Култура
Боядисване на яйца с естествени багрила на Велики четвъртък в ЕМО „Етър”

На Велики четвъртък от 11:30 до 14:30 часа в Етнографски музей на открито „Етър” може да се научите да боядисвате великденски яйца с растенията брош, млечка, коприва и др. В одаята на втория етаж от Къщата с работилница за музикални инструменти и на открито до Гайтанджийскта одая може да видите как се извлича естественото багрило.
За да запазят традициите, хората ги приспособяват към начина си на живот. Колко интересно би било да се върне човек няколко столетия назад и да разбере как се правят неща, които и днес практикуваме.
На Велики четвъртък се боядисват яйца. Почти всеки православен християнин у нас може да разкаже за ранното ставане, за почти ритуалното затваряне на жените в кухните, за разбъркването на боите в различните съдове, за подреждането на готовите вече боядисани яйца в красиви купи или плетени кошници и за изнасянето им пред семейството.

По това време на годината боите за яйца са често срещана в разговорите тема. Все по-модерни, все по-улесняващи домакинята, с все по-наситени цветове. Но от години се наблюдава и друго – хората сякаш започнаха да се пресищат от неестествено ярките цветове на яйцата и да се връщат към техниките на миналото, към естествените багрила и материали.
Човек може да се научи да боядисва Великденски яйца от много места. В Етнографски музей на открито „Етър” може да усвои много повече – как това се прави с растителни багрила. В този случай „бабини деветини” си е истински комплимент. Едно е да стимулираш вносът на изделия от химическата индустрия, съвсем друго е да набереш растения от някоя поляна край населеното място, в което живееш и да знаеш как да извлечеш боя от тях.
Тя няма да навреди на организма ти, нито ще замърси околната среда. И ако еко-животът е на мода днес, не е ли боядисването на Великденски яйца с технологиите от времето на нашите баби наистина еко? Отговорът на налаганата десетилетия тенденция за консуматорски тип общество е в ЕМО „Етър”. И той се крие във внимателното вникване в начина на живот, който нашите деди са практикували столетия.
И така, за да сте еко, за да сте модерни, за да щадите здравето си, започнете на Велики четвъртък с боядисването на яйцата с естествени багрила. За предпочитане е в ЕМО „Етър”, където ще усвоите забравени днес умения.
Багренето с материали от растителен произход е познато от дълбока древност. И днес при археологически разкопки на обекти, които датират от преди Христа, се намират части от тъкани багрени с растения. Синьото се постига с индиго, а червеното с брош.
Природните багрила се ползват навсякъде до към средата на ХІХ в. След това навлизат синтетичните багрила. Хората бързо ги възприемат, защото с тях се багри много по-бързо и лесно. Но пък багрилата извлечени от растенията са с невероятна красота.
Те могат да бъдат доста наситени или с едва доловими, леки, приглушени тонове. От едно растение могат да бъдат извлечени до 15-20 нюанса. За багрилен материал могат да бъдат използвани корени, кори, листа, стебла и цветове.
За разлика от химическите бои, с растителните е трудно, почти невъзможно да се повтори точно същия цвят. Той зависи от това по кое време на годината е събран растителния материал, къде е расло растението, както и от качеството на багрилния материал. Багри се също в кисела и алкална киселина.
Багренето с растения е дълъг процес, но резултатите, които се получават си заслужават търпението.
На Великден цялото семейство отива на тържествената църковна служба. След черква всички се връщат със запалена свещ в къщи и се поздравяват с Христос Воскресе. Отговорът е: Воистина Воскресе.
На този ден свършва големият великденски пост. Отговява се с великденско яйце. С яйца се чука за здраве. Особена радост е то за децата, които от сутринта тръгват по къщите, за да се борят с червени яйца.
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Култура
Турнето на „Непознатите българи“ продължава с концерт в Летния театър


На 9 септември от 21.00 часа най-големият, частен, фолклорен ансамбъл “Българе”, ще представи най-новия си спектакъл “Непознатите българи” на сцената на Летен Театър Габрово. Това не е просто концерт, а спектакъл създаден по действителни събития, в който се преплитат две поколение – минало и бъдеще. Сцената на Летен театър Габрово е една от най-големите сцени в България и на нея ще се качат близо 40 танцьора.
„Непознатите българи“ е много повече от танцов спектакъл. Това е впечатляваща симбиоза между сценично музикално-танцово преживяване и филмов разказ, който засяга актуални теми, морални ценности и въпросите за връзката ни с българските корени.
Чрез силна сюжетна линия, емоционални послания и завладяваща визия, спектакълът повежда зрителя към едно истинско духовно пътешествие. Публиката ще се потопи в малко познати етнографски региони на България, ще се срещне с автентични песни, музика, танци, диалекти и традиционни облекла, съхранили мъдростта и духа на народа ни.
Всеки епизод разкрива нови пластове от българската народопсихология и оставя усещане за принадлежност, сила и вдъхновение. За първи път в историята на ансамбъла в създаването на хореографията, редом до основателя и художествен ръководител Христо Ив. Димитров, участват и солисти от трупата – принос, който носи нова енергия и съвременен почерк към спектакъла.
Музиката е дело на акад. проф. Милчо Василев, Димитър Христов, Костадин Генчев, Данчо Радулов и д-р Петьо Кръстев, а впечатляващият саунд дизайн отново е поверен на Иван Киришев.
„Непознатите българи“ обещава незабравимо преживяване – спектакъл, който не просто се гледа, а се преживява. Публиката си тръгва развълнувана, обогатена с нови познания за непознати етнографски области и докосната до мъдростта, идваща от извора на българската традиция. Билети може да закупите от всички каси на Изипей, касата на Драматичен театър Габрово и онлайн в платформата epaygoz.

Култура
ИМ-Дряново ще представи „Три погледа към Съединението от 1885 г.”

Исторически музей – Дряново ще бъде домакин на представянето на книгата „Три погледа към Съединението от 1885 г.”. Събитието ще се състои на 8 септември от 17.30 часа в залата за временни гостувания. Изданието представя три различни прочита на едно от най-значимите събития в българската история – Съединението на Княжество България с Източна Румелия, което 141 години по-късно остава живо в паметта на поколенията и в размислите за националната ни идентичност и воля.
Автори на книгата са трима известни български историци – проф. дин Милко Палангурски, проф. Веселин Янчев и проф. Петър Стоянович. Всеки от тях разглежда отделен аспект от периода между Освобождението и Съединението и времето непосредствено след него.
На премиерата за Дряново ще присъства един от авторите – проф. Палангурски, чиято част от изследването е посветена на работата на Учредителното събрание, последиците от Санстефанския договор и Берлинския конгрес, конституционното устройство на Княжеството и Източна Румелия, както и на политическия и партийния живот в онова време.
Проф. Веселин Янчев представя устройството на българската армия и ролята на руските офицери в нея, като проследява опитите на Александър Батенберг да изгради войска в защита на българските, а не на чужди интереси. Проф. Петър Стоянович пише за търсенето на съпруга за княз Александър Батенберг – сделка, чиято цел е осигуряване на наследници на престола. Засяга още опитите за преврат и контрапреврат, за самото осъществяване на Съединението и за настроенията в България и Източна Румелия през онзи период.

Култура
Празник на пестила в музей „Етър“ на 5, 6 и 7 септември

От 5 до 7 септември 2026 г. Регионален етнографски музей на открито „Етър“, Габрово отново събира хиляди посетители за Деветото издание на „Празник на пестила“. Тридневното събитие, с което през 2018 г. музеят спечели наградата „Духът на България“, давана от Министерство на туризма, обединява кулинарно наследство, занаятчийски демонстрации, съвременно захарно изкуство и богата музикална програма.
Централно място в събитието заема традиционното приготвяне на пестил – известен още като „габровски шоколад“. Посетителите ще могат да проследят на живо целия автентичен процес по приготвянето на сливовия деликатес, както и да се запознаят с традиционните занаяти и съоръжения, използвани в производството му през вековете.

Алея на вкусовете и „Захарна приказка в Етър“ (5–6 септември): Изложители на продукти от сливи и различни плодове се представят на територията на музея. Третото издание на Фестивала на захарните изкуства ще изненада гостите с уникални авторски изложби, дегустации и демонстрации от майстори-сладкари.
Българската родова памет отвъд Дунав: Специални гости на празника са сънародниците ни от село Извоареле (Румъния) – общност, създадена преди над 200 години от преселници от Габровския и Плевенския край. Те ще представят съхранен архаичен български говор, бабини носии и традиционен сливов мармалад по вековни преселнически рецепти.
Мащабна фолклорна сцена: В празничните дни на откритата сцена в музея ще танцуват и пеят над 500 изпълнители. Сред тях са представителните ансамбли „Детелини“ (гр. Павел баня) и „Чудесия“ (гр. Пазарджик), ансамбъл „Настроение“ (гр. Стара Загора), както и празничен концерт на Духов оркестър – Ловеч и фолклорния дует Радостина Дамянова и Габриела Михайлова.

Нови изложби и семейни игри: На 5 септември от 12:00 ч. в Музейния център ще бъде официално открита гостуващата изложба „Сватбата“, а за най-младите посетители е подготвена образователната игра с награди „Сливи с късмет“.
Празникът на пестила е доказателство, че музеят не е застинала във времето витрина, а жив организъм. Днес „Етър“ е пространство за трансформации, където традиционните занаяти срещат съвременната култура, младите хора и международните партньорства.
Празникът на пестила се реализира с финансовата подкрепа на Министерство на културата.
ПЪЛНА ПРОГРАМА ПО ДНИ 5–7 септември 2026 г. РЕМО „Етър“ – Габрово

5 СЕПТЕМВРИ (СЪБОТА)
През целия ден: Демонстрации на живо на приготвяне на традиционен пестил Демонстрация на занаяти, занятия и уреди, използвани при производството на пестил Образователна игра с награди „Сливи с късмет“ „Алея на вкусовете“ – кулинарно изложение „Захарна приказка в Етъра“ – Трети фестивал на захарните изкуства (изложба и демонстрации)
11:00 ч. – Официално откриване на Празника на пестила (Открита сцена)
11:30 – 13:00 ч. – Музикална програма: Ансамбъл „Детелини“ (гр. Павел баня) и ПТС „Чудесия“ (гр. Пазарджик) (Открита сцена)
12:00 ч. – Откриване на изложба „Сватбата“ (Музеен център, II ниво)
14:00 – 15:30 ч. – Музикална програма: Ансамбъл „Детелини“ (гр. Павел баня) и ПТС „Чудесия“ (гр. Пазарджик) (Открита сцена)
6 СЕПТЕМВРИ (НЕДЕЛЯ)
През целия ден: Демонстрации на живо на приготвяне на традиционен пестил Демонстрация на занаяти, занятия и уреди, използвани при производството на пестил Образователна игра с награди „Сливи с късмет“ „Алея на вкусовете“ – кулинарно изложение „Захарна приказка в Етъра“ – Трети фестивал на захарните изкуства (изложба и демонстрации)
11:30 – 13:00 ч. – Музикална програма: Ансамбъл „Детелини“ (гр. Павел баня) и Ансамбъл „Настроение“ (гр. Стара Загора) (Открита сцена)
14:00 – 15:30 ч. – Музикална програма: Ансамбъл „Детелини“ (гр. Павел баня) и Ансамбъл „Настроение“ (гр. Стара Загора) (Открита сцена)
7 СЕПТЕМВРИ (ПОНЕДЕЛНИК)
През целия ден: Демонстрации на живо на приготвяне на традиционен пестил Демонстрация на занаяти, занятия и уреди, използвани при производството на пестил Образователна игра с награди „Сливи с късмет“
11:30 и 14:00 ч. – Празничен концерт: Духов оркестър – Ловеч и фолклорен дует Радостина Дамянова и Габриела Михайлова (Открита сцена).

-
Новинипреди 6 дниПолитическите партии и коалиции постигнаха съгласие за състава на РИК
-
Любопитнопреди 6 дниCoca-Cola The Voice Турнето 2026 завладява Севлиево на 4 септември
-
Новинипреди 3 дниНад 600 подписа внесоха срещу вандализма и тормоза в кв.“Бичкиня“
-
Кримипреди 3 дниПолицията удари нарколаборатория за синтетични наркотици край Трявна
-
Кримипреди 3 дниТежка катастрофа край Габрово, има загинал (снимки)
-
Новинипреди 2 дниГаброво ще отбележи Деня на Съединението
-
Културапреди 2 дниГабровският шоколад отново събира любителите на традициите
-
Новинипреди един денЯнтра ще преследва първа победа над Пирин





