Свържи се с нас

Култура

Благовещение в ЕМО „Етър“

На 25 март, Благовещение, заповядайте в ЕМО „ Етър”, да протегнем ръка и да донесем блага вест за ново сърце на Николай!

Published

on

снимка: ЕМО „Етър“

На големия християнски празник Благовещение в ЕМО “Етър” ще бъде представена една от социалните инициативи на Женското благотворително дружество “Майчина грижа” – кулинарна изложба-базар, средствата от която ще бъдат дарени за спасяването на едно габровско момче.

„Протегнете ръка да донесем блага вест за ново сърце за Николай!” Това е каузата на дружество “Майчина грижа”. Събраните средства от кулинарната изложба-базар в ЕМО “Етър” ще подпомогнат лечението на младежа от Професионална гимназия по туризъм „Пенчо Семов“ в Габрово.

На Благовещение, 25 март, входът в музея е свободен за посетители.

Християните вярват, че на този ден Дева Мария е получила благата вест, че ще роди Младенеца.

В народните представи на Благовец започва пролетта. Мечките се събуждат от зимния си сън и отиват да се къпят в реката, след тях водата се смята за лековита.

Хората вярват, че където има заровено имане, вечерта срещу празника гори пламък. Събраната от дома смет се поставя в четирите края на двора и се запалва, а огънят се прескача за здраве.

На Благовещение раните заздравяват най-бързо, всичко посадено се хваща, а местата, където има заровено имане – светят.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Коментари

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Култура

Габровски шеги по прозорците на театъра

Популярни шеги оживяха по прозорците на габровския театър

Published

on

Видеоинсталация с габровски шеги и анекдоти посреща посетителите на входа на Драматичен театър „Рачо Стоянов“ в Габрово.

С помощта на дигиталните изкуства екипът на театъра осмисля по нов начин пространството пред културната институция. Част от инсталацията е разположена на фасадните прозорци на НЧ „Априлов-Палаузов – 1861“, където се помещава ДТ „Рачо Стоянов“.

Различни холограмни проекции представят популярни шеги, разиграни от актьорите. Те влизат в ролите на зевзеци от миналото.

Холограмите целят да популяризират и запазят габровския хумор като нематериално културно наследство сред младите хора, жителите и посетителите на града. Те предоставят достъп до съвременни културни продукти на хора, които нямат възможност или не посещават арт събития.

В последните години ДТ „Рачо Стоянов“ търси атрактивни и иновативни начини да достигне до по-широка аудитория и да привлече нови публики. Видеоинсталацията допълва образа на Габрово като столица на хумора, разнообразява градската среда и доприняся за развитието на туристическия сектор.

Тя служи като средство за опазване на градския фолклор, шеги и анекдоти като част от живото културно наследство на Европа. Подготовката ѝ започна в края на 2020 г. Традиционно в Габрово всяка година се провежда карнавал на хумора, а през година – Международно биенале на хумора и сатирата в изкуствата и Международен фестивал на комедийния спектакъл.

С новите форми на визуалните изкуства традиции и иновации си взаимодействат. Холограмната инсталация ще стане част от съпътстващите събития в карнавалната седмица и ще съхрани специфичната идентичност на региона.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

Библиотеката връчи отличията „Читател на годината“

Published

on

Отличията „Читател на годината” на РБ „Априлов – Палаузов“ – Габрово, една от най-старите български библиотеки, се връчват традиционно в началото на новата година. Наградите имат за цел насърчаване на четенето сред всички възрасти и подпомагане процеса на изграждане на читателски навици.

Определят се на база на безпристрастна актуална статистика чрез автоматизираната система за заемане на литература за дома в библиотеката. Въпреки пандемията от КОВИД-19 и временното затваряне за потребители, за пети път екипът на Габровската библиотека отличи своите най-верни читатели.

Първото място, с най-много заети книги, бе за Иван Димитров с 289 заглавия. Втора награда бе определена за Пламен Илчев със 196, а трета – за Павлина Илиева със 162 книги.

Тринадесетгодишният Йордан Коларов от ОУ „Ран Босилек” бе класиран на първо място сред читателите до 14 години. със 147 заети книги. Втора след него остана 13-годишната Преслава Цонева от същото училище, със 115 и на трето – десетгодишният Никола Великов от ОУ ”Св.св. Кирил и Методий” със 105 книги.

Читателите на годината получиха грамота, безплатна карта за една година и книги. Наградите бяха връчени при пълно спазване на противоепидемичните мерки.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

Учителят Борис Митов редом до известните си братя

Published

on

През януари се навършват 155 години от рождението на Борис Стефанов Митов – български учител с над 40-годишна кариера, автор на учебници по естествена история, преводач на художествена и учебна литература, личност с богата културна и обществена дейност.

Снимка на Борис Митов, 1948 г.

Представител на един от най-известните артистични родове в края на XIX и началото на XX век, Борис Митов (1866 – 1956) остава в сянката на прочутите си братя живописци – Антон Митов и Георги Митов. Племенникът му Борис Митов, един от най-добрите български портретисти, по-късно добавя нова известност към името. В тази галерия от утвърдени български творци историята скромно споменава учителя Борис Митов като „втория брат“, „естественик“ или „първи популяризатор на идеите на дарвинизма у нас“.

Снимка на ученици от мъжката гимназия в Ст. Загора и сред тях Борис Митов, 1914/15 г.

Националният музей на образованието съхранява десетки материали, които разкриват приноса на Борис Митов към българското образование в продължение на 4 десетилетия – от 1884 до 1923 година. Богатството от учебна литература, документи, снимки, писма интересно се преплита в три лични фонда – на Борис Митов, на писателката Калина Малина (Райна Митова, снаха на Митов) и на Иван Радев (създател на първата детска забавачница и баща на Райна).

Снимка ученици от Втора Софийска прогимназия и сред тях Б. Митов и Райна Иванова Радева – Митова (Калина Малина)

Изключителен интерес представлява кореспонденцията на Борис Митов с различни частни издателства. Лаконични и делови, писмата (над 50) с книжарниците на Димитър Манчов и Христо Г. Данов, издателствата ,,Хемус” и ,,Слънце”, печатниците на Иван Г. Говедаров и ,,Труд” разкриват пътя за създаване на учебна литература – отговорности на автори, издатели и държава, възнаграждения и разпространение. Например през 1921 г. Митов като автор получава 10% от коричната цена на всеки продаден учебник.

Снимка от 50-годишния юбилей на Казанлъшкото педагогическо училище, 1933 г.

Кореспонденцията с Министерството на народното просвещение допълва информацията за Борис Митов (писмо от министър Тодор Иванчов за отпусната държавна помощ на Митов като студент в Лиеж, телеграма от министър Георги Живков за назначаване в Казанлъшкото педагогическо училище, телеграма от министър Константин Величков за преместване в Пловдивската мъжка гимназия). Позабравен от историята Борис Митов е високо ценен от съвременниците си.

Писмо от Министерството на народното просвещение до Борис Митов за рецензия на учебник по естествознание, 1922 г.

Проф. Александър Цанков, министър-председател и министър на просвещението, му отправя много искрени и топли думи по повод 35 години учителска дейност: „…На Министерството на народното просвещение е твърде приятно, че оценката, която то е давало на Вашата дейност в продължение на 35 години, се съвпада с оная, която се дава от обществото, от сегашни и бивши Ваши колеги, от многобройните Ви ученици, разпръснати из различните отрасли на духовната и материалната култура на страната. …На Министерството е добре известно Вашето трудолюбие, то познава и пряко и косвено Вашата редовност, точност и добросъвестност в изпълнение на службата си. Нему не е чуждо и онова възпитателно влияние, което Вие сте упражнявали върху питомците си с оная доброта и благост на душата, свойствена, за жалост, на малцина от днешните хора.“

Писмо до Борис Митов от книгоиздателство „Драган Манчов“ относно разпространението на учебник по естествознание.

Националният музей на образованието съхранява и учебниците на Борис Митов: „Животните от биологично гледище“ (1909), „Растенията от биологично гледище“ (1925), „Естествена история“ (1912), „Познание за човека, анатомия, физиология и хигиена на човешкото тяло“ (1926) и други.

Личният фонд на учителя се допълва от неговия внук. През 1980 година Борис Димитров Митов предава още материали на музея (според изричната заръка на майка си Калина Малина).

Борис Митов е роден през 1866 г. в Стара Загора в семейството на видния търговец хаджи Стефан х. Митов – основател на градското читалище и училищен настоятел. Детството му е изпълнено с много перипетии и важни събития. Борис става свидетел на Старозагорското и Априлското въстание, на боевете за Стара Загора по време на Руско-турската война (1877 – 78). Настъплението на армията на Сюлейман паша и оттеглянето на руските войски на север отвеждат семейството му в Свищов. Там бащата възобновява търговската си дейност. По-големият брат Антон (известният живописец) започва работа в клона на книжарницата на Димитър Манчов, един от най-големите български издатели.

След войната семейството се завръща в Стара Загора, намира дома си изгорен и се настанява в една изоставена турска къща.

Учебници на Борис Митов

Борис Митов завършва четирикласно училище през учебната 1881/1882 година и отива да учи в Пловдивската гимназия. Там среща изключителни преподаватели – Петко Каравелов, Петко Славейков, Ян Мърквичка и Вацлав Добруски. В VI-ти клас е изключен от гимназията заради бунт срещу директора. Връща се в Стара Загора и става учител в класното училище.

През лятото на 1886 г. отива в Лозана, а през есента в Лиеж, за да учи естествени науки. Във Франция остава до 1889 г. – поради заболяване след пет семестъра се завръща в Стара Загора. Започва работа в Педагогическото училище в Казанлък, където преподава 12 години.

В спомените си за казанлъшкия период Митов пише: ,,…Учителите трябва да работят за едно велико културно дело, да възпитат и дадат образование на редица поколения, да ги приготвят за нуждите на младата държава и за просветното и културно въздигане на народа“. В Казанлък се създава Ученолюбива дружина ,,Искра“ (днес читалище), където работят учителите по пеене Ангел Букорещлиев и Карл Йермарш, авторът на първата българска опера Емануил Манолов, писателят Антон Страшимиров. Швейцарецът Жак Фардел показва на гражданите гимнастически упражнения и основава туристическо дружество. Димо Мандаджиев урежда на покрива на училището метеорологична станция. Така постепенно ,,чрез музиката и гимнастическите игри, чрез публични сказки и театрални представления, чрез литературни четения, вечеринки и утра, казанлъшките граждани се пораздвижиха и малкия градец постепенно се променя и губи турския си ориенталски характер“.

В началото на XX век кариерата на Борис Митов продължава в Девическата гимназия в Стара Загора. Работи активно в Съюза на класните учители – член на управителния съвет, председател и делегат на съюзните конгреси.

Няколко години е член на Висшия учебен съвет при Министерството на народното просвещение.

След 1914 г. семейството се премества в София. Борис Митов започва работа във Втора Софийска прогимназия, където завършва педагогическата си дейност.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица