Увековечиха една от най-старите часовникови кули у нас

снимка: Община Севлиево

С изложба „Часовникова кула – 240 години история“ увековечиха една от най-старите часовникови кули у нас, тази в Севлиево. Кметът Иван Иванов официално откри изложбата.

“На мен се падна честта да открия тази изложба и съм изключително щастлив, защото часовниковата кула е най-старата сграда в нашия град и неслучайно – основен елемент в герба ни”, каза кметът на Община Севлиево д-р Иван Иванов.

снимка: Община Севлиево

Той благодари на всички, които отделиха от времето и средствата си, за да се реализира този проект в полза на обществото. “Благодаря на г-н Мирослав Марков, който не само беше първият човек, който дойде да сподели тази идея, но е и основният изпълнител. Каквото беше необходимо от страна на общината, за да изглежда по-добре районът около часовниковата кула, ние го направихме. Заедно обсъдихме визията и мисля, че се получи много добре”, сподели още д-р Иванов и с нескрито вълнение се обърна към съгражданите си: “Благодаря ви, че сте довели и децата си, защото те трябва да знаят историята на нашия град, за да я съхранят и за поколенията напред”.

“Постоянната ретроспективна изложба съдържа 10 фотографии с интересна информация, преведена на няколко езика, вкл. и на китайски. “Кулата е една от първите, построени по нашите земи и е била ням свидетел на всички по-интересни събития, които са се случили през втората половина на 18-ти, целия 19-ти, 20-ти и началото на 21 век.

Строежът й много наподобява средновековна българска бойна кула, каквито бяха открити и в средновековния град и крепост “Хоталич”. “Това ни дава основание да смятаме, че най-вероятно е строена от български майстори”, коментира пред събралото се множество директорът на Историческия музей Найден Петров.

Часовниковият механизъм е оригинален, ръчно кован и продължава да отмерва времето, както преди векове, когато е отмервала работното време за стопански и други дейности в годините на икономически подем, предшествали обявяването на Севлиево за град през 1580 г. под името Селви.

Инициаторът и един от основните изпълнители на начинанието за постоянната експозиция – управителят на фирма „М-ПРЕС“ Мирослав Марков благодари на общината, в лицето на кмета Иван Иванов и неговия екип, за протегнатата ръка и за възможността да сбъдне тази своя мечта.

Благодарности бяха отправени към всички, станали съпричастни със своите съзидателни действия.

снимка: Община Севлиево

“Радвам се, че тази изложба стана повод за родолюбива среща на тези, които обичат Севлиево. Реализирането на тази идея е важно, защото това е най-старата обществена сграда в нашия град и като граждани на Севлиево ние сме длъжни да поддържаме нашите исторически паметници. Вярвам, че тази изложба е само началото на поредица от предстоящи действия в тази посока”, каза в заключение г-н Марков и изказа специални благодарности на своите служители, помогнали за реализацията на изложбата, на Стоян Костадинов, Айчетин Чаушев, Евгени Бончев, Пенка Илева, Наташа Колева, Петко Хинов и екипа на фирма «М-ПРЕС».

снимка: Община Севлиево

ПОВЕЧЕ ЗА ЧАСОВНИКОВАТА КУЛА:

Часовниковата кула е най – старата запазена обществена постройка в Севлиево. През ХVІІІ век градът е административно средище и център на занаятчийството и търговията в района. Развитието на занаятчийството налагало спазването на определени правила на работа, права и задължения на занаятчиите. В тази връзка в някои градове на страната започват да се издигат високи часовникови кули, чийто камбани отмерват всеки изминал час. Според някои краеведи Севлиевската часовникова кула е построена през 1777 година, други специалисти са на мнение, че на годината, изписана с арабски цифри над входната й врата съответства 1779 г. Върху камбаната е гравирана 1775 г.

Във външния вид на камбанарията се различават три основни части. Във вътрешността на каменната основа се движат въжетата с тежестите на часовниковия механизъм, който се намира в средната, осмоъгълна част. Дървената конструкция най-горе завършва с купол, обшит с медни листи. Във вътрешността й се намира камбаната, а през отворите по стените свободно излита звънът. Интересни са каменните релефи, които изобразяват строителни инструменти, военни предмети, различни розети.

През 1871 г. известният австроунгарски пътешественик археолог и етнограф Феликс Каниц, при едно от пътуванията си по българските земи, престоява няколко дни в Севлиево. В пътеписа си „Дунавска България и Балканът” той описва впечатленията си от града, като споменава и Часовниковата кула. Паметната плоча, монтирана върху стената на кулата отразява събитията от юли 1877 година, когато разузнавателни части от руската армия влизат в града и след импровизирано шествие, организирано от ентусиазираното севлиевско гражданство, хусарите сядат при градския часовник да си починат и да се нахранят.

Часовниковата кула се превръща в градска забележителност и неизменен елемент от живота на севлиевци, които старателно се грижат за нея през годините. Като важни новини в общинските вестници през 1911 г., 1924 г. и 1965 г. се публикуват съобщенията, че е правен ремонт или е поправян часовниковият механизъм. Преживяла и пожар, сградата е обявена архитектурен паметник на културата.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Напиши коментар