15 на Министерския съвет.

Гергьовден е най-празнуваният имен ден в България преди Ивановден, отбелязван от около 180 хиляди души. Той е имен ден на носещите имената Георги, Гергана, Гинка, Ганка, Глория, Ганчо, Гено, Генчо, Генади, Гошо, Генка, Галина, Галя, Генко, Геновева, Габрил, Габрина, Габриела, Габриел и други имена, подходящи за празника.

В българския народен календар Гергьовден е един от най-големите празници през годината и най-големият пролетен празник. Познат е с имената Гергьовден, Гергевден, Гюрговден, Герги, Джурджовдън, както и Хъдърлез и Адрелес, сред мюсюлманите и помаците. Празникът е календарно обвързан-празнува се на 6 май и се чества във всички територии населени с българи. С него започва лятната половина на стопанската година, завършваща на Димитровден.

Според народните представи св. Георги освен покровител на земеделците, е и най-могъщият покровител на стадата, затова голяма част от обредните практики и обичаите, изпълнявани на този ден имат за цел да осигурят здравето и плодовитостта на живата стока.

На Гергьовден рано сутринта се извършва ритуалното извеждане на животните на първа зелена паша (на попас), като стадото се подкарва със зелена пръчка. На този ден се прави и първото обредно доене на овцете. Овчарите отварят вратата на кошарата и която овца излезе първа, украсяват главата и с предварително подготвен венец и я издояват (другаде се дои първата оягнила се овца). Ведрото, в което се дои овцата, е украсено също с венци или различни зелени растения и пресукани бял и червен конец (мартеница). По същия начин са украсени и вратата на кошарата, както и самата кошара. Млякото на първата овца се издоява през сребърен пръстен, кравайче, венец, а някъде и през речен „гергьовски камък” с естествен отвор. Първите капки мляко се изливат на земята или върху яйце (не рядко червено), което после се заравя в земята. Някъде овчарите гърмят с пушки край стадото, за да изгонят злите духове. Широко разпространен е обичаят на този ден овцете да се захранят с обреден хляб, приготвен от жените. Също така на Гергьовден става първото вкусване на мляко и млечни продукти през годината.

Традиционно на Гергьовден се коли агне. На този ден всяка къща, независимо дали притежава или не овце, трябва да заколи агне, защото:
Изборът на жертвеното животно е различен – някъде това е първото родено агне през годината, другаде – агнето на първата излязла от кошарата овца. Може да се взема предвид и пола (първото мъжко) или цвета (първото бяло) на животното. Преди да се заколи, то също се окичва с венец или цветя, захранва се със свежа зеленина, трици и сол (на някои места и с обреден хляб) и се запойва с вода; някъде го прекадяват с тамян или свещеникът му чете молитва. От солта и хляба, с които е захранено, дават и на другите домашни животни.

В миналото агнето обикновено се е колело в къщата при огнището, като се е гледало кръвта му да опръска стената. На някои места според дебелината на кървавите бразди се гадаело плодородна ли ще е годината или не. След заколването се взима от кръвта и с нея се мазват децата по челото и бузите, за да бъдат здрави през годината. С тази кръв се мазват и праговете на вратите и ъглите на стаите. Останалата кръв се събира в съд, (в който също има зеленина), и се заравя в земята на чисто място (в смисъл далеч от бунище, тоалетна, капчук и др. места, които в народните представи се определят като „нечисти”), където не се стъпва.

На места в Южна България агнето се коли под плодни дървета и се следи кръвта да попие в земята. В Западна България пък агнето се коли при река, като кръвта му изтича във водата (ако е заколено в къщи, кръвта му се отнася и се хвърля в реката). След празника костите на жертвеното агне също се хвърлят в течаща вода („да тече млякото като вода”), заравят се в нивата или в мравуняк („да се въдят овцете като мравки”). От тях някъде запазват кокалчето от предния десен крак, което използват на следващата година при украсата на обредните гергьовденски хлябове, както и предната плешка – с нея лекуват децата от уруки. В Родопите по предната плешка се гадае за плодородието през годината и съдбата на стопанина.
Обикновено агнето се пече цяло, като след изпичането се носи в църква, за да се освети или ако се пече на общоселската трапеза, свещеникът или стопанинът го прекадяват на място.

Тя обикновено е общоселска. Прави се извън селището някъде на зеленина – обикновено при оброчище, параклис или манастир (ако има такъв в близост). След като се освети, на нея се носят опечените агнета, обредните хлябове, прясно издоеното мляко и подсиреното от него сирене, квасено мляко и други подобни. На този ден за първи път през годината се яде пресен чесън, който задължително присъства на трапезата.

Край празничната трапеза отново се изпълняват обредни практики, свързани както с плодородието, така и с брачна насоченост. В някои райони на Източна България младите булки в началото стоят прави край трапезата, „за да стават високи конопите”, а после хукват да бягат, като децата ги замерят с трохи хляб за плодородие. Другаде с бучки сирене за плодовитост са замеряни и младоженците. На Гергьовден, край трапезата, кумът ритуално събува сватбените чорапи на младоженката и сваля връхната ѝ сватбена дреха, като я забражда с женска забрадка, вместо носената досега булчинска.

На празничната трапеза (както и през целия ден на празника) цари веселие и се играят т. нар. „гергьовденски хора“. Играят се обикновено на песни с религиозно-митичен характер и такива, свързани с мотивите за св. Георги – обикалящ полето, побеждаващ ламята и отключващ изворите и влагата. Веселието е задължително по време на целия празник.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Коментари

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Новини

Търсят концесионер за двата плувни басейна в Габрово

С решение на кмета на Община Габрово бе открита процедура за определяне на концесионер на Концесия на двата плувни басейна, този находящ се в СУ „Отец Паисий“, заедно с плувния басейн в ПМГ „Академик Иван Гюзелев“.

И двете съоръжения са собственост на Община Габрово, а срокът за подаване на оферти е до 17.00 часа на 2 март, информираха от администрацията на кмета.

Неограничен, пълен, безплатен и пряк достъп до всички документи, свързани с процедурата, можете да намерите оттук.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Крими

Възмездие застигна банда измамници от Габрово

С присъда по наказателно дело от общ характер, обявена днес (17 януари), състав на Районния съд осъди четирима мъже от Габрово на лишаване от свобода, двама от тях – условно, за извършена измама.

Съдът призна подсъдимите Р.Г., А.М., М.И. и Г.М. за виновни в това, че за времето от 7 до 11 септември 2015 г., в свищовското село Алеково, и в Габрово, след предварителен сговор по между си, с цел да набавят за себе си и за подсъдимия Г.М. имотна облага, възбудили и поддържали заблуждение у възрастен мъж от с. Алеково, че неговият внук, живущ в Швейцария, настоява да се извършат разпоредителни действия със собствените му земеделски земи, и с това му причинили имотна вреда в размер на 20 088,36 лева.

За горепосоченото престъпление подсъдимите А.М. и М.И., действали при условията на опасен рецидив, бяха осъдени на по 4 години лишаване от свобода. В същия размер е и определеното от съда, на основание чл. 23 и чл. 25 от НК, общо наказание по настоящата присъда и по предходни техни осъждания.

По отношение на подсъдимия А.М. съдът приложи и разпоредбата на чл.24 от НК, като увеличи така определеното общо наказание от 4 години лишаване от свобода с 1 година, а именно – на 5 години лишаване от свобода.

На подсъдимия Г.М. бе определено наказание от 3 години лишаване от свобода, а Р.Г. бе осъден на 2 години лишаване от свобода. На основание чл.66 от НК, изпълнението на наказанията по отношение на тези двама подсъдими, бе отложено с изпитателен срок от 5 години.

Съдът постанови още, четиримата подсъдими солидарно да заплатят на наследниците на пострадалото лице сумата от 20 088,36 лева, обезщетение за причинени от горепосоченото деяние имуществени вреди.

Присъдата подлежи на въззивно обжалване или протестиране пред Окръжен съд – Габрово в 15-дневен срок.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Новини

Петър Витанов: Минималната работна заплата трябва да се увеличи със 150 лв.

С минимална работна заплата 610 лв. над 1 милион българи са до прага на бедност

„От групата на социалистите смятаме, че минималната работна заплата трябва да бъде 60% от средната работна заплата за всяка една държава-членка на ЕС. С минимална работна заплата 610 лв. над 1 милион български граждани са до прага на бедност.“ – каза Петър Витанов, ръководител на Делегацията на българските социалисти в ЕП, пред Нова телевизия.

Според изчисленията, ако минималната работна заплата стане 60% от средната работна заплата, то в България тя ще се увеличи със 150 лв. и ще нарасне до 760 лв. „За представителите на нашата група това е защита за работника и възможност за по-добър живот на българите. Как си представяте една майка да отгледа едно или повече деца със заплата от 610 лв.?“ – продължи евродепутатът на левицата.

Той отбеляза, че с въвеждането на този механизъм за европейските работници, сивият сектор ще се свие, особено в България, където с изплащането на минималната работна заплата има практика и за допълнително даване на пари на ръка.

„Механизмите могат да бъдат различни, като именно тези дискусии са подети под натиска на групата на социалистите, защото Европа се базира на три принципа – благоденствие, справедливост, устойчивост. Европа все още има най-напредналите системи за социална сигурност, а това предложение е именно такова“, заяви Витанов.

Той и напомни, че с приемането на този механизъм, постъпленията в държавната хазна от данъци също ще се увеличат, което ще увеличи държавния бюджет.“

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Реклама

 

Популярни новини от последната седмица