Средната брутна месечна работна заплата в област Габрово за месец януари 2020 г. е била 1 149 лв., за февруари – 1 143 лв., и за март – 1 114 лева. В сравнение с останалите области в България, по този показател областта ни се нарежа на шесто място в страната след София (столица), София (област), Враца, Варна и Стара Загора.

Тези официални данни бяха оповестени от Териториално статистическо бюро – Север, отдел „Статистически изследвания – Габрово“. През първото тримесечие на тази година средната месечна работна заплата е 1 135 лв. и намалява спрямо четвъртото тримесечие на 2019 г. с 0.2%.

Икономическите дейности, в които е регистрирано най-голямо намаление, са „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“ и „Образование“.

Увеличена е средната месечна заплата се наблюдава в дейностите „Селско, горско и рибно стопанство“ и „Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети“.

През първото тримесечие на 2020 г. средната месечна работна заплата нараства със 7.2% спрямо същия период на 2019 г., като най-голямо е увеличението в икономическите дейности „Селско, горско и рибно стопанство“ и „Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети“.

Икономическите дейности с най-високо средномесечно трудово възнаграждение на наетите лица по трудово и служебно правоотношение през първото тримесечие на 2020 г. са: „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далеко- съобщения“ – 2 375 лева, „Образование“ – 1 274 лева и „Държавно управление“ – 1 239 лева.

Най-нископлатени са били наетите лица в икономическите дейности: „Хотелиерство и ресторантьорство“ – 621 лева, „Административни и спомагателни дейности“- 651 лева и „Култура, спорт и развлечения“ – 779 лева.

Спрямо същия период на предходната година средната месечна работна заплата през първото тримесечие на 2020 г. в обществения сектор нараства с 10.6%, а в частния – с 6.3%.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Елена Йончева, евродепутат от Групата на Социалистите и Демократите в Европейския парламент, поиска Европейската комисия да осъществи реален контрол върху начина, по който националните правителства ще разпределят поредния и най-мащабен транш, осигурен от Брюксел за справяне с последиците от коронавируса.

Тази седмица Комисията представи новия палн за възстановяване с финансова подкрепа в размер на 750 млрд. евро. „Помощта по линия на ЕС е ключова за българската икономика, тъй като в момента Брюксел мобилизира безпрецедентни по размер средства – само представеният тази седмица пакет дава възможност за над 9 млрд. евро директна помощ за България, плюс възможност за още 3 милиарда под формата на заем“, коментира Йончева.

„Тези средства са нужни повече от всякога на българските предприятия. От тези средства зависи бъдещето на поколения българи. А опитът с кризисната помощ, предоставяна от правителството до сега, не е много обещаващ – спомнете си само каква помощ предостави Банката за развитие. Именно за това като член на Антикорупционната група на ЕП поисках ЕК да обърне специално внимание на контрола – не да се създават бюрократични механизми на хартия, а да има засилена роля на ОЛАФ и Европейската прокуратура.“, допълни Йончева.

Българският евродепутат коментира и ситуацията около мониторинговия механизъм върху съдебната реформа и борбата с корупцията в България, като посочи, че в този дебат е много важно да се говори с факти, а не с внушения – „Не може да си заравяме главата, винаги когато има неудобни факти. Вместо да изпадат в кризисен пиар всеки път, когато Брюксел ни плесне и да се опитат да замитат проблемите, правителството отдавна трябваше да започне да решава проблема с корупцията.“, коментира Йончева и допълни, че конкретно по линия на мониторинговия механизъм ситуацията изобщо не е черно-бяла – „Да, в един от последните работни дни на Комисията „Юнкер“ беше представен доклад, в който се посочваше, че може да се премине към отпадане на мониторинга за България.

Европейският парламент в началото на ноември проведе дебат по темата и с колегите в Комисията по правосъдие и вътрешни работи подкрепихме отпадането на механизма при условие, че ЕК гарантира, че реформите в България ще бъдат довършени. Аз лично също гласувах за отпадането на този механизъм – не защото смятам, че ситуацията в страната се е подобрила, а защото този механизъм отдавна спря да дава резултати. Наблюдение е необходимо, но в рамките на нов, по-ефективен механизъм. Това накратко е ситуацията в Парламента, но по-важното е какво стана в другите две институции, отговорни за механизма – Съветът и Комисията. А там ситуацията е доста неясна. Съветът, където се срещат правителствата на държавите-членки, никога не подкрепи заключенията на Комисията „Юнкер“.

Новата Комисия на фон дер Лайен до момента не е отменила официално решението, с което през 2006 г. е създаден този механизъм. Това означава, че механизмът формално продължава да съществува, но ЕК не полага усилия да го прилага ефективно, особено в светлината на кризата с корона вируса.

На практика механизмът е в един вид спящо положение и може да се използва по преценка спрямо България по други важни теми, като например участието в Еврото или в Шенген. Дали ЕК ще го задейства и има ли смисъл в това са въпроси, на които само времето ще отговори.

Едно обаче е сигурно – в Брюксел много добре знаят какво е реалното положение в България и това се отразява на много сфери на дейност, в т.ч така необходимото в момента усвояване на европейски средства за справяне с последиците от пандемията. Не е случайно, че ЕК поиска парите от фонда за възстановяване да се обвържат с върховенството на закона в отделните държави“.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

На редовно заседание на Общинския съвет в Севлиево бе приета Наредба за реда за управление на горските територии, собственост на Община Севлиево. Тя отменя Наредбата за управление на горските територии, собственост на Община Севлиево, приета през 2012 г. и изменяна последно през 2014 г.

В предложението на кмета д-р Иван Иванов за приемане на новата Наредба е посочено, че голяма част от текстовете й са неприложими, поради противоречието им с действащите нормативни актове, регулиращи управлението на горските територии.

„През годините беше актуализирано съществено законодателството в тази област не само по отношение на Закона за горите, но се приеха и множество подзаконови нормативни актове, уреждащи различните видове дейности в горските територии. Спрямо тях нашата наредба е остаряла и не отговаря на реалната обществена необходимост“, аргументира предложението си градоначалникът.

В новата наредба, поради множество несъответствия, почти всички разпоредби са променени. Проектът на Наредбата за реда за управление на горските територии, собственост на Община Севлиево, който Общинският съвет одобри, е публикуван на сайта на общината на 6 април, като в срок до 8 май е предоставена възможност всички заинтересовани лица да предоставят своите становища и предложения.

От администрацията на кмета припомнят, че Община Севлиево води последователна политика за съхрнанение на горите, като забрани сечта във вододайните зони, а в края на април с решение на Общинския съвет постави под закрила и близо 700 декара вековни гори в района на водохващанията чрез определянето им със статут „гори във фаза на старост“.

Веднага след приемането й, Наредбата ще бъде публикувана в сайта на общината в окончателен вариант.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/