Култура
Панаирът на занаятите в ЕМО „Етър” с принос за опазване на културното ни наследство
Международният панаир на традиционните занаяти в ЕМО „Етър” – събитие с важен принос за опазване на българското културно наследство
снимка: ЕМО „Етър“
С икона на преподобния Паисий Величковски се представи Инна Дубосар, участничка в Майсторска надпревара по време на Международния панаир на традиционните занаяти в ЕМО „Етър”. Образът на православния светец бе нейното предложение за втори предмет в Надпреварата. Тя го рисува в родното си място, докато подготвя участието си.
Тъй като изобразяването на светец върху икона изисква повече време, журито на Надпреварата допусна втория предмет на участниците да бъде изработен предварително.
Кой е Паисий Величковски и как се оказва свързан с Габрово?
Живее през ХVІІІ век и съдбата го среща с един габровец, оставил важна следа в историята на своя народ – йеросхимонах Спиридон Габровски. Малко знаем за човека, написал втората, след Паисий, история на България, на базата на различни източници. На съвременен български език тази книга е издадена в наши дни от Минчо Минчев. „История во кратце о болгарском народе словенском“ – така е озаглавена книгата, която през 1792 година Спиридон Габровски завършва. Паисий Величковски е наставник и учител на Спиридон. През 1779 година двамата се установяват в манастира Нямц край Яш, където Паисий става игумен. В тази Света обител Спиридон Габровски написва своята История, ползвайки манастирската библиотека.
Пред донесената от украинката Инна Дубосар икона на Паисий Величковски проф. Иван Кънчев, уредник в Художествена галерия „Христо Цокев”, ни връща към живота на двамата монаси.
снимка: ЕМО „Етър“
В една от залите бе открита изложбата „Икони“, от фонда на галерията и от Майсторската надпревара по Иконопис от Международния панаир на традиционните занаяти в ЕМО „Етър“ през 2017 година. Инна Дубосар е един от участниците в състезанието, чрез което представиха таланта си зографи от Румъния, Русия, Украйна, Албания и България.
Директорът на ЕМО „Етър” доц. д-р Светла Димитрова припомни пред участниците в официалното откриване на изложбата, че в Майсторската надпревара за първи път се включват иконописци.
снимка: ЕМО „Етър“
„Имаше спорове, тъй като иконописта вече не е занаят, а художествено изкуство. В миналото е един от широкоразпространените занаяти и това бе причината да го изберем.”
Доц. Димитрова каза, че през 2017 година е реализирано петнадесетото издание на Международния панаир и желанието на екипа е да му предаде по-голяма тържественост.
„За нас е ценно, че популяризираме икона, чиито оригинал бе предоставен от Художествена галерия „Христо Цокев”. За първи път тази година имахме младежка секция, творбите от която също са представени в тази изложба. Това е едно поощряване на училищата по изкуствата – чрез стипендията и възможността да се направи изложба-базар. Ще продължим да провокираме младите хора да се стремят да усвоят и да съхранят старите занаяти. На добър час на изложбата”, каза доц. Светла Димитрова.
снимка: ЕМО „Етър“
Майсторската надпревара е едно от най-важните събития от Международния панаир на традиционните занаяти, който се провежда всяка година в началото на септември в ЕМО „Етър”.
Тази година Зографът Стела Василева стана носител на голямата награда „Сребърна хлопка”. Тя получи парична премия и правото на изложба-базар в ЕМО „Етър” през 2018-та. Специалната награда на Община Габрово – грамота и 500 лева, бе присъдена на Елена Дигбоюшка. Специалната награда на ЕМО „Етър” – грамота и 400 лева, получи Гергана Симеонова от Дряново.
Наградата за най-млад майстор – диплом и парична сума, осигурена от Андрей Стоянов, майстор-ножар в ЕМО „Етър”, получи Андреа Скоробет (Andrea Scorobet) от Румъния.
През 2017 година за първи път се проведе Младежка секция към Майсторската надпревара, в която взеха участие ученици от училищата по изкуствата в Пловдив, Сливен и Трявна.
Наградата „Бронзова хлопка” и еднократна стипендия в размер на 200 лева бе присъдена на Алина Пенчева от НГПИ „Тревненска школа” – Трявна. Учебното заведение получава право на изложба-базар в периода 15-30 август 2018 година в Изложбената зала на ЕМО „Етър”.
В началото на септември 2017 г. в музея бе открита изложба-базар „Текстилни изделия“ на Марияна Димитрова от Пловдив, победител в Майсторската надпревара „Тъкане на колани на кори“ през 2016 г.
снимка: ЕМО „Етър“
За трети път Панаирът имат свой акцент – своеобразно продължение на темата на Майсторската надпревара, боядисването с растителни багрила и украсата на традиционно облекло. В изложението-базар бяха представени басмаджийство, изработване на декоративни плъсти и изделия от царевична шума, багрене на гайтан, украса на родопски терлици.
В дните на ХV Международен панаир на традиционните занаяти, Изтокът разкри част от мистичната си красота, благодарение на изложбата „Традиционни занаяти от Иран” на майстор Махрдад Мегхадади, за която специална заслуга има посолството на страната у нас, а техни дипломати взеха участие в представянето й.
снимка: ЕМО „Етър“
Над 40 чужденци, 30 от които майстори, а останалите представители на посолства и организации, взеха участие в XV Международен панаир на традиционните занаяти. Представени бяха Република Южна Африка, Судан, Хърватия, Сърбия, Русия, Румъния, Мароко, Иран.
В „АртЗона”-та съвременни творци представиха своя „прочит“ на традиционните занаяти. Посетителите на Панаира имаха възможността да се запознаят с развитието и модерното приложение на стари техники за шиене, плетене, украса и багрене. Произведенията са уникални и само ръчна изработка.
Музикалната и танцова програма в дните на Международния панаир събра многохилядна публика. Български и чуждестранни изпълнители представиха някои традиционни и съвременни форми на фолклора.
В ХІІІ Международна научна конференция „Народните занаяти – минало настояще и бъдеще”, която протече в две секции – „Иконопис” и „Народни занаяти в миналото и днес”, бяха изнесени 51 доклада.
ХV Международен панаир на традиционните занаяти бе открит от своя патрон – Председателя на Народното събрание Димитър Главчев.
Министерство на културата, Община Габрово и ЕМО „Етър” са организаторите на това събитие, което има сериозен принос за опазване на българското културно наследство.
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
За първи път в 48-годишната история на Дома на хумора и сатирата Музеят ще отбележи рождения си ден онлайн.
За съжаление вратите му ще останат затворени, а залите – празни за обичайно очакваните тълпи от гости.
Тъжно! Ала като се замисли човек, дали всеки един от нас не е преживял поне един рожден ден в живота си без гости, торта и подаръци. Така е и сега.
Времето на извънредни мерки ни призовава да бъдем смирени и дисциплинирани. Да останем по домовете си и да се надяваме, че коронавирусът все някога ще се умори да вилнее.
А тогава, тогава ще празнуваме физически заедно – в нови изложби, с цветни детски ателиета, представяния на нашумели книги и филмови прожекции.
Засега, обаче, се налага да поддържаме настроението ви с онлайн изложби от фейсбук страницата на Музея https://www.facebook.com/humorhouse.bg/, както и от фейсбук групата https://bit.ly/2QeolmA, където любезно ви каним да споделяте своите забавни истории, картини, мемета и коментари.
Какъв уникален шанс да празнуваме хем заедно, хем без масраф!
Онлайн програмата за 1 април включва:
Селекция с най-добрите публикации от фейсбук групата на музея, ще откриете на https://bit.ly/39xsadv и https://bit.ly/2X2ERup ;
Шеги за 1 април през целия ден;
Онлайн изложбата ДИЗАЙН С УСМИВКА https://bit.ly/2wG5lXS.
Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Поради извънредната ситуация и невъзможността да реализира събития на живо, екипът на сайта за литература изкуство и култура TetraDkata.com организира виртуално поетично четене, озаглавено “Не на шега”.
То ще се състои на страницата на Tetradkata.com във фейсбук на 1 април 2020 г. от 18:30 ч. под формата на видео.
Редица автори, публикували в сайта, ще споделят свои стихове за всички, които проявяват интерес към съвременната българска поезия. Участие ще вземат поетите: Теодора Тотева, Иван Христов, Невена Борисова, Анжела Димчева, Боряна Богданова, Денис Олегов, Петър Чухов, Георги Славов, Васил Прасков, Георги Гаврилов, Анна Лазарова, Яна Вълчева, Иван Хр. Христов, Нели Тотева, Джина Панчева-Дундова, Калоян Христов.
Водещи ще бъдат Калоян Христов и Иван Хр. Христов.
Не пропускайте!
Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
По повод 160-та годишнина от обявяването на Габрово за град, Държавен архив – Габрово подготвя публикации за личности от недалечното минало, дали своя принос за развитието на нашия град. Днес си припомняме с огромно уважение за Мария Патрунчева – първата габровка, дипломирана акушерка.
В днешните тревожни дни, в които опасността за здравето и живота ни идват от невидим враг, отново взорът ни е обърнат към здравните работници – лекари, медицински сестри, фелдшери и акушерки. Поверяваме живота и здравето си на тях в опасни ситуации като сегашната. В нормални дни, често ги игнорираме, забравяме, дори хулим. От много отдавна обаче, наред с учителите, те са хората, които се грижат не са само за здравето на хората, но и за тяхната просвета и образование. Борили са се с невежеството и предразсъдъците, за да осигурят едно по-добро бъдеще и по-добра защита на своите съвременници и на потомците си. Такава личност за Габрово е първата дипломирана габровска акушерка – Мария Патрунчева.
Родена е на 29 ноември 1874 г. в Габрово. Първоначалното си образование получава в родния град, а след това завършва и петокласното Девическо училище. Работи като учителка в Трявна, с. Бичкинята (дн. квартал на Габрово) и в Падалското училище в Габрово. През тези години младата учителка има силно увлечение към театъра, за което свидетелства нейното участие като актриса в редица представления. Следва съдбоносна среща с млада руска акушерка, от която Мария е запленена и заминава за Нанси, Франция за да следва за акушерка. През 1897 г. завършва университета и се завръща в България, като първоначално бива назначена за акушерка в София. След кратък период бива преместена за градска акушерка в Стара Загора. През 1901 г. се завръща в родния град и повече от 30 години отдава своето време, умения и обич на габровските жени. Без разлика на ден и нощ, в празник и делник тя помага на нуждаещите се майки и на техните рожби да дойдат на този свят. Отзовава се на помощ както в домовете на заможните граждани, така и на по-скромни места, включително и в цигански катуни. В своите спомени тя споделя за трудната и продължителна борба, която повежда срещу вредните традиции и лоши хигиенни навици, спазвани строго от свекърви и баби. Тя влага големи усилия за да изкорени част от тях, в името на живота и здравето на младите майки и техните бебета. Тя ги убеждава, насърчава, дава им съвети и им показва как да спазват хигиена и да се грижат за себе си и за децата си. Често освен съвети, дава и лични средства. За да подпомогне работата й, през 1906 г. Габровската градска община й отпуска сумата от 180 лв. за полаганите от нея грижи за бедни родилки. Освен за тях в Габрово, Мария Патрунчева се грижи и за многобройното си семейство, тя е най-малкото от осемте деца и подпомага своите по-големи братя и сестри. В родния си град тя има честта да работи с д-р Петър Цончев, който като околийски и градски лекар й оказва голяма подкрепа. След 1918 г. тя работи с друг известен габровски лекар – д-р Константин Вапцов. От запазените документи на Мария Патрунчева, научаваме, че в този период от живота си, в който изцяло се отдала на работата си и задълженията към семейството си, тя изпитва дълбоки лични разочарования. Те са деликатно споделени в нейно писмо до Иван Вазов. Той й отговаря в началото на 1914 г., че е трогнат от нейния разказ и може да го използва като мотив в някоя от своите творби.
В родния си град Мария Патрунчева работи до 1932 г., когато се пенсионира и се омъжва. Заедно със съпруга си се установява в Трявна, където открива частен кабинет, а след това се връща в Габрово. През 1947 г., след откриването на Обществения родилен дом, тя споделя, че вече може да умре спокойна, защото е видяла съкровената си мечта сбъдната. На 89-годишна възраст през април 1964 г. първата дипломирана акушерка на Габрово почива в старческия дом с. Кряковци (днес квартал на Габрово). За делото й свидетелстват писмата и картичките, изпратени от многобройните благодарни майки, на които тя е оказала помощ. Спомените свидетелстват, че често по пътя, срещайки семейства с деца, майките я спират и й отдават почит, заедно със своите рожби. За всеотдайната си дейност, с Грамота, подписано от Н. В. Цар Борис III от 24 септември 1937 г. тя е наградена със Сребърен медал за заслуга.
Днес документите от дейността на Мария Патрунчева: автобиография, свидетелства за завършено образование, диплома за завършено акушерство в гр. Нанси, Франция, удостоверения за назначаване и преназначаване, грамота за награждаването й със сребърен медал за заслуга; дневници, записки, лични бележници, писма, снимки и картички с поздравления, завещание и др. се съхраняват в Държавен архив – Габрово. Те са дарени през 1962 г. лично от първата габровска дипломирана акушерка.
Автор: Цветомира Койчева,
началник на отдел „Държавен архив“ – Габрово.
Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
-
Кримипреди 6 дниПърви случай на избягал от домашна карантина
-
Новинипреди 7 дниРасте броят на хората, под домашна карантина в област Габрово
-
Новинипреди 4 дниВ Габрово вече правят предпазни шлемове за борбата с коронавируса
-
Кримипреди 2 дниХванаха още един безотговорен, избягал от карантина
-
Новинипреди 5 дни290 остават под домашна карантина в област Габрово
-
Новинипреди 6 дниКметът ще предложи облекчаване на финансовата тежест
-
Икономикапреди 6 дниСпират да текат сроковете за осигурените лица
-
Любопитнопреди 7 дниМагазин „ЕЛЕНА“
Боко Тиквата
17.10.2017 at 20:18
Що не ви харесва в Тиквостан бе?
Най- бедната страна в Европа, където всеки втори е под чертата на бедността?
Не обичате ли банани?