Свържи се с нас

Култура

Календарът на ЕМО „Етър“ за 2018-та е съвременно фотографско изкуство

Календарът на ЕМО „Етър“ за 2018 година – съвременно фотографско изкуство с колекционерска стойност

Published

on

снимка: ЕМО „Етър“

Няма такова място в България. Етнографски музей на открито „Еър“ предлага на човек да изпита цялата емоция, която природата предизвиква, чрез зимните преспи, пролетната пъстрота, зелената прохлада през жежкото лято и тихата меланхолия на есента.

Пренесете „Етър“-а у дома – тази възможност предлага календарът за 2018 година. Снимките на един професионален фотограф с поглед на творец – Росина Пенчева, представят обекти от музея – обикнати от много хора.

Наистина, защо през дългите зимни вечери, освен на чашата искрящо вино, да не се наслаждава човек и на запечатаната през януари Ножарска работилница? Снегът, както се казва, е „до колене“. В далечината се виждат застинали водни съоръжения, Часовниковата кула, фенерите с техните снежни шапки. Над „Етър“-а са се надвесили короните на дърветата от околния скат – прекрасни в белите си премени.

снимка: ЕМО „Етър“

Януарската снимка от календара не е само радост за очите. Има и образователен характер. На този лист от календара, освен дните от месеца, можем да разберем кога е създадена Ножарската работилница и къде точно е била разположена, преди да бъде изградена в „Етър“-а.

Февруари ни пренася в далечната 1870 година, когато е създадена Бояджийската работилница, пренесена в музея през 1964-та. Слънцето е огряло пътеката, но снимката от календара не ни подвежда в представите. Замръзналата снежна покривка, по която проблясват лъчите, представя истинската същност на февруари.

А в мислите на човек неизменно нахлува думата „вечност“. За да изчезне още със следващия лист от календара.

Месецът е март. Пъстрите черги са метнати по чардаците на етърските къщи. Слънцето отново грее, този път по плочите на покривите, но топлината му вече се усеща. Сняг няма, все още липсва и зеленина. Но пролетта идва. Усещането за нея пробягва през мартенската снимка – на къщата с кожухарска работилница и тъкачница.

снимка: ЕМО „Етър“

Река Сивек по залез слънце през април. Прелестен момент, уловен от обектива. Водата е обагрена в злато, цветовете на пролетта властват в музея.

На майската фотография в календара се виждат цветята и цъфналите дръвчета, но ако човек притихне може да чуе в съзнанието си щастливите песни на птиците.

И отново слънце, цветя, зеленина и вдигнати кепенци на работилниците. Но вече е юни – един от най-прекрасните месеци в годината. Благодарение на календара, през 30-те му дни можете да се радвате на Чаршията в музея и да разберете историята на създаването й.

Заслужава си да се вгледа човек в юлската снимка. В нея няма нищо излишно. Бързотечащата планинска вода задвижва тепавицата и точилото – такива съоръжения в миналото са давали препитание на част от населението в Балкана, а днес са съхранени в ЕМО „Етър“. Прекрасната снимка разкрива детайли, които може би са убягнали от погледа ни при посещението на музея.

През август лятото е в разгара си. За този месец Росина Пенчева е избрала да представи отново Занаятчийската чаршия – може би най-популярното място в „Етър“-а.

снимка: ЕМО „Етър“

Отгръщайки календарния лист на месец септември, попадаме на нещо, което малко хора са виждали – поглед от Часовниковата кула. Малко странно изглежда „Етър“-а от такава височина, вероятно защото досега кулата не е била отворена за посещения. През новата година това ще се промени, тъй като туристите ще имат възможността да влизат в нея, да изкачват витата стълба и да опознаят механизмите на една часовникова кула в България през Възраждането.

И отново пъстър килим, но този път не е пролетен. Топлите цветове с преобладаващо зелено, жълто и кафяво напомнят, че есента наближава. Октомврийската снимка от календара е запечатала вадата, по която тече водата, за да задвижи Бояджийската работилница и Гайтанджийската одая.

Ноември е. Дърветата отново имат златист отблясък, който идва от играта на слънцето по оголените им клони. Календарът предлага поглед към Сакова къща, към моста и ни примамва отново да минем по Чаршията.

снимка: ЕМО „Етър“

Какво друго да бъде показано през декември, ако не сняг? Не е толкова дълбок, както януарския, но снежинките меко падат от небето, за да натрупат дълбоки преспи, да донесат здраве и празнично настроение. Много скоро в ЕМО „Етър“ ще екнат коледарските песни и наричания, а фотографията към календара е изпълнена с радостното очакване на момчешките гласове.
Календарът, който ЕМО „Етър“ предлага, е едно истинско произведение на изкуството. След като изпълни практичното си предназначение – да отброи дните на 2018 година, той може да бъде съхранен, тъй като има и колекционерска стойност.

Какво още трябва да знаем за календара на ЕМО „Етър“ за 2018 година?
• Той е 13-листов, стенен с размери 43 х 43 см;
• Представя годишните времена в музея;
• Текстовете са изписани на български и английски език;
• Може да бъде закупен в Търговския дюкян на музея – Сакова къща, I eтаж, както и на рецепцията на музейния хотел Страннорпиемница;
• Цената му е 12.80 лв.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Кукленият театър получи отличие от Китай

Published

on

Държавен куклен театър – Габрово взе участие за първи път в 4-та Международна седмица на кукленото изкуство в Нанчонг, Съчуан, Реплика Китай от 2 до 8 декември на 2025 г. Авторската постановка на младия екип Венера Нечкова и Краси Кирчев „Лъжливото овчарче“, с участието на актьорите от трупата Павел Кинчев, Петър Гайдаров и Янна Генчева, завоюва престижния приз за „Изключително културно наследство в областта на кукленото изкуство“.

Това се случва в контекста на иновативен израз на традиционното куклено изкуство който бе връчен на пищна церемония, проведена в Големия куклен театър на Съчуан – Нанчонг.

Делегацията от страна на Габрово, единствената от страна на България в лицето на актьорите, постановъчният екип, директорът на кукления театър в Габрово – Алфидин Ахмедов и творческо-техническият състав в лицето на  Съби Събев – осветление и Благомир Предушев – озвучаване, взе участие заедно с официалните лица, журито и останалите 31 международни трупи в двудневния парад на кукленото изкуство.

Всички участници бяха облечени в автентични фолклорни носии. След вълнуващото посрещане актьорите представиха две представления пред жури в различни дни. Разнообразните локации и сцени в града домакин Нанчонг, които бяха определени за габровската куклена трупа, бяха изпълнени с многобройна публика, която възторжено аплодираше екипа.

Драматизацията по баснята на Езоп беше поставена през изминалия сезон – 2024/25г. по идея на директора Алфидин Ахмедов и младия режисьорски екип. След изключителния успех, както на сцената в Габрово, така и в турнета на страната, постановката заслужено бе предложена за селекция в престижния форум, отговаряйки на зададените предварително критерии.

Поканата и селекцията за Нанчонг, родният град на Северния куклен театър на Съчуан, който е най-респектиращият вид традиционен куклен театър в Китай, регистриран в ЮНЕСКО, не е случаен момент, а плод на опита, добре свършената работа и сътрудничеството на ДКТ-Габрово със световната организация на куклените театри и дейци – Актунима.

След встъпването си в длъжност през 2020 г. директорът – Алфидин Ахмедов, активира идеята Куклен театър – Габрово да стане отново равноправен член на Международната организация Акт-Унима след десетилетия прекъсване на легитимното му членство поради неясни причини. Интернационалната седмица на кукленото изкуство в Нанчонг е организирана съвместно от Провинциален отдел по култура и туризъм на Съчуан със Общинското народно правителство на Нанчонг, Комитетут на Азиатско- тихоокеанската федерация на Международната куклена федерация – Акт-Унима.

Отдел за връзки с обществеността на Общинския комитет на ККП Нанчонг, Общинско бюро по култура, радио, телевизия и туризъм в Нанчонг, Център на Международната федерация по кукли в Китай и Китайско дружество за куклено и сенчесто изкуство имат основна цел – културен обмен между Китай и чуждите страни.

Тазгодишното мото на фестивала е: „Споделяне на величието на кукленото изкуство и насърчаването на общностите да се приобщават към него, както и да го развиват в глобалния свят“.

Габровският куклен театър, освен завоювания приз през фестивалния престой, достойно се позиционира и сред своите идентични организации от 20 държави, 31 представителни трупи от Китай и чужбина с общ брой изпълнители и артисти – 350, представяйки всички общо 70 различни заглавия.

Безупречният резултат не би бил възможен без екипната работа, довела до него, съчетана с добрият мениджмънт, за който директорът на куклената организация Ахмедов изказва най-искрени благодарности, както на екипа на театъра, така и на Министерството на културата, Община Габрово, Общински съвет – Габрово и Фондация  за подкрепа на културни проекти.

Зареди още

Култура

Коледни и новогодишни картички в Държавен архив – Габрово

Published

on

Изпращането на коледни картички е традиция на повече от век. Тя изисква време и внимание да подбереш, надпишеш и изпратиш послание до близки и любими хора. Поне така е било в далечното и не толкова далечно минало, когато масово хората са си изпращали поздравителни картички на хартия.

И за да се улесни клиента в предпразничните му приготовления, включително избор на подходящи коледни картички за неговите близки и приятели, английската фирма Reed & Sons, базирана в Лондон през 1882 г. подготвя рекламни брошури, с които приканва своите клиенти да се запознаят с предлагания асортимент и да направят своите поръчки навреме! Една от тези брошури е запазена в „Семеен фонд Хаджидимитрови“ в Държавен архив – Габрово. В нея четем за богат набор от 5 пакета с коледни и новогодишни картички с различни мотиви, за възможност за поръчка на наградената с първа награда от изложба картичка „The dream of patience”, както и на такива, отпечатани върху сатен!

Пощенската картичка навлиза в бита на българина веднага след Освобождението. Или десет години след официалното й начало на 1 окт. 1869 г. в Австроунгарската империя. През 1896 г., след въвеждането на нови методи за отпечатване и размножаване, пощенските картички стават цветни, с различни илюстрации. В зависимост от изображението се появява огромно разнообразие от картички – с изгледи от места, запечатали различни събития, с произведения на изкуството, с рекламна цел, както и с хумористичен характер. Огромен е избора и от поздравителни картички за имен и рожден ден, Рождество Христово и Нова година, Великден, сватба, годеж и др. празници.

В Държавен архив – Габрово се съхранява значителен обем от коледни и новогодишни пощенски картички, те датират от началото на XX век до началото на XXI век. Дори и днес, в дигиталното време, все още има традиция за изпращане на коледно-новогодишни картички, особено на институционално ниво. Особено популярни са ръчно изработените картички, които се купуват с благотворителна цел и след това се изпращат на сродни институции, партньорски организации и пр. Да се върнем към онова отминало време, от началото на миналия век и да погледнем как са изглеждали тогава картичките. Изпращани са от роднини и приятели, т.е. те са една особено красива форма на човешко общуване, в която е пълно с добри пожелания за здраве, късмет, благополучие, изобилие и пр. Пожеланията и днес са същите, но носителя е друг. Изображенията на тях са много разнообразни и цветни, като акцентите са украсената коледна елха, часовникът със стрелките на 12 ч., зимните пейзажи, засмени и празнуващи хора, елегантно облечени дами, символи, свързани с късмета и разбира се, Дядо Коледа.

Важно място заемат и децата, тъй като техните очаквания за празника са най-големи. Не липсват и картички с изображения на семейства от млади хора с малки деца край тях, което ни напомня за важността на това да сме заедно в посрещането най-чаканите празници през годината.

Една от най-старите коледни картички, запазени от Държавен архив- Габрово, е от 1904 г. и е от фонда на първата дипломирана габровска акушерка Мария Патрунчева. Интересни образци от началото на миналия век са запазени във фондовете на тревненския учител и краевед Богомил Даскалов, в Колекция „Документални материали за историята на Габровски окръг“, във фондовете на сестри Пинтеви, на Александър и Петър Часовникарови и др. Част от тях ви представяме в настоящата публикация. Акценти са картичка за Новата 1904 г. с изображение на елегантна млада жена, облечена в стила от времето на краля-слънце, както и картичката на 120 години, изпратена за Новата 1906 г.

Изображението й представлява празненство в своя разгар с доста нажежени страсти, нещо специфично за празненствата и в наше време. 120 години по-късно изпращането на хартиени поздравителни картички е позамряла традиция, но желанието на хората за празнуване е същото.

През XX век, пощенските картички са масово средство за комуникация, те са визуално допълнение на историческия разказ. Днес, почти изместени от дигиталните съобщения и изображения, те запазват своето предназначение – да отразяват нравите, колорита и вкусовете на времето, в което са създадени. В този смисъл те носят своята важна историческа стойност. Ако в къщи имате пощенски картички, не ги изхвърляйте, донесете ги в Държавен архив – Габрово, където ще бъдат съхранени, обработени и след това достъпни за обществено използване.

Автор: Цветомира Койчева – началник на отдел „Държавен архив“ – Габрово.

Зареди още

Култура

Новата стихосбирка на Венелин Бараков с премиера в Габрово

Published

on

Днес, 10 декември, от 17.30 ч. в Интерактивния музей на индустрията в Габрово ще се състои габровската премиера на новата поетична книга на Венелин Бараков – “Последният път”.

Организатори на събитието са платформата за литература, изкуство и култура “Тетрадката” и Интерактивен музей на индустрията. Излязла със знака на издателство „Фенер“, книгата идва с въздействаща корица, създадена от художника Веселин Марков, който успява да предаде емоционалната дълбочина на поезията на Венелин Бараков.

Редакторът Николай Фенерски описва стихосбирката като “красиво и смирено преосмисляне на важното”, сравнявайки я с поетиката на филмите на Джим Джармуш.

Венелин Бараков е роден в Трявна, доктор по средновековна археология и автор на научни и художествени книги.

„Последният път“ е нова възможност за читателите да се потопят в поетичния свят на автора, в който темите за живота и преосмислянето на съществуването са представени с дълбочина и нежност.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица