Новини
Проверката на сечта във вододайните зони на Габрово и Севлиево приключи
Архив © Copyright — Gabrovo News. All Rights Reserved
Приключи пълната комплексна проверка на сечищата във вододайните зони на Габрово и Севлиево, информираха от Северноцентрално Държавно Предприятие – Габрово.
В изпълнение на заповед на директора на СЦДП – Габрово инж. Цветелин Миланов, комисия от служители на Централното управление извърши пълна комплексна проверка на дисциплината на ползване на всички сечища във вододайните зони – държавна горска територия (ДГТ) на гр. Габрово и гр. Севлиево през 2017 г.
Разпоредената проверка обхвана 2 териториални поделения на държавното предприятие – ДГС Габрово и ДЛС Росица. На територията на ДГС Севлиево не са издавани позволителни за сеч във вододайни зони през настоящата година.
Най – честите пропуски и нарушения установени при проверките на ДГС Габрово и ДЛС Росица са:
наличие на увреден подраст при сечта и извоза; наличие на фигури с дърва за огрев, облегнати на живи стоящи немаркирани дървета; наличие на части от стъбла, закачени на немаркирани дървета; наличие на отсечена дървесина разхвърляна в сечище, неподредена на фигури; наличие на коловози по части от извозните пътища; почистването на някои от сечищата не се извършва едновременно със сечта; почистването на някои от сечищата е по начин, неотговарящ на посочения в позволителното за сеч и технологичния план за добив на дървесина.
Поради стръмните терени масово се прилага следната практика: първоначално да се извозва строителната дървесина, а дървата и технологичната дървесина се извозват по – късно.
Почистването на сечищата се извършва при извоза на дървата, към края на срока за сеч и извоз, а сечищата почти през целия период за сеч остават частично почистени или непочистени. Тази практика не представлява нарушение на нормативната уредба.
Общото състояние на сечищата по време на сечта обаче не създава впечатление за отговорно стопанисване и придобива изискващият се от нормативната уредба вид непосредствено преди освидетелстване на сечищата.
В тази връзка е изискано от ръководствата на ДГС Габрово и ДЛС Росица да предприемат действия за промяна начина на работа на фирмите-изпълнители и сечищата да се почистват едновременно със сечта.
В 93 от проверените 106 подотдела сечищата са действащи (срока им за сеч и извоз не е изктекъл) и непочистването им към момента на проверката, както и наличието на коловози по части от извозните пътища, ще се превърнат в нарушения, ако са налице при освидетелстването на сечищата.
Другият често срещан пропуск – обелване на кората на дървета не е масов на фона на броя на маркираните дървета (обикновено от няколко стотин до няколко хиляди) и на общия брой дървета в насаждението. Въпреки това задължително се предприемат мерки за опазване на дърветата покрай извозните пътища.
Протоколите от проверките, съдържащи конкретни констатации и предписания по подотдели, са изпратени до директорите на ДГС Габрово и ДЛС Росица с указания за предприемане на незабавни действия за отстраняване на пропуските и нарушенията.
При установена виновност, ще бъдат предприети действия по санкциониране на нарушителите съгласно действащата нормативна уредба, като ще се приложат предвидените в договорите с изпълнителите на сечта санкции и неустойки.
Предприятието е изискало двете стопанства да проведат срещи с изпълнителите на сечта, като ги запознаят с основните проблеми, констатирани при проверките, с цел недопускането им в бъдеще.
Сечите, за които са издадени позволителни за сеч в държавните горски територии на ДГС Габрово и ДЛС Росица през 2017 г. са законосъобразни, предвидени в задължителните за изпълнение горскостопански планове или в одобрени по надлежния ред план-извлечения и се провеждат при спазване на нормативната уредба.
Добивът и продажбата на дървесината са организирани съгласно изискванията на Наредба за възлагане на дейностите в горските територии и продажбата на дървесина, като изпълнителите на добива и купувачите на дървесината се определят на открити конкурси и търгове, включително и електронни.
