Областният управител на Габрово Кристина Сидорова се обърна към гражданите по повод възникнало напрежение около започналия ремонт на Паметника на Свободата на връх Свети Никола, в опит да внесе повече яснота около създалата се ситуация.

В свой пост на личния си профил в социалната мрежа фейсбук Сидорова увери, че монументът не се руши, а най-сетне получава дългоочаквано укрепване, за което правителството на Румен Радев е отпуснало над 3 млн. лева. Ремонтът ще трае три години, информира още тя.

Областният управител на Габрово напомня, че при построяването на Паметника много майстори се отказали заради тежките условия и само Пеньо Колев Бомбето останал с 14 каменоделци, които влачели камъните с биволи и нощували в землянки.

Кристина Сидорова призова още гражданите да не позволяват предизборно да бъдат разигравани емоционално. „Твърде много сме видели, за да ни разиграват така евтино“, написа тя.

„Българите през XIX век са основното производително население, което захранва чрез своята стопанска дейност столицата на Османската империя – Истанбул, а това е един от най-големите град по онова време в света.“ Това каза чл. – кор. проф. д.и.н. Иван Русев, който гостува в новия епизод на първия музеен подкаст в България – „Музеят говори“.

Пред водещия на предаването Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново, проф. Русев говори за двутомната „Стопанска история на българите в Османската империя“ (XV в. – началото на ХХ век). Книгата бе представена и в Дряново по време на международната научна конференция на Центъра за стопанско-исторически изследвания (ЦСИИ), която се състоя на 25 и 26 септември.

По думите му тези два тома, написани на базата на сериозни научни изследвания и защитени дисертации, добавят нова информация през ранния (XV – XVII в.) и късния (XVII – XIX в.) период за българите, попаднали в границите на Османската империя. „На границата между XVII и XIX в. се случват събития и процеси, които по-ясно разграничават началните и по-късните векове от съществуването на Османската империя. Българите съществуват в границите ѝ, но трудно можем да ги разграничим. Те са един от близо 80-те народа, живеещи в империята и са съжителствали с останалите. Много от изследванията се стремят да обособят и разграничат ролята на българите“, сподели още проф. Русев.

Според него осезаемо е присъствието на българите в империята, особено върху териториите, върху които възниква в последствие третата Българска държава. „За всичките тези пет века, нещата не се случват монотонно. Има динамика, която трябва да отчетем. В ранния период на империята, българите имат своят принос наравно с останалите народи. Но той става все по-осезаем през XIX век, тогава, когато по стечение на обстоятелствата Османската империя изпада в сериозна криза. Започват национално освободителните движения на другите балкански народи. Обособяват се и се появяват сръбската и гръцката държава. В един момент българите са основното производително население, което захранва със своята стопанска дейност най-големият град в света по онова време – Истанбул“, коментира Русев.

Oт едва страна това дава стимул и възможност за бурно, интензивно стопанско развитие на българите, в резултат на което в не малка степен се стига до забогатяване сред част от тях и поява на средна класа, с чиито средства е финансирана националната ни революция.

Проф. Русев сподели, че книгата не слага точка в изследванията, като изрази надежда, че оттук нататък те ще бъдат надградени чрез появата на нови проучвания. По неговото мнение двутомното издание прави моментна снимка на състоянието на съвременната историческа наука по проблемите на стопанската история на българите в Османската империя.

По думите му за първи път се обособява периода, като се акцентира върху стопанската дейност, развитие и участието на българите в стопанския живот на Османската империя. Книгата е издадена от Национално издателство за образование и наука „Аз-буки“, а редакцията е дело именно на чл.-кор. проф. д.и.н. Иван Русев.

В епизода на „Музеят говори“ той подробно представи идеята и дейността през годините на ЦСИИ, в чието ръководство участва, както и всички изследвания на центъра, които се публикуват в годишни издания.

За зрителите на подкаста проф. Русев сподели още мнението си какъв е интересът на студентите в българските университети към дисциплината „Стопанска история“, разкри бъдещите планове пред ЦСИИ и даде отговор дали музеите и архивите в страната подпомагат изследователския процес.

Областна администрация – Габрово организира на 1 октомври пълномащабно учение „ЖП прелез – Трявна 2026“ със съставните части на Единната спасителна система.

На железопътния прелез по пътя към с. Бангейци ще бъде проиграна ситуация на тежко пътнотранспортно произшествие между автомобил и железопътен подвижен състав с условно пострадали лица и опасност от възникване на пожар.

Целта е да бъдат проверени координацията и съвместните действия на компетентните институции при реакция в подобна кризисна ситуация.

Във връзка с провеждането на учението, от 13.00 до 15.00 ч. в района на железопътния прелез ще бъде въведена временна организация на движението. Учението е част от Годишната областна план-програма по безопасност на движението по пътищата на област Габрово за 2026 г.

Призовават се преминаващите да се съобразяват с нея и с указанията на компетентните органи.