Свържи се с нас

Култура

Календарът на ЕМО „Етър“ за 2018-та е съвременно фотографско изкуство

Календарът на ЕМО „Етър“ за 2018 година – съвременно фотографско изкуство с колекционерска стойност

Published

on

снимка: ЕМО „Етър“

Няма такова място в България. Етнографски музей на открито „Еър“ предлага на човек да изпита цялата емоция, която природата предизвиква, чрез зимните преспи, пролетната пъстрота, зелената прохлада през жежкото лято и тихата меланхолия на есента.

Пренесете „Етър“-а у дома – тази възможност предлага календарът за 2018 година. Снимките на един професионален фотограф с поглед на творец – Росина Пенчева, представят обекти от музея – обикнати от много хора.

Наистина, защо през дългите зимни вечери, освен на чашата искрящо вино, да не се наслаждава човек и на запечатаната през януари Ножарска работилница? Снегът, както се казва, е „до колене“. В далечината се виждат застинали водни съоръжения, Часовниковата кула, фенерите с техните снежни шапки. Над „Етър“-а са се надвесили короните на дърветата от околния скат – прекрасни в белите си премени.

снимка: ЕМО „Етър“

Януарската снимка от календара не е само радост за очите. Има и образователен характер. На този лист от календара, освен дните от месеца, можем да разберем кога е създадена Ножарската работилница и къде точно е била разположена, преди да бъде изградена в „Етър“-а.

Февруари ни пренася в далечната 1870 година, когато е създадена Бояджийската работилница, пренесена в музея през 1964-та. Слънцето е огряло пътеката, но снимката от календара не ни подвежда в представите. Замръзналата снежна покривка, по която проблясват лъчите, представя истинската същност на февруари.

А в мислите на човек неизменно нахлува думата „вечност“. За да изчезне още със следващия лист от календара.

Месецът е март. Пъстрите черги са метнати по чардаците на етърските къщи. Слънцето отново грее, този път по плочите на покривите, но топлината му вече се усеща. Сняг няма, все още липсва и зеленина. Но пролетта идва. Усещането за нея пробягва през мартенската снимка – на къщата с кожухарска работилница и тъкачница.

снимка: ЕМО „Етър“

Река Сивек по залез слънце през април. Прелестен момент, уловен от обектива. Водата е обагрена в злато, цветовете на пролетта властват в музея.

На майската фотография в календара се виждат цветята и цъфналите дръвчета, но ако човек притихне може да чуе в съзнанието си щастливите песни на птиците.

И отново слънце, цветя, зеленина и вдигнати кепенци на работилниците. Но вече е юни – един от най-прекрасните месеци в годината. Благодарение на календара, през 30-те му дни можете да се радвате на Чаршията в музея и да разберете историята на създаването й.

Заслужава си да се вгледа човек в юлската снимка. В нея няма нищо излишно. Бързотечащата планинска вода задвижва тепавицата и точилото – такива съоръжения в миналото са давали препитание на част от населението в Балкана, а днес са съхранени в ЕМО „Етър“. Прекрасната снимка разкрива детайли, които може би са убягнали от погледа ни при посещението на музея.

През август лятото е в разгара си. За този месец Росина Пенчева е избрала да представи отново Занаятчийската чаршия – може би най-популярното място в „Етър“-а.

снимка: ЕМО „Етър“

Отгръщайки календарния лист на месец септември, попадаме на нещо, което малко хора са виждали – поглед от Часовниковата кула. Малко странно изглежда „Етър“-а от такава височина, вероятно защото досега кулата не е била отворена за посещения. През новата година това ще се промени, тъй като туристите ще имат възможността да влизат в нея, да изкачват витата стълба и да опознаят механизмите на една часовникова кула в България през Възраждането.

И отново пъстър килим, но този път не е пролетен. Топлите цветове с преобладаващо зелено, жълто и кафяво напомнят, че есента наближава. Октомврийската снимка от календара е запечатала вадата, по която тече водата, за да задвижи Бояджийската работилница и Гайтанджийската одая.

Ноември е. Дърветата отново имат златист отблясък, който идва от играта на слънцето по оголените им клони. Календарът предлага поглед към Сакова къща, към моста и ни примамва отново да минем по Чаршията.

снимка: ЕМО „Етър“

Какво друго да бъде показано през декември, ако не сняг? Не е толкова дълбок, както януарския, но снежинките меко падат от небето, за да натрупат дълбоки преспи, да донесат здраве и празнично настроение. Много скоро в ЕМО „Етър“ ще екнат коледарските песни и наричания, а фотографията към календара е изпълнена с радостното очакване на момчешките гласове.
Календарът, който ЕМО „Етър“ предлага, е едно истинско произведение на изкуството. След като изпълни практичното си предназначение – да отброи дните на 2018 година, той може да бъде съхранен, тъй като има и колекционерска стойност.

Какво още трябва да знаем за календара на ЕМО „Етър“ за 2018 година?
• Той е 13-листов, стенен с размери 43 х 43 см;
• Представя годишните времена в музея;
• Текстовете са изписани на български и английски език;
• Може да бъде закупен в Търговския дюкян на музея – Сакова къща, I eтаж, както и на рецепцията на музейния хотел Страннорпиемница;
• Цената му е 12.80 лв.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

1 Comment

1 Comment

  1. Предложение

    03.01.2018 at 13:43

    Издайте календар с незавършената пОсЕрелка над реката,парк Мракотея, изсечената гора на Узана и падналата тераска.
    Символи на крадливото и мракобесно управление на ОПГ ГЕРБ!!!

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Култура

Чиния за „Благотворителна фондация Пенчо Иванов Семов“

Published

on

Чиния за „Благотворителна фондация Пенчо Иванов Семов“ е културната ценност на месец юли в Регионален исторически музей – Габрово. Тя е с форма на додекаедър от бял порцелан върху ниско столче с кръгла форма.

Чинията е среднодълбока с косо отворени навън стени. Украсена е по устието с хоризонтална линия в тъмносин цвят, а вътре по стените с рисувана в кафяво линия и 3 растителни орнамента от цвят, фланкиран с клончета.

На дъното отвътре е нанесено допоясно изображение на индустриалеца Пенчо Семов, кафяво тонирано, с неговия подпис отгоре. На гърба на дъното има производствена марка: буква „М“, вписана в триъгълник.

Чинията е произведена в периода 1943 – 1945 г. в порцеланова фабрика „Георги Младенов и Сие“ АД – Видин. Тя е част от изработените пълни комплекти сервизи за хранене, кафе, чай, десерт и кани за вода с образа на благодетеля Пенчо Семов или с неговия монограм, за всички благотворителни заведения на фондацията – старопиталище и църква, девически пансион, детска колония, санаториум, мъжки пансион, индустриално-кооперативно предприятие.

Големият български индустриалец, символ на промишлената мощ, стопанския напредък и просперитета на Габрово, завършва достойно живота си със своето завещание от 1943 г., с което отделя над 200 мл. лева за благотворителни цели.

Венец на неговия творчески път е създадената ефория, като построените за целта сгради още съществуват в Габрово и са част от емблематичния му образ. Умира преди 75 години, на 10 юли и е изпратен от хиляди свои съграждани.

Раздаваните за „Бог да прости“ на присъстващите на неговото погребение сервизи и днес са запазени в не малко габровци и напомнят за делото на Пенчо Семов.

*Снимка: РИМ – Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

Писателят Христо Стоянов: С Габрово в сърцето!

Published

on

Община Габрово стартира поредица от онлайн публикации в изданието „С Габрово в сърцето“, посветено на 160 години от обявяването на Габрово за град. Новинарски портал за Габрово и региона „Габрово Нюз“ ще предостави трибуната си, правейки ги публично достъпни за широката общественост. Ще бъдат поместени интервюта с личности, чийто живот, работа или съдба са свързани с Габрово. Днес администрацията на кмета ни среща с писателя Христо Стоянов.

снимка: Община Габрово

Аз съм – Христо Стоянов.

Лесно или трудно е да си писател и защо? – Да си писател е трудно толкова, колкото да си дърводелец. Или кочияш. Всяка професия иска своята професионална култура. Лошо е, когато дърводелецът стане писател, а писателят по принуда стане дърводелец. Тогава нито текстовете ще са текстове, нито столовете и масите ще бъдат стабилни и красиви. Колкото по-богата професионална култура притежаваш – а тя е и интелектуална, и емоционална култура – толкова по-добър професионалист си ти. Всъщност, страшно е презрителното отношение към някои презрени професии. Отскоро започнахме по този начин да се отнасяме и към политиците. Но то е, защото ни липсва именно тази, да я наречем „държавническа“ култура. Българинът разбира от всичко и това е неговата трагедия. Справка: „Ефектът Дънинг-Крюгер“…

Хората ме познават като – роден и израсъл в Смолян, но не знаят, че съм от Габрово. И това не ме радва. Веднъж в Габрово попитах една жена знае ли откъде съм, тя тропна с крак и отсече: „От тука… И се фукаме с Вас“… Това окончателно ми показа откъде съм и кой съм.

Приятелите ми са – Понякога си мисля, че са много. Понякога си мисля, че нямам. Но със сигурност най-верните ми приятели са вече Отвъд, защото докато са били на този свят с мен, не са ми дали повод да ги заподозра. Оказва се, че най-истинските приятели са тези, които не са имали възможност да ти помогнат. Защото истинският, идеалният приятел е в мислите ти. И той не е споделял с друг това, което си споделил само с него. Не те е предал. Заради това се опитвам да си доизмислям приятелите и не искам да ги проверявам. Хубаво ми е с тези, които имам наяве, а в сложни ситуации си въобразявам, че са ми помогнали. Разбира се, че имам и няколко такива, които не се налага да доизмислям. Но се опитвам да не им досаждам. Предпочитам аз да им помагам. А най-обичам да помагам на мъртвите си приятели – тогава може да се разбере кой е истински приятел. Тогава, когато помага на близките на мъртвия… Това е приятелство… А аз още не съм умрял, за да разбера това отношение на себе си.

