Свържи се с нас

Култура

Сирни Заговезни в ЕМО „Етър” (снимки)

Сирни Заговезни в ЕМО „Етър”: С огруглици се гонят злите сили, с бутурници се разпалва любовта

Published

on

снимка: ЕМО "Етър"

снимка: ЕМО „Етър“

На Сирни Заговезни в севлиевското село Сенник хората се събират на високо място, наклаждат голям огън, запалват топки, завързани с връв и ги въртят, за да могат да разгонят злите сили. Обичаят е стар, още от времето на турското робство. Поробителите разбират къде са се събрали християни от дима, който се издига високо към небето.

снимка: ЕМО "Етър"

снимка: ЕМО „Етър“

Старият обичай бе представен пред посетителите на ЕМО „Етър” на Сирница. Интересът на публиката към възстановката на Народно читалище „Св. Климент Охридски 1899”, село Сенник бе толкова голям, че се наложи да се играе втори път.

снимка: ЕМО "Етър"

снимка: ЕМО „Етър“

Гена Дочева е съхранила спомените, които се предават между поколенията в нейното семейство.

„Когато турците си правят конаци в нашето село, българите започват да се събират на една височина. Това се прави, за да се запазят традициите на християнското население. Пали се огън и се въртят топки, завързани на връв, за да се прогонят злите сили. Но така и турците разбират, къде се събират българите. Топките се наричат огруглици, а народът изговаря думата малко по-различно – руглици”.

Дори в съвременността, макар й не всяка година, в село Сенник се прави голямата клада, около която се събира населението, за да прогони злите сили.

снимка: ЕМО "Етър"

снимка: ЕМО „Етър“

Секретарят на читалището Христина Христова допълва разказа за традициите, които трупата представя в ЕМО „Етър”.

снимка: ЕМО "Етър"

снимка: ЕМО „Етър“

„На този ден се събира цялото семейство. Роднини идват от близо и далеч, за да си дадат прошка. Прави се баница със сирене, на масата се слагат сирене, варени яйца и халва. Халвата се връзва на конец и което дете успее да я захапе, ще е здраво през цялата година. Този обичай се практикува и с яйце, ако няма халва”.

снимка: ЕМО "Етър"

снимка: ЕМО „Етър“

Интересната възстановка на представителите на читалището от село Сенник предизвиква положителни реакции от страна публиката. Сред аплодиращите са Иванка Баева, областен управител на Габрово и Ивелина Петрова, зам.-областен управител. Иванка Баева поиска традиционната прошка от жителите на областта по време на посещението си в ЕМО „Етър”.

снимка: ЕМО "Етър"

снимка: ЕМО „Етър“

Меденки с изобразени традиционни български шевици, грис халва, тиквеник, баници, кексове, прясно сирене. За човек е трудно да реши какво да си вземе от представителките на Селския мол в ЕМО „Етър”. Затова се купува от всичко. Каквото и да опиташ, се оказва вкусно. Няма как да кажеш кое е „най”. Хапваш малко, а си заситен. Чувстваш се леко и приятно. Истинска храна. Когато някоя жена споделя рецепта с посетител, не й се налага да изрежда колко „Е”-та има в продукта. Както вече е широко известно, това са стабилизатори, оцветители и овкусители в промишлено произведените храни.

Любовта на мъжа минава през стомаха. Това е стара истина, на която майките учат дъщерите си. Но как един младеж да завърти главата на харесаната от него девойка?

снимка: ЕМО "Етър"

снимка: ЕМО „Етър“

„С бутурница”, отговаря Жерко от село Кортен. На един от чардаците в ЕМО „Етър” той изработва традиционните за това населено място дървени стрели, които се закрепят за тънка пръчка, запалват се на огън и като се ударят излитат, горят и се въртят. Където падне бутурницата, там ще се ожени момчето.

Обичаят в селото е много стар. Жерко разказва, че се е научил да прави бутурници от дядо си.

снимка: ЕМО "Етър"

снимка: ЕМО „Етър“

„Гледа се посоката, в която ще падне стрелата и там ергенът си търси момата. Едно време може да се е получавало, но сега е различно. Бутурниците се правят от различно дърво, но най-характерно е да е от дрян”.

Жерко предизвиква интереса на туристите в музея с красивите си непознати изделия. Работи бързо, с добре премерени движения, но с усмивка признава, че любовта между него и съпругата му не е пламнала, благодарение на изстреляна от него бутурница.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Излезе второто издание на „(Не)Познатият Колю Фичето“

Published

on

От печат излезе второто допълнено издание на книгата „(Не)познатият Колю Фичето(1800 – 1881)“ – труд, който отново насочва вниманието към делото на един от най-значимите строителни майстори в българската история. Изданието е реализирано от Исторически музей – Дряново със собствени средства на институцията и с финансовата подкрепа на Съюза на архитектите в България. Книгата е отпечатана от издателство „Фабер“.

И в двете издания автор е д-р Венелин Бараков, главен уредник в ИМ – Дряново, задълбочен изследовател на живота и делото на Колю Фичето. В новото, допълнено издание, той насочва своята изследователска работа към църквите, построени от родения в Дряново майстор, и представя множество нови данни за тяхната архитектура и строителна специфика.

Книгата проследява в хронологичен ред пътя на храмовете – от най-ранните творби на Колю Фичето, изградени по модела на псевдобазилики, до зрелите му произведения, при които майсторът вече изгражда куполни базилики: по-просторни, светли и монументални църкви, отразяващи неговото усъвършенствано архитектурно мислене и нарастващо майсторство с годините.

Богато илюстрована, книгата представя пред читателите емблематичните строежи на Колю Фичето – църкви, жилищни къщи, камбанарии, мостове, обществени и търговски сгради, представляващи наследство, което и днес будят възхищение с красотата и трайността си.

Изданието не просто напомня за вече известните паметници на строителя, а внася нови, систематизирани знания за конструктивните решения, влиянията, строителните и декоративни техники, използвани от Първомайстора.

За чуждестранните ценители на архитектурното наследство, разширеното издание на книгата предлага и резюме на немски език, за разлика от първото, при който то на английски.

Втората допълнена книга „(Не)Познатият Колю Фичето (1800 – 1881)“ вече е в наличност на касата на Исторически музей – Дряново, а желаещите могат да я поръчат и онлайн през сайта на институцията.

Зареди още

Култура

Мария Алексиева спечели Наградата на Дряново за живопис за 2026 година

Published

on

Мария Алексиева е носителят на Наградата на Дряново за живопис за 2026 година и победител в Петия национален пленер „Дряново на майстор Колю Фичето – памет и настояще“. Отличието ѝ бе присъдено снощи, 5 юли, в Икономовата къща, където бе обявено името на победителя и бе открита изложба с творбите на тазгодишните участници в инициативата.

Наградата, която дава на притежателя си правото да представи самостоятелна изложба през 2027 година, бе връчена на Мария Алексиева от Надя Петрова – една от двете миналогодишни победителки. Творбите на петимата художници, участвали в тазгодишния пленер, бяха оценени от жури в състав Даниела Чулова-Маркова и Никола Енев от Съюзa на българските художници, заместник-кметът на oбщина Дряново Диляна Джеджева и художникът Антон Антонов, уредник в Исторически музей – Дряново. Членовете на журито споделиха, че определянето на победителя се е оказало изключително трудна задача, заради високото качество на всички нарисувани и представени картини.

Домакинът на събитието Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново, приветства присъстващите на откриването на изложбата и поздрави Мария Алексиева с наградата. Той отбеляза, че петото издание на пленера затвърждава мястото му сред най-значимите подобни инициативи в страната. Христов анонсира и намерението на дряновския музей да издаде луксозен каталог, включващ всички творби, наградени през годините и останали във фонда на институцията, дарени от участвалите в пленера художници. Директорът благодари специално на Съюза на българските художници за партньорството и на Община Дряново за организацията на събитието.

С думи на благодарност се обърна и заместник-кметът на Дряново Диляна Джеджева, която подчерта, че всяка година Националният пленер по живопис оставя нещо стойностно за града. По думите ѝ тазгодишната изложба е най-богатата в историята на инициативата, а самото Дряново – градът на майстор Колю Фичето, е предложило на пленеристите творческа обител и вдъхновение, които те са претворили чрез багри и светлосенки, улавяйки неповторимата архитектура и дух на населеното място.

Развълнувана от отличието, Мария Алексиева благодари за наградата и сподели, че е приятно изненадана. „Мисля, че това е един от най-прекрасните пленери! Благодаря за наградата! Благодаря и на всички гости на изложбата, че ни уважиха“, заяви тя.

В продължение на пет дни петимата художници: Ивелина Петрова, Весела Николова, Нели Гашарова, Силвана Илиева и Мария Алексиева, търсиха вдъхновение и пресъздадоха в своите картини красотата на родния град на майстор Колю Фичето. Пленерът по живопис се проведе от 1 до 5 юли и бе организиран от Исторически музей – Дряново и Община Дряново, в партньорство със СБХ.

Зареди още

Култура

Хумористичният спектакъл „Кантора ф селу“ ще бъде представен в Габрово

Published

on

Този петък, 3 юли, в Читалня „Д-р Петър Цончев“ на РБ „Априлов – Палаузов” от 17.15 ч. Рада Цонева и Павлина Йосева ще представят хумористичния спектакъл по техни стихове „КАНТОРА Ф СЕЛУ“, както и подбрани стихове от свои самостоятелни стихосбирки.

Рада Цонева живее в Дрезден, Германия от 10 години, но започва да пише своите стихове едва преди 5 години. Носталгия по родината, липсата на пълноценна и качествена връзка с нейните деца, майка и роднини са част от причините, които я подтикват да хване перото. Бързо добива популярност във Фейсбук с ироничния псевдоним „Поетесата с метлата” и читателите я подтикват да издаде стиховете си в книга.

Към днешна дата Рада Цонева е автор на цели три самостоятелни стихосбирки, а именно: „Тя е всичко“, “ Рецепти за щастие“ и „Тъгата е любов“, както и съавтор в компанията на поетесата Павлина Йосева, в още две хумористични стихосбирки, както следва: „Смехоранки“ и „Кантора ф селу“, по които са правени над 20 представления в България и Германия.

Павлина Йосева е родена на 24 май в град Шумен. Има няколко издадени книги със стихове – „Трудна за сънуване” 2006; „Още тишина” 2011, хумористичната „Еротика по селски” 2011, която е със стихове, написани на североизточен диалект. През 2013 излиза двуезичната “Отвъд тишината“, която е представена в Санкт Петербург, Русия през септември същата година. През 2020 г. издава книгата „И тъмното почва да свети“ – избрано, а през 2021 – мъничката книжка „Свободата е в карантина“.

Книжката за деца „Пуф, Пиф и Паф – трите прасенца, приказка в рими“ става факт през 2023 г., а през март 2025 г. – „Слънцето ме поиска“. Двете с Рада създават хумористичната книга „СмехОранки“, по която правят сценарий и представление, за да веселят своите почитатели.

Павлина е носител на множество национални литературни награди. Член е на съюза на шуменските писатели и на Санктпетербургския писателски съюз. Тя е художник и има участия в общи, международни и благотворителни изложби. Досега е осъществила осем самостоятелни изложби в България и чужбина. Автор е на няколко документални филма като режисьор и оператор. В литературното пространство е популярна с никнейм pin4e.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица