Свържи се с нас

Икономика

Планът Юнкер променя начина, по който влизат пари в икономиката


„Планът Юнкер променя начина, по който влизат пари в икономиката“, заяви Евгений Кънев, макроикономист и доктор по икономика, който в края на юни представи пред бизнеса на Габрово и региона мерките в Европейския съюз относно повишаване на инвестициите и ускорения растеж, известни като Плана Юнкер. Пред представителите на бизнеса той акцентира върху макроикономическите условия и влиянието им в България, както и представени банковите инструменти по Плана Юнкер.

© Copyright 2017 — Gabrovo News. All Rights Reserved

Как България се вписва в Плана и ролята на администрацията в неговото прилагане, разговаряме с Евгений Кънев.

– Планът Юнкер стартира още през 2015 г. и неговата основна цел е подпомагане на растежа, увеличаване на работните места и съживяване стратегическите инвестиции в ключови сектори в Европа. Как България се вписва в него?

– България би се вписала добре, ако успее да разбере принципите на този план и да се подготви така, тъй като да има проекти, които биха били финансирани от него. Най-важното за Плана Юнкер е, че той се опитва да предизвика интереса на частния сектор да се включи по-активно с различни проекти с публична насоченост и не само. В този смисъл държавната администрация трябва да направи нещо като мини реформа, за да може да се подготви така, че да управлява такива проекти. От своя страна частният сектор трябва да знае, че в основната си част тези схеми са така наречените финансови инструменти, което означава или нисколихвени кредити, или съучастие в частни дружества. Важно е да има проекти, с характер, който имат максимален публичен отзвук, т.е. проекти, от които хората биха имали максимална полза.

– Нашата страна членува вече 10 години в ЕС. Усеща ли промяната обикновеният българин и как той би могъл да съдейства за реализирането на всички тези мерки? Може ли българският гражданин да окаже натиск върху публичните администрации, за по-скорошното реализиране на Плана?

– Ако говорим за връзката между Плана Юнкер в частност и еврофондовете в общия план и тяхното влияние върху икономиката, има такова. Въпросът е, че зависи от държавната администрация как ще реализира тези проекти. Какъв максимален брой фирми ще бъдат привлечени в тях или ще бъде, както в момента, концентрирани в малко на брой компании и съответно ефектът ще е по-малък. Зависи също и доколко финансовите инструменти ще бъдат лесни за възприемане, усвояване и развитие от самия частен бизнес. Програма „Конкурентоспособност“, от предходния период, не беше лесна за разбиране и усвояване, поради факта, че средствата там идваха в края,   след като проектът се реализира. И ако съответният бизнес няма банкова гаранция той не може да има и авансово финансиране за реализиране на проектите. Това означава, че той трябва да има налични необходимите собствени средства или да изтегли кредит. Затова мисля, че с новата фаза, която не е само Планът Юнкер, а и така нареченият Фонд на фондовете ще се промени начинът, по който ще влизат пари в икономиката. В тези проекти в много по-голяма степен ще се търси пазарното начало, участието на частния бизнес и много по-малка роля би трябвало да играе администрацията в решаването на това кои проекти са добри и кои – не. По тази причина частни мениджъри ще управляват парите от Европа.

– До момента от държавната администрация ли зависеше използването на средствата, отпускани за България от различни фондове?

– Точно така. Затова е важно държавната администрация да притежава необходимите компетентности и да има воля за това. Ако едно от двете липсва – не се получават нещата. Може би и поради това част от решенията на Европейската комисия, касаещи новия програмен период и новите програмни инструменти, е именно реализацията да се осъществи чрез участието на частния сектор при самото избиране на проектите. Това е много важно, тъй като частният сектор има интерес проектите да се реализират. И то на пазарен принцип, което означава, че има търсене за продуктите или услугите на тази фирма. Ако трябва да правим сравнение с предходния период беше точно обратното. Имаше едни пари за усвояване и всичко се завърташе около това как те да бъдат усвоени. А като приключи програмата или самият бизнес фалира, или фирмата, която е усвоила парите, или пък са прекалено малко компаниите, достигнали до тези пари – затова виждаме, че идеята вече не е около европрограмата да се измисли проекта, а при новият начин на разпределението на парите трябва първо наистина да има реален проект, който да работи или да бъде избран от мениджърите в частния сектор. Той да показва виталност, стабилност, полза за обществото и едва тогава ще получи финансиране, т.е. виждаме, че проблемът с нашата администрация, създаваща затруднения пред усвояването на еврофондовете, е разбрана в Брюксел и е помислено за това. Така че се надяваме в по-голяма степен да се усети от самия българин, било по линията на повече привлечени чуждестранни инвестиции, било по линия на повече ангажираност в сектори, свързани със строителството или съпътстващи инфраструктурните проекти, било по линия на частни проекти от българския бизнес. Само така може да бъде почувствана ползата от евросредствата. Защото има едно много важно правило, когато се говори за повишаване на жизнения стандарт. Той е невъзможно да се повиши без участието на частни инвестиции. Частните инвестиции няма да дойдат без да има инфраструктура, ред, сигурност и правила. Едва ако са налице тези неща, можем да се надяваме да има повече работни места, повече инвестиции, по-високи доходи и по-висок стандарт.

– Българинът често пъти е опитвал да хитрува. Дали и този път няма да открие някое слабо място?

– Със сигурност ще има търсене на начини и търсене на варианти за усвояване на пари, но за мен важното е, че европейското финансиране подпомага държавата в много голяма степен. Второто е, че и държавното, и европейското подпомагат частното финансиране. Всъщност цялата идея на този период е държавата да подпомогне частното финансиране. Ако представителят на бизнеса мисли, че ще загуби парите си, няма да инвестира. Както отбелязах, преди частното финансиране подпомагаше държавното, сега ролите са сменени – държавното подпомага частното. Надявам се това да доведе до определена промяна.

– Това правили ли Ви оптимист?

– По-скоро съм умерен оптимист от гледна точка на това, че България като цяло има добра среда, предвид най-ниски данъци, все още ниска цена на работната сила и цена на активите – строителството и земята. Има добри възможности за привличане на инвестиции. Но засега това се случва само в секторите, свързани с производството и износа. Може би, защото в тези сектори е най-малко съприкосновението с държавата. Но ако говорим за частни инвестиции, насочени към вътрешния пазар, те почти отсъстват. Поглеждайки статистиката ще видим, че те постоянно намаляват, а те са свързани с липсата на доверие. Нищо в икономиката не се получава и в крайна сметка не води до увеличение на стандарта на живот. Ако няма доверие как един инвеститор би могъл да си върне инвестицията с печалба?

– И отново се връщаме до администрацията?

– Която трябва да си върне доверието на хората. Затова толкова се говори за съдебна реформа, защото ако няма кой да наказва лошите актове на държавната администрация по справедлив начин, ако няма обратна връзка в икономиката чрез съдебната система, съответно няма хоризонт и за инвестицията. Никой не иска да си рискува парите, ако някой му открадне фирмата, ако някой му ограби стоката, ако трябва да я кара по разбити пътища или му обере реколтата. Дори няма и работна сила, която да стои тук и да работи. Защото ако тя е квалифицирана, ще отиде в друга държава. Ако е нискоквалифицирана и тук не я искат. От една страна искаме производство, с висока добавена стойност, за да станем богати, а същевременно не мислим кои ще са тези хора, които ще работят в отделните производства. Всичко е свързано помежду си – как да запазим хората, как да ги развиваме и как да ги образоваме. Завъртаме се в един „омагьосан“ кръг, който няма начало и край!

Икономика

Близо половин милион лева неплатени глоби събра НАП

483 401 лева от неплатени глоби към различни институции събра НАП – Габрово от началото на годината, информираха местните данъчни. Това са глоби на лица, пропуснали да платят задълженията си към органите на съдебната власт, КАТ, Агенция „Митници“ и др.

Най-много, 139 000 лева, са събрали габровските данъчни за Министерството на околната среда и водите.

Над 105 хиляди лева са събраните просрочени глоби на КАТ и други органи на МВР. 49 000 лева са събрани до края на месец септември от неплатени такси, глоби и разноски по дела, които не са внесени в законния срок по сметките на органите на съдебната власт.

От НАП – Габрово препоръчват на фирмите или физическите лица периодично да проверява онлайн за задължения, дължими към НАП и предадени от други институции, както и за образувано изпълнително дело.

Директорът на Приходната агенция в Габрово Драгомир Кунев Архив © Copyright — Gabrovo News. All Rights Reserved

Това става с безплатния персонален идентификационен код (ПИК) и с електронен подпис (КЕП) в Портала за е-услуги на НАП.

От приходната агенция съветват всеки, който има просрочени задължения, да ги внесе доброволно в предвидените от Закона срокове, за да се избегне налагането на принудителни мерки за събирането им.

От местния офис на Агенцията напомнят още, че всеки гражданин или представител на фирма, който поиска издаване на удостоверение за наличие или липса на задължения към приходната агенция, се проверява за това дали не дължи някаква глоба.

В случай, че клиентът има такава, тя се вписва в документа. Удостоверения за платени данъци се изискват при участие в обществени поръчки, при банкови кредити, при издаването на лицензи и разрешения и много други.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Икономика

Рекорден брой посетители в музей „Етър” от началото на годината

Рекорден брой посетители са преминали през музей „Етър” през първите девет месеца на 2019 година. 196 150 българи и чужденци са присъствали на организираните от екипа на музея събития, разгледали са изложбите, разходили са се из музейните обекти.

снимка: Музей „Етър“

Само през септември през „Етър” са преминали 36 353 души. Това е месецът с най-много посетители през цялата година. Принос, разбира се, има Международният панаир на традиционните занаяти, проведен на 6, 7 и 8 септември, който привлече интереса на 15 233 души. Това е рекорд по посещаемост и за самия Панаир.

Музеят е бил интересен за публиката през цялата година, става ясно от обобщените данни за деветте месеца. 34 795 са посетителите през август, 25 719 през юли, 25 692 през юни, 31 620 през май. През пролетта музеят също е предпочитана дестинация за десетки хиляди българи и чужденци.

снимка: Музей „Етър“

Дори през зимата в „Етър” идват впечатляващо много хора. Екипът на музея очаква до края на годината да бъде надминат рекорда по посещаемост от последните 10 години, регистриран през 2016-та – 211 442 посетители.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Икономика

Възнагражденията на членовете на избирателни комисии не се облагат

Във връзка с предстоящите на 27 октомври местни избори, от офиса на НАП в Габрово информират гражданите на областта, че съгласно разпоредбите на Изборния кодекс, възнагражденията на членовете на районна, общинска и секционна избирателна комисия не се облагат с данъци по Закона за данъците върху доходите на физическите лица.

Поради обстоятелството, че тези доходи са необлагаеми, те не подлежат на деклариране в годишна данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ.

Членовете на избирателни комисии, за времето, необходимо за работата им в съответната комисия, се осигуряват като лица, упражняващи трудова дейност на изборна длъжност.

Осигурителните вноски на тези лица по Кодекса за социално осигуряване и Закона за здравното осигуряване са за сметка на държавния бюджет.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Реклама

 

Популярни новини от последната седмица