Свържи се с нас

Култура

Знакови учители направиха дарения на НМО – Габрово

Published

on

снимка: НМО – Габрово

Поредните дарения за тази година постъпиха в Националния музей на образованието. Семейството на учителя по немски език Петко Чубриков и емблематичните за развитието на габровския спорт Симона и Благой Вангелови подариха ценни учебници, книги, снимки, удостоверения, свидетелства и други лични и училищни документи от миналия век, които ще обогатят музейния фонд, съобщи директорът на НМО – Габрово Мая Карагьозова.

Чубриков пред метеорологична станция в двора на Априловска гимназия

Чубриков е единственият в Габровска област действащ учител по български език и литература и немски език с половинвековен стаж – от 1967 година досега, без прекъсване. Той е от първите учители в страната приложили разширеното изучаване на немски език. Инициатор на ваканционна програма за овладяване на чужд език в реална среда – всяка пролет в продължение на двадесет години Чубриков организира посещения на ученици в Германия.

Особено ценни са дарените от него снимки на випуск 1961 на Средно смесено училище ”Васил Априлов” – Габрово; на една от първите метеорологични училищни станции в България; ученически книжки от 1933/34 г. и 1936/37 г. с печати на Народна прогимназия „Метьо Хр. Чехларъ” в Хаджицонев мост и на Държавно допълнително земеделско училище в Габрово. Повечето документи са наследени и запазени от съпругата му Илка Чубрикова.

Петко Чубриков е дългогодишен приятел на музея, един от първите педагози, изнесли урочна дейност извън класната стая в края на миналия век с открит урок по старобългарска литература в Националния музей на образованието.

Снимка от дарението на Вангелови. Пред Априловската гимназия. 1938 година, 8 Б клас на гимназията

Благой Вангелов, 21 години инспектор по физическо възпитание, и съпругата му Симона Вангелова – директор на Ученическа спортна школа в Габрово, дариха личната си библиотека, събирана близо четири десетилетия и свързана с учебно-тренировъчния процес по различни видове спорт. Тя включва 80 издания – ръководства, помагала, теоретични и практически разработки по физическа култура, сборници с педагогически опит за различни степени на обучение, книги и учебници от ВИФ ( НСА), указания, схеми с игри и физически упражнения, служебни бюлетини, богат снимков материал за учители по физическо възпитание от четирите общини на бившия Габровски окръг и други. Има и специализирана литература на руски език.

Борис Вангелов с учители по физическо възпитани като шнспектор в Окръжен народен съвет – Габрво. На снимката Вангелов е най-вляво

Като инспектор Благой Вангелов за пръв път въвежда часове по физическо възпитание в началната степен, водени от учители специалисти, както и задължително обучение по плуване.

снимка: НМО – Габрово

Даренията ще бъдат обработени от Комисията по идентификация и ще бъдат включени в музейния фонд според нормативните изискания, поясни г-жа Карагьозова.

Свидетелство на Христина Радкова за завършване на прогимназиален курс на Народна смесена прогимназия „Метьо Хр. Чехларъ” в квартал Недевци, Габрово

Снимка от дарението на Вангелови. Ученици празнуват абитуриентски бал с ученически униформи. 1938 година. На снимката е майката на Симона Вангелова – Анастасия Ст. Гунчева, от известната габровска фамилия ГунчевиСнимка от дарението на Вангелови. Пред Априловската гимназия. 1938 година, 8 Б клас на гимназията

Петко Николов Чубриков, старши метеорологичен наблюдател в метеорологична станция № 883 при АГ – Габрово за времето от 1 октомври 1957 година до 30 април 1961г.

Част от дарената лична библиотека на сем. Вангелови

Борис Вангелов

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

ИМ-Дряново издаде кулинарна книга с рецепти от края на XIX и началото на XX век

Published

on

Излезе от печат най-новото книжно издание на Исторически музей – Дряново. То е свързано с кулинарията и е насочено към всички почитатели на традиционния български вкус. Кулинарната книга носи заглавието „Дряновски вкусотии и изкушения“.

Тази малка книжка събира готварските рецепти на дряновката Анастасия Лафчиева (1847–1927 г.) – съпруга на Станчо Лафчиев, кмет на Дряново (1896–1899 г.). Родени в домашното пространство, изпитани в практиката и проверени от опита, тези рецепти са предавани устно: от майка на дъщеря, от баба на внучка, през няколко поколения.

Съхранени и записани от потомците в няколко тетрадки, днес те се публикуват за първи път и достигат до читателите като ценен дар от съкровищницата на Исторически музей – Дряново.

Съставители на изданието са музейните специалисти Юлия Дабкова, Стилияна Топалова – Марчовска и Христо Петров. Книгата е с твърди корици и цветни илюстрации. Графичното оформление е дело на Силвия Георгиева, а предпечатът и печатът са осъществени от издателство „Фабер“ – Велико Търново.

На над 150 страници са представени рецепти за салати, супи, основни ястия, десерти, сладка, конфитюри, напитки и парфюм – голяма част от тях актуални и към днешна дата. Уводният текст е на доц. д-р Светла Ракшиева от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей към БАН (ИЕФЕМ-БАН). В изданието е включена и историческа справка за семейство Лафчиеви.

Книгата може да бъде намерена в обектите на Исторически музей – Дряново или да бъде поръчана онлайн чрез сайта на институцията. Официалното представяне на изданието ще се състои на 15 май 2026 г. в родния град на майстор Колю Фичето, в рамките на инициативата „Нощ на музеите“, в която ИМ – Дряново ще се включи и тази година.

Зареди още

Култура

Исторически музей – Дряново получи наградата „Наследство“

Published

on

Исторически музей – Дряново получи наградата „Наследство“ за 2025 г. в категория „Събития и работа с публики“, присъждана от Сдружение „Български музеи“. Отличието е признание за реализирането на Националната програма, посветена на 225 години от рождението на майстор Колю Фичето – мащабно честване, проведено през 2025 г. под патронажа на Министерство на културата и в партньорство с Община Дряново.

Церемонията по награждаването се състоя на 28 април в Държавен куклен театър – Пловдив, в рамките на Общото събрание на Сдружение „Български музеи“, в което взеха участие музейни директори и специалисти от цялата страна. Наградата получи Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново. Тя бе връчена от заместник – министъра на културата Александър Трайков.

На събитието присъстваха министърът на туризма Ирена Георгиева, председателят на Съюз на артистите в България Христо Мутафчиев и изпълнителният директор на Регионалния център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа под егидата на ЮНЕСКО д-р Ирена Тодорова.

При получаването на отличието Иван Христов посвети наградата на екипа на музея и партньорите, съмишлениците и приятелите, с които заедно популяризират историята на Дряново и България. Той подчерта, че признанието е резултат от неуморната работа и отдадеността на всички негови колеги.

Председателят на Сдружение „Български музеи“ и директор на Регионалния природонаучен музей – Пловдив Огнян Тодоров акцентира върху стремежа на организацията да обединява усилията на институции, организации и асоциации в името на общи каузи, като посочи инициативата „Европейска столица на културата – Пловдив“ и нейния девиз „Заедно“ като пример за постижимото чрез партньорство.

Христо Мутафчиев от своя страна заяви подкрепа за музейната общност и подчерта значението на културното наследство, което музеите представят пред младите хора, като изрази позицията, че институциите следва да се адаптират към съвременните изисквания на времето.

В същата церемония, наградата „Музей на годината“ бе присъдена на Регионалния етнографски музей в Пловдив за проекта „Светът на ютията“, реализиран в къщата на Невена Атанасова. В категория „Образователна инициатива“ бе отличен Природонаучният музей в село Черни Осъм за Музейната академия „Природата учи“.

Лауреатите бяха определени от жури в състав: проф. д-р Светла Атанасова (РИМ – Велико Търново), д-р Димитър Петров (РИМ – Плевен), д-р Катя Тинева-Гюрковска (ХГ – Стара Загора), Амелия Гешева – експерт по културно наследство към Министерството на туризма, и проф. дин Вера Бонева (УниБИТ).

Зареди още

Култура

Главният редактор на най-голямата информационна агенция в Индия посети „Етър“-а

Published

on

Музей „Етър“ е пример как културното наследство може да бъде съхранено за бъдещите поколения. След 400-500 години това, което правим днес, ще има много по- голямо значение, отколкото ни се струва сега. Това заяви при посещението си в музей „Етър“ Виджай Джоши, главен редактор на най-голямата индийска информационна агенция Прес Тръст ъф Индия (PTI).

Той е в България по покана на директора на БТА. Посещението на един от водещите индийски медийни ръководители в етнографски музей „Етър“ край Габрово се превърна в разговор за културното наследство, свободата на словото, фалшивите новини и ролята на журналистиката в съвременния свят.

„Мисля, че това е невероятно. Никога не съм виждал нещо подобно. Индийската цивилизация знаем колко е стара. И може би това е урок за нас – как да запазим историята“, коментира Джоши. По думите му, съхраняването на традиции, занаяти и памет е инвестиция, чието истинско значение ще бъде оценено след векове.

„Нека се огледаме и да си дадем сметка – след 2000 години какво значение ще има сътвореното от нас“, допълни той. По време на визитата в музея бяха обсъдени и теми като свободата на словото в Индия, условията за работа на журналистите и състоянието на медиите по света. „И в Индия има свободна преса и пресата може да пише за всичко, което иска. Но както и в останалия свят, има финансов натиск и натиск от социалните медии“, заяви Виджай Джоши.

Според него социалните мрежи променят изцяло начина, по който се създава и разпространява информация. Главният редактор на PTI подчерта, че днес много хора вярват, че могат да правят журналистика само с мобилен телефон или камера, но това не гарантира достоверност.

„Има много фалшиви новини. Значението на традиционната журналистика е още по- голямо сега“, посочи той. По думите му потребителите все по-трудно различават проверената информация от манипулацията, а обществото често предпочита да чете това, в което вече вярва.

Въпреки натиска на дигиталната среда, Виджай Джоши е убеден, че традиционните медии ще оцелеят, защото тяхната сила е в проверката на фактите. „Журналистът не може просто да каже това, което другите искат. Той казва истината, когато е проверена“, заяви той.

Според него ще дойде момент, когато обществото ще оцени истинската журналистика именно заради лавината от дезинформация. Музей „Етър“ – мост между миналото и бъдещето Посещението на Виджай Джоши затвърждава международния интерес към музей „Етър“, който продължава да бъде едно от най-разпознаваемите места за български занаяти, традиции и културен туризъм.

За госта от Индия музеят е не просто туристически обект, а пример как една нация пази паметта си за идните поколения.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица