Свържи се с нас

Култура

Календарът на ЕМО „Етър“ за 2018-та е съвременно фотографско изкуство

Календарът на ЕМО „Етър“ за 2018 година – съвременно фотографско изкуство с колекционерска стойност

Published

on

снимка: ЕМО „Етър“

Няма такова място в България. Етнографски музей на открито „Еър“ предлага на човек да изпита цялата емоция, която природата предизвиква, чрез зимните преспи, пролетната пъстрота, зелената прохлада през жежкото лято и тихата меланхолия на есента.

Пренесете „Етър“-а у дома – тази възможност предлага календарът за 2018 година. Снимките на един професионален фотограф с поглед на творец – Росина Пенчева, представят обекти от музея – обикнати от много хора.

Наистина, защо през дългите зимни вечери, освен на чашата искрящо вино, да не се наслаждава човек и на запечатаната през януари Ножарска работилница? Снегът, както се казва, е „до колене“. В далечината се виждат застинали водни съоръжения, Часовниковата кула, фенерите с техните снежни шапки. Над „Етър“-а са се надвесили короните на дърветата от околния скат – прекрасни в белите си премени.

снимка: ЕМО „Етър“

Януарската снимка от календара не е само радост за очите. Има и образователен характер. На този лист от календара, освен дните от месеца, можем да разберем кога е създадена Ножарската работилница и къде точно е била разположена, преди да бъде изградена в „Етър“-а.

Февруари ни пренася в далечната 1870 година, когато е създадена Бояджийската работилница, пренесена в музея през 1964-та. Слънцето е огряло пътеката, но снимката от календара не ни подвежда в представите. Замръзналата снежна покривка, по която проблясват лъчите, представя истинската същност на февруари.

А в мислите на човек неизменно нахлува думата „вечност“. За да изчезне още със следващия лист от календара.

Месецът е март. Пъстрите черги са метнати по чардаците на етърските къщи. Слънцето отново грее, този път по плочите на покривите, но топлината му вече се усеща. Сняг няма, все още липсва и зеленина. Но пролетта идва. Усещането за нея пробягва през мартенската снимка – на къщата с кожухарска работилница и тъкачница.

снимка: ЕМО „Етър“

Река Сивек по залез слънце през април. Прелестен момент, уловен от обектива. Водата е обагрена в злато, цветовете на пролетта властват в музея.

На майската фотография в календара се виждат цветята и цъфналите дръвчета, но ако човек притихне може да чуе в съзнанието си щастливите песни на птиците.

И отново слънце, цветя, зеленина и вдигнати кепенци на работилниците. Но вече е юни – един от най-прекрасните месеци в годината. Благодарение на календара, през 30-те му дни можете да се радвате на Чаршията в музея и да разберете историята на създаването й.

Заслужава си да се вгледа човек в юлската снимка. В нея няма нищо излишно. Бързотечащата планинска вода задвижва тепавицата и точилото – такива съоръжения в миналото са давали препитание на част от населението в Балкана, а днес са съхранени в ЕМО „Етър“. Прекрасната снимка разкрива детайли, които може би са убягнали от погледа ни при посещението на музея.

През август лятото е в разгара си. За този месец Росина Пенчева е избрала да представи отново Занаятчийската чаршия – може би най-популярното място в „Етър“-а.

снимка: ЕМО „Етър“

Отгръщайки календарния лист на месец септември, попадаме на нещо, което малко хора са виждали – поглед от Часовниковата кула. Малко странно изглежда „Етър“-а от такава височина, вероятно защото досега кулата не е била отворена за посещения. През новата година това ще се промени, тъй като туристите ще имат възможността да влизат в нея, да изкачват витата стълба и да опознаят механизмите на една часовникова кула в България през Възраждането.

И отново пъстър килим, но този път не е пролетен. Топлите цветове с преобладаващо зелено, жълто и кафяво напомнят, че есента наближава. Октомврийската снимка от календара е запечатала вадата, по която тече водата, за да задвижи Бояджийската работилница и Гайтанджийската одая.

Ноември е. Дърветата отново имат златист отблясък, който идва от играта на слънцето по оголените им клони. Календарът предлага поглед към Сакова къща, към моста и ни примамва отново да минем по Чаршията.

снимка: ЕМО „Етър“

Какво друго да бъде показано през декември, ако не сняг? Не е толкова дълбок, както януарския, но снежинките меко падат от небето, за да натрупат дълбоки преспи, да донесат здраве и празнично настроение. Много скоро в ЕМО „Етър“ ще екнат коледарските песни и наричания, а фотографията към календара е изпълнена с радостното очакване на момчешките гласове.
Календарът, който ЕМО „Етър“ предлага, е едно истинско произведение на изкуството. След като изпълни практичното си предназначение – да отброи дните на 2018 година, той може да бъде съхранен, тъй като има и колекционерска стойност.

Какво още трябва да знаем за календара на ЕМО „Етър“ за 2018 година?
• Той е 13-листов, стенен с размери 43 х 43 см;
• Представя годишните времена в музея;
• Текстовете са изписани на български и английски език;
• Може да бъде закупен в Търговския дюкян на музея – Сакова къща, I eтаж, както и на рецепцията на музейния хотел Страннорпиемница;
• Цената му е 12.80 лв.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Зрителите предлагат решения и нов финал на ново представление

Published

on

На 4 февруари от 19.00 часа в Драматичен театър „Рачо Стоянов“ ще се състои премиерното представление на „Форум театър: Краят не е предизвестен!“. Форматът е посветен на познати ни социални теми, за които се търси различно разрешение. За целта се включва активното участие на зрителите с мнения и предложения за различни действия, които биха променили развитието на дадената ситуация.

Събитието стартира като ателие през септември с актьорите от трупата на театър под ръководството на Явор Костов – Йондин. Участват актьорите: Ванина Попова, Дилян Николов, Любен Попов, Магдалена Славчева, Надежда Петкова, Радостина Ангелова, Светослав Славчев, Силвия Боева, Таня Йоргова.

От 26 до 28 януари екипът на форума работи по подготовката на първото представление. То ще бъде пред габровската публика. В началото на вечерта актьорите представят пред зрителите няколко казуса от социален или семеен характер. Чрез гласуване зрителите определят по кой казус желаят да работят. Именно тогава стартира същинския форум.

Актьорите отново изиграват сцената, като всеки един зрител има право да я прекъсне в момент, в който мисли, че може да се постъпи по друг, предложен от него, начин. Така се тестват ситуациите и развитието на казуса според новите предложения. Публиката участва активно с гласуване, мнения и насоки.

Обичайно място за разиграването на форум театър е в училища, дневни и социални центрове. Все места, на които възникват казуси и се противопоставят позиции и личности. За първи път в Габрово обаче форумът се случва на театралната сцена. Това е необичайно, но в същото време търсен ефект от екипа на театъра. Осъществяването на проекта е опит да се насочат погледите към живота в неговата действителност от безопасното място на сцената, където могат да се правят опити и да се тестват решения на казуси в защитена среда.

Форматът предполага среща на различни поколения, обединени от желанието да се общува и дебатира по важни за обществото теми. Ръководителят и т.нар. посредник между изпълнителите и публиката е Явор Костов – Йондин, чиято работа през годините е дълбоко свързана със социалните театрални проекти и програми, главно свързани с деца и младежи в риск от социална изолация.

От 2012 г. участва в разработването на Ателие „Пластелин“ – неголямо галерийно пространство в центъра на София – като място за правене на независимо изкуство. От 2015 г. работи върху Субтеатър – идейно естетическа платформа за неконвенционален театър. Сред последните му театрални проекти са моноспектаклите „Сеч. Една възбуда“ по Томас Бернхард и „Детска история“ по Петер Хандке. Номиниран е за награда „Аскеер“ 2025 за главна мъжка роля за ролите на Разколников в “Представление и наказание” от Иван Станев по „Престъпление и наказание“ на Ф.М. Достоевски и като Вершинин/Кулигин в “Три сестри” от А.П. Чехов.

Зареди още

Култура

Васил Петров пристига в Габрово с нова концертна програма

Published

on

Васил Петров гостува в град Габрово на 3 февруари с нова програма „30 години на сцена“ заедно с Разградската филхармония „Проф. Димитър Ненов“, с маестро Деян Павлов. Представят едни от най-великите хитове и вечни класики в симфонична версия.

Концертът ще се състои в зала Възраждане с начален час от 19.00 ч. В програмата са емблематични шедьоври като Yesterday, Killing me softly, Besame mucho, My way, Nеw York, New York, I was made for loving you, боса нова теми, българска музика -„Девойко мари хубава“, неговият хит „Другият“, музика от филмите „Мисия невъзможна“, „Карибски пирати“, „Властелинът на пръстените“, „Междузвездни войни“ и още много незабравими мелодии.

На сцената, заедно с Васил Петров и Разградска филхармония, се присъединяват още джаз трио в състав – Йордан Тоновски -пиано, Христо Минчев-бас, Александър Каменов – ударни.

Концертът е част от национално турне на Васил Петров, което стартира през октомври миналата година и преминава с голям успех, поредица от бисове и силен интерес.

На 3 февруари в зала Възраждане ще се насладите на вечер посветена на джаза, поп, рок и българската музика и филмовата класика чрез интерпретацията на изключителния Васил Петров.

Вземете своя билет сега от касата театъра или онлайн от сайта на театъра dramagabrovo.com.

Зареди още

Култура

Поредно ценно дарение постъпи в Исторически музей – Дряново

Published

on

През миналата седмица Исторически музей – Дряново получи поредното си ценно дарение. Госпожа Николина Христова, позната на дряновци като госпожа Зарифова, предостави на музея част от туристическата екипировка на своя съпруг Христо Косев – личност, оставила дълбока следа в туристическото движение и обществения живот на града.

Дарението включва туристическата раница на Христо Косев, обувки, палатка и връхни дрехи, с които той е провеждал своите многобройни експедиции. Наред с материалните предмети, музеят получи и безценен разказ за живота на един изключителен човек, споделен от неговата съпруга.

Христо Косев е роден през 1948 г. в село Малък Поровец, близо до Исперих. В Дряново пристига около 1976 г., когато е разпределен да започне работа като незрящ в предприятие „Успех“. Именно тук започва и неговата голяма любов към Балкана – любов, която го кара да остане завинаги в града. По думите на Николина Христова, в началото Христо вероятно е виждал повече, но с времето, по време на своите походи, започва да запомня пътеките, върховете и заобикалящия го пейзаж с изключителна точност.

Когато двамата сключват брак през 1978 г., Христо вече е член на туристическото дружество в Дряново, макар точната година на присъединяването му да не е известна. С дружеството той участва в множество походи и заема длъжността председател на „Пешеходен клуб“ в периода от 1980 до 2010 г. През годините се включва в почти всички организирани преходи, а в продължение на две поредни години – 1985 и 1986 г., заедно с Дружеството на незрящите, организира преходи по маршрута „Ком–Емине“.

Забележителна е неговата изключителна памет и ориентация. Христо Косев познава всички пътеки, върхове и техните описания. „Той помни – застава на връх и описва точно природния пейзаж, обяснява кои върхове къде се намират“, разказва Николина Христова. Тя споделя и любопитна случка по време на поход по маршрута „Ком–Емине“, когато след връх Добрила групата поема по грешна пътека: „Пред нас вървеше чичо Милко – Милко Илиев, секретар на дружеството, и той обърка пътеката. А ние с Христо викаме: „Обърка пътеката!“, а той отговори: „Е, как знаеш? Аз виждам и пак обърках.““

Освен активен турист, Христо Косев работи и в културен дом „Успех“, където организира концерти, тренира ролбол и често участва в състезания. Заедно със съпругата си пътуват из страната и чужбина, участват в експедиции, а всяка година Христо организира седемдневен преход по Балкана, като редуват различни планини, а понякога създава и напълно нови маршрути. Той познава отлично Стара планина, Рила и Пирин, а отчасти и Родопите.

Николина Христова е родом от Дряново. С Христо се запознават в предприятие „Успех“, към което е функционирала детска градина, в която тя работи. Семейството има две деца – дъщеря и син. Синът завършва екология и се занимава с изучаването на птиците. „Те имат ориентацията на баща си, не моята!“, споделя с усмивка Николина в края на своя разказ.

Исторически музей – Дряново изказва своята искрена благодарност към госпожа Николина Христова за направеното дарение, което съхранява паметта за един вдъхновяващ човек и неговата несломима любов към планината.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица