Култура
Календарът на ЕМО „Етър“ за 2018-та е съвременно фотографско изкуство
Календарът на ЕМО „Етър“ за 2018 година – съвременно фотографско изкуство с колекционерска стойност

снимка: ЕМО „Етър“
Няма такова място в България. Етнографски музей на открито „Еър“ предлага на човек да изпита цялата емоция, която природата предизвиква, чрез зимните преспи, пролетната пъстрота, зелената прохлада през жежкото лято и тихата меланхолия на есента.
Пренесете „Етър“-а у дома – тази възможност предлага календарът за 2018 година. Снимките на един професионален фотограф с поглед на творец – Росина Пенчева, представят обекти от музея – обикнати от много хора.
Наистина, защо през дългите зимни вечери, освен на чашата искрящо вино, да не се наслаждава човек и на запечатаната през януари Ножарска работилница? Снегът, както се казва, е „до колене“. В далечината се виждат застинали водни съоръжения, Часовниковата кула, фенерите с техните снежни шапки. Над „Етър“-а са се надвесили короните на дърветата от околния скат – прекрасни в белите си премени.

снимка: ЕМО „Етър“
Януарската снимка от календара не е само радост за очите. Има и образователен характер. На този лист от календара, освен дните от месеца, можем да разберем кога е създадена Ножарската работилница и къде точно е била разположена, преди да бъде изградена в „Етър“-а.
Февруари ни пренася в далечната 1870 година, когато е създадена Бояджийската работилница, пренесена в музея през 1964-та. Слънцето е огряло пътеката, но снимката от календара не ни подвежда в представите. Замръзналата снежна покривка, по която проблясват лъчите, представя истинската същност на февруари.
А в мислите на човек неизменно нахлува думата „вечност“. За да изчезне още със следващия лист от календара.
Месецът е март. Пъстрите черги са метнати по чардаците на етърските къщи. Слънцето отново грее, този път по плочите на покривите, но топлината му вече се усеща. Сняг няма, все още липсва и зеленина. Но пролетта идва. Усещането за нея пробягва през мартенската снимка – на къщата с кожухарска работилница и тъкачница.

снимка: ЕМО „Етър“
Река Сивек по залез слънце през април. Прелестен момент, уловен от обектива. Водата е обагрена в злато, цветовете на пролетта властват в музея.
На майската фотография в календара се виждат цветята и цъфналите дръвчета, но ако човек притихне може да чуе в съзнанието си щастливите песни на птиците.
И отново слънце, цветя, зеленина и вдигнати кепенци на работилниците. Но вече е юни – един от най-прекрасните месеци в годината. Благодарение на календара, през 30-те му дни можете да се радвате на Чаршията в музея и да разберете историята на създаването й.
Заслужава си да се вгледа човек в юлската снимка. В нея няма нищо излишно. Бързотечащата планинска вода задвижва тепавицата и точилото – такива съоръжения в миналото са давали препитание на част от населението в Балкана, а днес са съхранени в ЕМО „Етър“. Прекрасната снимка разкрива детайли, които може би са убягнали от погледа ни при посещението на музея.
През август лятото е в разгара си. За този месец Росина Пенчева е избрала да представи отново Занаятчийската чаршия – може би най-популярното място в „Етър“-а.

снимка: ЕМО „Етър“
Отгръщайки календарния лист на месец септември, попадаме на нещо, което малко хора са виждали – поглед от Часовниковата кула. Малко странно изглежда „Етър“-а от такава височина, вероятно защото досега кулата не е била отворена за посещения. През новата година това ще се промени, тъй като туристите ще имат възможността да влизат в нея, да изкачват витата стълба и да опознаят механизмите на една часовникова кула в България през Възраждането.
И отново пъстър килим, но този път не е пролетен. Топлите цветове с преобладаващо зелено, жълто и кафяво напомнят, че есента наближава. Октомврийската снимка от календара е запечатала вадата, по която тече водата, за да задвижи Бояджийската работилница и Гайтанджийската одая.
Ноември е. Дърветата отново имат златист отблясък, който идва от играта на слънцето по оголените им клони. Календарът предлага поглед към Сакова къща, към моста и ни примамва отново да минем по Чаршията.

снимка: ЕМО „Етър“
Какво друго да бъде показано през декември, ако не сняг? Не е толкова дълбок, както януарския, но снежинките меко падат от небето, за да натрупат дълбоки преспи, да донесат здраве и празнично настроение. Много скоро в ЕМО „Етър“ ще екнат коледарските песни и наричания, а фотографията към календара е изпълнена с радостното очакване на момчешките гласове.
Календарът, който ЕМО „Етър“ предлага, е едно истинско произведение на изкуството. След като изпълни практичното си предназначение – да отброи дните на 2018 година, той може да бъде съхранен, тъй като има и колекционерска стойност.
Какво още трябва да знаем за календара на ЕМО „Етър“ за 2018 година?
• Той е 13-листов, стенен с размери 43 х 43 см;
• Представя годишните времена в музея;
• Текстовете са изписани на български и английски език;
• Може да бъде закупен в Търговския дюкян на музея – Сакова къща, I eтаж, както и на рецепцията на музейния хотел Страннорпиемница;
• Цената му е 12.80 лв.
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Култура
Международно признание за школата Wild Sound на Зора Колева

Музикалният свят на детското изкуство отново показа, че никакви граници не могат да спрат таланта. Международният детски музикален фестивал „Tryavna Music Cup“, организиран под престижната егида на Световната асоциация на фестивалите (WAF), се превърна в сцена, на която млади гласове от България и чужбина премериха умения пред жури от истински величия на музикалната индустрия.
Тревненският форум събра запленяващо съчетание от българско вокално майсторство и международен експертен поглед. Сред членовете на журито блесна името на Нели Рангелова – една от най-обичаните и неповторими поп певици на България, чието присъствие само по себе си беше събитие. Именно тя оцени вокалната техника и интерпретацията на малките таланти с окото на артист, изградил цяла кариера върху сцена.



До нея застана Ники Априлов, режисьор и телевизионен водещ, чието име остава завинаги вписано в българската телевизионна история като създател на легендарното детско шоу за таланти „Като лъвовете“. Именно неговият опитен поглед следеше изкъсо артистичното присъствие и сценичното поведение на всяко дете, стъпило на сцената.
Международният характер на журито затвърди статута на фестивала като истинско световно събитие. Мариян Катароски, президент на Световната асоциация на фестивалите (WAF), лично удостои форума с присъствието си. До него застана Милан Гнип, директор на престижния международен детски фестивал „Школькице“ в Нови Сад, чието участие донесе допълнителен международен престиж на журито. От Косово пристигна Луан Дурмиши, оперен певец, преподавател и утвърден музикален експерт, а от Република Северна Македония – Денис Димоски, известен поп изпълнител и вокален педагог, чието присъствие обогати оценъчния панел с още една международна перспектива.



Истинска гордост за родната вокална сцена донесоха възпитаниците на школата на Зора Колева Wild Sound, които се завърнаха от фестивала с внушителна колекция от отличия. Никълъс Макдоналд бе безспорният лидер на школата, извоювайки първо място в категория „авторска песен“, както и второ място в категория „песен на роден език“ и второ място в категория „световен хит“ – истински тройна изява на талант.
Йоана Николова завоюва първо място в категория „песен на роден език“, а в категория „мюзикъл“ се класира на трето място. Далия Колева донесе второ място в категория „световен хит“ и трето място в категория „мюзикъл“.



Наташа Демерджиева се отличи с второ място в категория „мюзикъл“. Иван Велинов впечатли журито с две трети места – в категориите „световен хит“ и „рок“. Елизария – Благовеста Христова завоюва трето място в категория „мюзикъл“, а Теодора Попминкова допълни колекцията с още едно трето място в същата категория.

Култура
Излезе второто издание на „(Не)Познатият Колю Фичето“


От печат излезе второто допълнено издание на книгата „(Не)познатият Колю Фичето(1800 – 1881)“ – труд, който отново насочва вниманието към делото на един от най-значимите строителни майстори в българската история. Изданието е реализирано от Исторически музей – Дряново със собствени средства на институцията и с финансовата подкрепа на Съюза на архитектите в България. Книгата е отпечатана от издателство „Фабер“.
И в двете издания автор е д-р Венелин Бараков, главен уредник в ИМ – Дряново, задълбочен изследовател на живота и делото на Колю Фичето. В новото, допълнено издание, той насочва своята изследователска работа към църквите, построени от родения в Дряново майстор, и представя множество нови данни за тяхната архитектура и строителна специфика.
Книгата проследява в хронологичен ред пътя на храмовете – от най-ранните творби на Колю Фичето, изградени по модела на псевдобазилики, до зрелите му произведения, при които майсторът вече изгражда куполни базилики: по-просторни, светли и монументални църкви, отразяващи неговото усъвършенствано архитектурно мислене и нарастващо майсторство с годините.
Богато илюстрована, книгата представя пред читателите емблематичните строежи на Колю Фичето – църкви, жилищни къщи, камбанарии, мостове, обществени и търговски сгради, представляващи наследство, което и днес будят възхищение с красотата и трайността си.
Изданието не просто напомня за вече известните паметници на строителя, а внася нови, систематизирани знания за конструктивните решения, влиянията, строителните и декоративни техники, използвани от Първомайстора.
За чуждестранните ценители на архитектурното наследство, разширеното издание на книгата предлага и резюме на немски език, за разлика от първото, при който то на английски.
Втората допълнена книга „(Не)Познатият Колю Фичето (1800 – 1881)“ вече е в наличност на касата на Исторически музей – Дряново, а желаещите могат да я поръчат и онлайн през сайта на институцията.

Култура
Мария Алексиева спечели Наградата на Дряново за живопис за 2026 година

Мария Алексиева е носителят на Наградата на Дряново за живопис за 2026 година и победител в Петия национален пленер „Дряново на майстор Колю Фичето – памет и настояще“. Отличието ѝ бе присъдено снощи, 5 юли, в Икономовата къща, където бе обявено името на победителя и бе открита изложба с творбите на тазгодишните участници в инициативата.
Наградата, която дава на притежателя си правото да представи самостоятелна изложба през 2027 година, бе връчена на Мария Алексиева от Надя Петрова – една от двете миналогодишни победителки. Творбите на петимата художници, участвали в тазгодишния пленер, бяха оценени от жури в състав Даниела Чулова-Маркова и Никола Енев от Съюзa на българските художници, заместник-кметът на oбщина Дряново Диляна Джеджева и художникът Антон Антонов, уредник в Исторически музей – Дряново. Членовете на журито споделиха, че определянето на победителя се е оказало изключително трудна задача, заради високото качество на всички нарисувани и представени картини.
Домакинът на събитието Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново, приветства присъстващите на откриването на изложбата и поздрави Мария Алексиева с наградата. Той отбеляза, че петото издание на пленера затвърждава мястото му сред най-значимите подобни инициативи в страната. Христов анонсира и намерението на дряновския музей да издаде луксозен каталог, включващ всички творби, наградени през годините и останали във фонда на институцията, дарени от участвалите в пленера художници. Директорът благодари специално на Съюза на българските художници за партньорството и на Община Дряново за организацията на събитието.

С думи на благодарност се обърна и заместник-кметът на Дряново Диляна Джеджева, която подчерта, че всяка година Националният пленер по живопис оставя нещо стойностно за града. По думите ѝ тазгодишната изложба е най-богатата в историята на инициативата, а самото Дряново – градът на майстор Колю Фичето, е предложило на пленеристите творческа обител и вдъхновение, които те са претворили чрез багри и светлосенки, улавяйки неповторимата архитектура и дух на населеното място.
Развълнувана от отличието, Мария Алексиева благодари за наградата и сподели, че е приятно изненадана. „Мисля, че това е един от най-прекрасните пленери! Благодаря за наградата! Благодаря и на всички гости на изложбата, че ни уважиха“, заяви тя.

В продължение на пет дни петимата художници: Ивелина Петрова, Весела Николова, Нели Гашарова, Силвана Илиева и Мария Алексиева, търсиха вдъхновение и пресъздадоха в своите картини красотата на родния град на майстор Колю Фичето. Пленерът по живопис се проведе от 1 до 5 юли и бе организиран от Исторически музей – Дряново и Община Дряново, в партньорство със СБХ.

-
Новинипреди 5 дни170 години от рождението на Никола Тесла – геният, който чуваше Вселената
-
Новинипреди 7 дниКомуникацията между институциите в региона е добра, работи се в синхрон
-
Любопитнопреди 6 дниДрескод футболна фланелка за споделеното гледане на първия полуфинал
-
Новинипреди 7 дниСребро за Иван Екимов от международен шахматен турнир
-
Новинипреди 7 дниГабровски учител участва в международен педагогически форум
-
Кримипреди 5 дниТри нови патрулки получи Областната дирекция на МВР – Габрово
-
Новинипреди 5 дниПолагат нов асфалт на още 4 км на пътя за Узана
-
Любопитнопреди 20 часаОсигурен е транспорт за посетителите на Узана Поляна Фест








