Свържи се с нас

Новини

Бъдещето на Европа обедини премиери, политици и общественици

Станишев: България трябва да се бори да бъде в ядрото на ЕС, а не в периферията

Published

on

Дискусията „Европа отново на път“ обедини днес трима премиери, политици от всички парламентарно представени партии, общественици и анализатори.

„Убеден съм, че ЕС ще оцелее“, категоричен бе президентът на ПЕС Сергей Станишев, който е инициатор на събитието. „Но Европа трябва да се промени. Въпросът е дали България ще участва активно в тази промяна, или ще гледаме от периферията. Затова благодаря на премиера Борисов, както и на премиера Сакскобургготски, на вицепрезидента Илияна Йотова и лидера на БСП Корнелия Нинова за участието им в днешната дискусия. С нея започваме този важен обществен разговор у дома.“, продължи Станишев.

„През декември ще стартира същинският диалог по предложената от Жан-Клод Юнкер Бяла книга. Предлагам ви днешната ни среща да даде старт на инициатива, която да оформи позицията на страната ни през октомври-ноември тази година. В нея трябва да залегнат няколко принципа: България да участва пълноценно в интеграционното ядро на ЕС. Като пример посочвам Шенген – там продължава да се прилага двоен стандарт спрямо нас. Вторият пример е Еврозоната – нека имаме ясен хоризонт кога и как се присъединяваме към нея, но предложението ми е да отстояваме ясни, а не плаващи критерии за членство. Иначе ще се поставим в ситуацията с приемането ни в Шенгенското пространство.“, заяви лидерът на европейската левица.

„Членството ни в Еврозоната трябва да бъде предхождано от ясна стратегия за икономическа конвергенция, последователна и ясна политика за нарастването на доходите, жизнения стандарт и перспективата пред българските граждани.“, коментира Станишев.

„Третата важна тема на бъдещето на ЕС е солидарността. Едно от най-важните й проявления е кохезионната политика. Сега има реална опасност, ако не се включим активно в диалога, тя да се промени така, че да увеличи, вместо да намали различията.“, предупреди президентът на ПЕС.

В центъра на нашите приоритети по време на председателството, той постави Западните Балкани и Черноморския регион. „Едва ли е реалистично да мислим, че в Черномореския регион сега можем да постигнем съгласие по теми като сигурността. Но защо България да не върне отново Черно море в европейския дневен ред с теми като околна среда? Австрия ще заложи на Дунавската стратегия, а след нея Румъния е готова да продължи темата.“, посочи Сергей Станишев.

Предложението му бе категорично подкрепено от премиера Борисов, както и от лидера на опозицията Корнелия Нинова.

„Подкрепям идеята на лидера на ПЕС за Черно море. За нас и за ЕС то е икономика, туризъм, околна среда, инфраструктурни проекти. България може да е лидер в региона.“, заяви министър-председателят.

„Тревожен съм от това, което се случва в ЕС. Какво е Европа днес? Всяка сутрин се събуждаме с новината за поредните атентати, пишем поредните съболезнователни адреси. От нас зависи за запазим ЕС цялостен и силен.“, продължи Борисов.

„България може да постави в европейския дневен ред ключови въпроси, които да отстоим като високоотговорна нация. За нас е добре, че лидерът на втората по големина партия в ЕС е българин, който днес събва всички нас на едно място.“

Борисов коментира и общата европейска отбрана, членството на страната ни в Шенген и еврозоната, както и предложените сценарии в Бялага книга, предполагащи „различни скорости“ и повече или по-малко Европа.

„Г-н Борисов, днес сме тук на дискусия, инициирана от Сергей Станишев. Това е знак към нас и аз имам следните предложения: да напровим оценка на членството на България в ЕС – 10 години по-късно Такава оценка ясно ще очертае ползите от членството и ще ни въоръжи с аргументи срещу евроскептиците. Нека направим такъв анализ и на плюсовете и минусите на 5-те сценария, за да изберем най-подходящия за страната ни. И тогава да стартираме национална дискусия, като министърът по председателството внесе в НС предложения, по които да постигнем консенсус.“, предложи конструктивно лидерът на БСП Корнелия Нинова.

„Радвам се, че днешната дискусия успя да събере тук убедени европейци.“, започна изказването си вицепрезидентът Илияна Йотова. Тя предупреди за редица рискове по отношение на забавянето на новата многогодишна финансова рамка, промяната в кохезионната политика и в Дъблинския регламент.

„Роден съм преди 80 години. По-възрастен съм от Европейската общност с едно пълнолетие. Затова принадлежа към поколение, за което Европейският съюз не е даденост, нещо наготово, подписи на лидери върху дълги документи. Моето поколение живя разделено в Европа. Разделено от войни, от политика, от Желязната завеса. Появата на този Съюз направи Европа общност от хора, с общи съдби и еднакви мечти. Имал съм нерадостната съдба да живея от двете страни на Завесата. Физически – от едната, сърцето ми – от другата. И затова почувствах думите на председателя на Европейския съвет Доналд Туск като свои: „Ето защо днес имам правото високо да повторя тази проста истина: нищо в нашия живот не е даденост завинаги – да се построи свободен свят изисква време, огромно усилие и жертви. Затова е постигнато на толкова малко места на Земята. Но ние успяхме. Да се унищожи този свят е лесно. Нужен е кратък период от време.“

Така бившият премиер Симеон Сакскобургготски даде старт на дискусията „Европа отново на път“.


„За пръв път след Втората световна война съществува реален риск поколението на днешните млади хора да се озове в по-лошо положение от това на техните родители. Европа не може да си позволи да изгуби най-образованата възрастова група, която някога е имала, и да позволи неравенството, популизмът и недоверието да предопределят нейното бъдеще.

На второ място, мигрантската криза – отново най-голямата след Втората световна война. И не на последно място, отново за пръв път след Войната, единството на Европа е поставено на карта.“, очерта предизвикателствата пред Европа бившият премиер Сакскобургготски.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Крими

61-годишен мъж загуби живота си след катастрофа с мотор

Published

on

61-годишен мъж от севлиевското село Шумата загуби живота след като катастрофира с мотор.

Тежкият инцидент е станал в събота, 1 август, около 10.00 часа в прохода Шипка. По данни на полицията мотористът е самокатастрофирал.

На място незабавно е бил изпратен полицейски екип, който установил самоличността на водача. Той е бил транспортиран в габровската болница, където по-късно починал.

Според първоначалната информация водачът се е ударил в крайпътната мантинела.

Причините за инцидента са в процес на изясняване.

Зареди още

Новини

Денислав Иванов от ШК „Орловец 1997“ стана първи на турнир

Published

on

Състезателят на ШК „Орловец 1997“ Габрово Денислав Иванов спечели градския шахматен турнир в Дряново при мъжете.

Той бе посветен на дългогодишния треньор и състезател на Дряново Марин Денев и се организира от Община Дряново и НЧ „Дряновска пробуда 2008“.

Денислав Иванов, който мери сили в турнира за възрастни, заслужено се нареди първи и грабна купата и златния медал.

13-годишният Стефан Тотев и 10-годишният Иван Екимов също се включиха в турнира за възрастни. Стефан беше на крачка от медала, като се нареди на 4-то място.

Достойно в турнира за големи се представи и 10-годишният Иван Екимов. Всички участници получиха грамоти и натрупаха ценен опит.

Зареди още

Култура

30 участници усвоиха майсторството на традиционните пещи и огнища в Етър-а

Published

on

Тридесет участници, четирима майстори на терен и петима лектори взеха участие в единадесетото издание на образователната програма „В света на старопланинската архитектура“, което се проведе между 31 юли и 2 август. Инициативата е организирана от музей „Етър“ и сдружение „Мещра“, с финансовата подкрепа на Камарата на архитектите в България.

Темата тази година, „Топлината в дома: От древното огнище до модерния уют“, постави акцент върху практическото изграждане на традиционна пещ и огнище. Всички преминали през тридневното обучение получиха „Уверително“ – официалният документ, който музей „Етър“ издава за придобитите знания и умения.

Практическият модул даде възможност на участниците да работят рамо до рамо с утвърдени специалисти в занаята. Павел Кунчев, един от признатите майстори реставратори в музей „Етър“, води обучението за изграждане на каменна основа за отоплителните съоръжения. Част от курсистите надградиха своите умения по каменна зидария, придобити в предишни издания на програмата.

Дървените елементи и носещата конструкция бяха във фокуса на практиката, водена от реставратора Валентин Дамянов. С отличните си комуникационни умения и задълбочени знания той демонстрира различните видове традиционни инструменти, тяхната поддръжка и правилната им употреба в целия процес.

Арх. Николай Маринов от сдружение „Мещра“ преведе участниците през майсторството за работа с глина и естествени материали, необходими за изграждането на самата пещ и огнище.

Важна част от практическата работа бе свързана с приготвянето на храната. Реставраторът Боян Генев запали пещта на занаятчийската чаршия още в 9:00 часа сутринта, показвайки тънкостите при подреждането на разпалките, поддържането на температурата и равномерното разпределяне на жарта. Точно в 14:00 часа в пещта бяха поставени тавите с вечерята, която по-късно бе споделена на открито в нощния музей.

Лекционният модул от първия ден (31 юли) предложи теоретична основа и дискусии, свързващи историческото наследство със съвременния начин на живот: Арх. Николай Маринов и д-р инж. Петя Груева от сдружение „Мещра“ откриха програмата с лекция за принципите на отоплителните системи в традиционната архитектура.

В следващ панел арх. Маринов представи и съвременни алтернативи за отопление на дърва при еднофамилни сгради.

Уредникът в музей „Етър“ Даниела Димкова разви темата за традиционната храна и нейната връзка с огнището, а д-р арх. Мирелла Кафкова (сдружение „Мещра“ / ИЕФЕМ към БАН) разгледа ритуалните и обредните практики при съграждането на домашното огнище.

Обзорна беседа в експозицията на музея с акцент върху отоплителните съоръжения проведе уредникът Георги Георгиев. Връзката между еволюцията на огнището и типологията на традиционното жилище бе представена от гл. ас. арх. Теодора Къналиева от Университета по архитектура, строителство и геодезия.

Програмата „В света на старопланинската архитектура“ за пореден път затвърди ролята си на мост между традиционните строителни техники и съвременната архитектурна практика, превръщайки автентичните знания в ценен ресурс за бъдещето.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица