Култура, Новини|12.02.2018 11:05

Акцент на месец февруари в Художествена галерия „Христо Цокев”

 

Фонд „Графика” в ХГ „Христо Цокев” съхранява произведения върху хартия, създадени от различни периоди на 20 и 21 век. В настоящия момент той наброява повече от 540 художествени произведения. Част от тях са отпечатъци в различни техники, но също са включени множество илюстрации, рисунки, скици, които допринасят за разнообразието на фонда. Ярки примери са творбите на Илия Бешков, Иван Кьосев, Иван Кожухаров, Тодор Панайотов, Румен Скорчев, Симеон Венов, Стоян Цанев, Стоимен Стоилов и други.

В годината на Европейското културно наследство ХГ „Христо Цокев” ще запознава ценителите на изкуството с художници, творили в различни страни на Европа и оставили своя отпечатък в развитието на изобразителното изкуство на стария континет. През този месец предтавяме Пенчо Георгиев, чиито творби са най-старите, представени във фонд графика. Те са дарени на галерията от г-жа Захарина Хайдутова през 1975 година. Акцент на месец февруари е картината му „Клоун”, създадена през 1930 година, и е от т.н. Парижки цикъл. Картините от тази поредица бележат началото на зрелстта на твореца като график и живописец.

Пенчо Георгиев е роден на 1 февруари 1900 г. във Враца. Завършва декорация в Художествата академия при проф. Стефан Баджов (1925).  Година по-късно започва работа като сценограф в Народната опера и Художествения театър в София, а след това в Градския театър – Русе (1926-1929).

През есента на 1928 г. художникът спечелва конкурс за специализация в чужбина и заминава за Париж, където работи в ателието на френския декоратор Пол Лоран (1929-1934) в областта на приложните изкуства. Излага в парижкия Есенен салон. Френската преса помества похвални отзиви за него, като изтъква, че Пенчо Георгиев разкрива един непознат за мнозина Париж. От тези години особено ярко се откроява неговият цикъл, със силна социална сюжетна линия, посветен на бедните, на работниците и клошарите, на уличните музиканти, на продъвачите на цветя, на бордеите и бездомниците от подмостията на Сена…

След завръщането си в България Пенчо Георгиев (1934) се изявява в различни дялове на изкуството. Илюстрира книги и учебници. Участва във вътрешното оформление на жилища, създава над 30 сценографии за драми, опери и балети. През 1940 г. започва сценографията към „Саламбо” в Народния театър, но загива трагично при злополука със сценичния асансьор. На 2 април 1940 г. българската интелигенция се сбогува с едно от най-ярките си  дарования.

Дългогодишният му приятел Илия Бешков през сълзи споделя в прощалното си слово: „Тоя кротък селски син носеше, неизповедимо откъде, абсолютен и безпогрешен усет за изкуството. Той не можеше да сгреши и без усилие бе добър.

Името му ще остане известно сред лицата на българския модернизъм, съчетаващ сецесион и декоративизъм с фолклорни мотиви. Характерни за неговата живопис са бледите цветове и лаконичността на композицията, както и търсенията му в сценографията, където той привнася лек и функционален декор, нетипичен дотогава за българския театър. Също така той е илюстратор на детски книжки – „Сватбата на мишока Мики” на Николай Фол (1935), „Божи дарове” на Георги Райчев (1930) и др.

Графичната творба може да бъде видяна в периода 13-28 февруари, ет. 2 в Художествена галерия „Христо Цокев”. Напомняме на ценителите на изкуството, че всеки вторник е ден без входни такси. Очакваме Ви!

 

Етикети: , ,
  • Споделете тази публикация:
  • Facebook
  • Twitter

3 коментара

Напиши коментар