Площта на вододайните зони на територията на ДГС Габрово е 11 458 ха – 59% от площта на държавните горски територии в стопанството. Запасът им на дървесина е 2 840 880 куб.м., а годишният прираст – 35 230 куб.м. Горскостопанският план (ГСП) е съобразен с изискването на чл. 77, ал. 12 от Наредба № 18 за инвентаризация и планиране в горските територии – ползването на дървесина от всички планирани сечи да не превишава прираста. Предвиденото годишно ползване на дървесина във вододайните зони по ГСП е 16 525 куб.м. и представлява 47% от годишния прираст или 0,6% от запаса на горите във вододайните зони, в това число:
– възобновителни сечи – 8 907 куб.м.;
– отгледни сечи – 6 416 куб.м.;
– санитарни и принудителни сечи – 1 202 куб.м.
За периода 1 януари – 12.07.2017 г. за сечи във вододайните зони в района на ДГС Габрово са издадени позволителни за сеч за 66 подотдела, за ползване на 12 725 куб.м. дървесина, от които:
– възобновителни сечи – 4 799 куб.м.;
– отгледни сечи – 1 962 куб.м.;
– санитарни и принудителни сечи – 3 407 куб.м.;
– технически сечи – 2 557 куб.м.
Възобновителни сечи – издадените позволителни за сеч са за отсичане на 20 ÷ 25% от дървесината в предвидените насаждения.
Отгледни сечи – провеждането им е ограничено, предвид задължителното провеждане на санитарни и принудителни сечи. Провеждат се за осигуряване растежен простор на оставащите дървета като се отсича 15 ÷ 30% от дървесината в насажденията.
Санитарни и принудителни сечи – при предвидените по ГСП 1 202 куб.м. годишно, са издадени позволителни за сеч за 4 193 куб.м. Провеждат се в насаждения с установени от Лесозащитна станция (ЛЗС), гр. София и Регионална дирекция по горите, гр. В. Търново и РИОСВ гр. Велико Търново повреди по дърветата от болести, вредители и климатични фактори. Отсичат се увредените дървета – 10 ÷ 100 % от смърча и/или бора.
Технически сечи – провеждат се във връзка с изпълнението на инфраструктурен обект: Национален обект Път ІІІ-5004 „Обход на град Габрово“, както и за почистване на ел.просека.
На територията на ДГС Габрово се водят сечи на 2,1% (242,7 ха) от площта на вододайните зони, като предвидената за добив дървесина е в размер на 77% (12 725 куб.м) от горскостопанския план или 36% от годишния прираст.
Поради установени повреди по изкуствено създадените иглолистни гори, 27% от дървесината се добива от санитарни и принудителни сечи, за да се предотврати разпространението на болести и вредители и да се оползотвори дървесината преди загниване и разлагане.
Възобновителните сечи се провеждат на 54% от предвижданията на ГСП, а отгледни сечи за „прореждане“ на млади гори – само след като е осигурено задължителното провеждане на санитарните и принудителните сечи.
Площта на вододайните зони на територията на ДЛС Росица е 5 585 ха – 56% от площта на държавните горски територии в стопанството. Запасът им на дървесина е 1 718 080 куб.м., а годишният прираст – 24 700 куб.м.
В горскостопанския план (ГСП) е приложена отделна глава „Вододайни зони“, съобразена с изискването на чл. 77, ал. 12 от Наредба № 18 за инвентаризация и планиране в горските територии – ползването на дървесина от всички планирани сечи не превишава прираста. Предвиденото годишно ползване на дървесина по ГСП е 19 336 куб.м. и представлява 78% от годишния прираст или 1,1% от запаса на горите във вододайните зони, в това число:
– възобновителни сечи – 11 110 куб.м.;
– отгледни сечи – 7 390 куб.м.;
– санитарни и принудителни сечи – 830 куб.м.
За периода 01.01. – 12.07.2017 г. за сечи във вододайните зони в района на ДЛС Росица са издадени позволителни за сеч за 40 подотдела, за ползване на 14 160 куб.м. дървесина, от които:
– възобновителни сечи – 2 991 куб.м.;
– отгледни сечи – 3 676 куб.м.;
– санитарни и принудителни сечи – 7 267 куб.м.;
– технически сечи – 226 куб.м.
Възобновителни сечи – в съответствие с изискванията на Наредба № 3 от 16.10.2000 г. за санитарно-охранителните зони, ограничение за провеждане на възобновителните сечи е заложено в ГСП, като са планирани само част от насажденията, отговарящи на условията за водене на възобновителни сечи. В изпълнение на писмо № 07-9/25.01.2017 г. на Министерство на земеделието и храните, СЦДП ДП Габрово разпореди на ДЛС Росица ползването от възобновителни сечи във вододайните зони да не превишава 80% от предвижданията на ГСП. Издадените позволителни за сеч са за отсичане на 20% от дървесината в насажденията с възобновителни сечи.
Отгледни сечи – провеждането им е ограничено, предвид задължителното провеждане на санитарни и принудителни сечи. Отсича се 15 ÷ 20% от дървесината в насажденията.
Санитарни и принудителни сечи – при предвидените по ГСП 830 куб.м. годишно, са издадени позволителни за сеч за 7 267 куб.м. Провеждат се в насаждения с установени от Лесозащитна станция (ЛЗС), гр. София и Регионална дирекция по горите, гр. В. Търново и РИОСВ гр. Велико Търново повреди по дърветата от болести, вредители и климатични фактори. Отсичат се увредените дървета – 10 ÷ 100 % от смърча и/или бора и 10 ÷ 20% от бука.
Технически сечи – провеждат се в незначителен обем поради възникнала необходимост от просветляване на горски пътища и прокарване на просеки на въжени линии.
На територията на ДЛС Росица се водят сечи на 2,6% от площта на вододайните зони, като предвидената за добив дървесина е в размер на 73% от горскостопанския план. Поради установени повреди по изкуствено създадените иглолистни гори, 51% от дървесината се добива от санитарни и принудителни сечи за да се предотврати разпространението на болести и вредители.
Възобновителните сечи са ограничени до 27% от предвижданията на ГСП, а отгледни сечи за „прореждане“ на млади гори се провеждат само след като е осигурено задължителното провеждане на санитарните и принудителните сечи.
За ограничаване последиците от стопанската дейност ДЛС Росица е предприела редица мерки:
• „реабилитира“ извоза с въжени линии, като през 2016 г. 53% от дървесината във вододайните зони се е извозвала въздушно, без увреждане на почвите;
• увеличи извоза на дървесината с животинска тяга като най – екологосъобразен след извоза е въжени линии – 24% през 2016 г. и 55% за проверените насаждения;
• подмяна на верижните трактори с колесни за намаляване въздействието върху почвата – извозът с верижни трактори през 2016 г. е сведен до 4%;
• утвърди се традиция за създаване на малки противоерозионни съоръжения за ограничаване и недопускане на ерозия по извозните пътища и временните складове;
• дейността на ДЛС Росица се планира така, че в едно от основните водохващания да не се провеждат сечи в съответната година;
• стопанството е едно от първите в страната поддържащо международен сертификат за отговорно и природосъобразно стопанисване на горите ( от 2009 г.), като дейностите в горите ежегодно се проверяват от независими одиторски екипи.
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Ценно документално наследство на журналиста, архивиста, писателя и краеведа Марин Маринов постъпи в Държавен архив – Габрово. Дарението е направено от неговия син Валентин Маринов и включва документи, ръкописи, книги, фотографии, кореспонденция и краеведски материали, събирани и създавани в продължение на десетилетия.
Понякога един личен архив разказва много повече от живота на своя създател. В него остават следите на цяла епоха – хората, с които е общувал, местата, които е посещавал, събитията, които е преживял и проучвал, както и стремежът му да съхрани паметта за тях. Именно такъв е документалният масив, който Валентин Маринов – син на журналиста, архивиста, писателя и краеведа Марин Маринов, предостави на Държавен архив – Габрово.
Марин Маринов е роден на 30 юли 1926 г. в Къпиново, Великотърновско. По професия е икономист, но професионалният и общественият му път е свързан с журналистиката, архивното дело, литературата, фотографията, филателията и краезнанието.
В периода 1944–1947 г. участва в заключителната фаза на Втората световна война и в бригадирското движение. От 1952 до 1958 г. е журналист-кореспондент за Великотърновски окръг на вестниците „Трудово дело“, „Народна младеж“ и „Земеделско знаме“. В Държавен архив – Габрово работи като архивист през 1959–1966 г. и 1968–1972 г. В отделни периоди е журналист във вестник „Балканско знаме“ – Габрово.
Той е сред първите членове на Съюза на българските журналисти в Габрово – приет е през 1956 г. С Указ на Държавния съвет на НРБ от 1 ноември 1986 г. Марин Маринов е награден с орден „Кирил и Методий“ – I степен, по случай 60-годишнината му и за обществената и журналистическата му дейност. Има грамоти и дипломи, присъдени за принос във филателното движение у нас, за участие с колекции в международни филателни изложби, за принос в кинолюбителското движение и др. Удостоен е с почетна значка „Златно перо” и грамота на Съюз на българските журналисти (СБЖ) за висок творчески принос в българската журналистика и публицистика.
Марин Маринов е един от учредителите на втория киноклуб в България – във Велико Търново през 1957 г., и сценарист на първия филм на клуба „Приятел на вековете“. По-късно е учредител и председател на Кино-фото клуба в Габрово в периода 1963–1972 г. Изявява се като сценарист, режисьор и оператор на филми с обществена значимост.
Известен колекционер, филателист и нумизмат, той събира и стари пощенски картички, юбилейни и възпоменателни медали. В Държавен архив – Габрово се съхранява личен фонд на негово име.
Най-важната нишка, която свързва различните страни от живота му, е интересът към паметта и историята. Сред най-значимите материали в дарението са документите, свързани с участието на габровци във Втората световна война. Запазени са два екземпляра от сборника „Габровци на фронта“, съставен от него. Към тях са приложени записки под заглавие „Между фронта и тила“, бележки за загиналите и наградените с орден „За храброст“, както и материали, събирани във връзка с участието на хора от Габровския край в заключителната фаза на войната.
Особено ценен е машинописният вариант на „От заветния връх до Драва и Мур“, съдържащ спомени на участници от Габровския край във военните събития през 1944–1945 г. Тези документи показват не само историческия интерес на Марин Маринов, но и стремежа му да запази личните спомени на хората, преживели историческите събития.
Значителна част от дарените материали е посветена на с. Къпиново, Великотърновско – родното място на Марин Маринов. Тук са събрани сведения за географското разположение, местностите, обичаите, личните и фамилните имена на селото, списъци на родените в Къпиново през 1925–1927 г., допълнителни записки за селото, печатни текстове за Къпиновското селищно землище и сведения за дарители на манастири, църкви, училища, мостове, пътища и други обекти през Възраждането.
Сред най-интересните документи е тетрадка с родословия на известни фамилии от Къпиново – Къдреви, Чавдарови, Денчеви, Паунови и други. Запазена е и историко- археологическа карта на с. Къпиново и околностите, на която са отбелязани местоположенията на църкви, параклиси, джамии, училища и други обекти. Тези материали са резултат от години на събиране, проучване и систематизиране.
Марин Маринов е автор на множество публикации, разкази, сборници и книги. Предадени са машинописни и ръкописни варианти на негови текстове, сред които „Кончета вихрогончета“, „184 денонощия“, „Село край манастир“ и „Гласовете край Синьоквица“. Запазени са и рецензия от доц. к.ф.н. Николай Данчев за труда „Село край Мальовица“, както и различни документи, свързани с подготовката и издаването на книгите.
Една от най-интересните части от дарението е свързана с ролята на Марин Маринов като учредител и председател. Протоколната книга на Кино-фото клуба от 1963 г. свидетелства за организираната работа на клуба и неговите инициативи. Като част от дарението са и фотографии на Марин Маринов с неговото семейство, приятели и колеги, снимки от бригадирското движение, фотографии на участници в различни инициативи, както и снимки на Кино-фото клуба и негови членове на снимачна площадка.
Интересите на Марин Маринов не се ограничават до журналистиката и краезнанието. Сред материалите е делегатска карта от Съюза на българските филателисти, както и изследването „Поява и развитие на филателното движение в Габрово“ от 1988 г. Марин Маринов почива на 3 октомври 1996 г. в Габрово, но неговият труд продължава да живее чрез събраните от него документи, снимки, книги и записки.
Дарението, направено от неговия син Валентин Маринов, има значение далеч извън рамките на една семейна история. То съхранява паметта за човек, посветил живота си на журналистиката, архивното дело, литературата, фотографията и проучването на родния край. Това дарение е пример как личната памет може да се превърне в обществено наследство.
Днес документите на Марин Маринов са част от документалната памет на Габрово и региона и представляват ценен извор за всички, които търсят свидетелства за миналото. Държавен архив – Габрово изказва своята благодарност на Валентин Маринов за направеното дарение и за неговия жест към съхраняването на паметта за Марин Маринов и за поколенията на Къпиново и Габровския край.
Автор: Стефка Вуцова, Държавен архив – Габрово.
На 1 и 2 октомври Исторически музей – Дряново ще посрещне Петата национална научна конференция „Епохи, личности, памет“. Дряновският музей ще събере учени, изследователи и специалисти от цялата страна, които ще представят свои доклади и научни разработки в шест тематични области.
Близо 50 са научните трудове, постъпили за участие във форума. Те са разпределени в две научни секции: „Културно наследство, музеология, етнология, архитектура и изкуство“ и „История и личности“. Докладите и разработките са обединени в шест тематични области: История на Дряново и дряновския край; Културно наследство – история и опазване; Архитектура и строителство; Проблеми на българската музеология и музеография; Етноложки проучвания; Изкуство, художествени занаяти и художествени направления.
Научен ръководител на конференцията е проф. д-р Петко Ст. Петков от Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“. Организатор на научния симпозиум е Историческият музей в Дряново, който го реализира в партньорство с Община Дряново, Историческия факултет на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ и Университета по архитектура, строителство и геодезия.
„Епохи, личности, памет“ се провежда ежегодно в началото на октомври, като всяко издание поставя акцент върху важна годишнина или историческа личност, свързана с Дряново. Представените доклади ще бъдат публикувани в научен сборник, който ще излезе като поредния брой на „Известия на Исторически музей – Дряново“.
Неделно училище за деца от І до ІV клас в Габрово. Инициативата е на Архиерейско наместничество Габрово.
Първото занятие е на 8 октомври 2026 година. Обучението е безплатно. Занятията се провеждат всеки четвъртък от 16.00 часа. Домакин е църквата „Св. Онуфрий и Дамаскин Габровски“ в квартал Голо бърдо.
Лектор е Габриела Данаилова, учител, педагог и богослов. Програмата на Неделното училище е съставена по учебниците, изготвени от Светия синод на Българската православна църква и одобрени от Министерството на образованието и науката.
Информация и записване на телефон 0898760688 и на електронна поща arh_nam_gb@abv.bg.
Организаторите приканват родителите с думите: „Очакваме Ви с радост!“.
-
Любопитнопреди 7 дниЛазерна епилация Габрово – защо есента е подходящ момент да започнете?
-
Новинипреди 7 дниМедицинска грижа с Частна Манипулационна – Анелия Табакова
-
Икономикапреди 6 дниНа 26 септември Български фермерски пазар Ви очаква на пл. Възраждане
-
Икономикапреди 6 дниНа 30 септември изтича срокът за подаване на коригиращи декларации
-
Културапреди 2 дниПроф. Русев: Българите са изхранвали столицата на Османската империя
-
Новинипреди 3 дниУченик от Габрово ще представи България на международно състезание по английски
-
Кримипреди 3 дниАрестуваха 55-годишен заради отглеждане на канабис
-
Новинипреди 3 дниСимулация на тежък инцидент на жп прелез вдига институциите на крак