Домът ми е – Домът ми е едно прекрасно място. Жена ми, картините, скулптурите, книгите, бюрото, лаптопа… Библиотеките, улиците, пътищата, Родината – това всичко е моят дом. Но усещането не да се върнеш, а да се прибереш, е само Габрово. Въпреки че в него нямам дом в онзи смисъл на думата, в смисъл на къща. Но в Габрово се прибирам, другаде се връщам…

Като дете обичах да – Като дете обичах да се правя на голям. Сега искам да съм дете… Обичах да мечтая и това ще престане в последния ми миг. Странно нещо – в предсмъртните си мигове дали човек продължава да мечтае. Защото мечтата е свързана с бъдещето, а там нали няма да ме има вече. И въпреки всичко…

Вкусът, който ме връща към детството, е – Попара с хляб, сирене чай и захар… Черешата-хрущялка, джанката на Дядо Дянко с кумболки, (може и комбулки – не зная), сълзите на мама, армеената чорба с натрошена препечена люта чушка и нарязан праз лук от чичо…

Когато пътувам – Си мисля какво трябва да свърша, като се върна. Защото за какво пътувам, ако не се върна да свърша нещо…

Често сънувам, но не тълкувам сънищата си. Стига ми, че се опитват да ми тълкуват чужди хора живота (дали пък не съм нечий сън? Май, освен че съм сън, съм и кошмар) Не искам да се сънувам…

Ядосвам се, когато не мога да променя света около себе си. А той се нуждае неистово от промяна…

Най-големият ми страх е – Да не би да не си свърша работата на този свят. Сигурно заради това спя по два-три часа в денонощие. Дошъл съм да свърша нещо на този свят и е страшно, ако не е това, което правя. Ами ако за друго съм дошъл? Но за каквото и да съм дошъл, да свърша поне това, което съм започнал…

Мечтая за – Толкова много неща… А времето за мечти никога не е достатъчно, защото тъкмо осъществиш някоя мечта и започваш да мечтаеш за друго. Веднъж се опитах да не мечтая… Просто няма такъв момент… Но вече писах за мечтите…

Вярвам в – Доброто… Лошото не съществува. Просто някой се опитва да направи добро някому, но неговото добро не е в мой интерес и заради това смятаме, че е лошо.

Думата, която искам да чувам за себе си е – Оказа се готин тип, не можахме да го разберем и променим по наш образ и подобие…

Въпросът, на който все още не съм отговорил, е – Докъде точно се намира безкрайността… И отвъд тази безкрайност колко безкрайна е другата безкрайност… Защото ние всички се намираме там, нали…

Моето изречение с думата „ако“ – Няма такава дума…

Моето изречение с думата „ще“ – Ами ние вече сме в това „ще“… Да си довършим работата…

Любимият ми габровски анекдот е – О, колкото и странно да е, не са анекдоти. Чешити, чешити, чешити са ми любимите в Габрово…

Габрово ли? Ами то е – Моето място за прибиране…

На габровци днес бих казал – Че е време. Време е да си помечтаем, докато осъществяваме предишната си мечта… И не е задължително мечтата да е свързана с камъка, който ти се иска да хвърлиш в градината на съседа. По-добре е с този камък да започнеш зид, защото няма камъни за хвърляне. Има само камъни за зидане.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

„Съучениците“ – Дора Бонева, Драган Немцов, Ива Хаджиева, Христо Явашев – Кристо

Published

on

Творба на Дора Бонева

Тази година отбелязваме 160 години от обявяването на Габрово за град. Това се оказа чудесна възможност за екипа на Художествена галерия „Христо Цокев“, да представи пред габровска публика художници, свързали житейския или творческия си път с града.

Творба на Ива Хаджиева

„Габровската колония“ – така Борис Попов нарича своите ученици Дора Бонева, Драган Немцов, Ива Хаджиева и Христо Явашев. Четири талантливи деца, свързани преди повече от 7 десетилетия от детските игри на трапери и индианци и страстта да рисуват в едно искрено и безкористно приятелство. Заедно са в Априловската гимназия, в кръжока воден от Борис Попов, в Художествената академия.

Творба на Драган Немцов

Заедно са и сега в Изложба „СъученициТЕ“, организирана от Художествена галерия „Христо Цокев“. Да събереш в една зала четири огромни личности, всички с впечатляваща биография, с изключително разнообразно и мащабно творчество и с ясно изразен индивидуализъм се превърна в истинско предизвикателство.

Четири вселени, четири различни измерения, четири съдби, обединени от една мащабна експозиция.

Творба на Христо Явашев – Кристо

Изложбата е своеобразна разходка във времето, проследявайки развитието в творчеството на Дора Бонева, Драган Немцов и Ива Хаджиева, а Христо Явашев – Кристо е представен чрез постери и видеофилм, посветен на опаковането на Райхстага.

Изложбата ще бъде открита на 3 юли, петък, от 17.30 часа, при спазване на всички противоепидемични мерки Художествена галерия „Христо Цокев“ , ул. „Св. Св. Кирил и Методий“ №10, ет.1 зала „Проф. Кънчо Цанев“.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица