Свържи се с нас

Любопитно

Светослав Казаков: Където има воля има и път!

Published

on

снимка: Светослав Казаков, личен архив

29-годишният Светослав Казаков е алпинист от Дряново, покорил много планини и върхове. Посвещава времето си на това свое любимо занимание. Освен с алпинизъм той практикува скално и ледено катерене. Обича предизвикателствата и не крие, че е пробвал доста екстремни неща. Признава, че е запален по планинарството още от ранна възраст, а чувството от изкачване, в комбинация с адреналина, му носи удовлетвореност. 

Новинарският портал „Габрово Нюз“ се свърза със Светослав Казаков, за да научи повече за уникалните му постижения, подготовката, какво изпитва човек, когато е високо в планината, трудностите през които минава, мечтите и да разговаря какви са бъдещите му планове, към които се е насочил.

снимка: Светослав Казаков, личен архив

– Какво те накара да се захванеш със скалното катерене и алпинизма?

– Пленен съм от планината още от ранна възраст, може би 13-14-годишен, докато бях ученик в СОУ,,Максим Райкович‘‘, в родния ми град Дряново. Тук е мястото да изкажа благодарност на тогавашния ни зам. директор на училището г-н Любен Богданов, който беше основният виновник да тръгнем по планините. Също голяма част от първоначалния си опит дължа и на Туристическо Дружество „Бачо Киро“ – Дряново, на което все още съм член. Първоначално се запалих по кратковременни походи и преходи, в по-ниските части на нашите планини. След това ми станаха скучни. Почнаха да ме влекат върховете над хижите и по-трудния път до тях. Постепенно започнахме да ги изкачваме, като с годините пробвахме и зимно. В мен се беше отключила някаква много силна връзка с планината. Нямаше спирка! Оттам нататък просто следвах логичния път нагоре – курс по скално катерене, алпинизъм и изкачвания, който го изкарах в школа „Вертикален свят“ – София при Димитър Колешев. Исках непрестанно да доказвам нещо единствено на себе си – да раста, със стремеж към по-трудното, по-високото. Това не ми даваше мира и е така до ден днешен. Искам да отбележа, че нямам някой родител, близък, който да ме е насочил към алпинизма и катеренето, както обикновено става. Решението е изцяло мое.

снимка: Светослав Казаков, личен архив

– Откога се занимаваш?

– С планинарство като цяло от близо 16-17 години, докато с алпинизъм и катерене (скално, ледено) от близките 5-6 години.

снимка: Светослав Казаков, личен архив

– Пробвал ли си други екстремни спортове?

– Да, принципно съм екстремна личност. Скачал съм с парашут от самолет, летящ на височина 3500 м. Този спорт се нарича скайдайвинг. Скачал съм с бънджи от мостове. Летял съм с парапланер. Неща, които може би доста хора са пробвали, но някои пък не биха никога се осмелили. В бъдеще искам да преодолея страха си от вода, дълбока вода, който от малък е заложен в мен и може би просто не съм искал досега или намирал време с другите си занимания. Бих пробвал различни гмуркания и дори бих изкарал курс за водолаз.

снимка: Светослав Казаков, личен архив

– Какво изисква алпинизмът като физически качества, не трябва да си бодибилдър, не трябва да си бегач, каква подготовка е необходима?

– Подготовката е страшно обемна и комплексна. Чел съм доста книги, блогове и статии за тренировки, подготовка за изкачвания, за алпинисти изобщо и съм си направил с времето цикъл на тренировка според тях. Смятам, че е работеща и дава резултат. Искат се изключителна обща издържливост и физическа подготовка. Смея да кажа на цялото тяло, тъй като натоварванията реално засягат всяка мускулна група, били по-малко или повече в дадения случай. Изисква се пъргавина, гъвкавост и ловкост, както и така на взимане на бързи решения, вариативност. До голяма степен е като шах! Внимаваш и трябва да си един ход напред. Това ми харесва, че е много комплексно и развива не самото доста качества и тялото комплексно, но и мисълта.

снимка: Светослав Казаков, личен архив

– Кога тренираш и по колко пъти?

– Иска се изключителна обща издържливост, която се постига с бягане – крос, спринт, на равно, на пресечен терен. Това развива доста и дихателния апарат, както и капацитета на белия дроб. Научаваш се да поддържаш сравнително нисък пулс, при продължително натоварване, дори с часове и дни, което не е маловажн0, особено на голяма надморска височина. Обикновено зависимост от сезона и възможността ми бягам или карам колело 1-2 пъти седмично. Зимата 1 път, лятото преди излизане във високата планина може до 2-3 пъти. Общата физическа издържливост и сила не означава, че трябва да си „напомпан“ и яко мускулест, но да си комплексно развит и трениран. В седмицата отделям 2 дни за тренировка с тежести, разделени за долна и горна част. Колоезденето е също доста важно и го редувам и заменям според случая с бягането. Изкачването на хълм, склон с около 15 кг. раница (средно) за време и възможно най-голяма денивелация, е много подходящо за големи и сериозни експедиции във високите планини. Естествено, не на последно място, най-добрата тренировка за катеренето е самото катерене. Правя го при първа възможност на терен (на скали), докато през другото време си имам импровизирана зала със специални хватки и приспособления за тренировка. Там се тренират пръстите, специфичната силова издържливост на фалангите, предмишницата, всички връзки и сухожилия, необходими за дейността. Ходя и в зала на познати, тъй като в Дряново няма изкуствена стена за катерене. Надявам се, че в бъдеще ще бъде спечелен някакъв проект за стена и ние ще имаме, по подобие на други градове, където има такива. Като цяло тренирам средно по 5 дни в седмицата, според сезона и целта може да са 6, може и 4.

снимка: Светослав Казаков, личен архив

– Кои върхове в България си покорил досега?

– Върховете в България са безброй. Основните като Мусала, Ботев, Вихрен съм ги изкачвал десетки пъти и ги използвам за тренировка преди заминаване навън. Зимата също. Тогава условията са други и е различно. Ползва се необходимият катерачен и алпийски инвентар. Имам изкачени и много от най-високите и основни върхове по нашите главни планински вериги – Стара планина, Рила и Пирин.

снимка: Светослав Казаков, личен архив

– Как стоиш в това отношение в международен план?

– Засега имам успешен траверс на масива на връх Монблан 4808м., най-високия в Алпите, където се гордея с едно доста добро темпо за преминаване – под 13 часа. Неуспешен опит на Матерхорн 4478м., заради лоша логистика и сезон, в който почти нямаше изкачвания на върха, дори от местните гидове в Цермат. Пирамидата му е не само пленителна и внушителна, но те смазва и психически, предвид това, че се извисява над 1200 м. над всичко друго наоколо. Успешно изкачване на връх Казбек – 5033 м. (в Кавказ) на границата между Русия и Грузия. В близките страни около България съм правил траверс на алпийското било на Карпатите в Румъния, изкачване на стената на Стефани и траверс на Митикас, Сколио и Скала на Олимп в Гърция.

снимка: Светослав Казаков, личен архив

– Алпинизмът за теб отборен или индивидуален спорт е?

– Отборен е, поне на този етап. Доста пъти съм пробвал да излизам сам в планината, но мисля, че това не е начинът. Има си правила и те трябва да се спазват. Там си никой и трябва да наведеш глава и да бъдеш смирен, иначе рискуваш да получиш плесница. Има атлети, които катерят и изкачват соло. Например  Боян Петров, но те са на друго ниво. Трудно е да намериш човек, който да ти пасва като характер, като виждания и качества, защото там горе, това може да е животоспасяващо. Но смятам, че съм намерил такива на този етап, за което съм благодарен. Все пак алпинизмът е отборна игра за мен.

снимка: Светослав Казаков, личен архив

– Какво те държи по време на дългите изкачвания, мисли за близките или…?

– Най-вече мисли за близките, за уюта долу и у дома. Въпреки, че в трудни и критични моменти само и единствено твоя дух, воля, качества и възможности са най-важни. Защото както е казал Христо Проданов: „Където има воля има и път“.

снимка: Светослав Казаков, личен архив

– Предвид бързо променящите се понякога в сложни метеорологични условия не се ли страхуваш, че нещо може да се обърка горе в планината?

– Обърквало се не малко пъти, но благодаря, че досега всичко е завършвало благополучно и сме имали благоразумието да изберем нелекото решение да слезем, да се откажем. Това, може би, е едно от най-тежките решения, които трябва да се вземат там горе. С времето, натрупания опит и годините мисля, че малко или много мисленето ти се променя. Страх, като първичния такъв, да трепериш, да си ужасен, да не можеш да мислиш и действаш дори от вцепенение, не съм изпитвал никога в планината. Изпитвам по-скоро респект и до голяма степен се мъча да държа под контрол ситуацията. Оставам спокоен, доколкото е възможно.

снимка: Светослав Казаков, личен архив

– Изпадал ли си подобна ситуация? Кога?

– Слава Богу, не съм изпадал в бедствена ситуация и дано не ми се налага в близко бъдеще. Имал съм критични моменти и тук, и навън, но в рамките на нормалното. Всичко е било под контрол в крайна сметка.

снимка: Светослав Казаков, личен архив

– Кой е „урокът“ на планината, който никога няма да забравиш?

– Да не бъдеш инат, да не правиш всичко на всяка цена. Трябва да си знаеш силите и възможностите, и понякога да признаеш загубата. Това е част от играта. Така е и в живота. Това е, което съм научил с годините, от различни ситуации при пребиваването си в планината, катерене на скали и т.н. Много е важно да не подценяваш ситуацията или планината, дадения тур, който катериш… Направиш ли го – моментално се излагаш на опасност, без дори да разбереш. Както казах, надявам се да нямам скоро „по-суров“ урок.

снимка: Светослав Казаков, личен архив

– Кой е най-високият връх, който си изкачвал и къде се намира?

– В момента това е връх Казбек, който се намира в област Казбеги в Грузия и Северна Осетия в Русия. През него минава границата между двете държави. Висок е 5033 м. и се смята, че е спящ стратовулкан. Името му на грузински означава -„ледников връх“ или „смразяващ връх“.

снимка: Светослав Казаков, личен архив

– За какво си мечтаеш?

– Естествено за по-високи и трудни за изкачване върхове. Тази година, поради финансови причина и липса на време за подготовка, отказах експедиция за изкачване на връх Ленин, намиращ се в Памир, втори по височина – 7134 м. Там „играта загрубява“ доста и мисля, че е необходимо поне още едно стъпало и малко време, за да съм напълно сигурен в себе си за подобна височина. В най-близко бъдеще имам планове. както и с човека в моята свръзка, за връх Алпамайо. Това е един от трита най-красиви върха изобщо. Представлява гигантска ледена пирамида. Намира се в Кордилера Бланка, част от необятната верига на Андите и е висок 5947 м. Там не толкова височината, но трудността е висока. Катери се предимно по лед и фирн, доста е техничен, но смятам, че е постижим в близките 1-2 години. Проблем е финансирането, тъй като става дума за Южна Америка и само билетите са поне в порядъка на 1500 – 2000 лв. Движеща сила за там е не само страшната му и пленителна красота, но и фактът, че по мои сведения само 3-4 български свръзки са стъпвали досега на него.

снимка: Светослав Казаков, личен архив

– Обезпечаването на една експедиция, била тя в България или по света, е свързано с осигуряване на финансиране. Нужни са добра екипировка, алпинистки инвентар и др. Срещате ли подкрепа и разбиране?

– Подготовката за една експедиция е доста важна, ако не най-важната. Основното перо обаче е именно финансирането на такава. Досега, както споменах, това е ставало само от мои лични средства, събирани с голямо удоволствие, но доста бавно, мъчително и трудно. Екипировката за висока планина, ледено катерене, скално катерене съм си я набавил по същия начин с течение на годините и много лишения от други неща. Свикнал съм да отделям. Мисля и живея за моите бъдещи планове, но с течение на времето и целите стават доста по-мащабни. За финансиране и спонсорство досега не съм се обръщал към никой, предвид това, че все пак засега излизанията ми са били долу-горе поносими откъм средства. За следващите ми цели обаче ще трябва да се обърна за подкрепа по някакъв начин, било то частично и смятам да намеря одобрение у хората. Както вече споменах по-горе една експедиция на Ленин или Алпамайо, каквито са бъдещите ми планове, няма да струва по-малко от 4000-5000лв. Силно се надявам по някакъв начин да срещна разбиране и одобрение, и да получа нужната помощ. Основното перо са самолетните билети. Искам хората да разберат, че алпинизмът е доста сериозно занимание, начин на живот и повече от спорт…

снимка: Светослав Казаков, личен архив

– Кои са предизвикателствата и целите пред теб, които си поставил на дневен ред през тази година?

– През тази година съм се насочил към Елбрус, първенец на Европа и Кавказ, намиращ се на територията на Руската Федерация, с височина от 5642 м. Макар и привлекателна точка за доста други планинари и алпинисти аз го намирам като нужното и необходимо стъпало за следващите ми експедиции. Височината му позволява отново да изпитам удоволствието над 5000, дори над 5500 м. и е възможно най-близката подобна точка. Този връх обаче е взел много жертви и изобщо не е за подценяване. Изкачването му изисква много издържливост, много отвратително и бавно изкачване, предвид условията, постоянния вятър, височината и продължителния наклон, който няма край. Не искам да бързам. Всичко с времето си. Това са нужните стъпала, през които са минали всички алпинисти и аз не правя изключение. За Елбрус съм отправил запитване и кандидатствал за финансиране от Австрийския Алпийски Клуб, тъй като съм техен член отскоро и клуба подпомага подобни изкачвания и експедиции по цял свят, благодарение на техния експедиционен фонд. Ще се радвам да получа някаква подкрепа. Колкото до някакви други цели съм си заложил Матерхорн като резервен вариант, понеже ми е на сърце и предвид неуспеха преди. Може да прескочим и до Гросглокнер (Австрия),3798м.,който е доста техничен и подходящ за тренировка. Но това са резервни варианти. Бог да е с нас!

снимка: Светослав Казаков, личен архив

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Коментари

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Култура

Уикенд в картинки в Трявна

Published

on

„Уикенд в картинки“, организиран от Община Трявна и издателство “Артлайн Студиос” се състоя през почивните дни, 26-ти и 27-ми септември, на площада пред Народно читалище “Пенчо Славейков 1871” – Трявна.

През двата дни най-малките се забавляваха заедно със смърфовете, които им помагаха да рисуват и оцветяват любими герои, да си направят карнавални маски и да изработят солнички.

На щанда на издателството всички посетители имаха възможността да се запознаят с детски книжки и комикси.

В съботната вечер се състояха срещи-дискусии с Тодор Христов – един от най-добрите художници на комикси в България и Кирил Дамянов – създател на сайта Супер Герои България, а в неделя учениците от НГПИ „Тревненска школа“ обсъдиха с Тодор Христов и представители на издателството бъдещ съвместен проект за създаване на комикс.

В рамките на събитието бе организиран и конкурс за комиксова рисунка. Рисунките бяха оценени от Тодор Христов.

Първо място в конкурса за комиксова рисунка е за Стефан Василев от Велико Търново. Второ място печели Дебора Григорова, а трето място – Виктор Василев.

Артлайн Студиос реши да присъди специална награда и за Вероника Жекова от Бургас.

Тодор Христов избра победителите след дълъг размисъл и поощрява всички да продължават да творят и да се развиват. Наградите са осигурени от издателство “Артлайн Студиос”.

Идеята на събитието „Уикенд в картинки“ е то да се разраства и да се превърне в традиционно за Трявна.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

Национален куклен фестивал „Рачо и Дешка“ този уикенд

Published

on

Силно габровско присъствие и приятелски поздрав от Велико Търново ни очакват в последните два дни от Национален куклен фестивал „Рачо и Дешка“.

На 26 септември, събота, от 17.00 часа на сцената на площад „Възраждане“ ще излязат актьорите от Държавен куклен театър – Габрово, за да ви представят спектакъла „Огнивото“.

18.00 е началният час на представлението „От кулата“ на „Малка театрална компания“.

В неделя, 27 септември, фестивалът закрива основният му организатор – Театър Весел с любимата на малки и големи приказка „Храбрият оловен войник“. Началото е в 17.00 часа.

Входът е свободен!

Национален куклен фестивал „Рачо и Дешка“ се осъществява с финансовата подкрепа на Министерство на културата и със съдействието на Община Габрово. Организатори са Театър Весел и РА „Елмазови“.

При лошо време спектаклите ще се играят в зала „Възраждане“.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Любопитно

„България на длан“ засне епизод от Габрово (видео)

Published

on

Екипът на проекта „България на длан“ засне епизод от Габрово за поредицата „По пътя на историята“, съобщиха от местната общинска администрация.

Видеото представя културното наследство, забележителностите и туристическите обекти в региона.

Филмът показва някои от емблематичните символи на българския дух – паметника на Шипка, етнографския музей „Етър“, Соколския девически манастир.

В кадрите ще видим най-знаковите музеи, не само за региона, но и за цялата страна – Националния музей на образованието, Интерактивния музей на индустрията, Дома на хумора и сатирата, Дечковата къща.

Финалът насища с впечатляващи гледки, отвеждайки ни до историческия връх Бузлуджа и географския център на България в местността Узана.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица