Култура, Новини|12.12.2017 10:38

Отключването на светлината с Йордан Камджалов

То се случи на 10 декември в Габрово. Първо по рода си, обединяващо в концептуален проект три формата: „България пее“, среща–разговор с идеолога на събитието – световно известния магьосник – диригент Йордан Камджалов и изпълнението на Ансамбъла на Музикалната Лаборатория за Човека.

Три събития, осъществени на три различни етажа на Художествена галерия „Христо Цокев, всяко от които надграждаше предходното, за да се стигне до крайната цел – съпреживяването, сливането с космическото звучене на българските песни.

Първото впечатление беше от светлинките по стъпалата към първия етаж. Те мамеха и обещаваха тайнство и магия. Второто беше изненадата от празната зала. Един обръч от столове я опасваше, но те бяха твърде малко за нахлуващите посетители. Екран, озвучителна уредба и миниатюрен подиум даваха повод за предположения.

После, почти невидимо, отнякъде се появи Маестрото. Фин, ненатрапващ се, един от нас. Събра всички погледи, обедини мислите, превърна множеството в инструмент. И започна да го настройва. Оформи колони като струни, които тропаха и пляскаха в зададената от него последователност. Накара всеки да се вслушва в себе си и в съседа. Синхронизира ни. Подчини ни с плавните движения на ръцете си.

Най-удивителното беше, когато тези хора, случайно събрани заедно, запяха и магията се получи – повече от сто души пееха една от най-съкровените български песни – „Хубава си, моя горо“. Никой не се възпротиви, никой не пожела да напусне залата, пеехме пак и пак, обединени от една обща цел – да изпеем песента възможно най-добре.

Следващото ниво на преживяване беше разговорът с Маестрото. Допусна ни до своите разбирания за света, до надеждите си за едно ново Възраждане, до вярата в човека и в неговите безкрайни възможности. Почувствахме огорчението му от охолството, в което живеем, от неизползваната свобода, с която разполагаме. Разказа ни за началото на своя път и ни изпълни с любовта и благодарността си към своите родители. Пося в нас усещането, че всеки е неразделна част от цялото и специален поотделно. Накара ни отново да се преклоним пред героите на България и пред нейните будители и ни припомни, че трябва не да осъждаме, а да ценим.

И отново никой не си тръгна, никой не напусна залата… С пречистени мисли се отправихме на последния етаж, където столовете, обособени в три сектора, оформяха кръг с три лъча. В полумрака светеха светлинките по пода. И постепенно въздухът от всички страни започна да вибрира, пространството се насити със звук, сякаш таванът се отвори и се превърна в купол.

Добавиха се гласове, като шепот, наслагващи се и интерфериращи един с друг. И уж това бяха познатите на нас песни „Хубава си моя горо“ и „Притури се планината“ и не бяха – защото по-важно беше звученето, което резонираше в нас самите и ставахме част от гората, от планината и сякаш получавахме свише отговор на изпятата молитва „Отче наш“. И ни изпълваше благоговение, умиротворение, удивление от случващото се.

Да, Маестро Камджалов отключи предколедно в нас светлината и станахме „на Космоса с трептенето в единен съвършен синхрон“.

Остава само да си пожелаем нашият град да бъде не само началото на пътя, а пресечната точка на пътищата на Ансамбъла на Музикалната Лаборатория за Човека, защото е важно да се връщаш там, откъдето си тръгнал.

И да благодарим на Фондация „Камджалов“, на организатора Народно читалище „Будителите-2017“, на спомоществователите Рекламна агенция „Елмазови“, клуб „Фотоплейс“, хотел „МАК“, „М Прес“, ресторант „РЕСТ“, вестник „100 вести“, „Габрово Нюз“, център „Озарение“, както и на включилите се доброволци за безвъзмездната им помощ.

Автор: Росица Кънева.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

1 Коментар

  • Да си на 10 и да вярваш в Дядо Коледа е прекрасно.
    Да си на 40 и да вярваш в Бойко Борисов е тежък клиничен случай.

Напиши коментар