Свържи се с нас

Култура

Сирни Заговезни в ЕМО „Етър” (снимки)

Сирни Заговезни в ЕМО „Етър”: С огруглици се гонят злите сили, с бутурници се разпалва любовта

Published

on

снимка: ЕМО "Етър"

снимка: ЕМО „Етър“

На Сирни Заговезни в севлиевското село Сенник хората се събират на високо място, наклаждат голям огън, запалват топки, завързани с връв и ги въртят, за да могат да разгонят злите сили. Обичаят е стар, още от времето на турското робство. Поробителите разбират къде са се събрали християни от дима, който се издига високо към небето.

снимка: ЕМО "Етър"

снимка: ЕМО „Етър“

Старият обичай бе представен пред посетителите на ЕМО „Етър” на Сирница. Интересът на публиката към възстановката на Народно читалище „Св. Климент Охридски 1899”, село Сенник бе толкова голям, че се наложи да се играе втори път.

снимка: ЕМО "Етър"

снимка: ЕМО „Етър“

Гена Дочева е съхранила спомените, които се предават между поколенията в нейното семейство.

„Когато турците си правят конаци в нашето село, българите започват да се събират на една височина. Това се прави, за да се запазят традициите на християнското население. Пали се огън и се въртят топки, завързани на връв, за да се прогонят злите сили. Но така и турците разбират, къде се събират българите. Топките се наричат огруглици, а народът изговаря думата малко по-различно – руглици”.

Дори в съвременността, макар й не всяка година, в село Сенник се прави голямата клада, около която се събира населението, за да прогони злите сили.

снимка: ЕМО "Етър"

снимка: ЕМО „Етър“

Секретарят на читалището Христина Христова допълва разказа за традициите, които трупата представя в ЕМО „Етър”.

снимка: ЕМО "Етър"

снимка: ЕМО „Етър“

„На този ден се събира цялото семейство. Роднини идват от близо и далеч, за да си дадат прошка. Прави се баница със сирене, на масата се слагат сирене, варени яйца и халва. Халвата се връзва на конец и което дете успее да я захапе, ще е здраво през цялата година. Този обичай се практикува и с яйце, ако няма халва”.

снимка: ЕМО "Етър"

снимка: ЕМО „Етър“

Интересната възстановка на представителите на читалището от село Сенник предизвиква положителни реакции от страна публиката. Сред аплодиращите са Иванка Баева, областен управител на Габрово и Ивелина Петрова, зам.-областен управител. Иванка Баева поиска традиционната прошка от жителите на областта по време на посещението си в ЕМО „Етър”.

снимка: ЕМО "Етър"

снимка: ЕМО „Етър“

Меденки с изобразени традиционни български шевици, грис халва, тиквеник, баници, кексове, прясно сирене. За човек е трудно да реши какво да си вземе от представителките на Селския мол в ЕМО „Етър”. Затова се купува от всичко. Каквото и да опиташ, се оказва вкусно. Няма как да кажеш кое е „най”. Хапваш малко, а си заситен. Чувстваш се леко и приятно. Истинска храна. Когато някоя жена споделя рецепта с посетител, не й се налага да изрежда колко „Е”-та има в продукта. Както вече е широко известно, това са стабилизатори, оцветители и овкусители в промишлено произведените храни.

Любовта на мъжа минава през стомаха. Това е стара истина, на която майките учат дъщерите си. Но как един младеж да завърти главата на харесаната от него девойка?

снимка: ЕМО "Етър"

снимка: ЕМО „Етър“

„С бутурница”, отговаря Жерко от село Кортен. На един от чардаците в ЕМО „Етър” той изработва традиционните за това населено място дървени стрели, които се закрепят за тънка пръчка, запалват се на огън и като се ударят излитат, горят и се въртят. Където падне бутурницата, там ще се ожени момчето.

Обичаят в селото е много стар. Жерко разказва, че се е научил да прави бутурници от дядо си.

снимка: ЕМО "Етър"

снимка: ЕМО „Етър“

„Гледа се посоката, в която ще падне стрелата и там ергенът си търси момата. Едно време може да се е получавало, но сега е различно. Бутурниците се правят от различно дърво, но най-характерно е да е от дрян”.

Жерко предизвиква интереса на туристите в музея с красивите си непознати изделия. Работи бързо, с добре премерени движения, но с усмивка признава, че любовта между него и съпругата му не е пламнала, благодарение на изстреляна от него бутурница.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Гала Савчева с ново престижно отличие и музикален проект

Published

on

Гала Савчева бе удостоена с еднолично първо място на XIII-ото издание на международния конкурс „The Sound of Time“ („Звукът на времето“). Отличието тя завоюва с акапелно изпълнение на северняшката народна песен „Соколе, сиви соколе“, впечатлило журито със своята автентичност и вокално майсторство.

Постижението е резултат от последователна работа, професионализъм и отдаденост към българското музикално изкуство. Съществен принос за успеха има нейният вокален педагог д-р Ана Борисова, която също бе отличена с Диплома за високи постижения в творческия и педагогическия процес.

Изпълненията бяха оценявани от авторитетно международно жури с председател Иван Лечев и членове Нели Андреева, Clavdia Vasilache, Емил Струнджев, Жени Лечева, Светла Караджова и HE QingFang.

Без да прекъсва своята творческа дейност, още на 4 май Гала Савчева влезе в студиото на Пенчо Цочев („Пангура Мюзик“), където започна работа по новия си авторски проект – песента „Карнавал“. Текстът е на Георги Облаков, а музиката на Пенчо Цончев. Записът е реализиран с любезното съдействие на Оркестър „Габрово“ (Представителен духов оркестър), с диригент Николай Венков.

Новата песен „Карнавал“ се очаква съвсем скоро и е посветена на празника на град Габрово.

Зареди още

Култура

Зора Колева и нейните ученици с нови върхове на музикалната сцена

Published

on

Ловеч и Велико Търново се превърнаха в сцена на млади музикални таланти, а възпитаниците на вокалния педагог Зора Колева от музикална школа Wild Sound се отличиха с впечатляващи постижения на два престижни международни конкурса.

По време на фестивала „Новите звезди на България“ в Ловеч младите изпълнители демонстрираха високо ниво на подготовка и артистичност. Виктория Гатева завоюва второ място в категория „Етно“, докато Уна Бурек спечели първо място с изпълнението на „Гинем“ и второ място в категория „Рок“.

Силно представяне отбеляза и Анастасия Плачкова, която се нареди два пъти на второ място. За своя принос в развитието на младите таланти Зора Колева беше отличена с диплом за високи педагогически постижения.

Успоредно с това, на международния конкурс „Звукът на времето“ във Велико Търново учениците от школата също се представиха блестящо. Йоана Николова завоюва две първи места в категориите „Мюзикъл“ и „Детска песен“. Наташа Демерджиева и Далия Колева добавиха към успеха с по едно второ място, съответно в обща категория и в „Песен на чужд език“.

Кулминацията на успехите дойде днес, 5 май, когато на международния конкурс Abanico, в категория „Италианска песен“, възпитаник на школата спечели първо място, затвърждавайки високото ниво на подготовка и международното признание.

Зареди още

Култура

Нов документален филм разкрива ролята на жените в Априлското въстание

Published

on

Премиера за Габрово на документалния филм „Жените през април. Непознатите герои на Априлското въстание“ ще се състои на 8 май от 17.30 ч. в зала „Възраждане“ в Габрово. Входът е свободен. „В барутното време жената е тази, която оцелява, за да свидетелства и да опази историческата памет от забвение. Нашата скромна работа беше само да повдигнем завесата на небрежната ни памет.“

С тези думи историкът Петър Стоянович задава не само тона, но и мисията на документалния филм „Жените през април. Непознатите герои на Априлското въстание“ – да върне глас на онези, които историята твърде дълго е оставяла в периферията.

150 години след събитията, разтърсили Европа и поставили българския национален въпрос на световната сцена, ние продължаваме да почитаме героите на въстанието. Но паметта ни остава непълна. Именно от това усещане за липса тръгва и филмът.

„Недопустимо е да не знаем нищо – или почти нищо – за не по-малко героичното участие на жените… Сякаш те са били единствено безгласни и невидими жертви на последвалия погром – нищо повече от статистика, а не равностойни съзаклятници и бойци,“ казва сценаристът Димитър Стоянович.

Така филмът поставя въпрос, който дълго е оставал без отговор, и търси справедливост към собствената ни историческа памет. В търсенето на тази справедливост разказът естествено се насочва отвъд познатото. Без да отрича подвига на мъжете, филмът разгръща паралелна, почти непозната история – тази на жените, които са били не просто свидетели, а активни участници.

Именно тук идва и личният поглед на режисьорката Боя Харизанова, която поставя акцент върху тежестта на този разказ: „Работата върху този филм за мен е голяма отговорност, тъй като с екипа се докосваме до едни от най-кървавите страници в нашата история, довели до това да имаме държава днес. Още повече, че ние надникваме в съдбите на не толкова популярните водачи на въстанието от 1876 г. Разбира се, без ни най-малко да омаловажаваме достойното дело на Бенковски, Каблешков, Волов, Заимов, Ботев и всички други мъже дали живота си в името на свободата ни, ние обръщаме внимание и на жените. Във всеки от четирите революционни окръга има жени, които не само са везали знамена и са укривали четници. Не само са леели куршуми или са били куриери на тайни съобщения между революционерите. Това са жени, които са се били редом с мъжете, били залавяни и измъчвани, а някои от тях са дали жестоки саможертви в името на свободна България. Дори най-известната сред тях – Райна Княгиня е най-популярна с това, че е ушила знамето на четвърти революционен окръг с надпис „Свобода или смърт“. По-малко известен е фактът, че тя е била на бойното поле със сабя и пистолет редом с мъжете в битката при Балабанова кория. Тези и много други истории за смели жени се разказват във филма „Жените през април. Непознатите герои на Априлското въстание.“ Така разказът преминава от забравата към действието, от мълчанието към гласовете на самите героини. „След дните на мъжки героизъм идва времето, в което жените са поканени да споделят и най-вече да изживеят неговите последствия. Тя е онази, която обикновено оцелява…“, споделя Петър Стоянович.

Филмът представя жената като носител на паметта, като свидетел и като герой. Историите на Райна Княгиня, Мина Балиндрекова, Фота Манчова, София Вранкова и Лаза Богданова оживяват като част от по-пълно и по-честно разбиране за миналото.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица