Свържи се с нас

Култура

Календарът на ЕМО „Етър“ за 2018-та е съвременно фотографско изкуство

Календарът на ЕМО „Етър“ за 2018 година – съвременно фотографско изкуство с колекционерска стойност

Published

on

снимка: ЕМО „Етър“

Няма такова място в България. Етнографски музей на открито „Еър“ предлага на човек да изпита цялата емоция, която природата предизвиква, чрез зимните преспи, пролетната пъстрота, зелената прохлада през жежкото лято и тихата меланхолия на есента.

Пренесете „Етър“-а у дома – тази възможност предлага календарът за 2018 година. Снимките на един професионален фотограф с поглед на творец – Росина Пенчева, представят обекти от музея – обикнати от много хора.

Наистина, защо през дългите зимни вечери, освен на чашата искрящо вино, да не се наслаждава човек и на запечатаната през януари Ножарска работилница? Снегът, както се казва, е „до колене“. В далечината се виждат застинали водни съоръжения, Часовниковата кула, фенерите с техните снежни шапки. Над „Етър“-а са се надвесили короните на дърветата от околния скат – прекрасни в белите си премени.

снимка: ЕМО „Етър“

Януарската снимка от календара не е само радост за очите. Има и образователен характер. На този лист от календара, освен дните от месеца, можем да разберем кога е създадена Ножарската работилница и къде точно е била разположена, преди да бъде изградена в „Етър“-а.

Февруари ни пренася в далечната 1870 година, когато е създадена Бояджийската работилница, пренесена в музея през 1964-та. Слънцето е огряло пътеката, но снимката от календара не ни подвежда в представите. Замръзналата снежна покривка, по която проблясват лъчите, представя истинската същност на февруари.

А в мислите на човек неизменно нахлува думата „вечност“. За да изчезне още със следващия лист от календара.

Месецът е март. Пъстрите черги са метнати по чардаците на етърските къщи. Слънцето отново грее, този път по плочите на покривите, но топлината му вече се усеща. Сняг няма, все още липсва и зеленина. Но пролетта идва. Усещането за нея пробягва през мартенската снимка – на къщата с кожухарска работилница и тъкачница.

снимка: ЕМО „Етър“

Река Сивек по залез слънце през април. Прелестен момент, уловен от обектива. Водата е обагрена в злато, цветовете на пролетта властват в музея.

На майската фотография в календара се виждат цветята и цъфналите дръвчета, но ако човек притихне може да чуе в съзнанието си щастливите песни на птиците.

И отново слънце, цветя, зеленина и вдигнати кепенци на работилниците. Но вече е юни – един от най-прекрасните месеци в годината. Благодарение на календара, през 30-те му дни можете да се радвате на Чаршията в музея и да разберете историята на създаването й.

Заслужава си да се вгледа човек в юлската снимка. В нея няма нищо излишно. Бързотечащата планинска вода задвижва тепавицата и точилото – такива съоръжения в миналото са давали препитание на част от населението в Балкана, а днес са съхранени в ЕМО „Етър“. Прекрасната снимка разкрива детайли, които може би са убягнали от погледа ни при посещението на музея.

През август лятото е в разгара си. За този месец Росина Пенчева е избрала да представи отново Занаятчийската чаршия – може би най-популярното място в „Етър“-а.

снимка: ЕМО „Етър“

Отгръщайки календарния лист на месец септември, попадаме на нещо, което малко хора са виждали – поглед от Часовниковата кула. Малко странно изглежда „Етър“-а от такава височина, вероятно защото досега кулата не е била отворена за посещения. През новата година това ще се промени, тъй като туристите ще имат възможността да влизат в нея, да изкачват витата стълба и да опознаят механизмите на една часовникова кула в България през Възраждането.

И отново пъстър килим, но този път не е пролетен. Топлите цветове с преобладаващо зелено, жълто и кафяво напомнят, че есента наближава. Октомврийската снимка от календара е запечатала вадата, по която тече водата, за да задвижи Бояджийската работилница и Гайтанджийската одая.

Ноември е. Дърветата отново имат златист отблясък, който идва от играта на слънцето по оголените им клони. Календарът предлага поглед към Сакова къща, към моста и ни примамва отново да минем по Чаршията.

