Култура
Боядисване на яйца с естествени багрила на Велики четвъртък в ЕМО „Етър”
На Велики четвъртък от 11:30 до 14:30 часа в Етнографски музей на открито „Етър” може да се научите да боядисвате великденски яйца с растенията брош, млечка, коприва и др. В одаята на втория етаж от Къщата с работилница за музикални инструменти и на открито до Гайтанджийскта одая може да видите как се извлича естественото багрило.
За да запазят традициите, хората ги приспособяват към начина си на живот. Колко интересно би било да се върне човек няколко столетия назад и да разбере как се правят неща, които и днес практикуваме.
На Велики четвъртък се боядисват яйца. Почти всеки православен християнин у нас може да разкаже за ранното ставане, за почти ритуалното затваряне на жените в кухните, за разбъркването на боите в различните съдове, за подреждането на готовите вече боядисани яйца в красиви купи или плетени кошници и за изнасянето им пред семейството.
По това време на годината боите за яйца са често срещана в разговорите тема. Все по-модерни, все по-улесняващи домакинята, с все по-наситени цветове. Но от години се наблюдава и друго – хората сякаш започнаха да се пресищат от неестествено ярките цветове на яйцата и да се връщат към техниките на миналото, към естествените багрила и материали.
Човек може да се научи да боядисва Великденски яйца от много места. В Етнографски музей на открито „Етър” може да усвои много повече – как това се прави с растителни багрила. В този случай „бабини деветини” си е истински комплимент. Едно е да стимулираш вносът на изделия от химическата индустрия, съвсем друго е да набереш растения от някоя поляна край населеното място, в което живееш и да знаеш как да извлечеш боя от тях.
Тя няма да навреди на организма ти, нито ще замърси околната среда. И ако еко-животът е на мода днес, не е ли боядисването на Великденски яйца с технологиите от времето на нашите баби наистина еко? Отговорът на налаганата десетилетия тенденция за консуматорски тип общество е в ЕМО „Етър”. И той се крие във внимателното вникване в начина на живот, който нашите деди са практикували столетия.
И така, за да сте еко, за да сте модерни, за да щадите здравето си, започнете на Велики четвъртък с боядисването на яйцата с естествени багрила. За предпочитане е в ЕМО „Етър”, където ще усвоите забравени днес умения.
Багренето с материали от растителен произход е познато от дълбока древност. И днес при археологически разкопки на обекти, които датират от преди Христа, се намират части от тъкани багрени с растения. Синьото се постига с индиго, а червеното с брош.
Природните багрила се ползват навсякъде до към средата на ХІХ в. След това навлизат синтетичните багрила. Хората бързо ги възприемат, защото с тях се багри много по-бързо и лесно. Но пък багрилата извлечени от растенията са с невероятна красота.
Те могат да бъдат доста наситени или с едва доловими, леки, приглушени тонове. От едно растение могат да бъдат извлечени до 15-20 нюанса. За багрилен материал могат да бъдат използвани корени, кори, листа, стебла и цветове.
За разлика от химическите бои, с растителните е трудно, почти невъзможно да се повтори точно същия цвят. Той зависи от това по кое време на годината е събран растителния материал, къде е расло растението, както и от качеството на багрилния материал. Багри се също в кисела и алкална киселина.
Багренето с растения е дълъг процес, но резултатите, които се получават си заслужават търпението.
На Великден цялото семейство отива на тържествената църковна служба. След черква всички се връщат със запалена свещ в къщи и се поздравяват с Христос Воскресе. Отговорът е: Воистина Воскресе.
На този ден свършва големият великденски пост. Отговява се с великденско яйце. С яйца се чука за здраве. Особена радост е то за децата, които от сутринта тръгват по къщите, за да се борят с червени яйца.
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Изложба „Събрали сме се да творим добро“ ще бъде открита на 3 август, понеделник, от 16.00 часа в Националния музей на образованието в Габрово.
Изложбата е посветена на 150 години от основаването на Женското благотворително дружество „Майчина грижа“ и проследява най-важните моменти в неговата летопис чрез снимки, документи и културни ценности, съхранявани в Държавен архив – Габрово и Национален музей на образованието.
Откриването ще се състои в двора на НМО, след което ще имате възможност да разгледате експозицията в Зала за временни изложби при спазване на противоепидемичните мерки.
Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
В четвъртък, 30 юли, от 17.30 часа Галерия Видима гостува на Историческия музей в Дряново. Ще бъде представена живописна есенция от най-значимите автори и творби от фонда на Галерията.
В своята 23-годишна история Галерията натрупва колекция от над 700 творби на художници от цяла България. Галерията разполага със специална зала с музеен характер, където могат да се видят картини, графики и пластики на 150 от най-видните ни творци.
За първи път част от това културно богатство е представена в галерия „Средец“ на Министерство на културата в София през 2017 г. по случай „20 години галерия Видима“.
В изложбата ще бъдат представени творби на авторите: Свилен Блажев, Теню Желев, Тома Трифоновски, Стоян Цанев, Милко Божков, Георги Божилов, Светлин Русев, Иван Бочев, Станислав Памукчиев, Ивайло Мирчев, Димитър Казаков, Николай Янакиев, Греди Асса, Антон Гошев, Антон Антонов, Милко Божков.
„Изображението на плаката „Тракийка“ е акварел от Димитър Казаков (1933 г. – 1992 г.). Благодарности за поканата към Антон Антонов! Радваме се, че отново имаме възможност да изнесем част от изложбата извън пределите на Севлиево и да я споделим с Вас! Надяваме се тази изложба да бъде първата от поредица такива събития в цялата страна!“, споделят от Галерия „Видима“.
Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Община Габрово стартира поредица от онлайн публикации в изданието „С Габрово в сърцето“, посветено на 160 години от обявяването на Габрово за град. Новинарски портал за Габрово и региона „Габрово Нюз“ ще предостави трибуната си, правейки ги публично достъпни за широката общественост. Ще бъдат поместени интервюта с личности, чийто живот, работа или съдба са свързани с Габрово. Днес администрацията на кмета ни среща с илюзиониста и организатор на популярния магическия фестивал у нас „Златна котка“ Йордан Белев.
Аз съм – Дани Белев или както повечето хора в Габрово казват – оня фокусника.
Няма по-лесно нещо на света, от това – Да бъдеш Дани Белев, защото с щипка магия всяка врата пред теб е отворена.
Хората ме познават като – Весел и усмихнат човек, като откачалка, правещ щури неща, като шоумен, но всъщност не знаят, че – Понякога съм доста затворен, срамежлив и неконтактен темерут.
Приятелите ми са – Моето богатство. Хората казват: „Нещо, което не става с пари, става с много пари.“, а аз добавям: „Нещо, което не става с много пари, става с приятели!“. Живея за срещите си с тях!
Домът ми е – Светъл, просторен и винаги отворен за точка 4.
Като дете обичах – Да хайманосвам с приятелите по цял ден, да правим бели и да играем на всички възможни детски игри, които се сетите.
Вкусът, който ме връща към детството, е – Печеното пиле с картофи и пържените кюфтенца на баба Денка!
Когато пътувам – Бързам! Работата ми е свързана с пътуване, постоянно и безкрайно пътуване, за това все съм закъснял и все бързам! Когато пътувам за удоволствие, пак бързам, работата ми е удоволствие.
Често сънувам, че – Летя. Напоследък не само го сънувам!
Ядосвам се – Когато се сблъскам с глупави, нелогични и нетолерантни хора. Ядосвам се, когато нещо не върви по план.
Най-големият ми страх е – Че нямам страхове и някой ден това може да ми изиграе номер.
Мечтая за …
Вярвам – В добрината у хората. Вярвам, че заедно можем повече. Вярвам, че ни чакат хубави времена!
Думата, която искам да чувам за себе си е – Веселяк!
Въпросът, на който все още не съм отговорил и никога няма да отговоря е – „Еее, как го направи това?!“
Моето изречение с думата „ако“ – „Няма ако, КАТО!“.
Моето изречение с думата „ще“ – „Ще продължавам да продължавам!“.
Любимият ми габровски анекдот – Всъщност е крилата фраза, която в превод на английски звучи така: „This having is not from giving!” или на нашенски – „Туй имане не е от даване!“.
Габрово ли? Ами то е – Мястото, на което тежа.
На габровци днес бих казал – Да се усмихват повече и да си хвърлят боклука разделно!
*Снимка: Община Габрово.
Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
-
Новинипреди 5 дниКОВИД – обстановката в Габровско е утежнена
-
Кримипреди 4 дниПродавачка от Габрово си пазарувала със забравена от клиент карта
-
Новинипреди 3 дниНови три заразени с коронавирус
-
Новинипреди 3 дниДопълнителна автобусна линия по номер 22
-
Новинипреди 6 дниПотвърдени са още четирима с коронавирус
-
Новинипреди 4 дниНови осем потвърдени с КОВИД – 19
-
Новинипреди 6 дниСоциалистите в Габрово с обръщение към гражданите
-
Новинипреди 5 дниОще деветима са с коронавирус