Култура
Боядисване на яйца с естествени багрила на Велики четвъртък в ЕМО „Етър”

На Велики четвъртък от 11:30 до 14:30 часа в Етнографски музей на открито „Етър” може да се научите да боядисвате великденски яйца с растенията брош, млечка, коприва и др. В одаята на втория етаж от Къщата с работилница за музикални инструменти и на открито до Гайтанджийскта одая може да видите как се извлича естественото багрило.
За да запазят традициите, хората ги приспособяват към начина си на живот. Колко интересно би било да се върне човек няколко столетия назад и да разбере как се правят неща, които и днес практикуваме.
На Велики четвъртък се боядисват яйца. Почти всеки православен християнин у нас може да разкаже за ранното ставане, за почти ритуалното затваряне на жените в кухните, за разбъркването на боите в различните съдове, за подреждането на готовите вече боядисани яйца в красиви купи или плетени кошници и за изнасянето им пред семейството.

По това време на годината боите за яйца са често срещана в разговорите тема. Все по-модерни, все по-улесняващи домакинята, с все по-наситени цветове. Но от години се наблюдава и друго – хората сякаш започнаха да се пресищат от неестествено ярките цветове на яйцата и да се връщат към техниките на миналото, към естествените багрила и материали.
Човек може да се научи да боядисва Великденски яйца от много места. В Етнографски музей на открито „Етър” може да усвои много повече – как това се прави с растителни багрила. В този случай „бабини деветини” си е истински комплимент. Едно е да стимулираш вносът на изделия от химическата индустрия, съвсем друго е да набереш растения от някоя поляна край населеното място, в което живееш и да знаеш как да извлечеш боя от тях.
Тя няма да навреди на организма ти, нито ще замърси околната среда. И ако еко-животът е на мода днес, не е ли боядисването на Великденски яйца с технологиите от времето на нашите баби наистина еко? Отговорът на налаганата десетилетия тенденция за консуматорски тип общество е в ЕМО „Етър”. И той се крие във внимателното вникване в начина на живот, който нашите деди са практикували столетия.
И така, за да сте еко, за да сте модерни, за да щадите здравето си, започнете на Велики четвъртък с боядисването на яйцата с естествени багрила. За предпочитане е в ЕМО „Етър”, където ще усвоите забравени днес умения.
Багренето с материали от растителен произход е познато от дълбока древност. И днес при археологически разкопки на обекти, които датират от преди Христа, се намират части от тъкани багрени с растения. Синьото се постига с индиго, а червеното с брош.
Природните багрила се ползват навсякъде до към средата на ХІХ в. След това навлизат синтетичните багрила. Хората бързо ги възприемат, защото с тях се багри много по-бързо и лесно. Но пък багрилата извлечени от растенията са с невероятна красота.
Те могат да бъдат доста наситени или с едва доловими, леки, приглушени тонове. От едно растение могат да бъдат извлечени до 15-20 нюанса. За багрилен материал могат да бъдат използвани корени, кори, листа, стебла и цветове.
За разлика от химическите бои, с растителните е трудно, почти невъзможно да се повтори точно същия цвят. Той зависи от това по кое време на годината е събран растителния материал, къде е расло растението, както и от качеството на багрилния материал. Багри се също в кисела и алкална киселина.
Багренето с растения е дълъг процес, но резултатите, които се получават си заслужават търпението.
На Великден цялото семейство отива на тържествената църковна служба. След черква всички се връщат със запалена свещ в къщи и се поздравяват с Христос Воскресе. Отговорът е: Воистина Воскресе.
На този ден свършва големият великденски пост. Отговява се с великденско яйце. С яйца се чука за здраве. Особена радост е то за децата, които от сутринта тръгват по къщите, за да се борят с червени яйца.
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Култура
Излезе второто издание на „(Не)Познатият Колю Фичето“


От печат излезе второто допълнено издание на книгата „(Не)познатият Колю Фичето(1800 – 1881)“ – труд, който отново насочва вниманието към делото на един от най-значимите строителни майстори в българската история. Изданието е реализирано от Исторически музей – Дряново със собствени средства на институцията и с финансовата подкрепа на Съюза на архитектите в България. Книгата е отпечатана от издателство „Фабер“.
И в двете издания автор е д-р Венелин Бараков, главен уредник в ИМ – Дряново, задълбочен изследовател на живота и делото на Колю Фичето. В новото, допълнено издание, той насочва своята изследователска работа към църквите, построени от родения в Дряново майстор, и представя множество нови данни за тяхната архитектура и строителна специфика.
Книгата проследява в хронологичен ред пътя на храмовете – от най-ранните творби на Колю Фичето, изградени по модела на псевдобазилики, до зрелите му произведения, при които майсторът вече изгражда куполни базилики: по-просторни, светли и монументални църкви, отразяващи неговото усъвършенствано архитектурно мислене и нарастващо майсторство с годините.
Богато илюстрована, книгата представя пред читателите емблематичните строежи на Колю Фичето – църкви, жилищни къщи, камбанарии, мостове, обществени и търговски сгради, представляващи наследство, което и днес будят възхищение с красотата и трайността си.
Изданието не просто напомня за вече известните паметници на строителя, а внася нови, систематизирани знания за конструктивните решения, влиянията, строителните и декоративни техники, използвани от Първомайстора.
За чуждестранните ценители на архитектурното наследство, разширеното издание на книгата предлага и резюме на немски език, за разлика от първото, при който то на английски.
Втората допълнена книга „(Не)Познатият Колю Фичето (1800 – 1881)“ вече е в наличност на касата на Исторически музей – Дряново, а желаещите могат да я поръчат и онлайн през сайта на институцията.

Култура
Мария Алексиева спечели Наградата на Дряново за живопис за 2026 година

Мария Алексиева е носителят на Наградата на Дряново за живопис за 2026 година и победител в Петия национален пленер „Дряново на майстор Колю Фичето – памет и настояще“. Отличието ѝ бе присъдено снощи, 5 юли, в Икономовата къща, където бе обявено името на победителя и бе открита изложба с творбите на тазгодишните участници в инициативата.
Наградата, която дава на притежателя си правото да представи самостоятелна изложба през 2027 година, бе връчена на Мария Алексиева от Надя Петрова – една от двете миналогодишни победителки. Творбите на петимата художници, участвали в тазгодишния пленер, бяха оценени от жури в състав Даниела Чулова-Маркова и Никола Енев от Съюзa на българските художници, заместник-кметът на oбщина Дряново Диляна Джеджева и художникът Антон Антонов, уредник в Исторически музей – Дряново. Членовете на журито споделиха, че определянето на победителя се е оказало изключително трудна задача, заради високото качество на всички нарисувани и представени картини.
Домакинът на събитието Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново, приветства присъстващите на откриването на изложбата и поздрави Мария Алексиева с наградата. Той отбеляза, че петото издание на пленера затвърждава мястото му сред най-значимите подобни инициативи в страната. Христов анонсира и намерението на дряновския музей да издаде луксозен каталог, включващ всички творби, наградени през годините и останали във фонда на институцията, дарени от участвалите в пленера художници. Директорът благодари специално на Съюза на българските художници за партньорството и на Община Дряново за организацията на събитието.

С думи на благодарност се обърна и заместник-кметът на Дряново Диляна Джеджева, която подчерта, че всяка година Националният пленер по живопис оставя нещо стойностно за града. По думите ѝ тазгодишната изложба е най-богатата в историята на инициативата, а самото Дряново – градът на майстор Колю Фичето, е предложило на пленеристите творческа обител и вдъхновение, които те са претворили чрез багри и светлосенки, улавяйки неповторимата архитектура и дух на населеното място.
Развълнувана от отличието, Мария Алексиева благодари за наградата и сподели, че е приятно изненадана. „Мисля, че това е един от най-прекрасните пленери! Благодаря за наградата! Благодаря и на всички гости на изложбата, че ни уважиха“, заяви тя.

В продължение на пет дни петимата художници: Ивелина Петрова, Весела Николова, Нели Гашарова, Силвана Илиева и Мария Алексиева, търсиха вдъхновение и пресъздадоха в своите картини красотата на родния град на майстор Колю Фичето. Пленерът по живопис се проведе от 1 до 5 юли и бе организиран от Исторически музей – Дряново и Община Дряново, в партньорство със СБХ.

Култура
Хумористичният спектакъл „Кантора ф селу“ ще бъде представен в Габрово

Този петък, 3 юли, в Читалня „Д-р Петър Цончев“ на РБ „Априлов – Палаузов” от 17.15 ч. Рада Цонева и Павлина Йосева ще представят хумористичния спектакъл по техни стихове „КАНТОРА Ф СЕЛУ“, както и подбрани стихове от свои самостоятелни стихосбирки.
Рада Цонева живее в Дрезден, Германия от 10 години, но започва да пише своите стихове едва преди 5 години. Носталгия по родината, липсата на пълноценна и качествена връзка с нейните деца, майка и роднини са част от причините, които я подтикват да хване перото. Бързо добива популярност във Фейсбук с ироничния псевдоним „Поетесата с метлата” и читателите я подтикват да издаде стиховете си в книга.
Към днешна дата Рада Цонева е автор на цели три самостоятелни стихосбирки, а именно: „Тя е всичко“, “ Рецепти за щастие“ и „Тъгата е любов“, както и съавтор в компанията на поетесата Павлина Йосева, в още две хумористични стихосбирки, както следва: „Смехоранки“ и „Кантора ф селу“, по които са правени над 20 представления в България и Германия.
Павлина Йосева е родена на 24 май в град Шумен. Има няколко издадени книги със стихове – „Трудна за сънуване” 2006; „Още тишина” 2011, хумористичната „Еротика по селски” 2011, която е със стихове, написани на североизточен диалект. През 2013 излиза двуезичната “Отвъд тишината“, която е представена в Санкт Петербург, Русия през септември същата година. През 2020 г. издава книгата „И тъмното почва да свети“ – избрано, а през 2021 – мъничката книжка „Свободата е в карантина“.
Книжката за деца „Пуф, Пиф и Паф – трите прасенца, приказка в рими“ става факт през 2023 г., а през март 2025 г. – „Слънцето ме поиска“. Двете с Рада създават хумористичната книга „СмехОранки“, по която правят сценарий и представление, за да веселят своите почитатели.
Павлина е носител на множество национални литературни награди. Член е на съюза на шуменските писатели и на Санктпетербургския писателски съюз. Тя е художник и има участия в общи, международни и благотворителни изложби. Досега е осъществила осем самостоятелни изложби в България и чужбина. Автор е на няколко документални филма като режисьор и оператор. В литературното пространство е популярна с никнейм pin4e.

-
Културапреди 7 дниХумористичният спектакъл „Кантора ф селу“ ще бъде представен в Габрово
-
Кримипреди 6 дниОтново бой между група мъже в Габрово, трети пореден само за 2 месеца
-
Кримипреди 6 дниСпор между „майстори“ завърши с падане и потрошаване
-
Кримипреди 6 дниСилният вятър събори десетки клони и дървета в Габровско
-
Новинипреди 5 дниКметът на Габрово посрещна финландския посланик
-
Любопитнопреди 4 дниДетски празник на новата площадка зад библиотеката в Габрово на 6 юли
-
Новинипреди 4 дниЯнтра се превърна в трамплин за български футболисти
-
Новинипреди 2 дниНово модерно реанимационно легло на Неонатологията в Габрово








