Свържи се с нас

Новини

Национална платформа и Център „Музейно училище” инициират НМО и РУО

Published

on

Мая Карагьозова и Георги Маринов откриват изложба на НМО „Едно място за всяко нещо и всяко нещо на мястото си”.

Националният музей на образованието и Регионалното управление на образованието – Габрово стартират партньорска инициатива за създаване на Национална платформа и Център „Музейно училище” в НМО – Габрово, ориентирани към добрите музейно-педагогически практики.

Националният музей на образованието е единственият специализиран музей, който изпълнява общонационални функции по опазване и представяне на културните ценности, свързани с просветното минало.

Награждаване на ученици, участници в конкурса „Знанието е светлина”

От началото на годината НМО работи с нов Устройствен правилник, според който музеят е и специализирано обслужващо звено за съхраняване и развитие на образованието към МОН. В този смисъл музеят има уникалната мисия да пренася културно-историческото наследство в съвремието чрез връзката между музейната и училищна общности в помощ на образователния процес.

В съответствие с новите функции НМО изгради Мултимедийно студио за учебни визуализации, което разработва методически помагала за III – XII клас. Те са още една форма за популяризиране на съхраненото културно наследство в училище, стимулират интерес към музея и се приемат много добре от учителите.

Награждаване на ученици, участници в конкурса „Знанието е светлина”

Натрупаният опит, музейно-училищната практиката, маркетинговите проучвания и оценка за взаимодействието между музея и училището показват, че комуникационните връзки между двете страни са нарушени.

Музейните специалисти не са наясно с новите учебни програми и изискванията на училищната методика и дидактика. Учителите считат, че музейните образователни програми не са адаптирани добре към учебните.

Координацията между музейните специалисти и учителите е недостатъчна. Липсва мотивация за въвеждане на нови, иновативни и интерактивни практики за съвместни дейности.

Открит урок във Възстановката на взаимно училище, НМО

Добрите практики на много места в страната се дължат на индивидуални усилия и епизодична съвместна работа на представители на музеи, детски градини и училища. Няма обща политика и стратегия, която да направи работата в тази посока дългосрочна и с видими резултати.

Целта на Националната платформа и Центъра е да се създаде координация между музея и училището в помощ на учителите и педагогическите специалисти за представяне и ползване на националното културно наследство в образователния процес.

Дейността на Центъра ще се изразява в създаване на съвместни образователни програми за иновативни училищно-музейни практики, организиране и провеждане на семинари, конференции, практически занятия, открити уроци в музея и други.

Платформата ще свързва музейните и педагогическите кадри, ще обединява информацията и натрупания потенциал, ще дава възможност за популяризине на музейно-образователните програми.

Открит урок във Възстановката на взаимно училище, НМО

Не на последно място идеята на партньорския център „Музейно училище” е неговата дейност да бъде обвързана с процеса на кариерното развитие на педагогическите кадри и нормативното регламентиране на уроци в музея и музейни уроци в училище.

Информация за инициативата е представена на Парламентарната комисия по образованието и науката, Министерството на образованието и науката и Министерството на културата.

НМО и РУО – Габрово подготвят национална работна среща за обсъждане инициативата Национална платформа и Център ”Музейно училище” с участието на представители на Министерството на образованието и науката, Министерството на културата, Регионални управления на образованието, Национален център за повишаване квалификацията на педагогическите специалисти – София, Сдружение „Български музеи”, Национално издателство „Аз Буки”, преподаватели от висши учебни заведения, учители и музейни специалисти.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Новият епизод на „Музеят говори“ разказва историята на часовниковата кула в Трявна

Published

on

Има кули, които просто отброяват часовете. И има кули, около които се ражда град. Часовниковата кула в Трявна е от вторите! Именно на нея бе посветен новият епизод на „Музеят говори“, първия музеен подкаст в България, издание на Исторически музей – Дряново. Гост в предаването бе д-р Ирина Димитрова, уредник в Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство – Трявна, а водещ бе д-р Венелин Бараков, главен уредник на ИМ-Дряново.

Епизодът продължава темата, започната в предишно издание на подкаста, посветено на часовниковата кула в Дряново, само че този път погледът се насочва към един от най-разпознаваемите символи на Славейковия град. Д-р Димитрова разказва как часовниковите кули се появяват първо в Западна Европа, а по-късно стигат и до българските земи, попаднали тогава в границите на Османската империя, превръщайки се в символ на възрожденския български дух.

Тя обяснява и защо изобщо се появяват – били са необходимост, защото е трябвало да са достатъчно високи, за да се виждат и чуват отдалеч, а камбаненият им звън е служел и като напомняне и обръщане към религиозния храм, независимо дали е бил християнски или мюсюлмански. „Часовниковите кули във всяко населено място са били въпрос на престиж по онова време“, споделя тя.

Първата часовникова кула по българските земи се появява през 1611 г. в Пловдив, а процесът продължава чак до XX век, вървейки ръка за ръка с развитието на обществото и икономическия подем на българските селища. „Бумът на появата на часовникови кули съвпада с периода на българското Възраждане. Османската империя дава „зелена светлина“ за изграждането на такива съоръжения“, казва Димитрова. Трявна не прави изключение – градът и до днес се отъждествява именно с часовниковата си кула.

Строителството ѝ започва през 1813 г. и завършва през 1814 г., а часовниковият механизъм, задвижван от два 50-килограмови камъка, датира от 1815 г. Зад тази история стоят и по-малко познати подробности, за които разказва д-р Димитрова – саможертвата на тревненките, които за строежа на кулата свалят от главите си сокаята, накитът, напомнящ царските корони на болярките от Второто българско царство.

В строителството участват зидари от Брациговската школа — арнаути, а самият строеж не минава без опасности, заради които се налага удължаване на издаденото по онова време от властите разрешение. Построяването на кулата става повод и за възстановяването през 1819 г. на разрушената църква „Свети архангел Михаил“, която заедно с изграденото взаимно училище оформя облика на Трявна. „Площадът е сърцето на града. Там е гъмжилото. Той е историческият недвижим документ за епохата. Площадът в Трявна е единственият запазен възрожденски площад в България“, допълва д-р Димитрова.

В епизода става дума и за грижата към централния градски часовник през годините – от допълнителния налог, наложен на тревненци в началото на 90-те години на XIX век за неговата поддръжка, през ремонта на механизма през 1966 г. и повредата от 1982 г., отстранена с помощта на Илия Ковачев, до традицията, поддържана от 1971 г. насам, всяка вечер в 22:00 часа часовникът да „изпява“ поемата „Неразделни“ на Георги Рафаилов.

Останалата част от разговора с още подробности за кулата и хората, свързани с нея – очаква зрителите и слушателите в новия епизод на „Музеят говори“.

Зареди още

Новини

Областният Кристина Сидорова свиква консултации за президентските избори

Published

on

Областният управител на област Габрово Кристина Сидорова свиква консултации за провеждане на изборите за президент и вицепрезидент.

Целта е да бъде избран състав на Районна избирателна комисия. Консултациите ще се проведат този петък, 28 август, от 10.00 часа в Заседателната зала на Областна администрация – Габрово.

Редът, условията и представителството за провеждане на консултациите, както и необходимите документи, са посочени в чл. 60 от Изборния кодекс и Решение № 34-ПВР от 19.08.2026г. на ЦИК.

Зареди още

Новини

Кметът на Габрово Таня Христова настоя за по-добра координация с Енергото

Published

on

Кметът на Община Габрово Таня Христова и заместник-кметът инж. Деян Дончев проведоха работна среща с представители на електроразпределителното дружество. Темата бе засилване на институционалния диалог и по-добра координация, както в кризисни ситуации, така и в ежедневната работа.

Поводът бе предстоящият зимен сезон, който изисква превантивни мерки и бърза реакция при аварии. Христова настоя за навременна информация и ясни механизми за комуникация между институциите.

На срещата бяха обсъдени проблеми, сигнализирани от кметове и кметски наместници по населените места: просеки и поддръжка на трасета, чести моментни прекъсвания на тока, компрометирани стълбове и съоръжения, трудности при връзка с националния телефон за клиенти.

Разгледани бяха и три обекта на Общината със забавяне от страна на дружеството, за които е нужна спешна реакция. Христова съобщи, че е отправила покана за среща и към ръководствата на „Енерго-Про Варна“ ЕАД и на дружеството, отговарящо за електроразпределението, с цел трайно партньорство с новото им ръководство.

Общината заявява ангажимент към устойчиво градско развитие и енергийна ефективност – цели, за които доброто взаимодействие с електроразпределителното дружество е ключово.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица