

Култура
Общината кани на концерт с космическите гласове на Ваня Монева
Космическите гласове на Ваня Монева с концерт, посветен на Националния празник

снимка: Община Габрово
Община Габрово кани габровци и гости на града на тържествен концерт на хор „Ваня Монева“, посветен на Националния празник и 140-годишнината от Освобождението на България. Събитието ще се състои на 1 март от 18.30 ч. в зала „Възраждане“.
Ценителите на хоровото изкуство и българския фолклор ще имат възможността да се насладят на вокалното майсторство и стойностния репертоар на формацията, която в последните години бележи значими успехи както на родна, така и на международна сцена.
В програмата ще прозвучат музикални композиции от Красимир Кюркчийски, Николай Кауфман, Петър Льондев, Стефан Мутафчиев, Иван Спасов и др.
Цената на билета е 5 лева, уточняват от администрацията на кмета.
Продажбата на билети ще започне от 19 февруари на касата на зала „Възраждане“ с работно време: от 9.30 до 13.30 и от 15.30 до 17.30 ч. В деня на концерта касата ще работи до 18.30 ч.
Хор „Ваня Монева” е новото име на един от най-популярните български фолклорни хорове с диригент Ваня Монева и несъмнено принадлежи към най-ценните културни богатства на България днес. Стиловете, в които творят, включват обработен фолклор, църковна музика, съвременни джаз и поп проекти, кантатно-ораториална музика, филмови и театрални продукции, world music.

снимка: Община Габрово
Концертната дейност на Ваня Монева и ръководените от нея хористки е богата. Включва участия в големите български Фестивали: Мартенски Музикални дни, Варненско лято, Аполония, Салон на изкуствата, Софийски Музикални седмици, Европейски музикален фестивал, Новогодишен Музикален фестивал. Концертни турнета в Европа, Южна Америка, Азия.
Името на Ваня Монева се свързва освен с изтъкнатите български композитори: Кр. Кюркчийски, Ал. Текелиев, Ф. Кутев, И. Спасов, Ц. Минкин, Ю. Ценова, Ст. Мутафчиев, П. Льондев. Л. Денев, така също и с Jun Miyake, Ikuko Kawai, Yoko Kanno, Coba, Christian Kolonovits и др.
Хорът е носител и на наградата на Allegro vivace на БНР „Класика в другите жанрове“ и на Златно перо. През 2014 г. за годишнината си получава Специалната награда Кристална лира на Класик ФМ радио за своя принос в българската музикална култура, а Ваня Монева е определена за Музикант на годината според класацията на „Алегро Виваче” на БНР. През 2015 хорът печели Първа награда в отворената категория на най-престижния международен хоров конкурс в света „Нека пеят народите”.
През 2016 хор „Ваня Монева” записват версия на японския химн, представена по време на Закриващата церемония на Олимпиадата в Рио де Жанейро, Бразилия, при приемането на Олимпийския огън от домакините през 2020 – Токио, Япония.
Успешното партньорство с японския композитор Jun Miyake води до поредица концерти в Япония – хорът е поканен да участва в трубюта за Пина Бауш в Токио през 2012, на World Music Festival в Hamamatsu и в един от знаковите концертни клубове в Токио – Blue Note през 2016, и на Montreux Jazz Festival Tokyo – през 2017г. Хорът е и специален гост на откриването на Японския дом в Сао Пауло, Бразилия, през 2016г.
На 1-ви февруари 2018г. хор „Ваня Монева”, заедно със Софийска филхармония, участваха в официалното откриване на Българското председателство на Съвета на ЕС в зала Бозар в Брюксел, Белгия.
Други скорошни изяви на хор „Ваня Монева” са проектите „Гласове и ритъм от безкрая” – с младежки перкусионен ансамбъл в рамките на Варненско лято 2014, „Пътешествие в два свята” – с Биг бенда на БНР и Милчо Левиев по негова музика, „Вокално – инструментални картини” с ОНМ на БНР, концерт в международния фестивал „Дни на музиката в Балабановата къща”, „Дивите корени” – проект със Софийска филхармония, Хоровата капела „Св. Обретенов” и ОНМ на БНР, „Да свириш на хор” – 21-ви Салон на изкуствата в НДК – концерт, посветен на проф. Васил Арнаудов, „На границата с класиката” – „От църковните песнопения до съвремието” – Варненско лято 2017, „75 години от рождението на Александър Текелиев“ – концерт със Софийска филхармония с творби на автора посветени на хора.
Ваня Монева е сред ярките имена в историята на българското хорово изкуство. Завършва с отличие ДМА „Панчо Владигеров” в класа на проф. Васил Арнаудов, със специалност „Хорово дирижиране”, което поставя началото на впечатляващия ù творчески път. Преди проекта на живота й – хорът с новото наименование „Ваня Монева”, Ваня Монева е главен художествен ръководител и диригент на „Космически гласове от България”, „Мистерия на българските гласове”, Женски народен хор при БНР, Представителен смесен хор „Алеко Константинов”, Хор на софийските девойки, Представителен смесен хор „Петко Стайнов” и хорова школа – гр. Казанлък, както и редица други хорови формации в гр. София, Лом и Стара Загора.
Ваня Монева интензивно работи с българските композитори. Провокира ги и ги вдъхновява със своя творчески заряд и дълбоко познание в областта на хорово-диригентското майсторство. Силната й привързаност към българския фолклор изкристализира в създаването на женските народни хорове „Космически гласове от България“ и “Ваня Монева”. Вече над 20 години Ваня Монева утвърждава извоюваните позиции с иновативното си мислене и репертоарна политика, която демонстрира скритите възможности на народните гласове и ги води към различни жанрови измерения, с което налага своя запазена професионална марка.
Ваня Монева е едно от най-ярките имена в хоровото ни изкуство – диригент, наложил се със своя стил, музикална естетика и висок професионализъм. Композиторът проф. Красимир Кюркчийски казва за нея: „Ваня Монева е българският Караян в рокля“. Ваня Монева е и музикален продуцент в Българското национално радио.
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Култура
Честит празник, архивисти!


За първи път Международният ден на архивите се чества на 9 юни 2008 г. Решението за отбелязването му е взето на Генералната асамблея Международния съвет на архивите (МСА) в Квебек, Канада през ноември 2007 г. На този ден през 1948 г. в Париж към ЮНЕСКО е основан МСА. Първото отбелязване на Международния ден на архивите съвпада с 60-годишнината на световната професионална организация на архивистите от 190 страни. Решението на МСА и включването на датата 9 юни в календара на ЮНЕСКО като световен ден на архивите и архивистите им предоставя още една добра възможност ежегодно да напомнят за значението на документите и за своята неуморна грижа и отговорност за опазването им.
Габровският архив ще отбележи професионалния празник на българския архивист и своята 66-а годишнина, днес от 15.00 часа в административната сграда на ул. „Чардафон“ № 17.
Архивът, който е пазител на документалното богатство на Габровска област, съхранява документи в обем от 2878 линейни метра, в 2573 архивни фонда в 347 233 архивни единици, 1402 частични постъпления и 1361 спомена. По тези показатели той се нарежда на едно от първите места сред останалите областни архиви в България.
На събитието в петък ще бъдат представени резултатите от дейностите по приоритетните цели през годината: дигитализация и обработка на документи, постъпили в архива от дарения. Дигитализацията през настоящата година е в изключително завишен обем заради показателите по плана за възстановяване и устойчивост, които трябва да бъдат изпълнени. Габровският архив сканира 3710 изображения и изготви 560 описания (метаданни) към тях. Интересът към дигитализираните документи е голям – от началото на годината са регистрирани над 3500 разглеждания на снимки и документи в Информационната ни система. Общо в нея вече са достъпни за разглеждане 16 490 изображения с 5845 описания към тях.

Следващата приоритетна цел е обработката на документи, дарени от личности, т. нар. лични фондове. Дълъг процес, който изисква много време, професионални познания и умения, добро познаване на спецификата в сферите, в които е работила и творила личността, дарила свои документи. Обработените лични фондове през годината са на журналиста и публицист Илия Пехливанов и на писателя и пощенски служител Георги Парасков. Така в научен оборот ще бъдат още два лични фонда към общо над 200 лични фондове, съхранявани при нас.
„Другият акцент в празничната програма е изложбата с оригинали „Изкуството в архива“. Архивът не е само пазител на документалното наследство, но и място, където историята оживява чрез образи, жестове и багри. Сред писмата, протоколите, плановете, отчетите, докладите, снимките в хартиен и дигитален вид има и художествени произведения – акварели, графики, шаржове, които също разказват история – по поетичен, личен и визуален начин. Те са художествени свидетелства на времето – произведения, които носят духа на епохата, личния почерк на твореца и неповторимата връзка между изкуство и история. Съхраняват се в личните фондове и постъпления на Богомил Даскалов, Иван Начев, Цаньо Антонов, Пенчо Кулеков, Николай Попов, Ботьо Ботев, Веселин Василев и Илия Пехливанов. Голяма част от подбраните творби са дело на самите личности, а други са постъпили в техните фондове като дарения. Основната цел, която си поставяме с реализирането на тази изложба, е да представим Архива като хранилище не само на факти, но и на изкуство и вдъхновение.

С благодарност към дарителите, които чрез своето доверие към архивите правят възможно това съкровище да бъде достъпно за обществото. Изкуството в архива е свидетелство за живата памет на нацията – памет, която не избледнява, а се преоткрива“, споделят от ДА – Габрово.
Изложбата може да бъде разгледана от деня на нейното откриване, 10 октомври, до 20 октомври всеки работен ден от 9.00 до 17.30 часа.


Култура
Историческият музей в Дряново представя две нови книги в един ден

На 9 октомври, четвъртък, Исторически музей – Дряново ще подари на публиката не един, а два повода за гордост и вдъхновение. В рамките на един следобед ще бъдат представени две нови книги, чиито издания по различен, но допълващ се начин разказват за сътворяването, съхраняването и предаването на българското културно наследство.
Първата премиера ще се състои от 14.30 часа в неповторимата атмосфера на постоянната експозиция „Колю Фичето – живот и творчество“. Там публиката ще се запознае с двуезичното, луксозно и богато илюстровано издание с твърди корици „Колю Фичето. Българският строителен гений“. Негови автори са главният уредник на музея д-р Венелин Бараков и колегата му Стилияна Топалова-Марчовска – музейни специалисти, които чрез работата си разкриват нови страници от живота и творчеството на Първомайстора. Книгата представя Колю Фичето в по-малко познатата му светлина на архитект, скулптор и резбар, надхвърлящ времето си със своя усет към формата, детайла и красотата. Текстовете са дело на музейните специалисти, част от снимковия материал е подбран от архива на Исторически музей – Дряново, а останалите фотографии са заснети специално за изданието от екипа на „Дестинация Дряново“. Книгата е реализирана в партньорство с вестник „Строител“ и с финансовата подкрепа на Камарата на строителите в България.
Часове по-късно, от 17.30 часа, в залата за временни изложби на музея ще се състои втората премиера за деня – тази на сборника „Творческо наследство“ от историка Димитър Минчев Димитров. Книгата е издадена от Исторически музей – Дряново, с финансовата подкрепа на Община Дряново и Платформата АГОРА – още един пример за успешното сътрудничество между културните институции и местната общност. Редактор на „Творческо наследство“ е Иван Христов, директор на музея, а коректор – Бояна Пенчева, журналист и редактор на печатния ежедневник „100 Вести“. Предпечатната подготовка е дело на ИК „Колонел“ – Габрово, а печатът е осъществен от издателство „Фабер“ – Велико Търново.
В сборника са събрани авторски материали, публикувани в научни издания, годишници и периодичен печат, които представят различни аспекти от музейното дело в Дряново и региона. Те осветяват многопосочната работа на Историческия музей по опазване и популяризиране на културното наследство, както и изследователската отдаденост на Димитър Минчев Димитров, дългогодишен изследовател на родния край.


Култура
Държавен архив – Габрово отбелязва 66 години и професионалния празник


Габровският архив ще отбележи професионалния празник на българския архивист и своята 66-а годишнина на 10 октомври от 15.00 часа в административната сграда на ул. „Чардафон“ № 17. Архивът, който е пазител на документалното богатство на Габровска област, съхранява документи в обем от 2878 линейни метра, в 2573 архивни фонда в 347 233 архивни единици, 1402 частични постъпления и 1361 спомена.
По тези показатели той се нарежда на едно от първите места сред останалите областни архиви в България. На събитието в петък ще бъдат представени резултатите от дейностите по приоритетните цели през годината: дигитализация и обработка на документи, постъпили в архива от дарения.

Дигитализацията през настоящата година е в изключително завишен обем заради показателите по плана за възстановяване и устойчивост, които трябва да бъдат изпълнени.
Габровският архив сканира 3710 изображения и изготви 560 описания (метаданни) към тях. Интересът към дигитализираните документи е голям – от началото на годината са регистрирани над 3500 разглеждания на снимки и документи в Информационната ни система. Общо в нея вече са достъпни за разглеждане 16 490 изображения с 5845 описания към тях, изготвени от експертите в архива в Габрово.
Следващата приоритетна цел е обработката на документи, дарени от личности, т. нар. лични фондове. Дълъг процес, който изисква много време, професионални познания и умения, добро познаване на спецификата в сферите, в които е работила и творила личността, дарила свои документи. Обработените лични фондове през годината са на журналиста и публицист Илия Пехливанов и на писателя и пощенски служител Георги Парасков.
Така в научен оборот ще бъдат още два лични фонда към общо над 200 лични фондове, съхранявани при нас. Другият акцент в празничната програма е изложбата с оригинали „Изкуството в архива“. Архивът не е само пазител на документалното наследство, но и място, където историята оживява чрез образи, жестове и багри. Сред писмата, протоколите, плановете, отчетите, докладите, снимките в хартиен и дигитален вид има и художествени произведения – акварели, графики, шаржове, които също разказват история – по поетичен, личен и визуален начин. Те са художествени свидетелства на времето – произведения, които носят духа на епохата, личния почерк на твореца и неповторимата връзка между изкуство и история.
Съхраняват се в личните фондове и постъпления на Богомил Даскалов, Иван Начев, Цаньо Антонов, Пенчо Кулеков, Николай Попов, Ботьо Ботев, Веселин Василев и Илия Пехливанов. Голяма част от подбраните творби са дело на самите личности, а други са постъпили в техните фондове като дарения. Основната цел, която си поставяме с реализирането на тази изложба, е да представим Архива като хранилище не само на факти, но и на изкуство и вдъхновение.
С благодарност към дарителите, които чрез своето доверие към архивите правят възможно това съкровище да бъде достъпно за обществото. Изкуството в архива е свидетелство за живата памет на нацията – памет, която не избледнява, а се преоткрива. Изложбата може да бъде разгледана от деня на нейното откриване, 10 октомври, до 20 октомври всеки работен ден от 9.00 до 17.30 часа.


-
Кримипреди 7 дни
Полицейско преследване като на филм завърши с кола по таван (снимка)
-
Новинипреди 7 дни
Димитър Георгиев с есе за България при победата над Турция
-
Икономикапреди 7 дни
Информационна среща за въвеждането на еврото ще се проведе в Габрово
-
Културапреди 7 дни
Държавен архив – Габрово отбелязва 66 години и професионалния празник
-
Любопитнопреди 5 дни
Празници на Севлиево, Празник на тиквата и Севлиевски есенен панаир
-
Икономикапреди 7 дни
НАП провери над 4600 търговски обекта по Черноморието
-
Новинипреди 6 дни
Христина Пенева и Калоян Петров са световни шампиони
-
Любопитнопреди 5 дни
Ново поколение дентална диагностика в Габрово