снимка: ЕМО „Етър“

Какво друго да бъде показано през декември, ако не сняг? Не е толкова дълбок, както януарския, но снежинките меко падат от небето, за да натрупат дълбоки преспи, да донесат здраве и празнично настроение. Много скоро в ЕМО „Етър“ ще екнат коледарските песни и наричания, а фотографията към календара е изпълнена с радостното очакване на момчешките гласове.
Календарът, който ЕМО „Етър“ предлага, е едно истинско произведение на изкуството. След като изпълни практичното си предназначение – да отброи дните на 2018 година, той може да бъде съхранен, тъй като има и колекционерска стойност.

Какво още трябва да знаем за календара на ЕМО „Етър“ за 2018 година?
• Той е 13-листов, стенен с размери 43 х 43 см;
• Представя годишните времена в музея;
• Текстовете са изписани на български и английски език;
• Може да бъде закупен в Търговския дюкян на музея – Сакова къща, I eтаж, както и на рецепцията на музейния хотел Страннорпиемница;
• Цената му е 12.80 лв.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

ИМ-Дряново ще проучва нови документи за Колю Фичето в османските архиви

Published

on

През 2026 година Исторически музей – Дряново (ИМ-Дряново) има амбицията да работи целенасочено със специалисти, владеещи османотурски език, с цел търсене и проучване на нови документи в архивите на Османската империя, касаещи строителната дейност на майстор Колю Фичето. Новината на пресконференция в клуба на БТА – Габрово съобщи Иван Христов, директор на ИМ – Дряново.

Събитието за медиите се проведе на 4 декември. Поводът за срещата с тях бе представяне на резултатите от Националните чествания „(Не)познатият Колю Фичето“, които ИМ – Дряново и Община Дряново организираха, под патронажа на Министерството на културата. Участие в пресконференцията взеха още заместник – кметът на Дряново Диляна Джеджева и д-р Венелин Бараков, главен уредник в музея.

„Вярваме, че там, сред хилядите страници се крият още неразкрити факти за живота и делото на Никола Фичев – човека, който превърна камъка в слово и вярата в архитектура. Това е нашият следващ път – да продължим да търсим, откриваме и споделяме нови знания за Първомайстора, който изгради не само мостове, а и духовни връзки между поколенията. До идеята се стигна след успешната реализация на всички планирани дейности и инициативи от програмата на Честванията“, аргументира се директорът на музея и продължи – „Един от най-вълнуващите моменти през 2025 г. беше, че за първи път от 20 години насам организирахме среща на Фичевия род, на която в Дряново – родният град на Колю Фичето, се събраха близо 50 негови наследници. Вярваме, че занапред ще задълбочим комуникацията с тях и зачестим срещите помежду ни“, каза още Христов.

Той сподели, че честванията по повод 225 години от рождението на Фичето излязоха извън Дряново, стигайки до София, Велико Търново, Ловеч, Севлиево, Габрово, Свищов и дори до Румъния. „В северната ни съседка, в Българските неделни училища в Букурещ и село Извоареле, децата от нашите общности имаха възможността да се докоснат до историята и духа на великия строител. За това основна заслуга имаше дългогодишният журналист Маргарита Стоянова“, допълни още директорът.

„Всички планирани дейности и инициативи в рамките на Националните чествания „(Не)познатият Колю Фичето“ бяха успешно реализирани. Благодарение на общите усилия на екипа на Музея, Община Дряново, Министерството на културата, областния управител на Габрово Мария Башева, партньорите ни и многото приятели на делото на Първомайстора, постигнахме повече, отколкото си бяхме поставили като цел“, изтъкна той.

Медийният интерес към събитията също е атестат за свършеното, като публикации, репортажи и статии бяха извършени в местни и национални медии, сред които: БТА, БНР, БНТ, БТВ, Дарик, Евроком, вестник Строител, регионалните печатни и електронни издания: Борба, Янтра, 100 Вести, Култура он ейър, Габрово Нюз, За Габрово, Севлиево онлайн, Росица, Дряново Нюз и други наши съмишленици, на които благодарим за партньорството“, заяви Христов.

През годината беше затвърдено партньорството на ИМ – Дряново с организации като Съюза на архитектите в България, Камара на строителите в България, Камарата на архитектите в България, университетите – ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, Университет по архитектура, строителство и геодезия.

Получени бяха звания и награди: „Партньор на годината“ от Камарата на строителите в България и златната значка „Майстор Колю Фичето“ от Федерацията на независимите строителни синдикати. В рамките на програмата бе организираната четвъртата Национална научна конференция „Епохи, личности, памет“, която събра близо 50 университетски преподаватели, музейни специалисти и изследователи от цяла България.

През годината бяха издадени общо 7 книги, три от които посветени на Колю Фичето, които ще обогатят не само колекцията от издания на ИМ-Дряново, но и архивите на редица регионални библиотеки, институции и представителства.

Реализираните събития, част от програмата на Националните чествания „(Не)познатият Колю Фичето“, посветени на 225 години от рождението на възрожденския майстор строител, преминаха изключително успешно и при висок интерес, допълни заместник – кметът Диляна Джеджева. По думите ѝ чрез реализацията им си е проличало, че дряновци се отъждествяват с личността на Първомайстора и са горди негови потомци. Открои състоялите се през октомври театрална постановка, дело изцяло на дряновци, тържествения концерт на Детския радиохор на БНР и специално създадения 3D-мапинг. Отбеляза, че валидирането на пощенско-филателното издание „225 години от рождението на Колю Фичето“, което се състоя на 25 ноември, е тържествен завършек на всички инициативи част от програмата.

Пред медиите д-р Венелин Бараков говори за последните две издания на ИМ – Дряново „(Не)познатият Колю Фичето. Строителният колос на Възраждането“ и „Колю Фичето. Българският строителен гений“, които са резултат от съвместната му работа с уредника Стилияна Топалова – Марчовска.

Началото на Честванията даде арх. Белин Моллов, който на 23 януари, под надслов „Колю Фичето: живата памет“, представи 19 акварелни картини, пресъздаващи архитектурните шедьоври, дело на Майстора.

Малко след това стартира и четвъртото издание на Националния детски конкурс „Преминал майстор през земята“, който събра 127 рисунки, 36 литературни творби, 12 макета и 5 видеа, изпратени от деца и младежи от цялата страна. Победителите от него бяха тържествено наградени на специална церемония на 1 юни – Международния ден на детето. Образователната онлайн платформа „Уча се“ също се включи в честванията, като създаде специален видеоурок, посветен на живота и делото на Колю Фичето. В знак на признателност, кметът на Дряново Трифон Панчев връчи благодарствен адрес на основателя ѝ – дряновецът Дарин Маджаров.

В средата на месец април проф. дин Веселин Янчев се срещна с местната общественост, а поводът беше 165 години от рождението на ген. Иван Фичев – виден български военен деец, началник на Генералния щаб на Българската войска, министър на войната, военен историк и анализатор, и внук на възрожденския майстор Колю Фичето.

Особено впечатляваща бе детската архитектурна работилница, по време на която с помощта на хартия, картон и дървени елементи, децата изработваха модел на църквата „Св. Никола“ в Дряново. Така малките участници се запознаха с характерните архитектурни елементи, използвани от строителния колос на Възраждането – кобиличния фронтон, аркадата и осмостенната камбанария.

През май честванията излязоха извън границите на страна, като екип на Исторически музей – Дряново проведе открити уроци в Българското неделно училище „Йордан Йовков“ в Букурещ и в училището „Трите чешми“ в село Извоареле, Румъния, за които по-горе бе споменато. Децата от българските общности зад граница имаха възможността да научат повече за великия майстор строител.

В първите дни на юли се проведе Националният пленер „Дряново на майстор Колю Фичето – памет и настояще“, в който се включиха петима художници, а награда за живопис си поделиха Надя Петрова и Севда Потурлян. Часове преди да станат ясни имената на носителите на Наградата за живопис Дряново, в храма „Свети Никола“, построен от самия Колю Фичето, се проведе впечатляващ духовен концерт на два мъжки хора от габровските храмове „Успение на Пресвета Богородица” и „Св. Троица”. Техните песнопения превърнаха църковното пространство в храм на надеждата, вярата и благоговението.

Събитията и инициативите от програмата на Националните чествания продължиха през месец август, с участие във фестивала във Велико Търново „48 часа Варуша Юг“. В църквата „Свети Никола“, бе представена най-новата книга за Колю Фичето – „(Не)познатият Колю Фичето 1800 – 1881 г.“, чийто автор е д-р Венелин Бараков – гл. уредник в ИМ – Дряново.

Кулминацията на националните чествания бе през есента, когато Исторически музей – Дряново посрещна родственици и наследници на Колю Фичето. По време на събитието се състоя и официалното представяне на книгата на д-р Бараков „(Не)Познатият Колю Фичето (1800 – 1881)“. Началото на октомври бе и Четвъртото издание на Националната научна конференция „Епохи, личности, памет“.

„Благодаря от сърце на целия екип на Музея, на Община Дряново, на всички партньори, приятели, медии и граждани, които подкрепиха тази кауза“, завърши Иван Христов.

Зареди още

Култура

Разкриват дигитален клуб във филиала на библиотеката на ул.”Йосиф Соколски”

Published

on

Регионална библиотека „Априлов – Палаузов“ спечели проект по процедурата за изграждане на мрежа от дигитални клубове към Министерството на труда и социалната политика, част от Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ), съобщи Савина Цонева, директор на габровската библиотека.

Целта на проекта е да осигури свободен, равнопоставен и неограничен достъп до глобалната мрежа за приобщаването на гражданите към глобалното информационно общество и повишаване качеството на живот чрез ключовите елементи: грамотност, информация, учене през целия живот, култура и гражданско участие.

Директорът на библиотеката Савина Цонева подписа договора за финансиране на проектното предложение. Във филиала на библиотеката на ул.”Йосиф Соколски” ще бъде разкрит дигитален клуб. Ролята на дигиталния клуб е да бъде точка за достъп до налични електронни ресурси за различни видове обучения, достъп до онлайн обучения и самообучение.

Ще бъдат обособени пет работни места, оборудвани с лаптоп, бюро и ергономичен стол, осигурен е достъп до интернет. Ще бъде назначен наставник, който да подпомага лицата без дигитални умения, за да се включат пълноценно.

Разположен в квартал на града с две средни училища, клубът ще даде възможност на младежи и хора на различна възраст да развиват своите дигитални умения и да бъдат успешни в търсенето на заетост и кариерно развитие. Ще бъде осигурен свободен и безплатен достъп до електронни ресурси за обучения и самообучение.

Предимство при ползването ще имат лица в неравностойно положение – от ромски произход, жени, възрастни хора и други уязвими групи. Дигиталният клуб ще започне да функционира към 31.01.2026 г.

Зареди още

Култура

Гран-при и четири златни медала за МК „Весела“

Published

on

Изключителен успех за младите пианисти от Музикален клуб „Весела“ – те се завърнаха от международния клавирен конкурс „Неравноделно“ – София 2025 с Гран-при и общо четири златни медала.

Безапелационен победител в четвъртото издание на престижното състезание стана Полина Флориду от 11 клас. Младата габровска пианистка, вече лауреат на десетки национални и международни отличия, спечели най-високия бал и заслужено грабна Голямата награда – Гран-при.

Съвсем близо до нейния резултат останаха Мира Русинова и Иво Велков – и двамата от 9 клас. Те бяха отличени с първи награди и златни медали, доказвайки постоянството и таланта си в усъвършенстването на музикалните си умения.

В по-малките възрастови групи също имаше поводи за гордост. Журито присъди златни медали на добре познатата малка пианистка Невин Халил (3 клас) и на Александър Стоянов (6 клас), който едва наскоро направи първите си стъпки в конкурсните изяви.

За впечатляващото си представяне Полина, Иво и Мира получиха специални поздравления от пианиста Боян Бъчваров, член на журито и преподавател в Музикалното училище във Варна.

Той изрази възхищението си от възпитаниците на клавирния педагог Весела Пенева, като подчерта тяхното сериозно отношение към музиката, интересния репертоар и силното сценично присъствие, което ги е отличило сред всички участници.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица