Свържи се с нас

Култура

Боядисване на яйца с естествени багрила на Велики четвъртък в ЕМО „Етър”

Published

on

На Велики четвъртък от 11:30 до 14:30 часа в Етнографски музей на открито „Етър” може да се научите да боядисвате великденски яйца с растенията брош, млечка, коприва и др. В одаята на втория етаж от Къщата с работилница за музикални инструменти и на открито до Гайтанджийскта одая може да видите как се извлича естественото багрило.

За да запазят традициите, хората ги приспособяват към начина си на живот. Колко интересно би било да се върне човек няколко столетия назад и да разбере как се правят неща, които и днес практикуваме.

На Велики четвъртък се боядисват яйца. Почти всеки православен християнин у нас може да разкаже за ранното ставане, за почти ритуалното затваряне на жените в кухните, за разбъркването на боите в различните съдове, за подреждането на готовите вече боядисани яйца в красиви купи или плетени кошници и за изнасянето им пред семейството.

По това време на годината боите за яйца са често срещана в разговорите тема. Все по-модерни, все по-улесняващи домакинята, с все по-наситени цветове. Но от години се наблюдава и друго – хората сякаш започнаха да се пресищат от неестествено ярките цветове на яйцата и да се връщат към техниките на миналото, към естествените багрила и материали.

Човек може да се научи да боядисва Великденски яйца от много места. В Етнографски музей на открито „Етър” може да усвои много повече – как това се прави с растителни багрила. В този случай „бабини деветини” си е истински комплимент. Едно е да стимулираш вносът на изделия от химическата индустрия, съвсем друго е да набереш растения от някоя поляна край населеното място, в което живееш и да знаеш как да извлечеш боя от тях.

Тя няма да навреди на организма ти, нито ще замърси околната среда. И ако еко-животът е на мода днес, не е ли боядисването на Великденски яйца с технологиите от времето на нашите баби наистина еко? Отговорът на налаганата десетилетия тенденция за консуматорски тип общество е в ЕМО „Етър”. И той се крие във внимателното вникване в начина на живот, който нашите деди са практикували столетия.

И така, за да сте еко, за да сте модерни, за да щадите здравето си, започнете на Велики четвъртък с боядисването на яйцата с естествени багрила. За предпочитане е в ЕМО „Етър”, където ще усвоите забравени днес умения.

Багренето с материали от растителен произход е познато от дълбока древност. И днес при археологически разкопки на обекти, които датират от преди Христа, се намират части от тъкани багрени с растения. Синьото се постига с индиго, а червеното с брош.

Природните багрила се ползват навсякъде до към средата на ХІХ в. След това навлизат синтетичните багрила. Хората бързо ги възприемат, защото с тях се багри много по-бързо и лесно. Но пък багрилата извлечени от растенията са с невероятна красота.
Те могат да бъдат доста наситени или с едва доловими, леки, приглушени тонове. От едно растение могат да бъдат извлечени до 15-20 нюанса. За багрилен материал могат да бъдат използвани корени, кори, листа, стебла и цветове.

За разлика от химическите бои, с растителните е трудно, почти невъзможно да се повтори точно същия цвят. Той зависи от това по кое време на годината е събран растителния материал, къде е расло растението, както и от качеството на багрилния материал. Багри се също в кисела и алкална киселина.

Багренето с растения е дълъг процес, но резултатите, които се получават си заслужават търпението.

На Великден цялото семейство отива на тържествената църковна служба. След черква всички се връщат със запалена свещ в къщи и се поздравяват с Христос Воскресе. Отговорът е: Воистина Воскресе.

На този ден свършва големият великденски пост. Отговява се с великденско яйце. С яйца се чука за здраве. Особена радост е то за децата, които от сутринта тръгват по къщите, за да се борят с червени яйца.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

В село Гарван завързват престилки за първи празник на престилката

Published

on

Традиционният Димитровденски събор в балканското село в центъра на България този път ще има своеобразен различен акцент – не краят на стопанската дейност и не началото на зимните празници с тлаките и годежите, сушените сливи и пуканките. А символът на домакинството, семейното огнище и женския труд, „визитна картичка“ и „паспорт“ на жената в миналото – българската народна престилка.

Преди около 40 години една зелена престилка, слага началото на богатата колекция – колекцията на презвитера Калина Михайлова от тутраканското село Шуменци, посветена на съхраняването на българския бит, душевност и традиции. Акцентът в нея са автентичните добруджански преселски носии, част от които ще бъдат показани на 31 октомври на площада в село Гарван от 12 часа, докато мръкне.

„История в куфар“ – живи разказ за преселничеството
Върху зелената престилка с втъкани сребърни нишки, останала от прабабата на Калина е изписана болезнената история на българите, които напускат домовете си, за да живеят в пределите на родината си.Самата тя е потомка на преселници от Северна Добруджа. Калина Михайлова ще разкаже историята на своя род. И заедно с носиите, неизменна част от които е престилката, ще покаже везани покривки, възглавници, месали…и още престилки, някои от кито вече са гостували в Брюксел , в Букурещ, Гюргево, Кълъраш, Кирнодж, Брънещ, Тулча и в Молдова, както и на много места в България.

Още една болезнена история на преселничество на българи отвъд Дунава разказват шевиците върху престилките в друга колекция – колекцията на Виорика Роман от българското село Извоареле в Румъния. Виорика е номинирана за отличието „Българка на годината – св. Злата Мъгленска 2025“ на Изпълнителната агенция за българите в чужбина от читалище „Христо Ботев 2008” с. Гарван, което е и домакин на изложбата и празника на селото. Виорика е учител в Българското неделно училище „Йордан Йовков“ в Букурещ и в училището на българската общност „Трите чешми“ в село Извоареле, активно участва в дейността на Асоциация „Български извори“ и реализира инициативи за съхраняване и популяризиране на българските традиции.

„Кулинарна памет” – вкусовете на Северна Добруджа и Телеорман
В събота, в последния ден на октомври, предстои дегустация на едно традиционно ястие, приготвено по два различни начина, според традициите на хората от двата бряга на Дунав. Отец Михаил Михайлов от село Шуменци ще забърка добруджански качамак, а Михай Леку от село Извоареле, област Телеорман, ще обърне котлето с „Качамака на юнака” върху дъска. Неговите приятели от Асоциация „Български извори” ще завържат престилки, за да приготвят на жар румънскте кебапчета, наречени „мичи”. Дали гостите ще си останат твърди фенове на традиционното българско кебапче, което ще цвърчи в съседство, или ще заобичат румънското „мичи” е трудно да с предположи. Жури от независими експерти чревоугодници, ще бъде натоварено със задачата да направи оценка.

И както си е редно, на празника ще можете да похапнете тиква и печени ябълки – традиционните есенни десерти на балканджиите.

Специални гости в този ден ще бъдат музкантите и изпълнителите от Фолклорна формация „Наздраве”. В концерта на площада ще участват самодейците от читалището домакини. А празничното хоро „Развихри престилка, заиграй хоро” ще поведат два танцови колектива.

„Спаси паметта”
НЧ”Христо Ботев 200” с. Гарван обави началото на дарителска кампания за престилки – автентични традиционни, по нови и съвременни. Те ще сложат началото на етнографска колекция от престилки в музейната сбирка. Даренията ще се приемат от доброволци, които ще записват имената на дарителите и кратки истории за това с каква семейна история са свързани те.

С това ще се сложи началото на една нова история в селото – всяка есен занапред през есента да се провежда празник на елементите от народната носия и ретро облеклото – колоритно събитие, което да съчетава българските традиции, уюта на дома и щипка ретро шик.

Зареди още

Култура

ИМ-Дряново и НЛМ представят „Дряновските писатели“

Published

on

Има градове, които се помнят с архитектурата си, и градове, които се помнят по думите на хората, родени или израснали в тях. Дряново е от двата вида, а от 2 ноември, от 17.30 часа, ще го покаже и в залата за временни гостувания на Исторически музей – Дряново, където ще бъде открита документалната изложба „Дряновските писатели в паметта на времето“.

Съвместната изложба на Исторически музей – Дряново и Националния литературен музей събира шестнадесет автори, чиито животи, книги и любов към словото са свързани с Дряново и неговия край. Неин автор е д-р Мирела Костадинова от НЛМ. В събитието ще участва и Виолета Станкова от художествения архив на Народния театър „Иван Вазов“.

Сред „Дряновските писатели в паметта на времето“ попадат част от имената, познати на широката публика, но и такива, отдалечили се постепенно от литературната памет. Всички те са членове на Съюза на българските писатели, на Съюза на българските журналисти, на Съюза на българските преводачи – значими за националната ни култура. Всеки от тях пише за вечните човешки истини и творчеството му носи послание.

Изложбата разказва с оригинални свидетелства: пощенски картички, писма, ръкописи, членски карти, бележници и семейни фотографии. Експозицията следва времето от 1820 година до днес.

В част от нея е писмото на ученика Никола Вапцаров до Атанас Смирнов от 1928 година, редовете на Елисавета Багряна, посвещението на Радой Ралин, който нарича Смирнов човека, превърнал Дряново в Мека, както и писмо на Рачо Стоянов до него. Сред представените още са автори на поезия, проза, драма, детска литература, документалистика и преводи, а също и учени и журналисти.

Поканата за събитието е отправена до всички, които обичат книгите и паметта на родния край, да прекрачат прага на тази изложба и да се потопят в света на силата на словото.

Зареди още

Култура

РБ „Априлов – Палаузов“ с подарък към четящите хора в Габрово

Published

on

*Използваното фоново изображение е на Тодор Тодоров
– фотограф.

По повод своята 165-годишнина Регионална библиотека „Априлов – Палаузов“ прави подарък на четящите габровци – безплатна регистрация за библиотечни услуги на 26 и 27 октомври (понеделник и вторник).

От възможността да се регистрират могат да се възползват малки и големи габровци, които не притежават читателска карта, както и онези читатели, чиято регистрация е изтекла преди 26 октомври 2026 г.

Потребители със задължение към библиотеката (заявка за книги, глоба), което не надвишава 2.00 евро също ще могат да си направят нова регистрация за библиотечни услуги.

При записването трябва да бъдат представени документи за самоличност за пълнолетните граждани, а за децата и учениците – ученическа карта и/или лична карта на родител/настойник и попълнена декларация съгласно Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент от 27 април 2016 г. и Закона за защита на личните данни.

Издаването на картите се извършва на гише „Регистрация и информация“ в централната сграда на библиотеката от 9.00 до 18.30 ч. на 26 и 27 октомври (понеделник и вторник).

Читателски карти на деца и тийнейджъри до 14 години – в Детски отдел, който се намира в сградата на Народно читалище „Априлов – Палаузов” (Театъра) от 9.00 до 18.30 ч. на 26 и 27 октомври (понеделник и вторник) 2026 година.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица