Свържи се с нас

Култура

НМО – Габрово гостува с изложба във Велики Преслав

Published

on

снимка: НМО – Габрово

С изложбата „И ний сме дали нещо на светът…” Националният музей на образованието гостува в Археологическия музей „Велики Преслав”.

„За пръв път изложбата е придружена с движими културни ценности от музейния фонд“, съобщи директорът на НМО – Габрово Мая Карагьозова.

„Тя има два основни акцента. Първият е приносът и значението на Кирило-Методиевото дело в европейския свят.

Вторият – различните форми на преклонение и почит към Светите братя: в писмени и материални паметници, иконография, житийна литература, монументално изкуство, в празничната система.“

Показани са археологически находки – керамични дъна с врязани букви, кирилски текст върху част от каменна колона.

Най-стари учебни писала и пособия – хараксал, пюпитър, пинакида, дивит, табла за писане, тетрадки по краснописание.

снимка: НМО – Габрово

Включени са взаимоучителни таблици, Неделник от 1806 г., първи буквари – на Бусилин от 1844 г. , където за пръв път се появяват образите на Светите равноапостоли, и книги от личната библиотека на Васил Априлов. В „Българските книжници…” от 1841 г. Априлов защитава българския произход на Кирил и Методий.

снимка: НМО – Габрово

Изложбата е визуален израз на историческия път – от Реймското евангелие, с което коронясват френските крале, през Самарското знаме с образите на Кирил и Методий, през първия български паметник на Светите братя в Казанлък, през най-високото отличие до 1944 г. – орден „Св. Св. равноапостоли Кирил и Методий”, до обявяването им от папа Йоан Павел II за Съпокровители на Европа.”

снимка: НМО – Габрово

„И ний сме дали нещо на светът…” ще гостува във Велики Преслав до края на месец юли.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Коментари

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Култура

Недялко Каранешев – художникът, пресъздал духа на времето

Published

on

По повод 160-та годишнина от обявяването на Габрово за град, Държавен архив – Габрово подготвя публикации за личности, свързани с града ни, дали своя принос за развитието на българската наука и изкуство. Днес си спомняме за Недялко Каранешев–български художник, учител по изобразително изкуство в Априловска гимназия, историк и общественик.

Недялко Каранешев, 1940 г.

Недялко Каранешев е роден на 16 февруари 1876 г. в с. Хотница, Великотърновско, в семейството на Константин Трифонов Каранешев – учител, опълченец и почетен гражданин на Габрово. Недялко Каранешев учи последователно в родното си село, Горна Оряховица и Велико Търново, като по време на ученическите години проявява траен интерес към изобразителното изкуство.

Недялко Каранешев, 1960 г

Обучението му го среща с митрополит Климент (със светско име Васил Друмев – възрожденски, един от основателите на Българското книжовно дружество и два пъти министър-председател на България), който впечатлен от заложбите на бъдещия художник, заедно с горнооряховското поборническо-опълченско дружество „Шипка”, спомага за приемането му през 1898 г. в Държавното рисувателно училище в София. Там негови преподаватели са известните български художници проф. Иван Мърквичка, проф. Антон Митов и проф. Никола Кожухаров. След успешното завършване през 1902 г. Недялко Каранешев специализира живопис в Академия на изящните изкуства във Флоренция, Италия, под менторството на проф. Джовани Фатори – педагог и участник в т. нар. „Макиайоли” – кръг италиански художници, известни със своите жанрови сцени и пейзажи в духа на импресионизма.

Недялко Каранешев (вляво) и Стефан Ковачев, работещи бюста за паметника на Продан Тишков (Чардафон) в Габрово, 1912 г.

Недялко Каранешев се завръща в България и до 1908 г. учителства последователно в Горна Оряховица и в Дряново. В продължение на 10 години, до 1918 г. е учител по изобразително изкуство в Априловска гимназия в Габрово. Паралелно преподава и в габровското Девическо училище, където води курсове по приложни изкуства до 1923 г. Заедно със Стефан Ковачев –художник и учител по рисуване, организират множество изложби, както на свои творби, така и ученически. През 1912 г. Каранешев и Ковачев работят по направата на бюста на Продан Тишков – Чардафон.

Пейзажната и портретна живопис с маслени бои върху платно и пресован картон са характерни за неговото творчество. Негов е портретът на Васил Априлов, откупен от габровските индустриалци и подарен на Цар Фердинанд по случай откриването на жп линията Габрово – Царева ливада през 1912 г.. Основни сюжетни линии в неговите творби са Възраждането и освобождението на България.

Илюстрована пощенска картичка с репродукция на картина на Недялко Каранешев – изглед от Габрово, 1910 г.

След пребиваването си в Габрово, Недялко Каранешев се установява в Велико Търново. Паралелно с учителската си дейност, участва в изографисването на църкви и манастири в Търновската епархия и е автор на публикуваната през 1927 г. книга, посветена на историята на Петропавловския манастир. Създава първата частна художествена галерия извън София – първоначално в Горна Оряховица, а след това – в дома си на ул. „Читалищна“ № 10 във Велико Търново. Рисува възрожденски архитектурни шедьоври и манастири в Арбанаси, Велико Търново, Габрово, като проучва тяхното създаване. Интересът към историческото наследство, Каранешев комбинира с учителството и в резултат на това изготвя лекции, статии и летописни бележки, насочени към учениците и посветени на редица революционери и дейци като Никола Войновски, Панайот Хитов, Васил Левски, Христо Ботев, Колю Фичето и др. Каранешев е и автор на стихове и краеведски изследвания – резултат на активната му събирателска дейност.

За своята дългогодишна обществена деятелност, и поп повод 80-та му годишнина, през 1956 г. Недялко Каранешев е удостоен с орден „Кирил и Методий” I-ва степен. Умира на 10 март 1964 г. във Велико Търново. Градската галерия в Горна Оряховица и до днес носи името му, а негови произведения са ценно притежание на частни колекции и галерии както в България, така и в Италия.

Илюстрована пощенска картичка с репродукция на картина на Недялко Каранешев – изглед от Габрово, 1.11.1910 г.

Лични документи на художника, негови снимки, кореспонденция, реферати и статии с краеведска тематика се съхраняват в Държавен архив – Габрово във фонд на негово име. Част от архивното му наследство се съхранява и в Държавен архив – Велико Търново и Централен държавен архив – София.

Автор: Стела Илева Младши,
експерт в Държавен архив – Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

Концерт на Оркестър Габрово тази вечер на пл.Възраждане

Published

on

Оркестър Габрово кани всички свои почитатели и гостите на града на концерт на площад „Възраждане“.

Датата е 2 юли, денят – четвъртък, а часът – 19.00. Специални гост-солисти на събитието са Цвети Рудева и младата габровка Ивета Петрова.

Нов репертоар, популярна музика и вечно зелени парчета ще звучат в изпълнение на оркестъра с диригент Николай Венков и вокалистите Таня Соколова, Камелия Ноева и Стефан Косев.

Подарете си една юлска, гореща вечер на открито, с добро настроение и танцувални ритми. Входът е свободен!

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

Чиния за „Благотворителна фондация Пенчо Иванов Семов“

Published

on

Чиния за „Благотворителна фондация Пенчо Иванов Семов“ е културната ценност на месец юли в Регионален исторически музей – Габрово. Тя е с форма на додекаедър от бял порцелан върху ниско столче с кръгла форма.

Чинията е среднодълбока с косо отворени навън стени. Украсена е по устието с хоризонтална линия в тъмносин цвят, а вътре по стените с рисувана в кафяво линия и 3 растителни орнамента от цвят, фланкиран с клончета.

На дъното отвътре е нанесено допоясно изображение на индустриалеца Пенчо Семов, кафяво тонирано, с неговия подпис отгоре. На гърба на дъното има производствена марка: буква „М“, вписана в триъгълник.

Чинията е произведена в периода 1943 – 1945 г. в порцеланова фабрика „Георги Младенов и Сие“ АД – Видин. Тя е част от изработените пълни комплекти сервизи за хранене, кафе, чай, десерт и кани за вода с образа на благодетеля Пенчо Семов или с неговия монограм, за всички благотворителни заведения на фондацията – старопиталище и църква, девически пансион, детска колония, санаториум, мъжки пансион, индустриално-кооперативно предприятие.

Големият български индустриалец, символ на промишлената мощ, стопанския напредък и просперитета на Габрово, завършва достойно живота си със своето завещание от 1943 г., с което отделя над 200 мл. лева за благотворителни цели.

Венец на неговия творчески път е създадената ефория, като построените за целта сгради още съществуват в Габрово и са част от емблематичния му образ. Умира преди 75 години, на 10 юли и е изпратен от хиляди свои съграждани.

Раздаваните за „Бог да прости“ на присъстващите на неговото погребение сервизи и днес са запазени в не малко габровци и напомнят за делото на Пенчо Семов.

*Снимка: РИМ – Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица